15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/60

(1)

Прехвърлянето на кандидати за международна закрила към Гърция съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламентът от Дъблин“) бе спряно от държавите членки от 2011 г. насам вследствие на две решения на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз (2), установяващи системни недостатъци в гръцката система за предоставяне на убежище, които създават риск от нарушение на основните права на кандидатите за международна закрила, прехвърляни от държавите членки в Гърция по силата на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета (3).

(2)

След постановяването през 2011 г. на решението на Европейския съд по правата на човека по делото M.S.S с/у Белгия и Гърция Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава положението в Гърция въз основа на доклади за напредъка, които Гърция трябва да представя като доказателство за изпълнението на съдебното решение, и въз основа на данни от НПО и международни организации, като например Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), осъществяващи дейност в Гърция. По искане на Гърция, внесено през юни 2016 г., Комитетът на министрите се съгласи да отложи процедурата за оценка въз основа на аргумента, че в момента Гърция е под значителен миграционен натиск и че положението е извънредно, нестабилно и различно от това, по време на което е било постановено решението по делото M.S.S преди пет години.

(3)

Вследствие на решението по делото M.S.S Гърция се ангажира да реформира своята система за предоставяне на убежище въз основа на национален план за действие за реформа на системата за предоставяне на убежище и за управление на миграцията, представен през август 2010 г. и преработен през януари 2013 г. (наричан по-нататък „планът за действие на Гърция“). На 1 октомври 2015 г. Гърция представи на Съвета пътна карта за изпълнението на схемата за преместване и за подхода на „горещите точки“, в която се очертават определени действия, на които трябва да се отдаде приоритет, за да се гарантира изпълнението на договорените непредприети действия в областта на убежището и приемането.

(4)

Същевременно сегашната бежанска и миграционна криза продължава да оказва натиск върху системите за убежище и миграция на Гърция, която е основната държава на първо влизане по маршрута през Източното Средиземноморие. В периода между януари и 4 декември 2016 г. в Гърция незаконно са пристигнали 171 909 мигранти (4). Макар изявлението на ЕС и Турция (5) да доведе до значително намаляване на броя пристигащи лица на ден в Гърция от Турция (6), същевременно то наложи нови отговорности на гръцките органи. В периода от началото на август 2016 г. броят на пристигащи лица в Гърция средно на ден нарасна още повече в сравнение с периода между 1 май и 31 юли 2016 г. (7) Ситуацията в Гърция се промени значително след фактическото затваряне на маршрута през Западните Балкани, поради което гражданите на трети държави не могат да продължат пътя си по-нататък. В резултат на това в момента в Гърция се намират повече от 62 000 незаконно пристигнали граждани на трети държави (8). Същевременно схемата за спешно преместване, основана на две решения (9) (наричани по-долу „Решения за преместване“), показва положителна тенденция, особено в Гърция, където трансферите във връзка с преместването се увеличиха и понастоящем са около 1 000 на месец. Необходими са обаче повече усилия от всички държави членки за облекчаване на натиска върху Гърция. За тази цел Комисията призовава всички държави членки да поемат ангажиментите си и да извършват премествания на месечна основа, за да се достигнат поне 2 000 премествания на месец, считано от декември 2016 г., и постепенно да се увеличи броят на тези премествания (10).

(5)

На 10 февруари и на 15 юни 2016 г. Комисията отправи до Република Гърция съответно две препоръки относно спешните мерки, които Гърция трябва да предприеме с цел възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин (11). В тези препоръки се стига до заключението, че все още е необходимо значително подобрение на положението в Гърция, преди Комисията да може отново да прецени дали е възможно възобновяване на прехвърлянията в Гърция съгласно Регламента от Дъблин. На 28 септември 2016 г. Комисията отправи до Република Гърция трета препоръка относно конкретните спешни мерки, които Гърция трябва да предприеме с цел да бъдат възобновени прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин (12) (наричана по-нататък „третата препоръка“). В третата препоръка се стига до заключението, че Гърция все още е изправена пред трудна ситуация по отношение на големия брой нови кандидати за убежище, породена най-вече от прилагането на т. нар. мярка за предварителна регистрация, както и от неспиращите пристигания на незаконни мигранти. Същевременно имаше и други важни стъпки, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на оставащите системни недостатъци в гръцката система за предоставяне на убежище, по-конкретно поради недостига на капацитет. Въз основа на постигнатия допълнителен напредък при всяко бъдещо възобновяване на прехвърлянията в Гърция съгласно Регламента от Дъблин следва в съответствие с третата препоръка да се вземе под внимание отражението, което тази трудна ситуация оказва върху цялостното функциониране на системата за предоставяне на убежище, и поради това прехвърлянията следва да започнат постепенно и с оглед на всеки отделен случай.

(6)

С писмо от 22 ноември 2016 г. Гърция предостави допълнителна информация на Комисията относно актуалното положение на кандидатите за убежище в Гърция и постигнатия напредък във връзка с реформата на нейната система за предоставяне на убежище. Гърция изрази загриженост относно перспективата за евентуално възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин, като се вземе предвид броят на мигрантите в Гърция, отбелязвайки огромната тежест върху страната, която е непропорционална спрямо големината ѝ, и води до положение, при което капацитетът за предоставяне на убежище и за прием е достигнал лимита си. Гърция посочи също така, че броят на преместванията от Гърция в други държави членки остава доста под равнището, предвидено в Решенията за преместване. Гърция подчерта обаче, че не се стреми към постоянно изключване от дъблинската система, и помоли за проявя на истинска солидарност и подкрепа, докато положението в Гърция не бъде напълно уредено.

(7)

Според гръцките данни към 22 ноември 2016 г. около 39 000 молби за убежище са били подадени до гръцката Служба по предоставяне на убежище от 1 януари 2016 г. Към 30 септември висящите дела, които се разглеждат на първа инстанция, са били повече от 17 000. Съгласно гръцките органи до края на 2016 г. ще бъдат подадени като цяло максимум 50 000 молби за убежище (13). Поради уреждането на положението в Гърция и подобряването на достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, наред с други фактори, натоварването, свързано с молбите за убежище, пред което е изправена гръцката Служба по предоставяне на убежище, е значително по-голямо спрямо предходни години.

(8)

В предходните препоръки Комисията отбеляза направените от Гърция подобрения на законодателната ѝ уредба, за да гарантира транспонирането на новите разпоредби на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) (преработената директива относно процедурите по предоставяне на убежище) и на част от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) (преработената директива относно условията за приемане в националното законодателство. На 3 април 2016 г. гръцкият парламент прие нов закон (Закон 4375/2016) (16). На 22 юни 2016 г. Парламентът одобри изменение на Закон 4375/2016, с което, наред с другото, бяха изменени съставът на апелативните комитети и правото на търсещите убежище на устно изслушване пред тях (17). На 31 август 2016 г. гръцкият парламент прие също така закон относно пребиваващите в Гърция деца бежанци в училищна възраст (18).

(9)

По отношение на капацитета за прием през последната година Гърция значително увеличи цялостния си капацитет за прием на незаконни мигранти и на кандидати за международна закрила. Според ежедневната информация, предоставена от гръцките органи на 6 декември 2016 г., в центровете за временен прием, включително и местата за настаняване, предоставени от ВКБООН (вж. съображение 11) в Гърция, има 71 539 свободни места за настаняване на незаконни мигранти и на кандидати за международна закрила в Гърция (19). Въпреки това съществуват сериозни предизвикателства по отношение на капацитета на островите в Егейско море, които са пренаселени: максималният капацитет за прием продължава да бъде 8 200, въпреки че към 5 декември 2016 г. общият брой на регистрираните на островите мигранти е бил 16 295 (20).

(10)

Гърция увеличи също така местата за настаняване за уязвими кандидати и най-вече на непридружени ненавършили пълнолетие лица. На 17 ноември 2016 г. бяха предоставени 1 191 места в приюти за непридружени ненавършили пълнолетие лица, независимо дали търсят убежище, или не. До края на 2016 г. се предвижда осигуряването на 130 допълнителни места за непридружени ненавършили пълнолетие лица. Въпреки това капацитетът за уязвимите кандидати все още далеч не е достатъчен, като в момента местата в структурите са запълнени и има списък с чакащи за 1 199 непридружени ненавършили пълнолетие лица, които трябва да бъдат настанени в подходящи структури (21). Следователно напредъкът в тази област е много бавен и е ясно, че Гърция трябва да положи повече усилия, за да гарантира наличието на достатъчно на брой места за приемане на непридружени ненавършили пълнолетие лица за справяне с търсенето на такива места за настаняване.

(11)

През януари 2016 г. Комисията и ВКБООН подписаха споразумение за делегиране на обща стойност от 80 милиона евро за откриването на 20 000 места в отворени структури за настаняване (схеми за наем на апартаменти, ваучери за хотели и програми за приемни семейства), които да се ползват основно от кандидати за международна закрила, отговарящи на условията за преместване. Споразумението за делегиране беше преразгледано през юли 2016 г., за да може в схемата за настаняване да бъде включена също така възможността за създаване на свободни места в центровете за преместване, управлявани от ВКБООН, и за да стане по-ясно в текста, че целевата група на схемата за настаняване включва не само кандидати за преместване, но и други лица, търсещи убежище, по-специално кандидати за събиране на семейството в рамките на дъблинската система, както и групи уязвими лица, включително непридружени и отделени от родителите деца, хора с увреждания, възрастни хора и самотни родители, хронично болни, бременни жени и други. От септември насам наличните места в схемите за настаняване бяха значително увеличени (с около 8 100). През декември 2015 г. ВКБООН се ангажира да създаде 20 000 места за кандидати, които отговарят на критериите за преместване в рамките на схемата за наемане на жилища, и от 6 декември бяха предоставени 20 145 места, включително 6 344 места в хотели/цели сгради, 11 711 места в апартаменти, 484 места в приемни семейства, 960 — в центрове за преместване, и 646 места в специални структури за непридружени ненавършили пълнолетие лица (22). Тъй като срокът на настоящото споразумение за делегиране изтича на 31 декември 2016 г., Комисията започна дискусии с ВКБООН за удължаването на срока на действие на схемата през 2017 г. въз основа на актуализирана оценка на нуждите на Гърция в областта на приемането.

(12)

Що се отнася до качеството, много от съоръженията за приемане в Гърция все още не съответстват на изискванията, посочени в Директива 2013/33/ЕС за условията на приемане на лица, търсещи международна закрила, по-специално на островите и в някои от временните съоръжения в континенталната част на страната. Съоръженията на „горещите точки“ на островите са не само пренаселени, но предлагат материални условия, които не отговарят на нормите за канализация и хигиена, достъп до основни услуги, като здравеопазване, по-специално за уязвимите групи. Сигурността е недостатъчна и напрежението между различните националности продължава. В континенталната част на страната по схемата на ВКБООН са осигурени подходящи условия за настаняване, но голяма част от останалия капацитет за прием се състои от лагери (понастоящем се ползват 53 такива) и временни структури за спешни случаи, предлагащи силно вариращи и често незадоволителни стандарти както по отношение на материалните условия, така и на сигурността. Затварянето за зимния период на някои от тези съоръжения започна вече, но напредъкът е бавен. Дори и да бъдат направени подобрения, превръщането на някои лагери в подходящи постоянни центрове за прием ще бъде трудно и може да се наложи да бъдат закрити, като същевременно други бъдат подсилени.

(13)

Освен това цялостната координация на организирането на приема в Гърция, изглежда, е недостатъчна поради липсата на ясна правна уредба и на система за мониторинг, като Министерството на миграцията управлява ad hoc някои лагери, а Службата за прием и установяване на самоличността управлява други такива. Все още не е взето решение относно това, кои центрове следва да се превърнат в постоянни. Службата за прием е все още в процес на изграждане на капацитет.

(14)

От гореизложеното следва, че Гърция все още трябва да постигне напредък по отношение на създаването на достатъчен и подходящ постоянен специализиран отворен капацитет за приемане на кандидати за убежище, който следва изцяло да бъде с подходящо качество в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това следва да включва централизирано управление на всички структури за приемане, както и система за постоянно наблюдение на качеството на материалните стандарти на тези структури и на услугите, предоставяни в тях. Някои временни съоръжения следва да бъдат преобразувани в постоянни, но следва да се поддържа достатъчен капацитет от временни структури за поемане на евентуален недостиг при неочаквани вълни от мигранти. Освен това, както вече бе поискано в третата препоръка, от изключително значение е гръцките органи да представят по-точни данни относно капацитета за прием, както и изчерпателна и постоянно актуализирана оценка на потребностите по отношение на общия капацитет за прием и естеството на този капацитет.

(15)

В предишните препоръки бяха установени значителни подобрения по отношение на изграждането на регионалните служби по предоставяне на убежище. В гръцкото законодателство е предвидено създаването на регионални служби по предоставяне на убежище в областите Атика, Солун, Тракия, Епир, Тесалия, Западна Гърция, Крит, Лесбос, Хиос, Самос, Лерос и Родос (23). С решение на директора на Службата по предоставяне на убежище е възможно също така създаването на автономни бюра по предоставяне на убежище с цел да се удовлетворят нарасналите нужди на Службата по предоставяне на убежище. Според информацията, предоставена от Гърция в писмото от 22 ноември 2016 г., до момента са започнали работа седем регионални служби в регионите Атика, Тракия, Солун, Лесбос, Самос, Родос и Патра. Освен това девет автономни бюра по предоставяне на убежище функционират в Пирея, Еврос, Ксанти, Лерос, Кос, Коринт и център за преместване в Алимос. Според посоченото в закона още три регионални служби по предоставяне на убежище трябва да започнат да функционират в областта на Кос, Епир (Йоанина), о-в Крит (Ираклион) и Тесалия (Волос).

(16)

Гръцката Служба по предоставяне на убежище в момента увеличава своя капацитет. Понастоящем в Службата по предоставяне на убежище работят 478 служители (24). Този брой обхваща длъжностите в централната администрация, както и в установените регионални служби и автономни бюра по предоставяне на убежище. Националният бюджет покрива 250 работни места, докато останалата част се финансира от различни източници на ЕС и ЕИП. До края на годината се предвижда персоналът да се увеличи до 659 души. Те се добавят към срочно наетия от ВКБООН персонал, както и членовете на персонала на EASO и експертите от държавите членки, изпратени временно от EASO в гръцката Служба по предоставяне на убежище. Намерението на гръцките органи е да се заменят всички договорно наети лица с постоянен персонал до края на 2017 г. и капацитетът да бъде увеличен допълнително; гръцката Служба по предоставяне на убежище посочи на службите на Комисията, че не е възможно по-бързо набиране на допълнителен персонал поради липсата на опитни служители, които да обучават, наставляват и контролират новоназначените такива. Тъй като през 2016 г. персоналът на Службата по предоставяне на убежище беше утроен, тя посочи, че трябва спешно да консолидира и най-вече да изгради средно управленско равнище и квалификация на персонала.

(17)

Предвид мащаба на увеличението на броя на молбите за убежище в Гърция, все още не е ясно дали настоящата и планираната численост на персонала на Службата по предоставяне на убежище е достатъчна, за да могат да бъдат разгледани своевременно и по подходящ начин настоящите и вероятните бъдещи молби. Един от основните приоритети на Службата по предоставяне на убежище следва да бъде намаляването на времето между изготвянето и подаването на молбата за убежище, което понастоящем е често твърде дълго и се отразява на възможността на кандидатите за убежище да ползват правата си, и води до разочарование сред засегнатите лица. То следва да бъде намалено в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите за предоставяне на убежище, в която се изисква лицето, което е подало молба за убежище, да разполага с действителна възможност да внесе молбата „във възможно най-кратък срок“. От съществено значение е също така, веднъж подадена, молбата да бъде обработена в сроковете, определени в директивата, което обикновено е в рамките на 6 месеца. Понастоящем обработването на подадена молба за убежище отнема в най-добрия случай няколко месеца, с изключение на случаите на преместване, които се обработват по-бързо, и е налице значителна несигурност относно скоростта, с която натрупаните за разглеждане молби ще бъдат разгледани. Комисията обаче взема надлежно под внимание опасенията, изразени в писмото на Гърция от 22 ноември 2016 г., съгласно което още по-бързото увеличаване на персонала на Службата за убежище ще заплаши последователността и качеството на решенията.

(18)

Спешно трябва да се прецени дали увеличението на човешките ресурси на Службата по предоставяне на убежище до този момент е достатъчно, както и по какъв начин Комисията, съответните агенции на ЕС и държавите членки могат най-добре да подпомогнат Гърция за разглеждането на тези молби в по-кратък срок. Трябва да се извършва обстойна и постоянно осъвременявана оценка на потребностите, при която да се отчита броят на молбите за предоставяне на убежище, които са в процес на разглеждане и които се очаква да бъдат обработени от гръцката Служба по предоставяне на убежище във всеки един момент, както и броят на наличния персонал, който е необходим или вероятно ще бъде необходим за обработката на тези молби. Този персонал може да се състои от допълнителни ресурси, които да се предоставят от самата Гърция, и чрез разполагането на експерти на държавите членки под формата на екип за подкрепа на EASO. Като се поддържа качеството, следва да се проучи как да се рационализират методите на работа и да се подобри ефективността им за ускоряване на интервютата и процедурите с помощта на EASO, когато това е целесъобразно.

(19)

Търсещите убежище лица трябва да имат ефективен достъп до правни средства за защита при отрицателни решения по молбите им за предоставяне на убежище. Вече е постигнат важен напредък в това отношение. Със Закон 4375/2016, приет през април 2016 г., бяха създадени Апелативен орган и апелативни комитети. Със Закон 4399/2016, приет през юни 2016 г., се създават нови апелативни комитети. Те отговарят за разглеждането на всички жалби срещу решенията на гръцката Служба по предоставяне на убежище, подадени от 20 юли 2016 г. насам. Като приоритет апелативните комитети ще се съсредоточат основно върху молби, подадени на гръцките острови, така че да се допринесе за изпълнението на набелязаните в изявлението на ЕС и Турция действия. Понастоящем има шест апелативни комитета. На 21 юли беше създаден също така един апелативен комитет, който да замества постоянните такива (25). С цел справяне с нарастващия брой молби и разглеждане на неприключените дела Гърция възнамерява да създаде още седем комитета, които се очаква да започнат да функционират до края на декември 2016 г., с което до края на февруари 2017 г. общият им брой ще стане 20.

(20)

Със Закон 4399/2016 беше изменена също така структурата на тези комитети, които понастоящем се състоят от трима членове: двама съдии от административния съд и един гръцки гражданин със съответните умения и опит, който се предлага от Върховния комисариат на ООН за бежанците или от Националната комисия по правата на човека.

(21)

Според информацията, предоставена от гръцките органи в писмото от 22 ноември 2016 г., считано от 21 юли 2016 г. насам в апелативните комитети са били внесени 2 347 жалби, но постановените решения са били само 573.

(22)

Първоначално на предходните апелативни комитети, създадени, за да разглеждат натрупаните висящи жалби в Гърция, бе възложен допълнителен мандат да разглеждат освен жалбите по същество срещу решения на първа инстанция, и жалбите срещу решения, постановени на основание допустимост като част от изявлението на ЕС и Турция. Съгласно информацията, предоставена от гръцките органи на 22 ноември, до апелативните комитети, занимаващи се с натрупаните висящи жалби, са били внесени повече от 2 000 жалби, подадени в периода между април и 20 юли 2016 г. Със създаването на 24 юни 2016 г. на нови апелативни комитети (26) бе намалено натоварването на 20-те апелативни комитета, занимаващи се с натрупаните висящи жалби, което ще им позволи да ускорят хода на производството по неприключените дела за обжалване.

(23)

Бе отбелязан по-голям напредък във връзка с предходните натрупани жалби съгласно „старата процедура“, уредена с Президентски указ 114/2010. Приблизителният брой на натрупаните към 22 ноември 2016 г. висящи дела е около 6 589 (спад спрямо общо около 51 000 дела, смятани за част от висящите дела в началото на 2013 г., и около 8 075 дела през септември 2016 г.). Гръцките органи предоставиха разрешителни за хуманитарни цели на лица, които от дълго време имат висящи молби за предоставяне на убежище и отговарят на условията за получаване на разрешително за пребиваване на основание хуманитарни съображения или други извънредни обстоятелства съгласно гръцкия Закон 4375/2016. Разрешителните за пребиваване се издават за период от две години и могат да се подновяват (27). Те предоставят на получателите същите права и предимства като тези на лицата, получили статут на субсидиарна закрила в Гърция (28), вследствие на което тези лица вече не се считат за кандидати за убежище. Някои от висящите жалби обаче се разглеждат по същество. Въпреки постигнатия значителен напредък от предишните препоръки насам Гърция следва да продължи усилията, за да наваксва по висящите жалби в това отношение, като гарантира, че кандидатите с висящи жалби имат възможност да упражнят правото си на достъп до ефективни правни средства за защита.

(24)

Имайки предвид увеличението на броя молби, подадени в Гърция от влизането в действие на изявлението на ЕС и Турция, е още по-важно да има апелативен орган, който да разполага с достатъчно персонал за обработването на очакваното увеличение на броя обжалвания. Като се поддържа качеството и без да се засяга независимостта на членовете на комитета, следва да бъде подобрена ефективността на комитетите. Това би могло да включва по-специално по-чести заседания на апелативните комитети, използването на правна помощ при изготвянето на решения и специализация на комитетите, както и участието на пълно работно време на членовете. Също така следва да бъде назначен допълнителен помощен персонал (29). Постоянната оценка на нуждите следва да се извършва въз основа на броя обжалвания, които са висящи в момента пред различните апелативни органи и които те вероятно ще трябва да разгледат с цел да се прецени дали броят на комитетите е достатъчен и дали работните методи са подходящи.

(25)

Осигуряването на безплатна правна помощ за кандидатите на етап обжалване е включено в новия закон (Закон 4375/2016). Все още обаче не са предприети всички мерки за прилагането на този закон на практика. Министерско решение за прилагане на разпоредбата за правна помощ по Закон 4375/2016, приет на 9 септември 2016 г. Финансирането за безплатната правна помощ бе осигурено посредством гръцката национална програма по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ). Освен това на ВКБООН бе отпуснато субсидиране на обща стойност 30 милиона евро от средствата за спешна помощ на ФУМИ (30). Средствата ще бъдат използвани от ВКБООН, наред с други неща, и за предоставянето на безплатна правна помощ на кандидатите за международна закрила на етап обжалване до началото на 2017 г., когато се очаква да заработи системата за безплатна правна помощ на гръцките органи. Два проекта се изпълняват в партньорство с неправителствени организации (Metaction и гръцкия Съвет за бежанците): единият на островите, обхващащ изцяло всички жалби, а другият на континента, само с частично покритие, за жалбите, подадени в Атина и Солун, а не за задържаните лица, търсещи убежище. На 19 септември Гърция информира Комисията, че до началото на 2017 г. ще бъде създаден регистър на адвокатите, който трябва да се поддържа от Службата по предоставяне на убежище. Гърция незабавно следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира правото на безплатна правна помощ за всички кандидати за убежище, подаващи жалби.

(26)

Продължава да е налице сериозна загриженост по отношение на защитата на уязвими кандидати, сред които непридружени ненавършили пълнолетие лица, в частност поради липсата на правилно функционираща система за настойничество, както и на недостатъците по отношение на подходящи места за настаняване и общи опасения по отношение на тяхната сигурност. В новия Закон 4375/2016 е предвидена нова дирекция за приемане и дирекция за социална интеграция, които имат специализирани отдели за приемане и интеграция на непридружени ненавършили пълнолетие лица към Министерството на вътрешните работи и административната реформа, включително осигуряването на процесуално представителство. Въпреки това гръцките органи все още не са предприели мерки за изпълнение с цел реално осигуряване на необходимите процесуални гаранции и условия за приемане на непридружените ненавършили пълнолетие лица. Все още предстои да бъде приета нова правна уредба, в която следва да бъдат включени разпоредби за ефективна система за настойничество. Гръцките органи потвърдиха, че Министерството на труда и социалната солидарност (MoL), което отговаря за непридружените ненавършили пълнолетие лица, подготвя нов закон за настойничеството, който трябва да бъде готов преди края на 2016 г. Съгласно този закон следва да бъде създадена нова служба или вероятно департамент, отговарящ за системата за настойничество. Въпреки че гръцкото правителство прие министерско решение за определянето на възрастта на непридружените ненавършили пълнолетие лица, търсещи убежище (31), все още се съобщава за опасения, свързани с прилагането на практика на оценката поради липсата на установяване на самоличността и липсата на правно средство за защита по отношение на оценката на възрастта, извършвана от полицията.

(27)

Значителен напредък бе постигнат в достъпа до образование. Закон 4415/2016 през август 2016 г. има за цел, inter alia, да осигури психологическа подкрепа и образование на децата на търсещите убежище лица, както и плавна интеграция в гръцката образователна система на онези, които ще останат в Гърция след подготвителен преходен период. Въпреки местната съпротива гръцките органи предприемат значителни мерки за пълното и ефективно прилагане на тази нормативна уредба.

(28)

Според редица заинтересовани страни положението на непридружените ненавършили пълнолетие лица е все още като цяло несигурно и са налице множество опасения по отношение на тяхната сигурност в центровете за приемане в континенталната част на страната и на островите, като някои от тях посочват, че все още се извършва задържане или настаняване на деца в „защитени“ зони в отворените центрове за приемане през продължителни периоди от време в пренаселени и нехигиенични условия, без представител или достъп до правна помощ, докато бъде намерено подходящо настаняване за тях (32). Както е посочено в съображение 10, липсата на подходящи места за настаняване на ненавършили пълнолетие лица е важен проблем, който трябва да бъде спешно разрешен.

(29)

Европейската комисия е предоставила значително финансиране на Гърция в подкрепа на усилията на държавата да подобри системата за управление на убежището в съответствие със стандартите за ЕС. От началото на 2015 г. на Гърция беше отпусната спешна помощ в размер на над 352 милиона евро чрез фондовете в областта на вътрешните работи (фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) — пряко на гръцките органи или чрез агенции на Европейския съюз и международни организации, работещи в Гърция. От тази сума около 90 милиона евро бяха отпуснати пряко на гръцките органи през юли 2016 г. за засилване на капацитета им с цел подобряване на условията на живот и предоставяне на първични здравни услуги в бежанските центрове за настаняване, както и за осигуряване на приема и здравното обслужване на мигрантите. Чрез наскоро създадения инструмент за спешна помощ също бе предоставено значително финансиране (около 198 милиона евро) на хуманитарни партньорски организации с цел удовлетворяване на основните хуманитарни нужди на мигрантите и на бежанците. Това финансиране подпомага прилагането на плана за спешно реагиране, разработен съвместно от Комисията, гръцките органи и/или съответните заинтересовани страни с цел справяне с текущото хуманитарно положение на място и/или в помощ на изпълнението на набелязаните в изявлението на ЕС и Турция действия.

(30)

Тази спешна помощ допълва вече отпуснатите на Гърция за периода 2014 — 2020 г. 509 милиона евро по националните ѝ програми в рамките на ФУМИ и ФВС, като така Гърция става първият бенефициер на фондове на ЕС в областта на вътрешните работи сред държавите членки на ЕС.

(31)

Гърция следва да гарантира, че тези финансови средства незабавно ще бъдат използвани по възможно най-ефикасен и ефективен начин. За тази цел националните програми на Гърция по линия на фондовете в областта на вътрешните работи (ФУМИ, ФВС) са в процес на преразглеждане, за да бъдат адаптирани към новите приоритети. Преразглеждането на националната програма по ФУМИ приключи, а преразглеждането на националната програма по ФВС е на заключителен етап и би трябвало да приключи скоро. Освен това, макар официалното определяне на нов отговорен орган да е приключило, в съответствие с изискванията от правното основание все още трябва да бъдат оптимизирани процедурите и оперативните мерки, за да се гарантира, че гръцките органи ще започнат да мобилизират напълно наличните средства по националните програми с цел да се удовлетворят спешните нужди, особено в областта на приемането, както и да се предоставят други услуги за мигранти, блокирани в страната.

(32)

Както бе посочено в съобщението на Комисията от 4 март 2016 г. относно „Завръщането към Шенгенската система“ (33), обезпечаването на напълно функционираща дъблинска система е неизменна част от по-мащабните усилия, необходими за стабилизирането на политиката в областта на убежището, миграцията и границите. Тези усилия за нормализиране на функционирането на дъблинската система следва на свой ред да доведат до възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство. Стимулите за лицата, търсещи убежище, пристигащи незаконно в Гърция, да се преместят в други държави членки, които стимули са породени от прекратяването от 2011 г. насам на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин към Гърция, е един от факторите, довели до вторичните движения, които възпрепятстват правилното функциониране на Шенгенската система. Поради това е важно Гърция да предприеме незабавно оставащите мерки, посочени в настоящата препоръка. Същевременно приоритет следва да бъде и реформирането на правилата съгласно Регламента от Дъблин, въз основа на целите за солидарност и справедливо разпределяне на тежестта между държавите членки, както беше предложено от Комисията (34). Преговорите относно това предложение продължават.

(33)

Комисията отчита значителния напредък, постигнат от Гърция, подпомагана от Комисията, EASO, държавите членки и международни и неправителствени организации, за подобряване на функционирането на гръцката система за предоставяне на убежище след решението по делото M.S.S през 2011 г. Въпреки това Гърция все още е изправена пред трудна ситуация по отношение на големия брой нови кандидати за убежище, свързан най-вече с прилагането на мярката за предварителна регистрация, продължаващото пристигане на незаконни мигранти, макар и в по-малка степен, отколкото през периода преди март 2016 г., и отговорностите по изпълнението на набелязаните в изявлението на ЕС и Турция действия. Същевременно има и други важни стъпки, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на оставащите недостатъци в гръцката система за убежище, особено по отношение на качеството на центровете за приемане, третирането на уязвимите кандидати и скоростта, с която молбите за убежище се регистрират, подават и разглеждат в двете инстанции. С цел да се вземе предвид въздействието на настоящата трудна ситуация върху цялостното функциониране на системата за предоставяне на убежище и за да се избегне поставянето на прекомерна тежест върху Гърция, все още не е възможно да се препоръча пълно възобновяване на прехвърлянията в Гърция съгласно Регламента от Дъблин, макар то да остава крайната цел.

