7.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/17

(1)

Наличието на добре функциониращ единен пазар е от ключово значение за създаването на трудова заетост и икономически растеж, както и за осигуряването на икономическа стабилност. Колкото по-ефективен е единният пазар, толкова повече той ще подобри икономическата конюнктура, насърчавайки по този начин фирмите да инвестират и да създават работни места, и в толкова по-голяма степен той ще доведе до увеличаване на доверието на потребителите и на търсенето. Поради това добре функциониращият единен пазар е от ключово значение за улесняване на възстановяването на европейската икономика в контекста на икономическа рецесия.

(2)

От ключово значение за доброто функциониране на единния пазар са правилното транспониране, прилагането, осигуряването на спазването, наблюдението на изпълнението и хармонизирането в достатъчна степен на правилата на Общността, имащи отношение към функционирането на единния пазар (наричани по-долу „правилата на единния пазар“).

(3)

При направените допитване до обществеността и анализ за подготовката на съобщението на Комисията „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (наричано по-долу „преглед на единния пазар“) (1) бяха откроени редица слабости, които показват, че единният пазар все още не функционира толкова ефективно, колкото би трябвало. В много области и сектори все още е необходима допълнителна работа. Гражданите и предприятията често не са в състояние да се възползват от многото възможности, произтичащи от единния пазар, тъй като правилата не се прилагат и тяхното изпълнение не се осигурява в достатъчна степен.

(4)

Поради това при прегледа на единния пазар Комисията предложи пакет от конкретни мерки, за да се гарантира, че гражданите и предприятията ще продължават да се ползват от икономическите предимства, произтичащи от единния пазар (2).

(5)

Предприетите от държавите-членки мерки и тези по инициатива на Общността следва да се допълват взаимно. Координираният подход на сътрудничество, при партньорство между Комисията и държавите-членки, с обща цел подобряване на транспонирането, прилагането и осигуряването на изпълнението на правилата на единния пазар е от решаващо значение за осигуряването на доброто функциониране на единния пазар. Подходът на партньорство в контекста на настоящата препоръка надхвърля вече установеното сътрудничество в редица области на политиките на единния пазар. Той изисква установяването и поддържането на тясно сътрудничество в рамките на държавите-членки, помежду им, както и между тях и Комисията, във всички области, които имат отношение към единния пазар. Той предполага също така, че държавите-членки ще поемат съвместно отговорност в тази връзка, а следователно и по-активна роля при управлението на единния пазар.

(6)

При прегледа на единния пазар, и по-специално при последвалите обсъждания с държавите-членки бяха откроени някои области с решаващо значение за постигането на добре функциониращ единен пазар, а именно: осигуряване на координирането на въпросите, свързани с единния пазар; подобряване на сътрудничеството в рамките на държавите-членки, помежду им и между тях и Комисията; подобряване на транспонирането на правилата на единния пазар; наблюдение на пазарите и секторите с цел да се установят евентуални нарушения на доброто функциониране на пазарите; подобряване на прилагането на правилата на единния пазар; засилване на осигуряването на спазването на правилата на единния пазар и улесняване на разрешаването на проблемите; насърчаване на редовните оценки на националните законодателства и информиране на гражданите и предприятията относно техните права, произтичащи от единния пазар.

(7)

Настоящата препоръка се основава до голяма степен на вече въведени в някои държави-членки решения, които са доказали, че работят на практика в съответните държави-членки. Всяка държава-членка следва да избере практиките, които са най-подходящи за осигуряване на прилагането на настоящата препоръка, като се има предвид това, което би било най-ефективно в контекста на тази държава-членка, тъй като процедури и практики, които са ефективни в една държава, могат да не са толкова ефективни в друга.

(8)

Изследването показва, че държавите-членки трябва да подобрят вътрешната координация по въпросите, свързани с вътрешния пазар, тъй като в момента компетенциите са разпределени между различни национални органи (3). Тъй като прилагането на правилата на единния пазар може да е свързано с голямо многообразие от национални, регионални и местни органи във всяка държава-членка, трябва да се засили ефективното сътрудничество между тях. За тази цел държавите-членки следва да осигурят и да засилят координиращата функция по свързаните с единния пазар въпроси в рамките на националните си администрации, като тази функция може да варира в зависимост от специфичните национални административни структури и традиции. Органите, отговарящи за нея, следва да носят цялостна отговорност за планирането, надзора и оценката на прилагането на настоящата препоръка.

(9)

Тясното трансгранично сътрудничество между органите на държавите-членки, които са компетентни по въпросите, свързани с единния пазар, позволява изграждането на взаимно доверие и е от жизнено значение за правилното прилагане на правилата на единния пазар. Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за гарантиране на функционирането на установените от Комисията трансгранични мрежи и системи за електронна информация (като например Информационната система за вътрешния пазар (IMI), RAPEX (4), RASFF (5) или мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите) чрез въвеждане на подходящи процедури, включително чрез разпределението на ресурсите.

(10)

Индексите за резултатите от функционирането на вътрешния пазар сочат, че все още съществува необходимост да се подобряват своевременността и качеството на транспонирането на директивите за единния пазар. Докато препоръката на Комисията от 12 юли 2004 г. относно транспонирането в националното право на директивите, отнасящи се до вътрешния пазар, (6) (наричана по-долу „препоръката на Комисията от 2004 г.“) като цяло се прилага и това води до значително подобряване на процента на транспониране, изпълнението на части от тази препоръка все още предстои да стане по-ефективно. В настоящата препоръка отново се припомня, че действията, посочени в препоръката на Комисията от 2004 г., на която продължават да се позовават осъществяващите транспонирането административни органи на държавите-членки, все още са необходими и те се развиват в още по-голяма степен. Настоящата препоръка се основава и на съобщенията на Комисията „Европа на резултатите — прилагане на правото на Общността“ (7) и „Преглед на процедурата Lamfalussy — засилване на сближаването на надзорните практики“ (8).

(11)

Наблюдението на пазара е необходимо, за да се установят секторите, в които пазарите не функционират правилно по отношение на потребителите и предприятията и политиките на единния пазар да се съсредоточат в тези области. Поради това то следва да стане неразделна част от визията за политиките на единния пазар и тяхното наблюдение (например чрез индекса за развитието на пазарите на дребно). Сътрудничеството между Комисията и органите на държавите-членки за наблюдение на пазара и за работата по събирането на данни ще допринесе за увеличаване на качеството на данните и анализите, използвани на национално и общностно равнище, и ще спомогне за изграждането на консенсус по въпросите, свързани с единния пазар. Държавите-членки се насърчават да участват в наблюдението на пазара, осъществявано от Комисията, и да осъществяват на национално равнище подобни инициативи, пригодени към специфичните национални нужди.

(12)

В различни национални изследвания се подчертава значението на обучението, което да подпомага длъжностните лица, включително съдии, на национално, регионално и местно равнище на администрацията при правилното транспониране, прилагане и осигуряване на спазването на правилата на единния пазар. В този контекст е важно да се гарантира, че тези правила и въздействието върху външната конкурентоспособност като цяло на Общността винаги се вземат предвид при изготвянето на националните законодателства. Значението на обучението се подчертава в още по-голяма степен в неотдавнашно проучване и резолюция на Европейския парламент относно ролята на националните съдии и в неговата резолюция от 2005 г. относно правото за защита на конкуренцията (9), както и в неотдавнашна резолюция на Съвета (10). На длъжностните лица следва да се предоставят и насоки относно правото на Общността като цяло и по-специално относно правилата на единния пазар.

(13)

За да се помогне на гражданите и предприятията да се възползват от гарантираните от Договора свободи, ключово значение имат ефективното осигуряване на спазването на правилата на единния пазар и подходящите мерки за разрешаване на проблемите, срещани от тях. Основавайки се на вече установеното сътрудничество в областта на разрешаването на проблеми, по-специално чрез SOLVIT (11), държавите-членки, с подкрепата на Комисията, следва да подобрят капацитета на механизмите за разрешаване на проблеми — в национални съдилища или чрез извънсъдебни механизми, за да се осигури ефективно право на защита. Важно е да се разгледат обстоятелствата, които пораждат различните възникнали проблеми.

(14)

Редовното наблюдение и оценка на националното законодателство са важни, тъй като те позволяват проверка на ефективността на прилагането на практика на правилата на единния пазар и идентифицирането на разпоредби, които могат да не позволят на гражданите и предприятията да извлекат изцяло ползите от тези правила. Такива инициативи следва да се осъществяват по-систематично във всички държави-членки.

(15)

Неотдавнашни социологически проучвания „Евробарометър“ (12) и искания, отправени към службите на Комисията за информация и разрешаване на проблеми, сочат, че е необходимо да се предоставя повече информация на гражданите и предприятията относно техните права във връзка с единния пазар, за да могат те да са в състояние по-добре да упражняват тези права на практика. Освен това следва да се даде възможност на гражданите и предприятията да получават подкрепа при упражняването на тези права. За тази цел държавите-членки с подкрепата на Комисията, и когато е подходящо в сътрудничество със заинтересованите страни, следва да осигурят предоставянето на практическа информация и консултации по въпроси, касаещи гражданите и предприятията, които искат да живеят, да се обучават, да работят, да създават дружества или да предоставят стоки или услуги в друга държава-членка.

(16)

В приложението към настоящата препоръка са изложени мерки, които държавите-членки могат да предприемат, за да изпълнят настоящата препоръка, и се предоставя списък от практики на някои държави-членки, въз основа на които са изготвени тези мерки. Счита се, че първоначално някои мерки могат да са свързани с разходи, но те следва да позволят осъществяването на икономии, например чрез опростяване на националните административни практики, и в дългосрочен план следва да доведат до по-добро функциониране на единния пазар и по този начин да донесат ползи за потребителите и предприятията.

(17)

Наблюдението на напредъка при изпълнението на настоящата препоръка следва да се осъществява в тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки, включително чрез основаващи се на еталони и показатели обсъждания в Консултативния комитет по въпросите на вътрешния пазар (IMAC). С цел четири години след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник Комисията да може да направи оценка на резултатите от нейното изпълнение държавите-членки следва да представят на Комисията три години след публикуването на препоръката в Официален вестник доклади относно предприетите действия за нейното прилагане,

1.

Да осигурят и засилят координираща функция по въпросите, свързани с единния пазар, с която да се стимулира ефективната координация в рамките на органите, отговарящи за тези въпроси на национално, регионално и местно равнище и помежду им, и която да функционира като референтно звено за единния пазар в рамките на администрацията.

2.

Да улесняват активното сътрудничество между административните органи, отговарящи за свързаните с единния пазар въпроси в различните държави-членки и в Комисията, чрез предоставянето на достатъчно ресурси.

3.

Да предприемат всички необходими мерки за подобряване на транспонирането на директивите, имащи отношение към единния пазар.

4.

Да подпомагат работата на Комисията по наблюдението на пазарите и събирането на данни в тази връзка като допринасят активно за осъществяването им на равнището на Общността и, ако е уместно, като разгледат възможността за подобни инициативи на национално равнище.

5.

Да гарантират, че националните органи и длъжностните лица имат достатъчни познания в областта на Общностното право като цяло и по-специално в областта на правилата на единния пазар, които да им позволят ефективно да прилагат тези правила и когато е необходимо да ги вземат предвид при подготовката и въвеждането на ново национално законодателство.

6.

Да улесняват и насърчават бързо и ефективно разрешаване на проблемите, които срещат гражданите и предприятията при упражняването на техните права, произтичащи от единния пазар, чрез — най-общо — предприемане на мерки за подобряване на правоприлагането на правилата на единния пазар и — по-специално — като гарантират че съдебните органи имат достатъчни познания в областта на Общностното право, включително в областта на правилата на единния пазар, и като оказват достатъчна подкрепа за механизмите за разрешаване на проблеми.

7.

Да правят редовно прегледи и оценки на националното законодателство, за да се осигури пълно спазване на правилата на единния пазар, като заедно с това наблюдават всички освобождавания или дерогации, предвидени в действащата правна рамка за единния пазар.

8.

Да подобрят предоставянето на практическа информация на гражданите и на предприятията по въпроси, свързани с единния пазар.

9.

Да разгледат изложените в приложението мерки и практики и, като имат предвид националните си институционални традиции, да приемат тези практики, които ще доведат или може да се очаква да доведат до подобряване на функционирането на единния пазар и които ще са най-подходящи за прилагането на настоящата препоръка.

10.

Да си сътрудничат с Комисията и с други държави-членки при наблюдението на прилагането на настоящата препоръка, да информират редовно Комисията за предприетите действия при нейното прилагане и да предоставят на Комисията заключителен доклад три години след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник.