(1)

Парижкото споразумение, прието на 12 декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Страните по Парижкото споразумение се споразумяха да задържат покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2° C над равнищата от прединдустриалния период и да продължат усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5° C над равнищата от прединдустриалния период. Този ангажимент беше подсилен с приемането съгласно РКООНИК на Пакта за климата от Глазгоу на 13 ноември 2021 г., в който Конференцията на страните по РКООНИК, изпълняваща функциите на събрание на страните по Парижкото споразумение, признава, че последиците от изменението на климата ще бъдат много по-малки при покачване на температурата с 1,5° C в сравнение с 2° C, и изразява решимост да продължи усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5° C.

(2)

В своя доклад за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 2019 г. Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) предостави най-новите научни данни за продължаващата ерозия на биологичното разнообразие в целия свят. Съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ („стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“), засилва амбицията на Съюза по отношение на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и добре функциониращите екосистеми. Горите и здравите почви са от огромно значение за биологичното разнообразие, но също и за пречистването на въздуха и водата, улавянето и съхранението на въглерод, както и за осигуряването на дълготрайни продукти от устойчиво добита дървесина. Естеството и функцията на горите се различават значително в рамките на Съюза, като някои видове гори са по-уязвими към изменението на климата поради преки въздействия, например суша, предизвикано от температурата изсъхване на гори или промени в засушаването. Обезлесяването и деградацията на горите допринасят за световната криза в областта на климата, тъй като увеличават емисиите на парникови газове, наред с другото, вследствие на свързаните с това горски пожари, като така капацитетът за поглъщане на въглерод се премахва трайно, намалява се устойчивостта към изменението на климата на засегнатите райони и значително се намалява тяхното биологично разнообразие.

Органичният въглерод в почвата и въглеродните депа на изсъхнала дървесина, голяма част от които захранват въглеродното депо в почвата, са от особено голямо значение и в редица категории за докладване както за действията в областта на климата, така и за опазването на биологичното разнообразие. Както в съобщението на Комисията от 16 юли 2021 г. относно нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г. („нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.“), така и в съобщението на Комисията от 17 ноември 2021 г. относно „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. – Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ („Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г.“), се признава необходимостта от защита и подобряване на качеството на горите и на почвените екосистеми в Съюза и от насърчаване на засилени устойчиви практики за управление, с които може да се увеличи улавянето на въглерод и да се укрепи устойчивостта на горите и на почвите с оглед на кризите в областта на климата и биологичното разнообразие. Торфищата са най-големият сухоземен склад за органичен въглерод и подобряването на управлението и опазването на торфищата е важен аспект, допринасящ за смекчаване на изменението на климата, за опазване на биологичното разнообразие и за опазване на почвата от ерозия.

(3)

Съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт („Европейски зелен пакт“) предоставя отправната точка за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това, както е посочено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (4). Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно подсилващи се мерки и инициативи, насочени към постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., и очертава нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Пактът също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход проявява аспекти, свързани с половете, както и оказва особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение и върху уязвими групи, например възрастните хора, лицата с увреждания и хората с малцинствен расов или етнически произход. Следователно трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ и никой не бива изоставен.

(4)

Справянето с предизвикателствата, свързани с климата и с околната среда, както и постигането на целите на Парижкото споразумение, са в основата на Европейския зелен пакт. В своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (5) Европейският парламент призова за извършване на необходимия преход към климатично неутрално общество най-късно до 2050 г., а в резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда (6). Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.

(5)

Важно е да се гарантира, че мерките, предприети за постигане на целите на настоящия регламент, се изпълняват в съответствие с целта за насърчаване на устойчивото развитие, определена в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), като се вземат предвид целите на ООН за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и принципът за ненанасяне на значителни вреди, когато е приложимо, по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(6)

В актуализирания национално определен принос за намаляване на емисиите, представен пред секретариата на РКООНИК на 17 декември 2020 г., Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. нетните емисии на парникови газове от цялата икономика на Съюза с най-малко 55% в сравнение с нивата от 1990 г.

(7)

С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 Съюзът е заложил в законодателството целта за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници от цялата икономика и поглъщанията по поглътители на парникови газове на национално равнище в рамките на Съюза до 2050 г. и, по целесъобразност, за постигане на отрицателни емисии след това. С този регламент се установява обвързващa цел на Съюза за намаляване на вътрешните нетни емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. Очаква се всички сектори на икономиката да допринесат за постигането на тази цел, включително секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“). За да се гарантира, че до 2030 г. се полагат достатъчно усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата в други сектори, приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. се ограничава до 225 млн. тона CO2 еквивалент. В контекста на Регламент (ЕС) 2021/1119 Комисията препотвърждава в съответно изявление намерението си да предложи преработване на Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (8) в съответствие с амбициите за увеличаване до 2030 г. на нетните поглъщания на въглерод в сектора на ЗПЗГС до нива над 300 млн. тона CO2 еквивалент.

(8)

За да се допринесе за засилената амбиция за намаляване на нетните емисии на парниковите газове от най-малко 40% до поне 55% в сравнение с нивата от 1990 г. и за да се гарантира, че секторът на ЗПЗГС има устойчив и предвидим дългосрочен принос към целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, следва да се определят обвързващи цели за увеличаване на нетните поглъщания на парникови газове за всяка държава членка в сектора на ЗПЗГС през периода 2026—2030 г., което води до цел от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания за Съюза като цяло през 2030 г. В методологията, използвана за определяне на националните цели за 2030 г., следва да се вземе предвид разликата между целта на равнището на Съюза и докладваните от всяка държава членка в представянето на данни от 2020 г. средни емисии и поглъщания на парникови газове от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и да се отразят текущите резултати от смекчаването на изменението на климата за сектора на ЗПЗГС, както и делът на всяка държава членка от управляваната площ в Съюза, като се вземе предвид капацитетът на въпросната държава членка да подобри резултатите си в сектора чрез практики за управление на земята или промени в земеползването, които да са от полза за климата и биологичното разнообразие. Преизпълнението от страна на държавите членки би допринесло допълнително за постигането на целите на Съюза в областта на климата.

(9)

Обвързващите цели за повишената амбиция за нетните емисии и поглъщания на парникови газове за всяка държава членка следва да бъдат определени посредством линейна траектория. Траекторията следва да започва през 2022 г. на средната стойност на емисиите на парникови газове, отчетени от тази държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и да завършва през 2030 г. в целта, определена за въпросната държава членка. За да се гарантира колективното постигане на целта на Съюза за 2030 г., като същевременно се вземе предвид междугодишната променливост на емисиите и поглъщанията на парникови газове в сектора на ЗПЗГС, е целесъобразно за всяка държава членка да се определи ангажимент за постигане на сбор от нетните емисии и поглъщания на парникови газове за периода 2026—2029 г. („бюджета за периода 2026—2029 г.“) в допълнение към националната цел до 2030 г.

(10)

Изложените в членове 6, 7, 8 и 10 от Регламент (ЕС) 2018/841 правила за отчитане са предназначени за определяне на степента, в която резултатите от смекчаването на изменението на климата в сектора на ЗПЗГС могат да допринесат за целта на Съюза до 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 40%, която не включва сектора на ЗПЗГС. С цел да се опрости регулаторната рамка за този сектор, настоящите правила за отчитане не следва да се прилагат след 2025 г. и съответствието с националните цели на държавите членки следва да се проверява въз основа на докладваните емисии и поглъщания на парникови газове. Това би предоставило съгласуваност на методологията с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), с Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (10) и с новата цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55%, която включва също сектора на ЗПЗГС.

(11)

На 16 юни 2022 г. Съветът прие препоръка за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (11), в която подчерта необходимостта да се предприемат съпътстващи мерки и да се обърне специално внимание на подкрепата за регионите, промишлеността, микро-, малките и средните предприятия, работниците, домакинствата и потребителите, които ще бъдат изправени пред най-големите предизвикателства. Тази препоръка насърчава държавите членки да обмислят набор от мерки в областта на заетостта и преходите на пазара на труда, създаването на работни места и предприемачеството, здравословните и безопасни условия на труд, обществените поръчки, данъчното облагане и системите за социална закрила, основните услуги и жилищното настаняване, както и, наред с другото, с цел да се укрепят равенството между половете, образованието и обучението.

(12)

Като се вземат предвид спецификите на сектора на ЗПЗГС във всяка държава членка, както и фактът, че държавите членки трябва да увеличат резултатите си, за да постигнат своите национални обвързващи цели, на разположение на държавите членки следва да бъдат редица възможности за гъвкавост, включително търговски излишъци и разширяването на специфичните за горите възможности за гъвкавост, като същевременно се зачита екологосъобразността.

(13)

Алтернативни разпоредби за естествени смущения (абиотични и биотични) като пожар, огнище на вредители, бури и екстремни наводнения, за да се преодолее несигурността, дължаща се на естествените процеси в сектора на ЗПЗГС, следва да бъдат налични през 2032 г. за държавите членки, които са направили всичко възможно, за да вземат предвид позициите на Комисията, отправени към тях в контекста на коригиращите действия, въведени с настоящия регламент за изменение, при условие че те са изчерпали всички други възможности за гъвкавост, с които разполагат, въвели са подходящи мерки за намаляване на уязвимостта на своите земи от такива смущения и Съюзът е постигнал целта за 2030 г. за сектора на ЗПЗГС.

(14)

Освен това следва да се вземат предвид дифузните и дългосрочните последици от изменението на климата, за разлика от естествените смущения, които по същество са по-временни и географски локализирани. Това следва също така да позволи да се отчетат наследените последици от предишни мерки за управление, свързани с дела на органичните почви върху управлявана земя, който е изключително висок в сравнение със средната стойност за Съюза в няколко държави членки. Неизползваните суми за компенсация, предвидени в приложение VII за периода 2021—2030 г., следва да бъдат предоставени за тази цел въз основа на представянето на доказателства на Комисията от съответните държави членки на базата на най-добрите налични научни познания и на обективни, измерими и сравними показатели, например индекса на засушаване, по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в държавите, засегнати от сериозна суша и/или опустиняване, по-специално в Африка (12), определени като съотношение между средногодишните валежи и средногодишната евапотранспирация. Разпределението между държавите членки следва да се извършва въз основа на представените доказателства въз основа на съотношението между количеството от 50 Mt CO2 еквивалент на разположение и общото количество компенсация, поискано от тези държави членки.

(15)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/841 относно определянето на разпределението на годишните емисии и поглъщания на парникови газове за всяка година в периода 2026—2029 г., определени въз основа на линейна траектория, завършваща с целта за 2030 г. за държавите членки, и за приемане на подробни правила относно методологията за представяне на доказателства относно дългосрочните въздействия на изменението на климата, които са извън контрола на държавите членки, и относно въздействието на изключително голям дял органични почви, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(16)

Правилата за управление следва да бъдат определени по начин, който насърчава ранните действия за постигане на междинната цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. и на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата в цялата икономика, като се следва траекторията за периода 2026—2029 г., въведена с настоящия регламент за изменение. Залегналите в Регламент (ЕС) 2018/842 принципи следва да се прилагат с необходимите изменения, заедно с коефициент, който се изчислява по следния начин: 108% от разликата между бюджета на дадена държава членка за периода 2026—2029 г. и съответните отчетени нетни поглъщания ще бъдат добавени към стойността, докладвана за 2030 г. от тази държава членка. Освен това дефицитите, натрупани до 2030 г. от държавите членки, следва да бъдат взети предвид, когато Комисията представя предложения относно периода след 2030 г.

(17)

Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (14) („Конвенцията от Орхус“). Общественият контрол и достъпът до правосъдие са съществени елементи от демократичните ценности на Съюза и инструменти за гарантиране на принципите на правовата държава.

(18)

За да се даде възможност за бързи и ефективни действия, когато Комисията установи, че дадена държава членка не постига достатъчен напредък по своята цел за 2030 г., като се вземат предвид траекторията, бюджетът за периода 2026—2029 г. и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент, следва да се прилага механизъм за коригиращи действия, за да се помогне на тази държава членка да се върне към траекторията за 2030 г., като се гарантира предприемането на допълнителни действия, водещи до увеличаване на нетните поглъщания на парникови газове.

(19)

Инвентаризациите на парникови газове ще се подобрят чрез засилено използване на технологии за мониторинг и по-добри знания. По отношение на държавите членки, които подобряват своята методология за изчисляване на емисиите и поглъщанията, следва да бъде въведена концепция за методологични корекции. Например следните въпроси биха могли да доведат до методологична корекция: промени в методиките за докладване, нови данни или корекции на статистически грешки, включване на нови въглеродни депа или газове, преизчисляване на оценките за минали периоди въз основа на нови научни доказателства в съответствие с Насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове, включване на нови елементи за докладване и подобрен мониторинг на естествените смущения. Към данните от инвентаризацията на емисиите на парникови газове на тази държава членка следва да се приложи методологична корекция, с цел да се неутрализира ефектът от промените в методологията относно оценката на колективното постигане на целта на Съюза до 2030 г., с оглед зачитане на екологосъобразността.

(20)

В Европа националните инвентаризации на горите се използват за предоставяне на информация за оценките на горските екосистемни услуги. Системата за мониторинг на инвентаризацията на горите се различава между отделните държави, тъй като всяка държава разполага със своя система за инвентаризация на горите със собствена методология. В новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г. се подчертава необходимостта от стратегическо планиране на горите във всички държави членки въз основа на надежден мониторинг и данни, прозрачно управление и координиран обмен на равнището на Съюза. За тази цел Комисията обяви, че възнамерява да представи законодателно предложение за създаване на интегрирана рамка за мониторинг на горите в целия Съюз.

(21)

С цел изменение и допълване на несъществени елементи от Регламент (ЕС) 2018/841 и Регламент (ЕС) 2018/1999 на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълването на Регламент (ЕС) 2018/841, за да се определят правилата за записване и точно извършване на операциите в Регистъра на Съюза, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и във връзка с изменението на Регламент (ЕС) 2018/1999, приложение V, част 3, чрез актуализиране на списъка на категориите в съответствие с приложимото законодателство на Съюза. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(22)

В съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г. на тема „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ са очертани различни пътища и варианти на политиката за постигане на повишената цел на Съюза в областта на климата до 2030 г. В него се подчертава, че постигането на неутралност по отношение на климата ще изисква значително засилване на действията на Съюза във всички сектори на икономиката. Поглътителите на въглерод играят съществена роля в прехода към неутралност по отношение на климата в Съюза, а по-специално секторите на селското и горското стопанство и земеползването могат да имат важен принос в това отношение. Когато Комисията извършва оценка на действието на Регламент (ЕС) 2018/841 като част от прегледа, въведен с настоящия регламент за изменение, и изготвя доклад за Европейския парламент и за Съвета, тя следва да включва настоящите тенденции и бъдещите прогнози за емисиите на парникови газове от селското стопанство, от една страна, и за емисиите и поглъщанията на парникови газове от обработваеми земи, пасища и влажни зони, от друга страна, а също и да проучи регулаторните варианти, за да се гарантира, че те са в съответствие с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели в областта на климата. Освен това Комисията следва да обърне специално внимание на последиците от възрастовата структура на горите, включително когато тези последици са свързани с конкретни военни или следвоенни обстоятелства, по научно обоснован, надежден и прозрачен начин и с оглед на гарантирането на дългосрочната устойчивост и адаптивния капацитет на горите.

Като се вземат предвид колко е важно всеки сектор да допринася по справедлив начин и фактът, че преходът към неутралност по отношение на климата изисква промени в целия спектър на политиките и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, както се подчертава в Европейския зелен пакт, Комисията следва да представи законодателни предложения, когато е целесъобразно, за определяне на рамката за периода след 2030 г.

(23)

Очакваните антропогенни промени във връзка с емисиите и поглъщанията на парникови газове в морската и сладководната среда могат да бъдат значителни и се очаква да варират в бъдеще в резултат на промени в използването, например чрез планираното разширяване на морската енергия, потенциалното увеличаване в производството на аквакултури и нарастващите нива на опазване на природата, необходими с цел постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Понастоящем тези емисии и поглъщания не са включени в стандартните таблици за докладване по РКООНИК. След приемането на методологията за докладване при извършване на прегледа, въведен с настоящия регламент за изменение, Комисията следва да може да взема под внимание докладването относно напредъка, възможността за извършване на анализ и въздействието на разширяването на докладването върху морската и сладководната среда въз основа на най-новите научни доказателства за тези потоци.

(24)

С оглед постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това, от изключително значение е поглъщанията на парникови газове в рамките на Съюза да нарастват непрекъснато, като същевременно се гарантира, че се запазва тяхната трайност. Когато е целесъобразно, може да са необходими технически решения, например биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод (BECCS), както и природосъобразни решения за улавяне и съхранение на емисиите на CO2. По-специално отделните земеделски стопани, собственици на земи или гори или управители на гори е необходимо да се насърчават да съхраняват повече въглерод в своите земи и гори, да дават приоритет на основани на екосистемата подходи и на благоприятстващи биологичното разнообразие практики като практики за природосъобразно горско стопанство, земи под угар, възстановяване на запасите от въглерод в горите, разширяване на покритието на агролесовъдството, улавяне на въглерод в почвата и възстановяване на влажните зони, както и други иновативни решения. Подобни стимули подобряват смекчаването на изменението на климата и цялостното намаляване на емисиите във всички сектори в областта на биоикономиката, включително чрез използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие и кръговата икономика. Следва да бъде възможно да се обмисли създаването на процес за включване на устойчиви продукти за съхранение на въглерод в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/841 в рамките на прегледа, въведен с настоящия регламент за изменение, като се осигури съгласуваност с други екологични цели на Съюза, както и с насоките на МКИК.

(25)

Като се има предвид колко е важно да се предостави финансова подкрепа на собствениците или управителите на земи и гори за постигане на целите, определени в настоящия регламент за изменение, при оценката на проектите за актуализации на последно нотифицираните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията следва да гарантира, че финансовото подпомагане, включително съответният дял от приходите от търгове за квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО, които се използват за ЗПЗГС, е насочено към политики и мерки, специално разработени за постигане на бюджетите и целите на държавите членки, определени в настоящия регламент за изменение. В своята оценка Комисията следва да обърне специално внимание на насърчаването на екосистемни подходи и на необходимостта да се гарантира трайност на допълнителните поглъщания на парникови газове, като се вземе предвид съществуващото законодателство.

(26)

Определянето на целта на Съюза за 2030 г. се основава на данните от инвентаризацията, докладвани от държавите членки за 2016, 2017 и 2018 г. Надеждността на представените доклади за инвентаризация е от голямо значение. Поради това методологиите, прилагани от държавите членки, следва да бъдат проверявани, ако нетните поглъщания са намалели значително за 2016, 2017 и 2018 г. В съответствие с принципа на прозрачност и за да се повиши доверието в напредъка, постиган в докладването, резултатите от тези проверки следва да бъдат публично достъпни. Въз основа на тези проверки Комисията следва, когато е целесъобразно, да направи предложения, за да гарантира, че Съюзът няма да се отклони от пътя си към постигане на своята цел от 310 Mt нетно поглъщане.

(27)

С оглед на определянето на траекториите за държавите членки за периода 2026—2029 г. Комисията следва да извърши цялостен преглед, за да провери данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. За тази цел през 2025 г. следва да се извърши цялостен преглед в допълнение към цялостните прегледи, които Комисията трябва да извърши през 2027 г. и 2032 г. в съответствие с член 38 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

(28)

Стойностите за всяка държава членка за покритие от дървесни корони в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/841 следва да бъдат приведени в съответствие със стойностите, докладвани на РКООНИК, или с предвидимите актуализации на тези стойности.

(29)

Поради въвеждането на основаните на докладването цели в резултат на настоящия регламент за изменение емисиите и поглъщанията на парникови газове трябва да бъдат изчислени с по-висока степен на точност. Освен това във всички изброени — Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно Стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система, Новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г., съобщението на Комисията от 15 декември 2021 г. относно устойчивите въглеродни цикли, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (16) и съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г. относно „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ — се изисква засилен мониторинг на земната повърхност, с което ще се спомогне за защитата и увеличаването на устойчивостта на естествените поглъщания на въглерод в целия Съюз. Мониторингът и докладването на емисиите и поглъщанията трябва да бъдат подобрени, като се използват, когато е приложимо, съвременни технологии, налични в рамките на програмите на Съюза, като например „Коперник“, и цифрови данни, събрани в рамките на общата селскостопанска политика, като се прилага двойният преход на зелените и цифровите иновации.

(30)

Следва да се въведат разпоредби за картографиране и мониторинг както на място, така и за наблюдение от разстояние, за да се позволи на държавите членки да разполагат с ясна от географска гледна точка информация, така че да могат да определят приоритетните области, които имат потенциал да допринесат за действия в областта на климата. Като част от общото подобрение на мониторинга, докладването и верификацията, работата следва да се съсредоточи и върху хармонизирането и усъвършенстването на базите данни за дейностите и емисионните фактори с цел подобряване на инвентаризациите на парниковите газове.

(31)

Доколкото целите на настоящия регламент, по-специално за адаптиране, в контекста на Регламент (ЕС) 2021/1119, на ангажиментите на държавите членки относно сектора на ЗПЗГС, които допринасят за постигане на целите на Парижкото споразумение и за изпълнение на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021—2030 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и въздействие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(32)

Поради това регламенти (ЕС) 2018/841 и (ЕС) 2018/1999 следва да бъдат съответно изменени,