9.9.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 232/19

(1)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на полиетиленов терефталат („PET“) с произход от, inter alia, Индия („първоначалното антисубсидийно разследване“). След провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие Съветът наложи с Регламент (ЕО) № 193/2007 (3) окончателно изравнително мито за последващ период от пет години. Изравнителните мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета (4) след частично междинно преразглеждане („последното разследване в рамките на преразглеждането“). Тези изравнителни мерки се състоят от специфично мито. Ставката на митото варира от 0 EUR до 106,5 EUR/t, налагана върху вноса от индивидуално назовани индийски производители, с остатъчна ставка на митото от 69,4 EUR/t, налагана върху вноса от други производители.

(2)

С Регламент (ЕО) № 2604/2000 (5) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на PET с произход от, inter alia, Индия („първоначалното антидъмпингово разследване“). След провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие Съветът наложи чрез Регламент (ЕО) № 192/2007 (6) окончателно антидъмпингово мито за последващ период от пет години. Антидъмпинговите мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета след последното разследване в рамките на преразглеждането. Мерките бяха установени на нивото на отстраняване на вредата и се състояха от специфично антидъмпингово мито. Ставката на митото варираше от 87,5 до 200,9 EUR/t, налагана върху вноса от индивидуално назовани индийски производители, с остатъчна ставка на митото от 153,6 EUR/t, налагана върху вноса от други производители („настоящите антидъмпингови мерки“).

(3)

С Решение 2000/745/ЕО (7) Комисията прие гаранцията, предложена от няколко производители износители, като установи минимална вносна цена („гаранцията“).

(4)

Беше подадено заявление за частично междинно преразглеждане в съответствие с член 19 от основния регламент от страна на Reliance Industries Limited — индийски производител износител на PET („заявителят“). Заявлението бе ограничено по обхват до субсидирането и до заявителя. Същевременно заявителят поиска и преразглеждане на настоящите антидъмпингови мерки. Остатъчните антидъмпингови и изравнителни мита са приложими към вноса на продукти, произведени от заявителя, а продажбите на заявителя за Съюза зависят от гаранцията.

(5)

Заявителят предостави prima facie доказателства, че по-нататъшното налагане на мярката на нейното настоящо равнище вече не е необходимо за компенсиране на подлежащото на изравняване субсидиране. Заявителят по-специално предостави prima facie доказателства, че сумата на неговата субсидия е намаляла до стойности, далеч по-ниски от митническата ставка, приложима понастоящем по отношение на него. Това намаление на общото равнище на субсидиране се е дължало основно на значителен спад на ползите, получавани в рамките на схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ (DEPBS).

(6)

Установявайки след обсъждане с Консултативния комитет, че заявлението съдържа достатъчно prima facie доказателства, Комисията обяви на 10 юни 2010 г. започването на частично междинно преразглеждане в съответствие с член 19 от основния регламент („настоящото преразглеждане“), като публикува известието за откриване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз  (8). Обхватът на преразглеждането бе ограничен до проверка на субсидирането по отношение на заявителя.

(7)

Комисията официално уведоми заявителя, представителите на държавата на износа и сдружението на производителите в Съюза за започването на преразглеждането. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмена форма и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за откриване на процедурата.

(8)

На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице конкретни причини, поради които следва да бъдат изслушани, бе предоставена такава възможност.

(9)

С цел получаване на информацията, която смята за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросник до заявителя и до правителството на Индия („ПИ“) и получи отговори в рамките на посочения за целта срок.

(10)

Комисията изиска и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на субсидирането. Комисията извърши проверки на място в помещенията на заявителя в Мумбай, Индия, и в помещенията на ПИ в Ню Делхи (Генералната дирекция за външна търговия и Министерството на търговията) и Мумбай (Регионална служба на Генералната дирекция за външна търговия).

(11)

Разследването на субсидирането обхвана периода от 1 април 2009 г. до 31 март 2010 г. („разследваният период в рамките на преразглеждането“, или „РПП“).

