20.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 215/4

(1)

В Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (2) са установени максимално допустимите количества на бензо[a]пирен в редица храни.

(2)

Бензо[a]пиренът принадлежи към групата на полицикличните ароматни хидрокарбони (ПАХ) и се използва като маркер за наличието и ефекта на канцерогенни полициклични ароматни хидрокарбони в храните на базата на научно становище на бившия Научен комитет по храните (3). В своето становище от декември 2002 г. Научният комитет по храните препоръча да се проведат допълнителни анализи на относителните съотношения на тези полициклични ароматни хидрокарбони в храните, с оглед в бъдеще да бъде направен нов преглед на това дали бензо[a]пиренът може да продължи да бъде разглеждан като маркер.

(3)

Нови данни относно наличието на канцерогенни полициклични ароматни хидрокарбони в храните бяха събрани от държавите-членки в рамките на Препоръка 2005/108/ЕО на Комисията (4). Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да преразгледа становището на Научния комитет по храните с оглед на новите данни във връзка с наличието на други свързани с това нови научни сведения, както и на подхода, основан на границата на експозиция. От ЕОБХ бе поискано при прегледа да направи повторна оценка на това дали бензо[a]пиренът може да продължи да бъде разглеждан като маркер.

(4)

На 9 юни 2008 г. (5) научната група за замърсителите в хранителната верига (Комитет CONTAM) на ЕОБХ прие становище относно полицикличните ароматни хидрокарбони в храните. В посоченото становище ЕОБХ прави заключението, че бензо[a]пиренът не е подходящ маркер за наличието на полициклични ароматни хидрокарбони в храните и че по-подходящ показател за наличието на ПАХ в храни би била една система от четири специфични вещества (ПАХ4 (6)) или от осем специфични вещества (ПАХ8 (7)). ЕОБХ заключи също така, че система от осем вещества (ПАХ8) не би осигурила по-голяма добавена стойност в сравнение със система от четири вещества (ПАХ4).

(5)

Освен това Комитетът CONTAM заключи, на базата на подхода, основан на границата на експозиция, че при средните изчислени стойности на хранителната експозиция рискът за здравето на потребителите е малък. За големите потребители обаче границите на експозиция са били някъде около 10 000 или под тази стойност, което сочи за потенциална опасност за здравето на потребителите.

(6)

Въз основа на направените от ЕОБХ заключения, настоящата система на използване на бензо[a]пирен като единствен маркер за групата на полицикличните ароматни хидрокарбони не може да бъде запазена. Поради това е необходимо Регламент (ЕО) № 1881/2006 да бъде изменен.

(7)

За сбора от четири вещества (ПАХ4) (бензо[a]пирен, бенз[a]антрацен, бензо[b]флуорантен и хризен) следва да бъдат въведени нови максимално допустими количества, като за бензо[a]пирена бъде запазено отделно максимално допустимо количество.

(8)

Такава система би гарантирала, че съдържанието на ПАХ в храните се поддържа на равнища, които не създават опасност за здравето, и че съдържанието на ПАХ може да бъде контролирано и в пробите, в които не може да бъде установено наличие на бензо[a]пирен, но в които има наличие на други ПАХ.

(9)

Отделното максимално допустимо количество на бензо[a]пирен се запазва, за да се осигури съпоставимост между предходните и новите данни. След определен период на прилагане на настоящото изменение и въз основа на новите данни, които ще бъдат получени в бъдеще, следва да се направи повторна оценка на необходимостта от запазване на отделно максимално допустимо количество за бензо[a]пирен.

(10)

По отношение на сбора от четири вещества (ПАХ4) за основа на решенията за съответствие следва да се използват по-ниски пределни концентрации.

(11)

Максимално допустимите количества на полицикличните ароматни хидрокарбони трябва да са безопасни и толкова малки, колкото е разумно постижимо, опирайки се на добри производствени и земеделски/рибарски практики. Новите данни за наличие на ПАХ показват, че в някои хранителни стоки фоновите нива на ПАХ са по-ниски, отколкото се е предполагало. Поради това максимално допустимите количества на бензо[a]пирен бяха променени, за да отразяват съответните по-ниски и по-реалистични фонови нива в пресни и пушени двучерупчести мекотели.

(12)

Данните за пушена риба и пушено месо също показват, че е възможно да бъдат постигнати по-ниски максимално допустими количества. Въпреки това в някои случаи може да се наложат промени в настоящата технология за опушване. Поради това следва да се установи двуетапна процедура за пушеното месо и пушената риба, която да осигури двегодишен преходен период от началната дата на прилагане на настоящия регламент преди по-ниските максимално допустими количества да станат приложими.

(13)

В пушената цаца (копърка, трицона, шпрот) и в консервираната пушена цаца (копърка, трицона, шпрот) бе установено по-високо на съдържание на ПАХ, отколкото в другите видове пушена риба. За пушената цаца (копърка, трицона, шпрот) и консервираната пушена цаца (копърка, трицона, шпрот) следва да се установят специфични максимално допустими количества, които да отразяват това, което е възможно да бъде постигнато при тези храни.

