17.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/21

(1)

След информацията, получена от Комисията чрез пресата, относно обезщетенията в размер на 425 млн. EUR, предвидени за изплащане от гръцката агенция за селскостопанско застраховане (наричана по-долу „ELGA“), както и след протестите през януари 2009 г. в Гърция на голям брой производители на селскостопански продукти заради понесената от тях загуба на доходи през 2008 г. в резултат на лоши климатични условия, на 4 февруари 2009 г. бе проведена двустранна среща с гръцките власти. След тази среща Постоянното представителство на Гърция към Европейския съюз предостави информация относно тази мярка с писмо от 9 февруари 2009 г.

(2)

С писмо от 23 февруари 2009 г. Комисията поиска допълнителна информация. С писмо от 20 март 2009 г. гръцките власти отговориха на Комисията, че ELGA е сключила заем за изплащане на въпросните обезщетения от 425 млн. EUR, както и друг заем от 444 млн. EUR, голяма част от който е била за изплащането през 2008 г. на обезщетения за вреди, нанесени на растениевъдната продукция и добитъка по причини, покрити от застраховката на ELGA.

(3)

Службите на Комисията поискаха допълнителна информация с писмо от 4 май 2009 г. Гръцките власти отговориха с писмо от 16 юни 2009 г. С писмо от 13 юли 2009 г. службите на Комисията уведомиха гръцките власти, че мярката за обезщетенията от 425 млн. EUR за 2009 г. е регистрирана като предполагаем случай под № СР 196/2009 и че мярката за обезщетенията от 444 млн. EUR, изплатени през 2008 г., се разглежда, в частта ѝ относно обезщетенията за вреди по причини, покрити от застраховката на ELGA, като неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 (2) от Договора за ЕО (3) и е регистрирана под № NN 39/09.

(4)

След отговора на гръцките власти с писмо от 18 август 2009 г. службите на Комисията поискаха допълнителна информация с писмо от 14 септември 2009 г. С горепосоченото писмо Комисията освен това уведоми гръцките власти, че вследствие на информацията, предоставена от тези власти, съгласно която обезщетенията от 425 млн. EUR за 2009 г. са изплатени на съответните земеделски производители, въпросните обезщетения са регистрирани също като неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 под същия № NN 39/09.

(5)

Решението на Комисията да започне процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 20 март 2010 г. (4) Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си във връзка с въпросните мерки. Комисията получи мнения от трети страни, които бяха изпратени на гръцките власти на 6 май 2010 г. Гръцките власти изпратиха своите коментари относно мненията на третите страни на 21 юли 2010 г.

(6)

Гръцките власти предоставиха допълнителна информация относно въпросните помощи на 4 юни 2010 г., 10 септември 2010 г. и 14 септември 2010 г. Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 17 ноември 2010 г. Гръцките власти отговориха с писмо от 9 март 2011 г.

(7)

По искане на гръцките власти на 31 март 2011 г. се състоя двустранна среща със службите на Комисията. След тази среща гръцките власти изпратиха допълнителна информация на 11 май 2011 г. и на 12 юли 2011 г. По искане на гръцките власти на 11 ноември 2011 г. се състоя втора двустранна среща със службите на Комисията.

(8)

С гръцкия закон № 1790/1988 относно организацията и функционирането на гръцката агенция за селскостопанско застраховане и други разпоредби (5) (наричан по-долу „Закон № 1790/1988“) се учредява агенция от обществен интерес, наречена „гръцка агенция за селскостопанско застраховане (ELGA)“. ELGA е частноправно юридическо лице, което е изцяло държавна собственост. Агенцията е под контрола на министъра на земеделието в съответствие с член 12 от посочения по-горе закон. ELGA управлява позициите на своя бюджет в съответствие с решенията на управителния съвет, чиито членове се назначават с решение на министъра на земеделието. ELGA има по-специално за цел застраховането на растениевъдната и животновъдната продукция и на растениевъдните и животновъдните активи на земеделските стопанства срещу вреди, причинени от природни бедствия.

(9)

В съответствие с член 3а (6) от Закон № 1790/1988 застрахователният режим в ELGA е задължителен; той покрива природни бедствия и по-специално наводнения, бури, слана, силен студ, сняг, градушка, високи температури и слънчево лъчение, силни дъждове или дъждове извън сезона, суша, ентомологични и фитопатологични болести по растителните култури, болести по животните, гръмотевици като причина за пожари, земетресение, рискове, свързани с морето, вреди на растениевъдството, причинени от диви животни, както и редица болести по говедата, овцете и козите.

(10)

В съответствие с член 5а (7) от Закон № 1790/1988 специална застрахователна вноска в полза на ELGA се налага на производителите на селскостопански продукти, които се ползват със застрахователния режим, описан в съображение 9. Тази вноска има характер на такса, наложена от законодателя, която засяга покупките и продажбите на националните селскостопански продукти и приходите от която са предназначени да финансират ELGA, която отговаря за предотвратяване и обезщетяване на вредите, причинени на земеделските стопанства от природни бедствия.

(11)

В съответствие с член 5а от Закон № 1790/1988 специалната застрахователна вноска е определена на 3 % за продуктите от растителен произход и на 0,5 % за продуктите от животински произход (8). Тези процентни ставки на вноските са определени от компетентните министри въз основа на предложение на ELGA до министъра на земеделието. Приходите на ELGA от специалната застрахователна вноска, събрани от агенцията за приходите, постъпват в държавния бюджет като държавни приходи и се вписват в специална приходна позиция. Тези приходи се изплащат на ELGA от бюджета на Министерството на земеделието, преименувано на Министерство на развитието на селските райони и храните, чрез вписване като годишни кредити в същия размер по предложение на ELGA до това министерство. ELGA не въздейства по друг начин върху размера на вноската, нито върху този на обезщетенията.

(12)

На застраховане в ELGA подлежат физическите и юридическите лица, които са собственици или оператори на селскостопански, животновъдни, птицевъдни, пчеларски, рибарски, аквакултурни или други подобни предприятия. Приходите на ELGA се състоят именно от постъпленията от специалната застрахователна вноска. Освен това в съответствие със Закон № 3147/2003 ELGA е компетентна да изплаща помощи по програмите за планиране в случай на крайна нужда за обезщетение на вредите, нанесени на растениевъдните активи и постоянните активи в резултат на природни бедствия, извънредни обстоятелства или лоши климатични условия. Тези помощи се финансират от държавния бюджет или от заеми. Тези програми се отнасят до държавни помощи, които са одобрени с решения на Комисията.

(13)

С Постановление № 262037 на министъра на икономиката и министъра на развитието на селските райони от 30 януари 2009 г. (наричано по-долу „междуведомственото постановление“) се предвижда на производителите да бъдат изплатени обезщетения в размер на 425 млн. EUR по изключение за вреди, настъпили през 2008 г. В съответствие с междуведомственото постановление въпросните обезщетения се изплащат от ELGA поради спад на производството по време на кампанията през 2008 г. на някои растителни култури, посочени в постановлението, причинен от лоши климатични условия, като суша, високи температури, дъждове и ентомологични и фитопатологични болести на въпросните култури. Вредите са нанесени на бадемови дървета, череши, кайсии, някои сортове праскови, сливи, круши и ябълки, аспержи, ориенталски тютюн, картофи, памук, маслинови насаждения и зърнени култури.

(14)

Според информациите, получени от гръцките власти, освен загубата на продукция, за някои продукти (зърнени култури, памук) при определяне на прага на вредите е взето предвид и влошаването на качеството на продукцията. Въпросните загуби или продукцията с влошено качество са резултат от съчетание на метеорологични явления и болести по растенията поради лошите климатични условия, на които са били изложени засегнатите култури в течение на въпросната година.

(15)

С оглед изплащането на съответните обезщетения ELGA е сключила банков заем в размер на 425 000 000 EUR. Заемът ще бъде върнат за десет години (от 2010 г. до 2019 г.). За първите три години (от 2010 г. до 2012 г.) по този заем се начисляват лихви и такси на гръцката държава в размер на 28 513 250 EUR годишно, а за следващите 7 години (от 2013 г. до 2019 г.) — лихви, амортизации и такси на гръцката държава, възлизащи през 2013 г. на 89 227 536 EUR, през 2014 г. — на 85 087 786 EUR, през 2015 г. — на 81 025 536 EUR, през 2016 г. — на 76 963 286 EUR, през 2017 г. — на 72 901 036 EUR, през 2018 г. — на 68 838 786 EUR и през 2019 г. — на 64 776 536 EUR. Заемът е сключен с гаранция на гръцката държава в полза на ELGA.

(16)

Съгласно информацията, предоставена от гръцките власти, обезщетенията, изплатени от ELGA през 2008 г. за вреди по причини, покрити от застраховката, възлизат на 386 986 648 EUR. Тази сума се състои отчасти от застрахователните вноски в размер на 88 353 000 EUR и отчасти от постъпленията на базата на заем от 444 млн. EUR.

(17)

ELGA е сключила банков заем в размер на 444 000 000 EUR на основание член 13 от гръцкия Закон № 3074/2002 и член 28, параграф 17 от гръцкия Закон № 3147/2003. Заемът ще бъде върнат за десет години (от 2009 г. до 2018 г.). За първите три години (от 2009 г. до 2011 г.) по този заем се начисляват лихви и такси на гръцката държава в размер на 23 709 600 EUR годишно, а за следващите 7 години (от 2012 г. до 2018 г.) — лихви, амортизации и такси на гръцката държава, възлизащи през 2012 г. на 87 138 171 EUR, през 2013 г. — на 83 789 143 EUR, през 2014 г. — на 80 395 714 EUR, през 2015 г. — на 77 002 286 EUR, през 2016 г. — на 73 608 857 EUR, през 2017 г. — на 70 215 429 EUR и през 2018 г. — на 66 822 000 EUR. Заемът е сключен с гаранция на гръцката държава в полза на ELGA.

(18)

Останалата част от заема в размер на 145 366 352 EUR е била предназначена за изплащането на държавни помощи, одобрени с решения на Комисията по програмите за планиране в случай на крайна нужда във връзка с пожарите през 2006 г. и 2007 г. Тази част от приходите на ELGA не е обект на разглеждане от настоящото решение.

(19)

Мерки, финансирани чрез държавни ресурси: Комисията счита, че това условие е изпълнено в конкретния случай, тъй като съответното национално законодателство (вж. съображение 11) определя ясно, че обезщетенията, предоставяни от ELGA, се финансират чрез държавни ресурси и че отговорността за тях се носи от държавата.

(20)

В рамките на допълнителната информация, предоставена преди откриването на процедурата, гръцките власти посочиха, че възнамеряват да увеличат ставката на специалната застрахователна вноска, за да се увеличат приходите на ELGA. От друга страна, сведенията за увеличаването на приходите на ELGA не бяха конкретизирани на този етап до степен, в която би могло да се счита, че едно такова увеличение ще бъде достатъчно за погасяването на въпросните заеми и за изплащането на обезщетения на производителите през съответните години. Не можеше следователно да се изключи, че въпросните мерки ще бъдат финансирани и чрез други държавни ресурси, до които ELGA има достъп.

(21)

Мерки, които водят до засягане на търговията и нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията: Обезщетенията, изплатени през 2008 г. от ELGA по силата на задължителния застрахователен режим, са били за редица гръцки селскостопански продукти от растителен и животински произход, а изплатените през 2009 г. са били за различни растителни култури (вж. съображение 13). При откриването на процедурата Комисията констатира следователно, че въпросните обезщетения дават предимство на местните производители по отношение на други производители на Съюза, които не получават същото подпомагане. Селскостопанският сектор е отворен за конкуренцията на равнището на Съюза и поради това е чувствителен към всяка мярка в полза на производството в една или друга държава-членка. Ето защо има опасност разглежданите обезщетения да нарушат конкуренцията на вътрешния пазар и да засегнат търговията между държавите-членки.

(22)

Мерки, които поставят в по-благоприятно положение някои предприятия или производството на някои стоки: Що се отнася до въпроса дали плащанията на ELGA в контекста на задължителния застрахователен режим срещу природни бедствия предоставят избирателно предимство, Комисията счете, че по принцип избирателният характер на мярката се дължи на факта, че обезщетенията на ELGA са били ограничени до определени селскостопански производства.

Според Комисията може да се твърди, че специфичните характеристики на селскостопанския сектор и подчертаната му зависимост от определени климатични условия, както и уязвимостта му към природните бедствия в Гърция, правят необходимо въвеждането на държавен режим, осигуряващ минимално равнище на обезщетение въз основа на принципа на солидарност. Дотолкова, доколкото изплащаните от ELGA обезщетения в рамките на задължителния застрахователен режим се финансират от приходите от специалните застрахователни вноски, Комисията счете, че за тези обезщетения може евентуално да се приеме, че не предоставят неправомерно предимство на бенефициерите.

Въпреки това подобен аргумент въз основа на логиката и характера на режима не можеше да бъде отнесен към допълнителните финансови намеси от страна на гръцката държава за разглеждания режим (извън финансирането със задължителните вноски). При откриване на процедурата по разследване обаче Комисията не разполагаше с достатъчно елементи, за да достигне до заключението, че случаят е такъв. По-специално Комисията изпитваше съмнения, че разглежданите мерки са били финансирани без допълнителна намеса на държавата.

(23)

На тези основания при откриването на процедурата Комисията достигна до заключението, че не може да се изключи, че обезщетенията, изплатени от ELGA през 2008 г. и 2009 г. в рамката на задължителния застрахователен режим, попадат в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора и представляват държавни помощи.

(24)

Комисията счете, че тъй като помощите са предоставени и изплатени, без да е отправено предварително уведомление за тях, те са неправомерни по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(25)

Предвид твърдението на гръцките власти, че въпросните мерки не представляват държавна помощ, при откриването на процедурата Комисията не разполагаше с необходимата информация, за да прецени съвместимостта на помощите с разпоредбите на правните текстове, приложими по времето на тяхното предоставяне, т.е. през 2008 г. и 2009 г. В случая става въпрос за Основните насоки на Общността относно държавните помощи за селскостопанския и горския сектор за периода 2007 г.—2013 г. (9) (наречени по-долу „основните насоки“) и по-специално за глава V.Б относно помощите за обезщетяване на вреди, нанесени на селскостопанската продукция или на средствата за производство.

(26)

На базата на предоставената информация изглеждаше, че обезщетенията, предвидени за по-голямата част от въпросните култури, са за вреди, достигнали минимален праг от 30 %, като се вземат предвид загубите на продукция или влошаването на качеството за някои производства, настъпили в течение на съответната година, поради съчетание на повече от едно неблагоприятно метеорологично явление, а за някои култури и поради болести по растенията. Сведенията, предоставени от гръцките власти, не съдържаха данни относно метода на изчисление на въпросните обезщетения.

(27)

Поради това Комисията имаше съмнения, че тези помощи могат да бъдат обявени за съвместими с глава V.Б от основните насоки.

(28)

Заинтересованите страни, които представиха своите мнения, са Comité européen de liaison des commerces agricoles et agro-alimentaires (Европейски комитет за връзка на търговците със селскостопански продукти и храни), наричан по-долу „CELCAA“, Comité du commerce des céréales, aliments du bétail, oléagineux, huile d’olive, huiles et graisses et agrofournitures de l’U.E. (Европейска асоциация по търговията със зърнени култури, фуражи, маслодайни култури, маслинено масло, масла и мазнини и селскостопански суровини), наричан по-долу „COCERAL“, както и трета заинтересована страна, която пожела самоличността ѝ да бъде запазена в тайна.

(29)

В качеството си на независими търговци (третата заинтересована страна), а по отношение на CELCAA и COCERAL — като страни, които имат за цел защитата на интересите на независимите търговци, заинтересованите страни считат, че настоящите помощи, предоставени първоначално на земеделски производители, стигат всъщност до селскостопански кооперативи и техните сдружения, които, притежавайки изключителните права за обработка на селскостопански продукти, са поради това конкуренти на независимите търговци.

(30)

Според заинтересованите страни Гърция не е дала доказателства, че въпросните обезщетения са били предоставени за загуби, причинени от лоши климатични условия. Гръцките власти не са представили аналитично описание на естеството на въпросните климатични условия, подкрепено от съответната метеорологична информация в съответствие с основните насоки.

(31)

Според гледната точка на заинтересованите страни гръцките власти не са уточнили нито използвания метод на изчисление на въпросните обезщетения, нито минималния праг на понесените загуби. Освен това въпросните обезщетения са били ограничени до някои селскостопански продукти, въпреки че производителите на други продукти, изключени от въпросните обезщетения, също са понесли загуби в съответните си производства.

(32)

Заинтересованите страни считат също така, че предоставянето на въпросните обезщетения е оказало въздействие върху ценообразуването на крайните продукти поради намалението на цената на продуктите, за които са изплатени тези обезщетения. По такъв начин настоящите помощи са предоставили икономическо предимство на съответните производители, като са им дали възможност да пуснат на пазара онези части от своята продукция, които не са били засегнати от неблагоприятните климатични условия, при обстоятелства, които са нарушили конкуренцията. От друга страна, частните търговски оператори (като търговци, мелници за брашно, мелници за фураж, птицевъди, свиневъди и пр.) са били принудени да следват ценова политика, наложена от селскостопанските кооперативи и техните сдружения, което е поставило тези кооперативи в монополно положение.

(33)

Освен това покритието, което ELGA предлага за рисковете, на които е изложен селскостопанският сектор, би трябвало да спазва принципите на пропорционалност и равнопоставеност. Заинтересованите страни считат за неприемливо, че обезщетенията, изплатени от ELGA през 2008 г. и 2009 г., са отговаряли на суми, надхвърлящи съответно три и четири пъти общите суми на застрахователните вноски за същите години.

(34)

Според заинтересованите страни чрез новия заем, сключен за 2009 г., ELGA е „ипотекирала“ прекомерно приходите, които агенцията ще получи през следващите 10 години, след като е била вече натоварена с връщането на заема, който е бил сключен от нея за 2008 г. и за който тя е „ипотекирала“ в аванс застрахователните вноски за следващите години. Заинтересованите страни съобщават също така за съществуването на два допълнителни заема, които ELGA е сключила през 2009 г., а именно заем от 350 млн. EUR, сключен от ELGA с банка „Пиреос“, както и заем от 112 млн. EUR, сключен от ELGA с Гръцката земеделска банка и Гръцката национална банка.

(35)

Заинтересованите страни считат също така, че заемите от 444 млн. EUR и 415 млн. EUR представляват приходи, които са допълнителни към застрахователните вноски, чието изплащане се предвижда от закона под формата на заеми, сключени с гаранцията на гръцката държава. Тези заеми трябва следователно да се разглеждат като държавни ресурси.

(36)

Според гръцките власти помощите за обезщетение, изплатени от ELGA през 2008 г. и 2009 г., не представляват държавни помощи.

Финансирането на въпросния застрахователен режим е осигурено от задължителните специални вноски, изплащани от земеделските производители. Като се има предвид, че този застрахователен режим се ръководи от принципа на социална солидарност, задължителните специални вноски, от една страна, не е необходимо да бъдат стриктно пропорционални на застрахователния риск, а от друга страна, размерът на изплатените обезщетения не трябва непременно да бъде пропорционален на доходите на застрахованото лице (10). Според гръцките власти в случая следователно става въпрос за действителни компенсации, изплатени за възмездяване на вредите, причинени на селскостопанската продукция вследствие на лоши климатични условия, в съответствие с гръцкото законодателство относно селскостопанските застраховки, изплащани от ELGA.

От друга страна, според гръцките власти ELGA е в състояние да изплати на падежа финансовите си задължения в рамките на системата за задължително застраховане. Тази способност на ELGA е засилена чрез прилагането на новия Закон № 3877/2010 относно системата за защита и застраховка на селскостопанската дейност, който предвижда допълнителни източници на финансиране в полза на ELGA. В този смисъл посоченият закон в повечето случаи повишава специалната осигурителна вноска (за вредите в растениевъдството от 3 % на 4 %, а за вредите в животновъдството от 0,50 % на 0,75 %). Освен това той въвежда доброволна застраховка за загубите, които не се покриват от задължителната застраховка, както и обща застраховка, която следва да бъде изплащана в полза на ELGA от физическите лица, които не са земеделски производители като основна дейност, както и от юридическите лица, чиято основна дейност не е дейността на земеделски производители.

(37)

Въпреки това, дори ако помощите за обезщетение би следвало да се разглеждат като държавни помощи, гръцките власти считат, че те са съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от Договора и с основните насоки. Гръцките власти предоставиха на службите на Комисията подробни данни относно всяка помощ, изплатена от ELGA през 2008 г. и 2009 г., с посочване на името и идентификационния данъчен номер на съответния земеделски производител, окръга, в който се намира парцелът, вида на културата, измерителната единица за културата и броя на използваните единици, размера на помощта и датата на изплащане на помощта, описанието на вредата и нейната степен в сравнение с нормалното производство.

(38)

По отношение на помощите за обезщетение през 2008 г. и 2009 г. за вреди, унищожили повече от 30 % от нормалното производство на растениевъдна продукция, гръцките власти считат, че са изпълнени всички условия, предвидени в точки 124—130 от основните насоки, както и в член 11 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти (11) (наричан по-долу „регламентът за групово освобождаване“).

(39)

Според гръцките власти въпросните помощи са изплатени на съответните производители или на организации на производители, в които членуват производителите, в съответствие с основните насоки и горепосочения регламент за групово освобождаване. Гръцките власти потвърдиха по-специално:

(40)

Що се отнася до метода на изчисление на нормалното производство, гръцките власти предоставиха информация относно използвания метод и потвърдиха, че са спазени условията, предвидени в точка 128 от основните насоки, според които при използване на алтернативен метод същият следва да бъде представителен, а не основан на необичайно високи добиви. По-специално, оценката на загубите в резултат на лошите климатични условия е извършена на равнището на отделното стопанство от агрономи въз основа на оценки на място, както е предвидено от Правилника за застрахователната дейност на ELGA. При проверката на място агрономът оценител измерва площта на парцела чрез всички подходящи средства (ролетка, карта за идентификация на парцелите, устройство GPS), а при дървесни култури — броя на дърветата. След това агрономът оценява прогнозната продукция на парцела, като има предвид използваните техники на отглеждане (по-специално плътност на засаждане, система на подрязване при дървесни насаждения, ранни култури с използване на пластмасово фолио, система на напояване), сорта на отглежданите видове, предходната култура при едногодишни култури, агротехническите мероприятия (по-специално торене, борба с вредителите), производителността на почвата и евентуални характерни особености на годината на производство (като суша, проблеми със завързването на плод). Накрая се прави оценка на процента на нанесените вреди спрямо очакваната продукция на парцела. За да се определи процентът на вредите, се вземат проби на различни места от парцела, като се държи сметка за количествените загуби на очакваната продукция, влошаването на качеството в резултат на вредите, агротехническите мероприятия вследствие на настъпилите вреди (като допълнителна растителна защита, допълнително плевене, отделяне на повредените плодове).

