12.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/21

(1)

С писмо от 29 юни 2006 г. Франция уведоми Комисията за реформа на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP (Парижката компания за градски транспорт). На Комисията е предоставена допълнителна информация с писма от 29 септември 2006 г., 15 декември 2006 г. и 4 април 2007 г.

(2)

С писмо от 10 октомври 2007 г. Комисията уведоми Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО по отношение на мярката, за която е била уведомена (наричана по-нататък „решението за откриване на процедура“).

(3)

Решението за откриване на процедура беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 15 януари 2008 г. (2)

(4)

Френските власти представиха мнението си на 22 януари 2008 г.

(5)

На 19 февруари 2008 г. в Комисията постъпи мнение от една заинтересована страна. Комисията предаде това мнение на Франция, с което ѝ даде възможност да го коментира и получи съответния коментар с писмо от 3 април 2008 г.

(6)

На 23 април 2008 г. френските власти уведомиха Комисията, че през есента на 2007 г. френското правителство е предприело реформа на специалните пенсионни схеми в държавните предприятия, и по-специално на пенсионната схема на RATP.

(7)

На 6 януари 2009 г. Комисията изпрати до френските власти искане за допълнителна информация, на което получи отговор с писмо от 3 март 2009 г.

(8)

Парижката компания за градски транспорт (наричана по-нататък „RATP“) е френско държавно предприятие със 100 % държавно участие. RATP е създадена със Закон № 48-506 от 21 март 1948 г. за реорганизацията и координацията на транспорта на пътници в района на Париж (3), с предмет на дейност „експлоатация на предоставените ѝ мрежи и линии за обществен пътнически транспорт“ (4).

(9)

Законът ограничава дейността на RATP в рамките на обществения транспорт в района на Париж. По силата на член 7 от Закон № 48-506 от 21 март 1948 г. RATP отговаря за „експлоатацията на мрежите за обществен транспорт на град Париж и департамент Seine, както и на линиите Seine-et-Oise и Seine-et-Marne, които преди това са били отдадени на концесия или под аренда на железопътната компания, обслужваща парижкото метро, или на Дружеството за обществен транспорт в района на Париж“. Това положение е потвърдено с горепосочената Наредба № 59-151 от 7 януари 1959 г.

(10)

Въпреки това, посредством свои филиали RATP има възможност да предоставя услуги извън Ил-дьо-Франс (Ile-de-France) (5). Филиалите на RATP, създадени под формата на акционерни дружества, понастоящем са обединени в три главни сегмента на дейност, в които са заети около 2 050 души, 170 от които са преместени от предприятието майка:

(11)

В групата RATP работят общо около 46 050 души, 44 000 от които са назначени от дружеството като „щатни служители“, а останалите около 2 050 души работят във филиалите на групата.

(12)

Условията на труд за „щатните служители“ са регламентирани в правилника за служителите на RATP (6). За останалите 2 050 души, работещи във филиалите на RATP, условията на труд са определени с колективни трудови договори и поради това не се ползват със статута на щатни служители на RATP.

(13)

Понастоящем пазарът на обществен транспорт в Ile-de-France не се развива в условията на конкуренция. Лицензите за експлоатация на линиите на обществения транспорт са предоставени в съответствие с процедурата, предвидена в Декрет № 59-157 от 7 януари 1959 г. за организацията на пътническия транспорт в Ile-de-France (7), с която пазарът на обществения транспорт в департамента е бил разпределен между RATP и многобройните традиционни дребни частни оператори, упражняващи дейност в него по онова време.

(14)

Освен RATP още около сто предприятия предоставят обществено-транспортни услуги в Ile-de-France. Това са френската национална железопътна компания (SNCF), както и частни оператори, обединени в сдружението OPTILE (около 95 предприятия, 3 от които са основните оператори на автобусен транспорт: Veolia Transport, Keolis и Transdev).

(15)

В Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (8) (наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1370/2007“) се предвижда постепенното отваряне за конкуренцията на пазара на обществен транспорт. Съгласно член 12 от него той ще влезе в сила на 3 декември 2009 г.

(16)

Пенсионната схема на RATP е предвидена в член 31 от горепосочения Закон № 48-506 от 21 март 1948 г., допълнен с Декрет № 59-1091 от 23 септември 1959 г. относно статута на RATP (9).

(17)

Пенсионната схема за служителите на RATP е специална схема по смисъла на членове L. 711-1 и R. 711-1 от Кодекса за социално осигуряване, като включва специфични предимства за разлика от общоприложимите схеми. Става въпрос за регламентирана схема, т.е. определена от държавата по административен път. По-специално подчинено на нормативни разпоредби е оценяването на параметрите, вноските и обезщетенията.

(18)

До 15 януари 2008 г. основните особености на специалната пенсионна схема за служителите на RATP в сравнение с общоприложимите схеми са се отнасяли до условията за изчисляване на правото на пенсия и за отпускане на пенсиите.

(19)

В това отношение общоприложимите пенсионни схеми предвиждат размерът на пенсията да се изчислява въз основа на средната заплата за целия трудов стаж или част от него. Размерът на пенсията зависи също така от осигурителния стаж или възрастта, като се прилага намаление или увеличение, в случай че определените стойности по отношение на тези два критерия не са достигнати или са надвишени. Така например при общоприложимата пенсионна схема пенсията се изчислява въз основа на средната заплата (включително премиите) за 25 най-добри години от трудовия стаж (в рамките на таван на годишната заплата) и процентът, който се прилага спрямо тази заплата, е 50 % (пълен процент), ако осигуреното лице има поне 40 години осигурителен стаж.

(20)

От своя страна пенсионната схема на RATP е предвиждала щатните служители да имат право за всяка година осигурителен стаж на 2 % от основната заплата без премиите, получавана през последните шест месеца на трудовия стаж, за не повече от 37,5 години от него. По този начин един служител на RATP е получавал след 37,5 години трудов стаж пенсия в размер на 75 % от последната си заплата без премиите, т.е. близо 64,5 % от последната си заплата заедно с премиите.

(21)

Основните принципи на осъществената със закона от 21 август 2003 г. (10) реформа на почти всички основни пенсионни схеми във Франция са приложени към специалната пенсионна схема на RATP с декрети 2008-48 от 15 януари 2008 г. (11), 2008-637 от 30 юни 2008 г. (12) и 2008-1514 от 30 декември 2008 г. (13) Една от целите на реформата е привеждането на специалните пенсионни схеми към общоприложимите такива, отнасящи се до заетите в частния сектор и до държавните служители. Що се отнася до специалната схема на RATP, осигурителният стаж, необходим по-специално за получаване на пълния размер на пенсията, се увеличава постепенно до достигане на 40 години стаж към 2012 г., след което се променя с едно тримесечие от 1 юли всяка година до достигане на осигурителния стаж съгласно общата схема и схемата за държавните служители (по този начин осигурителният стаж от 41 години, приложим към 2012 г. по общата схема и схемата за държавните служители, при специалната схема би трябвало да бъде достигнат през 2016 г.).

(22)

Пенсионната схема за служителите на RATP е пенсионна схема на принципа на преразпределяне, при която внасяните от работещите осигуровки за пенсия за старост се използват незабавно за изплащане на пенсиите на пенсионираните служители (14).

(23)

До 31 декември 2005 г. RATP е била правно обвързана с поетите пенсионни задължения по специалната схема. По силата на член 20 от горепосочения закон от 1948 г. самото дружество е било длъжно да гарантира финансовото равновесие на своята специална пенсионна схема.

(24)

Управлението на тази специална пенсионна схема се извършва от пенсионната служба на RATP, която е част от юридическото звено на дружеството. Службата събира вноските на работещите служители на RATP и на самото дружество като работодател и изплаща пенсиите на правоимащите съгласно схемата. Размерът на пенсионните вноски (разпределени в съотношение 7,85 % за сметка на работещия и 15,34 % за сметка на работодателя) са били по-ниски от вноските съгласно общоприложимата пенсионна схема (съответно 12 % и 18 %).

(25)

Дълги години пенсионната схема на RATP е регистрирала структурен дефицит поради демографското несъответствие между работещи и пенсионирани лица, по отношение на специалните предимства, различни от общоприложимата схема, а до 31 декември 2005 г. — по отношение на нормираното определяне на размера на пенсионните вноски. Тези последователни дефицити на пенсионната схема на RATP са били покривани от държавата в съответствие с член 2 от наредбата от 7 януари 1959 г. и декрета от 7 януари 1959 г., посочени по-горе.

(26)

На 29 юни 2006 г. Франция уведоми за реформата на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP. Според френските власти, тази реформа се вписва в контекста на институционалното развитие в сферата на градския транспорт в района на Ile-de-France през последните десет години и в контекста на подготовката за отваряне на пазара на градския транспорт за конкуренцията.

(27)

Реформата, предмет на уведомление, се осъществява на два етапа.

(28)

Съгласно член първи от Декрет № 2005-1635 от 26 декември 2005 г. (15) от 1 януари 2006 г. се създава пенсионноосигурителна каса за служителите на RATP (наричана по-нататък „ПОК-RATP“).

(29)

ПОК-RATP е със статут на частноправен орган за социално осигуряване със статут на юридическо лице с правна и финансова самостоятелност по отношение на RATP. По силата на член L. 711-1 от Кодекса за социално осигуряване, ПОК-RATP притежава всички правомощия съгласно член L. 111-1 от същия кодекс, съгласно който организацията за социално осигуряване по-специално се основава на принципа на национална солидарност. Правилата на Кодекса за социално осигуряване, приложими по отношение на всички самостоятелни пенсионноосигурителни каси, обхващат и ПОК-RATP. Тя подлежи на контрол от страна на компетентните институции на държавата, представлявани от служители на правителството.

(30)

От датата на създаването си ПОК-RATP заема мястото на RATP като единствен правоприемник на разходите за пенсии за старост на щатните служители.

(31)

В това си качество от 1 януари 2006 г. ПОК-RATP събира от RATP погасителна сума, съответстваща на вноските на работещите съгласно специалната пенсионна схема, както и на вноската на самата RATP в качеството ѝ на работодател. От същата дата размерът на вноските е увеличен до нивата на общоприложимата схема (16). Освен пенсионните вноски, ПОК-RATP получава плащания от държавата за поддържане на финансово равновесие. С тази помощ се финансира както демографският дефицит в рамките на специалната схема, така и специфичните за тази схема пенсионни права. През 2006 г. и 2007 г. държавата е изплатила помощи в размер съответно на 390,11 и 414 милиона EUR.

(32)

Член 18 от горепосочения Декрет № 2005-1635 от 26 декември 2005 г. предвижда възможността ПОК-RATP да прехвърли финансово част от пенсионните права по специалната пенсионна схема за служителите на RATP към общоприложимите схеми (CNAV (17) и ARGIC (18)/ARRCO (19)) (20), т.е. технически да осъществи прехвърляне на пенсионните операции на ПОК-RATP към общоприложимите схеми (наричани по-нататък „приемни схеми“).

(33)

Прехвърлянето на част от пенсионните права по специалната пенсионна схема за служителите на RATP към общоприложимите схеми има за цел да задейства механизма на солидарност между поколенията и между различните професии върху значително по-широка демографска основа и в по-общ план да осигури устойчиво финансиране на схемите за задължително пенсионно осигуряване, финансирани съгласно принципа на преразпределянето.

(34)

По силата на член L. 222-6 от Кодекса за социално осигуряване, прехвърлянето на специална пенсионна схема или на друга пенсионна схема към общоприложимите схеми може да се осъществи за частта от обезщетенията по специалните схеми, еквивалентна на обезщетенията за старост, изплащани на осигурените по общата схема.

(35)

При пенсионните схеми с преразпределяне на поемането от приемна схема на права, придобити в миналото по друга схема (и следователно по други критерии) се осъществява чрез изчисляване на тези права, придобити въз основа на правилата на приемната схема, с презумпцията, че правоимащите (пенсионери, работещи и заличени) са осъществили целия си трудов стаж в условията на приемната схема.

(36)

В случая френските власти са изчислили основните права, т.е. тези, които съответстват на пенсионните обезщетения, пресметнати по някое от правилата на приемните схеми и които ще бъдат поети от тези схеми (21). Само определените по този начин основни права могат да бъдат поети от приемните схеми.

(37)

В член L. 222-6 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено също така, че при прехвърляне на специална схема трябва да бъде съблюдаван принципът за стриктна финансова неутралност на операцията по отношение на осигурените съгласно приемната схема лица. С други думи финансовото прехвърляне на специална пенсионна схема към общоприложимите схеми не трябва в никакъв случай да влошава финансовото състояние на приемните схеми.

(38)

Тук се налага едно претегляне за определянето на частта от тези придобити в миналото пенсионни права, която да бъде призната при прехвърлянето, така че да бъде спазен стриктно горепосоченият принцип на финансова неутралност. За тази цел се сравняват пенсионните разходи на прехвърляната група с тези при приемната схема (22). Приемната схема определя каква част от придобитите в миналото права могат да бъдат запазени, така че да се осигури равенство между тези разходи: при едно такова утвърдено равнище пенсионните права се поемат „безплатно“ от приемната схема.

(39)

Ако утвърденото от приемната схема равнище на възстановените придобити права е по-малък от 100 %, тя може да предложи на прехвърляната схема да осигури признаване до 100 % на тези права посредством изплащане на вноска за запазване на правата (или „компенсация“).

(40)

Методът за изчисляване на компенсациите има за цел да запази предварително заложеното състояние на приемната схема. Ако претеглянето е с прогнозен характер, размерът на компенсацията е равен на нетната актуализирана стойност на годишните входящи права. Годишно входящо право е това, което по отношение на допълнителните права (т.е. тези, които надвишават безплатно поетите права), поети от приемната схема, изравнява годишно пенсионните разходи на интегрираната и приемната схема.

(41)

Ако финансовото състояние на приемната схема е в структурен дефицит, методът за изчисляване изисква да се избягва утежняване на съществуващата тенденция към неравновесие, а не неравновесието да се намалява като прехвърляната група се изисква прогнозно техническо равновесие.

(42)

В конкретния случай поради факта, че демографската структура на RATP е по-лоша от тази на средното френско предприятие, причислено към общоприложимата пенсионна схема, пълното прехвърляне на основните права по специалната пенсионна схема за служителите на RATP към общоприложимите схеми изисква изплащането на компенсации на приемните схеми, т.е. на извънредни фиксирани погасителни вноски.

(43)

Френските власти представиха подробно методите за изчисление на тези компенсации. Изчисленията ще бъдат направени въз основа на стойностите на параметрите в момента на прилагането им. Тези параметри са следните:

(44)

На този етап френските власти счетоха, че размерът на компенсациите, които трябва да бъдат платени, е следният:

(45)

Френското правителство предвижда да поеме вместо ПОК-RATP плащането на тези компенсации на общоприложимите схеми, за да се гарантира финансовата неутралност на прехвърлянето на специалната схема на RATP към тези приемни схеми.

(46)

Що се отнася до основните права, придобити след осъществяването на операцията по прехвърлянето, предвижда се RATP и нейните служители да плащат пенсионноосигурителни вноски съгласно общоприложимата схема вследствие на включването на общата и на допълнителните схеми.

(47)

В решението си за откриване на процедура Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на реформата, предмет на уведомление, с общия пазар. Комисията изтъква, че предметът на процедурата е да определи дали реформата, предмет на уведомление, представлява помощ в полза на RATP.

(48)

Най-напред на Комисията направи впечатление тясната връзка между създаването на ПОК-RATP и операцията по прехвърлянето към общоприложимите схеми, като счете за необходимо да провери дали прехвърлянето на основните права не представлява държавна помощ в полза на RATP.

(49)

След това Комисията изрази съмнения относно твърдението, че финансирането от страна на държавата на специфичните за пенсионната схема на RATP права не представлява държавна помощ и ако е така — че тази помощ е съвместима с общия пазар.

(50)

Накрая Комисията изрази съмнения относно необходимостта от реформата, предмет на уведомление, и относно съответстващия с общия интерес характер на реформата. Във връзка с необходимостта от реформата, предмет на уведомление, Комисията потърси отговор на въпроса доколко отварянето за конкуренцията на пазара на обществен транспорт в района на Париж е действително, както и доколко елементите, характеризиращи правното и фактическото състояние на RATP, които биха възпрепятствали ефективната конкуренция, са отстранени. Комисията изрази съмнения и относно пропорционалността на реформата, предмет на уведомление, основно с мотива, че тя ще засегне и специалните пенсионни задължения към работещите, които ще бъдат наети след нейното прилагане.

(51)

От друга страна, в решението си от 10 октомври 2007 г. Комисията направи заключението, че финансирането от страна на държавата на дефицита в пенсионната схема на RATP за периода 1995—2005 г. е представлявало държавна помощ по силата на член 1, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (24) (вж. съображение 15 от настоящото решение).

(52)

Комисията също така прецени, че член 87 от Договора за ЕО не може да бъде приложен спрямо ПОК-RATP, тъй като тя не е предприятие (съображение 67 от настоящото решение).

(53)

Накрая Комисията счете, че гаранцията, предоставена от френската държава на правоимащите по специалната схема, е облагодетелствала пряко служителите на RATP, а не самото дружество, и поради това тази гаранция не може да бъде квалифицирана като икономическо предимство за дадено предприятие (съображение 70 от настоящото решение).

(54)

С писмо от 22 януари 2008 г. френските власти припомниха, че от тяхна гледна точка реформата, предмет на уведомление, институционализира помощ за определени лица, а не за предприятието RATP и по тази причина тя не може да бъде разглеждана като държавна помощ в полза на RATP. Освен това, макар че истинският бенефициер на реформата, предмет на уведомление, е RATP, френските власти считат, че тази реформа не може да засегне търговията между държавите-членки, нито дори да наруши конкуренцията, тъй като RATP оперира само в рамките на един пазар — този на градския обществен транспорт в Ile-de-France, който все още не е отворен за конкуренцията и при който реформата не оказва никакво влияние върху дейността на филиалите на RATP или върху пазарите, на които те осъществяват своите дейности.

(55)

Френските власти счетоха, че прехвърлянето на ПОК-RATP към общоприложимата схема не съдържа елементи на държавна помощ в полза на RATP, тъй като липсва предимство за RATP.

(56)

На първо място френските власти счетоха, че както самата Комисия е отбелязала в точка 69 от решението за откриване на процедура, „вторият етап на реформата, а именно плащането на компенсации и прехвърлянето на финансирането на основните права от ПОК-RATP към CNAV и AGIRC-ARRCO не засягат икономическото състояние на RATP“.

(57)

Освен това френските власти счетоха, че съответстващите на основните права разходи на RATP не представляват разходи, които по смисъла на съдебната практика на Общността обичайно биха утежнили нейния бюджет. Според френските власти, финансовите ресурси на френските предприятия при обичайни условия действително са утежнени от погасителни вноски, изплащани на пенсионноосигурителните каси по общоприложимата схема, но не по задължение за плащане на пенсионноосигурителните вноски за работещите и пенсиите за пенсионираните служители, какъвто е бил случаят в RATP, която сама е обслужвала пенсиите преди осъществяването на реформата, предмет на уведомление. Поради това, щом като бъдат придружени с плащане на погасителна вноска в размер съгласно общоприложимата схема, прехвърлянето на ПОК-RATP към общоприложимата схема и плащането на компенсации на общата схема от страна на държавата не водят до освобождаване на RATP от разходите, които обичайно биха утежнили състоянието на финансовите ресурси на предприятието.

