EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32010R1092

Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск

OB L 331, 15.12.2010, p. 1–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 30/12/2019

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2010/1092/oj

15.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 331/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1092/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 ноември 2010 година

за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Финансовата стабилност е предпоставка за това реалната икономика да осигурява работни места, кредитиране и растеж. Финансовата криза разкри основни слабости на финансовия надзор, който не съумя да изпревари неблагоприятните макропруденциални промени и да предотврати натрупването на прекомерни рискове във финансовата система.

(2)

Европейският парламент многократно призоваваше за засилване на реалната равнопоставеност на всички участници на равнището на Съюза, като в същото време обръщаше внимание на значителни пропуски в осъществявания от Съюза надзор на все по-интегрираните финансови пазари (в резолюции от 13 април 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“ (4), от 21 ноември 2002 г. относно правилата за пруденциален надзор в Eвропейския съюз (5), от 11 юли 2007 г. за Бялата книга относно политика в областта на финансовите услуги за периода (2005—2010 г.) — Бяла книга (6), от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие (7) и от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса „Ламфалуси“: бъдеща структура на надзора (8), както и в позициите си от 22 април 2009 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (9) и от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (10)).

(3)

През ноември 2008 г. Комисията възложи на група на високо равнище, председателствана от Жак дьо Ларозиер, да представи препоръки за подобряване на европейската надзорна уредба с цел по-добра защита на гражданите и възстановяване на доверието във финансовата система.

(4)

В представения на 25 февруари 2009 г. окончателен доклад (доклада „Дьо Ларозиер“) групата на високо равнище препоръча, inter alia, създаването на равнището на Съюза на орган, който да бъде натоварен със задачата да следи рисковете във финансовата система като цяло.

(5)

В съобщение от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“, Комисията приветства и изрази своята широка подкрепа за препоръките на доклада „Дьо Ларозиер“. На заседанието си от 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта от подобряване на регулирането и надзора върху финансовите институции в Съюза и използването на доклада „Дьо Ларозиер“ като основа за действие.

(6)

В съобщение от 27 май 2009 г., озаглавено „Европейски финансов надзор“, Комисията предложи редица реформи на действащата уредба, целящи запазване на финансовата стабилност на равнището на Съюза, които по-специално включват създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), отговорен за извършването на пруденциален надзор на макроравнище. Съветът, на заседанието си от 9 юни 2009 г., както и Европейският съвет, на заседанието си от 18 и 19 юни 2009 г., подкрепиха предложенията на Комисията и приветстваха намерението ѝ да представи законодателни предложения, за да може новата рамка да бъде въведена до края на 2010 г. В съответствие със становището на Комисията Съветът заключи, inter alia, че Европейската централна банка (ЕЦБ) „следва да предоставя аналитична, статистическа, административна и логистична помощ на Европейския съвет за системен риск, като използва техническите съвети, предоставени от националните централни банки и надзорни органи“. Помощта, предоставяна от ЕЦБ на ЕССР, както и задачите, възложени на ЕССР, не следва да засягат принципа за независимостта на ЕЦБ при изпълнение на нейните задачи, установен в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(7)

Предвид интеграцията на международните финансови пазари и риска от разпространение на финансовите кризи е необходим твърд ангажимент от страна на Съюза в световен мащаб. ЕССР следва да използва експертния опит на научен комитет на високо равнище и да поеме всички отговорности в световен мащаб, необходими, за да се гарантира зачитане на мнението на Съюза по въпроси, свързани с финансовата стабилност, особено като си сътрудничи тясно с Международния валутен фонд (МВФ) и Съвета за финансова стабилност (СФС), от които се очаква да осигурят ранни предупреждения за пруденциалните рискове на макроравнище в световен мащаб, и с партньорите от Групата на двадесетте (Г-20).

(8)

ЕССР следва да допринесе, inter alia, за изпълнението на препоръките, отправени към Г-20 от МВФ, СФС и Банката за международни разплащания (БМР).

(9)

В доклада на МВФ, БМР и СФС от 28 октомври 2009 г., представен на финансовите министри от Г-20 и на управителите на централните банки, озаглавен „Guidance to Assess the Systemic Importance of Financial Institutions, Markets and Instruments: Initial Considerations“(„Насоки за оценка на системната важност на финансовите институции, пазари и инструменти. Начални обсъждания“), се отбелязва също така, че оценката на системния риск вероятно ще се променя в зависимост от икономическата среда. Тя ще бъде обусловена също така от финансовата инфраструктура и схемите за управление на кризи и способността за справяне в случай на сривове. Финансовите институции може да са системно важни за местните, националните и международните финансови системи и икономики. Ключовите критерии за определяне на системната важност на пазарите и институциите са размерът (обемът на финансовите услуги, предоставяни от отделен елемент на финансовата система), заменяемостта (степента, до която други елементи на системата могат да предоставят същите услуги в случай на срив) и взаимосвързаността (връзките с други елементи на системата). Основаната на тези три критерия оценка следва да бъде допълнена с оценка на финансовата уязвимост и способността на институционалната рамка да реагира на финансови сривове, а същевременно следва да отчита редица допълнителни фактори като, inter alia, сложния характер на специфичните структури и бизнес модели, степента на финансова самостоятелност, интензитета и обхвата на надзора, прозрачността на финансовите механизми и връзките, които могат да се отразят на общия риск на институциите.

(10)

Задачата на ЕССР следва да бъде да наблюдава и оценява системния риск при нормални условия с цел намаляване на експозицията на системата към риск от срив на системни елементи и засилване на устойчивостта на финансовата система на шокове. В тази връзка ЕССР следва да допринася за гарантиране на финансовата стабилност и за намаляване на отрицателното въздействие върху вътрешния пазар и реалната икономика. За да изпълнява целите си, ЕССР следва да анализира цялата относима информация.

(11)

В съществуващата уредба на Съюза се отделя твърде малко внимание на пруденциалния надзор на макроравнище и на взаимовръзките между процесите в по-широката макроикономическа среда и финансовата система. Отговорността за пруденциалния анализ на макроравнище е все така разпокъсана и се поема от редица органи на различно равнище, като не съществува механизъм, който да осигурява адекватното идентифициране на пруденциалните рискове на макроравнище и издаването на ясни предупреждения и препоръки, както и последващото предприемане и изпълнение на действия в тази връзка. За доброто функциониране на световната финансова система и тази на Съюза и за намаляването на заплахите за тях е необходима засилена съгласуваност между пруденциалния надзор на макро- и микроравнище.

(12)

Новоразработената система за пруденциален надзор на макроравнище се нуждае от ползващо се с доверие и авторитетно ръководство. Следователно, предвид ключовата му роля и доверието, с което се ползва в международен и вътрешен план, и в съответствие с препоръките в доклада „Дьо Ларозиер“, председателят на ЕЦБ следва да бъде председател на ЕССР през първия петгодишен мандат след влизането в сила на настоящия регламент. Освен това следва да се повишат изискванията за отчетност и органите на ЕССР следва да могат да се ползват от опит, професионални умения и становища по широк спектър от въпроси.

(13)

В доклада „Дьо Ларозиер“ също така се посочва, че пруденциалният надзор на макроравнище се обезсмисля, ако не може да въздейства по някакъв начин върху надзора на микроравнище, докато пруденциалният надзор на микроравнище не може ефективно да осигури финансова стабилност без надлежно отчитане на процесите на макроравнище.

(14)

Следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), обединяваща участниците, упражняващи финансов надзор на национално равнище и на равнището на Съюза, които да действат като мрежа. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, участниците в ЕСФН следва да си съдействат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, особено с цел осигуряване на подходящ и надежден поток от информация между тях. На равнището на Съюза мрежата следва да включва ЕССР и три надзорни органа на микроравнище: Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11), Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12), и Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 (13) на Европейския парламент и на Съвета (заедно наричани по-нататък „ЕНО“).

(15)

Съюзът се нуждае от специален орган, който да отговаря за пруденциалния надзор на макроравнище върху цялата му финансова система, да идентифицира рисковете за финансовата стабилност и, при необходимост, да издава предупреждения за рискове и препоръки за предприемане на действия в отговор на тези рискове. Следователно ЕССР следва да бъде създаден като нов, независим орган за всички финансови сектори и гаранционни схеми. ЕССР следва да отговаря за упражняването на пруденциалния надзор на макроравнище в Съюза и не следва да има юридическа правосубектност.

(16)

ЕССР следва да включва Генерален съвет, Управителен комитет, секретариат, Консултативен научен комитет и Консултативен технически комитет. При определянето на състава на Консултативния научен комитет следва да се вземат предвид подходящи правила за конфликт на интереси, приети от Генералния съвет. При създаването на Консултативния технически комитет следва да се имат предвид съществуващите структури, за да се избегне евентуално дублиране.

(17)

ЕССР следва да издава предупреждения и, когато сметне за необходимо, препоръки от общ или конкретен характер, насочени по-специално към Съюза като цяло или към една или повече държави-членки, към един или повече ЕНО или към един или повече национални надзорни органи, като определя конкретен срок за предприемането на съответните свързани с провежданата политика действия.

(18)

ЕССР следва да разработи система от цветни кодове, за да позволи на заинтересованите лица по-добре да преценяват характера на риска.

(19)

За да се увеличи въздействието и легитимността на тези предупреждения и препоръки, те следва също така да се предават, при спазване на строги правила за поверителност, на Съвета и на Комисията, а в случаите когато са предназначени за един или повече национални надзорни органи, и на ЕНО. Обсъжданията на Съвета следва да бъдат подготвяни от Икономическия и финансов комитет (ИФК) в съответствие с определената му в ДФЕС роля. ЕССР следва редовно да информира ИФК и да му изпраща текстовете на всички предупреждения и препоръки веднага след приемането им, за да подготви дебатите в Съвета и да му предостави навременни съвети по провежданата политика.

