(1)

Благодарение на цифровите технологии животът ни се променя с бързи темпове и на обществото се предоставят нови възможности, включително на институциите за културно наследство. С помощта на цифровите технологии институциите за културно наследство разполагат с по-ефективни инструменти, с които да могат да цифровизират ценностите на културното наследство и да достигнат до по-широка аудитория. По този начин на обществеността се дава по-голям достъп до културните ценности за тяхното откриване, опознаване и използване и се създават повече възможности за повторното им използване за иновативни и творчески услуги и продукти в различни отрасли, като например в други културни и творчески сектори, както и в туризма.

(2)

Както се подчертава в Съобщението „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (1), цифровите технологии са се превърнали повече от всякога в основен фактор, за да можем да работим, да учим, да общуваме, да се забавляваме и да имаме достъп до широка гама от услуги и продукти — от здравеопазване до култура.

(3)

По време на пандемията от COVID-19 се видяха силните и слабите страни на сектора на културното наследство, както и необходимостта от ускоряване на неговата цифрова трансформация, за да може предоставените възможности да бъдат максимално оползотворени. Много културни институции претърпяха големи финансови загуби или трябваше да затворят. Независимо от това, въпреки финансовите предизвикателства, породени от пандемията, много от тях също така успяха да задържат или дори да разширят публиката си, като увеличиха цифровите си услуги (напр. взаимодействие с публиката, споделяне на колекции, предлагане на цифрови инструменти), демонстрирайки отново своята висока стойност за обществото и европейската икономика.

(4)

Културното наследство е не само ключов елемент в изграждането на европейска идентичност, която разчита на общи ценности, но и важен фактор за европейската икономика, насърчаващ иновациите, творчеството и икономическия растеж. Например културният туризъм представлява до 40 % от туризма като цяло в Европа (2), а културното наследство е съществена част от културния туризъм. С помощта на модерната цифровизация на ценностите на културното наследство и повторното използване на това съдържание може да се създадат нови работни места не само в сектора на културното наследство, но и в други културни и творчески сектори, включително например в тези на видеоигрите и филмовата индустрия. Културните и творческите сектори генерират 3,95 % от добавената стойност на ЕС (477 милиарда евро), осигуряват заетост на 8,02 милиона души и включват 1,2 милиона предприятия, от които 99,9 % са МСП (3).

(5)

В оценката (4) на Препоръката на Комисията относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид (2011/711/ЕС), се стигна до заключението, че някои от предизвикателствата, с които се е сблъскал секторът на културното наследство преди 10 години, са налице и днес, като например спешната необходимост от защита и съхранение на европейското културно наследство, и по-специално на застрашеното културно наследство. В оценката обаче се отчита също така, че през последните години положението в областта на културното наследство се е променила значително, като са се появили нови потребности, но най-вече нови възможности, които биха могли допълнително да увеличат приноса на културното наследство за европейската икономика. Ето защо е необходимо да се гарантират ответни политики, които да отговарят на тези нови нужди и очаквания на сектора на културното наследство, на културните и творческите сектори и на обществото като цяло.

(6)

С настоящата препоръка държавите членки се насърчават да въведат подходяща уредба, за да подобрят възстановяването и трансформацията на сектора на културното наследство и за да подкрепят институциите за културно наследство, така че те да получат повече права и възможности и да станат по-устойчиви в бъдеще. Това ще доведе до по-високо качество на цифровизация, повторно използване и цифрово съхранение в целия ЕС и ще има съответно въздействие върху други ключови отрасли на европейската икономика като туризъм, научни изследвания и други културни и творчески сектори.

(7)

Държавите членки имат различни подходи към културното наследство, които в различна степен отговарят на специфичните характеристики и нужди на институциите за културно наследство. С една всеобхватна цифрова стратегия за сектора на културното наследство, съдържаща ясно определена и конкретна визия и най-подходящите средства за нейното изпълнение, би се гарантирало прилагането на по-ефективни ответни политики и укрепването на сектора. С цел да се постигне ефективна цифрова трансформация и да се установи доверие и силно сътрудничество, в изготвянето на стратегията държавите членки следва да включат всички съответни заинтересовани страни.

