16.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 210/12

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политиките по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет одобри приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 6 май 2011 г. Кипър представи своята национална програма за реформи за 2011 г., а на 7 май 2011 г. — актуализацията от 2011 г. на своята програма за стабилност за периода 2010—2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Икономиката на Кипър се възстановява с умерени темпове, след като претърпя своето първо свиване за последните 35 години през 2009 г., когато реалният БВП спадна с 1,7 %. Пазарът на труда беше засегнат от рецесията, като равнището на безработицата достигна 6,5 % през 2010 г. Състоянието на публичните финанси също се влоши. От излишък се стигна до бюджетен дефицит от 6 % от БВП през 2009 г., породен от автоматични стабилизатори, дискреционни мерки за фискално стимулиране за противодействие на икономическия спад, както и от сериозните последици от по-малкия дял на данъците в структурата на растежа. През 2010 г. икономическата активност отбеляза умерен ръст от 1 %, дължащ се предимно на натрупването на материални запаси след масовото намаляване на складовите наличности през 2009 г., наред с леко възобновяване на частното потребление. Очаква се по-оптимистичната икономическа прогноза да окаже благоприятно влияние на пазара на труда, като според прогнозите равнището на заетостта ще се повиши умерено, а равнището на безработицата постепенно ще спадне под най-високата си стойност от края на 2010 г.

(8)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 оценка на актуализираната програма за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий, който стои в основата на бюджетните прогнози, е правдоподобен до 2012 г., но е твърде оптимистичен след това, ако се съпостави с прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. С програмата за стабилност се цели намаляване на бюджетния дефицит до 4 % от БВП през 2011 г. и до 2,6 % през 2012 г. в съответствие с Препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. и продължаване на консолидацията след това. В програмата се прогнозира, че съотношението на дълга към БВП ще достигне своята най-висока стойност през 2012 г. и ще започне да намалява след това. Средногодишното подобрение на структурното салдо за периода 2011—2012 г. е 1,5 % от БВП в съответствие с препоръките на Съвета. При все това определената степен на структурното подобрение е под предвидената в изискванията на Пакта за стабилност и растеж както за 2013 г., така и за 2014 г. Средносрочната цел, за която отново се потвърждава, че е балансиран бюджет в структурно отношение, няма да бъде постигната през програмния период. Въпреки че предвидената цялостна корекция се основава на ограничаване на разходите, повечето мерки през 2011 г. се отнасят до приходите. Като цяло следването на курса на консолидация, очертан в програмата, е изложено на рискове, свързани с непрекъснатото преструктуриране с цел намаляване на дела на данъците като елемент на икономическия растеж, практиката да се приемат допълнителни бюджети през годината, а също и с навременното прилагане на мерките, които все още трябва да бъдат съгласувани със социалните партньори, и други, които все още не са конкретизирани (напр. ограничаване на текущите разходи). С оглед на тези рискове може да се наложи приемането на допълнителни мерки, ако макроикономическите или бюджетните резултати се окажат по-лоши от очакваното.

(9)

Въпреки че спадна до около 8 % от БВП през 2010 г., дефицитът по текущата сметка продължава да бъде голям и вероятно ще възпрепятства икономическия растеж в средносрочен план. Големите разходи на публичния сектор трябва да бъдат финансирани чрез външен дълг или чрез по-големи спестявания на местни частни лица. Последното предполага по-нисък ръст на БВП вследствие на по-ниските инвестиции или частно потребление. В средносрочен план дефицитът ще продължи да се подобрява, но в умерена степен. На 13 юли 2010 г. в контекста на процедурата при прекомерен дефицит Съветът препоръча също така на кипърските власти да засилят задължителния характер на своята средносрочна бюджетна рамка. Не е отчетен напредък в тази насока досега. В програмата за стабилност се предвижда средносрочната бюджетна рамка да се прилага изцяло от фискалната 2014 година нататък, вместо от 2012 г., както се очакваше доскоро. Поради това нейното въздействие би могло да стане осезателно едва в средносрочен план. Навременното прилагане на новата рамка би било от голямо значение за успешната и трайна консолидация на публичните финанси.

(10)

Банковият сектор устоя добре както на световната финансова криза, така и на кризата на държавните дългове в Еврозоната, без да е необходима правителствена намеса. Въпреки това с активи на стойност над шест пъти БВП, като се изключат дъщерните дружества и клоновете на чуждестранни банки, и девет пъти БВП, когато същите са включени, делът на банковия сектор в икономиката е голям. Освен това секторът е сравнително концентриран, като пазарът е доминиран от три местни групи, които притежават около 55 % от общия размер на консолидираните активи на банковата система, с изключение на кооперативните банки. Текущите рискове на международните финансови пазари изискват продължаване на консервативното управление на счетоводния баланс и старателен надзор. Съществуват два различни надзорни органа: Централната банка на Кипър — за търговските банки, и Органът за надзор и развитие на кооперативните дружества (ASDCS) — за кооперативните кредитни институции. Правителството насърчава хармонизацията на практиките в двата надзорни органа. Междувременно е необходимо повишаване на прозрачността на надзора над кооперативните кредитни институции като стъпка в посока обединяване на функциите по надзора.

(11)

Прогнозираното дългосрочно отражение върху бюджета от застаряването на населението е значително по-голямо от средното за ЕС, най-вече поради относително високото нарастване на разходите за пенсии като дял от БВП през предстоящите десетилетия. Съгласно последната оценка на Комисията рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са високи. През април 2009 г. бе проведена пенсионна реформа. Реформата е насочена предимно към приходната част и ще забави съвсем леко увеличаването на разходите за пенсии. Съвсем ограничен е напредъкът в реформата на здравеопазването, с която се цели ограничаване на очакваното увеличение на разходите чрез създаването на национална система за здравеопазване и превръщането на обществените болници в автономни структури.

(12)

Автоматичната корекция на надбавката за компенсиране на разходите за живот (COLA), която се прави два пъти годишно, е свързана пряко със средната процентна промяна на индекса на потребителските цени за изминалите шест месеца спрямо предходните шест месеца. Тя се ползва със силна подкрепа от социалните партньори и не подлежи на обсъждане в процеса на колективно договаряне. Еднаквото ѝ прилагане обаче не позволява на заплатите да отразяват разликите в производителността на отделните сектори. Сред недостатъците на надбавката за компенсиране на разходите за живот (COLA) е, на първо място, това, че заплатите са свързани само с цените на стоките, но не и с увеличаването на производителността. На второ място, онези, които се възползват в най-голяма степен от тази система, са тези с по-висок доход. На трето място, надбавката има също така значително отражение върху публичните финанси, тъй като, освен от надниците и заплатите, тя е също така неразделна част от пенсиите, обезщетенията и другите видове надбавки.

(13)

Въпреки че в Кипър участието в пазара на труда е по-високо от средното за ЕС, пазарът на труда се отличава с голямо неравновесие между половете. В националната програма за реформи на Кипър се признава, че разликата в равнището на заетост между половете, цената и наличието на детски заведения, недостигът на гъвкави форми на заетост и трайните големи различия в заплащането на двата пола са важни фактори, които възпрепятстват повишаването на заетостта и растежа. В тази връзка в националната програма за реформи са представени свързани с това мерки. Докато равнището на достигане до средна и висша образователна степен в Кипър е високо, изглежда, че професионалното образование и обучение не представлява привлекателна алтернатива. Високото равнище на безработицата при младите хора, съчетано с големия дял на хората с висше образование сред безработните като цяло е сигнал, че в икономиката на Кипър има значително разминаване между търсените и предлаганите умения. Освен това за страна, в която образователното равнище е добро като цяло, степента на участие в програми за учене през целия живот е ниска, особено при някои групи (нискоквалифицираните работници, възрастните хора и безработните). В отговор на тези проблеми в националната програма за реформи се предвиждат няколко мерки, включително създаването на редица нови институти за следдипломно професионално образование и обучение, както и въвеждането на новата система за професионални стажове от академичната 2012—2013 година нататък. Като цяло за постигането на стратегическата цел на страната за преминаване от нископродуктивни към високопродуктивни работни места би съдействало в голяма степен преориентирането на образователната система към по-добра комбинация от умения, които съответстват на търсенето на пазара на труда.

(14)

През юли 2010 г. Кипър прие общ закон за транспонирането на Директивата за услугите. Бе прието и законодателство за някои отделни сектори, което бе предадено на Европейската комисия в началото на юни 2011 г. под формата на нотификация относно национални мерки за изпълнение. Въпреки това съществуват опасения във връзка с пълнотата на транспонирането, тъй като някои от пречките пред установяването и свободното предоставяне на услуги все още са налице в законодателството относно някои отделни сектори, в което все още не са направени изменения. Тези пречки са от такива общоприложими изисквания като разрешенията, изисквани от местните органи за упражняване на стопанска дейност или ограничения срок на тези разрешения, независимо от сферата на дейност и съответните рискове, до съвсем специфични условия като фиксирани тарифи за туристическите услуги, анализи на икономическата необходимост при разрешенията за даване под наем на автомобили, дискриминационно третиране на строителните дружества от други държави-членки и забрана за архитектите и инженерите да упражняват професията си като юридически лица.

(15)

Като цяло ограниченията, свързани с околната среда, както и свързаните с потреблението на ресурсите и енергията проблеми предизвикателства създават сериозни спънки пред растежа. Те са свързани с особеното географско положение на страната и с дължащите се на изменението на климата продължителни засушавания. Наскоро бе направено и публикувано проучване на рентабилността на схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, въз основа на което схемите за подпомагане бяха преразгледани. Функционирането на сектора на енергетиката може да бъде значително подобрено чрез въвеждането на природен газ и улесняването на инвестициите в инфраструктури за енергия от възобновяеми източници.