(20)

Въз основа на представените от адресатите доклади ЕССР следва също така да наблюдава спазването на отправените от него предупреждения и препоръки, за да осигури реалното предприемане на последващи действия в отговор на неговите предупреждения и препоръки. Адресатите на препоръките следва да предприемат съответните действия по тях или да представят подходяща обосновка в случай на бездействие (механизъм „действие или обяснение“). Ако ЕССР прецени, че ответните действия са неподходящи, той информира адресатите, Съвета и, когато е уместно, съответния европейски надзорен орган, при спазване на строги правила за поверителност.

(21)

ЕССР следва да решава, поотделно за всеки конкретен случай и след като уведоми Съвета достатъчно рано, за да може последният да предприеме действия, дали препоръката следва да има поверителен характер или следва да бъде оповестена, като отчита, че при определени обстоятелства публичното оповестяване може да спомогне за по-доброто спазване на препоръките.

(22)

Ако ЕССР идентифицира риск, който би могъл сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея, той следва незабавно да уведоми Съвета за това. Ако ЕССР установи, че може да възникне извънредна ситуация, той следва да се обърне към Съвета и да представи оценка на ситуацията. След това Съветът следва да прецени доколко е необходимо да се приеме решение, адресирано до ЕНО, определящо наличието на извънредна ситуация. По време на този процес запазването на поверителността е от изключително голямо значение.

(23)

ЕССР следва да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета най-малко веднъж годишно, както и по-често при мащабни финансови сътресения. Когато е целесъобразно, Европейският парламент и Съветът следва да могат да приканят ЕССР да разгледа конкретни въпроси, свързани с финансовата стабилност.

(24)

ЕЦБ и националните централни банки следва да играят водеща роля при пруденциалния надзор на макроравнище поради своя експертен опит и своите съществуващи отговорности по отношение на финансовата стабилност. Националните надзорници следва да участват, като предоставят своя специфичен експертен опит. Участието на органите за пруденциален надзор на микроравнище в дейността на ЕССР е от съществено значение, за да се гарантира, че оценката на пруденциалния риск на макроравнище е основана на пълна и точна информация относно процесите във финансовата система. От това следва, че председателите на ЕНО следва да бъдат членове с право на глас. Един представител на компетентните национални надзорни органи на всяка държава-членка следва да участва в заседанията на Генералния съвет без право на глас. В дух на откритост 15 независими експерти следва да осигуряват външен експертен опит на ЕССР, посредством Консултативния научен комитет.

(25)

Участието в ЕССР на член на Комисията ще спомогне за установяването на връзка с макроикономическото и финансово наблюдение в Съюза, а участието на председателя на ИФК ще отразява ролята на министерствата на държавите-членки, които отговарят за областта на финансите, и на Съвета по отношение на защитата на финансовата стабилност и упражняването на икономически и финансов надзор.

(26)

От съществено значение е членовете на ЕССР да изпълняват задълженията си безпристрастно, като вземат предвид единствено финансовата стабилност на Съюза като цяло. Когато не може да бъде постигнат консенсус при гласуването на предупрежденията и препоръките в рамките на ЕССР, гласовете следва да бъдат с еднаква тежест и решенията следва да се вземат по правило с обикновено мнозинство.

(27)

Взаимосвързаността на финансовите институции и пазари предполага, че наблюдението и оценката на потенциалните системни рискове следва да се базират на широк спектър от относими макроикономически и микрофинансови данни и показатели. Тези системни рискове включват рискове от прекъсване на предоставянето на финансовите услуги, причинено от значително влошаване на състоянието на цялата финансова система на Съюза или на части от нея, които може да породят сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всеки вид финансова институция и посредник, пазар, инфраструктура и инструмент може да бъде системно важен. Поради това ЕССР следва да има достъп до цялата информация, необходима за изпълнение на неговите задължения, като запазва нейния поверителен характер, когато това се изисква.

(28)

Мерките за събиране на информация, установени в настоящия регламент, са необходими за изпълнението на задачите на ЕССР и следва да не засягат правната рамка на Европейската статистическа система в областта на статистиката. Ето защо настоящият регламент не следва да засяга Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (14) и Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (15).

(29)

Участниците на пазара могат да осигурят ценен принос за разбиране на промените, влияещи върху финансовата система. Ето защо, когато е уместно, ЕССР следва да се консултира със заинтересованите лица от частния сектор, включително с представителите на финансовия сектор, сдруженията на потребителите, групите на клиентите в областта на финансовите услуги, създадени от Комисията или със законодателството на Съюза, като им осигурява достатъчна възможност да представят своите съображения.

(30)

Създаването на ЕССР следва пряко да допринесе за постигане на целите на вътрешния пазар. Пруденциалният надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза е неделима част от цялостната нова надзорна уредба на Съюза, тъй като макропруденциалният аспект е тясно свързан със задачите на пруденциалния надзор на микроравнище, възложени на ЕНО. Само при наличието на уредба, която надлежно взема предвид взаимозависимостта между пруденциалните рискове на микро- и макроравнище, всички заинтересовани лица ще могат да имат достатъчно увереност за предприемането на презгранични финансови дейности. ЕССР следва да наблюдава и оценява рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от процесите, които могат да окажат въздействие на равнището на отделен сектор или на финансовата система като цяло. Чрез действия в отговор на тези рискове ЕССР ще допринесе пряко за изграждането на интегрирана надзорна структура в Съюза, необходима за насърчаването на навременни и последователни свързани с провежданата политика действия в държавите-членки, като по този начин се избягват различните подходи и се подобрява функционирането на вътрешния пазар.

