28.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 202/17

(1)

В член 136, параграф 1, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда възможността за разработване на насоки на икономическа политика, отнасящи се за държавите членки, чиято парична единица е еврото.

(2)

В своята Препоръка относно националната програма за реформи на Испания за 2012 г. и съдържаща становището относно програмата за стабилност на Испания за периода 2012—2015 г. (1) Съветът препоръчва Испания да предприеме действия „да осъществи реформата на финансовия сектор, по-специално като допълни текущото преструктуриране на банковия сектор с действия за справяне с положението на все още слабите институции, да изработи всеобхватна стратегия за ефективно справяне с наследените активи в счетоводните баланси на банките, и да определи ясна позиция относно финансирането и използването на защитни механизми“.

(3)

Възможността за получаване на външно финансиране в големи размери при ниски разходи през първото десетилетие на ХХ век доведе до нарастване на вътрешното търсене, стимулирано от кредитирането, и траен растеж на цените на активите в Испания, концентриран главно в областта на недвижимите имоти. Испанският банков сектор бе засегнат неблагоприятно от спукването на балона в сектора на недвижимите имоти и строителството и от последвалата икономическа рецесия. В резултат на това испанските банки, с изключение на няколко големи кредитни институции с диверсифицирана в международен план дейност, загубиха до голяма степен достъпа до пазарите за финансиране на едро при поносими условия и по този начин станаха силно зависими от рефинансирането от Евросистемата. Освен това капацитетът им за намиране на кредитиране бе сериозно ограничен поради въздействието на намаления рейтинг върху наличните обезпечения.

(4)

Мащабното свиване на икономиката през последните години, което се отразява много неблагоприятно върху заетостта и безработицата, значително влоши състоянието на бюджета в Испания. Според актуализираната прогноза на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. бюджетният дефицит се очаква да бъде 6,3 % от БВП през 2012 г., което е сравнимо с очаквания дефицит от 5,3 % от БВП, посочен в програмата за стабилност от 2012 г. и в проектозакона за бюджета за 2012 г. Брутният публичен дълг нарасна до 68,5 % от БВП през 2011 г. и според актуализираната прогноза на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. той ще достигне 80,9 % от БВП през 2012 г. и 86,8 % през 2013 г., при условие че политическият курс се запази, като превишава заложената в Договора референтна стойност през всички посочени години. Рисковете, свързани с макроикономическия сценарий и бюджетните цели, както и с допълнителните мерки за финансова помощ, могат да доведат до допълнително увеличаване на публичния дълг. Предвид тези тенденции на 10 юли 2012 г. Съветът отправи препоръка към Испания в рамките на процедурата при прекомерен дефицит да премахне съществуващия прекомерен дефицит до 2014 г.

(5)

Испанските власти предприеха редица важни мерки за решаване на проблемите в банковия сектор. Тези мерки включват изчистване на счетоводните баланси на банките, увеличаване на минималните капиталови изисквания, преструктуриране на сектора на спестовните банки и значително повишаване на изискванията за провизии на заемите, свързани със сектора на недвижимите имоти, и на активите, получени поради неизправност на длъжниците. Тези мерки обаче не бяха достатъчни за облекчаване на пазарния натиск.

(6)

През февруари 2011 г. испанските власти повишиха на 8 % минимално изискваното съотношение на капитала (капитала от първи ред) към рисково претеглените активи на банките и определиха на банките срок до септември 2011 г. да се съобразят с тази нова разпоредба. За банките, които са по-зависими от финансирането на едро и които имат ограничен достъп до пазара, минимално изискваното съотношение на капиталова адекватност бе увеличено на 10 %. През февруари и май 2012 г. бяха въведени нови законодателни изисквания за банките да въведат по-високи капиталови буфери и провизии срещу възможни загуби от обслужваните и необслужваните наследени заеми, свързани със сектора на строителството и недвижимите имоти. Очакваният общ обем на тези нови изисквани провизии възлизаше на около 84 милиарда евро.

(7)

Към април 2012 г. общата брутна финансова помощ от испанската държава (с изключение на обезпеченията по емитирани облигации) възлезе на около 15 милиарда евро. Капиталовата помощ бе предоставена чрез Фонда за организирано преструктуриране на банките (ФОПБ), който разполага с капитал от 15 милиарда евро, от които 9 милиарда евро вече са изплатени. Държавата също така предостави гаранции за емисии на облигации с първостепенен ранг от страна на банките в размер около 86 милиарда евро (от които около 58 милиарда евро не са погасени). Въпреки че ФОПБ все още разполага с капацитет, тройно по-голям от своя капитал, публичните средства за оказване на помощ няма да са достатъчни, за да се осигури достатъчно голям предпазен марж за провеждане на необходимото изчистване на балансите на банките в целия сектор.

(8)

Опасенията за необходимостта от допълнителна рекапитализация на банковия сектор допринесоха за нарастващия пазарен натиск върху испанските държавни облигации. Доходността на държавните облигации достигна равнища от над 500 базисни пункта в края на юни 2012 г. и началото на юли 2012 г., което увеличи разходите за финансиране на испанската държава. Нарастващата тежест на лихвените разходи затруднява допълнително консолидирането на публичните финанси в Испания и коригирането на прекомерния дефицит. Следователно цялостното преструктуриране на банковия сектор и рекапитализацията са важни фактори за намаляването на натиска върху публичните финанси.

(9)

На 25 юни 2012 г. испанските власти поискаха официално външна финансова подкрепа в контекста на текущото преструктуриране и рекапитализация на испанския банков сектор. Помощта бе поискана при условията за отпускане на финансова помощ за рекапитализация на финансовите институции от Европейския инструмент за финансова стабилност. Предоставената помощ е обвързана с определени условия за финансовия сектор съгласно предвиденото в меморандума за разбирателство, договорен между испанското правителство и Комисията, съгласувано с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО), с техническата помощ на Международния валутен фонд (МВФ). Тези условия ще включват както конкретни условия за всяка банка, в съответствие с правилата за държавна помощ, така и хоризонтални условия. Успоредно с това Испания ще трябва да изпълни изцяло своите ангажименти и задължения съгласно процедурата при прекомерен дефицит, както и препоръките за справяне с макроикономическите дисбаланси в рамките на европейския семестър.

(10)

Повишаването на дългосрочната устойчивост на испанския банков сектор е от критично значение за запазването на финансовата стабилност в Испания и за ограничаването на преминаването на финансовите проблеми към други икономики от еврозоната, а следователно и за предотвратяването на отрицателните ефекти за правилното функциониране на икономиката и Икономическия и паричен съюз. Взетите досега значими мерки за разрешаване на тези проблеми не бяха напълно достатъчни. Поради това са необходими допълнителни мерки. По-конкретно Испания следва да предприеме още специални мерки за успешно справяне с наследените активи, за възстановяване на финансирането на пазарни принципи и за понижаване на зависимостта на банките от подкрепата за поддържане на ликвидността, получавана от централната банка, както и за осигуряване на по-ефективни механизми за откриване на рисковете и управление на кризите.

(11)

Като част от общата стратегия е много важно действително да бъде разрешен проблемът с наследените активи, като се наложи ясно отделяне на проблемните активи на подпомаганите банки от счетоводните им баланси. Това следва да се приложи особено за заемите, свързани със сектора на недвижимите имоти, и активите, придобити поради неизправност на длъжниците. Това отделяне би довело до отхвърляне на оставащите евентуални съмнения за състоянието на балансите на банките, като им се позволи да извършват по-добре дейността си по финансово посредничество.

(12)

Освен това повишаването на прозрачността на балансите на банките по този начин може да улесни организираното намаляване на експозициите им по отношение на сектора на недвижимите имоти, да възстанови финансирането на пазарни принципи и да понижи зависимостта на банките от подкрепата за поддържане на ликвидността, получавана от централната банка.

(13)

За осигуряването на надеждна рамка за испанския банков сектор е необходимо усъвършенстване на механизмите за откриване на рисковете и управление на кризите. Ефективната стратегия следва да включва промени, целящи въвеждането на по-строга нормативна и надзорна уредба, като се отчита опитът от финансовата криза. Освен това корпоративното управление следва да се подобри съгласно най-добрите практики в международен план,

а)

набелязване на потребностите от капитал на отделните банки чрез всеобхватен анализ на качеството на активите на банковия сектор и извършване на тест за устойчивост за всяка банка поотделно въз основа на посочения анализ на качеството на активите. Въз основа на резултатите от теста за устойчивост банките, които се нуждаят от вливане на капитал, ще бъдат разделени на три отделни групи. Всяка група ще има задължението да представи планове за преструктуриране и контролирано оздравяване, както и всички допълнителни и последващи мерки, съгласно предвиденото в меморандума за разбирателство;

б)

рекапитализация, преструктуриране и/или контролирано оздравяване на слабите банки въз основа на планове за преодоляване на евентуален недостиг на капитал, установен чрез тестовете за устойчивост. Тези планове ще се основават на принципите за жизнеспособност, намаляване на разходите за данъкоплатците (поделяне на тежестта) и ограничаване на случаите на нарушаване на конкуренцията. За тази цел Испания ще приеме законодателство за i) допускане прилагането на процедури за непривилегировани задължения, включително задължителни форми на поделяне на тежестта, и ii) подобряване на рамката за контролирано оздравяване на банките с оглед на включването на съответните правомощия за това за ФОПБ и Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ), и като се вземе предвид регулаторното предложение на ЕС за управление на кризите и оздравяване на банките, включително специални инструменти за преструктуриране на нежизнеспособни банки;

в)

разделяне на активите в банките, които получават държавна помощ за рекапитализация, и прехвърляне на обезценените активи към външно дружество за управление на активи с цел реализиране на дългосрочната им стойност. Като провежда тесни консултации с Комисията, ЕЦБ и ЕБО, и с техническата помощ на МВФ Испания ще изготви всеобхватна законодателна рамка за учредяването и функционирането на дружеството за управление на активи, така че до ноември 2012 г. то да се превърне в напълно работеща структура.

а)

изискване испанските кредитни институции да повишат съотношението на базовия собствен капитал от първи ред до най-малко 9 % съгласно определението за капитал, въведено с процедурата на ЕБО по рекапитализация;

б)

изискване от 1 януари 2013 г. испанските кредитни институции да прилагат определението за капитал, въведено с Регламента за капиталовите изисквания;

в)

преразглеждане на нормативната уредба за провизиите срещу загуби по заеми. По-конкретно въз основа на опита от финансовата криза испанските власти представят предложения за изменения на тази уредба, като отчитат временните мерки, приети през последните месеци, както и нормативната уредба на ЕС в областта на счетоводството;

г)

допълнително засилване на оперативната независимост на централната банка (Banco de España); в съответствие с международните препоръки и стандарти правомощията на Министерството на икономиката по издаване на лицензи и налагане на санкции в банковия сектор се прехвърлят на Banco de España;

д)

допълнително усъвършенстване на процедурите за надзор от страна на Banco de España въз основа на вътрешен одит;

е)

преразглеждане на нормите за управлението на гаранционните органи във финансовия сектор (ФОПБ и ФГВ) с цел предотвратяване на възможни конфликти на интереси;

ж)

въвеждане на по-строги правила за управлението на спестовните банки и банките, притежавани от спестовни банки;

з)

изменение на законодателството за защита на потребителите и за ценните книжа с цел ограничаване на разпродажбата от страна на банки на инструменти за подчинен дълг (или инструменти без покритие от ФГП) на неквалифицирани клиенти на дребно, както и засилване на контрола върху спазването им от страна на властите;

и)

предприемане на действия за намаляване на разходите за данъкоплатците, свързани с преструктурирането на банките. След разпределяне на загубите към притежателите на собствен капитал испанските власти ще изискат мерки за поделяне на тежестта от притежателите на хибриден капитал и на подчинен дълг в банки, получаващи публичен капитал;

й)

поемане на ангажимент за налагане на горна граница за възнагражденията на членовете на изпълнителните и надзорните съвети на всички банки, получаващи държавна помощ;

к)

подобряване на публичния кредитен регистър.