(12)

На 10 юни 2010 г. (9). Комисията обяви започването на частично междинно преразглеждане на настоящите антидъмпингови мерки съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (10) („основният антидъмпингов регламент“), ограничено до разглеждането на дъмпинга по отношение на същия заявител.

(13)

В хода на успоредното антидъмпингово разследване беше установено, че обстоятелствата относно дъмпинга не са се променили значително и трайно, поради което разследването бе прекратено без промяна на настоящите антидъмпингови мерки, приложими по отношение на заявителя.

(14)

Продуктът, който е предмет на преразглеждането, е PET с вискозитет 78 ml/g или повече съгласно стандарт ISO 1628-5, понастоящем класиран в код по КН 3907 60 20, с произход от Индия („разглежданият продукт“).

(15)

В хода на разследването бе установено, че разглежданият продукт, произвеждан в Индия и продаван в Съюза, е идентичен от гледна точка на физическите и химическите си характеристики и употребата си с продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Индия. Следователно беше достигнато до заключението, че продуктите, продавани на вътрешния пазар и на пазара за износ, са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. Тъй като настоящото преразглеждане е ограничено до определяне на субсидирането по отношение на заявителя, не бяха направени заключения по отношение на продукта, произвеждан и продаван от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(16)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ и заявителя, и отговорите на въпросника на Комисията са разследвани следните схеми, за които се предполага, че обхващат предоставянето на субсидии:

(17)

Схемите от а) до д), посочени по-горе, се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да издава уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политика за външната търговия“ (ПВТ), издавани на всеки пет години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. Два са документите относно политиката за външната търговия, които са от значение за РПП в настоящия случай, а именно FTP 04-09 (ПВТ 2004—2009 г.) и FTP 09-14 (ПВТ 2009—2014 г.). Вторият влезе в сила през август 2009 г. Освен това правителството на Индия определя процедурите, уреждащи ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г., в „Наръчник на процедурите, том I“ (съответно НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г.). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(18)

Схема е) се основава на Закон за данъка върху дохода от 1961 г., който се изменя с годишния Финансов закон.

(19)

Схема ж) се управлява от правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика за насърчаване на промишлеността.

(20)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1—4.1.14 от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г. и в параграфи 4.1—4.30A от НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г.

(21)

AAS се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 22. Тези подсхеми се различават, inter alia, по отношение на допусканите до участие лица. Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ производители доставчици, имат право да участват в AAS за действителен износ и в AAS за годишни потребности. Производителите износители, които доставят на крайния износител, имат право да участват в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с планиран износ, както е посочено в параграф 8.2 от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г., като доставчиците на експортно ориентирани единици („ЕОЕ“), имат право да участват в AAS за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители са допуснати до ползите от планирания износ в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ („ARO“) и „насрещен вътрешен акредитив“.

(22)

Предварителни разрешения се издават за:

i)   Действителен износ: това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини, необходими за производството на конкретен продукт, предназначен за износ. „Действителен“ в този контекст означава, че предназначеният за износ продукт трябва да напусне територията на Индия. Условията на разрешението за внос и задължението за износ, включително видът на предназначения за износ продукт, са посочени в разрешението.

ii)   Годишна потребност: това разрешително не е свързано с конкретен продукт, предназначен за износ, а с по-широкообхватна продуктова група (напр. химични и свързани с тях продукти). В рамките на дадени граници, определени от предходните му експортни резултати, притежателят на разрешението може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от продуктите, попадащи в такава продуктова група. Той може да избере да изнася който и да е готов продукт, попадащ в продуктовата група, за която се ползват подобни освободени от мито суровини.

iii)   Междинни доставки: тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, и да си поделят производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел AAS за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на производство и е задължен да изнесе готовия продукт.

iv)   Планиран износ: тази подсхема позволява главният изпълнител да внася безмитно суровини, които са нужни за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“ на категориите от клиенти, изброени в параграф 8.2 букви б)—е), ж), и) и й) от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г. Според ПИ планираният износ се отнася за онези сделки, при които доставените стоки не напускат страната. Като планиран износ се разглеждат няколко категории доставки, при условие че стоките се произвеждат в Индия — например снабдяване на ЕОЕ или дружество, намиращо се в специална икономическа зона.

v)   Предварително нареждане за освобождаване (ARO): притежателят на предварително разрешение, който възнамерява да доставя суровини от местни източници вместо от пряк внос, може да използва за целта ARO. В такива случаи предварителните разрешения се потвърждават като ARO и се прехвърлят на местния доставчик при доставката на посочените в тях материали. Чрез прехвърлянето на ARO местният доставчик получава право на ползите от планирания износ, както е посочено в параграф 8.3 от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г. (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз). Чрез механизма на ARO се възстановяват данъци и мита на доставчика, а не на крайния износител, под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни, така и за вносни суровини.

vi)   Насрещен вътрешен акредитив: тази подсхема отново обхваща местните доставки на притежателите на предварително разрешение. Притежателят на предварително разрешение може да се обърне към банка за издаване на насрещен вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Банката ще обяви разрешението за невалидно по отношение на прекия внос, само що се отнася до стойността и обема на материалите, които не са внесени, а са набавени на местния пазар. Местният доставчик ще има право на ползите от планирания износ, както е посочено в параграф 8.3 от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г. (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз).

(23)

Беше установено, че през РПП заявителят е получил отстъпки само в рамките на една подсхема, свързана с разглеждания продукт, т.е подточка iv) към AAS — „планиран износ“. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

(24)

По отношение на използването на AAS за планиран износ през РПП както разрешението за внос, така и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешението. Освен това към момента на вноса и износа правителствените служители следва да документират в разрешението съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от ПИ на основата на стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти (SION). SION съществуват за повечето продукти, включително разглеждания продукт, и се издават от ПИ.

(25)

За да улеснят проверките от страна на индийските власти, притежателите на предварителни разрешения са задължени по закон да водят регистър на действителното потребление на безмитно внесените/местно произведените стоки срещу всяко разрешение в определен формат (параграфи 4.26, 4.30 и допълнение 23 към НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г.). Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че определеният регистър и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко отношение.

(26)

Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предписания срок след издаването на разрешението (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

(27)

Беше установено, че няма връзка между внасяните суровини и изнасяните крайни продукти. Допустимите суровини могат да бъдат и суровини, използвани за производството на продукти нагоре по веригата. Освен това беше установено, че макар това да е било задължително, заявителят не е водил за всички разрешения посочения в съображение 25 регистър на потреблението, който да може да бъде проверен от външен счетоводител. Въпреки нарушението на това изискване заявителят се е възползвал от предимствата, които предоставя схемата AAS, още повече че предвид констатираните завишени стойности на SION тези предимства са надвишавали предписаното от съответните правни разпоредби.

(28)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на ПИ, което предоставя полза на разследвания износител.

(29)

В допълнение на това подсхемата „планиран износ“ по AAS несъмнено зависи по закон от извършването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да извлече ползи в рамките на тази схема.

(30)

Следователно с настоящото преразглеждане се потвърди, че главната подсхема, използвана в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, установени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. ПИ не прилага ефективно своята система за проверка или процедура, с която да се провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, точка 4 към основния регламент, а ако става въпрос за схеми с възстановяване за заместители — приложение III, раздел II, точка 2 към основния регламент). Самите SION не могат да се приемат за система за проверка на действителното потребление, тъй като бе установено, че те водят до завишени стойности и че ПИ не търси възстановяването на получените в повече ползи. Действително ИП не е осъществило ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква в случаите, в които не е налице ефективно прилагана система за проверка (приложение II, раздел II, точка 5 и приложение III, раздел II, точка 3 към основния регламент). На последно място бе потвърдено, че макар да е задължително по закон, участието на експерт-счетоводители в процеса на проверка на практика не е гарантирано.

(31)

Следователно AAS за планиран износ подлежи на изравнителни мерки.

(32)

Поради липсата на система за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита за заместители подлежащата на изравнителни мерки полза е пълното освобождаване от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че в основния регламент се предвиждат не само изравнителни мерки, които да компенсират „прекомерното“ освобождаване от мита. В съответствие с член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент и приложение I, буква и) към него само прекомерното освобождаване от мита може да бъде обект на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III към основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не бяха изпълнени. Следователно, ако бъде установено, че липсва адекватен процес на наблюдение, горепосоченото изключение за схемите за възстановяване на мита не е приложимо, а по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, отколкото предполагаемо прекомерно освобождаване. Както е посочено в приложение II, раздел II и приложение III, раздел II към основния регламент, изчисляването на такова прекомерно освобождаване не спада към задълженията на разследващия орган. Напротив, съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент разследващият орган трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразния характер на заявената система за проверка.

(33)

Размерът на субсидията за заявителя бе изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху суровините, внесени по подсхемата за „планиран износ“ по време на РПП (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията, когато за това бяха отправени основателни искания. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия бе разпределен върху целия оборот от износа през РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износ, а не се отпуска във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(34)

Ставката на субсидията, установена по време на РПП за заявителя във връзка с тази схема, възлиза на 0,52 %.

(35)

Подробно описание на DEPBS се съдържа в параграф 4.3 от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г., както и в глава 4 от НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г.

(36)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(37)

Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за отпускане на кредити по DEPBS, които се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставката на кредитите по DEPBS е установена от индийските власти за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят въз основа на SION (вж. съображение 24) и митото върху предполагаемото съдържание на вноса, независимо дали вносните мита са били платени в действителност. Ставката по DEPBS за разглеждания продукт през РПП за настоящото разследване беше 8 % с максимална горна граница от 58 Rs/kg.

(38)

За да може да участва в схемата, дружеството трябва да има износна дейност. По времето на експортната сделка износителят трябва да подаде декларация до индийските власти, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, в хода на процедурата по изпращането индийските митнически власти издават товарителница за износ. Документът посочва, inter alia, размера на кредитите по DEPBS за конкретната експортна сделка. Към този момент износителят знае точно каква полза ще получи. След издаването на товарителница за износ от митническите органи ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Съответната ставка на кредита по DEPBS за изчисляване на ползата е прилаганата към момента на подаване на декларацията за износа. Следователно няма възможност за изменения на равнището на ползата със задна дата.

(39)

Бе установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по DЕРВЅ могат да бъдат осчетоводени като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на митнически задължения при последващ внос на каквито и да било неограничено внасяни стоки, с изключение на средства за производство. Стоките, внасяни срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по DEPBS могат да се прехвърлят свободно и са валидни за период от 24 месеца от датата на отпускане.

(40)

Заявки за кредити по DEPBS се попълват по електронен път и могат да обхващат неограничен брой експортни сделки. Срокът за подаване на заявления е 3 месеца, но както ясно е предвидено в параграф 9.3 от НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г., заявленията, получени след крайния срок за подаването им, винаги могат да бъдат разгледани, ако се заплати минимална такса за забава (напр. 10 % от размера на кредита).

(41)

Установено бе, че заявителят е използвал тази схема по време на РПП.

(42)

В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPBS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с кредита по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като по този начин се подобрява ликвидността му.

(43)

Освен това DEPBS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(44)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, както твърди заявителят. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са употребени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е извършено прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да се ползва от DEPBS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може износителят да се ползва от схемата, е достатъчно само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които си доставят суровини изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се ползват от DEPBS.

(45)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, беше изчислен с оглед на установената полза за получателя през РПП. В това отношение бе прието, че ползата е произтекла за получателя към момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ се отказва от събиране на мита, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(46)

Беше установено, че произтичаща от DEPBS полза е съсредоточена върху разглеждания продукт. Поради това се счита за целесъобразно оценката на помощта по DEPBS да се извърши чрез сумиране на кредитите от всички експортни сделки за разглеждания продукт по тази схема през РПП.

(47)

При отправени основателни искания таксите, задължително плащани за получаването на субсидията, бяха приспаднати от кредитите, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(48)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тези субсидии беше разпределен върху общия оборот от износа на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа и не се предоставя във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(49)

Въз основа на гореописаното ставката за субсидията, установена за заявителя през РПП във връзка с тази схема, възлиза на 7,52 %.

