(1)

Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна (1) („Споразумението за въздушен транспорт ЕС—САЩ“), бе подписано на 25 и 30 април 2007 г. след приемането на Решение 2007/339/ЕО на Съвета и на представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в Съвета (2). То се прилага временно от 30 март 2008 г. и беше сключено чрез Решение (ЕС) 2020/1110 на Съвета (3). То влезе в сила на 29 юни 2020 г. То беше изменено с Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати и Европейската общност и нейните държави членки, подписано на 25 и 30 април 2007 г. (4) (наричан по-нататък „Протоколът“), от 24 юни 2010 г., който влезе в сила на 5 май 2022 г. В Протокола е предвидена възможността за присъединяване на трети държави към Споразумението за въздушен транспорт ЕС—САЩ.

(2)

Исландия и Норвегия са пълноправни членове на единния европейски авиационен пазар по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство. През 2007 г. двете държави официално поискаха да се присъединят към Споразумението за въздушен транспорт ЕС—САЩ. В съответствие с член 18, параграф 5 от Споразумението за въздушен транспорт ЕС—САЩ, на заседанието си от 16 ноември 2010 г. учреденият по силата на това споразумение Съвместен комитет предложи споразумение между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна (наричано по-нататък „Споразумението за присъединяване“).

(3)

Комисията договори Допълнително споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, относно прилагането на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна и Кралство Норвегия, от четвърта страна (наричано по-нататък „Допълнителното споразумение“).

(4)

На 2 май 2011 г. Комисията прие предложение за решение на Съвета за подписване, от името на Съюза, и временно прилагане на Споразумението за присъединяване и на Допълнителното споразумение.

(5)

На 16 юни 2011 г. Съветът и представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, приеха Решение 2011/708/ЕС (5) за подписването, от името на Съюза, и временното прилагане на Споразумението за присъединяване (6) и на Допълнителното споразумение (7). В член 3 от същото решение се предвижда Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение да се прилагат временно, считано от датата на подписването, което се състоя на 21 юни 2011 г. От тази дата двете споразумения се прилагат временно.

(6)

Със своето решение от 28 април 2015 г. по дело C-28/12, Комисия/Съвет (8) (наричано по-нататък „Решението“), Съдът на Европейския съюз отмени Решение 2011/708/ЕС, с основанието, че Съветът не е могъл законно да разреши подписването и временното прилагане на Споразумението за присъединяване и на Допълнителното споразумение с акт, приет заедно с представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета. Съдът запази правните последици от Решение 2011/708/ЕС до влизането в сила, в разумен срок, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на ново решение, което приеме от Съвета съгласно член 218, параграфи 5 и 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(7)

За да се изпълни решението, Съветът следва да приеме ново решение за подписване и временно прилагане на Споразумението за присъединяване и на Допълнителното споразумение, при условие че бъдат сключени на по-късна дата,