24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/1

(1)

Тясното и ефективно сътрудничество между органите и институциите на отделните държави-членки е един от ключовите фактори за ефикасното функциониране на правилата на Общността по отношение на координацията на националните системи за социална сигурност.

(2)

По смисъла на регламентите един от елементите на доброто сътрудничество е обменът на информация между органи, институции и лица, който се основава на принципите на обществени услуги, ефективност, активно подпомагане, бързо предоставяне и достъпност.

(3)

Незабавното предоставяне или обмен на цялата информация, необходима за установяването и определянето на правата и задълженията на съответното лице, е от интерес както за институциите и органите, така и за съответните лица.

(4)

Принципът за лоялно сътрудничество, заложен също в член 10 от Договора, налага освен това институциите да извършват правилна оценка на фактите, които са от значение за прилагането на регламентите. В случай на съмнение относно валидността на документ или правилността на подкрепящите доказателства или в случай на различие в становищата на държавите-членки относно определянето на приложимото законодателство или коя институция следва да предостави обезщетението, в интерес на лицата, обхванати от Регламент (ЕО) № 883/2004, е институциите или органите на съответните държави-членки да постигнат споразумение в приемлив срок.

(5)

В членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда в тези случаи да се следва процедура на помирение.

(6)

Посочените разпоредби потвърждават и разширяват съдебната практика на Съда на Европейските общности по отношение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (3), съгласно която е разработена стандартна процедура в случай на спорове между държави-членки относно валидността на удостоверенията при командироване, която бе консолидирана в предишното Решение № 181 на Административната комисия на Европейските общности относно социалната сигурност на работниците мигранти (4).

(7)

В членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда възможността въпросът да бъде отнесен до Административната комисия, в случай че между съответните институции или органи е невъзможно да бъде постигнато споразумение.

(8)

В член 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда посочената процедура да бъде следвана и в случай на различие в становищата на институциите или органите по отношение на прилагането на член 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

(9)

В член 60 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се прави сходна препратка към член 6 от посочения регламент в случай на различие в становищата по отношение на приложимото законодателство с приоритет в областта на семейните обезщетения.

(10)

Основата на посочените разпоредби е заложена в член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който в случай на трудности при тълкуването или прилагането на посочения регламент институцията на компетентната държава-членка или държавата по пребиваване се свързва с институциите на съответните държави-членки и може да отнесе въпроса до Административната комисия, ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок.

(11)

Държавите-членки изтъкнаха необходимостта от установяване на стандартна процедура, която да бъде следвана преди възможността въпросът да бъде отнесен до Административната комисия, и от по-точно определяне на ролята на Административната комисия при помиряване на противоположните становища на институциите по отношение на приложимото законодателство.

(12)

Подобна процедура вече бе установена в няколко двустранни споразумения между държави-членки. Тези споразумения послужиха за образец на настоящото решение.

(13)

Препоръчва се комуникацията между лицата за контакт на институциите и органите да се осъществява по електронен път, за да се ускори процедурата.

В съответствие с условията, предвидени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

а)

случаи, в които е налице съмнение за валидността на документ или правилността на подкрепящите доказателства, които показват положението на дадено лице за целите на прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 или Регламент (ЕО) № 987/2009, или

б)

случаи, в които е налице различие в становищата на държавите-членки във връзка с определянето на приложимото законодателство.

6.

Ако настъпи някоя от ситуациите, описани в параграф 1, институцията, подаваща искането, се свързва с институцията, получаваща искането, и моли за необходимите разяснения относно нейното решение, и при целесъобразност — за оттегляне на съответния документ или обявяването му за невалиден, или за преразглеждане или анулиране на нейното решение.

7.

Институцията, подаваща искането, го подкрепя с доказателства, като посочва, че се прилага настоящото решение и привежда съответните подкрепящи доказателства, които обосновават подаването на искането. Тя посочва своето лице за контакт през първия етап от процедурата на диалог.

8.

Институцията, получаваща искането, незабавно потвърждава неговото получаване по електронен път или по факс, но не по-късно от 10 работни дни от постъпването на искането. Тя също посочва своето лице за контакт през първия етап от процедурата на диалог.

9.

Институцията, получаваща искането, информира институцията, подаваща искането, за резултата от своето разследване възможно най-бързо, но не по-късно от три месеца след получаване на искането.

10.

Ако първоначалното решение е потвърдено, анулирано и/или документът е оттеглен или е обявен за невалиден, институцията, получаваща искането, уведомява институцията, подаваща искането. Тя уведомява също така съответното лице и при необходимост, неговия работодател, за решението си и за процедурите за оспорване на това решение съгласно националното законодателство.

11.

Ако институцията, получаваща искането, не може да приключи разследването си в срок от три месеца поради сложността на случая или предвид факта, че проверката на някои данни изисква участието на друга институция, тя може да удължи срока за максимален период от три месеца. Институцията, получаваща искането, информира институцията, подаваща искането, за удължаването на срока възможно най-скоро, но не по-късно от една седмица преди изтичането на първия срок, като привежда основания за причините за закъснението и посочва индикативен срок, в който разследването ще бъде приключено.

12.

При изключителни обстоятелства съответните държави-членки могат да се споразумеят за изключение от сроковете, определени в параграфи 9 и 11, при условие че удължаването е обосновано и съразмерно предвид конкретните обстоятелства и е ограничено във времето.

13.

Ако институциите не могат да стигнат до споразумение през първия етап от процедурата на диалог или ако институцията, получаваща искането, не е била в състояние да приключи разследването си в срок от 6 месеца след получаването на искането, институциите уведомяват своите компетентни органи. Всяка институция изготвя протокол за дейността си.

14.

Компетентните органи на съответните държави-членки могат да решат да дадат начало на втория етап от процедурата на диалог или да отнесат въпроса направо до Административната комисия.

15.

Ако компетентните органи започнат втория етап от процедурата на диалог, всеки от тях назначава главно лице за контакт в срок от две седмици след като са били уведомени от институциите. Лицата за контакт не трябва непременно да притежават конкретни умения по съответния въпрос.

16.

Лицата за контакт полагат усилия за постигането на споразумение по въпроса в рамките на шест месеца от назначаването им. Всяко лице за контакт изготвя протокол за дейността си и уведомява институциите за резултата от втория етап на процедурата на диалог.

17.

Ако по време на процедурата на диалог не може да бъде постигнато споразумение, компетентните органи могат да отнесат въпроса до Административната комисия. Всеки компетентен орган изготвя меморандум за Административната комисия с основните спорни въпроси.

18.

Административната комисия се опитва да отстрани различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея. Тя може да реши да отнесе въпроса до Помирителния съвет, който може да бъде учреден съгласно правилника на Административната комисия.

19.

Всяка година държавите-членки докладват на Административната комисия данните за броя на споровете, при които е приложена процедурата, установена в настоящото решение, взелите участие държави-членки, основните въпроси, продължителността на процедурата и резултата от нея.

20.

Държавите-членки предоставят своя първи годишен доклад в срок от три месеца след първата година на прилагане на настоящото решение.

21.

В срок от три месеца след получаване на първите годишни доклади Административната комисия прави оценка на опита на държавите-членки, придобит при прилагането на настоящото решение, като взема под внимание докладите на държавите-членки. След първата година Административната комисия ще реши дали изготвянето на доклади ще продължи да се извършва на годишна база или не.

22.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.