(16)

Кипър пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. От фискална гледна точка, съгласно пакта страната има ангажимент да укрепи фискалната устойчивост посредством изготвянето на рамков закон за справяне с финансови кризи и чрез създаването на напълно независим фонд за финансова стабилност. Освен това се води диалог относно преструктурирането на пенсионната система в публичния сектор, който трябва да приключи до края на 2011 г. Мерките за повишаване на заетостта са съсредоточени върху борбата с незаконния и недекларирания труд, преодоляването на несъответствията в предлагането и търсенето на умения и повишаването на конкурентоспособността на предприятията. Мерките за повишаване на конкурентоспособността предвиждат да се задържи покачването на заплатите в публичния сектор (да се преосмисли механизмът за индексиране на заплатите), да се увеличи конкурентоспособността на малките и средните предприятия, да се завърши Националната цифрова стратегия до 2011 г. и да се насърчат енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници. Тези ангажименти отразяват четирите насоки на пакта. Те осигуряват приемственост с по-широката програма за реформи, очертана в програмата за стабилност и националната програма за реформи, и потвърждават вече обявените планове за провеждане на реформи, имащи за цел преодоляването на структурните слабости на страната, без на този етап да има определен график за отговор на проблеми като заплатите и пенсионната система в публичния сектор. Поетите ангажименти бяха оценени и взети предвид в препоръките.

(17)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Кипър, но също така и съответствието им с правилата и насоките на ЕС с оглед необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнището на ЕС, насочен към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията счита, че са необходими повече усилия за постигането на целевия бюджетен дефицит за 2011 г. и че следва да бъдат конкретизирани допълнителните мерки за консолидация за 2012 г. и след това. За подобряването на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са необходими по-нататъшни мерки спрямо пенсионната система и системата на здравеопазването. Следва да бъдат предприети и по-нататъшни стъпки за укрепването на пруденциалната рамка на банковия надзор, адаптирането на системата за индексиране на заплатите и подобряването на професионалното образование, обучение и умения, бизнес средата и енергийната ефективност.

(18)

Предвид тази оценка и Препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съветът разгледа актуализираната Програма за стабилност на Кипър за 2011 г., като становището му (3) е отразено по-специално в препоръки 1 и 3 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Кипър,

1.

Да приеме необходимите постоянни мерки за постигане на бюджетните цели през 2011 г. и коригиране на прекомерния дефицит до 2012 г. в съответствие с препоръките на Съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. Да предприеме мерки за поддържане на строг контрол върху разходите и да използва всички по-добри от очакваните промени в бюджета за по-бързо намаляване на дефицита и дълга. Да осигури напредък към постигането на средносрочната цел с най-малко 0,5 % от БВП годишно и да осигури намаляване на съотношението на държавния дълг. Да ускори постепенното преминаване към обвързваща многогодишна бюджетна рамка със задължително законово основание и коригиращи механизми още при изготвянето на бюджета за 2012 г. Възможно най-скоро следва да бъде въведено бюджетиране, основано на очертаната програма и постигнатите резултати.

2.

Да укрепи допълнително пруденциалната рамка за надзор върху банките и кооперативните кредитни дружества, за да се гарантира ранното откриване на рискове.

3.

Да подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез изпълнението на мерки за реформи, с които да се контролират разходите за пенсии и здравеопазване, така че да се ограничи предвижданото увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението. Що се отнася до пенсиите, да увеличи броят на годините осигурителен стаж, да обвърже пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота или да приеме други мерки с равностоен в бюджетно отношение резултат, като същевременно се положат усилия за справяне с големия дял на възрастни хора, изложени на риск от бедност. По отношение на здравеопазването, да предприеме по-нататъшни действия за ускоряване на въвеждането на националната здравноосигурителна система.

4.

Съгласувано със социалните партньори и в съответствие с националната практика, да предприеме стъпки за реформиране на системата за договаряне и индексиране на заплатите, за да се гарантира, че техният ръст отразява по-добре промените в производителността на труда и в конкурентоспособността.

5.

Да предприеме по-нататъшни действия в рамките на планираните реформи в системата на професионално образование и обучение, за да се постигне по-голямо съответствие между образователните резултати и нуждите на пазара на труда, включително чрез създаването на институти за следдипломно професионално образование и обучение. Да предприеме мерки за повишаване на ефективността на системата за професионално обучение чрез увеличаване на стимулите за професионално образование и обучение и подобряване на достъпа до него, особено за нискоквалифицираните работници, жените и възрастните работници.

6.

До декември 2011 г. да премахне оставащите пречки пред установяването и свободното предоставяне на услуги в законодателството относно отделни сектори, за да се създадат повече възможности за растеж и работни места в сектора на услугите.

7.

Да въведе мерки за разнообразяване на видовете енергия и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Да изготви до 2012 г. план за управление на водите и схема за определяне на цените на водата, които да отразяват стремежа към рентабилност и справедливост, така че да се гарантира по-устойчиво управление на водните ресурси.