(1)

В съответствие с Римската декларация на ръководителите на 27 държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия от 25 март 2017 г. бюджетът на Съюза следва да подпомогне изграждането на безопасна и сигурна Европа. Програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения вече са дали принос в това отношение и имат потенциала да допринасят и в бъдеще. След спирането на дадено ядрено съоръжение основното положително въздействие, което трябва да се постигне, е постепенното намаляване на радиологичния риск за работниците, населението и околната среда в съответните държави членки, както и в Съюза като цяло.

(2)

Една специална финансова програма може да генерира допълнителна добавена стойност за ЕС, превръщайки се в референтен показател в рамките на Съюза за безопасното управление на технологичните въпроси в областта на извеждането от експлоатация и разпространението на знания. Финансовата помощ по такава финансова програма следва да се предоставя въз основа на предварителна оценка, в която се установяват специфичните потребности и се демонстрира добавена стойност за ЕС, с цел да се подпомогне извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и безопасното управление на радиоактивни отпадъци.

(3)

Дейностите, обхванати от настоящия регламент, следва да бъдат съобразени с приложимото право на Съюза и с приложимото национално право. Финансовата помощ по настоящия регламент следва да остане изключение, без да се накърняват принципите и целите, произтичащи от законодателството на Съюза в областта на ядрената безопасност, а именно Директива 2009/71/Евратом на Съвета (2), и в областта на управлението на отпадъците, по-специално Директива 2011/70/Евратом на Съвета (3). Съгласно член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 2011/70/Евратом държавите членки носят крайната отговорност за безопасното управление на генерираните радиоактивни отпадъци и отработено гориво.

(4)

В съответствие с Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз (4), приложен към Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (5) („Договорът за присъединяване“), България се задължи да затвори блокове 1 и 2 и блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала „Козлодуй“ съответно до 31 декември 2002 г. и 31 декември 2006 г. и впоследствие да ги изведе от експлоатация. Извеждането от експлоатация генерира за България значителна финансова тежест, свързана с преки и непреки разходи. В съответствие с поетите задължения България спря всички посочени блокове в рамките на определените срокове.

(5)

В съответствие с Протокол № 9 относно блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала „Бохунице V1“ в Словакия, приложен към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (6) („Актът за присъединяване“), Словакия се задължи да затвори блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала „Бохунице V1“ съответно до 31 декември 2006 г. и 31 декември 2008 г. и впоследствие да ги изведе от експлоатация. Извеждането от експлоатация генерира за Словакия значителна финансова тежест, свързана с преки и непреки разходи. В съответствие с поетите задължения Словакия спря всички посочени блокове в рамките на определените срокове.

(6)

Съгласно задълженията си съответно по Договора за присъединяването и Акта за присъединяване и с помощ от Съюза България и Словакия постигнаха значителен напредък към извеждането от експлоатация на ядрените електроцентрали „Козлодуй“ и „Бохунице V1“. За безопасното постигане на крайното състояние на извеждането от експлоатация е необходима допълнителна работа. Въз основа на текущите планове за извеждане от експлоатация, завършването на работата по извеждането от експлоатация е предвидено за края на 2030 г. за атомната електроцентрала „Козлодуй“ и до 2025 г. за атомната електроцентрала „Бохунице V1“.

(7)

Съвместният изследователски център (СИЦ) на Европейската комисия беше създаден по силата на член 8 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия („Договора за Евратом“). При прилагане на посочения член в периода 1960—1962 г. между Европейската общност за атомна енергия и Германия, Белгия, Италия и Нидерландия бяха сключени договорености за обекти. В случаите на Италия и Нидерландия националните ядрени съоръжения бяха прехвърлени на Общността. И в четирите обекта беше създадена инфраструктура, предназначена за научноизследователска дейност в ядрената област, включваща нови съоръжения. Някои от тези съоръжения все още се използват, някои от тях са спрени, в част от случаите преди повече от 20 години, но като цяло съоръженията са до голяма степен остарели.

(8)

Въз основа на член 8 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и съгласно член 7 от Директива 2011/70/Евратом, СИЦ, като притежател на лицензия, трябва да управлява своите натрупани пасиви от ядрени дейности и да изведе от експлоатация своите ядрени съоръжения, спрени в съответствие с приложимото национално законодателство. В съответствие с това програмата на СИЦ за извеждане от експлоатация и управление на ядрените отпадъци стартира през 1999 г. със съобщение до Европейския парламент и до Съвета, като от този момент Комисията редовно представя актуална информация относно напредъка на тази програма.

(9)

Комисията стигна до заключението, че оптималният вариант за удовлетворяване на изискванията, произтичащи от член 5, параграф 1, буква е) и член 7 от Директива 2011/70/Евратом, е да се следва стратегия, която комбинира дейностите по извеждане от експлоатация и управление на отпадъците, като същевременно стартира обсъждания между СИЦ и държавите членки — домакини, относно евентуалното прехвърляне на пасивите във връзка с извеждането от експлоатация и управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци по взаимни споразумения между Комисията и държавите членки — домакини. СИЦ следва да осигурява и поддържа адекватни ресурси за изпълнение на задълженията си във връзка с извеждането от експлоатация и безопасността при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

(10)

Настоящият регламент отговаря на потребностите, установени за многогодишната финансова рамка за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г., и определя финансов пакет за цялата продължителност на програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на блокове 1—4 на атомната електроцентрала „Козлодуй“ в България („програма Козлодуй“) и на блокове 1 и 2 на атомната електроцентрала „Бохунице V1“ в Словакия („програма Бохунице“), както и за извеждането от експлоатация и управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци от ядрените съоръжения на Комисията в четири обекта на СИЦ, а именно СИЦ-Геел в Белгия, СИЦ-Карлсруе в Германия, СИЦ-Испра в Италия и СИЦ-Петен в Нидерландия („програма на СИЦ за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците“). Този финансов пакет представлява основната референтна сума за Европейския парламент и Съвета в хода на годишната бюджетна процедура по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (7).

