32010D0335

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
Решение - 2010/335 - EN - EUR-Lex

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 32010D0335

Help

2010/335/ЕС: Решение на Комисията от 10 юни 2010 година относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите на приложение V към Директива 2009/28/ЕО (нотифицирано под номер C(2010) 3751)

OB L 151, 17.6.2010, p. 19–41 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

(HR)
⏵Този документ е публикуван в специално издание (HR)
специално хърватско издание: глава 15 том 013 стр. 95 - 117

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2010/335/oj

HTML

PDF

Official Journal

17.6.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 151/19

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 юни 2010 година

относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите на приложение V към Директива 2009/28/ЕО

(нотифицирано под номер C(2010) 3751)

(2010/335/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (1), и по-специално приложение V, част В, точка 10 към цитираната директива,

като има предвид, че:

(1)

В Директива 2009/28/ЕО са формулирани правилата за изчисляване на въздействието върху емисиите на парникови газове на транспортните биогорива, другите течни горива от биомаса и на съответните използвани за сравнение минерални горива (biofuels, bioliquids and their fossil fuel comparators), при които се вземат под внимание и емисиите, произтичащи от изменения на земните въглеродни запаси, причинени от промени в земеползването. В Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (2) също са включени съответни правила, специално по отношение на биогоривата.

(2)

Комисията следва да съобрази своите указания за изчисляване на земните въглеродни запаси с публикуваните в 2006 г. Указания на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове. Тези указания се отнасят за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и не са формулирани по начин, подходящ за непосредствено прилагане от стопанските оператори. Ето защо, уместно е в случаите, когато в цитираните Указания на IPCC липсва необходимата информация във връзка с производството на транспортни биогорива и други течни горива от биомаса или няма препратка към такава информация, да се ползват други научни източници на данни.

(3)

При изчисляването на въглеродните запаси в органичните вещества в почвата е уместно да се вземат предвид климатът, типът почва, растителната покривка, стопанисването на земята и въглеродните притоци към почвата. По отношение на минералните почви, методиката „Ниво 1“ на IPCC за органичния въглерод в почвата (IPCC Tier 1 methodology for soil organic carbon) представлява подходящ за използване метод за разглежданата тук цел, тъй като обхваща цялата глобална повърхност. Що се отнася до органичните почви, методиката е насочена по-специално към отчитане на загубите на въглерод в резултат на дренирането на почвата, като при това се разглеждат само годишните загуби на въглерод. Тъй като дренирането на почвата води до големи загуби на въглеродни запаси, които не могат да се компенсират от намалението на емисии на парникови газове при използването на транспортни биогорива или други течни горива от биомаса, и тъй като използването на дрениране на торфенисти почви е забранено съгласно формулираните в Директива 2009/28/ЕО критерии за устойчиво развито производство на такива горива, достатъчно е да бъдат формулирани общи правила за определяне на съдържанието на органичен въглерод в почвите и за загубите на въглерод от органичните почви.

(4)

За изчисляването на въглеродните запаси в живата биомаса и мъртвата органична материя е подходящо да се използва подход с ниска степен на сложност, съответстващ на методиката „Ниво 1“ на IPCC за растителност (IPCC Tier 1 methodology for vegetation). В съответствие с тази методика разумно е да се приеме, че целият въглероден запас в живата биомаса и мъртвата органична материя се губи от земята при нейната конверсия. Обикновено запасът в мъртвата органична материя е от малко значение при конверсия на земя с цел отглеждане на култури за производството на транспортни биогорива и други течни горива от биомаса, но следва да се отчита поне във връзка с конверсията на гори.

(5)

При изчисляване на въздействието на конверсията на земи върху емисиите на парникови газове стопанските оператори следва да могат да използват действителните стойности на въглеродните запаси, свързани със съответното земеползване преди и след конверсията. Също така те трябва да могат да използват и стандартни стойности, следователно уместно е такива стойности да бъдат посочени в настоящите указания. От друга страна, обаче, не е необходимо да се посочват стандартни стойности за малко вероятни комбинации от климат и тип почва.

(6)

В приложение V към Директива 2009/28/ЕО е формулиран методът за изчисляване на въздействията върху емисиите на парникови газове, както и правила за изчисляване на годишните емисии в резултат от изменения на въглеродните запаси, дължащи се на промени в земеползването. С приложените към настоящото решение указания се определят правила за изчисляване на земните въглеродни запаси, които допълват правилата, формулирани в приложение V,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Указанията за изчисляване на земните въглеродни запаси, за целите съгласно приложение V към Директива 2009/28/ЕО, са формулирани в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 юни 2010 година.

За Комисията

Günther OETTINGER

Член на Комисията

(1) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(2) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Указания за изчисляване на земните въглеродни запаси за целите съгласно приложение V към Директива 2009/28/ЕО

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

2.	Правила за съответствие при изразяването на земните въглеродни запаси

3.	Изчисляване на въглеродните запаси

4.	Запаси от органичен въглерод в почвата

5.	Въглеродни запаси в надземната и подземната растителност

6.	Стандартни стойности на въглеродните запаси в минерални почви

7.	Коефициенти за отчитане на различието на реалното спрямо стандартното почвено съдържание на органичен въглерод

8.	Стойности на запасите на въглерод в надземната и подземна растителност

1. УВОД

С настоящите Указания се определят правила за изчисляване на земните въглеродни запаси — както при референтното предходно земеползване (CSR , съгласно дефиницията в точка 7 от приложение V към Директива 2009/28/ЕО), така и при настоящото земеползване (CSA , съгласно дефиницията в точка 7 от приложение V към Директива 2009/28/ЕО).

В точка 2 са изложени правилата за съответствие при изразяването на земните въглеродни запаси. В точка 3 е дадена общата зависимост за изчисляване на въглеродните запаси като сбор от две компоненти: органичния въглерод в почвата и въглеродните запаси в надземната и подземна растителност.

В точка 4 са дадени подробни правила за определяне на почвените запаси от органичен въглерод. По отношение на минералните почви е предвидена възможност да се приложи метод, включващ използването на стойности, дадени в настоящите указания, като в същото време е дадена и възможност за използване на алтернативни методи. По отношение на органичните почви са дадени описания на методи, без да са включени в указанията стойности за определяне на запасите на органичен въглерод в органичните почви.

В точка 5 са дадени подробни правила за определяне на въглеродните запаси в растителността, които се прилагат само при положение, че не се използват отделните стойности за въглеродните запаси в надземната и подземната растителност, които са посочени в точка 8 от указанията (използването на стойностите от точка 8 не е задължително и за някои случаи тези стойности може да не са подходящи).

В точка 6 са дадени правила за избор на подходящите стойности, в случай че бъде предпочетен вариантът да се използват дадените в указанията стойности за съдържанието на почвен органичен въглерод в минералните почви (тези стойности са дадени в точки 6 и 7). В тези правила се съдържа позоваване на набори от данни за климатичните региони и видовете почви, които са на разположение в достъпната онлайн Платформа за прозрачност, създадена съгласно Директива 2009/28/ЕО. Тези набори от данни се отнасят за подробно разграничени зони, чието разпределение е илюстрирано по-долу на фигура 1 и фигура 2.

В точка 8 са посочени стойности за въглеродните запаси в надземната и подземна растителност и свързаните с тях параметри. Данните в точки 7 и 8 се отнасят за четири различни категории земеползване: обработваемите земи, трайните насаждения, затревените площи и горите.

Фигура 1

Климатични пояси

Фигура 2

Географско разпределение на видовете почви

2. ПРАВИЛА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ ПРИ ИЗРАЗЯВАНЕТО НА ЗЕМНИТЕ ВЪГЛЕРОДНИ ЗАПАСИ

За определянето на въглеродните запаси на единица площ при предходното земеползване (CSR ) и при настоящото земеползване (CSA ) са валидни следните правила:

(1)

Площта, за която се изчисляват земните въглеродни запаси, трябва по целия си обхват да има подобие на следните характеристики:

а)	биофизични условия по отношение на климата и вида на почвите;

б)	история на стопанисването по отношение на обработката на земята;

в)	история на постъпващите в почвата количества въглерод.

(2)

Въглеродните запаси при настоящото земеползване, CSA , трябва да бъдат изразени, както следва:

—	в случаите, при които има загуба на въглеродни запаси — като оценка на равновесното количество въглеродни запаси, до които ще се стигне при новия вид земеползване,

—	в случаите, при които има натрупване на въглеродни запаси — като оценка на въглеродните запаси след 20 години или когато отглежданото насаждение достигне зрелост, в зависимост от това кое от тези две събития ще настъпи първо.

3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪГЛЕРОДНИТЕ ЗАПАСИ

За изчисляване на CSR и CSA следва да се използва зависимостта:

CSi = (SOC + CVEG ) × A

където:

CSI= са въглеродните запаси на единица площ, съответстващи на i-тото земеползване (изразени като въглеродна маса на единица площ, като се отчита съдържанието на въглерод както в почвата, така и в растителността);

SOC= е количеството на органичния въглерод в почвата (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 4;

CVEG= са въглеродните запаси в надземната и подземна растителност (изразени като въглеродна маса на хектар), които се изчисляват съгласно точка 5 или се избират от съответните подходящи стойности в точка 8;

A= е коефициент, отчитащ използваната единица мярка за площ (изразен като хектари върху съответната единица мярка за площ).

4. ЗАПАСИ ОТ ОРГАНИЧЕН ВЪГЛЕРОД В ПОЧВАТА

4.1. Минерални почви

За изчисляване на SOC (количеството на органичния въглерод в почвата) може да се използва следната зависимост:

SOC = SOC ST × FLU × FMG × FI

където:

SOC= е количеството на органичния въглерод (изразено като въглеродна маса на хектар);

SOCST= е стандартното количество на органичния въглерод в най-горния (0—30 сантиметра) почвен слой (изразено като въглеродна маса на хектар);

FLU= е коефициент за вида земеползване, отчитащ различията в съдържанието на органичен въглерод в почвата при различни видове земеползване спрямо стандартното количество на органичния въглерод в почвата;

FMG= е коефициент за вида стопанисване, отчитащ различията в съдържанието на органичен въглерод в почвата — в зависимост от основния прилаган вид стопанисване, спрямо стандартното количество на органичния въглерод в почвата;

FI= е коефициент, отчитащ различията в съдържанието на органичен въглерод в почвата спрямо стандартното количество на органичния въглерод в почвата, дължащи се на различни количества на въглеродните притоци към почвата (carbon input to soil).

За SOCST следва да се използват съответните стойности, представени в точка 6.

За FLU , FMG и FI следва да се използват съответните стойности, представени в точка 7.

Като алтернативна възможност, освен горепосочената зависимост, могат да се използват и други подходящи методи за определяне на съдържанието на органичен въглерод в почвата (SOC), включително чрез измервания. В случаите, при които тези методи не се базират на измервания, те трябва да отчитат климата, типа на почвата, стопанисването на земята и въглеродните притоци.

4.2. Органични почви (хистосоли)

За определяне на съдържанието на почвен органичен въглерод (SOC) в тези почви трябва да се използват съответно подходящи методи. При тези методи трябва да се отчита цялата дълбочина на органичния почвен слой, както и климата, растителната покривка, стопанисването на земята и въглеродните притоци. Тези методи може да включват и измервания.

В случаите, когато има въздействие върху въглеродните запаси на дренаж на почвата, трябва да се вземат под внимание чрез подходящи методи свързаните с дренажа въглеродни загуби. Тези методи могат да се базират на стойностите на годишните въглеродни загуби при дренаж.

5. ВЪГЛЕРОДНИ ЗАПАСИ В НАДЗЕМНАТА И ПОДЗЕМНАТА РАСТИТЕЛНОСТ

Освен в случаите, при които се използва стойност за CVEG съгласно точка 8, при изчисляването на CVEG следва да се използва зависимостта:

CVEG = CBM + CDOM

където:

CVEG= е количеството въглерод в надземната и подземната растителност (изразено като въглеродна маса на хектар);

CBM= е количеството въглерод в надземната и подземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 5.1;

CDOM= е количеството въглерод в надземната и подземната мъртва органична материя (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 5.2;

За CDOM може да се използва стойността 0, освен в случая на горски площи (но с изключение на изкуствените горски насаждения), имащи над 30 % покритие от короните на дърветата (canopy cover).

5.1. Жива биомаса

За изчисляването на CBM следва да се използва зависимостта:

CBM = CAGB + CBGB

където:

CBM= е количеството въглерод в надземната и подземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар);

CAGB= е количеството въглерод в надземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 5.1.1;

CBGB= е количеството въглерод в подземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 5.1.2.

5.1.1. Надземна жива биомаса

За изчисляването на CAGB следва да се използва зависимостта:

CAGB = BAGB × CFB

където:

CAGB= е количеството въглерод в надземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар);

BAGB= е теглото на надземната жива биомаса (изразено като суха маса на хектар);

CFB= е делът на въглерода в сухата маса на живата биомаса (изразено като въглеродна маса на суха маса).

В случаите на обработваеми земи, трайни насаждения и изкуствени горски насаждения, стойността на BAGB се определя въз основа на средното тегло на надземната жива биомаса по време на култивационния цикъл.

За CFB може да се използва стойността 0,47.

5.1.2. Подземна жива биомаса

За изчисляване на CBGB трябва да се използва една от следните две зависимости:

(1)

CBGB = BBGB × CFB

където:

CBGB= е количеството въглерод в подземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар);

BBGB= е теглото на подземната жива биомаса (изразено като суха маса на хектар);

CFB= е делът на въглерода в сухата маса на живата биомаса (изразено като въглеродна маса на суха маса).

В случаите на обработваеми земи, трайни насаждения и изкуствени горски насаждения, стойността на BBGB се определя въз основа на средното тегло на подземната жива биомаса по време на култивационния цикъл.

За CFB може да се използва стойността 0,47.

(2)

CBGB = CAGB × R

където:

CBGB= е количеството въглерод в подземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар);

CAGB= е количеството въглерод в надземната жива биомаса (изразено като въглеродна маса на хектар);

R= е отношението на количеството въглерод в подземната жива биомаса към съответното количество в надземната жива биомаса.

Подходящи стойности на R, които могат да се използват, са дадени в точка 8.

5.2. Мъртва органична материя

За изчисляването на CDOM следва да се използва зависимостта:

CDOM = CDW + CLI

където:

CDOM= е количеството въглерод в надземната и подземната мъртва органична материя (изразено като въглеродна маса на хектар);

CDW= е количеството въглерод в мъртвата дървесина (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 5.2.1;

CLI= е количеството въглерод в сухата растителност (изразено като въглеродна маса на хектар), което се изчислява съгласно точка 5.2.2.

5.2.1. Количество въглерод в мъртвата дървесина (dead wood pool)

За изчисляването на CDW следва да се използва зависимостта:

CDW = DOMDW × CFDW

където:

CDW= е количеството въглерод в мъртвата дървесина (изразено като въглеродна маса на хектар);

DOMDW= е теглото на суха маса на мъртвата дървесина (изразено като суха маса на хектар);

CFDW= е делът на въглерода в сухата маса на мъртвата дървесина (изразен като въглеродно съдържание на суха маса).

За CFDW може да се използва стойността 0,5.

5.2.2. Количество въглерод в сухата растителност (litter)

За изчисляването на CLI следва да се използва зависимостта:

CLI = DOMLI × CFLI

където:

CLI= е количеството въглерод в сухата растителност (изразено като въглеродна маса на хектар);

DOMLI= е теглото на сухата растителност (изразено като суха маса на хектар);

CFLI= е делът на въглерода в сухата растителност (изразен като въглеродно съдържание на суха маса).

За CFLI може да се използва стойността 0,4.

6. СТАНДАРТНИ СТОЙНОСТИ НА ВЪГЛЕРОДНИТЕ ЗАПАСИ В МИНЕРАЛНИ ПОЧВИ

Стойността на SOCST следва да се избере от таблица 1, в зависимост от климатичния пояс и типа почва в съответния район, съгласно посоченото в точки 6.1 и 6.2.

Таблица 1

SOCST , стандартно количество на органичния въглерод в най-горния (0—30 сантиметра) почвен слой

(изразено като въглеродна маса на хектар)
Климатични пояси	Типове почви
	Високоактивни глинести почви	Нискоактивни глинести почви	Песъчливи почви	Сподосоли	Вулкански почви	Блатни почви
Субполярен	68	—	10	117	20	146
Студен умерен, сух	50	33	34	—	20	87
Студен умерен, влажен	95	85	71	115	130	87
Топъл умерен, сух	38	24	19	—	70	88
Топъл умерен, влажен	88	63	34	—	80	88
Тропичен, сух	38	35	31	—	50	86
Тропичен, влажен	65	47	39	—	70	86
Тропичен, дъждовен	44	60	66	—	130	86
Тропичен, планински	88	63	34	—	80	86

6.1. Климатичен пояс

Подходящият климатичен пояс за избор на съответстващата стойност на SOCST следва да се избере на база на наборите от климатични данни, които са предоставени от Платформата за прозрачност (Transparency platform), създадена съгласно член 24 от Директива 2009/28/ЕО.

6.2. Тип почва

Подходящият тип почва следва да се избере в съответствие с диаграмата на фигура 3. За ориентация при определянето на подходящия тип почва могат да се използват наборите данни за различните типове почви, които са предоставени от Платформата за прозрачност (Transparency platform), създадена съгласно член 24 от Директива 2009/28/ЕО.

Фигура 3

Класификация на типовете почви

7. КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА РАЗЛИЧИЕТО НА РЕАЛНОТО СПРЯМО СТАНДАРТНОТО ПОЧВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ОРГАНИЧЕН ВЪГЛЕРОД

Подходящите стойности за FLU , FMG и FI следва да бъдат избрани от таблиците в настоящата точка. При изчисляването на CSR съответните коефициенти, отчитащи вида на стопанисването на земята и въглеродните притоци, трябва да съответстват на състоянието към януари 2008 г. Що се отнася до изчисляването на CSA , тези съответни коефициенти, отчитащи вида на стопанисването на земята и въглеродните притоци, трябва да съответстват на текущото състояние, водещо до достигането на ново равновесно състояние на въглеродните запаси.

7.1. Обработваеми земи

Таблица 2

Коефициенти за обработваеми земи

Климатични пояси	Земеползване (F LU)	Стопанисване (F MG)	Въглеродни притоци (F I)	FLU	FMG	FI
Умерен/Субполярен, сух	Обработваеми земи	Цялостна оран	Малки	0,8	1	0,95
			Средни	0,8	1	1
			Големи, с об. тор	0,8	1	1,37
			Големи, без об. тор	0,8	1	1,04
		Частична оран	Малки	0,8	1,02	0,95
			Средни	0,8	1,02	1
			Големи, с об. тор	0,8	1,02	1,37
			Големи, без об. тор	0,8	1,02	1,04
		Нулева оран	Малки	0,8	1,1	0,95
			Средни	0,8	1,1	1
			Големи, с об. тор	0,8	1,1	1,37
			Големи, без об. тор	0,8	1,1	1,04
Умерен/Субполярен, влажен/дъждовен	Обработваеми земи	Цялостна оран	Малки	0,69	1	0,92
			Средни	0,69	1	1
			Големи, с об. тор	0,69	1	1,44
			Големи, без об. тор	0,69	1	1,11
		Частична оран	Малки	0,69	1,08	0,92
			Средни	0,69	1,08	1
			Големи, с об. тор	0,69	1,08	1,44
			Големи, без об. тор	0,69	1,08	1,11
		Нулева оран	Малки	0,69	1,15	0,92
			Средни	0,69	1,15	1
			Големи, с об. тор	0,69	1,15	1,44
			Големи, без об. тор	0,69	1,15	1,11
Тропичен, сух	Обработваеми земи	Цялостна оран	Малки	0,58	1	0,95
			Средни	0,58	1	1
			Големи, с об. тор	0,58	1	1,37
			Големи, без об. тор	0,58	1	1,04
		Частична оран	Малки	0,58	1,09	0,95
			Средни	0,58	1,09	1
			Големи, с об. тор	0,58	1,09	1,37
			Големи, без об. тор	0,58	1,09	1,04
		Нулева оран	Малки	0,58	1,17	0,95
			Средни	0,58	1,17	1
			Големи, с об. тор	0,58	1,17	1,37
			Големи, без об. тор	0,58	1,17	1,04
Тропичен, влажен/дъждовен	Обработваеми земи	Цялостна оран	Малки	0,48	1	0,92
			Средни	0,48	1	1
			Големи, с об. тор	0,48	1	1,44
			Големи, без об. тор	0,48	1	1,11
		Частична оран	Малки	0,48	1,15	0,92
			Средни	0,48	1,15	1
			Големи, с об. тор	0,48	1,15	1,44
			Големи, без об. тор	0,48	1,15	1,11
		Нулева оран	Малки	0,48	1,22	0,92
			Средни	0,48	1,22	1
			Големи, с об. тор	0,48	1,22	1,44
			Големи, без об. тор	0,48	1,22	1,11
Тропичен, планински	Обработваеми земи	Цялостна оран	Малки	0,64	1	0,94
			Средни	0,64	1	1
			Големи, с об. тор	0,64	1	1,41
			Големи, без об. тор	0,64	1	1,08
		Частична оран	Малки	0,64	1,09	0,94
			Средни	0,64	1,09	1
			Големи, с об. тор	0,64	1,09	1,41
			Големи, без об. тор	0,64	1,09	1,08
		Нулева оран	Малки	0,64	1,16	0,94
			Средни	0,64	1,16	1
			Големи, с об. тор	0,64	1,16	1,41
			Големи, без об. тор	0,64	1,16	1,08

Указания във връзка с избора на подходящи стойности от таблица 2 и таблица 4 са дадени в таблица 3.

Таблица 3

Указания за отчитането на вида стопанисване на земите и на въглеродните притоци при обработваеми земи и трайни насаждения

Стопанисване/Въглеродни притоци	Описание
Цялостна оран	Значителна обработка на земята с пълно преобръщане и/или често провеждана (ежегодна) оран. В момента на сеитбата малка част (например < 30 %) от земната повърхност е покрита с остатъци.
Частична оран	Провеждане на първа и/или втора оран, но с намалена степен на обработка на почвата (най-често плитка оран, без пълно преобръщане на почвата), след която обикновено остава към момента на сеитбата повърхност с > 30 % покритие от остатъци
Нулева оран	Директно засяване без предварителна оран, само с минимална обработка на почвата в зоната на засяване. Обикновено се използват и хербициди за борба срещу плевелите.
Малки въглеродни притоци към почвата	Малко връщане на растителни остатъци към почвата има в случаите на отстраняване на остатъците (чрез прибиране от полето или чрез изгаряне), или при често оставане на съответната площ като гола угар, или при отглеждане на култури с малко остатъци (например зеленчуци, тютюн, памук), без да се използват минерални торове или да се отглеждат такива култури, които обогатяват почвата с азот.
Средни въглеродни притоци към почвата	Представляват площи с отглеждане на житни култури, ако всички остатъци от културите се връщат обратно в почвата. Ако все пак остатъците се отстраняват, тогава се добавя допълнителна органична материя (например оборски тор). Също така, изисква се използване на минерален тор или на култури, които обогатяват почвата с азот.
Големи въглеродни притоци към почвата, с използване на оборски тор	Представляват площи, при които въглеродните притоци към почвата са значително по-големи в сравнение със системите със средни въглеродни притоци, в резултат на редовно торене с оборски тор.
Големи въглеродни притоци към почвата, без използване на оборски тор	Представляват площи, при които количеството на остатъците, връщани обратно в почвата, е значително по-голямо в сравнение със съответното количество при системите със средни въглеродни притоци, в резултат от допълнителни фактори, като например отглеждането на култури с голямо количество остатъци, заораване на растителни култури (green manures), култури за защита и подобряване на почвата (cover crops), подобрени угари с растителност (improved vegetated fallows), напояване, често използване на многогодишни треви при годишното редуване на културите, но без използване на оборски тор (вж. горната графа).

7.2. Трайни насаждения

Таблица 4

Коефициенти за трайните насаждения, по-специално за тези многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно, като например бързооборотните насаждения за добив на дървесина (short rotation coppice) и насажденията за добив на палмово масло (oil palm)

Климатични пояси	Земеползване (F LU)	Стопанисване (F MG)	Въглеродни притоци (F I)	FLU	FMG	FI
Умерен/Субполярен, сух	Трайни насаждения	Цялостна оран	Малки	1	1	0,95
			Средни	1	1	1
			Големи, с об. тор	1	1	1,37
			Големи, без об. тор	1	1	1,04
		Частична оран	Малки	1	1,02	0,95
			Средни	1	1,02	1
			Големи, с об. тор	1	1,02	1,37
			Големи, без об. тор	1	1,02	1,04
		Нулева оран	Малки	1	1,1	0,95
			Средни	1	1,1	1
			Големи, с об. тор	1	1,1	1,37
			Големи, без об. тор	1	1,1	1,04
Умерен/Субполярен, влажен/дъждовен	Трайни насаждения	Цялостна оран	Малки	1	1	0,92
			Средни	1	1	1
			Големи, с об. тор	1	1	1,44
			Големи, без об. тор	1	1	1,11
		Частична оран	Малки	1	1,08	0,92
			Средни	1	1,08	1
			Големи, с об. тор	1	1,08	1,44
			Големи, без об. тор	1	1,08	1,11
		Нулева оран	Малки	1	1,15	0,92
			Средни	1	1,15	1
			Големи, с об. тор	1	1,15	1,44
			Големи, без об. тор	1	1,15	1,11
Тропичен, сух	Трайни насаждения	Цялостна оран	Малки	1	1	0,95
			Средни	1	1	1
			Големи, с об. тор	1	1	1,37
			Големи, без об. тор	1	1	1,04
		Частична оран	Малки	1	1,09	0,95
			Средни	1	1,09	1
			Големи, с об. тор	1	1,09	1,37
			Големи, без об. тор	1	1,09	1,04
		Нулева оран	Малки	1	1,17	0,95
			Средни	1	1,17	1
			Големи, с об. тор	1	1,17	1,37
			Големи, без об. тор	1	1,17	1,04
Тропичен, влажен/дъждовен	Трайни насаждения	Цялостна оран	Малки	1	1	0,92
			Средни	1	1	1
			Големи, с об. тор	1	1	1,44
			Големи, без об. тор	1	1	1,11
		Частична оран	Малки	1	1,15	0,92
			Средни	1	1,15	1
			Големи, с об. тор	1	1,15	1,44
			Големи, без об. тор	1	1,15	1,11
		Нулева оран	Малки	1	1,22	0,92
			Средни	1	1,22	1
			Големи, с об. тор	1	1,22	1,44
			Големи, без об. тор	1	1,22	1,11
Тропичен, планински	Трайни насаждения	Цялостна оран	Малки	1	1	0,94
			Средни	1	1	1
			Големи, с об. тор	1	1	1,41
			Големи, без об. тор	1	1	1,08
		Частична оран	Малки	1	1,09	0,94
			Средни	1	1,09	1
			Големи, с об. тор	1	1,09	1,41
			Големи, без об. тор	1	1,09	1,08
		Нулева оран	Малки	1	1,16	0,94
			Средни	1	1,16	1
			Големи, с об. тор	1	1,16	1,41
			Големи, без об. тор	1	1,16	1,08

Указания във връзка с избора на подходящи стойности от таблица 4 са дадени в таблица 3 в точка 7.1.

7.3. Затревени площи

Таблица 5

Коефициенти за затревени площи, включително савани

Климатични пояси	Земеползване (F LU)	Стопанисване (F MG)	Въглеродни притоци (F I)	FLU	FMG	FI
Умерен/Субполярен, сух	Затревени площи	Подобрени	Средни	1	1,14	1
		Подобрени	Големи	1	1,14	1,11
		Номинално стопанисвани	Средни	1	1	1
		Умерено деградирали	Средни	1	0,95	1
		Силно деградирали	Средни	1	0,7	1
Умерен/Субполярен, дъждовен/влажен	Затревени площи	Подобрени	Средни	1	1,14	1
		Подобрени	Големи	1	1,14	1,11
		Номинално стопанисвани	Средни	1	1	1
		Умерено деградирали	Средни	1	0,95	1
		Силно деградирали	Средни	1	0,7	1
Тропичен, сух	Затревени площи	Подобрени	Средни	1	1,17	1
		Подобрени	Големи	1	1,17	1,11
		Номинално стопанисвани	Средни	1	1	1
		Умерено деградирали	Средни	1	0,97	1
		Силно деградирали	Средни	1	0,7	1
Тропичен, влажен/дъждовен	Савани	Подобрени	Средни	1	1,17	1
		Подобрени	Големи	1	1,17	1,11
		Номинално стопанисвани	Средни	1	1	1
		Умерено деградирали	Средни	1	0,97	1
		Силно деградирали	Средни	1	0,7	1
Тропичен, планински, сух	Затревени площи	Подобрени	Средни	1	1,16	1
		Подобрени	Големи	1	1,16	1,11
		Номинално стопанисвани	Средни	1	1	1
		Умерено деградирали	Средни	1	0,96	1
		Силно деградирали	Средни	1	0,7	1

Указания във връзка с избора на подходящи стойности от таблица 5 са дадени в таблица 6.

Таблица 6

Указания за отчитане на вида стопанисване на земите и на въглеродните притоци по отношение на затревени площи

Стопанисване/Въглеродни притоци	Описание
Подобрени затревени площи	Представляват затревени площи, които се стопанисват по устойчиво развит начин, с умерена паша и подложени на поне една подобряваща дейност (например торене, подобряване на растителните видове, напояване).
Номинално стопанисвани затревени площи	Представляват затревени площи, които са недеградирали и се стопанисват по устойчиво развит начин, но без да се прилагат значими подобряващи дейности.
Умерено деградирали затревени площи	Представляват прекомерно използвани за паша или умерено деградирали затревени площи с известна степен на намалена продуктивност (в сравнение с естествените или номинално стопанисвани затревени площи), при които отсъства обогатяване на почвата в резултат на стопанисването.
Силно деградирали затревени площи	При тази категория присъства дългосрочна загуба на продуктивност и растителна покривка, дължаща се на значително механично увреждане на растителността и/или на значителна почвена ерозия.
Средни въглеродни притоци	Това определение се отнася за случаите, когато няма допълнителни въглеродни притоци в резултат от стопанисването.
Големи въглеродни притоци	Това определение се отнася за подобрени затревени площи, в които са осъществени едно или повече подобрения при стопанисването (в повече от подобренията, необходими за класифициране като подобрени затревени площи).

7.4. Горски площи

Таблица 7

Коефициенти за горски площи с поне 10 % покритие от короните на дърветата

Климатични пояси	Земеползване (F LU)	Стопанисване (F MG)	Въглеродни притоци (F I)	FLU	FMG	FI
Всички	Естествени гори (недеградирали)	Коефициентът не се прилага (1)	Коефициентът не се прилага	1
Всички	Стопанисвани гори	Всички	Всички	1	1	1
Тропичен, влажен/сух	Местещи се плантации — кратковременна угар	Коефициентът не се прилага	Коефициентът не се прилага	0,64
Тропичен, влажен/сух	Местещи се плантации — угар с достигане на зрелост на естествената растителност	Коефициентът не се прилага	Коефициентът не се прилага	0,8
Умерен/Субполярен, влажен/сух	Местещи се плантации — кратковременна угар	Коефициентът не се прилага	Коефициентът не се прилага	1
Умерен/Субполярен, влажен/сух	Местещи се плантации — угар с достигане на зрелост на естествената растителност	Коефициентът не се прилага	Коефициентът не се прилага	1

Указания във връзка с избора на подходящи стойности от таблица 7 са дадени в таблица 8.

Таблица 8

Указания за отчитане на вида стопанисване на горски площи

Земеползване	Описание
Естествени гори (недеградирали)	Представляват естествени или дълголетни, недеградирали и устойчиво стопанисвани гори
Местещи се плантации	Постоянно премествани плантации, като тропическата гора или залесена площ се разчиства за отглеждането на едногодишни култури през кратък период от време (например 3—5 години) и после се освобождава пак за естествена растителност.
Угар с достигане на зрелост на естествената растителност	Терминът означава случаите, при които естествената горска растителност има време да се възстанови до състояние на зрелост или почти до състояние на зрелост, преди да бъде отново разчистена за отглеждане на култури.
Кратковременна угар	Терминът означава случаите, при които естествената горска растителност не успява да се възстанови пълноценно преди повторното разчистване.

8. СТОЙНОСТИ НА ЗАПАСИТЕ НА ВЪГЛЕРОД В НАДЗЕМНАТА И ПОДЗЕМНА РАСТИТЕЛНОСТ

Като стойности за CVEG (въглеродните запаси в надземната и подземна растителност) или за R (отношението на количеството въглерод в подземната жива биомаса към съответното количество в надземната жива биомаса) могат да се използват съответните подходящи стойности, посочени в настоящата точка.

8.1. Обработваеми земи

Таблица 9

Стойности на количеството въглерод в растителността в обработваеми земи (обща стойност)

Климатични пояси

CVEG

тона въглерод на хектар

Всички

Таблица 10

Стойности на количеството въглерод за захарна тръстика (специфични стойности)

Климат	Климатични пояси	Екологични зони	Континенти	CVEG (тона въглерод на хектар)
Тропичен	Тропичен, сух	Тропични сухи гори	Африка	4,2
		Тропични сухи гори	Азия (континентална и островна част)	4
		Тропични екосистеми с храстовидна + тревиста растителност (tropical scrubland)	Азия (континентална и островна част)	4
	Тропичен, влажен	Тропични влажни листопадни гори	Африка	4,2
	Тропичен, влажен	Тропични влажни листопадни гори	Централна и Южна Америка	5
	Тропичен, дъждовен	Тропични дъждовни гори	Азия (континентална и островна част)	4
	Тропичен, дъждовен	Тропични дъждовни гори	Централна и Южна Америка	5
Субтропичен	Топъл умерен, сух	Субтропични степи	Северна Америка	4,8
	Топъл умерен, влажен	Субтропични влажни гори	Централна и Южна Америка	5
	Топъл умерен, влажен	Субтропични влажни гори	Северна Америка	4,8

8.2. Стойности за трайните насаждения, по-специално за тези многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно, като например бързооборотните насаждения за добив на дървесина (short rotation coppice) и насажденията за добив на палмово масло (oil palm)

Таблица 11

Стойности на количеството въглерод в растителността в трайни насаждения (общи стойности)

Климатични пояси	CVEG (тона въглерод на хектар)
Умерен (при всички видове влажност)	43,2
Тропичен, сух	6,2
Тропичен, влажен	14,4
Тропичен, дъждовен	34,3

Таблица 12

Стойности на количеството въглерод в растителността в някои конкретни видове многогодишни култури

Климатични пояси	Вид култура	CVEG (тона въглерод на хектар)
Всички	Кокосови орехи	75
	Ятрофа	17,5
	Жожоба	2,4
	Маслови палми	60

8.3. Затревени площи

Таблица 13

Стойности на количеството въглерод в растителността в затревените площи, с изключение на екосистемите с храстовидна + тревиста растителност (grassland – excluding scubland) (общи стойности)

Климатични пояси	CVEG (тона въглерод на хектар)
Субполярен — сух и влажен	4,3
Студен умерен — сух	3,3
Студен умерен — влажен	6,8
Топъл умерен — сух	3,1
Топъл умерен — влажен	6,8
Тропичен — сух	4,4
Тропичен — влажен & дъждовен	8,1

Таблица 14

Стойности на количеството въглерод за мискантус (специфични стойности)

Климат	Климатичен пояс	Екологични зони	Континенти	CVEG (тона въглерод на хектар)
Субтропичен	Топъл умерен, сух	Субтропични сухи гори	Европа	10
		Субтропични сухи гори	Северна Америка	14,9
		Субтропични степи	Северна Америка	14,9

Таблица 15

Стойности за количеството въглерод в екосистеми с храстовидна + тревиста растителност (scrubland), в които растителността се състои главно от дървесни видове с височина под 5 метра, които нямат ясен външен вид на дървета

Климат	Континент	CVEG (тона въглерод на хектар)
Тропичен	Африка	46
	Северна и Южна Америка	53
	Азия (континенталната част)	39
	Азия (островната част)	46
	Австралия	46
Субтропичен	Африка	43
	Северна и Южна Америка	50
	Азия (континенталната част)	37
	Европа	37
	Азия (островната част)	43
Умерен	Глобално	7,4

8.4. Горски площи

Таблица 16

Стойности за количеството въглерод в растителността в горските площи — с изключение на горските изкуствени насаждения — имащи между 10 % и 30 % покритие от корони на дървета (canopy cover)

Климат	Екологични зони	Континенти	CVEG (тона въглерод на хектар)	R
Тропичен	Тропични дъждовни гори	Африка	40	0,37
		Северна и Южна Америка	39	0,37
		Азия (континенталната част)	36	0,37
		Азия (островната част)	45	0,37
	Тропични влажни гори	Африка	30	0,24
		Северна и Южна Америка	26	0,24
		Азия (континенталната част)	21	0,24
		Азия (островната част)	34	0,24
	Тропични сухи гори	Африка	14	0,28
		Северна и Южна Америка	25	0,28
		Азия (континенталната част)	16	0,28
		Азия (островната част)	19	0,28
	Тропични планински системи	Африка	13	0,24
		Северна и Южна Америка	17	0,24
		Азия (континенталната част)	16	0,24
		Азия (островната част)	26	0,28
Субтропичен	Субтропични влажни гори	Северна и Южна Америка	26	0,28
		Азия (континенталната част)	22	0,28
		Азия (островната част)	35	0,28
	Субтропични сухи гори	Африка	17	0,28
		Северна и Южна Америка	26	0,32
		Азия (континенталната част)	16	0,32
		Азия (островната част)	20	0,32
	Субтропични степи	Африка	9	0,32
		Северна и Южна Америка	10	0,32
		Азия (континенталната част)	7	0,32
		Азия (островната част)	9	0,32
Умерен	Гори в умерения океански пояс	Европа	14	0,27
		Северна Америка	79	0,27
		Нова Зеландия	43	0,27
		Южна Америка	21	0,27
	Гори в умерения континентален пояс	Азия, Европа (≤ 20 год.)	2	0,27
		Азия, Европа (> 20 год.)	14	0,27
		Северна и Южна Америка (≤ 20 год.)	7	0,27
		Северна и Южна Америка (> 20 год.)	16	0,27
	Екосистеми в умерения планински пояс	Азия, Европа (≤ 20 год.)	12	0,27
		Азия, Европа (> 20 год.)	16	0,27
		Северна и Южна Америка (≤ 20 год.)	6	0,27
		Северна и Южна Америка (> 20 год.)	6	0,27
Субполярен	Субполярни иглолистни гори	Азия, Европа, Северна Америка	12	0,24
	Субполярна гориста тундра	Азия, Европа, Северна Америка (≤ 20 год.)	0	0,24
	Субполярна гориста тундра	Азия, Европа, Северна Америка (> 20 год.)	2	0,24
	Субполярни планински екосистеми	Азия, Европа, Северна Америка (≤ 20 год.)	2	0,24
	Субполярни планински екосистеми	Азия, Европа, Северна Америка (> 20 год.)	6	0,24

Таблица 17

Стойности за количеството въглерод в растителността в горските площи — с изключение на горските изкуствени насаждения — имащи над 30 % покритие от корони на дървета (canopy cover)

Климат	Екологични зони	Континенти	CVEG (тона въглерод на хектар)
Тропичен	Тропични дъждовни гори	Африка	204
		Северна и Южна Америка	198
		Азия (континенталната част)	185
		Азия (островната част)	230
	Тропични влажни листопадни гори	Африка	156
		Северна и Южна Америка	133
		Азия (континенталната част)	110
		Азия (островната част)	174
	Тропични сухи гори	Африка	77
		Северна и Южна Америка	131
		Азия (континенталната част)	83
		Азия (островната част)	101
	Тропични планински екосистеми	Африка	77
		Северна и Южна Америка	94
		Азия (континенталната част)	88
		Азия (островната част)	130
Субтропичен	Субтропични влажни гори	Северна и Южна Америка	132
		Азия (континенталната част)	109
		Азия (островната част)	173
	Субтропични сухи гори	Африка	88
		Северна и Южна Америка	130
		Азия (континенталната част)	82
		Азия (островната част)	100
	Субтропични степи	Африка	46
		Северна и Южна Америка	53
		Азия (континенталната част)	41
		Азия (островната част)	47
Умерен	Гори в умерения океански пояс	Европа	84
		Северна Америка	406
		Нова Зеландия	227
		Южна Америка	120
	Гори в умерения континентален пояс	Азия, Европа (≤ 20 год.)	27
		Азия, Европа (> 20 год.)	87
		Северна и Южна Америка (≤ 20 год.)	51
		Северна и Южна Америка (> 20 год.)	93
	Екосистеми в умерения планински пояс	Азия, Европа (≤ 20 год.)	75
		Азия, Европа (> 20 год.)	93
		Северна и Южна Америка (≤ 20 год.)	45
		Северна и Южна Америка (> 20 год.)	93
Субполярен	Субполярни иглолистни гори	Азия, Европа, Северна Америка	53
	Субполярна гориста тундра	Азия, Европа, Северна Америка (≤ 20 год.)	26
	Субполярна гориста тундра	Азия, Европа, Северна Америка (> 20 год.)	35
	Субполярни планински екосистеми	Азия, Европа, Северна Америка (≤ 20 год.)	32
	Субполярни планински екосистеми	Азия, Европа, Северна Америка (> 20 год.)	53

Таблица 18

Стойности за количеството въглерод в растителността в изкуствените горски насаждения (forest plantations)

Климат	Екологични зони	Континенти	CVEG (тона въглерод на хектар)	R
Тропичен	Тропични дъждовни гори	Африка, широколистни гори > 20 год.	87	0,24
		Африка, широколистни гори ≤ 20 год.	29	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови > 20 год.	58	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови ≤ 20 год.	17	0,24
		Америка, евкалиптови гори	58	0,24
		Америка, гори с видове от сем. борови	87	0,24
		Америка, тикови гори	70	0,24
		Америка, други широколистни гори	44	0,24
		Азия, широколистни гори	64	0,24
		Азия, други гори	38	0,24
	Тропични влажни листопадни гори	Африка, широколистни гори > 20 год.	44	0,24
		Африка, широколистни гори ≤ 20 год.	23	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови > 20 год.	35	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови ≤ 20 год.	12	0,24
		Америка, евкалиптови гори	26	0,24
		Америка, гори с видове от сем. борови	79	0,24
		Америка, тикови гори	35	0,24
		Америка, други широколистни гори	29	0,24
		Азия, широколистни гори	52	0,24
		Азия, други гори	29	0,24
	Тропични сухи гори	Африка, широколистни гори > 20 год.	21	0,28
		Африка, широколистни гори ≤ 20 год.	9	0,28
		Африка, гори с видове от сем. борови > 20 год.	18	0,28
		Африка, гори с видове от сем. борови ≤ 20 год.	6	0,28
		Америка, евкалиптови гори	27	0,28
		Америка, гори с видове от сем. борови	33	0,28
		Америка, тикови гори	27	0,28
		Америка, други широколистни гори	18	0,28
		Азия, широколистни гори	27	0,28
		Азия, други гори	18	0,28
	Тропични екосистеми с храстовидна + тревиста растителност (tropical shrubland)	Африка, широколистни	6	0,27
		Африка, борови > 20 год.	6	0,27
		Африка, борови ≤ 20 год.	4	0,27
		Америка, евкалиптови	18	0,27
		Америка, борови	18	0,27
		Америка, тикови	15	0,27
		Америка, други широколистни	9	0,27
		Азия, широколистни	12	0,27
		Азия, други	9	0,27
	Тропични планински екосистеми	Африка, широколистни гори > 20 год.	31	0,24
		Африка, широколистни гори ≤ 20 год.	20	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови > 20 год.	19	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови ≤ 20 год.	7	0,24
		Америка, евкалиптови гори	22	0,24
		Америка, гори с видове от сем. борови	29	0,24
		Америка, тикови гори	23	0,24
		Америка, други широколистни гори	16	0,24
		Азия, широколистни гори	28	0,24
		Азия, други гори	15	0,24
Субтропичен	Субтропични влажни гори	Америка, евкалиптови гори	42	0,28
		Америка, гори с видове от сем. борови	81	0,28
		Америка, тикови гори	36	0,28
		Америка, други широколистни гори	30	0,28
		Азия, широколистни гори	54	0,28
		Азия, други гори	30	0,28
	Субтропични сухи гори	Африка, широколистни гори > 20 год.	21	0,28
		Африка, широколистни гори ≤ 20 год.	9	0,32
		Африка, гори с видове от сем. борови > 20 год.	19	0,32
		Африка, гори с видове от сем. борови ≤ 20 год.	6	0,32
		Америка, евкалиптови гори	34	0,32
		Америка, гори с видове от сем. борови	34	0,32
		Америка, тикови гори	28	0,32
		Америка, други широколистни гори	19	0,32
		Азия, широколистни гори	28	0,32
		Азия, други гори	19	0,32
	Субтропични степи	Африка, широколистни	6	0,32
		Африка, борови > 20 год.	6	0,32
		Африка, борови ≤ 20 год.	5	0,32
		Америка, евкалиптови	19	0,32
		Америка, борови	19	0,32
		Америка, тикови	16	0,32
		Америка, други широколистни	9	0,32
		Африка, широколистни > 20 год.	25	0,32
		Африка, широколистни ≤ 20 год.	3	0,32
		Азия, иглолистни > 20 год.	6	0,32
		Азия, иглолистни ≤ 20 год.	34	0,32
	Субтропични планински екосистеми	Африка, широколистни гори > 20 год.	31	0,24
		Африка, широколистни гори ≤ 20 год.	20	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови > 20 год.	19	0,24
		Африка, гори с видове от сем. борови ≤ 20 год.	7	0,24
		Америка, евкалиптови гори	22	0,24
		Америка, гори с видове от сем. борови	34	0,24
		Америка, тикови гори	23	0,24
		Америка, други широколистни гори	16	0,24
		Азия, широколистни гори	28	0,24
		Азия, други гори	15	0,24
Умерен	Гори в умерения океански пояс	Азия, Европа, широколистни гори > 20 год.	60	0,27
		Азия, Европа, широколистни гори ≤ 20 год.	9	0,27
		Азия, Европа, широколистни гори > 20 год.	60	0,27
		Азия, Европа, иглолистни гори ≤ 20 год.	12	0,27
		Северна Америка	52	0,27
		Нова Зеландия	75	0,27
		Южна Америка	31	0,27
	Гори в умерения континентален пояс и планински екосистеми	Азия, Европа, широколистни гори > 20 год.	60	0,27
		Азия, Европа, широколистни гори ≤ 20 год.	4	0,27
		Азия, Европа, иглолистни гори > 20 год.	52	0,27
		Азия, Европа, иглолистни гори ≤ 20 год.	7	0,27
		Северна Америка	52	0,27
		Южна Америка	31	0,27
Субполярен	Субполярни иглолистни гори и планински екосистеми	Азия, Европа > 20 год.	12	0,24
		Азия, Европа ≤ 20 год.	1	0,24
		Северна Америка	13	0,24
	Субполярна гориста тундра	Азия, Европа > 20 год.	7	0,24
		Азия, Европа ≤ 20 год.	1	0,24
		Северна Америка	7	0,24

(1) „Коефициентът не се прилага“ означава, че в тези случаи коефициентите FMG and FI следва да не се използват при изчисляването на количеството на органичния въглерод в почвата (SOC) и съответната формула добива вида: SOC = SOCST × FLU .

Top

Choose the experimental features you want to try