(1)

Защитата на децата от всички форми на насилие е основна цел на Европейския съюз. В член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се установява целта на Съюза да насърчава защитата на правата на детето. Това основно право е сред ценностите, на които се основава Съюзът съгласно член 2 от ДЕС. В съответствие с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) това включва децата да имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие, и при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Такава закрила следва да се предоставя не само в рамките на Съюза, но и в отношенията му с останалата част от света в съответствие с член 3, параграф 5 от ДЕС.

(2)

Закрилата на детето е ключова цел и на Конвенцията на ООН за правата на детето („Конвенцията на ООН“) (1), на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) (2), както и на други международни правни инструменти (3) и правно необвързващи инструменти на равнището на ООН (4) и на равнището на Съвета на Европа (5).

(3)

Зачитането и упражняването на правата на децата заема централно място в Стратегията на ЕС за правата на детето (Стратегията) (6). В Стратегията Комисията се ангажира с „представяне на инициатива, насочена към подкрепа за развитието и укрепването на интегрирани системи за закрила на детето“ като ключов конкретен фактор за борба с всички форми на насилие над деца и гарантиране на закрила на детето.

(4)

В своята Резолюция от 2021 г. относно правата на детето (7) Европейският парламент подчерта значението на разработването и укрепването на интегрирани национални и транснационални системи за закрила на детето, разполагащи с ресурси, с методи за прилагане и със схеми за наблюдение. Държавите членки бяха призовани да възприемат интегриран (координиран и мултидисциплинарен) подход по отношение на закрилата на детето и в заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за правата на детето от юни 2022 г. (8) В своето становище (9) Комитетът на регионите също подчерта неотложната необходимост от овластяване на местните и регионалните власти в интегрираните системи за закрила на детето.

(5)

От проведената консултация с повече от 1 000 деца в рамките на новата платформа на ЕС за участие на децата (10) относно техните нужди от закрила е видно, че закрилата на детето все още не е даденост (11). Настоящата препоръка се основава и на открита обществена консултация и покана за предоставяне на данни. По искане на Комисията Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) предприе и преглед на националните системи за закрила на детето в Съюза (12) и тяхното функциониране. Основните резултати са изложени в основания на факти работен документ на службите на Комисията, който придружава настоящата препоръка.

(6)

От основните констатации става ясно, че националните системи за закрила на детето са разнообразни. Тези системи са изградени в съответствие с конкретните нужди и разпределените ресурси, повлияни са от специфичните културни, социални и исторически фактори и имат различни равнища на децентрализация. Споделените предизвикателства обаче са свързани например с липсата на достатъчно политики за превенция и системи за ранно откриване, както и с липсата на навременна и цялостна (включително психосоциална) подкрепа, особено за децата, изправени пред съпътстващи нужди от закрила, и на мониторинг. Често липсват механизми за координация за осигуряване на ефективни мултидисциплинарни ответни действия между министерствата или на различните равнища на компетентност. Наличието и координацията на човешките и финансовите ресурси също е предизвикателство. Въз основа на това е ясно, че са необходими по-ефективни и интегрирани системи за закрила на детето.

(7)

За насърчаването на култура на нулева толерантност към насилието над деца е необходимо да се преодолее разминаването между международните стандарти, политическите ангажименти и действията и да се мобилизират всички съответни участници в обществото (13). Това следва да се отнася до всяка форма на насилие, т.е. всички форми на физическо или психическо насилие, нараняване или малтретиране, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуално насилие, физическо, онлайн или във виртуални светове („насилие над деца“). Това насилие включва например домашно насилие, трафик на хора, сексуално насилие, насилие, основано на пола, включително генитално осакатяване на жени и детски бракове, както и всички форми на тормоз и телесно наказание. С оглед на това целта на настоящата препоръка основно е да се стимулира развитието на интегрирани системи за закрила на детето в държавите членки и да се укрепва тяхното функциониране, както и да се насърчава закрилата на детето като приоритет на Съюза във външната му дейност.

