ПРИЛОЖЕНИЕ

Насоки за прилагането на специфичните условия за здравни претенции, изложени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1924/2006

Въведение

Настоящите насоки са предназначени за националните органи за контрол и за бизнес операторите на храни във връзка с прилагането на член 10 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните (наричан по-долу „регламентът“). Здравна претенция е всяко незадължително търговско съобщение или представяне под каквато и да било форма, например текстове, информация, картина, лого и т.н., което заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между храната, предмет на претенцията, и здравето.

В член 10 са изложени специфичните условия за разрешената употреба на разрешени здравни претенции. Тези условия следва да бъдат спазвани наред с общите принципи и изисквания за всички претенции (например член 3 от регламента и разпоредбите на директиви 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) и 84/450/ЕИО на Съвета (2), които операторите, използващи здравни претенции, също са длъжни да спазват), с условията за използване на хранителни и здравни претенции по член 4 и с общите положения за всички претенции по член 5, както и със специфичните условия за използването им, посочени в списъка на разрешените здравни претенции. Например в случай на здравни претенции за „намаляване на риска от заболяване“, посочени в член 14, параграф 1, буква а), се изисква допълнителна информация по смисъла на член 14, параграф 2. Важно е да се отбележи, че не могат да се използват дори разрешени здравни претенции, ако използването им не отговаря изцяло на всички изисквания на регламента. По тази причина дори когато дадена претенция е разрешена и е включена в списъците на разрешени здравни претенции, националните органи следва да вземат мерки, ако използването ѝ не отговаря на всички изисквания на регламента.

Постигането на съответствие с разпоредбите на регламента, и по-специално с разпоредбите на член 10, би било улеснено, ако бизнес операторът на храни е в състояние да покаже, че е действал с дължимата грижа и е предприел конкретни стъпки за спазване на всяка част от регламента.

1.   Забрана за неразрешени здравни претенции и здравни претенции, чието използване не е в съответствие с регламента — член 10, параграф 1

В член 10, параграф 1 се предвижда, че всякакви здравни претенции са забранени, освен в случаите, когато: a) са разрешени от Комисията и б) използването им отговаря на разпоредбите на регламента. Здравните претенции трябва да са били разрешени по съответната процедура, предвидена в регламента, и да са включени в един от списъците на разрешени здравни претенции, посочени в член 13, параграф 3 и член 14, параграф 1. Забраняват се здравни претенции, които не са разрешени (не са включени в един от списъците на разрешени здравни претенции) и здравни претенции, които са разрешени (включени в един от списъците на разрешени здравни претенции), но използването им не отговаря на предписанията на регламента.

2.   Задължителна информация, придружаваща разрешените здравни претенции — член 10, параграф 2

2.1.   Разграничаване на три случая на прилагане на член 10, параграф 2

За да бъде спазен регламентът, в член 10, параграф 2 се предвижда при използване на здравна претенция на потребителя да бъдат предоставяни два или ако е необходимо, четири вида задължителна информация. Информацията, изисквана по член 10, параграф 2, букви а) — г), следва да бъде посочена при етикетирането на храната или в представянето и рекламата ѝ, ако такова етикетиране не е налично. Тази разпоредба следва да се разбира с оглед на целта на законодателя да гарантира висока степен на защита на потребителя чрез предоставяне на точна и вярна информация, която да помага на потребителите да направят информиран избор.

Определение за „етикетиране“ е дадено в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2000/13/ЕО и член 2, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3). Според това определение „етикетиране“ означава всички текстове, данни, марки, търговско наименование, изображения или символи, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или увивна лента, които придружават или се отнасят до такава храна“. В законодателството на Съюза е дадено определение за „реклама“ (4), но не и определение за „представяне“, поради което то следва да се разбира в светлината на обяснението в член 2, параграф 3, буква а) от Директива 2000/13/ЕО и член 7, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Здравната претенция може да бъде предявена при „етикетирането“, което може да включва не само етикета, а и цялата предоставена на потребителя информация за храната, която придружава тази храна или се отнася до нея. Разграничението между „етикетиране“ и „реклама“ е в това, че „етикетирането“ засяга доставката на храната до крайния потребител, докато „реклама“ се отнася за насърчаване на реализацията на храни от бизнес оператора на храни.

2.2.   Четири вида задължителна информация

Макар че позволява определена гъвкавост за бизнес операторите на храни по отношение на изразяването на задължителната информация, регламентът предвижда задължително предоставяне на следните четири вида информация, когато се използва разрешена здравна претенция:

3.   Позоваване на общите, неспецифични здравни ползи — член 10, параграф 3

По смисъла на член 10, параграф 3 се допуска използването на лесноразбираема и привлекателна информация, съдържаща позоваване на общите, неспецифични ползи от храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие, без предварително разрешение, при наличие на специфични условия. Използването на такава информация може да бъде от полза за потребителите, тъй като би носило по-достъпни за тях послания. Те обаче биха могли лесно да бъдат неправилно разбрани и/или изтълкувани от потребителите, като вследствие на това е възможно последните да си представят други/по-добри здравни ползи от дадена храна в сравнение с реално съществуващите. Поради тази причина при позоваване на общите, неспецифични здравни ползи е задължително тези позовавания да бъдат придружени от специфична здравна претенция от списъка на разрешените здравни претенции в регистъра на Съюза. За целите на регламента специфичната разрешена здравна претенция, придружаваща информацията, съдържаща позоваване на общи, неспецифични здравни ползи, следва да бъде предявена „в близост до“ или „след“ тази информация.

Специфичните претенции от списъка на разрешените здравни претенции следва да имат известна връзка с общото позоваване. Колкото по-обобщено става това позоваване, напр. „за добро здраве“, все повече здравни претенции от разрешените списъци биха могли да бъдат допустими да го придружават. Все пак следва да се обърне внимание, че в член 10 са залегнали определени правила за контекста, в който се използват здравните претенции, а предвид факта, че член 10 конкретно се позовава на предписанията на глави II и IV, те следва също да бъдат взети предвид, за да могат операторите да спазят разпоредбата на член 10, параграф 3. Поради това, с цел да се избегне заблуждаването на потребителите, бизнес операторите на храни са длъжни да демонстрират връзката между позоваването на общи, неспецифични ползи от храната и специфичните, разрешени здравни претенции, които ги придружават.

Някои претенции, за които бе подадено заявление за разрешение по време на научната им оценка, бяха преценени като прекалено общи или неспецифични, за да бъдат оценени. Тези претенции не можеха да бъдат разрешени и поради това фигурират в списъка на неразрешените претенции в регистъра на Съюза за хранителни и здравни претенции. Това не изключва възможността тези претенции да се възползват от разпоредбите на член 10, параграф 3 и поради това могат да бъдат законно използвани, когато са придружени от специфична претенция от списъка на разрешените здравни претенции в съответствие с посочения член.

(1)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(2)  ОВ L 250, 19.9.1984 г., стр. 17.

(3)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(4)  В Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама се посочва: „реклама“ означава всяко съобщение във връзка с търговия, занятие, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21).

(5)  Регистърът на Съюза е достъпен на официалния уебсайт на Европейската комисия, Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ http://ec.europa.eu/nuhclaims/.