(50)

Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ПВТ 2004—2009 г. и ПВТ 2009—2014 г., както и в глава 5 от НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г.

(51)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ производители доставчици и доставчици на услуги, са допуснати до участие в тази схема.

(52)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За тази цел, след подаване на заявление и заплащане на такса, ПИ издава лиценз по EPCGS. EPCGS предвижда намалена митническа ставка от 3 %, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. За да бъде изпълнено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да се използва за производство на дадено количество стоки за износ в рамките на определен период. Съгласно ПВТ 2009—2014 г. производственото оборудване може да бъде внесено с митническа ставка от 0 % по схемата EPCGS, но в този случай срокът за изпълнението на експортното задължение е по-кратък.

(53)

Притежателят на лиценз по EPCGS може да си набави производствено оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването на подобно производствено оборудване. От друга страна, местният производител може да поиска помощ за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

(54)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността му.

(55)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като подобни лицензи са свързани със задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(56)

EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото то не се влага в производството на изнасяните продукти.

(57)

Размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, използвано в нефтохимическия и други отрасли, за които такива ползи са били получени от заявителя, разпределени в рамките на период, който отразява обичайния срок на амортизация на такова производствено оборудване в съответната промишленост. Към така изчисления размер бяха добавени лихви, за да се отрази пълната стойност на ползата във времето. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложен от заявителя за неговите продажби през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(58)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия беше разпределен като подходящ знаменател върху осъществения през РПП общ оборот от износа на нефтохимическия и други отрасли, за които такава полза е била получена, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа.

(59)

Ставката на субсидията, установена във връзка с тази схема по време на РПП, възлиза на 1,49 %.

(60)

Подробно описание на схемата FMS се съдържа в параграфи 3.9.1—3.9.2.2 от ПВТ 2004—2009 г. и параграфи 3.14.1—3.14.3 от ПВТ 2009—2014 г., и в параграфи 3.20—3.20.3 от НП I 2004—2009 г., и параграфи 3.8—3.8.2 от НП I 2009—2014 г.

(61)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(62)

По тази схема износът на всички продукти до страните, изброени в допълнение 37-С към НП I 2004—2009 г. и НП I 2009—2014 г., подлежи на митнически кредит, възлизащ на 2,5—3 % от стойността франко на борд на изнасяните по схемата продукти. От схемата са изключени определен вид дейности, напр. износ на вносни стоки или трансбордирани стоки, планиран износ, износ на услуги и експортен оборот на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици. От схемата са изключени и определен вид продукти, напр. диаманти, благородни метали, руда, зърнени храни, захар и петролни продукти.

(63)

Митническите кредити по схемата FMS могат да се прехвърлят свободно и са валидни за период от 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешение на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване.

(64)

Удостоверението за разрешение на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, и след извършването на износа или изпращането на стоките. Ако заявител представи пред властите копия на всички съответни експортни документи (напр. заповед за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма право на преценка относно предоставянето на митническия кредит.

(65)

В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Митнически кредит по FMS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с митническите кредити по FMS се предоставя полза на износителя, тъй като с тях се подобрява неговата ликвидност.

(66)

Освен това FMS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(67)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право на помощ по FMS независимо дали изобщо внася суровини. За да може износителят да се ползва от схемата, е достатъчно само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износителите, които си доставят суровини изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като такива суровини, имат право да се ползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася производствено оборудване, въпреки че последното не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти.

(68)

Размерът на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки, бе изчислен с оглед на установената полза, предоставяна на получателя за износа на разглеждания продукт през РПП, която е осчетоводявана от заявителя посредством използването на схемата с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) бе разпределен върху експортния оборот от разглеждания продукт през РПП (знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(69)

При отправени основателни искания таксите, задължително плащани за получаването на субсидията, бяха приспаднати от кредитите, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(70)

Ставката на субсидията, установена по време на РПП за заявителя във връзка с тази схема, възлиза на 0,87 %.

(71)

В хода на разследването беше установено, че заявителят не е получил никаква полза въз основа на FPS през РПП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не беше необходим.

(72)

В хода на разследването беше установено, че заявителят не е получил никаква полза въз основа на ITES през РПП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим.

(73)

Щатът Гуджарат предоставя на имащите право промишлени предприятия стимули под формата на освобождаване от и/или отсрочване на плащането на данъци върху продажбите с цел поощряването на промишленото развитие на икономически изостаналите райони в този щат.

(74)

Подробно описание на приложената от правителството на Гуджарат („ПГ“) схема се съдържа в Резолюция на ПГ № INC-1095/2000(3)/I от 11 септември 1995 г., правителственото известие (финансов отдел) № (GHN-43) VAT-2006/S.5(2)(2)-TH от 1 април 2006 г. и Правило 18A от Правилата на Гуджарат относно данъка върху добавената стойност (2006 г.).

(75)

Дружествата, които основават ново промишлено предприятие или извършват мащабно разширение на съществуващо промишлено предприятие в изостанали райони, имат право да се ползват от тази схема. Независимо от това са налице изчерпателни списъци с промишлени отрасли, които нямат право да участват в схемата, поради което предприятията в някои сфери не могат да се ползват от поощряването.

(76)

В рамките на тази схема дружествата се задължават да инвестират в изостанали райони. Тези райони, които представляват определени териториални единици в Гуджарат, се класифицират в съответствие с икономическото си развитие в отделни категории, като същевременно някои райони са изключени или „под забрана“ за прилагане на схемата на поощряване. Основните критерии за установяването на размера на поощряването са размерът на инвестициите и районът, в който е или ще бъде разположено предприятието.

(77)

Стимулите могат да бъдат предоставени по всяко време, тъй като няма ограничения нито по отношение на подаване на заявление за предоставянето им, нито в изпълнението на количествени критерии.

(78)

Чрез тази схема се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Тя представлява финансово участие от страна на ПГ, тъй като извършеното посредством нея поощряване — в настоящия случай освобождаването от данък върху продажбите — намалява постъпленията от данъци, които иначе биха били дължими. Още повече това поощряване предоставя привилегии на дадено дружество, тъй като подобрява финансовото му състояние, поради факта че не се плащат данъци, които иначе биха били дължими.

(79)

Освен това тази схема е специфична за всеки определен район по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) и параграф 3 от основния регламент, тъй като се предоставя само на някои дружества, които са инвестирали в определени географски райони в рамките на юрисдикцията на съответния щат. Тя не се предоставя на дружества, които са разположени извън тези райони, като освен това равнището на ползите е различно в зависимост от съответния район.

(80)

Следователно CIIS на ПГ подлежи на изравнителни мерки.

(81)

Заявителят посочи, че той вече не отговаря на условията за ползите по CIIS по отношение на една от фабриките си. Това твърдение беше потвърдено в хода на разследването. Друга фабрика е престанала да отговаря на условията за участие в хода на настоящото разследване. Поради това субсидиите, получени за дейностите на тези фабрики, не бяха взети предвид при изчисляването на размера на субсидията.

(82)

Размерът на субсидията бе изчислен въз основа на размера на данъка върху продажбите, който по правило се дължи по време на разследвания период в рамките на преразглеждането, но който не е платен по тази схема. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе разпределен върху общите продажби по време на разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията не зависи от износа и не се отпуска във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Изчислената по този начин ставка на субсидията възлиза на 0,31 %.

(83)

Размерът на всички подлежащи на изравнителни мерки субсидии, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент и изразен ad valorem, възлиза за заявителя на 10,73 %. Този размер на субсидиране надхвърля минималния праг, посочен в член 14, параграф 5 от основния регламент.

(84)

Следователно в съответствие с член 18 от основния регламент се приема, че субсидирането продължава през РПП.

(85)

В съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент беше проверено дали обстоятелствата, свързани със субсидирането, са се променили в значителна степен през РПП.

(86)

Беше установено, че през РПП заявителят e продължил да извлича полза от подлежащото на изравнителни мерки субсидиране от страна на ПИ. В допълнение ставката на субсидията, установена при настоящото преразглеждане, е значително по-ниска от установената при последното разследване в рамките на преразглеждането. Не са налице доказателства, че схемите ще бъдат преустановени или че в близко бъдеще ще бъдат въведени нови схеми.