(8)

За да се отговори по-добре на възгледите и нуждите на децата, което е от основно значение при настоящата препоръка, националните системи за закрила на детето следва да бъдат съобразени с контекста, да са насочени към децата и да се прилагат на най-подходящото равнище на управление. С цел да се гарантира равен достъп до услугите за закрила на детето, държавите членки следва да улесняват междусекторното сътрудничество и координацията между частните участници, местните, регионалните и националните органи и институциите, органите и агенциите на Съюза. Висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение, като същевременно се вземат предвид възгледите на децата. С един интегриран подход следва също така да се осъществява връзка между превенцията, ранното предупреждение, подаването на сигнали, междусекторната подкрепа и наблюдението.

(9)

Отделните участници от различни сектори и равнища на компетентност носят конкретна отговорност в областта на закрилата на детето. Ясно определените роли и тясната координация са от съществено значение между всички съответни участници, по-специално публичните органи (на всички равнища, в съответствие с техните правомощия), частните участници и организациите на гражданското общество. Съответните специалисти и участници обхващат различни сектори като образование и обучение (учители, възпитатели, служби за подкрепа на всички равнища, включително образование и грижи в ранна детска възраст), социален сектор (например социални работници, доставчици на услуги, лица, които предоставят настаняване и приемни грижи), здравеопазване (включително психично здраве), правосъдие и правоприлагане (например адвокати, съдии, полицейски служители, специалисти, работещи в учреждения от затворен или полузатворен тип), убежище и миграция, дипломатическа и консулска закрила, цифрова сфера, спорт, свободно време, медии или култура, финанси, бизнес и околна среда, както и традиционни и религиозни лидери. Семействата и общностите играят централна роля при закрилата на детето, както и самите деца.

(10)

Голямото разнообразие от инструменти, с които разполагат държавите членки, включително на равнището на Съюза (законодателство, политики и финансиране), могат да спомогнат за по-голямата интеграция и надеждност на системите за закрила на детето. В този контекст настоящата препоръка се основава на съответните достижения на правото на Съюза, свързани с правата на детето, както и на предприети в тази област необвързващи действия (14). Нейната цел е да се въведе цялостен и междусекторен подход по отношение на закрилата на детето, който да обединява вече съществуващото законодателство и действия, с цел системите за закрила на детето да започнат да работят по по-интегриран начин, който е съсредоточен върху децата.

(11)

Насърчаването на равенството и приобщаването в нашите общества е важен инструмент за предотвратяване на насилието. При децата, притежаващи характеристики, свързани с причините за дискриминация, има по-голяма вероятност да се сблъскат с тормоз. Например децата с увреждания са изложени на по-висок риск да станат жертви на насилие и малтретиране както в домашната си среда, така и в институциите (15). През петте години преди проучването от 2019 г. 11 % от децата от групата на ЛГБТИ на възраст между 15 и 17 години са били подложени на физическо или сексуално нападение поради това, че принадлежат към ЛГБТИ (16). Децата, които са свидетели на актове на расизъм и се самоцензурират при разкриването на самоличността си, са по-склонни да развият социално-емоционални проблеми от тези, които не са. Това важи особено за ромските деца, които в ежедневието си често се сблъскват с дискриминация, антиромски нагласи и социално-икономическо изключване (17). Поради това е от съществено значение интегрираните системи за закрила на детето да са приобщаващи, като се гарантира, че всички деца се третират винаги еднакво и без дискриминация, в съответствие с петте стратегии на Комисията за Съюза на равенство (18), Стратегията на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот (19) и Плана за действие относно интеграцията и приобщаването (20). Целта на съвместното съобщение „Няма място за омраза“ е да се увеличат усилията на ЕС за борба с омразата във всичките ѝ форми (21).