(11)

Регламент (EС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (8) („Финансовият регламент“) се прилага по отношение на специалната финансова програма за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и управлението на радиоактивни отпадъци („програмата“). Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(12)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и Регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (10), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (11) и (ЕС) 2017/1939 (12) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, в това число измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, съгласно регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване на наличието на измами, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.

В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (13). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(13)

Настоящият регламент не засяга резултатите от каквито и да било бъдещи процедури, свързани с държавни помощи, които може да бъдат предприети в съответствие с членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(14)

Размерът на бюджетните кредити, определени за програмата, както и програмният период и разпределението на финансовите средства между дейностите, могат да бъдат преразгледани въз основа на резултатите от междинните и окончателните доклади за оценка. Допълнителна бюджетна гъвкавост може да се постигне чрез преразпределяне на финансови средства между дейностите, където и когато е необходимо, като се даде приоритет на дейности, спомагащи за преодоляване на свързаните с безопасността предизвикателства, по отношение на извеждането от експлоатация и управлението на радиоактивни отпадъци на блокове 1—4 на атомната електроцентрала „Козлодуй“ в България и на блокове 1 и 2 на атомната електроцентрала „Бохунице V1“ в Словакия, без да се засягат други дейности, осъществявани в рамките на настоящия регламент, и в съответствие с Финансовия регламент.

(15)

Програмата следва да включва и създаването на знания и споделяне на опит. Придобитите в нейните рамки опит и знания, и извлечените поуки от програмата относно процеса на извеждане от експлоатация следва да се разпространяват в Съюза в координация и при взаимодействие с програмата на Съюза за дейностите по извеждане от експлоатация в Литва, тъй като подобни мерки генерират максимална добавена стойност за ЕС и допринасят за безопасността на работниците и населението, както и за опазването на околната среда. Обхватът, процедурата и икономическите аспекти на сътрудничеството следва да бъдат подробно изложени в многогодишната работна програма и също да могат да бъдат предмет на споразумения между държавите членки и/или с Комисията.

(16)

СИЦ следва да улеснява разпространението на знания сред различните заинтересовани страни в Съюза по координиран начин, например като извършва анализи на пазара, прегледи и оценки на потребностите от знания в Съюза, като набелязва потенциални насоки за сътрудничество, заинтересовани страни и сфери, в които създадените при изпълнението на програмата знания биха генерирали максимална добавена стойност, и като разработва формати за обмен на знания. Разпространението на създадените знания следва да бъде финансирано от СИЦ. Всяка държава членка следва да може да инициира развитие на връзки и обмен за разпространение на знания.

(17)

За да се гарантира безопасност и да се осигури възможно най-голяма ефикасност, извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения и управлението на радиоактивни отпадъци, обхванати от настоящия регламент, следва да се извършват с помощта на най-добрия наличен технически опит и при надлежно отчитане на естеството и технологичните спецификации на съоръженията, които предстои да бъдат изведени от експлоатация, като при това се вземат предвид най-добрите международни практики.

(18)

България, Словакия и Комисията следва да гарантират ефективно наблюдение и контрол върху развитието на процеса на извеждане от експлоатация, с цел да се гарантира максимална добавена стойност за ЕС на финансирането, отпуснато съгласно настоящия регламент, въпреки че крайната отговорност по извеждането от експлоатация се носи от двете засегнати държави членки. Това включва ефективно измерване на напредъка и изпълнението и при необходимост прилагане на коригиращи мерки. За тази цел следва да се създаде комитет с наблюдателни и информационни функции, който да се съ-председателства от представител на Комисията и на съответната държава членка. По подобен начин група от независими експерти от държавите членки, назначени от Комисията подпомага програмата на СИЦ за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците.

(19)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (14) програмата следва да се оценява въз основа на информацията, събрана в съответствие със установените специални изисквания за мониторинг, като същевременно се избягва административната тежест, по-специално за държавите членки, както и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценка на последиците на програмата по места.

(20)

Дейностите по програма „Козлодуй“ и програма „Бохунице“ следва да бъдат определени в рамките, определени в плановете за извеждане от експлоатация, представени от България и Словакия в съответствие с Регламент (Евратом) № 1368/2013 на Съвета (15). С тези планове са определени обхватът на тези програми, както и зададените крайни фази, целеви дати и крайни срокове за извеждането от експлоатация. Те обхващат също и дейностите по извеждане от експлоатация, свързаните с тях графици, разходи и необходими човешки ресурси.

(21)

Дейностите по програма „Козлодуй“ и програма „Бохунице“ следва да се извършват със съвместните финансови усилия на Съюза и съответно България и Словакия съгласно практиката на съфинансиране, въведена по предходни програми.

(22)

Регламент (Евратом) № 1368/2013 следва да бъде отменен.

(23)

Специален доклад № 22/2016 на Сметната палата, озаглавен „Програми на ЕС за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия: постигнат е известен напредък след 2011 г., но предстоят сериозни предизвикателства“ беше взет надлежно предвид.

(24)

За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(25)

Към настоящия регламент следва да се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от (ДФЕС). Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС се отнасят също за общия режим на обвързаност с условия за защитата на бюджета на Съюза.

(26)

Методите за изпълнение и формите на финансиране от Съюза, посочени в настоящия регламент, следва да се избират в зависимост от възможността чрез тях да се осъществяват специфичните цели на дейностите и да се постигат резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент,