(1)

Европейската централна банка (ЕЦБ) отговаря за ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм и са ѝ възложени както микропруденциални, така и макропруденциални задачи. Възлагането на макропруденциални задачи засилва приноса на ЕЦБ за финансовата стабилност, който вече е заложен в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(2)

Националните компетентни органи (НКО) и определените на национално равнище органи (ОНРО) отговарят за определянето на нивата на буферите за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ) и за другите системно значими институции (Д-СЗИ).

(3)

Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, когато е уместно или се прецени, че е наложително, НКО или ОНРО на участващите държави членки прилагат изисквания за капиталовите буфери, с които кредитните институции трябва да разполагат на съответното равнище с цел отстраняване на системните или макропруденциалните рискове.

(4)

В съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 104 от Регламент (ЕС) № 468/2014 НКО или ОНРО уведомяват ЕЦБ за намерението си да използват макропруденциални инструменти десет работни дни преди вземането на подобно решение (уведомление за планирани макропруденциални мерки). След получаване на уведомлението секретарят на Надзорния съвет своевременно предава планираните макропруденциални мерки на Управителния съвет и на Надзорния съвет. Пo предложение, изготвено от Надзорния съвет въз основа на планираната инициатива, и като се взема предвид приносът на съответния комитет или на съответното вътрешно звено на ЕЦБ, в срок до три работни дни Управителният съвет взема решение дали да възрази. Ако възрази срещу планираните макропруденциални мерки, Управителният съвет обяснява писмено мотивите си на НКО или ОНРО в срок до пет работни дни от уведомяването на ЕЦБ. НКО или ОНРО вземат предвид мотивите на ЕЦБ, преди да пристъпят към окончателното решение.

(5)

ЕЦБ трябва да оценява значителен брой представени от НКО или ОНРО планирани макропруденциални мерки, включително мерки, с които се определят буферите за Д-СЗИ и Г-СЗИ. Тези оценки често трябва да се извършват в много кратки срокове. За да се улесни процесът на вземане на решения, е целесъобразно да се предвиди делегирането на правомощието за приемане на някои решения в рамките на ЕЦБ. По-конкретно, правомощието за приемане на решения да не се повдигат възражения срещу представените от НКО или ОНРО макропруденциални мерки следва да бъде делегирано на ръководителите на работни звена на ЕЦБ. Глобалните системно значими банки или институции (Г-СЗБ-Г-СЗИ) са банки или институции, за които се счита, че не се допуска да изпаднат в несъстоятелност поради техния размер, взаимосвързаност, сложност, липса на заменяемост или глобален обхват. Тъй като последиците от даден проблем в някоя Г-СЗБ-Г-СЗИ могат да се проявят в повече от една юрисдикция и да засегнат други финансови институции в много държави и световната икономика като цяло, това не е проблем само за НКО или ОНРО и следователно за решаването му е необходима хармонизация на световно равнище, която е отразена в глобалното споразумение, постигнато от членовете на Базелския комитет по банков надзор и Съвета за финансова стабилност, резултатите от което са публикувани от Съвета за финансова стабилност. Глобалната общност търси решения на тези проблеми чрез многостранен подход.

(6)

Съдът на Европейския съюз е приел, че делегирането на власт е необходимо и уместно, за да може институцията, която трябва да приема значителен брой решения, да изпълнява задачите си. Сред възложените на институцията правомощия е правото ѝ да делегира известен брой от тях съгласно разпоредбите на ДФЕС, като се спазват условията, определени от самата институция. Поради това институциите на Съюза могат да въвеждат мерки от организационен характер, като делегират правомощия за вземане на решения на вътрешните си органи или лица, доколкото тези мерки са оправдани и съобразени с принципа на пропорционалност. За да се гарантира правна сигурност, делегирането на правомощия за вземане на решения следва да бъде както ограничено, така и пропорционално, а обхватът му – ясно определен и подчинен на условията, определени от институцията.

(7)

На 24 юни 2020 г. Управителният съвет реши да установи тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка (3). За целите на тясното сътрудничество решението да не се повдигат възражения срещу планираните макропруденциални мерки по отношение на Република България ще бъде прието съгласно съответните разпоредби на настоящото решение.

(8)

Ако критериите за приемане на делегирано решение не са изпълнени, решенията следва да бъдат приемани в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 13з от Решение ЕЦБ/2004/2 на Европейската централна банка (4),

1)

„планирани макропруденциални мерки“ означава мерките, които националните компетентни органи (НКО) и определените на национално равнище органи (ОНРО) възнамеряват да прилагат, за да изискат от банките да поддържат буфери за Д-СЗИ или Г-СЗИ в съответствие с член 131 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), за които ЕЦБ официално е уведомена с оглед на вземането на решение дали да възрази срещу тях;

2)

„буфер за Д-СЗИ“ означава собственият капитал, който се изисква да бъде поддържан съгласно член 131, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС;

3)

„буфер за Г-СЗИ“ означава собственият капитал, който се изисква да бъде поддържан съгласно член 131, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС;

4)

„техническа оценка на ЕЦБ“ е независимата техническа оценка, извършена от ЕЦБ, при която тя преценява подходящите нива на буферите;

5)

„долен праг на ЕЦБ“ е последната приложима версия на методологията на ЕЦБ за долен праг при оценка на буферите за Д-СЗИ, приета от Управителния съвет и основаваща се на оценката за системна значимост на банките, при която всяка банка се разпределя в една от няколко категории системна значимост („групи“), като всяка група е свързана със специфичен буфер за Д-СЗИ, които следва да се считат за долен праг;

6)

„чувствителност“ или „чувствителен“ е характеристика или фактор, който може да има отрицателно влияние върху репутацията на ЕЦБ и/или върху ефективното и последователно функциониране на единния надзорен механизъм, включително, но не само: a) съществени опасения, изразени в съответния комитет или съответното вътрешно звено по време на обсъжданията в тях, които не са включени в техническата оценка на ЕЦБ; б) планирани макропруденциални мерки, които могат да привлекат отрицателно медийно или обществено внимание.

а)

с планираните макропруденциални мерки се прилага последната методология за определяне на долния праг на ЕЦБ;

б)

техническата оценка на ЕЦБ на тези мерки не поражда опасения по отношение на следното:

в)

в техническата оценка на ЕЦБ не се стига до заключението, че тя трябва да възрази срещу планираните макропруденциални мерки.