(12)

Психичното здраве и психологическата подкрепа са съставни елементи на всеки етап от закрилата на детето. В Съобщението на Комисията относно всеобхватен подход към психичното здраве (22) се поставя акцент върху подобряването на психичното здраве на децата. Комисията признава детството като определящ етап за психичното здраве през целия живот. При общоучилищния подход към благополучие психичното здраве и невключващия насилие език са ключови за предотвратяване на тормоза, включително кибертормоза, и насилието, в сътрудничество със специалисти по психично здраве и семействата. Това се изтъква по-специално от Експертната група на Комисията по въпросите на благоприятната учебна среда за групите, изложени на риск от постигане на незадоволителни резултати, и за подкрепа за благополучието в училище (23), която допринася за постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (24). Тази дейност подпомага изпълнението на препоръката на Съвета от 28 ноември 2022 г. относно пътищата към успеха в училище (25).

(13)

Един от основните фактори за социалното изключване на децата е неравният достъп до основни услуги. Те са от съществено значение за благосъстоянието на децата и за развитието на техните социални, когнитивни и емоционални умения. В принцип 11 от Европейския стълб на социалните права (26) се посочва, че децата имат право на достъпно образование и грижи в ранна детска възраст с добро качество; право на закрила от бедност, както и че децата от семейства в неравностойно положение имат право на специални мерки за насърчаване на равните възможности. Освен това в Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета (27) за Европейска гаранция за децата държавите членки се призовават да предотвратяват социалното изключване и да му противодействат, като гарантират ефективен достъп на децата в нужда до набор от основни услуги, като образование, здравеопазване и жилищно настаняване. Това се отнася по-специално за децата, които произхождат от семейна среда, характеризираща се с несигурност или насилие. Европейският стълб на социалните права, Европейската гаранция за децата и Европейската стратегия за грижите (28) представляват всеобхватна политическа рамка на ЕС за осигуряване на достъп до основни услуги за децата в уязвимо положение или от семейства в неравностойно положение. С препоръката на Съвета относно образованието и грижите в ранна детска възраст (29) също се предоставя подкрепа на държавите членки в усилията им да подобрят достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст и тяхното качество. В Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019—2027 г. (30) се припомня, че една трета от младежите в Европа са изложени на риск от изпадане в бедност и социално изключване, което оказва въздействие върху упражняването на техните социални права. Много от тях продължават да се сблъскват с множество прояви на дискриминация, с предразсъдъци и престъпления от омраза. Поради това е изключително важно да се обърне внимание на неравенствата и да се работи за осигуряването на равни възможности за най-младите поколения в Европа, включително най-маргинализираните и изключените.

(14)

Насилието над деца и сексуалната експлоатация на деца са престъпления, които се развиват и стават все по-чести в Съюза. В настоящата препоръка се отразява важността на ангажимента на Съюза да защитава децата от сексуално насилие над деца както онлайн, така и офлайн. Със Стратегията на ЕС за по-ефективна борба със сексуалното насилие над деца (31) се възприема цялостна перспектива по отношение на тези престъпления, като се използват всички налични инструменти на равнището на ЕС, както законодателни, така и незаконодателни, за предотвратяване и борба с тези престъпления и предоставяне на помощ на жертвите, като се мобилизират всички съответни заинтересовани страни — от публичните органи до частния сектор. Като част от посочената стратегия Комисията прие предложение за регламент за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца (32), с което доставчиците на онлайн услуги ще се задължат да предотвратяват разпространението на материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и сприятеляването с деца с цел сексуална злоупотреба. В Директивата относно сексуалното насилие над деца (33) се предвиждат определения за престъпления и санкции в областта на сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца и се определят задължения за държавите членки във връзка с предотвратяването на тези престъпления и помощта и подкрепата за жертвите. Като част от стратегията Комисията прие предложение за преразглеждане на посочената директива (34).

(15)

Децата трябва да бъдат защитавани от рискове като (кибер)тормоза и малтретирането както във физическата, така и в цифровата среда. Това се подчертава по-специално в заключенията на Съвета относно цифровото овластяване с цел защита и прилагане на основните права в цифровата ера (35) и относно оказването на подкрепа за благополучието в цифровото образование (36). Европейската стратегия за по-добър интернет за децата плюс (BIK+) (37) има за цел да се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, като същевременно закрилата на малолетните и непълнолетните е основно съображение в законодателната и политическата рамка, например Акта за цифровите услуги (38), Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (39), Общия регламент относно защитата на данните (40) и инициативата на ЕС относно Web 4.0 и виртуалните светове (41). Под егидата на BIK+ Комисията продължава да се бори срещу кибертормоза, по-специално чрез работата на съфинансираната от ЕС мрежа от центрове за по-безопасен интернет, които осигуряват телефонни линии за оказване на помощ, както и обучение и ресурси, които да се използват във формална и неформална образователна среда.

(16)

Националните правосъдни системи на държавите членки следва да вземат предвид нуждите на децата като жертви, заподозрени, обвиняеми или осъдени лица, свидетели или като други страни в съдебните производства с цел да се улесни ефективното упражняване на техните права. В Директивата за правата на жертвите (42), Директивата относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo (43) и Стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.) (44) изрично се определят специфични права и гаранции за попадащите в техния обхват деца или се цели насърчаване на такива права и гаранции. По отношение на жертвите на престъпления е необходим целенасочен, интегриран междуведомствен подход за подкрепа и защита на децата жертви, включващ подходящи за възрастта услуги. За децата, които са заподозрени или обвиняеми, следва да се възприеме мултидисциплинарен подход, по-специално във връзка с индивидуалната оценка на специфичните обстоятелства, нужди и уязвимости на детето. В настоящата препоръка допълнително се отразява значението на Регламента за издръжката (45) и Регламент „Брюксел IIб“ (46), като се укрепва трансграничното съдебно сътрудничество в рамките на Съюза по граждански дела, свързани с деца. Определените съгласно Регламент „Брюксел IIб“ централни органи играят роля в предоставянето на помощ при трансгранични случаи, свързани със закрила на детето. Децата също са жертви на трафик на хора за всякакви форми на експлоатация (47). Децата жертви на трафик се считат за особено уязвими съгласно Директивата за борба с трафика (48) и върху тях се поставя конкретен акцент в Стратегията на ЕС за борба с трафика на хора (2021—2025 г.). Телефонните линии за деца за оказване на помощ (116 111), горещите линии за изчезнали деца (116 000) и други национални телефонни линии за оказване на помощ (за деца) и горещи линии играят роля в системите за закрила на детето.

(17)

При защитата на правата на децата мигранти, включително децата, които са непридружени и търсят международна закрила, се изискват непрекъснати усилия, за да се преодолеят опасенията. Насилието е ежедневна заплаха за мигриращите деца, особено за тези, които пътуват непридружени или са разделени от семействата си (49). Както се подчертава в съобщението относно закрилата на децата мигранти (50), децата мигранти и бежанци се намират в особено уязвимо положение и се нуждаят от специална и подходяща закрила. Уязвимостта на децата се изостря, когато те са непридружени или разделени от семействата си. Вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна Комисията изцяло се ангажира да оказва подкрепа на държавите членки, за да предоставят закрила на разселените на територията на ЕС деца от Украйна (51). Това включва подкрепа за горещи линии за изчезнали деца и телефонни линии за деца за оказване на помощ, както и съдействие за гарантиране на приобщаването им в националните образователни системи и предоставяне на насоки на държавите членки, за да се осигури бърза връзка на разселените деца с националните системи за закрила на детето (52).

(18)