(41)

От помощите, които ELGA е предоставила през 2008 г., а именно 386 986 648 EUR, обезщетения в размер на 373 257 465,71 EUR са изплатени на производителите за възмездяване на загубите на растениевъдна продукция, причинени от лошите климатични условия. По отношение на тези помощи ELGA е приложила член 6 от Правилника за застрахователната дейност в растениевъдството във връзка с обезщетенията на производителите на селскостопански продукти за възмездяване на загубите, причинени от лоши метеорологични условия, както е предвидено в националния Закон № 1790/1988, с който се въвежда застрахователната система на ELGA.

(42)

За въпросните помощи Гърция предостави метеорологични данни относно лошите климатични условия, наблюдавани през стопанска година 2007—2008. Тези неблагоприятни метеорологични явления са били официално признати от публичните власти. Става въпрос по-специално за големите горещини, наблюдавани в края на месеците юни и юли 2007 г. в цялата страна, за силните дъждове в много райони на страната през октомври 2007 г., както и за сухите и горещи, духащи от височините ветрове през същия месец на остров Крит, за бурите и градушката в началото на месец август 2008 г. в някои окръзи в континентална Северозападна и Централна Гърция, както и за бурите в края на същия месец август в окръзите Магнисия, Виотия, Източна Атика и на островите Евбея и Крит.

По-специално въпросните обезщетения са изплатени за вреди, които са надхвърляли следните проценти от нормалното производство (14):

Освен това ELGA е предоставила допълнителни обезщетения в размер на 2 472 785,97 EUR на производители, понесли през същата 2007—2008 стопанска година последователни загуби на същата растениевъдна продукция в резултат на лошите климатични условия. За 6,98 % от общия размер на тези обезщетения степента на вредите е достигнала също 20 %—30 % от нормалното производство, а за 93,02 % от общия размер на същите вредите са унищожили повече от 30 % от нормалното производство.

(43)

Освен това сред помощите, които ELGA е изплатила на земеделските производители през 2008 г., са предоставени и следните помощи:

(44)

Относно обезщетенията, изплатени през 2009 г. въз основа на междуведомственото решение от 30 януари 2009 г., в размер на 415 019 452 EUR, съответните продукти, климатичните условия, причинили вредите, и описанието на вредите са обобщени в следващата таблица.

(45)

Според гръцките власти, от обезщетенията в размер на 415 019 452 EUR помощите в размер на 27 614 905 EUR, изплатени на 871 производители, се разглеждат като държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора и с основните насоки.

(46)

Останалата част от сумата на тези помощи, възлизаща на 387 404 547 EUR, е изплатена на 784 408 производители. Според гръцките власти въпросните помощи са съвместими с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора и с регламента за групово освобождаване.

Гръцките власти считат, че по отношение на въпросните помощи са изпълнени всички условия, определени в член 11 от регламента за групово освобождаване. По-специално:

(47)

Освен това гръцките власти считат, че дори ако настоящите помощи не могат да бъдат разглеждани като действителни компенсации (вж. съображение 36), нито като съвместими с регламента за групово освобождаване (вж. съображение 46), те следва да бъдат разглеждани като съответстващи на член 107, параграф 3, буква б) от Договора и на съобщението за временната рамка.

Предоставянето на въпросните помощи е улеснило достъпа до финансиране за съответните земеделски производители. По този начин посочените обезщетения са осигурили финансова ликвидност на първичното производство в Гърция — единственият сектор, на който гръцката държава е могла да разчита през тези първи месеци на икономическа криза, за да бъдат избегнати рисковете в другите сектори на гръцкото стопанство. Въпреки това настоящите помощи не са предоставяни без прилагането на точни критерии. Точно обратното, те са предоставяни само при действителни икономически проблеми, свързани изключително с производството на селскостопански продукти, и по-конкретно при проблеми, причинени на селскостопанската продукция, които са свързани със съществуването на лоши климатични условия (вж. съображение 44). За по-голямата част от тези помощи не са определени прагове за интензитета и степента на проблема при всеки производител, тъй като целта е била да бъде подпомогнато гръцкото селско стопанство като цяло.

(48)

От друга страна, в съответствие с точка 7, буква а) от съобщението Комисията прилага по отношение на помощите, за които не е изпратено уведомление (15), посоченото съобщение, ако помощта е била изплатена след 17 декември 2008 г. Гръцките власти следователно считат, че точка 7, буква а) от посоченото съобщение се прилага по отношение на въпросните помощи, за които не е изпратено уведомление, тъй като същите са били изплатени на производителите след 17 декември 2008 г.

(49)

Гръцките власти считат, че по отношение на настоящите помощи, предвидени по изключение с междуведомственото постановление от 30 януари 2009 г., са изпълнени всички условия, определени в точка 4.2.2 от Съобщението за временната общностна рамка. По-специално:

(50)

В съответствие с точка 4.2.2, буква ж) от съобщението за временната общностна рамка, изменена през октомври 2009 г., въпросните помощи, получени от всеки земеделски производител, не трябва да водят до повишение на общия размер на помощите, получени от съответния земеделски производител през периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2010 г., до равнище, надхвърлящо тавана от 15 000 EUR. Според гръцките власти фактът, че ELGA не е получила от съответния земеделски производител декларация на хартиен носител или в електронен формат за другите помощи de minimis и за помощите въз основа на временната общностна рамка, които е получил през текущата данъчна година, е само една формалност. Следователно неспазването на тази формалност не следва да води до заключението, че условието, определено в точка 4.2.2, буква ж) от съобщението за временната общностна рамка, изменена през октомври 2009 г., не е било изпълнено, още повече че, както показва механографичната система на ELGA, през периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2010 г. Гърция не е предоставяла помощи de minimis на производителите от първичния сектор на селскостопанските продукти, нито помощи въз основа на съобщението за временната общностна рамка.

(51)

Във всички случаи според гръцките власти, от тази сума от 387 404 547 EUR, помощи в размер на 75 382 500 EUR може да се отнесат към приложното поле на Регламента de minimis.

(52)

Гръцките власти считат, че по отношение на горепосочените помощи в размер на 75 382 500 EUR са изпълнени всички условия, определени в Регламент (ЕО) № 1535/2007 относно помощите de minimis. По-специално:

(53)

Гърция твърди, че заинтересованите страни не са предоставили доказателства, че въпросните обезщетения са оказали въздействие върху позициите на техните членове на вътрешния пазар.

(54)

Относно забележката, че не е предоставено описание на естеството на лошите климатични условия, гръцките власти подчертават, че такова описание не се изисква от междуведомственото решение относно обезщетенията, и че това, което е трябвало всъщност да се докаже, е било, от една страна, наличието на лоши климатични условия и, от друга страна, дали нанесените вреди са достигнали минималния праг от 30 % спрямо нормалното производство. Освен това в рамките на мненията, които е изпратила на службите на Комисията, Гърция е предоставила аналитични данни относно въпросните климатични условия, подкрепени от съответните метеорологични сведения.

(55)

Относно забележката, че Гърция не е уточнила нито използвания метод за изчисление на въпросните обезщетения, нито минималния праг на понесените загуби, гръцките власти напомнят, че в рамките на мненията, предоставени от тях на Комисията, Гърция е дала подробна информация по тези два въпроса.

(56)

Според гръцките власти изплащането на въпросните обезщетения не е оказало въздействие върху крайните потребители, тъй като намалението на цените на съответните селскостопански продукти не е довело до намаление на цените на дребно. В подкрепа на тази своя теза гръцките власти предоставиха статии в гръцкия печат, които показват, че цените на дребно за редица селскостопански продукти, включително продуктите, до които се отнася настоящият случай, са останали на високи равнища въпреки факта, че продажната цена на едро на тези селскостопански продукти е намаляла.

(57)

Член 107, параграф 1 от Договора обявява за несъвместима с вътрешния пазар всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки. Комисията счита, че горепосочените условия са изпълнени по отношение на мерките в разглеждания случай.

