10.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/3

(1)

Действията на Съюза са съобразени изцяло с отговорностите на държавите-членки, що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и до организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.

(2)

Действията на Съюза не засягат националните разпоредби за донорството или медицинската употреба на органи и кръв.

(3)

Регламент (ЕО) № 883/2004 не предвижда решение за възстановяване на разходи за обезщетения за болест при живия донор, когато приложимото към него законодателство изключва или не предвижда възстановяване на разходи, а законодателството, приложимо към реципиента на орган, не покрива разходите на донора.

(4)

Известно е, че трансплантацията на органи е икономически ефективно лечение, което е донесло неоценима полза на пациентите и донорството от живи донори трябва да се прилага по начин, който минимизира социалния риск за конкретния донор.

(5)

Компетентната институция следва да намери хуманитарно решение за реципиента на орган ad hoc и да възстанови сумите за обезщетенията, които са били необходими за трансгранично донорство от жив донор, ако приложимото законодателство за донора на орган не предвижда възстановяване на разходи за жив донор на органи или по принцип за даряване на орган от жив донор.

(6)

Живият донор трябва да може да вземе независимо решение въз основа на цялата значима информация, да бъде предварително информиран за здравноосигурителните права и възстановяването на разходи във връзка с трансграничното донорство, както и за възможната загуба на средства, които да бъдат компенсирани от паричните обезщетения за болест,

1.

Когато подготвят или разрешават донорство от жив донор, при което органът произхожда от жив донор, осигурен в друга държава-членка компетентните институции на реципиента на орган следва да предвидят достъп на живия донор до системата за здравеопазване за проблеми, свързани с процедурата по даряване;

2.

Компетентните институции на реципиента на орган следва да намерят хуманитарно решение и да възстановят разходите за обезщетения, които са били необходими за донора за трансграничното донорство, ако приложимото по отношение на донора на орган законодателство не дава право на донора да получава обезщетения.

3.

Компетентната институция на донора следва да изплати парични обезщетения за болест в съответствие със законодателството, което прилага, независимо от това, в коя държава-членка е реализирано даряването на орган или кой е бил реципиентът на орган. Възможните загуби на доход на донора, свързани с донорството, следва да се третират от приложимото към донора законодателство като всяка друга нетрудоспособност, тъй като няма причина свързаната с донорството на орган нетрудоспособност да бъде третирана различно от другите видове нетрудоспособност, дължащи се на медицински причини.