В Пакта за миграцията и убежището, който е в процес на окончателно приемане от Съвета (53), се въвеждат допълнителни гаранции и задължения за закрила на детето, които ще трябва да бъдат приведени в действие преди започването на неговото прилагане. Висшият интерес на детето продължава да заема централно място в достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, където той трябва да бъде от първостепенно значение. Държавите членки трябва да установят и да съобразят всички специални разпоредби, от които търсещите убежище деца може да се нуждаят след преминаване на границата, като вземат предвид непрекъснатостта и стабилността на грижите. С пакта се съкращават крайните срокове за назначаване на представители на децата и се завишават стандартите, свързани с тяхното обучение, квалификация и надзор, като същевременно се установява необходимостта от това да се вземат под внимание възгледите на децата и да се предоставя съобразена с интересите на децата информация. С него се съкращават сроковете, свързани с достъпа на всички деца до образование, и се разширява достъпът на децата до здравеопазване, така че те да получават същия вид здравеопазване като малолетните и непълнолетните граждани на приемащите държави. Включват се по-строги гаранции за малолетните или непълнолетните лица по отношение на задържането, като се уточнява, че по правило децата не следва да бъдат задържани. Както се подчертава в Плана за действие относно интеграцията и приобщаването (54), подкрепата за прехода към зрелостта е друг съществен аспект, който трябва да се взема предвид в системата за закрила на детето, за да се гарантира най-добрият и устойчив преход.

(19)

Съюзът предоставя достатъчно възможности за финансиране, за да допринесе за защитата на децата от всички форми на насилие. Налични са фондове на Съюза за подкрепа на развитието и укрепването на интегрирани системи за закрила на детето в държавите членки и други подходящи мерки. С цел да се улесни управлението на различните програми Комисията е въвела единен портал за фондовете на Съюза и предоставя възможност на потребителите да намерят подходящи възможности за финансиране (55). Бенефициерите на финансиране от Съюза са длъжни да зачитат ценностите, принципите, приложимото право и договорните разпоредби на Съюза при използването на такова финансиране. Комисията е въвела мерки за подпомагане на спазването и за справяне с евентуални нарушения. Освен това по отношение на фондовете на ЕС, обхванати от Регламента за общоприложимите разпоредби (56), от държавите членки се изисква да изпълнят хоризонталните отключващи условия по Хартата, както и по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Съответно от държавите членки се изисква да въведат ефективни механизми, за да гарантират, че подкрепяните с тези фондове на Съюза програми и тяхното изпълнение са в съответствие с Хартата и КПХУ.

(20)

Комисията предоставя и специална финансова подкрепа за предотвратяване и противодействие на насилието над деца, основаното на пола насилие срещу момичета и домашното насилие, както и за защита на жертвите на такова насилие, по линия на направление „Дафне“ на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (57). По направление „Равенство, права и равенство между половете“ на посочената програма се предоставят допълнителни възможности за финансиране за насърчаване на правата на децата и участието на децата, както и за борба с дискриминацията, с която се сблъскват определени групи деца. С програма „Правосъдие“ (58) също се подкрепя закрилата на детето с възможности за финансиране, по-специално в областта на правосъдието, съобразено с интересите на детето.

(21)

С Инструмента за техническа подкрепа (59) се предоставя при поискване специализиран технически експертен опит за разработване и изпълнение на структурни реформи в държавите членки. Тук се включват областите на образованието, социалните услуги, миграцията и управлението на границите, здравеопазването и правосъдието, например подпомагане на реализацията на детски къщи (Barnahus (60)). Интегрираните системи за закрила на детето са част и от водеща инициатива за 2024 г. в областта на техническата подкрепа за укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава (61). Междусекторните реформи могат да спомогнат за справяне с детската бедност и социалното изключване в рамките на водещата инициатива за прилагането на Европейската гаранция за децата, като същевременно с тях се предлага възможност за предоставяне на техническа подкрепа за няколко държави.

(22)

Редица други програми на Съюза за финансиране могат да обхванат други конкретни опасения, свързани със закрилата на детето и благополучието на децата. Те могат да бъдат насочени по-специално към психичното здраве на децата, ваксинацията и профилактиката и лечението на рак в детска възраст по линия на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (62). Детската бедност и социалното изключване са обхванати по линия на Европейския социален фондплюс (63); трафикът на деца и сексуалното насилие над деца — по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ (64); подкрепата във връзка с убежището, интеграцията или връщането, насочена към децата, които не са граждани на ЕС — по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (65); достъпът до несегрегирани услуги в областта на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването, социалните грижи и грижите за децата — по линия на Европейския фонд за регионално развитие (66). Реформите, инвестициите и политиките за следващото поколение деца и младежи, като образованието и уменията, могат да бъдат разглеждани и по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (67). Съюзът съфинансира центрове за по-безопасен интернет в държавите членки, за да се осигурят дейности за повишаване на осведомеността и ресурси в областта на безопасността на децата онлайн. Той също така подпомага децата, лицата, полагащи грижи, и възпитателите с услуги за консултиране и подаване на сигнали чрез телефонни линии за деца за оказване на помощ и горещи линии за подаване на сигнали за материали, съдържащи сексуално насилие над деца. С Рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (68) също се подкрепят различни проекти, свързани със закрилата на детето в тематични области на изследване, включително относно предотвратяването на сексуалната експлоатация на деца и домашното и сексуалното насилие.