(87)

Тъй като беше доказано, че заявителят получава много по-малко субсидии, отколкото преди и че е вероятно да продължи да получава субсидии в по-малък размер от установения при последното разследване в рамките на преразглеждането, се стига до заключението, че продължаването на съществуващата мярка превишава размера на субсидията, която подлежи на изравняване и която причинява вреда, поради което равнището на мерките следва да се промени с оглед на новите констатации.

(88)

В съответствие с член 19 от основния регламент и посочените в известието за започване причини за настоящото преразглеждане бе установено, че маржът на субсидиране по отношение на заявителя се е понижил от 13,8 на 10,7 % и вследствие на това ставката на изравнителното мито, прилагано спрямо този производител износител по силата на Регламент (ЕО) № 1286/2008, следва да бъде съответно изменена.

(89)

Изменената ставка на изравнителното мито следва да бъде установена на нивото на новата ставка на субсидиране, установена при настоящото преразглеждане, тъй като маржът на вредата, изчислен при първоначалното разследване на субсидирането, остава по-висок.

(90)

За да се избегне събирането на по-високи мита като резултат от колебанията на цената на РЕТ, отразяваща измененията на цената на суровия петрол, в първоначалното антисубсидийно разследване бе решено мерките да бъдат под формата на специфично мито. Счита се, че поради същата причина този подход трябва да се следва и при настоящото преразглеждане. Следователно преразгледаният размер на специфичното мито възлиза на 90,4 EUR/t.

(91)

Изменението на ставката на изравнителното мито ще се отрази върху окончателното антидъмпингово мито, налагано по силата на Регламент (ЕО) № 192/2007 върху вноса на PET, произвеждан от заявителя.

(92)

Във всички предходни разследвания антидъмпинговото мито бе коригирано, за да се избегне двойното отчитане на последиците от ползите от износните субсидии. В това отношение в член 14, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и в член 24, параграф 1 от основния регламент се предвижда, че не се допуска едновременно налагане на антидъмпингови и изравнителни мерки при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на износно субсидиране. При предходните разследвания, а също и при настоящото преразглеждане бе установено, че някои от разследваните схеми на субсидиране, подлежащи на изравнителни мерки, са представлявали експортни субсидии по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент. По отношение на другите схеми за субсидиране, и по-специално на CIIS на ПГ, нямаше доказателства и не бяха изтъкнати доводи, които да покажат дали и до каква степен едни и същи субсидии се компенсират двукратно при едновременното налагане на антидъмпингови и изравнителни мита върху един и същ внасян продукт. По-конкретно не беше представено доказателство, че CIIS понижава експортната цена на даден продукт по различен начин в сравнение с цената на продукта, продаван на вътрешния пазар. По този начин CIIS влияе по един и същ начин и в еднаква степен върху цените, на които производителят продава продуктите си на вътрешния пазар и на външните пазари.

(93)

Тези субсидии сами по себе си са оказали въздействие върху експортната цена на заявителя и следователно са довели до повишаване на дъмпинговия марж. Казано по друг начин, окончателният дъмпингов марж, установен в първоначалното антидъмпингово разследване, се обяснява частично с наличието на експортни субсидии.

(94)

Следователно към настоящия момент окончателните ставки на антидъмпинговото мито за заявителя трябва да бъдат коригирани, за да може преразгледаният размер на ползите от експортните субсидии през РПП да се вземе предвид в настоящото преразглеждане и да се отрази действителният дъмпингов марж, оставащ след налагането на коригираното окончателно изравнително мито, с което се компенсират последиците от експортните субсидии.

(95)

С други думи, новите равнища на субсидиране трябва да бъдат взети предвид, за да бъдат коригирани установените по-рано антидъмпингови маржове.

(96)

Следователно антидъмпинговото мито за заявителя възлиза на 132,6 EUR/t.

(97)

Заявителят, както и останалите заинтересовани страни бяха информирани за фактите и съображенията, на които се основава намерението да се препоръча преустановяването на разследването,