1.   Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията, създаден в съответствие с член 50 от Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (наричано по-нататък „споразумението“), изпълнява своите функции в съответствие с предвиденото в член 50 от споразумението.

2.   В настоящия процедурен правилник позоваването на „страните“ е в съответствие с определението в член 104 от споразумението.

3.   В съответствие с предвиденото в член 50, параграф 1 от споразумението Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията е съставен от представители на страните.

4.   В съответствие с предвиденото в член 50, параграф 4 от споразумението Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията се председателства на ротационен принцип от длъжностно лице от Европейската комисия и от длъжностно лице от държавите по СИП ЮАОР. Първото заседание на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията се председателства съвместно от длъжностно лице от Европейската комисия и от длъжностно лице от държавите по СИП ЮАОР.

5.   Мандатът на първото председателство започва да тече от датата на първото заседание на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията и изтича на 31 декември същата година.

1.   Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията заседава веднъж годишно или по искане на някоя от страните. Освен ако страните не уговорят друго, заседанията се провеждат на ротационен принцип в Брюксел или на територията на една от държавите по СИП ЮАОР.

2.   Освен ако страните не уговорят друго, заседанията на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията се свикват от страната, която председателства специалния комитет, след консултации с другата страна.

1.   Страната, която е домакин на заседанието на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията, изпълнява функциите на секретариат.

2.   Когато заседанието се провежда чрез електронни средства, функциите на секретариата се изпълняват от страната, която председателства специалния комитет.

1.   Секретариатът уведомява страните за свикването на заседание и ги приканва да внесат мнение по дневния ред не по-късно от 30 дни преди заседанието. Ако се налага да бъдат разгледани спешни въпроси и/или непредвидени обстоятелства, заседанието може да бъде свикано с кратко предизвестие.

2.   Секретариатът на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията изготвя предварителен дневен ред за всяко заседание. Той се изпраща от секретариата на председателя и на членовете на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията не по-късно от 14 дни преди началото на заседанието.

3.   Предварителният дневен ред включва въпроси, по отношение на които в секретариата на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията са постъпили искания от някоя от страните за включването им в дневния ред.

4.   Дневният ред се приема от Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията в началото на всяко заседание. Въпроси, които не са включени в предварителния дневен ред, могат да бъдат добавени към дневния ред със съгласието на страните.

5.   Със съгласието на всички страни председателят на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията може да покани експерти да присъстват на заседанията, за да предоставят информация по конкретни теми.

1.   Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията приема с консенсус решения или препоръки в случаите, предвидени в споразумението, или когато такова правомощие му е делегирано от Съвместния съвет или от Комитета по търговия и развитие.

2.   Когато Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията е оправомощен със споразумението да приема решения или препоръки или когато такова правомощие му е делегирано от Съвместния съвет или от Комитета по търговия и развитие, в протокола от заседанието тези актове съответно носят наименованието „Решение“ или „Препоръка“. Секретариатът на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията определя пореден номер на всяко решение или препоръка, като същевременно отбелязва датата на приемане и включва описание на предмета на решението или препоръката. Във всяко решение или препоръка се посочва датата, на която решението или препоръката влиза в сила.

3.   Ако някоя държава по СИП ЮАОР отсъства, секретариатът съобщава приетите на заседанието решения и/или препоръки на члена, който е бил възпрепятстван да участва в заседанието. Тази държава по СИП ЮАОР представя писмен отговор в срок до 10 календарни дни след изпращането на решенията и/или препоръките, като посочва решенията и/или препоръките, с които тя не е съгласна, включително мотивите за това. Ако горепосоченият писмен отговор не бъде представен в срок от 10 календарни дни, решенията и/или препоръките се считат за приети. Ако отсъствалата от заседанието държава по СИП ЮАОР е несъгласна с решенията и/или препоръките, се прилага процедурата по параграф 4.

4.   В периода между заседанията Специалният комитет по митниците и улесняването на търговията може да приема решения и препоръки чрез писмена процедура, ако двете страни са дали съгласие за това. Писмената процедура се състои в размяна на ноти между представители на страните.

5.   Решенията и препоръките, приети от Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията, се заверяват чрез подписването на оригиналния екземпляр от представител на Европейския съюз и от представител на държавите по СИП ЮАОР.

1.   Заседанията на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията не са публични, освен ако бъде взето друго решение.

2.   Всяка от страните може да реши да публикува решенията и препоръките на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията.

1.   Всяка страна поема за своя сметка всички разходи, които е направила в резултат на участието си в заседанията на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията, както по отношение на разноските за персонал, пътните и дневните разноски, така и по отношение на пощенските и телекомуникационните разходи.

2.   Разходите по организирането на заседанията, осигуряването на устен превод и размножаването на документи се поемат от страната, която е домакин на заседанието.