(8)

С развитието на модерните цифрови технологии, като триизмерен формат, изкуствен интелект, машинно самообучение, изчисления в облак, технологии за обработка на данни, виртуална реалност и добавена реалност, се предоставят безпрецедентни възможности за цифровизация, онлайн достъп и цифрово съхранение. С помощта на модерните цифрови технологии се развиват по-ефективни процеси (напр. автоматизирано генериране на метаданни, извличане на знания, автоматичен превод, разпознаване на текст чрез системи за оптично разпознаване на знаци) и се предлага по-високо качество на съдържанието. Дава се възможност за новаторски форми на художествено творчество, като същевременно се откриват нови начини за цифрово ангажиране с културното съдържание и неговото използване чрез съвместно подбиране и представяне на информация, съвместно изготвяне и краудсорсинг, което насърчава общественото участие. Изкуственият интелект, блок веригата и другите модерни технологии също могат да бъдат използвани за автоматично идентифициране на културни ценности, които са обект на незаконен трафик. Въвеждането на такива модерни технологии има значително въздействие върху възстановяването и растежа в Европа след пандемията от COVID-19 и държавите членки следва да го подкрепят, като предприемат подходящи мерки.

(9)

Освен това държавите членки и институциите за културно наследство следва да се възползват от безпрецедентните възможности, предоставяни от модерните цифрови технологии, за да стимулират действията в областта на климата и да подкрепят прехода към по-екологосъобразна и по-устойчива икономика на ЕС, както е посочено в Европейския зелен пакт (5). Например ценностите на културното наследство, цифровизирани в триизмерен формат, могат да бъдат източник на подходящи знания за свързаните с климата въздействия, адаптация и устойчивост (например триизмерният формат позволява недеструктивен анализ на ценностите, визуализация на щетите и информация за възстановяването, опазването и др.). По същия начин цифровите близнаци и технологиите за наблюдение на Земята може да бъдат от ключово значение за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и за подпомагане на превантивното опазване на паметници, сгради и обекти на културното наследство. В този контекст цифровизацията е също така двигател за подпомагане на експертите в борбата с престъпленията срещу околната среда на конкретни места.

(10)

Важно е държавите членки да продължат да полагат усилия за цифровизация (6) и за цифрово съхранение на ценностите на културното наследство. Определянето на конкретни цели за цифровизация и съхранение, основани на оценка на нуждите и на ясни и обективни критерии, би довело до конкретни и измерими резултати. Това би било особено важно за застрашеното културно наследство. В такива случаи цифровизацията в триизмерен формат с най-високо ниво на детайлност може дори да се окаже необходимост, например за целите на опазването и възстановяването. Въпреки това, дори когато рискът от влошаване или унищожаване е нисък, тя следва да бъде приоритет предвид високия потенциал за повторно използване на цифровизираните ценности на културното наследство, като например за целите на новаторския опит и устойчивия туризъм, за да се подкрепи цялостното възстановяване и устойчивостта на икономиката в съответствие с целите на Европейския зелен пакт. Освен това държавите членки следва да увеличат усилията си по отношение на областите, които не са достатъчно цифровизирани, като сгради, паметници и обекти, както и нематериално културно наследство.

(11)

Освен за целите на съхранението и възстановяването, с триизмерните технологии институциите за културно наследство могат да разполагат и с по-големи възможности за достигане до по-широка публика чрез по-завладяващи изживявания, включително виртуален достъп до места, които обикновено са недостъпни (напр. под водата) или временно затворени, или за достигане до хора със зрителни увреждания чрез предлагане например на достъпни тактилни преживявания. Ето защо поставянето на подчертан акцент върху цифровизацията в триизмерен формат на застрашеното културно наследство и на най-посещаваните паметници, сгради и обекти в областта на културата и културното наследство ще повиши стойността и потенциала на културното наследство. Това ще е в съответствие и с Декларацията за сътрудничество за постигане на напредък в областта на цифровизацията на културното наследство от април 2019 г. (7), в която държавите членки се споразумяха да увеличат усилията си и да постигнат напредък заедно, в рамките на стълба на общоевропейската инициатива за цифровизация в триизмерен формат на артефакти, паметници и обекти на културното наследство.

(12)

Въпреки това цифровизацията не води до цифрово съхранение по подразбиране. С цел осигуряване на дългосрочен достъп до цифровизираните си ценности, държавите членки трябва внимателно да планират и проведат цифровото им съхранение, като вземат предвид всички съответни финансови, организационни и технически предизвикателства в перспектива. Целите на цифровото съхранение може да включват не само ценностите на културното наследство, които се разглеждат като приоритетни за цифровизация (напр. застрашени ценности, най-посещавани паметници и обекти или недостатъчно цифровизирани области), но и преди това цифровизирани ценности.

(13)

С настоящата финансова рамка държавите членки разполагат с безпрецедентни възможности да използват различни потоци на финансиране, за да се даде значителен тласък на цифровизацията и съхранението и да се изгради значително по-голям капацитет в сектора на културното наследство. Държавите членки следва да повишават информираността на участниците в сектора относно възможностите за финансиране, които предоставят „Цифрова Европа“, „Хоризонт Европа“ (8), фондовете по политиката на сближаване (9), REACT-EU (10), Инструментът за техническа подкрепа (11) и Механизмът за възстановяване и устойчивост (12), за да се подкрепят инвестициите, необходими за възстановяването и цифровата трансформация на сектора, да се осигури по-широк достъп до културата и да се окаже положително въздействие върху местните общности.

(14)

Цифровизацията на европейското културно наследство изисква значителни финансови ресурси. С цел да се споделят финансовите усилия и същевременно да се ускори общественият достъп до културното наследство, институциите за културно наследство си сътрудничат с частни субекти. С много от тези споразумения за сътрудничество обаче се предоставят изключителни права на частните партньори. С Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета (13) се установява набор от минимален брой правила, уреждащи повторното използване, и се определят практически механизми, за да се улесни повторното използване на съществуващи документи, притежавани от органи от обществения сектор в държавите членки. По-специално от институциите за културно наследство, които попадат в нейния обхват (напр. музеи, архиви, библиотеки), се изисква да се съобразяват със специални разпоредби по отношение на изключителните договорености, както е посочено в член 12 от Директивата. С цел да се улесни справедливият и недискриминационен достъп на всички до културното наследство институциите за културно наследство, които си партнират с частния сектор, включително тези, които не попадат в обхвата на гореспоменатата директива, следва да се стремят да прилагат принципите, заложени в посочения член 12.

(15)

Както е подчертано в Европейската програма за умения (14), поради пандемията от COVID-19 съществуващият вече недостиг на компетентности в областта на цифровите технологии се увеличи, като в същото време се появиха и нови неравенства, тъй като много специалисти не притежават нужното ниво на цифрови умения, необходими за работното място. Това важи и за сектора на културното наследство, където цифровото разделение кара малките институции (напр. музеите) да изпитват затруднения при използването на модерни технологии като триизмерни технологии или изкуствен интелект. Ето защо в съответствие с Европейската програма за умения и нейната първа водеща инициатива — Пакта за умения, както и в подкрепа на Плана за действие на Европейския стълб на социалните права (15) държавите членки следва да определят конкретни цели за повишаване на квалификацията или за преквалификация на специалистите в областта на културното наследство. В допълнение към това и въз основа на проекта за алианс за културното наследство (проекта CHARTER) в културните и творческите сектори — като една от 14-те сфери, посочени в стратегията за единния пазар, — понастоящем се изгражда широкомащабно партньорство за развитие на умения, което следва да стане част от Пакта за умения.

(16)

Институциите за културно наследство се сблъскват с различни пречки, свързани с авторските права, при цифровизацията и споделянето на културното наследство, като например разходите, свързани с уреждането на правата, липсата на достатъчен експертен опит в областта на авторските права сред специалистите по културно наследство, ограниченията пред трансграничното сътрудничество между институциите. Поради това на равнище ЕС бяха предприети специфични мерки за справяне с тези предизвикателства. Например в Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета (16) относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар се съдържат различни разпоредби, осъвременяващи уредбата на авторското право, която регулира работата на институциите за културно наследство в цифровата среда. Една от най-важните промени, въведени с Директивата, е ясна рамка за цифровизация и разпространение на намиращите се извън търговско обращение произведения, които институциите за културно наследство притежават в своите колекции. Освен това с Директивата се въвеждат хармонизирани и задължителни изключения за създаването на копия за съхранение от институциите за културно наследство и за автоматизирания анализ на текст и извличането на данни за научноизследователски цели. Накрая, в Директивата се изяснява статутът на произведенията на визуалното изкуство, които са обществено достояние, с цел по-голяма правна сигурност. По-специално с новите правила за авторското право ще се улесни основната мисия от обществен интерес на институциите за културно наследство, като се подобрят съхранението и достъпността на културното наследство и значително се улесни използването на произведения, които вече не са достъпни на пазара, в полза на европейската култура и на всички граждани. Ето защо държавите членки трябва да осигурят ефективно изпълнение и прилагане на законодателството на ЕС в областта на авторското право, така че институциите за културно наследство да могат да се възползват изцяло от уредбата на авторското право, както е актуализирана по-специално с Директива (ЕС) 2019/790.

(17)

Europeana (17) играе ключова роля в укрепването на трансграничното сътрудничество и дейностите по стандартизация в ЕС и извън него. Нейните стандартизирани рамки за споделяне на цифрово съдържание и метаданни онлайн, по-специално Моделът на Europeana за данни (18), декларациите за правата (19) и рамката на Europeana за публикуване (20), са широко възприети в сектора на културното наследство в Европа и на международно равнище. Например Моделът на Europeana за данни позволява стандартизирано представяне на данните, предоставени в Europeana в различни формати от институции за културно наследство от различни области. С рамката RightsStatements.org се предоставя набор от стандартизирани декларации за правата, които могат да се използват от институциите за културно наследство, за да информират обществеността за положението относно авторските права и повторното използване на цифровите обекти. Въпреки това оперативната съвместимост продължава да бъде обект на непрекъснати усилия по отношение на форматите и стандартите за цифрово съдържание и метаданни, като например в случая на триизмерния формат или използването на контекстуални единици и списъци с форми на имената за семантична оперативна съвместимост. В Декларацията за сътрудничество за постигане на напредък в областта на цифровизацията на културното наследство от април 2019 г. държавите членки се споразумяха да увеличат усилията си за по-нататъшно разработване и насърчаване на стандартите и рамките за оперативна съвместимост в инициативите за цифровизация. Ето защо държавите членки и институциите за културно наследство следва да увеличат усилията си в подкрепа на съответните стандарти и рамки или за придържане към тях, за да се ускорят обменът и повторното използване на данни.

(18)

Създаването на общо европейско пространство на данни за културното наследство ще даде възможност на институциите за културно наследство да се възползват от мащаба на единния пазар в съответствие с Eвропейската стратегия за данните (21). С него ще се насърчи повторното използване на съдържание и ще се стимулира творчеството в различни сектори, което ще бъде от полза за цялата икономика и за обществото. По-специално с общото европейско пространство на данни за културното наследство ще се осигури висококачествено съдържание и ефикасен, надежден и лесен за използване достъп до европейското цифрово културно наследство. Това ще укрепи по-нататъшното сътрудничество, партньорствата и ангажираността с мрежата от партньори за данни (напр. музеи, галерии, библиотеки, архиви в цяла Европа), със съставителите (т.нар. („агрегатори“) и експертите, работещи в областта на цифровото културно наследство. Пространството на данни ще се основава на настоящата стратегия за Europeana за периода 2020—2025 г. (22), чиято цел е да се даде възможност на институциите за културно наследство да извършат цифрова трансформация.

(19)

Понастоящем Europeana предоставя достъп до 52 милиона ценности на културното наследство, като 45 % от тях могат да бъдат използвани повторно в различни сектори. Изображенията и текстът съставляват 97,5 % от ценностите, като само 2,47 % от тях са аудио-визуално съдържание, а 0,03 % са в триизмерен формат. Благодарение на по-големия принос на висококачествените цифровизирани ценности, например в триизмерен формат, ще се увеличат иновациите и творчеството чрез използване и повторно използване на цифровизираните ценности на културното наследство в различни ключови области (например образование, интелигентни градове и моделиране на околната среда, устойчив туризъм и културни и творчески сектори). С предоставянето на допълнителни 40 милиона висококачествени, цифровизирани и разнообразни видове ценности чрез пространството на данни ще се увеличи богатството на материалите, достъпни онлайн, като същевременно се популяризира в още по-голяма степен нашето европейско културно наследство. С това увеличаване ще се постигне и по-добро повторно използване и следователно потенциални нови услуги и приложения. Важно е с подкрепата на държавите членки институциите за културно наследство да имат значителен принос към пространството на данни.

(20)

Националните съставители, съставителите по области или тематичните съставители имат ключова роля в областта на културното наследство, изграждайки мостове между различните участници в сектора на културното наследство и извън него, на национално и европейско равнище. Например националните съставители събират и обогатяват съдържание за Europeana, предоставят достъп до ценностите на културното наследство на своята страна и ги популяризират, като обединяват ценни ресурси и знания за сектора на културното наследство. Въпреки че повечето от съставителите в ЕС разполагат с официален мандат за дейността си, все още има много други, които се нуждаят от такъв и се борят да си осигурят достатъчно и устойчиви ресурси или организационна подкрепа. Държавите членки следва да се справят с това предизвикателство, като засилят ролята на съставителите, осигурят адекватна подкрепа и подкрепят приноса им към общото европейско пространство на данни за културното наследство.

(21)

Очакваното нарастване на броя и сложността на цифровите ценности ще изисква сигурни, стабилни, ефикасни и устойчиви решения, основани на изчисленията в облак, за обработка, достъп и управление на такива масиви от данни. Ето защо подкрепата на държавите членки (23) за Европейската федерация за инфраструктура и услуги от облака към периферията ще бъде от ключово значение за ефективния достъп до цифровизираните ценности на културното наследство.

(22)

Настоящата препоръка надгражда и заменя Препоръка 2011/711/ЕС,

1.

2.

3.

4.

5.

6.

До 2030 г. държавите членки следва да цифровизират в триизмерен формат всички паметници и обекти, попадащи в обхвата на буква а), и 50 % от тези, попадащи в обхвата на буква б).

До 2025 г. държавите членки следва да цифровизират 40 % от всички цели за 2030 г.

Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички цифровизирани културни ценности, посочени в точка 6, букви а), б) и в), се съхраняват и в цифров вид.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.