(14)

Досега максимално допустимото количество на бензо[a]пирен в „мускулно месо от риба, различна от пушената риба“ се определяше като показател за евентуално замърсяване на околната среда. Доказано бе обаче, че в прясната риба ПАХ по-бързо се обезвреждат в резултат на ускорения метаболизъм и не се натрупват в мускулното месо. Поради това запазване на максимално допустими количества на ПАХ в прясната риба вече не е целесъобразно.

(15)

В някои видове топлинно обработено месо и топлинно обработени месни продукти, продавани на крайния потребител, са установени високи равнища на ПАХ. Тези равнища могат да бъдат предотвратени, ако се спазват подходящи условия на преработка и се използва подходящо оборудване. Поради това е целесъобразно да се определят максимално допустими количества на ПАХ в месо и месни продукти, претърпели топлинна обработка, за която се знае, че води до образуването на ПАХ, т.е. само печене на грил и на барбекю.

(16)

Какаовото масло бе временно освободено от задължението за спазване на максимално допустими количества на бензо[a]пирен в растителните и животински мазнини по смисъла на Регламент (ЕО) № 1881/2006 и бе предвидено до 1 април 2007 г. да се извърши преглед на целесъобразността от определяне на максимално допустимо количество на ПАХ в какаовото масло. Впоследствие прегледът бе отложен до излизане на резултатите от провежданата по това време от ЕОБХ нова научна оценка на ПАХ.

(17)

Съдържанието на ПАХ в какаовото масло е по-високо, отколкото в други растителни и животински мазнини. Това се дължи основно на неправилно сушене на какаовите зърна и на факта, че за разлика от други растителни и животински мазнини какаовото масло не може да бъде рафинирано. Какаовото масло е основна съставка на суровите какаови продукти (напр. какао на зърна, какаова маса, белени какаови зърна или какаова течност) и се използва в шоколад или други какаови продукти, които често се консумират от деца. Поради това то допринася за експозицията на хората, и особено на децата. Поради това е необходимо да се определят максимално допустими количества на ПАХ в какаото на зърна и производните му продукти, в т.ч. и в какаовото масло.

(18)

Максимално допустимите количества на ПАХ в какаото на зърна следва да се определят на нива толкова ниски, колкото е разумно възможно, като при това се вземат под внимание настоящите технологични възможности на държавите производителки. Те следва да се определят въз основа на мазнините, тъй като ПАХ се концентрират в мастната фракция, какаовото масло. За да се даде възможност на държавите производителки да направят технологични подобрения, за да се приспособят към тези максимално допустими количества, началото на прилагането на максимално допустимите количества в какаото на зърна и производните му продукти следва да бъде отложено. Освен това спрямо тези продукти следва първоначално да се прилага по-високо максимално допустимо количество за сбора от четири вещества. След преходен период от две години следва да се прилага по-ниско максимално допустимо количество. Равнищата на ПАХ в какаото на зърна и производните му продукти следва да бъдат редовно контролирани, за да се прецени възможността за допълнително понижаване на максимално допустимите количества в бъдеще.

(19)

Данните са показали, че съдържанието на ПАХ4 в кокосовото масло може да бъде по-високо от това в други растителни и животински мазнини. Това се дължи на пропорционално по-високото съдържание на бенз[a]антрацен и хризен, които не могат да бъдат лесно отстранени при рафинирането на кокосовото масло. По тази причина специфичните максимално допустими количества за кокосовото масло следва да се определят на нива толкова ниски, колкото е разумно възможно, като при това се вземат под внимание настоящите технологични възможности на държавите производителки. Тъй като в държавите производителки се очаква да бъдат направени технологични подобрения, нивата на ПАХ в кокосовото масло следва да бъдат редовно контролирани, за да се прецени възможността за определяне на по-ниски максимално допустими количества в бъдеще

(20)

Данните за наличието на ПАХ в зърнените и зеленчуковите култури, с които се разполага към настоящия момент, са ограничени. Наличните данни сочат, че зърнените и зеленчуковите култури имат по-скоро ниско съдържание на ПАХ. Ниските нива, които сочат наличните към момента данни, не могат да бъдат основание за незабавното определяне на максимално допустими количества. ЕОБХ обаче причисли зърнените и зеленчуковите култури към продуктите, които значително допринасят за експозицията на човека поради големите количества, в които те се консумират. Поради това нивата на ПАХ в тези две групи продукти следва да продължат да бъдат контролирани. На базата на нови данни ще се установи необходимостта от определяне на максимално допустими количества.

(21)

В някои хранителни добавки бяха установени високи нива на ПАХ. Тези нива обаче варират и зависят от конкретния вид хранителна добавка. Налице е необходимост от събиране на още данни за хранителните добавки. След като тези данни станат достъпни, ще се прецени необходимостта от определяне на максимално допустими количества на ПАХ в хранителните добавки.

(22)

На държавите-членки и на хранителните предприятия следва да бъде предоставено време, за да се приспособят към максимално допустимите количества, определени в настоящия регламент. Поради това началото на прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено. Следва да се предвиди преходен период за продуктите, които вече са пуснати на пазара преди началната дата на прилагане на измененията, въведени с настоящия регламент.

(23)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и не бяха обект на възражение от страна на Европейския парламент и Съвета,