4.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 210/1

(1)

На 12 февруари 2016 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2016/181 на Комисията (2) („регламента за временните мерки“) Европейската комисия („Комисията“) наложи временно антидъмпингово мито върху вноса в Съюза на някои плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, или от други легирани стомани, с изключение на неръждаема стомана, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцовани („студеновалцовани плоски продукти от стомана“), с произход от Китайската народна република (КНР) и Руската федерация („Русия“) (заедно наричани „засегнатите държави“).

(2)

Разследването бе започнато на 14 май 2015 г. (3) вследствие на жалба, подадена на 1 април 2015 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“ или „жалбоподателя“) от името на производители, които представляват повече от 25 % от общото производство на Съюза на някои студеновалцовани плоски продукти от стомана.

(3)

Както е посочено в съображение 19 от регламента за временните мерки, разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г. („разследвания период“ или „РП“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2011 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(4)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2325 (4) Комисията подложи вноса на разглеждания продукт с произход и изпратен от КНР и Русия на регистрационен режим. Прилагането на регистрационния режим спрямо вноса бе прекратено с налагането на временни мерки на 12 февруари 2016 г.

(5)

Въпросът за регистрационния режим и възможното прилагане с обратна сила на въпросното антидъмпингово мито, както и получените във връзка с това коментари, са изложени подробно в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1329 на Комисията (5). В настоящия регламент се разглеждат единствено коментарите, получени в съответствие с предварителните констатации по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и окончателната позиция на Комисията по тези въпроси.

(6)

След оповестяването на основните факти и съображения, въз основа на които бе наложено временно антидъмпингово мито („оповестяване на временните заключения“), няколко заинтересовани страни направиха писмени изявления, в които изложиха своите становища относно предварителните констатации. На страните, които поискаха да бъдат изслушани, бе предоставена такава възможност.

(7)

Един свързан център за услуги по производство, обработка и търговия със стомана и един търговец поискаха намесата на служителя по изслушванията при търговските процедури („служителя по изслушванията“) по въпроса за възстановяването на средства. Служителят по изслушванията разгледа искането и представи писмен отговор. Освен това на 3 май 2016 г. по искане на Eurofer се проведе изслушване пред служителя по изслушванията.

(8)

Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която счете за необходима във връзка с изготвянето на окончателните си констатации. За да разполага с по-подробна информация по отношение на рентабилността, от включените в извадката производители от Съюза бе поискано да предоставят данни за рентабилността за периода 2005 — 2010 г. по отношение на продажбите в Съюза на продукта, предмет на разследването. Всички включени в извадката производители от Съюза предоставиха поисканата информация.

(9)

С цел проверка на отговорите на въпросника, посочени в съображение 8 по-горе, бяха извършени посещения за проверка на място на данните, представени от следните производители от Съюза:

(10)

Комисията информира всички страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Съюза на студеновалцовани плоски продукти от стомана с произход от КНР и Русия и да извърши окончателно събиране на сумите, обезпечени с временното мито (оповестяване на окончателните заключения). На всички страни бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с оповестяването на окончателните заключения.

(11)

Коментарите, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и взети под внимание, когато това бе счетено за целесъобразно.

(12)

След оповестяването на окончателните заключения някои производители износители представиха коментари по отношение на срока, даден на производителите от Съюза да предоставят исканата информация, и изразиха съмнение в точността на тези данни, както и относно процеса на тяхната проверка. Тези страни направиха извода, че промишлеността на Съюза може да не е съобщила верни данни и да се е възползвала от благоприятно третиране в нарушение на правата на другите страни за обективно, безпристрастно и недискриминационно разследване. Това твърдение за благоприятно третиране на промишлеността на Съюза е видно и от проявената снизходителност на Комисията към тях, след като те не са предоставили определена важна информация (страните се позовават на липсващите фактури).

(13)

Що се отнася до твърдението за благоприятно третиране, твърдението се отхвърля. Настоящият въпрос се отнася до текста на съображение 59 от регламента за временните мерки. В това съображение се обяснява, че за вътрешни трансфери не са издавани фактури, което е в съответствие с приемливи счетоводни практики. Това не е проблем за промишлеността на Съюза, на която е разрешено да не предоставя поисканата информация.

(14)

Същият производител износител заяви, че чрез събирането и проверката на допълнителни данни от производителите от Съюза срещу руските производители износители е извършена дискриминация, което е наложило извършването на втора проверка.

(15)

На първо място, следва да се отбележи, че Комисията като разследващ орган несъмнено има право да изисква допълнителни данни, когато това се счита за необходимо и целесъобразно за извършвания от нея анализ, независимо дали това става по време на етапа на временните мерки или на окончателния етап от разследването. В настоящия случай, както е обяснено в съображение 154, Комисията е имала основателни причини да поиска тези допълнителни данни и да ги подложи на проверка след това. Проверките се отнасят само до предоставените допълнителни данни, които не са били поискани преди това, като се гарантира, че данните, на които Комисията евентуално е основала констатациите си, са надеждни. На второ място, исканията на руските производители износители за втора проверка всъщност са свързани със същите данни, подложени на първоначалната проверка, докато втората проверка в помещенията на някои производители от Съюза бе необходима, за да се проверят допълнителните данни, посочени в съображение 8, и за да се определи дали антидъмпинговите мита ще бъдат наложени с обратна сила. Поради това изложените по-горе твърдения бяха отхвърлени.

(16)

В съображения 21 и 22 от регламента за временните мерки е посочено временното определение на разглеждания продукт. Нито една от страните не направи изявление по отношение на представеното в тях определение.

(17)

Разглежданият продукт се определя окончателно като плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, или от други легирани стомани, с изключение на неръждаема стомана, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцовани, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7209 15 00, 7209 16 90, 7209 17 90, 7209 18 91, ex 7209 18 99, ex 7209 25 00, 7209 26 90, 7209 27 90, 7209 28 90, 7211 23 30, ex 7211 23 80, ex 7211 29 00, 7225 50 80, 7226 92 00, с произход от КНР и Русия.

Следните видове на продукта са изключени от определението на разглеждания продукт:

(18)

Поради липсата на коментари относно разглеждания продукт и сходния продукт заключенията в съображения 22 — 24 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(19)

Както е обяснено в съображение 34 от регламента за временните мерки, нито един от производителите износители, засегнати от настоящото разследване, не поиска ТДПИ.

(20)

В регламента за временните мерки Комисията избра Канада за държава аналог в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент.

(21)

Една от заинтересованите страни заяви, че разликата между маржовете на вредата и дъмпинга предизвиква съмнения по отношение на точността на изчисленията на Комисията. Същата заинтересована страна освен това заяви, че ако е фактически точна, такава разлика следва да направи избора на Канада като държава аналог неподходящ, предвид равнището на цените на разглеждания продукт в нея.

(22)

Комисията потвърждава своите изчисления. Освен това Комисията припомня, че изборът на държава аналог е направен сред държави, в които цената на сходния продукт се определя при условия, които са възможно най-близки до тези в държавата на износа. Равнището на цените само по себе си не е критерий при извършването на този избор.

(23)

С оглед на гореизложеното твърдението, че Канада не е подходяща държава аналог, се отхвърля. Комисията поддържа обосновката, представена в съображения 27 — 34 от регламента за временните мерки, и избора на Канада като държава аналог по смисъла на член 2, параграф 7 от основния регламент.

(24)

Поради липсата на коментари относно определянето на нормалната стойност изложеното в съображения 35 — 45 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(25)

В коментарите си относно регламента за временните мерки една група от дружества отбеляза наличието на несъответствие между изчислението на вредата и на дъмпинга, което според нея се дължи на допусната от Комисията техническа грешка. Комисията обаче установи, че несъответствието се дължи на малка техническа грешка, допусната от тази група от дружества, която е повлияла на експортната цена. Тази техническа грешка бе коригирана от Комисията.

(26)

Поради липсата на коментари относно сравнението между нормалната стойност и експортната цена, изложеното в съображения 49 и 50 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(27)

Поради промяната на експортната цена, както е посочено в съображение 25 по-горе, дъмпинговият марж за една група от дружества бе преизчислен и това доведе до лекото му увеличение. Това увеличение води също така до промяна на дъмпинговия марж за всички други китайски дружества, тъй като маржът се основава на посочената група от дружества.

(28)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Таблица 1

Дъмпингови маржове, КНР

(29)

След оповестяването на временните заключения един руски производител износител оспори прилагането на член 18 от основния регламент. Той представи нови данни, за да оспори констатациите, представени в съображение 60 от регламента за временните мерки, в което Комисията е доказала, че производителят износител е докладвал по-голямо продадено количество, отколкото е физически възможно предвид обема на производството.

(30)

Комисията организира две изслушвания, като предложи на засегнатия производител износител възможност да направи коментари и да обясни своите твърдения.

(31)

По време на изслушванията Комисията подчерта, че всяко изявление/обяснение, направено след проверката, може да бъде прието само ако данните, на които то се основава, вече са били предоставени, или ако то може да бъде свързано с данни, предоставени с отговора на въпросника или най-късно по време на проверката на място. Производителят износител не бе в състояние да подкрепи доводите си с информация, която вече се съдържа в неговия отговор на въпросника, или с информация в събраните на място документи. Следователно констатациите, направени на етапа на временните мерки, които накараха Комисията да приложи член 18 от основния регламент и са посочени в съображения 60 и 61 от регламента за временните мерки, се потвърждават. По този начин в съответствие с член 18 от основния регламент Комисията окончателно установи дъмпинговия марж за въпросното дружество въз основа на наличните факти.

(32)

След оповестяването на окончателните заключения един производител износител посочи, че е бил обект на дискриминационно третиране в рамките на настоящото антидъмпингово разследване, което е засегнало процесуалните му права, включително правото на защита. Този производител износител заяви, че Комисията не е приела да извърши втора проверка в помещенията на дъщерното му дружество в Белгия, докато втора проверка е извършена в помещенията на производителите и вносителите от промишлеността на Съюза. Поради причините, обяснени в съображение 15, това твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(33)

Този производител износител заяви също така, че Комисията е могла да използва експортните цени на свързания с него търговец/вносител и данните за производствените разходи на единствения производител износител, който е оказал пълно съдействие на Комисията. По този начин Комисията би могла, както се твърди, да избегне прилагането на член 18 от основния регламент, тъй като тя е проверила този свързан търговец/вносител отделно и не е повдигнала никакви въпроси по отношение на съдействието му. Както е обяснено по-горе, фактът, че докладваният от производителя износител общ обем на продажбите (след приспадане на собствената употреба и коригиране в зависимост от промените в складовите наличности) надвишава произведените количества, не позволи на Комисията да заключи, че са докладвани всички експортни продажби за Съюза. Поради това Комисията отхвърли предложението на дружеството да се използва набор от трансакции, което може да представи само частично всички продажби за Съюза. Поради това Комисията не използва никакви данни относно производствените разходи, тъй като нямаше на разположение данни за експортните продажби, които да бъдат използвани за сравнението.

(34)

Двама производители износители представиха коментари относно провеждането на проверките на място и поискаха от Комисията да преустанови разследването, докато се провежда разследването във връзка с техните твърдения. В този контекст производителите износители оспориха прилагането от страна на Комисията на член 18 от основния регламент. Освен това Министерството на икономическото развитие на Руската федерация поиска прилагането на предвидените за налагане окончателни антидъмпингови мерки да бъде спряно, докато официалната жалба на двамата производители износители не бъде надлежно разгледана от компетентните институции на Съюза.

(35)

Комисията отбелязва, че проверката представлява един етап от процеса на разследване, извършван от Комисията като разследващ орган. Комисията обясни обстойно основателните причини, въз основа на които е решила да приложи член 18 от основния регламент. Прилагането на член 18 от основния регламент се основава на доказателства, предоставени в писмен вид от дружествата на Комисията, както и на тяхната надеждност и съгласуваност. На производителите износители бяха предоставени възможности да упражнят в пълна степен правата си на защита по време на цялата процедура чрез предоставяне на информация, на коментари, провеждане на изслушвания и на заседания, включително на две заседания, специално посветени на повдигнатите въпроси.

(36)

Що се отнася до искането за спиране на прилагането, Комисията отбелязва, че единственото основание за спиране на действието на каквито и да е мерки, наложени в съответствие с основния регламент, е член 14, параграф 4. Комисията отбелязва също така, че условията за спиране на прилагането, така както те са определени в посочения член, не са изпълнени. В този член се предвижда, че действието на мерките може да бъде спирано в интерес на Съюза, само когато пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането. Нищо не показва, че тези условия биха били изпълнени в настоящия случай, и Комисията отбелязва, че не е правено позоваване на такива обстоятелства. При разследването по-скоро стана ясно, че условията за налагане на окончателни мерки, както е посочено в член 9, параграф 4 от основния регламент, са изпълнени. Поради това Комисията отхвърля това искане.

(37)

След оповестяването на временните заключения един производител износител оспори корекцията, която Комисията направи на разходите му за производството на студеновалцовани плоски продукти от стомана, както е посочено в съображение 76 и обосновано в съображение 80 от регламента за временните мерки. Въпреки това съответният производител износител не представи никакви доводи, които биха позволили на Комисията да промени становището си, че посочените от дружеството в отговора му на въпросника съотношения във връзка с потреблението на материали са недостатъчни за Комисията, за да се направи точна оценка на разходите за материали, използвани от дружеството при производството на студеновалцовани плоски продукти от стомана. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(38)

Същият производител износител заяви освен това, че загубите във връзка с ликвидацията на неговите две дъщерни предприятия в други държави следва да бъдат изключени при определянето на разходите за продажба, общите и административните разходи („ПОАР“). Освен това той заяви, че разходите за опаковане са били отчетени два пъти в производствените разходи и в ПОАР. Комисията съответно преразгледа констатациите си, тъй като представените от дружеството обяснения след оповестяването на временните заключения бяха подкрепени от информация, която е била надлежно представена с отговора му на въпросника преди или по време на проверката на място.

(39)

След преразглеждането на ПОАР Комисията установи, че някои продажби на вътрешния пазар са били рентабилни. Това позволи на Комисията да изчисли дъмпинговия марж въз основа на ПОАР и печалбата на посоченото дружество. На етапа на временните мерки Комисията не установи наличие на рентабилни продажби на вътрешния пазар и поради това изчисли дъмпинговия марж, като използва данни за ПОАР и печалбата от външни източници.

(40)

Двама производители износители изразиха несъгласие с начина, по който Комисията е изчислила техните ПОАР, както е посочено в съображение 75 от регламента за временните мерки. Те обясниха, че Комисията не би следвало да отчита загубите при преоценяването на заеми в чуждестранна валута като част от ПОАР, тъй като дружествата всъщност не са направили никакви разходи, а само са преоценили салдата по обменния курс от последния ден от техния финансов отчетен период. Комисията не е съгласна с този довод както по отношение на Международните стандарти за финансово отчитане, така и по отношение на общоприетите счетоводни принципи на Русия. Тези загуби са надлежно записани в отчетите на производителите и са понесени по време на разследвания период. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(41)

След оповестяването на окончателните заключения производителите износители повториха твърденията си, без да представят някакви нови факти относно оспорваните загуби. Производителите износители се позоваха на Регламент (ЕО) № 2852/2000 на Съвета (6) (полиестерни щапелни влакна с произход от Индия и Република Корея), в който Комисията е отхвърлила нетната валутно-курсова печалба, включена в ПОАР.

(42)

Комисията отбелязва, че фактическата обстановка в случая, посочен от производителите износители, е различна. Както е обяснено в съображение 34 от горепосочения Регламент (ЕО) № 2852/2000 на Съвета, бе установено, че печалбите от курсови разлики не са свързани основно с производството и продажбите.

(43)

Производителите износители не поставиха под въпрос въздействието на техните заеми върху производствените разходи на сходния продукт. Поради това Комисията стигна до заключението, че загубите, свързани с тези заеми, които са използвани за финансиране на дълготрайните активи, са били необходими за производството на сходния продукт. В резултат на това такива загуби трябва да бъдат взети предвид при определянето на ПОАР на дружеството. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(44)

Руският производител износител отново повтори твърдението си след допълнителното оповестяване на окончателните заключения. Твърдението обаче излиза извън конкретните аспекти на допълнителното оповестяване. Комисията поддържа позицията, изразена в предходните параграфи.

(45)

Един производител износител оспори методологията, използвана от Комисията за изчисляване на общите ПОАР на свързаните местни търговци, за които Комисията е използвала ПОАР, посочени за продажбите за несвързани клиенти на вътрешния пазар. Комисията прие това твърдение и коригира окончателното изчисление. Тъй като тези коригирани ПОАР не се различават по същество от първоначално използваните, и тъй като те засегнаха само ограничен брой продажби, тази корекция не оказа никакво въздействие върху получения като резултат дъмпингов марж.

(46)

Един производител износител заяви, че Комисията е отчела два пъти разходите за опаковане за целите на установяването на общия размер на производствените разходи при оценката на рентабилността. Комисията отхвърли това твърдение. Като е подробно посочено при оповестяването на временните заключения, Комисията премахна разходите за опаковане от ПОАР, преди да изчисли общите производствени разходи.

(47)

След оповестяването на окончателните заключения производителите износители изразиха несъгласие с методологията, използвана за конструиране на нормалната стойност. Те заявиха, че Комисията е използвала погрешен процент за ПОАР и че като е използвала ПОАР само за рентабилните продажби, тя значително е завишила нормалната стойност.

(48)

Комисията провежда разследванията по обективен начин. Методологията, използвана за конструиране на нормалната стойност, се използва последователно във всички случаи, в които са изпълнени съответните критерии. Комисията прилага член 2, параграф 6 от основния регламент, според който размерът на ПОАР и на печалбата се основават на продажбите при обичайни търговски условия. Искането на производителите износители да се използва фиксиран размер на ПОАР, независимо от това дали тези разходи са свързани с продажби при обичайни търговски условия, влиза в противоречие с тази разпоредба. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(49)

След оповестяването на окончателните заключения един производител износител повдигна въпроса за записите с отрицателен знак в списъка с трансакции на вътрешния пазар във връзка с изчислението на нормалната стойност. Производителят износител посочи, че тези записи са свързани с корекции на фактури и се дължат на конфигурацията на неговата счетоводна система, при която всяка корекция на фактура може да бъде направена само при пълно балансиране на първоначалния запис със съответния запис с отрицателен знак. Той изтъкна, че при изчисляването на нормалната стойност от страна на Комисията не е взета предвид специфичната конфигурация на неговата счетоводна система и поради това изчислението не е точно.

(50)

На първо място, Комисията отбелязва, че в разрез с указанията във въпросника на Комисията производителят износител е посочил тези корекции като трансакции в списъка, вместо да посочи записите за коригиране в съответната колона на въпросника на Комисията. На второ място, след оповестяването на окончателните заключения производителят износител действително е предоставил преразгледан дъмпингов марж, но без да представи преразгледан списък на трансакциите на вътрешния пазар или преразгледано изчисление на дъмпинга. На трето място, Комисията отбелязва, че това твърдение в действителност се отнася до качеството на данните, които самият производител износител е представил на Комисията в хода на разследването. На четвърто място, изчислението на нормалната стойност, включително списъкът на трансакциите на вътрешния пазар, предоставени от производителя износител, бяха надлежно оповестени по време на етапа на временните мерки в хода на разследването. Независимо от това производителят износител не е направил никакъв коментар относно това изчисление в коментарите си относно оповестяването на временните заключения. Същият списък с трансакции на вътрешния пазар бе използван при изчисленията на дъмпинга, оповестени с окончателните заключения. Производителят износител не обяснява защо не е повдигнал този въпрос на по-ранен етап от разследването.

(51)

Въпреки всички тези пропуски в поведението на производителя износител по отношение на този въпрос Комисията като обективен и безпристрастен разследващ орган анализира това твърдение и стигна до извода, че наистина изчислението на нормалната стойност трябва да бъде коригирано, за да се избегне евентуално двойно отчитане. След оповестяването на окончателните заключения износителят предостави ключ, с който може да се приложи филтриране на неговия списък с трансакции, за да се изключат всички корекции и да останат само окончателните записи. Комисията приложи предложения от производителя износител метод за коригиране на списъка след оповестяването на окончателните заключения спрямо данни, които бяха проверени, и въз основа на това прие изцяло твърдението.

(52)

Комисията извърши допълнително оповестяване на окончателните заключения и ги изпрати на всички заинтересовани страни, като ги информира относно приемането на твърдението и прикани страните да представят коментари.

(53)

След това допълнително оповестяване една от страните заяви, че то всъщност допълнително подчертава недостатъците при оказването на съдействие от страна на руските производители износители. Същата страна освен това заяви, че допълнителното оповестяване всъщност е показало, че допълнителните набори от данни биха могли да бъдат пренебрегнати и че не е следвало те да бъдат приети. Всъщност Комисията повдигна въпроса за качеството на предоставената информация и оказването на съдействие, но в този конкретен случай реши, че твърдението може да бъде обективно прието.

(54)

След допълнителното оповестяване руският производител износител се съгласи с принципа и степента на коригиране, предложени от Комисията по отношение на неговия дъмпингов марж.

(55)

Производителят износител заяви, че е предоставил списъка с трансакции на вътрешния пазар заедно с отговорите на въпросника. Този факт не се оспорва. Това, което се оспорва, е качеството на предоставената информация. Производителят износител освен това заяви, че не е предоставил никакви коментари по посочения списък с трансакции след оповестяването на временните заключения, тъй като този набор от данни не е бил от значение за изчислението на дъмпинговия марж. Комисията отбелязва, че производителят износител многократно повтори твърденията, свързани с методологията и аспектите на изчислението, които, ако Комисията ги бе приела (което в случая не е така), биха я накарали да използва набора от данни. От особена важност обаче е съответната страна да гарантира, че наборът от данни, оповестен по време на етапа на временните мерки, е точен и би могъл да се използва за изчисляването на дъмпинговия марж. Макар че дружеството повдигна въпроса за анулирането на данни и произтичащите от него множество идентични записи по време на проверката на място, едва след оповестяването на окончателните заключения стана явен пълният мащаб на проблема, както това бе видно и от въздействието върху изчислението на дъмпинговия марж. Въпреки че дружеството твърди, че записите не са кредитни известия, предоставеният от самото дружество ключ, който позволява идентифицирането на тези записи, се нарича номер на кредитното известие. Независимо от това Комисията прие изцяло твърдението и дружеството не оспори новото изчисление на дъмпинговия марж.

(56)

Един производител износител заяви, че Комисията не е включила в изчислението на ПОАР приходите от освобождаването на резервите, които са натрупани преди разследвания период. Според становището на този производител износител Комисията използва двойни стандарти и извършва небалансирана оценка в сравнение със загубите от преоценката на чуждестранните валути, които Комисията е включила.

(57)

Комисията отбелязва, че нейният подход е последователен. В ПОАР не са включени нито приходи, нито разходи, които имат отражение върху печалбата за конкретната година, за които Комисията е установила, че са свързани с чуждестранните операции на производителя износител. Този факт е бил оповестен при оповестяването на окончателните заключения и не е бил оспорен от производителя износител. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(58)

Комисията проведе допълнително проучване на продажбите на един от производителите износители, реализирани чрез несвързан търговец, установен в Швейцария, както е посочено в съображение 84 от регламента за временните мерки. Комисията се обърна към производителя износител и към несвързания търговец и направи собствено проучване по въпроса, за да получи допълнителна информация относно техните отношения.

(59)

В изявлението си след оповестяването на временните заключения Eurofer поиска от Комисията да направи внимателен преглед на връзката между производителя износител и швейцарския търговец и съответно да адаптира изчислението въз основа на резултатите от него.

(60)

След оценка на резултатите от прегледа Комисията реши да счита посочения швейцарски търговец като несвързан с руския производител износител. Комисията не установи наличие на данни в подкрепа на твърдението, че тези страни са били свързани по време на разследвания период, и поради това го отхвърли.

(61)

Производителят износител също предостави допълнителна информация, която даде възможност на Комисията да коригира продажбите за несвързани страни в Съюза. Производителят износител преди това бе представил информация за тези продажби въз основа на вътрешни фактури в руски рубли. В тези фактури бе посочена първоначалната им стойност в чуждестранна валута, конвертирана по дневния обменен курс на дружеството. Комисията получи възможност да обвърже това ново представяне на данни с информацията, проверена на място. Тази корекция доведе до леко намаляване на дъмпинговия марж в сравнение с предварителното изчисление.

(62)

След оповестяването на временните заключения производителите износители оспориха приложимостта на корекциите, направени във връзка с ПОАР и печалбата съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, по отношение на продажбите, извършени чрез свързаните с тях швейцарски търговци/вносители.

(63)

Според тях корекциите са подходящи единствено, когато се прилагат на основата на конкретни сделки, когато условията на продажба изискват даден продукт да бъде доставен след митническото оформяне, т.е. при сделки, когато свързаната страна действа като вносител, както е предвидено при условия DDP (доставено мито платено). Същевременно те заявиха, че техните свързани търговци/вносители, установени в Швейцария, следва да се считат за част от мрежата на производителя износител.

(64)

В отговор Комисията потвърждава, че следва да се приложи корекция за ПОАР и разумен марж на печалба съгласно член 2, параграф 9, втора и трета алинея от основния регламент за всички видове сделки за продажби чрез свързаните швейцарски търговци/вносители.

(65)

Въпреки че доставянето на стоките при условията на сделките, докладвани от производителите износители, се извършва преди допускането за свободно обращение на стоките, и макар и отговорността за митническото оформяне да е на купувача (за разлика от сделките съгласно условия DDP), това не променя факта, че продажбите се извършват от свързания търговец/вносител, който поема ПОАР и който обикновено се стреми да реализира печалба от своите услуги.

(66)

С оглед на факта, че търговецът/вносителят е свързан с производителя износител, в член 2, параграф 9 от основния регламент се предполага, че данните от такъв търговец/вносител по принцип са ненадеждни и че неговите печалби следва да бъдат установени от разследващия орган на разумна основа. Освен това член 2, параграф 9 от основния регламент не изключва извършването на корекции за разходи, направени преди вноса, тъй като тези разходи обикновено се поемат от търговеца/вносителя. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(67)

Производителите износители повториха твърдението си след оповестяването на окончателните заключения, без да представят някаква нова информация относно функциите на швейцарските търговци/вносители. Комисията отбелязва, че позицията ѝ е в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза. При всички случаи обстоятелството, че свързаните дружества извършват само определени функции, не възпрепятства Комисията да прави корекциите съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, а би могло да намери отражение в по-малки ПОАР, които да бъдат приспаднати от цената, на която разглежданият продукт е препродаден за първи път на независим купувач. Доказателствената тежест се пада на заинтересованите страни, които възнамеряват да оспорят размера на корекциите, направени въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент. Следователно ако тези страни смятат корекциите за прекомерни, те трябва да предоставят конкретни доказателства и изчисления, обосноваващи тези твърдения. Производителите износители обаче не предоставиха доказателства, които да поставят под въпрос ПОАР или използвания процент на печалбата. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(68)

В коментарите си производителите износители не се съгласиха с използването на датата на договора за продажба/поръчката за закупуване за конвертиране в руски рубли на експортните продажби в чуждестранна валута. Производителите износители обаче се съгласиха, че това може да отразява по-точно съществените условия на продажбата, отколкото датата на издаване на фактурата, въпреки че изтъкнаха, че Комисията досега никога не е използвала тази възможност. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(69)

Производителите износители повториха твърдението си след оповестяването на окончателните заключения, като подчертаха, че Комисията не е предоставила достатъчни мотиви относно използването на датата на договора/поръчката за закупуване. Освен това те заявиха, че Комисията е следвало да използва обменния курс, валиден максимум 60 дни преди датата на фактурата, с позоваване на устойчивото движение на обменните курсове в съответствие с член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(70)

Комисията в този случай не позволи извършването на корекция за устойчивото движение, тъй като движението на обменния курс евро/рубли показва голяма нестабилност спрямо устойчивото движение към края на разследвания период. Освен това, ако Комисията бе приложила корекция за устойчивото движение в контекста на обезценяване на валутата на производителя износител, това би довело до намаляване на експортната цена и резултатът от това ще са по-високи дъмпингови маржове. Корекцията за устойчивото движение също така следва да се използва, за да се отрази съответното движение в обменния курс, а не за да се наложи максималният срок от 60 дни от датата на фактурата, както предлагат производителите износители. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(71)

Чрез използването на подхода, основаващ се на датата на договора/поръчката за закупуване, Комисията до голяма степен е свела до минимум въздействието от значителните и непредвидени колебания на обменния курс към края на разследвания период. Комисията не е съгласна с твърдението на производителите износители, че това представлява неоправдана промяна на методологията. Комисията използва обменния курс към датата на продажбата в пълно съответствие с член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент, и обясни достатъчно добре причините, поради които в настоящия случай датата на договора/поръчката за закупуване адекватно отразява съществените условия на продажбата. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(72)

Предвид направените промени при установяване на нормалната стойност, както е посочено в съображения 37 — 51 по-горе, и като бяха потвърдени другите констатации от съображения 65 — 93 от регламента за временните мерки, окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Таблица 2

Дъмпингови маржове, Русия

(73)

Една от заинтересованите страни постави под въпрос статута на жалбоподателите, като предложи заводите за повторно валцоване да не бъдат включени в изчисленията. В това отношение следва да се отбележи, че в изчислението на общото производство действително е включен обемът на производството на заводите за повторно валцоване. Поради това коментарът се отхвърля.

(74)

Поради липсата на други коментари във връзка с определението за промишленост на Съюза и производство на Съюза заключенията, изложени в съображения 94 — 98 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(75)

Няколко заинтересовани страни изтъкнаха, inter alia, че потреблението е трябвало да бъде анализирано като цяло чрез комбиниране на потреблението на пазара за собствено потребление и на свободния пазар.

(76)

В това отношение в таблица 5 и в таблица 6 от регламента за временните мерки е посочено и обяснено развитието на потреблението на пазара за собствено потребление и на свободния пазар. Чрез обединяване на тези две таблици общото потребление (като в него се включва пазарът за собствено потребление и свободният пазар) се е променяло по време на разглеждания период, както следва:

Таблица 3

Общо потребление (пазар за собствено потребление и свободен пазар) (в тонове)

(77)

Горната таблица показва, че след рязък спад на потреблението през 2012 г. общото потребление се е увеличило до равнище, което през разследвания период е било малко по-високо в сравнение с началото на разглеждания период. Тази тенденция се обяснява с увеличението на собственото потребление, което е било по-голямо от намалението на потреблението на свободния пазар в абсолютно изражение.

(78)

Една от заинтересованите страни посочи, че изявлението, според което собствената употреба не е в конкуренция с вноса, няма обосновано обяснение. Тази страна смята, че ако вносът е на разположение при конкурентни условия, производителите от Съюза биха го използвали. Поради това собствената употреба следва да бъде взета под внимание.

(79)

В това отношение следва да се отбележи, че за интегрираните производители няма икономически смисъл да закупуват продукти, предназначени за производство надолу по веригата от конкуренти, когато има наличен капацитет за производството на тези продукти. Действително в капиталоемък сектор като стоманодобивния, степента на използване на капацитета следва да се поддържа на най-високото си равнище, за да се намалят фиксираните разходи и производствените разходи да се поддържат на най-ниските им равнища. Въз основа на това посоченият в съображение 78 довод трябва да бъде отхвърлен.

(80)

Някои заинтересовани страни се върнаха на въпроса относно потреблението в коментарите си след оповестяването на окончателните заключения. Някои от тях заявиха, че пазарът за собствено потребление и свободният пазар не са били правилно анализирани и обяснени. Както е посочено в съображения 103 — 106 от регламента за временните мерки обаче, става ясно, че потреблението на всеки от пазарите е било различно и е отразявало резултатите на участващите основни отрасли надолу по веригата. Пазарът за собствено потребление е отбелязал растеж поради развитието на отрасли като автомобилостроенето. За разлика от тях промишлени отрасли с предимно обща насоченост, снабдяващи се чрез свободния пазар, са отбелязали развитие в по-малка степен. Твърдението, че свободният пазар и пазарът за собствено потребление не са били анализирани правилно, бе отхвърлено.

(81)

Поради липсата на други коментари във връзка с потреблението на Съюза, заключенията, изложени в съображения 99 — 106 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(82)

Поради липсата на коментари във връзка с кумулативната оценка на отражението на вноса от засегнатите държави заключенията, изложени в съображения 107 — 111 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(83)

Както бе посочено по-горе, някои страни заявиха, че цялостната ситуация, включително пазара за собствено потребление и свободният пазар, е трябвало да бъде анализирана по отношение на различни показатели. Що се отнася до пазарния дял, следва да се отбележи, че с оглед на липсата на конкуренция между собственото потребление (продажби) и вноса от засегнатите държави и с оглед на спецификата на пазара за собствено потребление надолу по веригата, липсват данни за анализ на пазарния дял, изразен като процент от общото потребление. Това е също така в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата на Съюза (8).

(84)

Поради липсата на други коментари във връзка с обема и пазарния дял на вноса от засегнатите държави заключенията, изложени в съображения 112 — 114 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(85)

Следва да се отбележи, че поради техническа грешка количествата, продадени от промишлеността на Съюза, трябваше да бъдат коригирани. Тъй като тази грешка не оказа съществено въздействие върху средните цени, тя оказа незначително въздействие върху изчислените маржове.

(86)

Една от страните заяви, че процентът, прибавен към стойността CIF за покриване на разходите след вноса, следва да бъде преизчислен на основата на определена сума на тон. Това твърдение бе прието и изчисленията бяха съответно коригирани, като оказаха незначително въздействие върху маржовете.

(87)

Така окончателните маржове на подбиване на цените бяха преразгледани и възлизат съответно на 8,1 % и на 15,1 % за КНР и Русия.

(88)

Поради липсата на други коментари във връзка с обема, пазарния дял и цената на вноса от засегнатите държави и с изключение на маржовете на подбиване на цените, както е обяснено в съображение 87 по-горе, заключенията, изложени в съображения 115 — 119 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(89)

Няколко страни представиха коментари относно използваната методология с цел анализиране на икономическото състояние на промишлеността на Съюза. По-специално страните посочиха, че въпреки големия размер на пазара за собствено потребление, в икономическия анализ той в голяма степен е бил изключен, и че заключенията се основават единствено на констатациите по отношение на свободния пазар. По-специално тези страни заявиха, че продажната цена и рентабилността на пазара за собствено потребление е трябвало да бъдат анализирани поотделно. Освен това те заявиха, че е трябвало да бъде анализирано цялостното положение, включително пазарът за собствено потребление и свободният пазар, и че този анализ би довел до заключението, че няма вреда за промишлеността на Съюза.

(90)

В това отношение и както е обяснено в съображение 123 от регламента за временните мерки, Комисията анализира поотделно, когато бе приложимо, пазара за собствено потребление, свободния пазар и цялостните резултати на промишлеността на Съюза. Що се отнася до пазара за собствено потребление, по-голямата му част е свързана с трансфери за собствено потребление в рамките на един правен субект, при които не се издава фактура и поради това не съществува продажна цена. В случая на продажбите за собствено потребление между свързани субекти е очевидно, че с оглед на различните политики, приложими по отношение на трансферната цена към различните включени в извадката производители, не би могъл да се извърши съдържателен анализ на показателите по отношение на цената и рентабилността. От друга страна, бе възможно да се проследи изменението на обема на собственото потребление и такъв анализ бе извършен. Що се отнася до свободния пазар, бе извършен анализ на разходите за единица продукция, продажните цени, обемите на продажбите и рентабилността. По отношение на цялостната дейност, обхващаща тясно свързаните пазар за собствено потребление и свободен пазар, бяха анализирани някои показатели, като обем на производството, капацитета, използването на капацитета, заетостта, производителността, складовите наличности, разходите за труд, паричния поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите.

(91)

Въз основа на гореизложеното твърдението, че анализът на икономическото състояние на промишлеността на Съюза се основава единствено на свободния пазар и е трябвало да включва анализ на пазара за собствено потребление и на цялостната дейност, трябва да бъде отхвърлено. Бяха анализирани всички значими аспекти, обхващащи развитието на икономическото състояние на тези пазари поотделно или съвкупно.

(92)

Една от страните заяви, че анализът на свободния пазар е трябвало да включва анализ на други показатели, като производството, складовите наличности и паричния поток само за свободния пазар. Тя стигна до заключението, че анализът не представя реалното състояние по отношение на твърдяната вреда.

(93)

В това отношение следва да се отбележи, че извършването на анализ на други показатели за вредата само за свободния пазар е неудачно с оглед на тясната връзка между дейностите на пазара за собствено потребление и на свободния пазар. Освен това такъв анализ не би довел и до съдържателни заключения. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(94)

След оповестяването на окончателните заключения някои производители износители в своите коментари се върнаха към този въпрос. Те заявиха, че приетата методология за анализ на пазара за собствено потребление и на свободния пазар е показала, че принципът на справедливо и обективно разглеждане е бил нарушен. Бе извършен обаче преглед на пазара за собствено потребление и на свободния пазар, доколкото бе възможно и когато съществуваха съдържателни данни, като също така бе направена кумулативна оценка, когато това бе целесъобразно. Следователно ясно бе доказано, че до заключението относно вредата е достигнато посредством оценка на три фактора (пазара за собствено потребление, свободния пазар и въз основа на кумулативен анализ), като бяха използвани всички имащи отношение към тях данни. Когато не бе възможно извършването на оценка, причините за това също бяха споменати.

(95)

Освен това благодарение на тази изчерпателна методология повдигнатите от производителите износители въпроси се отнасят до аспекти, свързани с формата, а не със същността, тъй като бяха представени всички относими данни. Представените данни показват, че обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар и на пазара за собствено потребление леко се е увеличил с по-малко от 1 %, но това увеличение е по-малко от растежа на потреблението на тези пазари. Що се отнася до цените и рентабилността на пазара на Съюза, те са валидни само ако цените се отнасят до продажби между несвързани страни. Например няма продажни цени за трансферите за собствено потребление и няма надеждни продажни цени за продажбите за собствено потребление по причини, които вече бяха посочени в съображение 142 от регламента за временните мерки. Поради това не бе възможно да се извърши съдържателен анализ на рентабилността на пазара за собствено потребление. По отношение на производствените разходи следва да се припомни, че бе извършен анализ на изменението на този показател на свободния пазар, макар че в основния регламент няма специално изискване относно това. Не бе направен анализ на изменението на производствените разходи на пазара за собствено потребление поради причините, изложени в същото съображение.

(96)

Въз основа на гореизложеното ясно бе доказано, че до заключението относно вредата е достигнато посредством оценка на три фактора (пазара за собствено потребление, свободния пазар и въз основа на кумулативен анализ), като бяха използвани всички имащи отношение към тях данни. Твърдението, че е налице нарушение на принципа на справедливо и обективно разглеждане, се отхвърля.

(97)

Въз основа на гореизложеното и поради липсата на други коментари по въпроса, методологията за оценяване на състоянието на промишлеността на Съюза, посочена в съображения 120 — 123 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(98)

Една от заинтересованите страни посочи, че промишлеността на Съюза е изместила акцента от свободния пазар към пазара за собствено потребление и че посочената промишленост е придобила по-голям интерес към това да продава на пазара за собствено потребление, на който се реализират продукти с по-голяма добавена стойност.

(99)

В това отношение следва да се отбележи, че промишлеността на Съюза не решава самостоятелно да се насочи към пазара за собствено потребление или към свободния пазар. Напротив, тъй като пазарът на студеновалцовани плоски продукти от стомана се ръководи от търсенето, а не от доставките, както е видно от наличния капацитет на производителите от Съюза, промишлеността на Съюза не е решила да се насочи към пазара за собствено потребление, а е загубила пазарен дял на свободния пазар и обемите на продажбите ѝ на него са намалели поради големия и значително увеличен наличен дъмпингов внос от засегнатите държави. На пазара за собствено потребление не е имало такъв проблем. Поради това посоченият довод трябва да бъде отхвърлен.

(100)

Същата заинтересована страна заяви, че увеличението на степента на използване на капацитета не е свързано с намаляването на капацитета, а по-скоро с увеличението на обема на производството.

(101)

В това отношение следва да се отбележи, че макар и увеличението на използването на капацитета да не е свързано единствено с намаляването на капацитета, тъй като обемът на производството също се е увеличил, намаляването на капацитета определено е основната причина за увеличеното използване на капацитета. Когато се разглежда в абсолютни стойности, действително обемът на производството се е увеличил само с 337 348 тона, а капацитетът е намалял с 1 873 141 тона. Въз основа на гореизложеното твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(102)

Поради липсата на други коментари заключенията, изложени в съображения 124 — 126 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(103)

Руските производители износители заявиха, че спадът в обема на продажбите не може да се разглежда като доказателство за нанесена вреда, тъй като той е бил до голяма степен в съответствие със спада на потреблението през разглеждания период. Те изтъкнаха, че спадът е свързан с намалението в световен мащаб на цените на суровините, което е довело до по-ниски цени на разглеждания продукт, до нарастване на обема на вноса от трети държави от 2012 г. насам и до вноса на разглеждания продукт от промишлеността на Съюза.

(104)

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че разликата между намалението на продажбите (– 14 %) и на потреблението (– 9 %) не може да се приеме за незначителна. Освен това спадът в световен мащаб на цените на суровините не може да се разглежда като основателна причина за намаляването на обема на продажбите, тъй като тези елементи, т.е. цените на суровините и обемите на продажбите, не са пряко свързани. Също така спадът в световен мащаб на цените на суровините би оказал отражение както върху промишлеността на Съюза, така и върху вноса. Що се отнася до вноса от трети държави, тенденцията трябва да бъде анализирана през разглеждания период, а не анализът да започне от средата на този период. В този контекст следва да се отбележи, че вносът от трети държави е намалял както в абсолютно (– 206 571 тона), така и в относително изражение (от 10,9 % до 9,1 % пазарен дял). Освен това, що се отнася до вноса на промишлеността на Съюза от засегнатите държави, следва да се отбележи, че тези покупки са били стабилни през разглеждания период, като са представлявали по-малко от 1 % от общия оборот от продажбите на промишлеността на Съюза. Въз основа на гореизложеното това твърдение трябваше да бъде отхвърлено.

(105)

Що се отнася до пазарния дял, същите страни попитаха как Комисията е стигнала до временното заключение, че намаляването на пазарния дял на промишлеността на Съюза (от 74,8 % на 70,8 %) е признак за наличието на вреда, докато пазарният дял от 5,4 % на вноса от Индия, Иран и Украйна не е бил в състояние да прекъсне причинно-следствената връзка между твърдяната вреда и вноса от засегнатите държави.

(106)

В това отношение следва да се отбележи, че пазарният дял на посочените по-горе държави следва да бъде анализиран за целия разглеждан период, а не за определен едногодишен период. От това следва, че пазарният дял на вноса от Индия, Иран и Украйна се е увеличил от 4 % на едва 5,4 % през разглеждания период, т.е. само с 1,4 % процентни пункта, докато общият внос от трети държави, както е посочено в съображение 105 по-горе, е намалял от 10,9 % на 9,1 % в полза на вноса от засегнатите държави. От горепосоченото следва, че намалението на пазарния дял на промишлеността на Съюза не може да се сравнява stricto sensu с пазарния дял на посочените по-горе държави, и че това намаление може да се разглежда като признак за наличието на вреда. Въз основа на гореизложеното това твърдение трябваше да бъде отхвърлено.

(107)

Поради липсата на други коментари заключенията, изложени в съображения 127 — 132 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(108)

Една от заинтересованите страни посочи, че спадът в заетостта не следва да се свързва с дъмпинговия внос от засегнатите държави, а по-скоро с модернизирането на оборудването, което е довело до наемането на по-квалифициран персонал и в резултат на това до по-високи разходи за труд.

(109)

В това отношение следва да се отбележи, че изказаните твърдения по отношение на модернизирането на оборудването и наемането на по-квалифициран персонал не са подкрепени с никакви доказателства и поради това следва да бъдат отхвърлени.

(110)

Друга заинтересована страна изказа съмнения относно обратната тенденция при заетостта (– 10 %) и разходите за труд (+ 11 %) през разглеждания период. Тя също така зададе въпроса дали тази промяна се отнася както за пазара за вътрешно потребление, така и за свободния пазар.

(111)

В това отношение следва да се посочи съображение 144 от регламента за временните мерки, в което се отбелязва, че увеличението на разходите за труд действително е свързано със значителни съкращения на работни места, което е довело до изплащане на обезщетения при уволнение и следователно е завишило разходите за труд, измерени в еквивалент на пълно работно време. Следва да се отбележи също, че намаляването на заетостта не се отнася изключително до персонала, работещ на свободния пазар или на пазара за собствено потребление, а по-скоро до общата заетост, тъй като продуктите, предназначени за свободния пазар или за пазара за собствено потребление, се произвеждат от същия персонал със същото оборудване. Въз основа на гореизложеното това твърдение трябваше да бъде отхвърлено.

(112)

Поради липсата на други коментари заключенията, изложени в съображения 133 и 134 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(113)

Поради липсата на коментари относно материалните запаси, размера на дъмпинговия марж, растежа, цените, рентабилността, паричния поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите заключенията, изложени в съображения 135 — 151 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(114)

Няколко заинтересовани страни посочиха, че анализът на вредата се основава само на отрицателното развитие на показателите на свободния пазар и че заключенията от този анализ са били недостатъчни, за да се обоснове изводът, че промишлеността на Съюза като цяло е претърпяла съществена вреда.

(115)

В това отношение и както е посочено в съображение 96, следва да се припомни, че Комисията не е ограничила анализа си по-специално до свободния пазар, а също така, когато е приложимо, е направила анализ и е достигнала до заключение относно развитието на икономическото състояние на промишлеността на Съюза като цяло и по-специално на пазара за собствено потребление.

(116)

Освен това следва да се отбележи, че заключението относно претърпяната от промишлеността съществена вреда се основава не само на отрицателното развитие на микроикономическите и макроикономическите показатели на свободния пазар. Докато някои микроикономически и макроикономически показатели действително показват отрицателно развитие на свободния пазар, други показатели, свързани с общите резултати на промишлеността на Съюза, като заетостта, разходите за труд, измерени в еквивалент на пълно работно време, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите също сочат влошаване на състоянието на промишлеността на Съюза. Предвид съответния размер както на свободния пазар, така и на пазара за собствено потребление, следва да се отбележи, че положителното развитие на резултатите на промишлеността на Съюза на пазара за собствено потребление (по отношение на някои показатели) не е било достатъчно, за да компенсира отрицателните резултати на свободния пазар, както е видно от отрицателното развитие на гореспоменатите показатели, свързани с цялостната дейност. Предвид гореизложеното твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(117)

Въз основа на анализа на коментарите, обобщени в съображения 73 — 115 по-горе, заключенията, изложени в съображения 152 — 155 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(118)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че вредата не би могла да е следствие от дъмпинговия внос от засегнатите държави и че причинно-следствената връзка е била нарушена от други фактори. Някои от твърденията бяха просто повторение на твърденията, които вече бяха изтъкнати по време на етапа на временните мерки, без да се добавят нови елементи. Новите коментари са анализирани по-долу.

(119)

Една от заинтересованите страни оспори наличието на процес на бавно възстановяване след кризата от 2012 г. и заяви, че вносът от засегнатите държави не е попречил на промишлеността на Съюза да се възползва от това възстановяване. По същество тя заяви, че невъзможността за възстановяване от кризата от 2012 г. е била предизвикана от твърдяното постоянно слабо търсене на студеновалцовани плоски продукти от стомана.

(120)

На първо място следва да се отбележи, че в периода между 2012 г. и разследвания период потреблението е нараснало с 4,4 %, което, въпреки факта, че не е достигнало равнището си от 2011 г., може да се разглежда като признак за бавно възстановяване. Що се отнася до вноса от засегнатите държави, следва да се отбележи, че в контекста на бавно възстановяване техният пазарен дял е нараснал от 13,5 % през 2012 г. на 18,7 % през 2013 г. и дори на 20,1 % през разследвания период. Въз основа на гореизложеното твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(121)

Същата заинтересована страна заяви, че промишлеността на Съюза непреднамерено e взела погрешни бизнес решения, като е направила скъпи инвестиции през 2011 г. и 2012 г. и е повишила капацитета през 2011 г.

(122)

В това отношение следва да се припомни, че при настоящото разследване анализът е насочен към развитието на икономическото състояние на промишлеността на Съюза в периода 2011 г. — разследвания период. Поради това увеличението на капацитета в периода между 2010 г. и 2011 г. не може да се счита като представляващо част от обхвата на анализа. Освен това следва да се отбележи, че твърдението, според което промишлеността на Съюза е направила, както се твърди, скъпи инвестиции през 2011 и 2012 г., не се подкрепя от конкретни доказателства. Накрая следва да се отбележи, че инвестициите, направени от включените в извадката производители от Съюза по време на разглеждания период, са представлявали по-малко от 2,5 % от нетните им активи и са били главно под формата на инвестиции, свързани със замяна и рационализиране. Предвид равнището на инвестициите и тяхното естество, те не могат да се считат за достатъчно значителни, за да имат отражение върху икономическото състояние на промишлеността на Съюза. Поради това посоченото твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(123)

След налагането на временните мерки и отново след оповестяването на окончателните заключения някои заинтересовани страни изтъкнаха, че вместо вноса от засегнатите държави, като причина за вредата следва да се разглежда увеличаването на обема на производството на промишлеността на Съюза в момент, когато потреблението е намалявало.

(124)

В това отношение и както е посочено в съображение 152 от регламента за временните мерки, следва да се припомни, че промишлеността на Съюза е увеличила обема на производството си, за да отговори на увеличаването на собственото потребление. Тъй като промишлеността на Съюза произвежда предимно по поръчка, както се потвърждава от сравнително ниските равнища на складовите наличности (вж. съображение 136 от регламента за временните мерки), това увеличение не може да се разглежда като причина за вредата. Въз основа на гореизложеното твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(125)

Няколко заинтересовани страни оспориха заключенията, направени по отношение на въздействието на спада на цените на суровините върху цените, начислявани от промишлеността на Съюза. На първо място, те оспориха факта, че намаляването на цените на вноса е било по-малко от спада на цените на суровините, и посочиха като пример желязната руда. Една от страните посочи, че цената на желязната руда (в ренминби юани/тон) е намаляла с 39 % през разглеждания период. На второ място, те заявиха, че доводите на Комисията в съображения 171 — 175 от регламента за временните мерки не опровергават твърдението, че спадът на цените на суровините е довел до понижаване на цените на продукта, предмет на разследването, и че Комисията не е отдала съответното значение на спада в световен мащаб на цените на суровините.

(126)

В това отношение на първо място следва да се припомни, че цените на вноса от засегнатите държави са намалели средно с 20 % през разглеждания период, което превишава намалението на производствените разходи на промишлеността на Съюза. Освен това, що се отнася до желязната руда и след преобразуване на представената информация за цените от ренминби юани в евро/тон, изглежда, че през разглеждания период цените на желязната руда са намалели само с около 31 %. Ако се направи консервативно допускане, че делът на желязната руда представлява 35 % от разходите в засегнатите държави, намалението на цената на суровините би могло да доведе само до по-малко от 11 % намаление на цената, докато, както е обяснено по-горе, цените на вноса от засегнатите държави са намалели с 20 %.

(127)

Що се отнася до второто твърдение, следва да се отбележи, че Комисията не е изключила факта, че намалението на цените на суровините е оказало отражение върху цената на продукта, предмет на разследването, по време на разглеждания период. Въпреки това тя изтъкна, че цената на продукта, предмет на разследването, в Съюза не е следвала само една ценова тенденция в световен мащаб, която като цяло е отразявала развитието на цените на суровините. Комисията освен това анализира други фактори, имащи отражение върху цените, по-специално регионалните различия и наличието на свръхкапацитет. Тя също така посочи, че ако цената на разглеждания продукт не е била намаляла в по-голяма степен от спада в цените на суровините, условията на конкуренция на пазара биха останали справедливи и промишлеността на Съюза би била в състояние да се възползва от предимствата, свързани с намаляването на разходите, и отново би постигнала рентабилност. Въз основа на гореизложеното посоченото по-горе твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(128)

Някои производители износители се върнаха към този въпрос в своите коментари относно оповестяването на окончателните заключения. Не бяха представени обаче нови доводи.

(129)

Една от заинтересованите страни заяви, че при оценката на причинно-следствената връзка Комисията не е отдала достатъчна тежест на вноса на разглеждания продукт, осъществен от промишлеността на Съюза, в резултат на което оценката на причинно-следствената връзка е непълна и неточна.

(130)

Както е посочено в съображение 104 по-горе, вносът на промишлеността на Съюза от засегнатите държави е бил стабилен през разглеждания период и е представлявал по-малко от 1 % от общия оборот от продажбите на промишлеността на Съюза. Освен това, както е посочено в съображение 191 от регламента за временните мерки, тези покупки са били извършвани от търговски филиали, свободни да закупуват студеновалцовани плоски продукти от стомана от множество източници. Тези търговски филиали се стремят да предлагат най-евтиния материал, за да поддържат своите търговски отношения. С оглед на малките обеми и факта, че тези обеми не са се увеличили през разглеждания период, се счита, че на вноса от засегнатите държави е била отдадена достатъчна тежест. Поради това твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(131)

Някои производители износители се върнаха към този въпрос в своите коментари след оповестяването на окончателните заключения и изтъкнаха, че Комисията е направила повторно тълкуване на числените стойности, за да обоснове наличието на вреда чрез преоценка на съотношението на този внос като процент от общите продажби. Всъщност Комисията не е направила повторно тълкуване на числените стойности, а по-скоро е предоставила по-точни числови данни (по-малко от 1 %) от по-широкия обхват на стойностите, посочен в регламента за временните мерки (0 % — 5 %).

(132)

Същите заинтересовани страни след оповестяването на временните заключения и също така след оповестяването на окончателните заключения повториха довода, че руският внос е останал в рамките на непричиняващите вреда квоти, определени в приложимото преди това споразумение за търговия с определени стоманени продукти между Русия и Съюза. По-специално тя изрази несъгласие със заключението, че равнището на квотата е било „твърде високо“, и посочи, че има значително припокриване между продуктовия обхват на настоящото разследване и категорията „други плосковалцовани продукти“ (както е определено в споразуменията).

(133)

В това отношение следва да се припомни, че горепосоченото споразумение е престанало да действа преди разследвания период, т.е. на 22 август 2012 г., след присъединяването на Руската федерация към Световната търговска организация (СТО). Освен това следва да се отбележи, че в споразумението не се предвижда никаква разпоредба, свързана с индексирането на вносната квота в съответствие с действителното годишно развитие на търсенето/потреблението. С други думи, свиването на пазара не е довело до съответното адаптиране на квотите. Нещо повече, в член 10 от горепосоченото споразумение се предвижда при всяко годишно подновяване количествата за всяка продуктова група да се увеличават с 2,5 %. Поради това не е учудващо, през периода на съществуване на споразумението квотата за продуктовата група, включваща обхванатите от настоящото разследване продукти, никога не е била достигната.

(134)

Предвид гореизложеното изглежда, че посочените в приложенията към тези годишни споразумения квоти са откъснати от реалния пазар и развитието на потреблението, тъй като квотата автоматично се коригира в посока на увеличаване, независимо от развитието на потреблението/търсенето. Освен това тъй като квотата никога не се е изчерпвала през периода на съществуване на споразумението, може да се счита, че тя действително е била „твърде висока“ не само за периода на съществуване на споразуменията, но също и в сравнение с развитието на потреблението през разглеждания период. В резултат на това всяко сравнение между равнището на такава квота, която вече не се е прилагала от 22 август 2012 г. насам, и равнището на вноса от Русия по време на разглеждания период е лишено от смисъл. Поради това посоченото твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(135)

Бе извършен допълнителен анализ на твърдяното припокриване между продуктовия обхват на настоящото разследване и съответните „други плосковалцовани продукти“. На първо място се оказа, че в продуктовия обхват на настоящото разследване влизат и продукти, попадащи в продуктовата група „легирани студеновалцовани и покрити ламарини“. На второ място се оказа, че от 42-та кода по ТАРИК, обхванати от споразумението съгласно посочените по-горе продуктови групи, само 7 съответстват напълно на кодовете, посочени в регламента за временните мерки (7209169000, 7209179000, 7209189100, 7209269000, 7209279000, 7209289000 и 7225508000). Вследствие на това 35 кода по ТАРИК, посочени в приложението към споразумението, са изключени от продуктовия обхват на настоящото разследване. От друга страна, приблизително 10 кода по ТАРИК, обхванати от настоящото разследване, не са обхванати от горепосоченото споразумение. Въз основа на гореизложеното изглежда, че твърдяното припокриване не е подкрепено от конкретни доказателства, и тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени.

(136)

Друга заинтересована страна изтъкна, че промишлеността на Съюза е съществено засегната от своя свръхкапацитет, който е довел до свръхпредлагане, повишени разходи и намалени печалби, но също така е възпрепятствал извършването на допълнителни инвестиции. Тя освен това посочи, че при липсата на внос използването на капацитета едва е надвишавало 72 %.

(137)

На първо място следва да се припомни, че промишлеността на Съюза е намалила капацитета си с 3 % през разглеждания период, с цел да се приспособи към променящото се глобално състояние на пазара. Макар и степента на използване на капацитета на промишлеността на Съюза през разглеждания период да не може да се счита за задоволителна, и като не се оспорва, че ниските равнища на използване на капацитета може да окажат отражение върху резултатите на дадена промишленост, следва да се отбележи, че промишлеността на Съюза през 2011 г. все още е била рентабилна, когато инсталираните мощности са надвишавали тези от разследвания период и тяхното използване е било под равнището от разследвания период. Поради това и с оглед на подобряването на степента на използване на капацитета, свързана с намаляването на този капацитет, се стигна до заключението, че равнището на използване на капацитета не може да се разглежда като елемент, който нарушава причинно-следствената връзка. Въз основа на гореизложеното твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(138)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е оценила правилно въздействието на вноса от трети държави. Те заявиха, че равнището на техния внос е било близко до равнището на руския внос, като вносът от Иран и Украйна е бил на цени, по-ниски от тези на вноса от Русия и Китай. В допълнение и както е посочено в съображение 105, една от заинтересованите страни заяви, че вносът от Украйна, Индия и Иран, който през разглеждания период е имал 5,4 % пазарен дял, не е бил оценен правилно в сравнение с намалението на пазарния дял на промишлеността на Съюза.

(139)

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че както е посочено в съображение 104, пазарният дял на вноса от трети държави е намалял от 10,9 % на 9,1 % (от 854 281 на 647 710 тона) през разглеждания период, докато само пазарният дял на вноса от Русия се е увеличил от 5,9 % на 9,8 % (от 466 165 на 697 661 тона). От гореизложеното следва, че вносът от Русия и вносът от други трети държави са следвали противоположни тенденции. Следва да се отбележи също, че в рамките на настоящото разследване се извършва кумулиране на вноса от Русия с вноса от Китай и че пазарният дял на засегнатите държави се е увеличил от 14,3 % през 2011 г. на 20,1 % през разследвания период.

(140)

На второ място, макар да е безспорно, че вносът от Иран и Украйна действително е извършван на средни цени, които са по-ниски от средните цени на засегнатите държави, следва да се отбележи, че средното ценово равнище на този внос подбива цените на вноса от засегнатите държави през целия разглеждан период и че през този период не е имало значителна промяна в ценовото им поведение. Тъй като пазарният им дял е отбелязал само леко увеличение от 2,9 % на 3,4 %, е малко вероятно този внос да е нарушил причинно-следствената връзка.

(141)

На трето място и както е посочено в съображение 106, пазарният дял на Украйна, Индия и Иран следва да бъде анализиран за целия разглеждан период, а не за определен едногодишен период. От това следва, че пазарният дял на вноса от Индия, Иран и Украйна действително е отбелязал леко увеличение от 4 % на 5,4 % през разглеждания период, докато вносът от други трети държави (включително изброените по-горе) като цяло е намалял от 10,9 % на 9,1 %. От горепосоченото следва, че намалението на пазарния дял на промишлеността на Съюза (– 4 %) не може да се сравнява с пазарния дял на споменатите по-горе държави само през разследвания период и че увеличението на пазарния дял не може да се счита за достатъчно значително, за да прекъсне причинно-следствената връзка.

(142)

След оповестяването на окончателните заключения някои производители износители заявиха, че ако бъде оценен в абсолютни стойности, вносът от всички трети държави е сравним с вноса от Русия и че той следва също да бъде разглеждан като вредоносен. В това отношение на първо място следва да се отбележи, че както е посочено в съображения 107 — 111 от регламента за временните мерки, условията за кумулативно оценяване на руския и китайския внос са били изпълнени. Поради това вносът от Русия не следва да бъде анализиран отделно. На второ място, следва също да се отбележи, че въпреки че анализът на вноса наистина следва да бъде извършен въз основа на абсолютни стойности, следва да бъде анализирано и изменението на тези абсолютни стойности. В това отношение и както е посочено по-горе следва да се отбележи, че вносът от всички трети държави е намалял с 206 571 тона през разглеждания период, докато вносът от Русия се е увеличил с 231 496 тона. Оцененият кумулативно внос от засегнатите държави е следвал подобна тенденция и е нараснал с 312 224 тона. Както е описано по-горе, вносът от всички трети държави е бил значително по-нисък от вноса от засегнатите държави през разглеждания период. Той също така е следвал обратна тенденция в сравнение с руския внос или с вноса от засегнатите държави. Въз основа на това се потвърждава, че вносът от трети държави е бил анализиран правилно, като са взети предвид тенденциите по отношение на неговия обем, цена и пазарен дял. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(143)

Въз основа на горепосоченото и поради липсата на други коментари заключенията, изложени в съображения 202 — 204 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(144)

Поради липсата на коментари относно интереса на промишлеността на Съюза заключението, изложено в съображение 209 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(145)

След оповестяването на временните заключения няколко страни заявиха, че налагането на антидъмпингови мерки по отношение на засегнатите държави няма да е в интерес на Съюза. Това твърдение бе повторено след оповестяването на окончателните заключения. Те изтъкнаха, че антидъмпинговите мерки са в противоречие с интересите на по-малките ползватели, тъй като ще имат антиконкурентен ефект (производителите от Съюза ще увеличат цените си) и тъй като производителите от Съюза не произвеждат определени видове студеновалцовани плоски продукти от стомана.

(146)

Тези твърдения вече бяха разгледани в съображения 220 — 223 от регламента за временните мерки, но след оповестяването на временните или окончателните заключения относно тях не бе представена допълнителна информация по същество. Поради това доводът се отхвърля.

(147)

Някои страни заявиха, че Комисията е пристрастна към производителите от Съюза и се опитва да открие наличие на дъмпинг на всяка цена.

(148)

Горепосоченото твърдение не бе подкрепено от доказателства. Комисията подчертава, че разследването се провежда в съответствие с приложимата правна рамка, като се спазват най-високите стандарти за неутралност и прозрачност.

(149)

Според някои от страните фактът, че производителите от Съюза са внасяли продукта, предмет на разследването, показва, че те не могат да отговорят на търсенето в Съюза.

(150)

Както е посочено и в съображение 191 от регламента за временните мерки, редица производители от Съюза са част от интегрирани стоманодобивни групи с независими търговски дружества. Тези търговци са свободни да купуват от всеки избран от тях източник, включително от засегнатите държави. Необходимо е да се подчертае отново, че тези покупки представляват по-малко от 1 % от продажбите на жалбоподателите. Освен причините, свързани със самозащита и поддържане на търговски отношения, нищо в досието не подсказва, че този внос е извършен, понеже производителите от Съюза не са били в състояние да отговорят на търсенето.

(151)

Поради липсата на други коментари относно интереса на Съюза заключенията в съображения 229 — 232 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(152)

След оповестяването на временните заключения няколко страни направиха коментари относно целевата печалба от 5 %, използвана временно за изчислението на занижаването на продажните цени, както е посочено в съображения 237 — 238 от регламента за временните мерки. Една от заинтересованите страни заяви, че печалбата в сектора не е била повече от 5 %, докато друга заинтересована страна изтъкна, че целева печалба в размер на 5 % е прекалено висока. Тези твърдения не бяха подкрепени от доказателства.

(153)

Eurofer счита, че целевата печалба в размер на 5 % е твърде ниска. На първо място, той отхвърли позоваването на целевата печалба при електротехническата стомана със зърнесто ориентирани структури (GOES) въз основа на факта, inter alia, че научноизследователската и развойната дейност, пазарите и естеството на стоманата са различни. На второ място, Eurofer заяви, че наличните и подлежащи на проверка доказателства отпреди 2009 г. показват, че използваната целева печалба следва да бъде най-малко 10 %. За това твърдение Eurofer се основава отчасти на информацията, предоставена от подалите жалбата производители, които са били включени в извадката и са предоставили по искане на Комисията данни за рентабилността, inter alia, за периода 2005 — 2008 г., и отчасти на рентабилността, постигната от някои други производители от Съюза през този период. Eurofer добави, че резултатът относно целевата печалба не следва да се извежда от години, засегнати от икономическата криза или от дъмпинговия внос от засегнатите държави. На трето място, Eurofer заяви, че целевата печалба следва да бъде коригирана с оглед на вноса през периода след разследвания период и на продължаващото допълнително нелоялно занижаване на цените на разглеждания внос. То също така посочи, че в миналото институциите на Съюза вече са се позовавали на по-високо от нормалното равнище на печалба, за да се компенсира вредата, причинена от дъмпингов внос (9).

(154)

Тези коментари бяха надлежно анализирани. На първо място, следва да се припомни, че както е посочено в съображение 236 от регламента за временните мерки, при разследването бе установено, че през разглеждания период е имало значителни обеми на внос от засегнатите държави, което е оказало неблагоприятно въздействие върху, inter alia, рентабилността на промишлеността на Съюза. Поради това нито една от годините през разглеждания период не може да се смята за показателна по отношение на печалбата, която обосновано би се очаквало да се реализира при нормални условия на конкуренция. Тъй като единственото изявление в това отношение по време на етапа на временните мерки не бе подкрепено с достатъчно доказателства, Комисията реши временно да установи целевата печалба въз основа на констатациите, направени в рамките на разследвания по отношение на други продукти от стомана. След налагането на временните мерки обаче Комисията допълнително проучи този въпрос не само с оглед на коментарите, получени след оповестяването, но и като изиска и анализира повече информация в това отношение.

(155)

Всъщност, както вече бе посочено в съображение 8 по-горе, след налагането на временните мерки Комисията поиска от включените в извадката производители от Съюза да представят данни за рентабилността по отношение на сходния продукт, когато той е продаван на пазара на Съюза, за годините от 2005 г. до 2010 г. (същата информация за периода 2011 г. — разследвания период вече бе предоставена с първоначалния им отговор на въпросника). Тази информация бе предоставена и надлежно проверена. Среднопретеглената рентабилност за годините от 2005 г. до 2008 г., която бе изчислена на посочената основа за всяка от тези години, бе в диапазона 9 % — 15 %. Годините от 2005 г. до 2008 г. изглеждат представителни за определянето на целева печалба, тъй като нито са били засегнати от икономическата криза, която оказа голямо отражение върху сектора от 2009 г. насам, нито за тях са характерни изключително благоприятни пазарни условия. Освен това обемът на вноса от засегнатите държави и от други държави през тези години показва, че конкуренцията е била силна.

(156)

Поради това въз основа на гореизложеното Комисията счита, че маржът на печалбата, реализирана от промишлеността през най-скорошната представителна година, т.е. 2008 г., е по-подходяща основа за целева печалба за този вид промишленост от използваната временно целева печалба от 5 %. Среднопретегленият марж на печалбата е в размер на 9,9 % и изчисленията на занижаването на продажните цени бяха съответно коригирани. Като се има предвид, че той се основава на данните за действителната рентабилност на разглеждания продукт, това е най-добрата налична информация за тази цел.

(157)

В коментарите си след оповестяването на окончателните заключения някои производители износители се върнаха към въпроса за маржовете на вредата, използвани за установяване на равнището на отстраняване на вредата. Те посочиха, като цитираха точка 60 от решение European Fertilizer Manufacturers' Association (EFMA) (10), че „[маржът на печалба, който се използва] при изчисляването на целевата цена, която ще елиминира въпросната вреда, трябва да се ограничава до маржа на печалба, на който промишлеността на Съюза в разумна степен би могла да разчита при нормални условия на конкуренция в отсъствието на дъмпингов внос“. Те посочиха освен това, че постигнатата печалба през 2011 г. представлява надежден марж на печалбата при липсата на дъмпингов внос. Като се има предвид, че данните от досието за периода от 2009 г. до разследвания период са очевидно неподходящи поради наличието на значителен внос на ниски и дъмпингови цени и поради финансовата криза от 2009 г., която е оказала отражение върху стоманодобивния сектор и през 2010 г. и 2011 г., е очевидно, че Комисията е имала основателни причини да се върне още по-назад във времето (ако има налични данни), за да определи последната по време представителна година, и че поради това следва да бъде разгледан периодът 2005 г. — 2008 г. Въз основа на наличните данни бе направено заключението, че 2008 г. е най-подходяща година поради изложените по-горе причини. Твърдението, че това представлява „преференциално избиране“, е неоснователно, тъй като 2008 г. в никакъв случай не е годината с най-висока печалба за периода 2005 г. — 2008 г. Бе избрана 2008 г., тъй като това бе последната по време година с нормални условия на конкуренция. Разглеждането на цените на пазара на Съюза, данните за вноса и потреблението на Съюза определено показа, че е съществувала нормална ситуация по отношение на конкуренцията на пазара.

(158)

Поради това методът, използван за определяне на нормалната печалба за равнището на отстраняване на вредата, е в пълно съответствие с решение EFMA, така че твърдението бе отхвърлено.

(159)

Същите производители износители заявиха, че както е посочено в съображение 122 по-горе, в своя анализ на състоянието на промишлеността на Съюза Комисията не е взела предвид събития, които са настъпили през 2010 г., въз основа на факта, че те са настъпили преди периода на анализа, но за да определи целевата печалба, е използвала 2008 г. В това отношение следва да се отбележи, че макар разглежданият период за анализа на състоянието на промишлеността на Съюза да е ограничен до периода 2011 г. — разследвания период, както е определено в съображение 20 от регламента за временните мерки, не съществуват законови ограничения, които да не позволяват на Комисията да се позовава на периоди извън разглеждания период с цел определяне на разумна целева печалба, при положение че избраният срок е представителен за равнището на печалба, която би могла да бъде постигната при отсъствието на дъмпингов внос. Това е надлежно обяснено в съображение 157 по-горе. Поради това твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(160)

Същите страни заявиха, че при липсата на „други показатели за вредата“ за периода 2005 г. — 2008 г. заинтересованите страни не са могли да представят съдържателни коментари относно адекватността на равнището на целевата печалба. В това отношение следва да се отбележи, че определянето на последната година, в който са преобладавали нормални пазарни условия, и оценката на състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период са две различни операции, при които Комисията не изисква и/или не анализира един и същ набор от данни. „Другите показатели за вредата“ не са от значение, когато трябва да се определи дали през дадена година преобладават нормални пазарни условия. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(161)

Някои производители износители заявиха, че данните за рентабилността през 2008 г. не следва да бъдат използвани, тъй като не попадат в периода 2011 г. — разследвания период. От горепосоченото решение EFMA обаче е видно, че по време на разглеждания период те не отговарят на условията за определяне на целева печалба. Както по време на етапа на временните мерки, Комисията не се е възползвала от надеждна, проверима и използваема информация от промишлеността относно рентабилността, а се е основавала на нивата на рентабилност, използвани при други разследвания. Въпреки това, тъй като след оповестяването на временните заключения Комисията е получила и е проверила допълнителна информация относно рентабилността и тази информация се е оказала показателна по отношение на печалбата, която обосновано би се очаквало да се реализира при нормални условия на конкуренция в този отрасъл, използването на такава печалба е по-подходящо от използването на дадена стойност, повлияна от различни пазарни условия (продукти, условия на конкуренция), макар и тя да е по-нова по време. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(162)

Един руски производител износител посочи, че не е направено изчисление на маржа на занижаване на продажните цени за видовете на продукта, които са били преработени от свързани вносители при влизането на пазара на Съюза. Тъй като имаше на разположение данни, в които са включени тези продажби, това твърдение бе прието и маржовете на подбиване и на занижаване на продажните цени бяха съответно коригирани.

(163)

Същият руски производител износител изтъкна, че равнището на занижаване на продажните цени е определено неточно. Той посочи, че използваните при изчисленията на занижаването на продажните цени стойности относно производствените разходи на промишлеността на Съюза за някои видове на продукта са много високи в сравнение с почти идентични видове на продукта и че Комисията е следвало или да не ги вземе предвид, или да ги коригира на реалистично равнище. Този производител износител също така посочи, че докато средните експортни CIF цени на китайския внос са по-високи с 3 %, маржът на занижаване на продажните цени на руските износители е двойно по-голям. На последно място, той посочи, че обемът на сравнимите продукти, продавани от промишлеността на Съюза, е представлявал само 6,4 % от нейния общ обем на износа.

(164)

След извършване на повторна проверка Комисията обаче установи, че данните за производствените разходи на промишлеността на Съюза са точни. Що се отнася до разликата в стойността CIF и маржа на занижаване на продажните цени, следва да се отбележи, че подобно сравнение е опростенческо и не отчита възможните колебания на цените и разходите между видовете на продукта в Съюза или при производителя износител. Следва освен това да се отбележи, че в основния регламент не се предвижда никакъв праг по отношение на сравнението за подобни продукти между обема на износа и съответния обем на продажбите на промишлеността на Съюза. При всички случаи, след като се вземе предвид твърдението, посочено в съображение 162, обемът на сравнимите продукти, продавани от промишлеността на Съюза, е представлявал 10 % от нейния общ обем на износа. В това отношение следва да се отбележи също, че над 90 % от продуктите, изнасяни за Съюза от този конкретен производител износител, могат да намерят съответствие със сравним продукт от Съюза. Въз основа на гореизложеното това твърдение трябва да бъде отхвърлено.

(165)

Няколко производители износители възразиха срещу начина, по който Комисията прилага член 2, параграф 9 за изчислението на вредата, като заявиха, че член 2, параграф 9 фигурира сред антидъмпинговите разпоредби на основния регламент и не може да бъде използван по аналогия за изчисляване на вреда. Те изтъкнаха, че цената при допускане за свободно обращение следва да се основава на цената, действително фактурирана от неговите свързани вносители в Съюза на първите независими клиенти в Съюза.

(166)

Целта на изчисляването на маржа на вредата е да се определи дали ако върху експортната цена на дъмпинговия внос се наложи по-ниска митническа ставка (от ставката, основана на дъмпинговия марж), това би било достатъчно за отстраняване на вредата, причинена от дъмпинговия внос. Тази оценка следва да се основава на експортната цена на границата на Съюза, която се счита за сравнима с цената франко завода на промишлеността на Съюза. В случай на експортни продажби чрез свързани вносители, по аналогия с подхода, следван при изчислението на дъмпинговия марж, експортната цена се конструира въз основа на цената на препродажбата на първия независим клиент, надлежно коригирана в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. Тъй като експортната цена е необходим елемент в изчислението на маржа на вредата и тъй като този член е единствената разпоредба в основния регламент, предоставяща насоки за конструирането на експортната цена, прилагането на настоящия член по аналогия е обосновано.

(167)

Освен това се счита, че препоръчаният от тази страна метод би довел до неравностойно третиране при изчисляването на нейните маржове и на маржовете на другите включени в извадката производители износители, които продават на независими вносители. Методологията, използвана за другите включени в извадката производители износители, се основаваше на експортната цена на равнище CIF, при което, естествено, се изключват ПОАР и печалбата при препродажба в Съюза след митническо оформяне. Комисията счита, че установяването на съответната цена на вноса за изчисленията на подбиването и на занижаването на продажните цени не следва да се влияе от това дали износът е направен към свързани или независими оператори в Съюза. Използваната от Комисията методология гарантира, че и двата случая са третирани равностойно.

(168)

Поради това Комисията счете, че прилаганият подход е точен и отхвърли тези твърдения.

(169)

След оповестяването на окончателните заключения една от заинтересованите страни заяви, че поради приспадането на ПОАР и печалбата от продажната цена равнищата на занижаване на продажните цени и на дъмпинга вече не могат да бъдат правилно сравнявани, тъй като знаменателят за изчислението (т.е. цената CIF) вече не е един и същ. Това твърдение беше отхвърлено, тъй като приспаданията на ПОАР и печалбата оказват влияние само върху числителя на отношението, а не върху знаменателя.

(170)

Също така след оповестяването на окончателните заключения някои заинтересовани страни заявиха, че приспадането на ПОАР и печалбата нарушава ефекта от правилото за по-малкото мито. Въпреки това, тъй като подобна методология е била приложена при изчисленията на дъмпинга, е ясно, че няма нарушаване на правилото за по-ниското мито. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(171)

Една от заинтересованите страни посочи, че така нареченото правило за по-малкото мито не е било достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза в настоящия случай, тъй като докато производствените разходи на промишлеността на Съюза са останали стабилни след разследвания период, цените на вноса от Русия и Китай са намалели съответно с 19 % и 22 % от април до декември 2015 г. Въз основа на това тя заяви, че съответното равнище на временните антидъмпингови мита (26,2 % и 16 %) е недостатъчно, тъй като митата вече до голяма степен или изцяло са неутрализирани от горепосочените намаления на цените. Вследствие на тези намаления на цените производителите в засегнатите държави са успели да увеличат значително обема на износа си за Съюза. Освен това тя се позова на съображение 26 от Регламент (ЕО) № 437/2004 на Съвета (11), в което Комисията посочва, че констатациите следва да бъдат ограничени до разследвания период, освен когато последствията от нови обстоятелства биха могли да се окажат явни, безспорни, трайни, не могат да бъдат манипулирани и не се дължат на умишлени действия на заинтересованите страни.

(172)

Това твърдение трябва да бъде отхвърлено. От една страна, твърдението, че производствените разходи на промишлеността на Съюза са останали стабилни, не бе подкрепено от конкретни доказателства. От друга страна, докато цените на вноса от засегнатите държави действително са намалели значително след края на разследвания период, налице са няколко признака, че цените на вноса отново са се увеличили през второто тримесечие на 2016 г. Поради това спадът на продажните цени не изглежда да е с дълготраен характер и следователно би било преждевременно да се счита за такъв.

(173)

Тъй като равнището на сътрудничество бе високо, окончателният марж на вредата за КНР, приложим по отношение на невключените в извадката оказали съдействие производители износители, бе изчислен като средната стойност по отношение на двамата включени в извадката производители износители. Окончателният марж на вредата за КНР, приложим по отношение на неоказалите съдействие производители износители, бе установен на равнището на най-високия марж по отношение на двете оказали съдействие дружества.

(174)

По отношение на Русия окончателният марж на вредата, приложим за неоказалите съдействие производители износители, бе установен въз основа на маржа на вредата, причинена от оказалите съдействие производители износители по отношение на един представителен вид на продукта. Този марж се прилага по отношение на ПАО „Новолипецкий металлургический комбинат“ (НЛМК), тъй като неоказването на съдействие от негова страна, обяснено по-горе в точка „Дъмпинг“, е свързано и с експортната му цена и поради това с неговия марж на вредата.

(175)

Предвид въпросите, посочени в съображения 152 — 172 по-горе, окончателните маржове на вредата и окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както е посочено по-долу. Тук също така са посочени окончателните митнически ставки.

Таблица 4

Окончателни маржове и митнически ставки

(176)

Горепосочените маржове на вредата бяха закръглени в посока надолу, когато бе целесъобразно, до най-близката десета от стойността след представянето на коментари от един производител износител след оповестяването на окончателните заключения.

(177)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Така тези ставки на митото (за разлика от митото, което се прилага в национален мащаб за „всички други дружества“) са приложими изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави, който е произведен от тези дружества, и следователно от посочените конкретни правни субекти. Внесеният разглеждан продукт, произведен от всяко друго дружество, чието наименование не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително субекти, свързани с конкретно посочените, не следва да се ползва от тези ставки и следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“.

(178)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито за дружествата (например след промяна на наименованието на субекта или след създаване на нови производствени или търговски субекти) следва да бъде отправяно до Комисията (12) заедно с цялата имаща отношение информация, по-специално всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството и продажбите на местния пазар и за износ, която произтича например от споменатата промяна на наименованието или от споменатата промяна на субектите за производство и продажба. Ако е целесъобразно, настоящият регламент ще бъде съответно изменен с актуализиране на списъка с дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.

(179)

С цел да се сведе до минимум рискът от заобикаляне на мерките се счита, че в случая са необходими специални мерки, с които да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мерки. Тези специални мерки включват следното: на митническите органи на държавите членки да се представя валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията на член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Към внос, който не е придружен от такава фактура, се прилага митническата ставка, приложима за „всички други дружества“.

(180)

С оглед на установените дъмпингови маржове и предвид равнището на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, събрани като обезпечение чрез временното антидъмпингово мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани.

(181)

След оповестяването на временните заключения жалбоподателят заяви, че някои производители износители са започнали да неутрализират наложените временни мита, като отказват да увеличат цените си. Това твърдение не може да бъде проверено в рамките на настоящото разследване. Ако бъде подадено отделно искане във връзка с неутрализиране на наложеното антидъмпингово мито, може да започне преразглеждане съгласно член 12, параграф 1 от основния регламент, ако се представят prima facie доказателства.

(182)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

—

плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцовани, дори на рулони, с всякаква дебелина, наречени „магнитни“,

—

плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, на рулони, с дебелина, по-малка от 0,35 mm, отгряти (известни като „черна ламарина“),

—

плосковалцовани продукти от други легирани стомани, с всякаква широчина, от силициеви електротехнически (магнитни) стомани, и

—

плосковалцовани продукти от легирани стомани, само студеновалцовани, от бързорежещи стомани.