(1)

Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) влезе в сила на 13 август 2012 г. и замени Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).

(2)

Фотоволтаичните панели, които не попадаха в приложното поле на Директива 2002/96/ЕО, бяха включени в приложното поле на Директива 2012/19/ЕС от 13 август 2012 г., чрез включването им в категория 4 от приложения I и II, както е посочено в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/19/ЕС.

(3)

В член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС се предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че производителите на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) поемат разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на отпадъци от ЕЕО (ОЕЕО) от потребители, различни от домакинствата, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.

(4)

На 25 януари 2022 г. в решението си по дело C-181/20 (5) Съдът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) обяви член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС за невалиден по отношение на фотоволтаичните панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г., поради необосновано действие с обратна сила. Съдът постанови, че преди приемането на Директива 2012/19/ЕС законодателят на Съюза е оставил на държавите членки избора да изискват дали разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, да се поемат от настоящия или предишния притежател на отпадъците или от производителя или дистрибутора на фотоволтаичните панели съгласно член 14 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Впоследствие законодателят на Съюза е въвел правило в член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, съгласно което тези разходи трябва да се поемат във всички държави членки от производителите, включително за продуктите, които те вече са пуснали на пазара докато е била в сила Директива 2008/98/ЕО. Съдът постанови, че посоченото правило трябва да се разглежда като приложимо с обратна сила и поради това може да наруши принципа на правна сигурност, както и че такова действие с обратна сила го прави невалидно по отношение на фотоволтаичните панели, пуснати на пазара преди влизането в сила на Директива 2012/19/ЕС.

(5)

Съдът също така постанови в решението си, че приемането от държава членка на законодателство, което противоречи на дадена директива на Съюза, преди приемането на съответната директива само по себе си не представлява нарушение на правото на Съюза, тъй като постигането на предписания от директивата резултат не може да се счита за сериозно застрашено, преди тя да стане част от правния ред на Съюза.

(6)

Решението на Съда директно насочва към извода, че член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС следва да бъде изменен, така че да не се прилага по отношение на отпадъците от фотоволтаични панели от потребители, различни от домакинствата, които са пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г. Освен това, с оглед на съображенията, посочени в решението на Съда, е необходимо Директива 2012/19/ЕС да бъде изменена и във връзка с финансирането на отпадъците от фотоволтаични панели от домакинствата, за което се прилага член 12 от Директива 2012/19/ЕС, както и във връзка с друго ЕЕО, което е в положение, сравнимо с това на фотоволтаичните панели по отношение на отпадъците както от домакинствата, така и от потребители, които не са домакинства.

(7)

От 15 август 2018 г. член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2012/19/ЕС разширява приложното поле на същата директива до цялото ЕЕО. Подобно на фотоволтаичните панели, ЕЕО, което не попада в приложното поле на Директива 2012/19/ЕС съгласно член 2, параграф 1, буква а) от нея, но което е включено в приложното ѝ поле от 15 август 2018 г. съгласно член 2, параграф 1, буква б) от нея (наричано по нататък „ЕЕО от отвореното приложно поле“), също не е било включено преди това в приложното поле на Директива 2002/96/ЕО. Поради това, преди приемането на Директива 2012/19/ЕС, на държавите членки по силата на член 14 от Директива 2008/98/ЕО беше оставен избора да изискват разходите, свързани с управлението на отпадъците от това ЕЕО, да се поемат от настоящия или предишния притежател на отпадъци или от производителя или дистрибутора на оборудването. Следователно прилагането на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС по отношение на ЕЕО от отвореното приложно поле би било в противоречие с принципа на правна сигурност поради причините, изложени в решението на Съда. Освен това тъй като Директива 2012/19/ЕС включва ЕЕО от отвореното приложно поле едва от 15 август 2018 г., член 13, параграф 1 следва да бъде изменен, така че да не се прилага за ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара след 13 август 2005 г. и преди 15 август 2018 г.

(8)

Като огледална разпоредба на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, която се прилага по отношение на потребителите, които не са домакинства, член 12, параграф 1 от посочената директива във връзка с член 12, параграф 3 от нея налага на производителите да финансират разходите за събиране, третиране, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на ОЕЕО от домакинствата по отношение на продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. Поради причините, изложени в решението на Съда, доколкото посочените разпоредби се прилагат към финансирането на посочените разходи за управление на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. и преди 13 август 2012 г., и към ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара след 13 август 2005 г. и преди 15 август 2018 г., те биха се прилагали също така с обратна сила по начин, който противоречи на принципа на правната сигурност. Поради това член 12 от Директива 2012/19/ЕС следва да бъде изменен по такъв начин, че да не се прилага за фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. и преди 13 август 2012 г., или за ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара след 13 август 2005 г. и преди 15 август 2018 г.

(9)

Директива 2012/19/ЕС допълва Директива 2008/98/ЕО, която е един от законодателните актове с общо приложение, уреждащи управлението на отпадъците в Съюза. Поради това членове 8 и 14 от Директива 2008/98/ЕО се прилагат за управлението на отпадъци от фотоволтаични панели и на отпадъци от ЕЕО от отвореното приложно поле, през периода, в който фотоволтаичните панели и ЕЕО от отвореното приложно поле не попадат в обхвата на Директива 2012/19/ЕС по силата на измененията на членове 12 и 13 от посочената директива, извършени с настоящата директива.

(10)

В член 14, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС се предвижда пуснатото на пазара ЕЕО да бъде маркирано, за предпочитане в съответствие с европейския стандарт EN 50419, приет от Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) през март 2006 г. Посоченият стандарт беше преразгледан, за да се актуализират съдържащите се в него позовавания на Директива 2012/19/ЕС. Поради това позоваването на стандарта в посочените членове следва да бъде актуализирано, за да се позовава на преразгледаната версия на европейския стандарт EN 50419, която беше приета от Cenelec през юли 2022 г.

(11)

В член 15, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС се предвижда, че за да се осигури възможност за недвусмислено определяне на датата, на която ЕЕО е пуснато на пазара, държавите членки трябва да гарантират, че маркировката върху ЕЕО показва, че същото е било пуснато на пазара след 13 август 2005 г. Вследствие на измененията на членове 12 и 13, член 15, параграф 2 следва да бъде изменен по отношение на фотоволтаичните панели и ЕЕО от отвореното приложно поле, така че в него да се поясни, че задължението за маркиране се прилага едва от 13 август 2012 г. по отношение на фотоволтаичните панели и едва от 15 август 2018 г. по отношение на ЕЕО от отвореното приложно поле.

(12)

С цел да се запази принципът на правна сигурност при бъдещи преразглеждания на Директива 2012/19/ЕС е важно да се обърне специално внимание на това да се предотврати приемането на каквито и да било разпоредби, които евентуално могат да имат неоснователно обратно действие. Наред с това е необходимо да се осигури яснота и предвидимост за производителите на ЕЕО по отношение на условията за експлоатация, които са били в сила при пускането на продуктите им на пазара. Този подход помага да се избегне рискът от пораждане на непредвидими разходи, свързани с бъдещото управление на ОЕЕО. Освен това е важно при тези бъдещи преразглеждания да се спазва йерархията на отпадъците, посочена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО.

(13)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (7) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(14)

Неправилното третиране на отпадъците от фотоволтаични панели и ЕЕО от отвореното приложно поле води до значително неблагоприятно въздействие върху здравето и околната среда. Поради това е важно да се гарантира правилното третиране на отпадъците от фотоволтаични панели и да се осигури максимално оползотворяване на отпадъците от фотоволтаични панели. Без да се засягат промените във финансовите задължения, въведени с настоящата директива, които са необходими, за да бъдат обхванати събирането и третирането на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара преди 13 август 2012 г., и на отпадъците от цялото ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара преди 15 август 2018 г., е важно държавите членки да гарантират екологосъобразното управление на съответните ОЕЕО. Държавите членки биха могли да насърчават производителите, чрез своите индивидуални или колективни схеми за разширена отговорност на производителя, да събират и третират правилно съответните стари отпадъци от фотоволтаични панели и от ЕЕО от отвореното приложно поле.

(15)

При преразглеждането на Директива 2012/19/ЕС и при предприемането на мерки за коригиране на нейните недостатъци е от решаващо значение да се гарантира, че разходите за управление на ОЕЕО не се прехвърлят в несъразмерна степен върху потребителите или гражданите. Това включва вземането под внимание на принципа „замърсителят плаща“, разглеждането на евентуални разпоредби, отнасящи се до целевите нива на събиране на ОЕЕО, и спазването на йерархията на отпадъците, посочена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО.

(16)

Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

1)

Вмъква се следният член:

2)

Член 12 се изменя, както следва:

3)

В член 13 параграф 1 се заменя със следното:

4)

В член 14 параграф 4 се заменя със следното:

5)

В член 15 параграф 2 се заменя със следното: