27.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 23/3

(1)

Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 504/2007 на Комисията (2) предвижда, че при установяване на допълнителното мито по искане на вносителя може да бъде приложена вносната цена CIF за въпросната пратка, когато тя е по-голяма от приложимата представителна цена, посочена в член 2, параграф 2. При отсъствие на такова искане, в същия член, параграф 3, се предвижда, че допълнителното мито трябва да се установява на базата на представителната цена, посочена в член 2, параграф 2 от споменатия регламент.

(2)

В решението си от 13 декември 2001 г. по делото C-317/99 Kloosterboer Rotterdam BV срещу Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij  (3) Съдът на Европейските общности установи, че член 3, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията от 28 юни 1995 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на системата на допълнителни вносни мита и относно фиксиране на допълнителни вносни мита в секторите птиче месо и яйца и за яйчен албумин, и за отмяна на Регламент № 163/67/ЕИО (4) са невалидни, доколкото в тях се предвижда, че предвиденото там допълнително мито по правило се установява на базата на представителната цена, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1484/95, и че митото се установява на базата на вносната цена CIF на съответната пратка само по искане на вносителя. Тези параграфи бяха идентични с член 4, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 504/2007. Член 28, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (5) съответства на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на птиче месо (6). Член 4 от Регламент (ЕО) № 504/2007 следва да бъде съответно изменен.

(3)

За да се изпълни решението на Съда, Регламент (ЕО) № 504/2007 следва да бъде съответно изменен.

(4)

Считано от 1 януари 2008 г. с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (7) са изменени няколко кода по КН от глава 4. Приложението към Регламент (ЕО) № 504/2007 следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

1.

Член 2, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Допълнителните мита, които се прилагат съгласно член 4, се определят от Комисията едновременно с представителните цени.“

2.

Уводната част на член 3, първа алинея, се заменя със следния текст:

„Ако разликата между въпросната цена при пускане на пазара, посочена в член 1, параграф 2, и вносната цена CIF на въпросната пратка:“

3.

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

1.   Допълнителното мито се установява въз основа на вносната цена CIF на въпросната пратка в съответствие с разпоредбите на член 3.

2.   Когато вносната цена CIF за 100 kg от пратката е по-висока от приложимата представителна цена, посочена в член 2, параграф 2, вносителят представя пред компетентните органи на държавата-членка вносител поне следните доказателства:

3.   В случая, посочен в параграф 2, вносителят трябва да депозира обезпечението, посочено в член 248, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (8) на Комисията, равно на размера на допълнителното мито, което би платил, ако изчислението на допълнителното мито е направено на база на представителната цена, приложима за въпросния продукт.

4.   Вносителят разполага с един месец от датата на продажбата на въпросните продукти, в рамките на срок от шест месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че пратката е пласирана според условия, потвърждаващи съответствието с цените, посочени в параграф 2. Неспазването на някой от тези срокове води до загуба на депозираното обезпечение. Въпреки това периодът от шест месеца може да бъде удължен от компетентните органи най-много с три месеца по искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано.

Депозираната гаранция се освобождава, доколкото е представено доказателство за условията при пласирането по удовлетворителен за митническите органи начин.

В противен случай обезпечението се задържа чрез плащането на допълнителните мита.

5.   Ако при проверка компетентните органи установят, че изискванията на настоящия член не са спазени, те възстановяват дължимото мито по член 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Размерът на подлежащото на възстановяване мито или частта от него, която следва да се възстанови, включва лихва от датата, на която стоката е била допусната за свободно обращение до датата на възстановяване. Размерът на лихвата е равен на размера на лихвата, който е в сила за операциите по възстановяване съгласно националното законодателство.

4.

Приложение I се изменя, както следва: