(1)

Настоящата икономическа ситуация се характеризира с общи високи разходи за издръжка на живота, засягащи потреблението и продажбите на вино, и с увеличаване на разходите за вложените ресурси за селскостопанското производство и винопроизводството, които влияят върху цените на виното. Тези обстоятелства заплашват да нарушат значително пазара на вино в Съюза, тъй като засягат няколко основни държави членки производителки, като увеличават наличните запаси от вино до равнища, които рискуват да станат неустойчиви с оглед на предстоящия сезон за събиране на реколтата и производство, и като причиняват на винопроизводителите финансови затруднения и проблеми с паричните потоци.

(2)

Инфлацията на световно равнище и свързаното с нея намаляване на покупателната способност на потребителите допълнително влошават наблюдаваната през последните години обща тенденция за намаляване на потреблението на вино. Очевидното намаляване на потреблението през текущата пазарна година се изчислява на 7 % в Италия, 10 % в Испания, 15 % във Франция, 22 % в Германия и 34 % в Португалия в сравнение с пазарната ситуация преди пандемията от COVID-19. Тази тенденция засяга по-специално някои сегменти на пазара на вино, а именно червените вина и вината розè.

(3)

Наличните данни показват спад в продажбите на вино през текущата пазарна година, в съответствие с наблюдаваното намалено вътрешно търсене — например спад в продажбите, възлизащ на 5,3 % в Испания и Франция, с някои силно засегнати области, където продажбите са спаднали с 25 % до 35 % в сравнение със същия период на предходната пазарна година. В същото време износът на вино от Съюза за периода януари — април 2023 г. е с 8,5 % по-нисък от износа за същия период на 2022 г.

(4)

Общото увеличение на основните разходи за вложените ресурси за селскостопанското производство, като разходи за торове, електроенергия и бутилки, необходими за производството на вино, което се дължи частично на агресивната война на Русия срещу Украйна, доведе до извънредно увеличение на производствените разходи, което в някои държави членки достигна до приблизително средно увеличение от 30—40 %. Тези обстоятелства оказват допълнителен натиск върху винопроизводителите от Съюза и намаляват способността им за дейности за предлагане на пазара и инвестиции. Освен това въпреки нарастващите разходи по време на пълния цикъл на винопроизводство, наличните данни предполагат рязък спад на цените на определени вина в най-засегнатите от кризата региони в сравнение със ситуацията преди COVID-19, например спад на цените от порядъка на 10—26 % за някои региони във Франция.

(5)

Взети заедно, тези фактори показват общо намаляване на търсенето и на продажбите на вина от Съюза в контекст, при който производството в Съюза се е увеличило с 4 % в сравнение с предходната пазарна година, като по този начин вече високото равнище на първоначалните запаси (+ 2 % спрямо средното за последните 5 години) допълнително се увеличава. Ако не се предприемат незабавни действия за намаляване на нарастващото свръхпредлагане, съществува риск ситуацията да предизвика сериозни смущения на пазара, като доведе до голям и общ дисбаланс на пазара най-късно при събирането на новата реколта, когато винопроизводителите няма да разполагат с капацитет за съхранение на новото производство и ще са принудени да продават на още по-ниски цени.

(6)

На този етап настоящите пазарни условия създават различни смущения на пазара в лозаро-винарския сектор в различни производствени райони поради факта, че пазарът на вино в Съюза е силно сегментиран. Смущенията са значителни в определени региони на няколко държави членки и засягат по-специално пазарните сегменти на червените вина и вината розè. Примери, които показват нагледно това фрагментиране на пазара, са например 27 % по-високите запаси от 5-годишната средна стойност в Extremadura в Испания, съответно 24 % и 14 % по-високите запаси от равнището през предходната година в регионите Лисабон и Alentejo в Португалия, както и 26 % по-високите запаси за вина розè в началото на настоящата пазарна година, отколкото в началото на предходната в Languedoc-Roussillon във Франция.

(7)

В същото време пазарът на вино в Съюза вече беше засегнат от влошаване на условията, по-специално през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в резултат на минали търговски ограничения, намаляване на потреблението по време на пандемията от COVID-19 и няколко екстремни метеорологични явления. Сегашните трудни обстоятелства нанасят допълнителен удар на вече нестабилния сектор и водят до значителни загуби на доходи за всички участници в него. Лозарите в най-засегнатите региони на държавите членки изпитват финансови затруднения и проблеми с паричните потоци. Ето защо е необходимо да се предприемат незабавни действия и в това отношение, за да се реагира ефективно на такава разнородна пазарна ситуация, като се позволи на държавите членки да пренасочат част от финансовите ресурси, разпределени за техните национални програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор, и да предложат по-специализирана подкрепа за различните участници в сектора.

(8)

Изтеглянето от пазара в най-засегнатите региони на определено количество вина, за което не се намират подходящи пазарни възможности, следа да помогне за преодоляване на дисбаланса на пазара и за предотвратяване на превръщането на настоящите смущения в по-сериозни или продължителни смущения за целия лозаро-винарски сектор на Съюза. Когато е обосновано, дестилацията на вино следва да бъде въведена временно като допустима мярка в рамките на програмите за подпомагане в лозаро-винарския сектор с цел да се допринесе за подобряване на пазарния баланс и икономическото състояние на винопроизводителите в най-засегнатите производствени райони. За да не се допусне нарушаване на конкуренцията, използването на получения алкохол не следва да е разрешено за хранително-вкусовата промишленост, а следва да бъде ограничено до използване за промишлени цели, включително за дезинфекция и за целите на фармацията и енергетиката. С цел да се избегнат всякакви злоупотреби или свръхкомпенсации след въвеждането на тази извънредна мярка, е уместно от държавите членки да се изиска да насочат мярката към региони, в които се наблюдава дисбаланс на пазара, тя да се основава на обективни критерии и осигуряваната компенсация да се ограничава до последните пазарни цени.

(9)

Мярката за събиране на реколтата на зелено, предвидена в член 47 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, се използва като мярка за управление на пазара, когато се очаква прекомерно производство на грозде. С цел да се помогне на операторите да реагират на настоящите пазарни условия и да се намали рискът от повтаряне на ситуацията през предстоящата пазарна година, е уместно да се позволи известна гъвкавост при прилагането на тази мярка през финансовата 2023 година. По-конкретно, необходимо е да се предвидят като извънредна мярка дерогации от член 47, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, за да се позволи пълното унищожаване или отстраняване на неузрели гроздове от част от стопанството, при условие че това се извършва върху цели парцели, и да се предвиди временно увеличение на максималното финансово участие на Съюза в тази мярка.

(10)

Добавянето на „кризисна дестилация“ към допустимите мерки, както и гъвкавостта, въведена за „събиране на реколтата на зелено“, представляват форма на финансова подкрепа, която обаче не изисква допълнително финансиране от Съюза, тъй като продължават да се прилагат бюджетните ограничения за националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор за финансовата 2023 година, определени в приложение VII към Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (2). Държавите членки могат да решат да разпределят по-големи суми за въпросните мерки само в рамките на годишния бюджет, предвиден в посоченото приложение. Следователно с финансовата подкрепа за горепосочените две кризисни мерки се цели да се предостави подпомагане на сектора в дадената нестабилна пазарна ситуация, без да е необходимо за това да се мобилизират допълнителни средства.

(11)

За да се повиши ефективността на финансовите ресурси от Съюза, които могат да бъдат разпределени за тези кризисни мерки, на държавите членки следва да бъде разрешено да допълват финансовата помощ от Съюза с национални плащания, покриващи до 50 % от подкрепата, предоставяна за предвидените в настоящия регламент две кризисни мерки.

(12)

Отрицателното развитие на пазара, увеличаването на разходите и последващите проблеми с паричните потоци на операторите в лозаро-винарския сектор затрудняват изпълнението на мерките от националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор в момент, в който е най-необходимо подобряване на пазарната ориентация на сектора. За да се гарантира ефективността на изпълнението на програмите в преобладаващия пазарен и икономически контекст в лозаро-винарския сектор, е уместно временно да се увеличи максималното финансово участие на Съюза по мерките „насърчаване“, „преструктуриране и конверсия на лозя“, „събиране на реколтата на зелено“ и „инвестиции“.

(13)

Освен това е важно на бенефициерите да се предоставят подходящи възможности за гъвкавост за изпълнението на техните операции по националните програми за подпомагане, така че да могат да реагират на настоящата несигурност на пазара и да адаптират операциите, когато е необходимо. Такива възможности за гъвкавост представляват допълнителни мерки за подкрепа на пазара, за да се предотврати превръщането на настоящите икономически сътресения в по-сериозни или продължителни смущения на пазара на вино в Съюза и да се гарантира, че посочените в настоящия регламент други извънредни мерки, след като съответната държава членка вземе решение за тях, могат да се прилагат ефективно и на равнището на бенефициерите. Поради това като допълнителна извънредна мярка е необходимо да се приеме дерогация от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 на Комисията (3) и да се даде възможност на държавите членки да предоставят известна гъвкавост на бенефициерите с цел да адаптират планираните операции по опростена процедура и да се позволи частичното им изпълнение в надлежно обосновани случаи.

(14)

При условие че причините да се прилага повишен финансов процент на Съюза за определени мерки и да се позволи известна гъвкавост в управлението на програмите са свързани с настоящото икономическо състояние на лозаро-винарския сектор и тъй като мерките са временни, е уместно обхватът им да се ограничи до приложение по отношение на операции, които са започнали да се изпълняват през финансовата 2023 година. От друга страна, тези мерки не следва да се прилагат например за операции, изпълнени през предходни финансови години, но изплатени едва през финансовата 2023 година.

(15)

По наложителни причини за спешност, предвид продължаващите смущения на пазара, както и краткото време, с което разполагат държавите членки за прилагане на включените в настоящия регламент мерки в рамките на текущата финансова година, и за да се предотврати по-нататъшно смущение на пазара, е необходимо да се предприемат незабавни действия. От една страна, излишъкът от предлагане в най-засегнатите региони трябва да бъде изтеглен от пазара възможно най-скоро и във всички случаи преди началото на събирането на новата реколта — до края на август или началото на септември 2023 г., в противен случай пазарната ситуация ще се влоши допълнително и настоящият дисбаланс ще се пренесе в новата пазарна година с риск да причини продължителна криза на целия пазар на вино в Съюза. От друга страна, всички включени в настоящия регламент мерки трябва да се прилагат преди края на настоящите национални програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор, които се прилагат само до 15 октомври 2023 г., както е предвидено в член 5, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета (4). Съгласно тази разпоредба членове 39—54 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 продължават да се прилагат след 31 декември 2022 г. по отношение на направени разходи и плащания за операции, изпълнени преди 16 октомври 2023 г. Поради това, ако не бъдат предприети действия, за засегнатите държави членки ще се затрудни или дори ще стане невъзможно прилагането на мерките в рамките на финансовата 2023 година, която е последната година на изпълнение на текущите национални програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор.

(16)

С оглед на горепосочените наложителни причини за спешност настоящият регламент следва да бъде приет в съответствие с процедурата по спешност, определена в член 228 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(17)

Предвид необходимостта от предприемане на незабавни действия настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,