(34)

Все пак Гърция постигна значителен напредък при въвеждането на основните институционални и правни структури за една добре функционираща система за предоставяне на убежище и има добри перспективи в близко бъдеще да бъде въведена напълно функционираща система за предоставяне на убежище, след като всички оставащи недостатъци бъдат отстранени, по-специално що се отнася до условията за приемане и третиране на уязвими лица, включително на непридружените ненавършили пълнолетие лица. Следователно е целесъобразно да се препоръча прехвърлянията да бъдат възобновени постепенно и въз основа на индивидуални уверения, като се вземе предвид капацитетът за приемане и обработка на заявления в съответствие с приложимото законодателство на ЕС и като се вземе предвид неадекватното понастоящем третиране на някои категории лица, по-специално на уязвими кандидати, включително на непридружените непълнолетни лица. Възобновяването освен това не следва да се прилага с обратно действие, а да засяга кандидатите за убежище, за които отговаря Гърция, считано от определена дата нататък, за да се избегне стоварването на непосилна тежест върху Гърция. Следва да се препоръча тази дата да бъде 15 март 2017 г.

(35)

Въз основа на горното в настоящата препоръка се определят мерките, които гръцките органи трябва да предприемат или подсилят с оглед на възобновяването на прехвърлянията съгласно Регламента от Дъблин по отношение на кандидатите за убежище, които са влезли незаконно в Гърция през външните граници от 15 март 2017 г. нататък или за които Гърция е компетентна съобразно критериите, различни от глава III, член 13 от Регламент (ЕС) № 604/2013, считано от тази дата. За тази цел Гърция следва спешно да предприеме всички мерки, посочени в настоящата препоръка. В съответствие с принципа на солидарност и справедливото поделяне на отговорността другите държави членки следва също да допринесат за постигането на тази цел, по-специално като предоставят експерти, които да съдействат на гръцките органи да отговорят на различните призиви на EASO, както и да спазват изцяло техните задължения по преместването, произтичащи от Решенията за преместване.

(36)

В настоящата препоръка се определят също условията за възобновяване на прехвърлянията, които следва да включват тясно сътрудничество между гръцките органи и органите на предаващата държава членка при индивидуални случаи на трансфер, въз основа на задължението за лоялно сътрудничество между държавите членки, включително за да се гарантира, че лицето ще бъде настанено по подходящ начин в съответствие със стандартите, определени в Директива 2013/33/ЕС, както и че неговата молба ще бъде обработена съгласно Директива 2013/32/ЕС. Това налага на Гърция да предостави конкретни уверения по отношение на всяко лице, което ще бъде прехвърлено, относно начина, по който то ще бъде третирано. Освен това следва да се създаде механизъм за подкрепа и докладване, състоящ се от екип на EASO с експерти от държавите членки, който да съдейства за гарантирането, че тези стандарти се прилагат на практика по отношение на прехвърлените лица.

(37)

От съществено значение е Гърция да докладва редовно относно постигнатия напредък в осъществяването на тези действия, за да се гарантира, че тази препоръка се прилага напълно. Както е посочено в настоящата препоръка, Гърция следва да представи първия доклад до 15 февруари 2017 г., в който следва да се съдържа описание на това, по какъв начин гръцките органи въвеждат процедурата за предоставяне на уверение по индивидуални случаи на прехвърляне при спазване на приложимото законодателство на ЕС. След това Гърция следва да докладва на всеки два месеца за изпълнението на настоящата препоръка.

(38)

Въз основа на тези доклади и на всяка друга полезна информация, с която разполага, или друго развитие Комисията редовно ще докладва за напредъка, постигнат при изпълнението на настоящата препоръка и ще актуализира, когато това е необходимо, препоръките, съдържащи се в нея.

(39)

Отговорността за вземането на решения относно възобновяването на прехвърлянията носят изключително държавите членки, действащи под контрола на съдилищата, които могат да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на Регламента от Дъблин,

1.

Гърция следва да продължи да полага усилия, за да гарантира, че центровете за приемане разполагат с достатъчно свободни места за настаняването на всички лица, търсещи международна закрила на нейна територия, и че условията на приемане във всички тези центрове отговарят на стандартите, определени в законодателството на ЕС. Като първостепенен приоритет Гърция следва:

Гърция следва да гарантира също, че освен постоянните центрове са на разположение или могат бързо да бъдат намерени подходящ брой временни отворени центрове за приемане, за да се даде възможност за настаняване на неочакван приток кандидати за международна закрила и на лица на тяхна издръжка в подходящи условия.

Гръцките органи следва да извършат обстойна оценка на нуждите по отношение на общия необходим капацитет за приемане и на неговото естество, както и постоянно да актуализират тази оценка предвид развитието на ситуацията.

2.

Гърция следва да продължи да полага усилия за гарантирането на ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище на всички кандидати за международна закрила, по-специално като:

Оценката на потребностите по буква а) следва да бъде постоянно актуализирана и да съдържа информация за броя на наетия персонал.

3.

Гърция следва да продължи да полага усилия, за да се гарантира, че всички лица, търсещи международна закрила, имат достъп до ефективни средства за защита, по-специално като осигури:

Въз основата на цялостна и постоянна оценка на потребностите гръцките органи следва да определят броя на апелативните комитети към новия Апелативен орган, които са необходими за разглеждането на всички жалби, подадени от кандидати за международна закрила, броя на човешките ресурси, необходими за запазването на безпроблемното функциониране на тези комитети, както и всякакви други мерки, например промени в работните методи, които може да са необходими. Това следва да включва по-специално оценка на това, дали ще са достатъчни 20-те апелативни комитета, които да бъдат създадени до края на февруари 2017 г.

4.

Гърция следва да гарантира, че нормативната уредба относно достъпа до безплатна правна помощ функционира ефективно и че всички кандидати за убежище получават необходимата правна помощ при съдебния контрол на административни решения по молби за международна закрила. По-специално Гърция следва:

5.

Гърция следва да гарантира създаването на подходящи структури и да предприеме подходящи мерки за идентификация и третиране на уязвими кандидати, включително непридружени ненавършили пълнолетие лица. По-специално Гърция следва:

6.

Гърция следва да гарантира цялостното използване на същественото финансиране от ЕС, по-специално чрез спешното мобилизиране на наличните ресурси по националните ѝ програми по ФУМИ и ФВС, и като проучи възможностите за допълнително финансиране по линия на структурните фондове. В този контекст Гърция следва да предприеме необходимите мерки за пълно мобилизиране на наличното финансиране по националните програми с цел да отговори на спешните нужди, особено в областта на приемането, и другите услуги за мигранти, блокирани в Гърция, по-специално като подобри координацията между съответните заинтересовани страни, укрепи оперативния капацитет и подобри механизма на изпълнение.

7.

Държавите членки се приканват да предоставят допълнителна подкрепа за Гърция, като посочат експерти в отговор на различните призиви на EASO, като изпратят тези експерти за по-дълги мисии, както и като определят старши служители и специализирани профили.

8.

Препоръчва се прехвърлянето на кандидати за убежище в Гърция съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 да бъде възобновено по реда и условията, посочени в точки 9 и 10.

9.

Възобновяването на прехвърлянията следва да се прилага спрямо кандидатите за убежище, които са влезли в Гърция незаконно през външните граници, от 15 март 2017 г. нататък, или спрямо други лица, за които Гърция отговаря съгласно критерии, различни от глава III, член 13 от Регламент (ЕС) № 604/2013, считано от тази дата постепенно, в зависимост от капацитета за приемане и третиране на лицата, търсещи убежище в Гърция в съответствие с директиви 2013/32/ЕС и 2013/33/ЕС. Уязвимите лица, търсещи убежище, в това число непридружените непълнолетни лица, не следва да бъдат прехвърляни в Гърция за момента.

10.

Преди да прехвърлят кандидат към Гърция, държавите членки се приканват да работят в тясно сътрудничество с гръцките органи, за да се гарантира, че са изпълнени условията, посочени в точка 9, и по-специално че кандидатът ще бъде приет в център за приемане, който отговаря на стандартите, определени в законодателството на ЕС, по-специално в Директива 2013/33/ЕС за условията на приемане, и че молбата му ще бъде разгледана в сроковете, определени в Директива 2013/32/ЕС за процедурите за убежище, както и за това, че той ще бъде третиран в съответствие със законодателството на ЕС, приложимо във всички други отношения, които са от значение. Гръцките органи се приканват да съдействат напълно при предоставянето на такива уверения на другите държави членки.

11.

EASO следва да създаде екип от експерти от държавите членки, които да бъдат изпратени в Гърция, със задачата да подпомагат сътрудничеството между държавите членки и да докладват дали лицата, прехвърлени обратно към Гърция по Регламента от Дъблин, се третират в съответствие с посочените в точка 10 гаранции, които трябва да бъдат предоставени от Гърция.

12.

Гърция се приканва да представи до 15 февруари 2017 г. доклад за напредъка, постигнат по изпълнението на настоящата препоръка. Този доклад следва да включва по-специално описание на действията, предприети за преодоляване на оставащите недостатъци, посочени в настоящата препоръка, включително как гръцките органи са използвали или планират да използват необходимите човешки и материални ресурси, посочени в точки 1—5 от настоящата препоръка, както и описание на постоянните оценки на нуждите, посочени в точки от 1—3 от настоящата препоръка. Освен това в него следва да бъде описано подробно как гръцките органи възнамеряват да приложат процедурата за предоставяне на уверения по индивидуалните случаи, посочени в точка 10.

13.

Докладът следва да включва и следната информация:

14.

След 15 февруари 2017 г. от Гърция се иска да докладва на всеки два месеца за изпълнението на настоящата препоръка.