Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32019R0758

    Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията от 31 януари 2019 година за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в някои трети държави (Текст от значение за ЕИП.)

    C/2019/646

    OB L 125, 14.5.2019, p. 4–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Legal status of the document In force

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2019/758/oj

    14.5.2019   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 125/4


    ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/758 НА КОМИСИЯТА

    от 31 януари 2019 година

    за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в някои трети държави

    (текст от значение за ЕИП)

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (1), и по-специално член 45, параграф 7 от нея,

    като имат предвид, че:

    (1)

    От кредитните и финансовите институции се изисква да установят, оценят и управляват риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на който те са изложени, особено когато са създали клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в трети държави или понеже обмислят създаването на клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в трети държави. Поради това Директива (ЕС) 2015/849 определя стандарти за ефективна оценка и управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма на равнище група.

    (2)

    Последователното прилагане на политики и процедури за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на групата като цяло е от ключово значение за стабилното и ефективно управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в рамките на групата.

    (3)

    Съществуват обаче обстоятелства, при които групата има клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в трета държава, чието право не позволява прилагането на политиките и процедурите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на групата като цяло. Такъв например може да бъде случаят, когато правото на третата държава в областта на защитата на данните или банковата тайна ограничава способността на групата за достъп, обработка или обмен на информация, свързана с клиенти на клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в третата държава.

    (4)

    При тези обстоятелства, както и в ситуации, когато способността на компетентните органи да осъществяват ефективно надзор над спазването от групата на Директива (ЕС) 2015/849 е възпрепятствана, тъй като компетентните органи нямат достъп до съответна информация, съхранявана в клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия в трети държави, са необходими допълнителни политики и процедури за ефективно управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Тези допълнителни политики и процедури могат да включват получаването на съгласие от клиентите, което може да послужи за преодоляването на някои правни пречки пред прилагането на политиките и процедурите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на групата като цяло в трети държави, когато другите възможности са ограничени.

    (5)

    Необходимостта да се гарантира последователен отговор на равнището на Съюза на правните пречки пред прилагането на политиките и процедурите на групата като цяло обосновава налагането на специфични, минимални действия, които кредитните и финансовите институции следва да предприемат в посочените ситуации. Тези допълнителни политики и процедури следва обаче да се основават на оценка на риска.

    (6)

    Кредитните и финансовите институции следва да могат да докажат пред своя компетентен орган, че обхватът на предприетите от тях допълнителни мерки е подходящ с оглед на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Когато компетентният орган счете обаче, че предприетите от кредитна или финансова институция допълнителни мерки са недостатъчни за управлението на посочения риск, компетентният орган следва да може да нареди на кредитната или финансовата институция да предприеме специфични мерки, за да се гарантира, че кредитната или финансовата институция спазва задълженията си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

    (7)

    Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) и Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4) оправомощават, съответно, Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да издават съвместни насоки за гарантиране на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза. При спазването на разпоредбите на настоящия регламент кредитните и финансовите институции следва да вземат предвид съвместните насоки, издадени съгласно член 17 и член 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 относно опростена и задълбочена комплексна проверка на клиента и факторите, които кредитните и финансовите институции следва да вземат предвид при оценяване на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, свързан с индивидуални делови отношения и случайни сделки, и да полагат всички усилия за спазването на тези насоки.

    (8)

    Разпоредбите на настоящия регламент следва да не засягат задължението на компетентните органи на държавата членка по произход да извършва допълнителни надзорни действия, предвидени в член 45, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849, в случаите, в които прилагането на допълнителни мерки, определени от настоящия регламент, се окаже недостатъчно.

    (9)

    Разпоредбите на настоящия регламент следва също така да не засягат мерките за разширена комплексна проверка, които кредитните и финансовите институции се изисква/са задължени да предприемат в отношенията си с физически лица или правни образувания, установени в държави, определени от Комисията като високорискови в съответствие с член 9 от Директива (ЕС) 2015/849.

    (10)

    На кредитните и финансовите институции следва да се предостави достатъчно време, за да адаптират своите политики и процедури в съответствие с изискванията на настоящия регламент. За тази цел е целесъобразно прилагането на настоящия регламент да бъде отложено с три месеца, считано от датата на влизането му в сила.

    (11)

    Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, разработени от европейските надзорни органи (Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари) и представени на Комисията.

    (12)

    Европейските надзорни органи проведоха открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, на които се основава настоящият регламент, анализираха произтичащите потенциални разходи и ползи и поискаха становището на създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Група на участниците от банковия сектор,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    Предмет и приложно поле

    С настоящия регламент се определя набор от допълнителни мерки, включително минимални действия, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат за ефективното справяне с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, когато правото на трета държава не позволява прилагането на политиките и процедурите на групата като цяло, както е посочено в член 45, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849, на равнището на клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, които са част от групата и са установени в третата държава.

    Член 2

    Общи задължения във връзка с всяка трета държава

    Във връзка с всяка трета държава, в която са създали клон или са мажоритарен собственик на дъщерно предприятие, кредитните и финансовите институции най-малкото:

    а)

    извършват оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма по отношение на своята група, записват тази оценка, актуализират я и я съхраняват, за да могат да я обменят със своя компетентен орган;

    б)

    гарантират, че рискът, посочен в буква а), е отразен съответно в техните политики и процедури за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на групата като цяло;

    в)

    получават одобрението на висшето ръководство на равнището на групата за оценката на риска, посочена в буква а), и политиките и процедурите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на групата като цяло, посочени в буква б);

    г)

    предоставят на съответните служители в третата държава целенасочено обучение, което ще им позволи да идентифицират показателите за риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, и гарантират ефективността на обучението.

    Член 3

    Индивидуални оценки на риска

    1.   Когато правото на трета държава забранява или ограничава прилагането на правила и процедури, които са необходими, за да се установи и оцени адекватно рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с делови взаимоотношения или случайна сделка, поради ограничения за достъп до информация относно съответните клиенти и действителни собственици или ограничения за използването на тази информация за комплексна проверка на клиента, кредитните или финансовите институции най-малкото:

    а)

    информират компетентния орган на държавата членка по произход своевременно и във всеки случай не по-късно от 28 календарни дни след идентифициране на третата държава за следното:

    i)

    наименованието на съответната трета държава;

    ii)

    по какъв начин прилагането на правото на третата държава забранява или ограничава прилагането на политиките и процедурите, необходими за установяването и оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с клиент;

    б)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, определят дали може да бъде използвано съгласие на техните клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите, за да бъдат законно преодолени ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii);

    в)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, изискват от своите клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите да дадат съгласие за преодоляване на ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii), доколкото това е съвместимо с правото на третата държава.

    2.   Когато получаването на съгласието, посочено в параграф 1, буква в), не е осъществимо, кредитните и финансовите институции предприемат, наред със своите стандартни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, допълнителни мерки за управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

    Тези допълнителни мерки включват допълнителната мярка, посочена в член 8, буква в), и една или повече от мерките, посочени в букви а), б), г), д) и е) от същия член.

    Когато кредитна или финансова институция не може да управлява ефективно риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма чрез прилагането на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, тя:

    а)

    гарантира, че клонът или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие прекратява деловите взаимоотношения;

    б)

    гарантира, че клонът или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие не извършва случайната сделка;

    в)

    преустановява някои или всички операции, извършвани от нейния клон и нейното мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установени в третата държава.

    3.   Кредитните и финансовите институции определят обхвата на допълнителните мерки, посочени в параграфи 2 и 3, като отчитат риска, и трябва да са в състояние да докажат пред своя компетентен орган, че обхватът на допълнителните мерки е подходящ с оглед на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

    Член 4

    Обмен и обработка на данни на клиент

    1.   Когато правото на трета държава забранява или ограничава обмена или обработката на данни на клиент за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на групата, кредитните и финансовите институции най-малкото:

    а)

    информират компетентния орган на държавата членка по произход своевременно и във всеки случай не по-късно от 28 дни след идентифициране на третата държава за следното:

    i)

    наименованието на съответната трета държава;

    ii)

    по какъв начин прилагането на правото на третата държава забранява или ограничава обмена или обработката на данни на клиент за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

    б)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, определят дали може да бъде използвано съгласие на техните клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите, за да бъдат законно преодолени ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii);

    в)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, изискват от своите клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите да предоставят съгласие за преодоляване на ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii), доколкото това е съвместимо с правото на третата държава.

    2.   В случаите, в които получаването на съгласието, посочено в параграф 1, буква в), не е осъществимо, кредитните и финансовите институции предприемат, наред със своите стандартни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, допълнителни мерки за управление на риска. Тези допълнителни мерки включват допълнителната мярка, посочена в член 8, буква а), или допълнителните мерки, посочени в буква в) от същия член. Когато рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма е достатъчен, за да се изискват допълнителни мерки, кредитните и финансовите институции прилагат една или повече от останалите допълнителни мерки, посочени в член 8, букви а) — в).

