(1)

В мониторинговия си доклад от 26 септември 2006 г. относно степента на готовност за членство в ЕС на България и Румъния (1) преди присъединяването на България към Съюза Комисията установи редица проблеми, по-специално по отношение на отчетността и ефикасността на съдебната система и правоприлагащите органи в България, по които все още беше необходим допълнителен напредък, за да се гарантира способността за изпълнение и прилагане на мерките, приети за създаването на вътрешния пазар и пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

На 13 декември 2006 г. Комисията прие Решение 2006/929/ЕО (2) за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В това решение се посочва, че то трябва да бъде отменено, когато всички цели са постигнати успешно.

(3)

С решение 2006/929/ЕО се въвежда изискване за България да докладва редовно на Комисията за напредъка, постигнат при постигането на целите. За първи път Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета своите коментари и констатации по доклада на България през юни 2007 г. и оттогава редовно докладва. Всеки доклад на Комисията е резултат от внимателен анализ, който се основава на тясно сътрудничество с националните органи, а също и на информацията, предоставена от гражданското общество и други заинтересовани страни и наблюдатели.

(4)

В доклада си от януари 2017 г. (3) Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат от България след създаването на механизма за сътрудничество и проверка. Въз основа на това Комисията очерта ясен път към прекратяване на механизма, основан на седемнадесет ключови препоръки, с които се изясняват изискванията, на които България трябва да отговаря, за да изпълни шестте показателя, определени в Решение 2006/929/ЕО. Предвид постигнатия напредък Комисията счете, че изпълнението на тези препоръки би било достатъчно за прекратяване на механизма за сътрудничество и проверка, при условие че междувременно не настъпят промени, които да доведат до ясен обрат в хода на напредъка. Много от препоръките бяха съсредоточени върху изграждането на вътрешни гаранции, за да се осигури необратимостта на резултатите и да се докаже, че изпълнението на текущите реформи ще продължи и напредъкът ще бъде консолидиран, дори без механизма.

(5)

В доклада си от ноември 2018 г. (4) Комисията приветства напредъка на България по отношение на бързото прекратяване на механизма за сътрудничество и проверка и стигна до заключението, че три от показателите могат да се считат за временно приключени. Комисията по-специално отчете постигнатия от България напредък след присъединяването ѝ по отношение на изменението на нейната конституционна и законодателна уредба с цел подобряване на гаранциите за независимостта на съдебната власт, както и прозрачността и ефикасността на съдебния процес. Освен това измененията на Конституцията на България от 2015 г. доведоха до реформа на Висшия съдебен съвет и по-силен съдебен инспекторат. От няколко години тези изменения вече са в сила.

(6)

В доклада на Комисията от октомври 2019 г. (5) се установява, че постигнатият от България напредък по линия на механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на България, поети към момента на присъединяването ѝ към Съюза, и че и шестте показателя, определени в Решение 2006/929/ЕО и пояснени със седемнадесетте препоръки от доклада от януари 2017 г., са били изпълнени в задоволителна степен. Комисията по-специално отчете, наред с другото, извършените през предходните две години всеобхватни реформи на общата институционална рамка за борба с корупцията. Освен това в заключенията от доклада от октомври 2019 г. Комисията отбеляза списък с конкретни ангажименти, поети от българското правителство. Тези конкретни ангажименти включват по-специално въвеждането на процедури относно отчетността на главния прокурор в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, наред с ангажимента за изменение на Закона за съдебната власт с цел отмяна на разпоредбите, с които се въвежда изискване за автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях, както и разпоредбите, с които магистратите се задължават да декларират членството си в професионални сдружения. България също така се ангажира да продължи сътрудничеството си с органите на Съвета на Европа в областта на борбата с корупцията. В доклада от октомври 2019 г. също така бяха надлежно взети под внимание усилията на България да осъществява вътрешен мониторинг на национално равнище чрез Съвет за координация и сътрудничество („съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга“), който да отговаря за надзора върху продължаващия напредък на реформите.

(7)

Вследствие на конкретните ангажименти, посочени в доклада от октомври 2019 г., през февруари 2020 г. Народното събрание на България прие горепосочените изменения на Закона за съдебната власт, като по този начин конкретният ангажимент за въвеждане на процедури относно отчетността на главния прокурор остана единственият все още неизпълнен ангажимент по доклада от октомври 2019 г.

(8)

В контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост беше създадена рамка за разследване на главния прокурор и неговите заместници, в тясно сътрудничество с Комисията и при провеждане на консултации с Венецианската комисия (6). На 4 май 2022 г. Съветът на Европейския съюз одобри предложения план за възстановяване и устойчивост на България, който включва сред ключовите си етапи ангажимента на България по отношение на влизането в сила на законодателните изменения за гарантиране на ефективността на наказателното производство и подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. На 26 май 2023 г. Народното събрание на България прие закона, с който се въвеждат процедури относно отчетността на главния прокурор и неговите заместници. Законът влезе в сила на 6 юни 2023 г., като по този начин беше приключен последният неизпълнен конкретен ангажимент по доклада от октомври 2019 г. С писмо от 26 юни 2023 г. министър-председателят на България информира Комисията за предприетите мерки за изпълнение на конкретните ангажименти, изброени в заключенията от доклада за 2019 г. по линия на механизма за сътрудничество и проверка, както и за допълнителни мерки за продължаване на поддържането на върховенството на закона.

(9)

Що се отнася до ангажимента на България да продължи сътрудничеството си с органите на Съвета на Европа в областта на борбата с корупцията, следва да се отбележи, че в контекста на плана за възстановяване и устойчивост на България са договорени редица ключови етапи за борба с корупцията, съгласно които се изисква сътрудничество на България с органите на Съвета на Европа.

(10)

Поради това всички показатели, определени в Решение 2006/929/ЕО и пояснени със седемнадесетте препоръки от доклада от януари 2017 г., както и конкретните ангажименти (7) от доклада от октомври 2019 г. са изпълнени в задоволителна степен.

(11)

Развитието на ситуацията в областта на върховенството на закона в Съюза създаде нов контекст за сътрудничеството между Комисията и България. По-специално годишният цикъл в областта на върховенството на закона, чието начало беше поставено със съобщението на Комисията от юли 2019 г. „Укрепване на върховенството на закона в Съюза“ (8) и с политическите насоки на председателя Фон дер Лайен, предоставя текуща рамка с дългосрочна перспектива, която да съпътства устойчивите реформи по отношение на България и други държави членки. Като част от този цикъл, годишният доклад на Комисията относно върховенството на закона, който от 2022 г. насам включва и препоръки към държавите членки, стимулира положителна насока по въпросите на върховенството на закона, като задълбочава диалога и съвместната осведоменост и предотвратява възникването и задълбочаването на предизвикателства. Това ще даде възможност за мониторинг на изпълнението на договорените от България реформи. Мониторингът на трайното изпълнение на въведените от България реформи ще бъде осигурен на национално равнище и от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга.

(12)

Комисията представи на съответната комисия на Европейския парламент своя доклад от октомври 2019 г. относно напредъка на България по линия на механизма за сътрудничество и проверка. Комисията надлежно взе предвид забележките, получени от Европейския парламент с писмо от председателя на Европейския парламент от 20 декември 2019 г.

(13)

На 5 юли 2023 г. Комисията информира Съвета за намерението си да отмени Решение 2006/929/ЕО за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка за България и окончателно да прекрати механизма. Това беше съобщено и на Европейския парламент. С писмо от 26 юли Съветът взе под внимание намерението на Комисията официално да прекрати механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

(14)

Поради това Решение 2006/929/ЕО следва да бъде отменено,