(23)

Ангажиментът на Съюза по отношение на закрилата на детето е отразен и в неговата външна дейност. През 2022 г. приблизително 468 милиона деца (повече от едно на всеки шест) са живели в зона на конфликт. 160 милиона деца (9,6 % от всички деца по света) са били жертва на детски труд през 2020 г. (69). На всеки 10 минути някъде по света едно момиче в юношеска възраст умира в резултат на насилие (70). Действията на Съюза за отстояване на правата на детето и закрилата на детето в световен мащаб се основават на начина, по който Съюзът насърчава и укрепва своите устои в областта на демокрацията и основните права в рамките на територията си. Планът за действие за младежта в областта на външната дейност на ЕС (71) има за цел насърчаването на съдържателното участие и овластяване на децата и младите хора в областта на външната дейност на Съюза. Планът за действие относно равенството между половете III (72) има за цел да се бори срещу всички форми на насилие, основано на пола. Закрилата на детето е ключова цел на Насоките на Съюза за утвърждаването и защитата на правата на детето и относно децата и въоръжените конфликти (73). В Плана за действие на Съюза относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.) (74) държавите партньори се призовават например да изградят и укрепят системи за закрила на детето и да предприемат политика на нулева толерантност към детския труд; с предложения регламент за забрана на пазара на Съюза на продукти, произведени с принудителен труд, се допринася за тази цел. Този ангажимент беше отразен и в съобщението относно достойния труд (75), с което ще се подкрепи борбата срещу детския труд.

(24)

Налице е належаща нужда от защита на децата от изменението на климата и екологичните опасности както на територията на ЕС, така и в световен мащаб. Децата са много по-склонни от възрастните да претърпят сериозни вреди, включително необратими и доживотни последствия и смърт, в резултат на влошаването на състоянието на околната среда (76), изменението на климата, замърсяването и загубата на биологично разнообразие. Това увеличава риска за децата да бъдат подложени на тежки нарушения на правата им, по-специално във въоръжени конфликти, поради принудително разселване на населението, глад и нарастващо насилие (77). Необходимо е да се обърне внимание на диференцираното въздействие на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху жените, децата и уязвимите групи (78). В Насоките относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки от 2023 г. (79) се подчертава, че децата са сред заинтересованите страни, които е по-вероятно да бъдат засегнати от изменението на климата и които също трябва да бъдат включени в процеса на адаптиране към изменението на климата. Когато предприемат действия за справяне с изменението на климата, страните следва да зачитат, насърчават и вземат предвид съответните си задължения в областта на правата на човека, включително правата на детето (80). С приетата по време на COP28 (81) рамка относно глобалната цел за адаптиране страните се насърчават да гарантират равенство между поколенията и социална справедливост, като вземат предвид уязвимите групи, включително децата. За това се изисква и осигуряване на активно участие на децата във вземането на решения по въпроси от критично значение, засягащи защитата на техните права. Перспективата на децата и младите хора е част от дейностите на Европейския пакт за климата (82), и по-специално на мрежата от посланици и партньори на пакта за климата.

(25)

Адресати на настоящата препоръка са държавите членки. Държавите кандидатки, потенциалните кандидатки за присъединяване към Съюза и държавите по политиката за съседство на Съюза също се приканват да следват настоящата препоръка,