    3.   Когато кредитна или финансова институция не може да управлява ефективно риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма чрез прилагането на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, тя преустановява някои или всички операции, извършвани от нейния клон и мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установени в третата държава.

    4.   Кредитните и финансовите институции определят обхвата на допълнителните мерки, посочени в параграфи 2 и 3, като отчитат риска, и трябва да са в състояние да докажат пред своя компетентен орган, че обхватът на допълнителните мерки е подходящ с оглед на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

    Член 5

    Оповестяване на информация, свързана със съмнителни сделки

    1.   Когато правото на трета държава забранява или ограничава обмена на информация, посочена в член 33, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849, от клонове и мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, с други субекти в тяхната група, кредитните и финансовите институции най-малкото:

    а)

    информират компетентния орган на държавата членка по произход своевременно и във всеки случай не по-късно от 28 дни след идентифициране на третата държава за следното:

    i)

    наименованието на съответната трета държава;

    ii)

    по какъв начин прилагането на правото на трета държава забранява или ограничава обмена или обработката на съдържанието на информацията, посочена в член 33, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849, което е определено от клон и мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установени в третата държава, с други субекти в тяхната група;

    б)

    изискват от клона или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие да предостави съответна информация на висшето ръководство на кредитната или финансовата институция, така че то да е в състояние да направи оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с функционирането на този клон или мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, и въздействието, оказвано от този риск върху групата, като например:

    i)

    броя на съмнителните сделки, докладвани в рамките на определен период;

    ii)

    агрегирани статистически данни, които дават общ поглед върху обстоятелствата, довели до съмнение.

    2.   Кредитните и финансовите институции предприемат, наред със своите стандартни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и мерките, посочени в параграф 1, допълнителни мерки за управление на риска.

    Тези допълнителни мерки включват една или повече от допълнителните мерки, посочени в член 8, букви а) — в) и букви ж) — и).

    3.   Когато кредитни и финансови институции не могат да управляват ефективно риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма чрез прилагането на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, те преустановяват някои или всички операции, извършвани от техния клон и мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установени в третата държава.

    4.   Кредитните и финансовите институции определят обхвата на допълнителните мерки, посочени в параграфи 2 и 3, като отчитат риска, и трябва да са в състояние да докажат пред своя компетентен орган, че обхватът на допълнителните мерки е подходящ с оглед на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

    Член 6

    Предаване на данни на клиент на държави членки

    Когато правото на трета държава забранява или ограничава предаването на държава членка на данни, свързани с клиенти на клон и мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установени в трета държава членка, за целите на надзора за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, кредитните и финансовите институции най-малкото:

    а)

    информират компетентния орган на държавата членка по произход своевременно и във всеки случай не по-късно от 28 календарни дни след идентифициране на третата държава за следното:

    i)

    наименованието на съответната трета държава;

    ii)

    по какъв начин прилагането на правото на третата държава забранява или ограничава предаването на данни, свързани с клиенти, за целите на надзора за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм;

    б)

    извършват задълбочени прегледи, включително, когато това съответства на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с функционирането на клона или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие, установено в трета държава, проверки на място или независими одити, за да се уверят, че клонът или мажоритарно притежаваното дъщерното предприятие прилага ефективно политиките и процедурите на групата като цяло и че установява, оценява и управлява адекватно рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

    в)

    предоставят при поискване резултатите от прегледите, посочени в буква б), на компетентния орган на държавата членка по произход;

    г)

    изискват от клона или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие, установено в третата държава, да предоставя редовно съответна информация на висшето ръководство на кредитната или финансовата институция, включително най-малко следното:

    i)

    броя на високорисковите клиенти и агрегирани статистически данни, даващи общ поглед върху причините, поради които клиентите са класифицирани като високорискови, като например статус на видни политически личности;

    ii)

    броя на установените и докладвани съмнителни сделки, както и агрегирани статистически данни, даващи общ поглед върху обстоятелствата, довели до съмнение;

    д)

    предоставят при поискване информацията, посочена в буква б), на компетентния орган на държавата членка по произход.

    Член 7

    Съхраняване на информация

    1.   Когато правото на трета държава забранява или ограничава прилагането на мерки за съхраняване на информация, еквивалентни на посочените в глава V от Директива (ЕС) 2015/849, кредитните и финансовите институции най-малкото:

    а)

    информират компетентния орган на държавата членка по произход своевременно и във всеки случай не по-късно от 28 дни след идентифициране на третата държава за следното:

    i)

    наименованието на съответната трета държава;

    ii)

    по какъв начин прилагането на правото на третата държава забранява или ограничава прилагането на мерки за съхраняване на информация, еквивалентни на определените в Директива (ЕС) 2015/849;

    б)

    установяват дали може да бъде използвано съгласие на техните клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите, за да бъдат законно преодолени ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii);

    в)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, изискват от клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите да предоставят съгласие за преодоляване на ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii), доколкото това е съвместимо с правото на третата държава.

    2.   В случаите, в които получаването на съгласието, посочено в параграф 1, буква в), не е осъществимо, кредитните и финансовите институции предприемат, наред със своите стандартни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и мерките, посочени в параграф 1, допълнителни мерки за справяне с риска. Тези допълнителни мерки включват една или повече от допълнителните мерки, посочени в член 8, букви а) — в) и буква и).

    3.   Кредитните и финансовите институции определят обхвата на допълнителните мерки, посочени в параграф 2, като отчитат риска, и трябва да са в състояние да докажат пред своя компетентен орган, че обхватът на допълнителните мерки е подходящ с оглед на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

    Член 8

    Допълнителни мерки

    Кредитните и финансовите институции предприемат следните допълнителни мерки съгласно съответно член 3, параграф 2, член 4, параграф 2, член 5, параграф 2 и член 7, параграф 2:

    а)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, ограничават естеството и вида на финансовите продукти и услуги, предоставяни от клона или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие в третата държава, до тези, които представляват малък риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма и имат слабо въздействие върху рисковата експозиция на групата;

    б)

    гарантират, че другите субекти от същата група не разчитат на мерки за комплексна проверка на клиента, извършена от клон или мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установено в трета държава, а вместо това извършват комплексна проверка на всеки клиент на клон или мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установено в трета държава, който желае да му бъдат предоставени продукти или услуги от тези други субекти от същата група дори ако са изпълнени условията, предвидени в член 28 от Директива (ЕС) 2015/849;

    в)

    извършват задълбочени прегледи, включително, когато това съответства на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с функционирането на клона или мажоритарно притежаваното дъщерно предприятие, установено в трета държава, проверки на място или независими одити, за да се уверят, че клонът или мажоритарно притежаваното дъщерното предприятие ефективно установява, оценява и управлява рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

    г)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в трета държава, искат одобрението на висшето ръководство на кредитната или финансовата институция за установяването и поддържането на делови взаимоотношения с по-висок риск или за извършването на случайна сделка с по-висок риск;

    д)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в трета държава, определят произхода и, когато е приложимо, предназначението на средствата, които ще се използват в деловите взаимоотношения или случайната сделка;

    е)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в трета държава, извършват засилено постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения, включително засилено наблюдение на сделки, докато клоновете или мажоритарно притежаваните дъщерни предприятия бъдат основателно убедени, че разбират риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с деловите взаимоотношения;

    ж)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, обменят с кредитната или финансовата институция информацията, върху която почива докладването на съмнителни сделки, довела до знание, съмнение или основания за съмнение за опит за изпиране на пари и финансиране на тероризма или за тяхното извършване, като например факти, сделки, обстоятелства и документи, на които се основават съмненията, включително лична информация, доколкото това е възможно съгласно правото на третата държава;

    з)

    извършват засилено постоянно наблюдение на клиента и, когато е приложимо, действителния собственик на клиента на клон или мажоритарно притежавано дъщерни предприятие, установено в трета държава, за когото е известно, че е бил предмет на доклади за съмнителни сделки, съставени от други субекти от същата група;

    и)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, разполагат с ефективни системи и механизми за контрол, които служат за установяване и докладване на съмнителни сделки;

    й)

    гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, поддържат актуални и сигурни рисковия профил и информацията от комплексната проверка, свързани с клиент на клон или мажоритарно притежавано дъщерно предприятие, установено в третата държава, за толкова дълго, колкото е правно възможно, и при всички случаи поне за времетраенето на деловите взаимоотношения.

    Член 9

    Влизане в сила

    Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Той се прилага от 3 септември 2019 г.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

    Съставено в Брюксел на 31 януари 2019 година.

    За Комисията

    Председател

    Jean-Claude JUNCKER


    (1)  ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.

    (2)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

    (3)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

    (4)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).


    Top