(31)

В решение от 2 май 2006 г. по дело C-217/04 (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз) Съдът заключи, че „редакцията на член 95 от Договора за ЕО [понастоящем член 114 ДФЕС] по никакъв начин не указва на това, че адресати на мерките, приети от законодателните органи на Общността на основание посочената разпоредба, могат да бъдат единствено отделните държави-членки. Законодателят може да счете за необходимо да предвиди създаването на орган на Общността, който да отговаря за подпомагането на процеса на хармонизация в случаи, когато приемането на незадължителни придружаващи и рамкови мерки изглежда целесъобразно с оглед улесняването на еднаквото изпълнение и прилагане на актове, основаващи се на тази разпоредба.“ (16). ЕССР следва да допринесе за финансовата стабилност, необходима за по-нататъшната финансова интеграция на вътрешния пазар, чрез наблюдение на системните рискове и издаване на предупреждения и препоръки, когато това е целесъобразно. Тези задачи са тясно свързани с целите на законодателството на Съюза относно вътрешния пазар на финансови услуги. Поради това ЕССР следва да бъде създаден на основание член 114 ДФЕС.

(32)

Както се посочва в доклада „Дьо Ларозиер“, необходим е поетапен подход и Европейският парламент и Съветът следва да извършат цялостен преглед на ЕСФН, ЕССР и ЕНО до 17 декември 2013 г.

(33)

Тъй като поради интеграцията на финансовите пазари в Съюза целта на настоящия регламент, а именно постигането на ефективен пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Създаване

1.   Създава се Европейски съвет за системен риск (ЕССР). Неговото седалище е във Франкфурт на Майн.

2.   ЕССР е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), чиято цел е да осигури надзора върху финансовата система на Съюза.

3.   ЕСФН се състои от:

а)

ЕССР;

б)

Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010;

в)

Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010;

г)

Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010;

д)

Съвместния комитет на европейските надзорни органи (Съвместен комитет), предвиден в член 54 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010;

е)

компетентните или надзорните органи в държавите-членки, посочени в актовете на Съюза, изброени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010;

4.   Съгласно принципа на лоялното сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз участниците в ЕСФН си съдействат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, особено с цел осигуряване на подходящ и надежден информационен поток между тях.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„финансова институция“ означава всяко предприятие, което попада в приложното поле на законодателството на Съюза, посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и всяко друго предприятие или образувание в Съюза, чийто основен предмет на дейност има сходен характер;

б)

„финансова система“ означава всички финансови институции, пазари, продукти и пазарни инфраструктури;

в)

„системен риск“ означава риск от дестабилизиране на финансовата система, който може да породи сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури могат да са потенциално системно важни до известна степен.

Член 3

Мисия, цели и задачи

1.   ЕССР отговаря за упражняването на пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система в рамките на Съюза, с оглед да допринесе за предотвратяване или намаляване на системните рискове за финансовата стабилност в Съюза, произтичащи от процесите във финансовата система, и като отчита макроикономическите процеси, с цел да се избегнат периоди на мащабни финансови сътресения. Той допринася за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и по този начин осигурява устойчив принос за икономическия растеж от страна на финансовия сектор.

2.   За целите на параграф 1 ЕССР изпълнява следните задачи:

а)

определя и/или събира и анализира цялата относима информация, която е необходима за постигане на целите, описани в параграф 1;

б)

идентифицира и подрежда по приоритет системните рискове;

в)

когато тези системни рискове се считат за значителни, издава предупреждения и ги оповестява публично, когато това е целесъобразно;

г)

издава препоръки за коригиращи действия в отговор на идентифицираните рискове и ги оповестява публично, когато това е целесъобразно;

д)

когато ЕССР установи, че може да възникне извънредна ситуация по смисъла на член 18 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010, той издава поверително предупреждение, адресирано до Съвета и представя на Съвета оценка на ситуацията, за да може Съветът да прецени необходимостта от приемане на решение, адресирано до ЕНО, в което да се посочи наличието на извънредна ситуация;

е)

следи за предприемането на действия в отговор на предупрежденията и препоръките;

ж)

осъществява тясно сътрудничество с всички други участници в ЕСФН; когато е целесъобразно, предоставя на ЕНО нужната за изпълнението на техните задължения информация относно системните рискове и, в сътрудничество с ЕНО, разработва общ набор от количествени и качествени показатели („таблица на риска“) с цел идентифициране и измерване на системния риск;

з)

участва в Съвместния комитет, когато това е целесъобразно;

и)

координира действията си с тези на международните финансови организации, и по-специално с МВФ и СФС, а също и със съответните органи на трети държави по въпроси, свързани с пруденциалния надзор на макроравнище;

й)

изпълнява други подобни задачи, предвидени в законодателството на Съюза.

ГЛАВА II

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 4

Структура

1.   ЕССР има Генерален съвет, Управителен комитет, секретариат, Консултативен научен комитет и Консултативен технически комитет.