(58)

Накрая френските власти счетоха, че тъй като държавата е наложила специалната схема при създаването на RATP през 1948 г., би било неестествено предприятието да поеме разходите за изплащане на компенсациите вследствие на прехвърлянето на ПОК-RATP към общата схема.

(59)

На първо място френските власти счетоха, че правното основание, съгласно което разходите вследствие на колективен трудов договор представляват по своята същност разход, обичайно утежняващ бюджета на дадено предприятие, независимо дали предприятието е приело този договор доброволно или той му е бил наложен по нормативен или законодателен ред (25), не е приложимо в конкретния случай, тъй като пенсионната схема за служителите на RATP не произтича от колективния трудов договор.

(60)

На второ място френските власти счетоха, че съществуването на специфични права по никакъв начин не предоставя предимство на RATP. Фактът, че RATP продължава да наема щатни служители, ползващи се от специфични права, не доказва, че наличието на специфичните права е икономическо предимство за RATP.

(61)

На трето място френските власти посочиха, че държавното финансиране на специфичните права е само компенсация на извънредните разходи, поемани от RATP. Френските власти считат, че заключението, че финансирането на специфичните пенсионни права не представлява държавна помощ, е следствие от принципите, залегнали в съдебната практика на Общността от самото ѝ създаване, най-скорошно свидетелство за което са решенията на Съда по делата Combus  (26) и Enirisorse  (27).

(62)

Дори Комисията да реши, че реформата, предмет на уведомление, съдържа елементи на държавна помощ, френските власти смятат, че при всички случаи реформата е съвместима с общия пазар.

(63)

Френските власти поддържат становището, че реформата, предмет на уведомление, съответства на теорията за невъзвръщаемите разходи и е в полза на конкуренцията.

(64)

Освен това френските власти счетоха, че новото финансиране на пенсионните права от 2006 г. е необходимо и пропорционално с оглед постигане на конкурентно функциониране на пазара.

(65)

Френските власти счетоха, че реформата, предмет на уведомление, е необходима, тъй като тя предшества отварянето за конкуренцията на сектора на градския транспорт в Ile-de-France, предвидено в Регламент (ЕО) № 1370/2007. Реформата ще позволи да се избегне, от една страна, нелоялната конкуренция между държавните и частните оператори, а от друга — да се премахне окончателно пречката за достъп до пазара, каквато представлява начинът на финансиране на пенсиите в RATP.

(66)

Относно съответстващия характер на реформата, предмет на уведомление, френските власти уведомиха Комисията с писмо от 23 април 2008 г. за реформа на специалната пенсионна схема на RATP, предприета от френското правителство, която привежда специалната пенсионна схема на RATP към правилата в общоприложимата схема.

(67)

С писмо от 13 февруари 2008 г. синдикатът SUD на RATP изрази несъгласие с оповестения от френските власти проект с аргумента, че единствената цел на проекта е RATP да се превърне в голяма международна група, чийто стремеж е максимизиране на печалбата. В това писмо синдикатът SUD на RATP привлече вниманието на Комисията върху факта, че според него служителите на RATP нямат статут на работещи в частния сектор по Кодекса на труда.

(68)

Синдикатът SUD на RATP допълни, че реформата на пенсионната схема на RATP би трябвало да бъде изготвена от смесена многостранна комисия, тъй като за целта е необходимо колективно договаряне между социалните партньори.

(69)

Що се отнася до правния режим, приложим по отношение на служителите на RATP, френските власти уточниха в писмо от 3 април 2008 г., че разпоредбите на Кодекса на труда са приложими за щатните служители на RATP, освен ако кодексът или съдебната практика изрично са изключили прилагането на разпоредбите по отношение на тези служители. Според Франция, съществуването на подобни изключения не е достатъчно, за да се приеме, че служителите на RATP се намират в трудови правоотношения по публичното право.

(70)

Франция посочи също, че Декрет № 60-1362 от 19 декември 1960 г., с който се предоставят правомощия на смесената многостранна комисия на RATP по въпросите на статута на персонала, не засяга пенсионната схема. Според френските власти, пенсионната схема на RATP не е резултат от колективно договаряне, а е била наложена на RATP от държавата по административен път.

(71)

В настоящото решение се разглежда въпросът за съвместимостта на новата система за финансиране на пенсиите с правилата на Общността относно държавните помощи.

(72)

Откриването на процедура на 10 октомври 2007 г., и по-специално коментарът на френските власти позволи на Комисията да разбере по-ясно условията за прилагане на реформата, предмет на уведомление, и въз основа на това да установи три мерки, които е възможно да съдържат елементи на държавна помощ.

(73)

Първо, на 1 януари 2006 г. ПОК-RATP, а не RATP става единствен правоприемник на задълженията за пенсиите за прослужено време на щатните служители в RATP.

(74)

Второ, считано от 1 януари 2006 г. държавата изплаща на ПОК-RATP субсидия, предназначена да се постигне равновесие в сметките на последната. Тази държавна субсидия покрива демографския дефицит и допълнителните разходи по специалната схема на RATP.

(75)

Трето, реформата, предмет на уведомление, предвижда възможността специалната схема на ПОК-RATP да бъде прехвърлена към основните общоприложими пенсионни схеми. Държавата, вместо ПОК-RATP, поема плащането на компенсациите, предназначени да осигурят спазването на стриктна финансова неутралност на прехвърлянето.

(76)

Комисията отбеляза, че към 1 януари 2006 г. ПОК-RATP, а не RATP, става единствен правоприемник на задълженията за пенсиите за прослужени години на щатните служители. Комисията установи, че едновременно с това пенсионноосигурителната вноска, плащана от RATP на ПОК-RATP, става погасителна.

(77)

Комисията отбеляза, че в рамките на съществувалата преди 1 януари 2006 г. система, RATP е била правно обвързана с поетите пенсионни задължения по специалната схема. В този смисъл системата за финансиране на специалната схема за служителите на RATP е била дерогационна по отношение на общото право: RATP е била гарант на финансовото равновесие на въпросната схема, тъй като вноската „от работодател“, плащана по специалната схема от RATP, не е била погасителна.

(78)

Вследствие на горното Комисията заключи, че основният резултат от разпоредбите, предвидени в реформата, предмет на уведомление, е бил да се придаде погасителен характер на вноската „от работодател“, плащана от RATP за пенсии на своите служители, като по този начин я освободи от традиционното ѝ задължение да осигурява равновесието на специалната схема. С други думи, реформата, предмет на уведомление, е прехвърлила отговорността за финансовото равновесие на въпросната специална схема от RATP към ПОК-RATP и in fine към държавата.

(79)

Комисията също така установи, че, без прилагането на реформата, предмет на уведомление, задължението на RATP за осигуряване на финансовото равновесие на специалната схема, би довело до възникване на задължение към държавата, подлежащо на отразяване в сметките при преминаването към Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приложими за RATP от 30 юни 2007 г. (28)

(80)

На този етап Комисията държи да подчертае, че въпросът, поставен със създаването на ПОК-RATP, е идентичен с проблематиката, възникнала в рамките на реформата на финансирането на пенсиите на държавните пощенски служители (29). В тази връзка Комисията ще провери дали в конкретния случай разглежданата мярка съдържа елементи на държавна помощ, като възприеме същия подход като в горепосоченото решение.

(81)

В член 87, параграф 1, от Договора за ЕО се предвижда, че „освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията, чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“.

(82)

Окачествяването на дадена национална мярка като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО предполага едновременното наличие на следните условия, а именно: 1. въпросната мярка да предоставя избирателно икономическо предимство; 2. това предимство да е финансирано с държавни ресурси; 3. това предимство да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията; както и 4. това предимство да засяга търговията между държавите-членки.

(83)

Уместно е да се изложат причините, които позволяват да се счита, че въпросната мярка изпълнява тези кумулативни условия и поради това представлява държавна помощ в полза на RATP по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(84)

За да се оцени дали въпросната мярка съдържа елементи на държавна помощ, е необходимо да се определи дали тази мярка предоставя икономическо предимство на RATP, освобождавайки я от разходи, които при обичайни условия биха утежнили собствените ѝ финансови ресурси и по този начин са попречили на пазарните принципи да проявят обичайното си въздействие (30).

(85)

В този смисъл, съгласно установената съдебна практика, обичаен разход е разходът, необходим за текущото управление или за текущата дейност на дадено предприятие (31). Съдът е преценил също, че помощта представлява облекчаване на разходите, които при обичайни условия утежняват бюджета на предприятията предвид естеството или икономическия характер на въпросната разходна схема, докато специалният разход е допълнително задължение по отношение на обичайните разходи (32).

(86)

В контекста на установената практика на Съда и в съответствие с неговите решения (33), Комисията счита, че определянето на разходите като обичайни или специални изисква да бъде определена базова рамка или рамка за сравнение, с оглед установяване на предприятия, които са в подобно правно и фактическо положение по отношение на целта, която се преследва с разглежданата мярка.

(87)

В тази връзка следва да се припомни, че за да бъде приложен член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, е необходимо само да бъде решено дали в рамките на даден правен режим мярка от страна на държавата може да облагодетелства „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в сравнение с други предприятия, които се намират в подобно правно и фактическо положение по отношение на целта, която се преследва с разглежданата мярка.

(88)

По-специално Съдът посочва, че изборът на базовата система се осъществява на два етапа: първо, определяне на системата от задължения, обхваната от въпросната мярка, и второ, определяне на общата схема, която се прилага по отношение на въпросната система от задължения.

(89)

В случай че се намери подходящ външен обект за сравнение, при съпоставка с който може да се каже, че съществуват „необичайни“ задължения, съответната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. В противен случай въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на същата разпоредба.

(90)

Прилагайки тази методология в конкретния случай, Комисията счита, че системата от задължения, засегната от въпросната мярка, се състои от социалноосигурителни вноски, плащани от работодател в рамките на задължителното осигуряване за пенсия за старост на неговите служители.

(91)

В теоретичен план Комисията разграничава две възможни референтни рамки:

(92)

Що се отнася до първата рамка за сравнение, а именно общоприложимите пенсионни схеми, Комисията отбелязва, че считано от 1 януари 2006 г., RATP плаща социалноосигурителна вноска в размер, равен на размера на вноската, плащана от предприятията на пенсионноосигурителните каси, управляващи общоприложимите схеми. Комисията отбелязва обаче, че към 1 януари 2006 г. обезщетенията, изплащани на притежателите на пенсионни права в RATP в рамките на специалната схема, управлявана от ПОК-RATP, са по-високи от обезщетенията, изплащани на работещите, прикрепени към общоприложимите схеми.

(93)

Освен това, Комисията установи, че осигурените по общоприложимите схеми работят по трудови договори от частноправен характер, докато работещите в RATP са щатни служители. В тази връзка трябва да се подчертае, че статутът на персонала на RATP е в много отношения дерогационен по отношение на общото право (вж. бележка под линия 6).

(94)

В контекста на горните съображения и на досегашните си решения (34), Комисията счете, че приложимите разпоредби по отношение на общоприложимите схеми в областта на задължителното осигуряване за пенсия за старост не могат да служат за сравнение при анализа, извършван от Комисията с цел определяне на наличието на икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(95)

Що се отнася до втората възможна рамка за сравнение, а именно публичните институции, Комисията не успя да намери съвкупност от икономически субекти, формиращи хомогенна група, която да служи за сравнение. Действително, във Франция RATP в много отношения се намира в твърде специфично правно и фактическо положение (35).

(96)

В заключение Комисията счита, че не съществува външен обект за сравнение, който да даде възможност да се определи обичайна вноска, плащана от предприятия в правно и фактическо положение, подобно на това на RATP по отношение на целта, преследвана с разглежданата мярка.

(97)

Цитираното от Франция решение Enirisorse  (36) не променя заключенията на Комисията по отношение наличието на предимство в полза на RATP. Действително, в това решение Съдът обосновава заключението си чрез сравнение на оспорваната мярка с „обичайно положение“, което Съдът е успял да установи, но което не се проявява по подобен начин в настоящия случай.

(98)

При липса на подходящ външен обект за сравнение Комисията счита, че за да се определи наличието на предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, базовата рамка за оценка на наличието на предимство е състоянието на самата RATP преди прилагането на мярката.

(99)

Както беше посочено по-горе, в рамките на съществувалата преди 1 януари 2006 г. система RATP е била правно обвързана с поетите пенсионни задължения по специалната схема. В този смисъл RATP е гарантирала финансовото равновесие на въпросната схема, тъй като вноската „от работодател“, плащана от RATP по специалната схема, не е била погасителна.

(100)

Комисията установи, че основният ефект от разпоредбите на реформата, предмет на уведомление, е било придаването на погасителен характер на вноската „от работодател“, плащана от RATP за пенсии на своите служители.

(101)

Поради това Комисията заключава, че въпросните мерки освобождават RATP от задължения, които би трябвало да поеме съгласно горепосочения закон от 1948 г.

(102)

В контекста на един анализ на това дали разходите за пенсии имат или не обичаен характер за самата RATP, Комисията счита, че задълженията, които дадено предприятие поема по силата на трудовото законодателство или на колективни трудови договори, сключени със синдикатите във връзка с обезщетения при уволнение и/или предсрочно пенсиониране, са част от обичайните разходи, които предприятието е длъжно да отдели от собствените си финансови ресурси (37).

(103)

По аналогия, Комисията счита, че разходите, поемани от RATP по силата на закона от 1948 г., са обичайни разходи. Поради това, тъй като въпросната мярка спомага да се избегне поемането на разходи, които обичайно биха засегнали собствените финансови ресурси на RATP, Комисията счита, че мярката предоставя на оператора икономическо предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Това предимство е избирателно, тъй като се отнася само за един бенефициер.

(104)

Комисията установи също, че задължението за финансово равновесие на специалната схема, наложено на RATP, без осъществяване на реформата, предмет на уведомление, би довело до включване в баланса на RATP на задължение към държавата, подлежащо на отразяване в сметките при преминаване към стандарта IFRS (International Financial Reporting Standard — Международни стандарти за финансова отчетност), приложими за RATP от 30 юни 2007 г.

(105)

Този елемент потвърждава, че създаването на ПОК-RATP освобождава RATP от разходи, които обичайно би трябвало да направи.

(106)

Френските власти подробно се позовават на делото Combus  (38), по което Съдът е приел за „необичайни“ задълженията, произтичащи от дерогационния статут на служителите на предприятие, което в резултат на проведена реформа се оказва подвластно на общото право, следователно с положение като на своите конкуренти по отношение на управлението на персонала си. Съдът обявява следното: „въпросната мярка е имала за пцел да замени привилегирования и скъпоструващ статут на щатен служител на наетите от Combus със статут на договорно наети лица, подобен на статута на наетите в други предприятия в сферата на автобусния транспорт, конкурентни на Combus. Следователно целта е била да бъде освободен Combus от неблагоприятно в структурен план положение по отношение на неговите частни конкуренти. Единствената цел на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО е да забранява предимства, които облагодетелстват определени предприятия, като понятието помощ покрива само намеси, облекчаващи задължения, които обичайно засягат бюджета на дадено предприятие и които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило при обичайни пазарни условия. […]. От друга страна, датската държава би могла, вместо да изплаща сумата от 100 милиона DKK директно на служителите на Combus, да постигне същия резултат като пренасочи тези служители в рамките на публичната администрация, без да им изплаща специален бонус, което би дало възможност на Combus да наеме незабавно служители по договор с частноправен статут“.

(107)

Като цяло, трябва първо да се припомни, че съдебното решение Combus не е било потвърдено от Съда. Някои елементи от практиката на Съда противоречат на хипотезата, според която компенсирането на едно структурно неблагоприятно положение би изключило едно окачествяване като помощ. Съдът често посочва, че наличието на помощ трябва да се преценява от гледна точка на постигнатия ефект, а не само от гледна точка на причините или целите на държавната намеса (39). В тази връзка Съдът поддържа твърдението, че понятието „помощ“ включва предимства, предоставени от публичните власти, които под една или друга форма облекчават задълженията, които обичайно засягат бюджета на дадено предприятие (40). Съдът също така ясно е посочил, че разходите, свързани с възнагражденията на служителите, по самата си същност утежняват бюджета на предприятията, независимо дали тези разходи произтичат или не от законови задължения или от колективни трудови договори (41). В тази връзка Съдът е приел, че ако определени държавни мерки целят да компенсират допълнителни разходи, това не е причина те да не бъдат квалифицирани като помощ (42). В този контекст френските власти изтъкват прилагането на принципа, приложен от съда по делото Combus, твърдейки, че реформата, предмет на уведомление, единствено спестява на RATP разход, който не е „обичаен“.

(108)

В тази връзка Комисията подчертава, че има съществени материални елементи, по които делото Combus се различава от настоящия случай:

(109)

Комисията счита, че фактическите разлики между делото Combus и настоящия случай са достатъчни, за да оправдаят различната мотивировка в двата случая.

(110)

Комисията счита, че разглежданата мярка включва държавни ресурси в полза на RATP, доколкото стриктното изискване за балансираност на специалната пенсионна схема за служителите на RATP престава да бъде задължение на RATP, а вече е на държавата. Действително, след прилагането на реформата държавата осигурява финансовото равновесие на ПОК-RATP посредством плащането на компенсационна субсидия на органа за социално осигуряване, което при липсата на реформа би трябвало да бъде поето от RATP.

(111)

Поради това Комисията заключава, че въпросната мярка включва държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(112)

Както беше посочено по-горе, бенефициерът на въпросната мярка дружеството RATP е предприятие майка на група предприятия — групата RATP, чиято сфера на дейност е транспортният сектор и свързаните с него услуги. Всички тези оператори упражняват своите дейности на общностните пазари в посочения сектор.

(113)

В този контекст следва да се напомни, че помощите, имащи за цел да освободят дадено предприятие от разходи, които то обичайно би направило в рамките на текущото си управление или на обичайната си дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (43). Било е преценено, че всяко отпускане на помощи на дадено предприятие, упражняващо дейност на общностен пазар, може да доведе до нарушаване на конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки (44). Освен това, Съдът е посочил, че не е изключено държавна помощ, предоставена на предприятие, което извършва транспортни услуги само на местно или регионално ниво, а не извън територията на своята държава, въпреки това да окаже влияние върху търговията между държавите-членки по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Действително, когато държава-членка отпусне държавна субсидия на дадено предприятие, предоставените от това предприятие транспортни услуги могат да бъдат подпомогнати или увеличени, което ще намали шансовете на други предприятия, установени в други държави-членки, да предоставят своите услуги на пазара на тази държава-членка (45).

(114)

В случая групата RATP се намира в привилегировано положение както по отношение на своите конкуренти на национално ниво (46), така и по отношение на конкурентите си от други държави-членки, които не могат да се възползват от въпросната мярка.

(115)

В тази връзка следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1370/2007 е предвидено постепенно отваряне за конкуренция на съответните пазари и че при отварянето за конкуренцията на съответния сектор, отпускането на държавна помощ за дадено предприятие от него може да засегне вътреобщностната търговията и ефективно да наруши конкуренцията на съответния пазар.

(116)

Поради това Комисията счита, че въпросната мярка засяга търговията между държавите-членки и нарушава конкуренцията между операторите.

(117)

Съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, всяка държава-членка е длъжна да уведоми за всеки проект за предоставяне или за изменение на помощ. Заинтересованата държава-членка не може да предприеме мерките преди процедурата да е приключила с окончателно решение.

(118)

В настоящия случай с писмо от 29 юни 2006 г. френските власти са уведомили за реформата на начина на финансиране на пенсионната схема на RATP. В писмото френските власти подчертават, че по тяхна преценка мярката не представлява държавна помощ и не следва да бъде предмет на предварително уведомление пред Комисията в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(119)

Въпреки това Комисията установи, че въпросната държавна помощ е била приложена от Франция, считано от 1 януари 2006 г., т.е. преди Комисията да е приела окончателно решение по нея. Въз основа на това Комисията заключава, че Франция е действала неправомерно, като е отпуснала въпросната помощ в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(120)

Тъй като въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, следва да се разгледа евентуалната ѝ съвместимост в контекста на изключенията, предвидени в посочения договор.

(121)

В тази връзка Комисията счита, че най-подходящото правно основание е член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, според който помощ, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности, доколкото не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, може да бъде обявена за съвместима с общия пазар.

(122)

Предвид естеството на реформата и ефектите от нея, Комисията счита, че оценката на съответствието на въпросната помощ трябва да бъде направена, като се отчете създаването на равни условия („level playing field“) в областта на вноските за задължително пенсионно осигуряване за RATP и нейните настоящи, потенциални и бъдещи конкуренти на пазара на обществения градски транспорт в Ile-de-France.

(123)

За да се анализират ефектите от помощта и да се оцени степента на нарушаване на конкуренцията, Комисията следва най-напред да направи сравнение между размера на плащаните от RATP вноски и този на нейните конкуренти в рамките на реформираната система. След това Комисията ще анализира ситуацията, която би настъпила, ако RATP не беше получила помощта. Преди да бъде изготвена обща равносметка на съвместимостта, ще бъдат анализирани положителните и отрицателни ефекти от помощта.

(124)

Комисията припомня, че преди 1 януари 2006 г. финансирането на специалната пенсионна схема на RATP се е различавало от финансирането на общоприложимите пенсионни схеми по отношение на два аспекта: непогасителният характер на вноските и размерът на вноската „от работодател“.

(125)

Комисията счита, че въпросната помощ е разрешила проблема с първия разграничителен елемент между специалната схема на RATP и общоприложимите пенсионни схеми. Действително, преди 1 януари 2006 г. RATP не е плащала погасителна вноска, но е била задължена по закон да осигурява равновесието на пенсионната схема за своите служители. Реформата, предмет на уведомление, е наложила плащането на погасителна вноска, което е характерно за вноските, плащани от работодателя при общоприложимите пенсионни схеми на съответната каса, която управлява пенсионната схема на принципа на преразпределението. Що се отнася до втория разграничителен елемент, Комисията установи, че реформата, предмет на уведомление, е изравнила размера на задължителните пенсионноосигурителни вноски на RATP и на тези в предприятията, прилагащи общоприложима пенсионноосигурителна схема.

(126)

Без провеждането на реформата, предмет на уведомление, RATP е трябвало да осигури за финансовите години след 2006 г. средства за пенсионноосигурителните вноски за щатните служители. Това задължение е пряко следствие от факта, че вноските за пенсия „от работодател“ за щатните служители на RATP не са имали погасителен характер.

(127)

Освен това необходимите вноски за пенсия за старост, дължими от RATP за осигуряване на финансовото равновесие на пенсионната схема, са щели да бъдат различни от тези на потенциалните ѝ конкуренти.

(128)

Следователно без провеждането на реформата, предмет на уведомление, RATP е трябвало да поеме допълнителен годишен разход от порядъка на няколкостотин милиона евро, какъвто не е налице при реформираната схема.

(129)

Вследствие на това RATP би била поставена в неравностойно положение поради разходите си за пенсии в условията на либерализиран пазар, което в значителна степен би засегнало нейната дейност.

(130)

От горепосоченото следва, че с прилагането на Регламент (ЕО) № 1370/2007, с който се предвижда постепенното отваряне за конкуренцията на пазара на обществен градски транспорт, пенсионната схема на RATP, приложима съгласно закона от 1948 г., поради своя специфичен характер би създавала условия за нарушаване на конкуренцията, което би било в ущърб на RATP и нейните филиали. Най-важният ефект от въпросната помощ е, че приравнява вноските на RATP с тези на нейните конкуренти и на конкурентите на групата, като по този начин се отстранява засягащото RATP и групата RATP нарушение на конкуренцията.

(131)

Освен това реформата позволява на RATP да действа постепенно като частен инвеститор в условията на обичайни търговски ограничения. Всъщност това е една от целите на реформата.

(132)

Комисията счита също, че въпросната мярка е адаптирана към целта за общностния интерес, към който е насочена. Никакъв друг инструмент не би могъл да се справи с въпроса по по-ефективен начин. Биха могли да се отпуснат компенсации за предоставянето на публични услуги, но един такъв подход не би бил нито подходящ, нито осъществим в дългосрочен план поради структурния характер на проблема.

(133)

Що се отнася до пропорционалността на мерките, Комисията счита, че отпусканата помощ е ограничена до стриктния минимум. От 1 януари 2006 г. RATP поема пенсионни разходи, идентични с тези, които плаща всяко предприятие, чиито служители са обхванати от общоприложимите схеми.

(134)

И накрая Комисията счита, че мярката позволява да се осигури устойчивост на една пенсионна система с дестабилизирано финансиране. Комисията счита също, че предприемането на реформа по отношение на обезщетенията, изплащани по специалната пенсионноосигурителна схема (47), е само по себе си допълнителен определящ елемент. В тази връзка Комисията счита, че такива мерки напълно се вписват в по-общата рамка на реформи в областта на пенсионните системи на държавите-членки, нещо, което се желае както от Съвета, така и от Комисията (48).

(135)

В рамките на един статичен анализ Комисията счита, от една страна, че нарушенията на конкуренцията, причинени от въпросната мярка на пазара на обществения градски транспорт в Ile-de-France, имат твърде ограничен непосредствен ефект поради факта, че, предвид състоянието и дейността на RATP, е ясно, че засегнатите от реформата пенсионни задължения се отнасят за дейности, които традиционно са осъществявани в условията на нелиберализиран пазар с твърде слаба конкуренция до момента. От друга страна, що се отнася до пазарите, на които групата RATP развива дейност посредством своите филиали, Комисията счита, че въпросната мярка има незначителен ефект. Действително, ефектът от мярката върху тези пазари е непряко, тъй като, освен съществуващото стриктно правно, счетоводно и финансово разделение между предприятието майка и филиалите, реформата, предмет на уведомление, не засяга заетите във филиалите.

(136)

В рамките на един динамичен анализ, който предвид Регламент (ЕО) № 1370/2007 несъмнено е по-подходящ, Комисията счита, че дори мярката теоретично да позволява на RATP да поддържа господстващо положение, рискът за това е малък. Това заключение е вследствие на факта, че мярката се ограничава до приравняване на плащаните от RATP вноски с тези на конкурентите ѝ, както и на това, че в резултат на реформата на специалната пенсионна схема, предприета през 2008 г., пенсионната схема на RATP не поражда специфични предимства за предприятието.

(137)

В контекста на посоченото по-горе Комисията заключава, че отрицателният ефект от помощта, отпусната за RATP, ще бъде умерен. Реформата, предмет на уведомление, се ограничава единствено до стриктно необходимото за създаване на еднакви условия по отношение на вноските за задължително пенсионно осигуряване за старост, прекратява нарушаването на конкуренцията, което би поставило RATP в неравностойно положение и следователно не засяга условията на търговия до степен, противоречаща на общия интерес.

(138)

От това следва, че въпросната мярка е съвместима с общия пазар, при условие че реформата на специалната пенсионна схема на RATP, предназначена да хармонизира последната с правилата на общоприложимите схеми за заетите в частния сектор и държавните служители, бъде приложена изцяло.

(139)

Комисията счита, че предходното заключение не е в противоречие със заключенията, произтичащи от нейното Решение 2005/145/ЕО по делото EDF (49).

(140)

В тази връзка следва да се напомни, че в това решение Комисията е разрешила държавни помощи, които освобождават предприятията в определен сектор от специфични пенсионни задължения, надвишаващи тези, които произтичат от общата пенсионна схема и които са определени по време на монополния период. В този случай Комисията е счела, че частичното освобождаване от задължението, произтичащо от механизма на финансиране на специални пенсионни права, придобити преди датата на реформата, е представлявало държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, която е могла да бъде обявена за съвместима с общия пазар. В своя анализ на съвместимостта Комисията е преценила, че по характера си ситуацията с EDF не се е различавала много от тази с „невъзвръщаемите разходи“ в енергийния сектор. В действителност е ставало въпрос за помощи, насочени към улесняване прехода към конкурентоспособен енергиен сектор. Комисията е преценила за целесъобразно да свърже помощите за EDF с компенсирането на невъзвръщаемите разходи (50) и е обявила, че ще следва този подход в анализа си на подобните случаи.

(141)

В контекста на посоченото по-горе Комисията счита, че в настоящия случай държавната помощ освобождава RATP от пенсионни задължения, надвишаващи тези, които произтичат от общата пенсионна схема и които са определени преди либерализирането на пазара. Същевременно Комисията добавя, че реформата на специалните пенсионни схеми, приложена от RATP в началото на 2008 г. приравнява специалната схема за служителите на RATP към правилата на общоприложимите схеми за заетите в частния сектор и за държавните служители.

(142)

В заключение Комисията счита, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Тази държавна помощ е неправомерна, но съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

(143)

Както беше посочено по-горе, реформата, предмет на уведомление, предвижда от 1 януари 2006 г. държавата да плаща на ПОК-RATP субсидия, предназначена да се уравновеси балансът ѝ.

(144)

Освен това, реформата, предмет на уведомление, предвижда възможността за ПОК-RATP да прехвърли към общоприложимите схеми основните пенсионни права по специалната схема. С оглед спазване на общия принцип на финансова неутралност, това прехвърляне предполага плащането на компенсации на приемните схеми — компенсации, които държавата поема вместо ПОК-RATP.

(145)

Въпросът е да се определи дали тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(146)

В тази връзка следва да се напомни, че член 87 от Договора за ЕО се прилага само за предприятия по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията. Съгласно установената съдебна практика на Съда, сферата на социалната закрила, когато тя се основава на солидарността, не представлява икономическа дейност по смисъла на Договора (вж. точка 67 от решението за откриване на процедура от 10 октомври 2007 г.) (51).

(147)

В контекста на тази съдебна практика Комисията счита, че ПОК-RATP, както и пенсионните каси, които приемат активно работещите и пенсионираните служители на RATP, т.е. CNAV и AGIRC-ARRCO, не са предприятия по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията поради следните причини.

(148)

В настоящия случай Комисията отбелязва най-напред, че служителите на RATP подлежат на задължителна социална закрила, включваща самостоятелна схема за осигуряване за пенсия за старост със социална цел. Действително целта ѝ е да осигури покрие риска от старост за всички осигуряващи се по нея лица, независимо от тяхното имуществено и здравословно състояние в момента на включването им.

(149)

Комисията счита също, че тази схема се подчинява на принципа на солидарност доколкото осигурителните вноски от активно работещите финансират пенсиите на пенсионираните служители.

(150)

Комисията отбелязва също, че управлението на разглежданата схема е било възложено от закона на ПОК-RATP, чиято дейност е подчинена на държавата и се контролира от нея. В този смисъл касата получава прихода от вноските, дължими от работещите в RATP и от самата RATP, и осигурява утвърждаването и обслужването на пенсиите. Комисията отбелязва, че по силата на член L. 711-1 от Кодекса за социално осигуряване, на ПОК-RATP са предоставени всички правомощия съгласно член L. 111-1 от същия кодекс, според който, по-специално, организацията на социалното осигуряване се основава на принципа на национална солидарност.

(151)

Накрая Комисията установи, че при изпълнението на своята задача ПОК-RATP прилага закона и не разполага с възможност да влияе върху размера на вноските, ползването на средствата или определянето на нивото на обезщетенията. Плащаните обезщетения са законосъобразни и не зависят от събираните вноски.

(152)

Тъй като ПОК-RATP не е предприятие по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията, Комисията счита, че плащането на субсидия за уравновесяване сметките на ПОК-RATP от страна на държавата и финансирането на компенсации от държавата вместо от ПОК-RATP не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО,

—

прекратяване на служебните задължения — определят се правилата, прилагани в случай на напускане, уволнение или освобождаване от длъжност;

—

отпуските (годишни, специални отпуски по семейни причини и др.);

—

условията за израстване в кариерата.