(1)

На основание член 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изключителната задача да упражнява надзор върху кредитните институции с цел да осигури последователното прилагане на надзорните стандарти, да насърчава финансовата стабилност и да осигури равнопоставеност.

(2)

Съгласно член 9, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1024/2013, с оглед на изпълнението на възложените ѝ задачи съгласно член 4 от регламента, ЕЦБ има всички правомощия и задължения, изложени в Регламент (ЕС) № 1024/2013, и всички правомощия и задължения, които компетентните органи имат съгласно приложимото право на Съюза.

(3)

Съгласно измененията на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), въведени с Директива (ЕС) 2024/1619 на Европейския парламент и на Съвета, (4) считано от 11 януари 2026 г., надзорните органи на кредитните институции разполагат с всички надзорни правомощия, които им позволяват да обхващат съществените операции, които могат да бъдат предприети от поднадзорните лица. Поради това ЕЦБ има правомощието да взема решения при упражняването на надзорни правомощия, предоставени ѝ съгласно Директива 2013/36/ЕС в случаи на сливания, разделяния или придобивания на съществени дялови участия, в които участват значими поднадзорни лица. Това е в допълнение към правомощията на ЕЦБ да взема решения при упражняването на надзорните правомощия, предоставени ѝ съгласно националното право.

(4)

Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 ЕЦБ трябва да прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспонирането им.

(5)

С цел да се улесни процесът на вземане на решения, е необходимо решение за делегиране по отношение на приемането на решения за сливания, разделяния или придобивания на съществено дялово участие. Съдът на Европейския съюз е приел, че делегирането на власт е необходимо, за да може институцията, която трябва да приема значителен брой решения, да изпълнява задачите си. В същия дух Съдът признава необходимостта от създаването на условия, които позволяват на органите за вземане на решения да изпълняват функциите си, за принцип, присъщ на всички институционални системи (5).

(6)

Делегирането на правомощия за вземане на решения следва да бъде ограничено и пропорционално, а обхватът му — ясно определен.

(7)

При определяне на критериите за делегиране на решения, взети при упражняване на надзорни правомощия съгласно Директива 2013/36/ЕС в случаи на сливания, разделяния или придобивания на съществени дялови участия, в които участват значими поднадзорни лица, е целесъобразно някои критерии да се прилагат за период от най-малко три години от датата на влизане в сила на съответната операция. Това е така, защото документите, представени от съответното поднадзорно лице във връзка с оценката на съответната операция, обхващат този период от време.

(8)

В Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) са уредени процедурата за приемане на решения за делегиране в областта на надзора и лицата, на които могат да бъдат делегирани правомощия за вземане на решения. Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40) не засяга изпълняваните от ЕЦБ надзорни задачи и компетентността на Надзорния съвет да предлага на Управителния съвет цялостни проекти на решения.

(9)

Ако посочените в настоящото решение критерии за приемане на делегирани решения не са изпълнени, решенията следва да бъдат приемани съгласно процедурата при липса на възражения, посочена в член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка (6). Освен това процедурата при липса на възражения следва да се използва и ако ръководителите на работни звена имат опасения относно изпълнението на критериите за оценка поради сложността на оценката, чувствителността на въпроса — от гледна точка на въздействието му върху репутацията на ЕЦБ и/или върху функционирането на единния надзорен механизъм — или взаимосвързаността на решението на ЕЦБ, свързано със сливането, разделянето или придобиването на съществено дялово участие, с едно или повече други решения, за които е необходимо надзорно одобрение.

(10)

Надзорните решения на ЕЦБ могат да бъдат предмет на административен преглед по член 24 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и съобразно предвиденото в Решение ЕЦБ/2014/16 на Европейската централна банка (7). В случай на административен преглед Надзорният съвет следва да вземе предвид становището на Административния съвет за преглед и представя на Управителния съвет нов проект на решение за приемане по процедурата при липса на възражения,

(11)

Тъй като измененията на Директива 2013/36/ЕС влязоха в сила на 11 януари 2026 г., е целесъобразно решенията, взети при упражняване на предоставените съгласно нея надзорни правомощия, да могат да бъдат делегирани в съответствие с настоящото решение възможно най-скоро след тази дата,

1)

„сливане“ означава операция съгласно определението в член 27з, трета алинея, точка 1 от Директива 2013/36/ЕС;

2)

„разделяне“ означава операция съгласно определението в член 27з, трета алинея, точка 2 от Директива 2013/36/ЕС;

3)

„придобиване на съществено дялово участие“ означава придобиване на дялово участие, което се счита за съществено съгласно член 27а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС;

4)

„значимо поднадзорно лице“ е значимо поднадзорно лице съгласно определението в член 2, точка 16 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/17); (8)

5)

„делегирано решение“ има значението, определено в член 3, точка 4 от Решение (ЕС) 2017/933 (ЕЦБ/2016/40);

6)

„процедура при липса на възражения“ е процедурата, посочена в член 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13ж от Решение ЕЦБ/2004/2;

7)

„ръководител на работно звено“ е лице от ЕЦБ, на което е делегирано правомощието да приема решения за сливания, разделяния и придобивания на съществено дялово участие;

8)

„чувствителност“ е характеристика или фактор, който може да има отрицателно влияние върху репутацията на ЕЦБ и/или върху ефикасното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм, включително, но не само: а) съответното поднадзорно лице преди това е било или понастоящем е обект на строги надзорни мерки, като например мерки за ранна намеса; б) след като бъде приет, проектът на решение ще създаде нов прецедент, който би могъл да обвърже ЕЦБ в бъдеще; в) след като бъде приет, проектът на решение може да привлече отрицателно медийно или обществено внимание; или г) национален компетентен орган, който е установил тясно сътрудничество с ЕЦБ, съобщава на ЕЦБ своето несъгласие с предложения проект на решение;

9)

„решение, взето при упражняване на надзорни правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза“ означава: а) надзорно решение; б) одобрение на положителна оценка, ако съгласно правото на Съюза не е необходимо надзорно решение; в) указание на основание член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 до националните компетентни органи, с които ЕЦБ е установила тясно сътрудничество;

10)

„отрицателно решение“ е решение, което не предоставя или не предоставя напълно одобрението, поискано от значимото поднадзорно лице. Решение с допълнителни разпоредби, като например условия или задължения, се счита за отрицателно решение, освен ако допълнителните разпоредби: а) осигуряват, че поднадзорното лице изпълнява транспонираните в националното право правни изисквания, предвидени в приложимите разпоредби от правото на Съюза, които са били договорени писмено; или б) само потвърждават едно или повече от съществуващите изисквания, на които институцията трябва да отговаря съгласно транспонираните в националното право разпоредби от правото на Съюза, или с тях се изисква информация относно изпълнението на едно или повече от тези изисквания;

11)

„решение от ПНПО“ означава решението, прието от ЕЦБ на основание член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 след годишния процес за надзорен преглед и надзорна оценка по смисъла на член 97 от Директива 2013/36/ЕС, с което се определят пруденциалните изисквания;

12)

„съотношение на базовия собствен капитал от първи ред“, „съотношение на капитала от първи ред“ и „съотношение на обща капиталова адекватност“ са съотношенията, съответно посочени в член 92, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9);

13)

„равностойни надзорни и регулаторни стандарти“ означава надзорните и регулаторни изисквания или мерки, прилагани от трета държава или територия, признати от Европейската комисия за равностойни на прилаганите в Съюза в съответствие с член 107, параграф 4 и член 114, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013.