2.   Генералният съвет взема решенията, необходими за изпълнение на възложените на ЕССР задачи съгласно член 3, параграф 2.

3.   Управителният комитет подпомага процеса на вземане на решение на ЕССР, като подготвя заседанията на Генералния съвет, преглежда документите, които ще бъдат обсъждани, и наблюдава напредъка в текущата дейност на ЕССР.

4.   Секретариатът отговаря за ежедневната работа на ЕССР. Той предоставя висококачествена аналитична, статистическа, административна и логистична помощ на ЕССР под ръководството на председателя и на Управителния комитет в съответствие с Регламент (ЕС) № 1096/ 2010 на Съвета (17). Секретариатът също така използва технически съвети, предоставени от ЕНО, националните централни банки и националните надзорници.

5.   Посочените в членове 12 и 13 Консултативен научен комитет и Консултативен технически комитет предоставят съвети и помощ по въпроси, свързани с дейността на ЕССР.

Член 5

Председател и заместник-председатели на ЕССР

1.   Председателят на ЕЦБ е председател на ЕССР с мандат от пет години, считано от влизането в сила на настоящия регламент. За следващите мандати председателят на ЕССР се определя съгласно реда и условията, определени въз основа на преразглеждането, предвидено в член 20.

2.   Първият заместник-председател се избира от членовете на Генералния съвет на ЕЦБ и измежду тях с мандат от пет години, като се отчита необходимостта от балансирано представителство на държавите-членки като цяло, както и на тези, чиято парична единица е еврото, и на държавите-членки с друга парична единица. Първият заместник-председател може да бъде преизбран веднъж.

3.   Вторият заместник-председател е председателят на Съвместния комитет, назначен в съответствие с член 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

4.   Председателят и заместник-председателите представят пред Европейския парламент по време на публично изслушване намеренията си относно начина, по който ще изпълняват задълженията си по настоящия регламент.

5.   Председателят ръководи заседанията на Генералния съвет и на Управителния комитет.

6.   Когато председателят не може да участва в заседанията, заместник-председателите ръководят заседанията на Генералния съвет и/или на Управителния комитет по реда на тяхното старшинство.

7.   Ако мандатът на члена на Генералния съвет на ЕЦБ, избран за първи заместник-председател, приключи преди края на петгодишния мандат или ако първият заместник-председател не е в състояние да изпълнява служебните си задължения по някаква друга причина, се избира нов първи заместник-председател в съответствие с параграф 2.

8.   Председателят представлява ЕССР пред трети лица.

Член 6

Генерален съвет

1.   Членовете на Генералния съвет с право на глас са:

а)

председателят и заместник-председателят на EЦБ;

б)

управителите на националните централни банки;

в)

един член на Комисията;

г)

председателят на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган);

д)

председателят на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване);

е)

председателят на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари);

ж)

председателят и двамата заместник-председатели на Консултативния научен комитет;

з)

председателят на Консултативния технически комитет.

2.   Членове на Генералния съвет без право на глас са:

а)

един представител на високо равнище на компетентните национални надзорни органи на всяка държава-членка, в съответствие с параграф 3;

б)

председателят на Икономическия и финансов комитет (ИФК).

3.   Що се отнася до представителството на националните надзорни органи по параграф 2, буква а), съответните представители на високо равнище се сменят на ротационен принцип в зависимост от характера на обсъжданите въпроси, освен ако националните надзорни органи на определена държава-членка не са се споразумели за общ представител.

4.   Генералният съвет утвърждава процедурния правилник на ЕССР.

Член 7

Безпристрастност

1.   Когато участват в дейността на Генералния съвет или на Управителния комитет или при извършването на всякаква друга дейност, свързана с ЕССР, членовете на ЕССР изпълняват задълженията си безпристрастно и като действат единствено в интерес на Съюза като цяло. Те нямат право да искат или да приемат указания от държавите-членки, от институциите на Съюза или от който и да е друг публичен или частен орган.

2.   Членовете на Генералния съвет (независимо дали имат право на глас или не) не могат да заемат длъжности във финансовия сектор.

3.   Нито държавите-членки, нито институциите на Европейския съюз, нито който и да е друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на ЕССР при изпълнение на задачите, предвидени в член 3, параграф 2.

Член 8

Професионална тайна

1.   Членовете на Генералния съвет и всички други лица, които работят или са работили за ЕССР или чиято дейност е свързана или е била свързана с ЕССР (включително съответният персонал на централните банки, Консултативният научен комитет, Консултативният технически комитет, ЕНО и компетентните национални надзорни органи на държавите-членки) не разкриват информация, която е предмет на професионална тайна, дори и след прекратяване изпълнението на задълженията си.

2.   Получената от членовете на ЕССР информация се използва единствено при изпълнение на техните задължения и на задачите, предвидени в член 3, параграф 2.

3.   Без да се засягат член 16 и прилагането на наказателното право, посочените в параграф 1 лица нямат право да разкриват никаква поверителна информация, получена при изпълнението на техните задължения, пред което и да е лице или орган, освен в съкратена или обобщена форма, така че отделните финансови институции да не могат да бъдат идентифицирани.

4.   ЕССР, заедно с ЕНО, приема и въвежда специални процедури за поверителност с цел защита на информацията относно отделни финансови институции или на информацията, въз основа на която могат да бъдат идентифицирани отделни финансови институции.

Член 9

Заседания на Генералния съвет

1.   Редовните пленарни заседания на Генералния съвет се свикват от председателя на ЕССР и се провеждат най-малко четири пъти годишно. Извънредни заседания могат да се свикват по инициатива на председателя на ЕССР или по искане на най-малко една трета от членовете на Генералния съвет с право на глас.

2.   Всеки член участва в заседанията на Генералния съвет лично и не може да бъде представляван.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 всеки член, който е възпрепятстван да присъства на заседанията през период от най-малко три месеца, може да назначи свой заместник. Членовете могат да бъдат замествани и от лица, които са официално назначени съгласно приложимите за съответната институция правила за временно заместване.

4.   Когато е целесъобразно, на заседанията на Генералния съвет могат да бъдат поканени да присъстват представители на високо равнище на международни финансови организации, извършващи дейности, пряко свързани със задачите на ЕССР, предвидени в член 3, параграф 2.

5.   В работата на ЕССР могат да участват представители на високо равнище на съответните органи от трети държави, по-специално от държавите от ЕИП, но тяхното участие е строго ограничено до въпроси, които са от особено значение за тези държави. ЕССР може да установи правила, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на тези трети държави в работата на ЕССР. В тези правила може да се предвиди участие на техен представител като наблюдател в Генералния съвет, в конкретни случаи, когато се разглеждат единствено въпроси от значение за тези държави, като се изключват всички случаи, в които се обсъжда състоянието на отделни финансови институции или държави-членки.

6.   Разискванията на заседанията са поверителни.

Член 10

Процедура на гласуване на Генералния съвет

1.   Всеки от членовете на Генералния съвет с право на глас има един глас.

2.   Без да се засягат процедурите на гласуване, предвидени в член 18, параграф 1, Генералният съвет взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове с право на глас. При равенство на гласовете решаващ глас има председателят на ЕССР.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, за приемането на препоръка или за публичното оповестяване на предупреждение или на препоръка се изисква мнозинство от две трети от подадените гласове.

4.   За провеждането на гласуване в рамките на Генералния съвет е необходим кворум от две трети от членовете с право на глас. При липса на кворум председателят на ЕССР може да свика извънредно заседание, на което решенията могат да се вземат при кворум от една трета. В процедурния правилник, посочен в член 6, параграф 4, се определя подходящо предизвестие за свикване на извънредно заседание.

Член 11

Управителен комитет

1.   Управителният комитет се състои от:

а)

председателя и първия заместник-председател на ЕССР;

б)

заместник-председателя на ЕЦБ;

в)

четирима други членове на Генералния съвет, които са и членове на Генералния съвет на ЕЦБ, като се отчита необходимостта да се осигури балансирано представителство на държавите-членки като цяло, както и на тези, чиято парична единица е еврото, и на държавите-членки с друга парична единица. Те се избират от членовете на Генералния съвет, които са и членове на Генералния съвет на ЕЦБ, и измежду тях, с мандат от три години;

г)

един член на Комисията;

д)

председателя на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган);

е)

председателя на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване);

ж)

председателя на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари);

з)

председателя на ИФК;

и)

председателя на Консултативния научен комитет и

й)

председателя на Консултативния технически комитет.

Всяко място, освободено от избран член на Управителния комитет, се попълва чрез избор на нов член от Генералния съвет.

2.   Заседанията на Управителния комитет се свикват от председателя на ЕССР най-малко на всеки три месеца, преди всяко заседание на Генералния съвет. Председателят на ЕССР може да свиква и извънредни заседания.

Член 12

Консултативен научен комитет

1.   Консултативният научен комитет се състои от председателя на Консултативния технически комитет и 15 експерти, притежаващи широк спектър от умения и опит, предложени от Управителния комитет и одобрени от Генералния съвет, с мандат от 4 години с възможност за подновяване. Кандидатите не са членове на ЕНО и се избират въз основа на тяхната компетентност като цяло и въз основа на богатия им опит в академичната област или в други области, особено в областта на малките и средните предприятия, или на профсъюзите или като доставчици или потребители на финансови услуги.

2.   Председателят и двамата заместник-председатели на Консултативния научен комитет се назначават от Генералния съвет по предложение на председателя на ЕССР, като всеки от тях следва да притежава значителен съответен опит и знания, придобити например благодарение на академичния им опит в областта на банковото дело, пазарите на ценни книжа или застраховането и професионалното пенсионно осигуряване. Председателството на Консултативния научен комитет следва да се поема на ротационен принцип от тези три лица.

3.   По искане на председателя на ЕССР Консултативният научен комитет предоставя съвети и помощ на ЕССР в съответствие с член 4, параграф 5.

4.   Секретариатът на ЕССР подпомага работата на Консултативния научен комитет, а ръководителят на секретариата участва в неговите заседания.

5.   Когато е целесъобразно, Консултативният научен комитет организира консултации на ранен етап със заинтересовани лица, например участници на пазара, организации на потребителите и експерти от академичните среди, в дух на откритост и прозрачност, като отчита изискването за поверителност.

6.   На Консултативния научен комитет се предоставят всички средства, необходими за успешното изпълнение на неговите задачи.

Член 13

Консултативен технически комитет

1.   Консултативният технически комитет се състои от:

а)

представител на всяка национална централна банка и представител на ЕЦБ;

б)

представител на компетентните национални надзорни органи на всяка държава-членка в съответствие с втора алинея;

в)

представител на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган);

г)

представител на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване);

д)

представител на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари);

е)

двама представители на Комисията;

ж)

представител на ИФК; както и

з)

представител на Консултативния научен комитет.

Надзорните органи на всяка държава-членка избират по един свой представител в Консултативния технически комитет. Що се отнася до представителите на националните надзорни органи съгласно първа алинея, буква б), съответните представители се сменят на ротационен принцип в зависимост от характера на обсъжданите въпроси, освен ако националните надзорни органи на определена държава-членка не са се споразумели за общ представител.

2.   Председателят на Консултативния технически комитет се назначава от Генералния съвет по предложение на председателя на ЕССР.

3.   По искане на председателя на ЕССР Консултативният технически комитет предоставя съвети и помощ на ЕССР в съответствие с член 4, параграф 5.

4.   Секретариатът на ЕССР подпомага дейността на Консултативния технически комитет, а ръководителят на секретариата участва в неговите заседания.

5.   На Консултативния технически комитет се предоставят всички средства, необходими за успешното изпълнение на неговите задачи.

Член 14

Други източници на съвети

При изпълнението на задачите, предвидени в член 3, параграф 2, ЕССР търси мненията на заинтересовани лица от частния сектор, когато това е целесъобразно.

ГЛАВА III

ЗАДАЧИ

Член 15

Събиране и обмен на информация

1.   ЕССР предоставя на ЕНО необходимата за изпълнението на техните задачи информация относно рисковете.

2.   ЕНО, Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), Комисията, националните надзорни органи и националните статистически органи осъществяват тясно сътрудничество с ЕССР и му предоставят цялата информация, необходима за изпълнение на неговите задачи в съответствие със законодателството на Съюза.

3.   При спазване на член 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, ЕССР може да поиска от ЕНО информация, по правило в съкратена или обобщена форма, така че да не могат да бъдат идентифицирани отделни финансови институции.

4.   Преди да поиска информация в съответствие с настоящия член, ЕССР взема предвид съществуващите статистически данни, изготвени, разпространени и обработени от Европейската статистическа система и от ЕСЦБ.

5.   Ако исканата информация не е налична или не бъде предоставена своевременно, ЕССР може да я поиска от ЕСЦБ, от националните надзорни органи или от националните статистически органи. Ако информацията отново не бъде предоставена, ЕССР може да я поиска от съответната държава-членка, без да се засягат правомощията, възложени съответно на Съвета, Комисията (Евростат), ЕЦБ, Евросистемата и ЕСЦБ в областта на статистиката и събирането на данни.

6.   Ако ЕССР поиска информация, която не е в съкратена или обобщена форма, в мотивирано искане се обяснява защо данните относно съответната отделна финансова институция се считат за системно важни и необходими, предвид преобладаващата пазарна ситуация.

7.   Преди всяко искане на информация, която не е в съкратена или обобщена форма, ЕССР се консултира надлежно със съответния европейски надзорен орган, за да се гарантира, че искането е обосновано и пропорционално. Ако съответният европейски надзорен орган не счита, че искането е обосновано и пропорционално, той незабавно връща искането на ЕССР и изисква допълнителна обосновка. След като ЕССР предостави такава допълнителна обосновка на съответния европейски надзорен орган, адресатите изпращат исканата информация на ЕССР, при условие че имат законно право на достъп до съответната информация.

Член 16

Предупреждения и препоръки

1.   Ако са идентифицирани значителни рискове за постигането на целта по член 3, параграф 1, ЕССР отправя предупреждения и, когато е целесъобразно, издава препоръки за коригиращи мерки, включително за законодателни инициативи, когато е уместно.

2.   Предупрежденията или препоръките, издадени от ЕССР в съответствие с член 3, параграф 2, букви в) и г), могат да бъдат от общ или специален характер и да бъдат отправени, по-специално, до Съюза като цяло или до една или повече държави-членки, или до един или повече ЕНО, или до един или повече национални надзорни органи. Когато предупреждението или препоръката се отправя до един или повече национални надзорни органи, съответната държава-членка (съответните държави-членки) също се уведомява (уведомяват) за това. Препоръките съдържат конкретен срок за предприемането на действия. Препоръките относно приложимото законодателство на Съюза могат да бъдат отправени и до Комисията.

3.   Едновременно с предаването им на адресатите в съответствие с параграф 2, предупрежденията или препоръките се предават в съответствие със строги правила за поверителност на Съвета и на Комисията, а когато адресати са един или повече национални надзорни органи — на ЕНО.

4.   С оглед повишаване на осведомеността за рисковете за икономиката на Съюза и за да се подредят тези рискове по приоритет, ЕССР, в тясно сътрудничество с други участници в ЕСФН, разработва система от цветни кодове, съответстващи на ситуации с различни равнища на риск.

След определянето на критериите за такава класификация предупрежденията и препоръките на ЕССР посочват, в зависимост от конкретния случай и ако е целесъобразно, към коя категория спада рискът.

Член 17

Действия в отговор на препоръките на ЕССР

1.   Когато препоръките, посочени в член 3, параграф 2, буква г), са отправени до Комисията, до една или повече държави-членки, до един или повече ЕНО, или до един или повече национални надзорни органи, адресатите съобщават на ЕССР и на Съвета действията, предприети в отговор на препоръките, като представят подходяща обосновка за всеки случай на бездействие. Когато е приложимо, ЕССР незабавно уведомява ЕНО за получените отговори, при спазване на строги правила за поверителност.

2.   Ако ЕССР вземе решение, че негова препоръка не е била спазена или че адресатите не са предоставили подходяща обосновка на своето бездействие, той уведомява за това адресатите, Съвета и, когато е приложимо, съответния европейски надзорен орган, при спазване на строги правила за поверителност.

3.   Ако ЕССР е взел решение съгласно параграф 2 относно препоръка, която е била оповестена публично в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 1, Европейският парламент може да покани председателя на ЕССР да представи това решение, а адресатите могат да поискат да участват в обмена на мнения.

Член 18

Публични предупреждения и препоръки

1.   Генералният съвет решава във всеки конкретен случай дали да обяви публично дадено предупреждение или препоръка, след като уведоми Съвета достатъчно рано, така че той да има възможност да реагира. Независимо от член 10, параграф 3, за решения, които се вземат от Генералния съвет съгласно настоящия параграф, винаги е необходим кворум от две трети.

2.   Когато Генералният съвет вземе решение да оповести публично дадено предупреждение или препоръка, той предварително уведомява адресатите.

3.   Адресатите на предупреждения и препоръки, оповестени публично от ЕССР, разполагат и с правото публично да изложат своите мнения и аргументи в отговор на тези предупреждения и препоръки.

4.   Когато Генералният съвет вземе решение да не оповестява публично дадено предупреждение или препоръка, адресатите и, когато е целесъобразно, Съветът и ЕНО предприемат всички необходими мерки за защитата на техния поверителен характер.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Задължения за отчетност и докладване

1.   Най-малко веднъж годишно, и по-често при мащабни финансови сътресения, Европейският парламент кани председателя на ЕССР на ежегодно изслушване по повод представянето на годишния доклад на ЕССР пред Европейския парламент и пред Съвета. Това изслушване се провежда отделно от диалога между Европейския парламент и председателя на ЕЦБ по парични въпроси.

2.   Годишният доклад, посочен в параграф 1, съдържа информацията, която Генералният съвет решава да оповести публично в съответствие с член 18. Годишният доклад се предоставя на разположение на обществеността.

3.   Освен това ЕССР проучва конкретни въпроси по молба на Европейския парламент, на Съвета или на Комисията.

4.   Европейският парламент може да поиска от председателя на ЕССР да присъства на изслушване, провеждано от компетентните комисии на Европейския парламент.

5.   Председателят на ЕССР провежда с председателя и заместник-председателите на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент поверителни устни разисквания за текущата дейност на ЕССР, при закрити врата и най-малко два пъти годишно или по-често, ако това бъде счетено за необходимо. С оглед осигуряване на пълна поверителност в съответствие с член 8 между Европейския парламент и ЕССР се сключва споразумение относно подробните условия и ред за организиране на тези срещи. ЕССР предоставя копие от това споразумение на Съвета.

Член 20

Преразглеждане

До 17 декември 2013 г. Европейският парламент и Съветът разглеждат настоящия регламент въз основа на доклад на Комисията и, след получаване на становище от ЕЦБ и от ЕНО, определят дали е необходимо преразглеждане на мисията и организацията на ЕССР.

По-специално те разглеждат условията за определянето или избирането на председателя на ЕССР.

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 24 ноември 2010 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

O. CHASTEL


(1)  ОВ C 270, 11.11.2009 г., стр. 1.

(2)  Становище от 22 януари 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Позиция на Европейския парламент от 22 септември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 17 ноември 2010 г.

(4)  ОВ C 40, 7.2.2001 г., стр. 453.

(5)  ОВ C 25 E, 29.1.2004 г., стр. 394.

(6)  ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 392.

(7)  ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 26.

(8)  ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 48.

(9)  ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 214.

(10)  ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 292.

(11)  Вж. страница 12 от настоящия брой на Официален вестник.

(12)  Вж. страница 48 от настоящия брой на Официален вестник.

(13)  Вж. страница 84 от настоящия брой на Официален вестник.

(14)  ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

(15)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(16)  Сборник със съдебна практика 2006, стр. I-03771, точка 44.

(17)  Вж. страница 162 от настоящия брой на Официален вестник.


Top