(1)

В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква при приемането на мерки за опазване да се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е целесъобразно — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)

Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително — при необходимост — на някои функционално свързани с това условия. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), формулирани в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се вземат предвид биологичните и социално-икономическите аспекти и се гарантира справедливото третиране на различните сектори на рибарството, и като се отчитат становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, и по-специално със съответните консултативни съвети.

(5)

Когато даден ОДУ, свързан с определен запас, е предоставен само на една държава членка, е целесъобразно — в съответствие с член 2, параграф 1 от Договора — тя да бъде оправомощена да определи равнището на този ОДУ. Следва да се предвидят разпоредби, гарантиращи, че при определяне на равнището на ОДУ съответната държава членка действа по начин, който напълно съответства на принципите и правилата на ОПОР.

(6)

С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (2) бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително — съгласно членове 3 и 4 — разпоредби за гъвкавост по отношение на предпазните и аналитичните ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилага член 3 или 4 от същия регламент, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Впоследствие с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен допълнителен механизъм за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години относно всички запаси, спрямо които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, с цел да се избегне прекомерната гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на морските биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР и би довела до влошаване на биологичното състояние на запасите, следва да се предвиди членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 да се прилагат към аналитичните ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(7)

Задължението за разтоварване, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се въвежда конкретно за отделните видове риболов. В обхванатите от настоящия регламент региони всички видове, спрямо които се прилагат ограничения на улова, следва да се разтоварват от 1 януари 2019 г. В член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че когато се въвежда задължение за разтоварване от даден рибен запас, възможностите за риболов се определят, като се отчита преминаването от определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват разтоварванията, към определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват улова. Въпреки това в съответствие с член 15, параграф 4—7 от същия регламент се предвиждат определени изключения от задължението за разтоварване. Въз основа на съвместните препоръки, представени от държавите членки, и в съответствие с член 15 от същия регламент Комисията прие редица делегирани регламенти за определяне на специални планове за премахване на изхвърлянето на улов, приложими за първоначален период от не повече от три години, който може да бъде удължен повторно с общо три години, при изпълнение на задължението за разтоварване.

(8)

Възможностите за риболов следва да са съобразени с международните споразумения и принципи, като например Споразумението на ООН от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (3) и на подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които по-специално регулаторът трябва да прояви допълнителна предпазливост, когато данните са несигурни, ненадеждни или неподходящи. Липсата на подходящи научни данни следва да не се използва като основание да се отлагат или да не се вземат мерки за опазване и управление.

(9)

ОДУ и квотата на Съюза за риболов на афанопус във води на Съюза и международни води от зони 5, 6, 7 и 12, следва да бъдат определени, като се отчита, че от този запас има улов на трети държави и че Съюзът следва да разполага с възможности за риболов, съответстващи на дела на историческия улов от този запас.

(10)

Предвид становището на Международния съвет за изследване на морето (ICES) за намаляване на възможностите за риболов, предвид високото равнище на усвояване на квотите и в светлината на въвеждането на задължението за пълно разтоварване през 2019 г., не следва да се разрешава целеви риболов на берикс в подзони 3—10, 12 и 14 (Северно море, северозападните и югозападните води) и ОДУ следва да се определи само за прилова.

(11)

В съответствие със становището на ICES, проведените на борда ограничени наблюдения показват, че количествата дългоопашата риба са по-малко от 1 % от докладвания улов на гренадир. Въз основа на тези съображения ICES препоръчва да не се извършва целеви риболов на дългоопашата риба и приловът да се приспада от ОДУ за гренадир, така че да се сведе до минимум възможността за погрешно докладване на видовете. Както посочва ICES, налице са значителни разлики — повече от един порядък (над десет пъти), между относителните дялове на гренадир и на дългоопашата риба, декларирани в официалните разтоварвания, и наблюдавания улов и проведените научни изследвания в зоните, където се извършва понастоящем риболов на дългоопашата риба. Наличните данни за този вид са силно ограничени, а част от отчетените разтоварвания се считат от ICES за погрешно докладване на видовете. В резултат на това не е възможно да се установят точни исторически данни за улова на дългоопашата риба. Следователно всеки прилов на дългоопашата риба следва да се ограничи до 1 % от квотата за гренадир на всяка държава членка и да се приспада от тази квота в съответствие с научните становища. Грешките при докладването ще бъдат избегнати, ако уловът на дългоопашата риба се счита като прилов единствено към улова на гренадир и се включва в същия ОДУ.

(12)

С оглед на становището на ICES е целесъобразно ОДУ за северен пагел в подзони 6, 7 и 8 на ICES (северозападните води) да се запази като ОДУ само за прилова.

(13)

Уловът на северен пагел се приспада от съответните зони на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), граничещи с подзона 9 на ICES. Като се има предвид, че данните на ICES за тези съседни зони са непълни, обхватът на ОДУ следва да остане ограничен в рамките на подзона 9 на ICES. Въпреки това са предвидени разпоредби за докладване на данни за тези съседни зони, за да се гарантира, че управленските решения се основават на най-надеждната информация.

(14)

За северния пагел в подзона 10 на ICES не бе предоставено становище на ICES за 2020 г. При все това следва да се определят възможностите за риболов за 2019 г. и за 2020 г. Когато бъде издадено научното становище за 2020 г., може да се наложи възможностите за риболов, установени в настоящия регламент, да бъдат съответно изменени.

(15)

Предвид ниското усвояване и липсата на целеви риболов вече следва да не се определя ОДУ на афанопус в подзони 1—4 на ICES (Северно море и Скагерак).

(16)

Вече следва да не се определя ОДУ за гренадир в подзони 1, 2 и 4 на ICES (Северно море) и за брадата мерлуза в подзони 1—10, 12 и 14 на ICES. Съгласно становището на ICES отсъствието на ОДУ би довело до нулев или нисък риск от неустойчива експлоатация.

(17)

ICES препоръчва да не се допуска улов на атлантически големоглав до 2020 г. Тъй като запасът от атлантически големоглав е изчерпан и не се възстановява, е целесъобразно да се въведе забрана за извършване на риболов по отношение на този вид, както и за неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване. ICES отбелязва, че от 2010 г. насам в североизточната част на Атлантическия океан не е извършван целеви риболов на атлантически големоглав от страна на Съюза.

(18)

ICES препоръчва смъртността от риболов на дълбоководните акули да бъде сведена до минимум и да не се разрешава целеви риболов за тях. Дълбоководните акули са дълголетни видове с нисък процент на репродуктивност и бързо са се превърнали в свръхексплоатирани. Поради това възможностите за риболов по отношение на такива видове следва да бъдат напълно ограничени чрез обща забрана за техния риболов. При все това, целевият непромишлен дълбоководен риболов на афанопус с парагади води до неизбежния прилов на дълбоководни акули, които понастоящем се изхвърлят мъртви. Парагадата се счита за селективен риболовен уред при този вид риболов. Дори с този риболовен уред обаче случайният прилов на дълбоководни акули се оказва неизбежен. Поради това следва да бъде запазен ограничителен ОДУ за неизбежния прилов от тези видове при целеви риболов на афанопус с парагади. Заинтересованите държави членки следва да разработят допълнителни регионални мерки за управление за риболова на афанопус с цел да намалят прилова на дълбоководни акули. Освен това, те следва да установят специални мерки за събиране на данни за дълбоководните акули, за да осигурят следенето отблизо на тези запаси. Определянето на допустим прилов на Съюза за дълбоководни акули във води на Съюза и международни води от подзони 5—9 на ICES, във води на Съюза и международни води от подзона 10 на ICES и във води на Съюза от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на СЕCAF не засяга принципа на относителна стабилност по отношение на запасите от дълбоководни акули в тези зони.

(19)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности и да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2019 г. Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, за да се даде възможност на държавите членки да осигурят неговото своевременно прилагане,