(58)

Мерки, финансирани чрез държавни ресурси

Както следва от съдебната практика на Съда с решение от 22 март 2003 г. по дело C-355/00 Freskot AE с/у Elliniko Dimosio  (16) (наричано по-долу „делото Freskot“), това условие е изпълнено в конкретния случай, тъй като съответното национално законодателство определя ясно, че обезщетенията, предоставяни от ELGA, се финансират чрез държавни ресурси и че отговорността за тях се носи от държавата по смисъла на съдебната практика на Съда (17).

В настоящия случай, както и при делото Freskot, от член 5а от Закон № 1790/1988 (вж. също съображение 11) и от другите действащи разпоредби на действащото гръцко законодателство следва, че приходите на ELGA от специалната вноска се събират от агенцията за приходите, постъпват в държавния бюджет като държавни приходи и се изплащат на ELGA от бюджета на Министерството на земеделието (преименувано на Министерство на развитието на селските райони и храните). Следователно фактът, че въпросните вноски се осчетоводяват като държавни приходи е достатъчен, за да се приеме, че предоставените от ELGA обезщетения се вземат от държавни ресурси.

Освен това в съответствие с член 2 от Закон № 1790/1998 (18) с решение на министъра на земеделието ELGA може да изплаща помощи или обезщетения на получателите чрез прехвърляне на ресурси от държавния бюджет или чрез заеми, сключени от ELGA с гаранцията на гръцката държава и поетото от гръцката държава задължение да върне заема.

От съдебната практика на Съда обаче следва, че предимствата, които се предоставят пряко от държавата, както и тези, които се предоставят чрез посредничеството на публичен или частен орган, определен или създаден от държавата, представляват държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (19). Следователно в случая двата заема на ELGA за обезщетенията, изплатени през 2008 г. и 2009 г. и сключени с гаранция на гръцката държава (вж. съображения 15 и 17), представляват държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тъй като същите са част от ресурсите на ELGA — частноправно юридическо лице, което е изцяло държавна собственост и е под контрола на министъра на земеделието (вж. също съображение 8).

(59)

Мерки, които водят до засягане на търговията и нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията

Комисията констатира, че въпросните обезщетения дават предимство на националните производители спрямо други производители на Общността, които не получават същото подпомагане. Селскостопанският сектор е отворен за конкуренцията на равнището на Съюза (20) и поради това е чувствителен към всяка мярка в полза на производството в една или друга държава-членка (21). Ето защо има опасност разглежданите обезщетения да нарушат конкуренцията на вътрешния пазар и засягат търговията между държавите-членки.

(60)

Мерки, които поставят в по-благоприятно положение някои предприятия или производството на някои стоки

Съгласно съдебната практика на Съда, за помощи по-специално се считат намеси, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици (22).

В решението си по делото Freskot Съдът е достигнал до заключението, че понятието „предприятие“ по смисъла на член 102 от Договора няма предвид организация като ELGA, що се отнася до нейната дейност в рамките на задължителния застрахователен режим срещу природни бедствия (вж. точки 79 и 88 от решението).

В действителност въпросният задължителен застрахователен режим преследва по същество цел на социалната политика, насочена към осигуряване на адекватна защита на всички земеделски стопанства, включително на тези, при които рискът от настъпване на природни бедствия е по-голям (вж. точки 66 и 67 от решението). Застрахователната вноска се отнася до всички селскостопански продукти с единни ставки, които не зависят от риска, на който реално е изложен производителят (въз основа на принципа на солидарност). ELGA се контролира от държавата, като се има предвид, че размерът на вноската, определящ приходите, както и процентите на обезщетение се определят от компетентните министри.

Както Съдът е установил в своето решение от 22 януари 2002 г. по дело C-218/00, Cisal/INAIL  (23), в случая двата съществени елемента на застрахователния режим на ELGA, а именно размерът на обезщетенията и този на вноските, се контролират от държавата и задължителното членство, с което се характеризира режимът, е абсолютно необходимо за финансовата му стабилност, както и за прилагането на принципа на солидарност, който предполага, че обезщетенията, изплащани на застрахованото лице, не са пропорционални на вноските, направени от него.

За разлика от обстоятелствата по делото Cisal/INAIL обаче, получателите на застрахователните обезщетения от агенция ELGA са предприятия, осъществяващи стопанска дейност. Следователно фактът, че самата ELGA не осъществява стопанска дейност, не е достатъчен, за да се приеме, че получателите на застрахователните обезщетения, изплащани от тази агенция, не са предприятия по смисъла на Договора и не са потенциални получатели на държавна помощ (вж. решението по делото Freskot, точка 80).

Във връзка с въпроса за икономическото предимство Съдът просто посочва в точка 84 от решението по делото Freskot, че „при тези условия следва да се отговори, от една страна, на въпроса дали — и ако е така, то в каква степен — при липсата на задължително застраховане гръцките земеделски стопанства е трябвало и действително са могли да се застраховат в частни застрахователни дружества или да вземат други мерки, за да се защитят по адекватен начин срещу последиците, до каквито водят природните бедствия за тези стопанства, и, от друга страна, до каква степен вноската отговаря на действителната икономическа стойност на обезщетенията, предоставени от ELGA в рамките на задължителното застраховане, ако тази стойност може все пак да бъде изчислена“. В следващата точка обаче Съдът изтъква, че „…Съдът не разполага с фактически или правни обстоятелства, за да отговори на онази част от поставения въпрос, която се отнася до евентуалното определяне като държавна помощ на обезщетенията, предоставени от ELGA в рамките на задължителния застрахователен режим срещу природни бедствия…“ В точка 87 от решението по делото Freskot обаче Съдът изтъква, че „…Съдът не разполага с фактически или правни обстоятелства, за да отговори на онази част от поставения въпрос, която се отнася до евентуалното определяне като държавна помощ на обезщетенията, предоставени от ELGA в рамките на задължителния застрахователен режим срещу природни бедствия…“

(61)

Съдебната практика на Съда потвърждава, че нито социалният характер на мярката (24), нито фактът, че тя е изцяло или отчасти финансирана от вноски, наложени от публичните власти и събирани от съответните предприятия (25), не са достатъчни, за да не бъде мярката определена като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, който не разграничава мерките за държавна намеса в зависимост от причините или целите, а ги определя в зависимост от техните последици (26).

Обезщетенията, изплатени през 2008 г. от ELGA по силата на задължителния застрахователен режим, са били за определени гръцки селскостопански продукти от растителен и животински произход, а изплатените през 2009 г. са били за определени растителни култури. Оттук следва, че обезщетенията, изплатени от ELGA на местните производители на селскостопански продукти, могат да представляват избирателно финансово предимство за тези производители спрямо други производители от Съюза, които не получават същата помощ.

Освен това в случаи, представляващи по-голям риск по отношение на настъпването на вреди, причинени от природни бедствия, е съмнително дали земеделските стопанства ще могат да получат застрахователно покритие от частен застраховател при подобни условия. Комисията следователно счита, че при тези обстоятелства обезщетенията, изплатени от ELGA чрез въпросния режим, представляват избирателно финансово предимство за получателите.

(62)

С оглед на решението на Съда по делото Freskot (вж. точка 86) може все пак да се постави въпросът дали въпросната мярка не може да бъде обоснована с естеството или общата структура на системата, което следва да бъде доказано от съответната държава-членка (27). Следва да се прецени дали специфичните характеристики на селскостопанския сектор и подчертаната му зависимост от определени климатични условия, както и уязвимостта му към природните бедствия в Гърция, могат да направят необходимо въвеждането на държавен режим, осигуряващ минимално равнище на обезщетение въз основа на принципа на солидарност. Независимо от това една мярка, която предвижда изключения от прилагането на общата (пара)фискална система, може да бъде обоснована от естеството и общата структура на системата, ако съответната държава-членка може да докаже, че тази мярка произтича пряко от основните или ръководните принципи на тази система. Трябва да се разграничават, от една страна, целите, поставени на конкретен режим и които са външни за него, и от друга страна, вътрешно присъщите на самата система механизми, които са необходими за постигането на тези цели (28).

Тъй като става ясно, че ELGA не се финансира само от парафискални вноски, но и от преки държавни вноски, подобна аргументация, основаваща се на солидарността между производителите, не може да се приложи, така че режимът следва да бъде разглеждан като избирателен в своята цялост.

Следователно в случая обезщетенията, изплатени на производителите през 2008 г., а именно 386 986 648 EUR, не са финансирани в по-голямата си част от специалните задължителни застрахователни вноски, тъй като последните са в размер само на 88 353 000 EUR. В този случай обезщетенията, изплатени на застрахованите производители, не могат вече да бъдат разглеждани като финансирани единствено от застрахователните вноски (29).

(63)

Относно обезщетенията, изплатени през 2009 г., а именно 415 019 452 EUR, Комисията констатира, че последните не са финансирани от специалните задължителни застрахователни вноски, чийто размер през 2009 г. е възлизал на 57 015 388 EUR. Тези обезщетения са били предвидени с междуведомственото постановление от 30 януари 2009 г. като застрахователно покритие от изключителен характер поради загубите на растениевъдна продукция и не са част от обезщетенията, които ELGA е трябвало да изплати през 2009 г. на производителите за възмездяване на вредите в рамките на задължителната застрахователна система. Следователно твърдението на гръцките власти, че и тези обезщетения следва да бъдат разглеждани като същински компенсации, не може да бъде прието от Комисията.

(64)

За да може да изплати тези високи обезщетения на производителите на селскостопански продукти, ELGA е трябвало да сключи два заема, които ще бъдат погасени за десетгодишен период (вж. съображения 16 и 17). Въз основа на предоставените от гръцките власти данни във връзка с динамиката на годишните плащания на лихвите и главницата по тези два заема се налага констатацията, че ELGA няма да бъде в състояние да финансира погасителните си годишни вноски за десетгодишните периоди на заемите чрез приходите си от специалните застрахователни вноски на производителите, още повече че тези вноски трябва да послужат за изплащане на обезщетенията за вредите, които ще настъпят през посочените години.

(65)

В рамките на предоставената допълнителна информация гръцките власти посочиха, че новият Закон № 3877/2010 относно системата за защита и застраховка на селскостопанската дейност е приет с оглед повишаване на приходите на ELGA.

Комисията счита, че този закон може наистина да допринесе за оздравяване на дейността на ELGA в бъдеще. Едно увеличаване на приходите на ELGA в бъдеще не дава обаче основания да се направи заключението, че то ще бъде достатъчно за погасяването на въпросните заеми и за изплащането на обезщетенията на производителите през съответните години.

По този начин чрез новия заем, сключен за 2009 г., ELGA е натоварила прекомерно приходите, които агенцията ще получи през следващите 10 години, след като е била вече натоварена с връщането на заема, който е бил сключен от нея за 2008 г. и за който е ангажирала в аванс застрахователните вноски за следващите години. Както посочват заинтересованите страни (вж. съображения 34 и 35), този проблем може да бъде само утежнен от наличието на два допълнителни заема, които ELGA също е договорила през 2009 г. Не може следователно да се изключи, че въпросните мерки ще бъдат финансирани и чрез други държавни ресурси, до които ELGA има достъп.

(66)

Във всички случаи изглежда, че различните подходи, прилагани в рамките на режима на помощ, към предприятия, които се намират в подобно фактическо и правно положение, не могат да бъдат обосновани с целите за солидарност на въпросния режим, поставен в контекста на гръцкото законодателство относно обезщетяването на вредите, причинени от природни явления. Първо, подобни или съпоставими рискове са за сметка на самите предприятия в други сектори, които не са в обхвата на настоящия режим, и второ, очевидно е, че дори в селскостопанския сектор, обхванат от този режим, някои производители ще бъдат винаги изложени повече от други на определени рискове (поради характера на своето производство или географското си положение), така че изплатените помощи ще бъдат винаги изплащани предимно на някои категории производители за сметка на останалите.

(67)

На тези основания Комисията достига до заключението, че обезщетенията, изплатени на производителите на селскостопански продукти от ELGA през 2008 г. и 2009 г. в рамката на задължителния застрахователен режим, попадат в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора и представляват държавни помощи.

(68)

Необходимо е следователно да се провери дали съществува възможност да се предостави дерогация от общия принцип на забрана на държавните помощи, установен в член 107, параграф 1 от Договора.

(69)

Тъй като помощите са предоставени и изплатени, без да е отправено предварително уведомление за тях, същите са неправомерни по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(70)

В съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар.

(71)

За да могат да се възползват от тази дерогация, въпросните помощи трябва да спазват разпоредбите на правните текстове, приложими по времето на тяхното предоставяне, т.е. през 2008 г. и 2009 г. В случая става въпрос за основните насоки на Общността относно държавните помощи за селскостопанския и горския сектор за периода 2007—2013 г. и по-специално за глава V.Б относно помощите за обезщетяване на вреди, нанесени на селскостопанската продукция или средствата за производство, и по-специално на разпоредбите на точка V.Б.3 относно помощите, предназначени за обезщетяване на земеделските производители за загубите, причинени от лоши климатични условия, както и на член 11 от регламента за групово освобождаване.

Следва да се отбележи, че разпоредбите на глава V.Б.4 от основните насоки относно помощите в полза на борбата срещу болестите по животните и по растенията трябва да се прилагат за някои производства, за които през 2009 г. е предоставена помощ на производителите (ориенталски тютюн, летни картофи). Въпреки това, тъй като гръцките власти доказаха, че болестите по тези производства са причинени от лошите климатични условия (вж. също съображение 44), в съответствие с бележка под линия 31 в глава V.Б.4 от основните насоки Комисията извърши оценка на мерките за помощ с оглед на разпоредбите на подглава V.Б.3.

(72)

Условията, предвидени в горепосочените разпоредби от основните насоки, които са от значение в случая, са следните:

(73)

По отношение на помощите за обезщетение в размер на 373 257 465,71 EUR, които ELGA е предоставила на производителите за възмездяване на загубите на растениевъдна продукция, причинени от лошите климатични условия, Комисията констатира, че тези помощи отговарят в по-голямата си част, а именно за сумата от 347 193 466,52 EUR (вж. съображение 42), на разпоредбите на основните насоки и на регламента за групово освобождаване, посочени в съображение 72. Що се отнася до помощите за последователните загуби на същата растениевъдна продукция в размер на 2 472 785,97 EUR, те също отговарят в по-голямата си част, а именно за сумата от 2 300 185,51 EUR, на разпоредбите на основните насоки и на регламента за групово освобождаване, посочени в съображение 72.

(74)

По-специално, както показва таблицата в съображение 42, условието, изложено в съображение 72, буква а), е изпълнено, т.е. прагът на вредите е достигнал 30 % от нормалното производство по отношение на помощите за обезщетение в размер на 347 193 466,52 EUR. Що се отнася до помощите за последователните загуби, за 93,02 % от общия размер на тези помощи, т.е. за 2 300 185,51 EUR, степента на вредите е унищожила повече от 30 % от нормалното производство и следователно условието, изложено в съображение 72, буква а), също е изпълнено.

(75)

Въз основа на информацията, предоставена от гръцките власти (вж. съображение 39), брутните интензитети на въпросните помощи за обезщетение спрямо намалението на приходите от продажбата на продукта, спазват горните граници, определени от член 11 от регламента за групово освобождаване (вж. съображение 72, буква в). Въпреки това изчислението на интензитетите не се основава на средното количество, произведено през предходния тригодишен период (или на средното количество за три години), в съответствие с член 2 от регламента за групово освобождаване, тъй като за въпросните помощи за обезщетение е бил приложен друг метод за изчисление на нормалното производство (вж. съображение 40 относно описанието на метода на изчисление).

(76)

В съответствие с точка 128 от основните насоки Комисията може да приеме други методи на изчисление, освен предвидения в член 2, точка 8 от регламента за групово освобождаване, при условие че тези методи са представителни, а не са основани на необичайно високи добиви. След като анализира описанието на метода на изчисление, използван в случая, Комисията счита, че той отговаря на горепосочената разпоредба на основните насоки и че с оглед на интензитетите на настоящите помощи, няма риск от прекомерно обезщетение за понесените загуби.

(77)

Комисията констатира също така, че метеорологичните данни, предоставени от Гърция, относно събитията, настъпили по време на 2007—2008 стопанска година, доказват наличието на климатични събития, които могат да обосноват отпускането на въпросните обезщетения.

(78)

От друга страна, в съответствие с предоставената информация относно въпросните помощи (вж. съображение 39), последните са били намалени със сумите, които евентуално са получени от застрахователно дружество, и с разходите, които не са направени поради събитието, причинило загубите. Освен това загубите са изчислени на равнище отделно стопанство. И накрая, спазени са сроковете, посочени в съображение 72, буква ж), за изплащане на помощите след загубите.

(79)

С оглед на гореизложеното Комисията е в състояние да заключи, че по отношение на помощите за обезщетение в размер на 349 493 652,03 EUR, предоставени от ELGA на производителите през 2008 г. за възмездяване на загубите на растениевъдна продукция, от които 2 300 185,51 EUR се отнасят до помощи за последователни загуби на същата растениевъдна продукция, са изпълнени съответните разпоредби на основните насоки и на регламента за групово освобождаване и следователно могат да бъдат разглеждани като държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(80)

От друга страна, както показва таблицата в съображение 42, по отношение на помощите за обезщетение в размер на 26 063 999,19 EUR, предоставени през 2008 г. от ELGA на производителите на селскостопански продукти за възмездяване на загубите на растениевъдна продукция, не е спазена разпоредбата на член 2, точка 8 от регламента за групово освобождаване относно прага на вредите спрямо нормалното производство. Комисията констатира, че тези помощи за обезщетение не са съвместими с всички съответни условия на основните насоки и на регламента за групово освобождаване и следователно не могат да се възползват от дерогацията, посочена в член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(81)

Що се отнася до помощите за обезщетение в размер на 7 338 119,74 EUR, предоставени през 2008 г. от ELGA на земеделските производители за загуби на животновъдни активи, от съображение 43 следва, че според гръцките власти тези помощи са изплатени в рамките на специфичната задължителна застрахователна система, поради което те не представляват държавни помощи. Въпреки че посочените власти стигат до това заключение за всички помощи за обезщетение, предоставени от ELGA през 2008 г. и 2009 г., единствено по отношение на въпросните помощи те не са предоставили допълнителна информация, която би могла да квалифицира тези помощи като съвместими с основните насоки. Поради тази причина Комисията достига до заключението, че тези помощи не отговарят на съответните условия на основните насоки и на регламента за групово освобождаване и следователно не могат да се възползват от дерогацията, посочена в член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

Във всички случаи Комисията държи да подчертае, че съответната държава-членка, за да изпълни задължението си за сътрудничество с Комисията, трябва да предостави всички данни, които биха позволили на тази институция да провери дали са изпълнени условията за дерогацията, от която държавата иска да се възползва (31). В конкретния случай гръцките власти така и не се позоваха на прилагането на основните насоки, нито предоставиха документ, който да позволи на Комисията да проучи данните в светлината на тези основни насоки, и то въпреки указанията, дадени от Комисията в точка 21 от решението за откриване на официалната процедура по разследване.

(82)

Що се отнася до помощите в размер на 114 374,86 EUR за загубите на растениевъдна продукция, причинени от мечки, тези помощи не попадат в обхвата на разпоредбите на глава V от основните насоки относно управлението на рискове и кризи. В съответствие с точка 23 от основните насоки, при мерките за помощ, които не попадат в обхвата на основните насоки, Комисията извършва проверка на всеки отделен случай и одобрява мерки от този вид само ако приносът за развитието на сектора компенсира до голяма степен опасностите от нарушаване на конкуренцията, свързани с тези мерки.

Съгласно точка 113 от основните насоки, когато става въпрос да се разреши държавна помощ за управление на рискове, следва да се предвиди изискването за минимално участие от страна на производителите в покриването на загубите, с оглед да бъде намалена опасността от нарушаване на конкуренцията и производителите да бъдат насърчени да сведат до минимум рисковете. В случая обаче интензитетът на предоставените помощи е бил 100 % и според Комисията пълната липса на участие от страна на производителите в покриването на загубите има вероятност да създаде опасност от нарушаване на конкуренцията. Поради тази причина Комисията счита, че в случая от производителите е трябвало да бъде поискано минимално участие в размер на 20 %. Ето защо тези помощи са съвместими с общия пазар до 80 % от своя интензитет, т.е. до 91 500 EUR. За останалата част от сумата обаче, отговаряща на 20 % от техния интензитет, въпросните помощи се разглеждат като несъвместими с вътрешния пазар.

(83)

Що се отнася до помощите за корективни действия вследствие на административни грешки по невнимание в докладите за оценка относно помощите за загубите на растениевъдна продукция и животновъдни активи, Гърция е предоставила само общия размер на тези помощи, а именно 3 803 901,72 EUR. Сумите за корективните действия във връзка с помощите за обезщетение за загубите на растениевъдна продукция и животновъдни активи, както и за загубите на растениевъдна продукция, причинени от мечки (вж. съображения 41, 42 и 43), не бяха обаче уточнени в рамките на допълнителната информация, изпратена от гръцките власти на Комисията. Като се има предвид, че корективните действия са били във връзка с административни грешки, представляващи задължения на ELGA към получателите на въпросните помощи, Комисията достига до заключението, че тези корективни помощи може да са били част от въпросните помощи за обезщетение. Въпреки това, като се има предвид, че само помощите за обезщетение за загубите на растениевъдна продукция в размер на 349 666 252,49 EUR (вж. съображение 75) сe считат за съвместими от Комисията, Комисията достига до заключението, че само корективните действия във връзка с посочените помощи за обезщетение могат да бъдат разглеждани като помощи, които изпълняват съответните условия на основните насоки и на регламента за групово освобождаване и могат да се ползват от дерогацията, посочена в член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(84)

От помощите за обезщетение в размер на 415 019 452 EUR, изплатени през 2009 г. от ELGA на земеделските производители, помощи в размер на 27 614 905 EUR отговарят на разпоредбите на основните насоки и на регламента за групово освобождаване, както са описани в съображение 73.

(85)

Въз основа на подробните данни, предоставени от гръцките власти за всяка помощ за обезщетение, изплатена от ELGA през 2009 г. (вж. съображение 37) Комисията можа да установи, че условието, изложено в съображение 73, буква а), а именно че прагът на вредите трябва да бъде не по-малко от 30 % от нормалното производство, е изпълнено по отношение на помощите за обезщетение в размер на 27 614 905 EUR.

(86)

Както следва от съображения 76—79 относно част от помощите, предоставени от ELGA през 2008 г., същите заключения могат да се приложат и относно помощите, предоставени през 2009 г. в размер на 27 614 905 EUR, а именно че последните отговарят и на всички други условия, определени в съответните разпоредби на основните насоки и на регламента за групово освобождаване.

(87)

По-специално въпросните интензитети на помощите, използваният в случая метод на изчисление, метеорологичните данни относно събитията, настъпили през 2008—2009 стопанска година (вж. таблицата в съображение 44), изключването на прекомерни обезщетения за понесените загуби, както и сроковете за изплащане на помощите след загубата, отговарят на съответните разпоредби на основните насоки и на регламента за групово освобождаване.

(88)

На базата на гореизложеното Комисията констатира, че помощите в размер на 27 614 905 EUR, изплатени от ELGA на земеделските производители през 2009 г., могат да бъдат разглеждани като съвместими със съответните разпоредби на основните насоки и на регламента за групово освобождаване. Те могат следователно да се възползват от дерогацията, посочена в член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(89)

По отношение на останалата сума от тези помощи, а именно 387 404 547 EUR, Комисията, противно на гледната точка на гръцките власти (вж. съображение 46), констатира, че същата не може да бъде разглеждана като съвместима с условията, изложени в член 11 от регламента за групово освобождаване.

(90)

Въз основа на подробните данни, предоставени от Гърция относно всяка помощ, предоставена през 2009 г., следва, че неблагоприятните метеорологични явления в случая не попадат в обхвата на определението за неблагоприятни метеорологични условия, които могат да бъдат приравнени на природно бедствие, изложено в член 2, точка 8 от регламента за групово освобождаване, тъй като въпросните неблагоприятни климатични условия са унищожили по-малко от 30 % от нормалното производство на засегнатите земеделски производители. Освен това нормалното производство в случая не е било определено в съответствие с член 2, точка 8 от регламента за групово освобождаване (32) и следователно въпросните интензитети на помощите не са били определени в съответствие с начина на изчисление, предвиден в член 11, параграф 2 от регламента за групово освобождаване.

(91)

От друга страна, гръцките власти считат, че въпросните помощи отговарят също така на всички условия, за да бъдат считани за съответстващи на член 107, параграф 3, буква б) от Договора и на съобщението за временната общностна рамка (вж. съображения 47—50).

(92)

Комисията счита, че по отношение на въпросните помощи, за които не е изпратено уведомление и които са били предоставени изцяло през 2009 г., член 107, параграф 3, буква б) от Договора не може да се приложи пряко, тъй като Комисията е приела съобщението за временната общностна рамка, което се прилага от 17 декември 2008 г., въз основа на тази разпоредба. В точка 4.2.2, буква з) от съобщението изрично се изключват от приложното поле на съобщението предприятията, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти. Съгласно съдебната практика в специфичната област на държавните помощи Комисията е обвързана от рамките и съобщенията, които тя приема, доколкото те не се отклоняват от нормите на Договора (33). Впрочем когато е преценила в точка 4.2.2, буква з) от временната рамка, че режимът на помощ (имащ за цел, нека напомним, да насърчи достъпа до финансиране в условията на икономическа и финансова криза) не се прилага за предприятия, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти, Комисията тогава е счела, че с оглед на значителните смущения на конкуренцията, които може да настъпят в този сектор, такива помощи не са необходими, нито пропорционални по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) от Договора до влизането в сила на специфични правила и прагове, приети за този сектор (34). Гледната точка на Комисията е, че съобщението, такова каквото е било в сила към онзи момент, се прилага в случая към помощите, предоставени през периода от 17 декември 2008 г. до 27 октомври 2009 г.

Основните насоки, приложими към момента, когато са предоставени въпросните помощи, са Основните насоки на Общността относно държавните помощи за селскостопанския и горския сектор за периода 2007—2013 г. Както обаче следва от съображение 90, лошите климатични условия, настъпили в конкретния случай, са унищожили по-малко от 30 % от нормалното производство на засегнатите земеделски производители. Оттук следва, че съответните разпоредби на основните насоки не могат да се считат за изпълнени по отношение на въпросните помощи за обезщетение.

(93)

Както се вижда от съображение 48, гръцките власти считат, че точка 7, буква а) от съобщението се прилага по отношение на въпросните помощи, за които не е изпратено уведомление, тъй като същите са били отпуснати на производителите след 17 декември 2008 г.

Комисията обаче счита, че възможността за обявяване на помощите за селскостопанския сектор като съвместими по силата на съобщението за временната общностна рамка може да включва само помощите в селскостопанския сектор, отпуснати след 28 октомври 2009 г. — датата, на която е влязло в сила изменението на съобщението за временната общностна рамка, предвиждащо ограничен размер на съвместима помощ за предприятията, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти.

(94)

В случая от подробните данни, предоставени от гръцките власти за всяка помощ, отпусната от ELGA през 2009 г., следва, че почти всички въпросни помощи са предоставени на производителите на селскостопански продукти на дати, предхождащи горепосочената дата 28 октомври 2009 г. Всъщност по-голямата част от помощите е предоставена през периода от март 2009 г. до юли 2009 г., а друга част — през септември 2009 г.

(95)

Комисията достига следователно до заключението, че въпросните помощи не отговарят на изискванията на съобщението и следователно не могат да се възползват от дерогацията, посочена в член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

(96)

Комисията признава обаче, че за помощите, предоставени от ELGA на производителите на селскостопански продукти на дати след горепосочената дата 28 октомври 2009 г. (много малко от тези помощи са предоставени през декември 2009 г. и през ноември 2010 г.), могат да бъдат приложени измененията, направени в съобщението по отношение на селскостопанския сектор.

(97)

Въпросните помощи отговарят на условията, определени в точка 4.2.2 от съобщението за временната общностна рамка. Въпреки това условието, установено в точка 4.2.2, буква ж) от посоченото съобщение, не е спазено, тъй като ELGA не е получила от засегнатите земеделски производители декларация относно другите помощи de minimis и относно помощите, основаващи се на мярката по силата на временната общностна рамка, които същите са получили през текущата данъчна година. Комисията обаче счита за основателен аргумента на гръцките власти, според който в случая това изискване е само формалност, тъй като през периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2010 г. Гърция не е предоставяла на селскостопански предприятия помощи de minimis, нито помощи въз основа на съобщението за временната общностна рамка. Комисията следователно достига до заключението, че помощите, към които се прилага съобщението, отговарят на условията, определени в точка 4.2.2 от посоченото съобщение, и могат да се възползват от дерогацията, посочена в член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

(98)

Освен това Комисията счита, че не е невъзможно част от посочените помощи в размер на 75 382 500 EUR да отговарят на всички условия, определени в Регламент (ЕО) № 1535/2007 (вж. съображения 51 и 52).

(99)

Обезщетенията, изплатени от ELGA на производителите през 2008 г. в размер на 386 986 648 EUR, са финансирани само отчасти от специалните задължителни вноски, изплатени от земеделските производители, тъй като през 2008 г. тези вноски са възлизали само на 88 353 000 EUR. Що се отнася до обезщетенията, изплатени през 2009 г. в размер на 415 019 452 EUR, те не са финансирани посредством използване на специалните задължителни вноски.

(100)

По отношение на двата заема, които ELGA е била принудена да сключи, за да изплати посочените обезщетения на производителите, се налага констатацията, че ELGA няма да бъде в състояние да финансира чрез приходите си от специалните застрахователни вноски на производителите годишните плащания на лихвите и главницата за десетгодишния период, предвиден за погасяването на тези заеми, още повече че тези вноски трябва да послужат за изплащане на обезщетенията за вредите, които ще настъпят през посочените години.

(101)

Оттук с оглед на гореизложеното следва, че обезщетенията, изплатени от ELGA през 2008 г. и 2009 г. в рамката на задължителния застрахователен режим, не могат да бъдат разглеждани като финансирани единствено от вноските, плащани от производителите като специални застрахователни вноски. На това основание Комисията достига до заключението, че обезщетенията, изплатени от ELGA през 2008 г. и 2009 г. в рамката на задължителния застрахователен режим, попадат в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора и представляват държавни помощи.

(102)

Комисията констатира, че Република Гърция е привела в действие посочените помощи в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(103)

Относно помощите за обезщетение, предоставени през 2008 г. в рамката на специалния задължителен застрахователен режим, Комисията:

(104)

Относно помощите за обезщетение, предоставени през 2009 г. по силата на междуведомственото решение, Комисията:

а)

общата сума (главница и лихви), подлежаща на възстановяване от получателите;

б)

подробно описание на вече предприетите или планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта.