25.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 47/1

(1)

На (2 декември 2009 г.) Съветът разгледа допълнението към актуализираната програма за стабилност на Белгия от април 2009 г. (наричано по-нататък „допълнението“), което обхваща периода 2008—2012 г. (2), представено от белгийските власти в отговор на покана от Съвета, включена в неговото становище от 7 юли 2009 г. относно програмата от април 2009 г. Настоящото становище актуализира становището, дадено през месец юли, като взема под внимание информацията, съдържаща се в допълнението към програмата от април 2009 г.

(2)

Сериозният спад на световната търговия, заедно с намаляващото доверие, ефекта на благосъстоянието и по-рестриктивните кредитни условия доведоха до рязко свиване на икономиката през последното тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие на 2009 г. През второто тримесечие свиването на икономиката беше по-ограничено, като с оглед на подобрената международна конюнктура се очаква тримесечният растеж да бъде леко положителен през втората половина на годината. Според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се очаква годишният БВП да намалее с около 3 % през 2009 г., а през 2010 г. да се възстанови до положителни стойности (0,6 %). Предвижда се през 2011 г. икономическият растеж да нарасне до 1,5 %, като по този начин надхвърли потенциалния растеж, който беше намален в резултат на спада на инвестициите и повишаването на равнището на безработицата в контекста на кризата. Спадът ще окаже и сериозно неблагоприятно влияние върху публичните финанси; според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да се влоши от 1,2 % от БВП през 2008 г. до около 6 % от БВП през 2009 г. Очаква се дефицитът да се стабилизира през 2010 и 2011 г., като се има предвид, i) че бюджетното влияние на мерките за стимулиране, приети в края на 2008 г. в отговор на ЕПИВ, остава 0,5 % от БВП през 2010 г., което отразява факта, че пакетът включва постоянни мерки, и ii) мерките за консолидация, приети от различните правителствени звена в контекста на техните бюджети за 2010 г. (0,75 % от БВП) и 2011 г. (0,25 % от БВП). В същото време обаче неблагоприятната структура на икономическия растеж през 2010 г., заедно с по-нататъшно силно увеличение на безработицата, по-високи лихвени разходи, както и нарастване на разходите, свързано със застаряването на населението (което също така отразява мерки, взети през последните години за увеличаване на социалните плащания, включително пенсии), се очаква напълно да неутрализира влиянието на мерките за консолидация върху номиналното салдо.

(3)

В макроикономическия сценарий, на който се основава допълнението, се предвижда след увеличаване с 1,1 % през 2008 г. реалният БВП да намалее с 3,1 % през 2009 г., преди да се възстанови до темп на растеж от 0,4 % през 2010 г. Ето защо се предвижда растежът на БВП да бъде 1,9 % през 2011 г. и 2,4 % през 2012 г. В сравнение с направената през април 2009 г. актуализация на програмата, прогнозите за растежа са преразгледани в низходяща посока, най-вече за 2009 г. Въз основа на наличната към момента информация (3) този нов сценарий изглежда до голяма степен реалистичен; може би е леко предпазлив за периода 2009—2010 г., но донякъде благоприятен за следващите години, като се имат предвид най-новите оценки за потенциалния БВП. Въпреки че според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. след спада се очаква постепенно намаляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП, предвидената в допълнението скорост на намаляване на разликата изглежда доста оптимистична. Структурата на растежа изглежда като цяло осъществима за целия период, обхванат от допълнението. Прогнозите за инфлация в допълнението могат да бъдат счетени за реалистични. От друга страна, очакваното нарастване на заплатите през целия период изглежда завишено, тъй като слабият растеж на разходите за труд в чужбина може да окаже натиск към понижение на белгийските заплати в контекста на високата безработица. На последно място, направените в допълнението прогнози относно нарастването на заетостта през 2011 г. могат да бъдат счетени за леко оптимистични.

(4)

Допълнението съдържа целеви дефицит за 2009 г. от 5,9 % от БВП (в съответствие с прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г.). Увеличението на дефицита през 2009 г. в сравнение с 1,2 % от БВП през 2008 г. отразява основно влиянието на автоматичните стабилизатори. Влиянието е много по-голямо, отколкото предполага прилагането на стандартната еластичност и по-специално включва силен спад в приходите от корпоративния данък. Експанзионистичните мерки в бюджета за 2009 г. (0,5 % от БВП) и пакетите фискални стимули, определени от регионалните и федералното правителства (0,5 % от БВП), бяха относително въздържани в съответствие с ограничените възможности за маневриране поради високия дял на дълга. На последно място, бюджетното влошаване отразява също така отрицателните еднократни мерки от около 0,5 % от БВП, основно след две съдебни решения (4). В резултат на тези еднократни мерки и на по-голямото от очакваното влияние на автоматичните стабилизатори, в момента целевият дефицит за 2009 г. е с 2,5 % от БВП по-висок от отбелязания в актуализираната програма за стабилност от април 2009 г., като не са били взети допълнителни експанзионистични мерки. Структурният дефицит (т.е. коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и други временни мерки) въз основа на данните, предоставени в допълнението и преизчислени от службите на Комисията съгласно общоприетата методология, се очаква да нарасне до 4,7 % от БВП през 2009 г. от 2,3 % през 2008 г. В прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се очаква по-слабо увеличение на структурния дефицит през 2009 г. (с 2 вместо с 2,4 процентни пункта), основно поради факта, че допълнението не е отчело влиянието в размер на 0,5 % от БВП, което са оказали съдебните решения през 2009 г. като еднократни разходи.

(5)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия в допълнението е да се подсигури постепенно преминаване към балансиран бюджет до 2015 г. Допълнението не споменава изрично средносрочна бюджетна цел (СБЦ), а също така не предвижда първоначалната СБЦ (излишък от 0,5 % от БВП при отчитане на колебанията в икономическия цикъл и с приспадане на еднократните и другите временни мерки) да бъде постигната в рамките на периода, обхванат от допълнението. Очаква се номиналният дефицит да се стабилизира на равнище около 6 % от БВП през 2010 г. благодарение на корективните мерки в размер на 0,5 % от БВП, преди постепенно да се подобри до 4,4 % от БВП до 2012 г. (като се имат предвид мерките за консолидация, които възлизат на 1 % през 2011 г. и 1,25 % през 2012 г.). Допълнението споменава като цел за 2013 г. намаляването под референтната стойност от 3 % от БВП на дефицита, но не представя подробно разработен сценарий за посочената година (5). Структурният дефицит в допълнението, преизчислен съгласно общоприетата методология, се очаква да се подобри с около 0,25 процентни пункта както през 2010 г., така и през 2011 г. и с 0,5 процентен пункт през 2012 г. Тъй като допълнението не счита влиянието в размер на 0,5 % от БВП на съдебните решения от 2009 г. за еднократни разходи, структурното салдо всъщност ще се влоши с 0,25 % от БВП през 2010 г. (от – 4,2 % от БВП през 2009 г. до – 4,4 % от БВП през 2010 г.). Структурните корекции, предвидени в допълнението, са значително по-малки от сумите за горепосочените планирани мерки. Това отразява факта, че структурното салдо при непроменена политика също автоматично ще се влоши със средно 0,5 % от БВП годишно в резултат на неблагоприятната структура на икономическия растеж през 2010 г., по-високите лихвени разходи и по-големите разходи, свързани със застаряването на населението (също отразяващи мерки, взети през последните години за увеличаване на социалните разходи, включително пенсии). Съгласно допълнението планираните усилия за консолидация се основават както на увеличаване на данъчните приходи (по-специално от данъците върху доходите и имуществото), така и на намаляване на разходите (по-специално на междинното потребление, възнагражденията за служители и социалните трансфери в натура). В допълнението държавният дълг се оценява на 89,6 % от БВП за 2008 г. спрямо 84 % за 2007 г., като увеличението се дължи до голяма степен на значителна корекция наличности/потоци, отразяваща основно операциите за спасяване на банките (6 % от БВП). В допълнението се прогнозира съотношението на дълга спрямо БВП да нарасне допълнително до 104 % през 2011 г., когато се стабилизира в общи линии; това равнище е значително над актуализацията от април (основно поради по-високите дефицити). В прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се предвижда съпоставимо увеличение на дела на дълга.

(6)

Бюджетните цели като цяло са изложени на известни рискове от неизпълнение, особено що се отнася до 2011 г. На първо място, макроикономическата среда е несигурна и не може да се изключи възможността от по-лоши резултати за 2011 и 2012 г. от предвидените в допълнението. На второ място, мерките за консолидация, посочени в допълнението в подкрепа на целите, не са изложени достатъчно подробно. Що се отнася до 2010 г., въз основа на проектобюджетите за 2010 г. на различните правителствени звена, за които беше постигнато споразумение след представянето на допълнението, може да се направи извода, че сумата на мерките за корекция надхвърля равнището от 0,5 % от БВП, предвидено в допълнението, тъй като достатъчно подробно представените мерки понастоящем възлизат на около 0,75 % от БВП; за по-късните години се разполага с малко информация относно естеството на планираните мерки. На последно място, правителството е предоставило значителни гаранции за банковия сектор, които могат да предизвикат дефицити и дълг в бъдеще, в случай че бъдат активирани, въпреки че някои от разходите на правителството в подкрепа на финансовия сектор биха могли да бъдат възстановени в бъдеще. От друга страна, като се имат предвид по-големите от очакваното приходи през 2009 г., не може да се изключи възможността данъчните приходи да бъдат по-динамични, отколкото предполага стандартната еластичност. Като се имат предвид рисковете пред изпълнението на бюджетните цели, изменението на съотношението на дълга също би могло да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в допълнението.

(7)

Фискалната позиция, измерена чрез преизчислената промяна в структурното салдо, посочено в допълнението, и при отчитане на горепосочените рискове, е експанзионистична през 2009 г., в съответствие с ЕПИВ, и като цяло неутрална за остатъка от програмния период. Като се имат предвид рисковете, свързани с дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително високото равнище на държавния дълг, което освен това не намалява със задоволителни темпове в посока на референтната стойност през програмния период, и значителните условни пасиви вследствие на мерките за стабилизиране на финансовата система, мерките за консолидация следва да бъдат засилени значително от 2011 г. нататък.

(8)

Що се отнася до изискванията за предоставяне на данни, посочени в кодекса за поведение за програмите за стабилност и конвергенция, допълнението е с подобрено съответствие с изискванията на кодекса за поведение, въпреки че остават някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (6).