4.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 115/18

(1)

Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. („Конвенцията ОВВ от 1996 г.“) има за цел да осигури подходящи, своевременни и ефективни компенсации на лицата, които са претърпели щети, причинени от изтичането на опасни и вредни вещества по време на превозването им по море. Конвенцията ОВВ от 1996 г. запълва значителна празнота в международното регламентиране на отговорността в контекста на морския транспорт.

(2)

През 2002 г. Съветът прие Решение 2002/971/ЕО (2). В съответствие с посоченото решение държавите членки се задължават да предприемат необходимите мерки, за да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 1996 г. в разумен срок и при възможност преди 30 юни 2006 г. Четири държави членки впоследствие ратифицираха тази конвенция. Конвенцията ОВВ от 1996 г. не влезе в сила.

(3)

Конвенцията ОВВ от 1996 г. беше изменена с Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г. („Протокол от 2010 г.“). Съгласно член 2 и член 18, параграф 1 от Протокола от 2010 г. Конвенцията ОВВ от 1996 г. и Протоколът от 2010 г. се четат, тълкуват и прилагат заедно като единен правен инструмент между страните по Протокола от 2010 г.

(4)

Консолидиран текст на Конвенцията ОВВ от 1996 г. и на Протокола от 2010 г. („Конвенцията ОВВ от 2010 г.“) беше изготвен от секретариата на Международната морска организация („ММО“) и одобрен от Правния комитет на ММО на неговото 98-о заседание. Конвенцията ОВВ от 2010 г. не е инструмент, отворен за подписване или ратифициране. Конвенцията ОВВ от 2010 г. ще влезе в сила, след като Протоколът от 2010 г. влезе в сила в държавите членки.

(5)

В съответствие с член 20, параграф 8 от Протокола от 2010 г. изразяването на съгласие от дадена държава да бъде обвързана от Протокола от 2010 г. обезсилва всяко предишно изразяване на съгласие от страна на тази държава да бъде обвързана с Конвенцията ОВВ от 1996 г. В резултат на това държавите, които са договарящи страни по Конвенцията ОВВ от 1996 г., ще престанат да бъдат такива в момента, в който изразят своето съгласие да бъдат обвързани с Протокола от 2010 г. в съответствие с член 20, и по-специално параграфи 2, 3 и 4 от същия протокол.

(6)

Конвенцията ОВВ от 2010 г., по същия начин както и предходната конвенция, е особено важна за интересите на Съюза и на неговите държави членки, тъй като предвижда по-добра защита за пострадалите при щети, свързани с превозването на ОВВ по море, включително в контекста на екологични щети, в съответствие с Конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право.

(7)

С цел държавите да станат договарящи се страни по Протокола от 2010 г. и по този начин по Конвенцията ОВВ от 2010 г., едновременно с инструмента си за съгласие те трябва да изпратят до генералния секретар на ММО съответните данни за общото количество на товара, върху който се дължат вноски съгласно Конвенцията ОВВ от 2010 г. („товара с ОВВ, върху който се дължат вноски“) през предходната календарна година, в съответствие с член 20, параграф 4 от нея. За тази цел от държавите се изисква да създадат система за докладване на товара с ОВВ, върху който се дължат вноски, преди да изразят съгласието си да бъдат обвързани от Протокола от 2010 г.

(8)

Членове 38, 39 и 40 от Конвенцията ОВВ от 2010 г. засягат вторичното законодателство на Съюза в областта на компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както е определено в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(9)

Следователно Съюзът притежава изключителна компетентност по отношение на членове 38, 39 и 40 от Конвенцията ОВВ от 2010 г. дотолкова, доколкото същата конвенция оказва въздействие върху правилата, установени с Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(10)

Обменът на добри практики сред държавите членки относно създаването на системата за докладване на товар с ОВВ, върху който се дължат вноски, би могъл да подпомогне усилията на държавите членки за разработването на подобна система за докладване.

(11)

Както при Конвенцията ОВВ от 1996 г., само суверенни държави могат да станат страни по Протокола от 2010 г. при липсата на клауза за регионална организация за икономическа интеграция. Поради това не е възможно Съюзът да ратифицира или да се присъедини към Протокола от 2010 г. и по този начин към Конвенцията ОВВ от 2010 г.

(12)

Ратифицирането на Протокола от 2010 г. от всички държави членки в определен срок следва да осигури равнопоставени условия в рамките на Съюза за всички участници, заинтересовани от прилагането на Конвенцията ОВВ от 2010 г.

(13)

Като се има предвид международният характер на режима за ОВВ, целта следва да бъде постигането на равнопоставени условия в глобален план за всички участници, заинтересовани от прилагането на Конвенцията ОВВ от 2010 г. Ето защо е нужно Протоколът от 2010 г. да има глобален обхват.

(14)

Поради това държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират или да се присъединят, както е целесъобразно, към Протокола от 2010 г. по отношение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, по отношение на които Съюзът притежава изключителна компетентност. Разпоредбите на Конвенцията ОВВ от 2010 г., които са от компетентността, предоставена на Съюза, и които са различни от разпоредбите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, трябва да бъдат предмет на решение, прието успоредно с настоящото решение.

(15)

Когато ратифицират или се присъединяват към Протокола от 2010 г., държавите членки следва да направят декларация относно признаването и изпълнението на съдебни решения, попадащи в обхвата на Конвенцията ОВВ от 2010 г.

(16)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и поради това участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(17)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана с него, нито от неговото прилагане,