4.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 138/14

(1)

Евроюст бе създаден с Решение 2002/187/ПВР на Съвета (2) като орган на Европейския съюз с юридическа правосубектност, за да насърчава и подобрява координацията и сътрудничеството между компетентните съдебни органи на държавите-членки.

(2)

Въз основа на оценка на придобития от Евроюст опит е необходимо по-нататъшно подобряване на неговата оперативна ефективност, като се отчита този опит.

(3)

Настъпи моментът да се осигури по-добра оперативност на Евроюст и да се сближи статутът на националните членове.

(4)

За да се осигури непрекъснат и ефективен принос от държавите-членки за постигането от Евроюст на неговите цели, от националния член следва да се изисква обичайното му работно място да бъде в седалището на Евроюст.

(5)

Необходимо е да се определи обща основа за правомощията, които всеки национален член следва да има в качеството си на компетентен национален орган, действащ в съответствие с националното законодателство. Някои от тези правомощия следва да се предоставят на националния член за неотложни случаи, когато той не е в състояние своевременно да определи компетентния национален орган или да се свърже с него. Подразбира се, че тези правомощия не е наложително да се упражняват, когато е възможно да се определи компетентният орган или да се осъществи връзка с него.

(6)

Настоящото решение не засяга начина, по който държавите-членки организират вътрешната си съдебна система или административни процедури за посочване на националния член и за определяне на вътрешното функциониране на националните бюра в Евроюст.

(7)

Създаването на дежурен координационен център (ДКЦ) в рамките на Евроюст е необходимо за непрекъсната достъпност на Евроюст, както и за да му се даде възможност за намеса при неотложни случаи. Всяка държава-членка следва да отговаря за осигуряването на възможност на представителите си в ДКЦ да действат денонощно всеки ден от седмицата.

(8)

Държавите-членки следва да гарантират, че компетентните национални органи без излишно забавяне отговарят на исканията съгласно настоящото решение, дори и ако националните компетентни органи откажат да се съобразят с отправени от националния член искания.

(9)

Ролята на колегиалния орган следва да бъде засилена в случай на спорове за компетентност и в случай на системни откази или затруднения по отношение на изпълнението на искания за съдебно сътрудничество и решения в тази област, включително по отношение на правни инструменти, които въвеждат в действие принципа на взаимно признаване.

(10)

В държавите-членки следва да се създадат национални системи за координация Евроюст, които да координират работата на националните кореспонденти на Евроюст, националните кореспонденти на Евроюст по въпросите на тероризма, националния кореспондент на Европейската съдебна мрежа и най-много три други звена за контакт на Европейската съдебна мрежа, както и представители на мрежите на съвместните екипи за разследване, мрежите за военни престъпления, за възстановяване на активи и за корупцията.

(11)

Националната система за координация Евроюст следва да гарантира, че системата за управление на случаите получава информация, свързана със съответната държава-членка, по ефикасен и надежден начин. Не следва обаче националната система за координация Евроюст да отговаря за самото предаване на информацията на Евроюст. Държавите-членки следва да решат кой е най-добрият път за предаване на информацията на Евроюст.

(12)

Следва да се осигури връзка със системата за управление на случаите, за да се даде възможност на националната система за координация Евроюст да изпълнява задачите си. Осъществяването на връзката със системата за управление на случаите следва да се извършва при надлежно отчитане на националните системи за информационни технологии. Достъпът до системата за управление на случаите на национално равнище следва се основава на централната роля на националния член, който отговаря за създаването и управлението на временните работни досиета.

(13)

Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на лични данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (3) е приложимо за обработката от държавата-членка на лични данни, предавани между държавата-членка и Евроюст. Съответният набор от разпоредби от Решение 2002/187/ПВР, отнасящи се до защитата на данни, няма да бъде засегнат от Рамково решение 2008/977/ПВР и съдържа специални разпоредби относно защитата на лични данни, с които тази област се регулира по-подробно предвид специфичните характер, функции и компетентност на Евроюст.

(14)

Евроюст следва да бъде упълномощен да обработва определени лични данни на лица, които съгласно националното законодателство на съответните държави-членки са заподозрени в извършване или участие в престъпление, което попада в областта на компетентност на Евроюст, или които са осъдени за подобно престъпление. Списъкът на такива лични данни следва да включва телефонни номера, адреси за електронна поща, данни за регистрация на превозни средства, ДНК профили, изготвени въз основа на некодираната част на ДНК, снимки и отпечатъци. Списъкът следва да включва и данни за трафика и местонахождението, както и данни, необходими за установяването на самоличността на абоната или потребителя на общественодостъпна услуга за електронна комуникация; това не следва да включва данни, разкриващи съдържанието на комуникацията. Не се предполага Евроюст да провежда автоматично сравнение на ДНК профили или отпечатъци.

(15)

На Евроюст следва да се предостави възможност да удължава срокове за съхранение на лични данни с оглед постигането на своите цели. Подобни решения следва да бъдат вземани след внимателно разглеждане на конкретните нужди. Всички решения за удължавания на срокове за обработка на лични данни, когато е изтекъл давностният срок за наказателно преследване във всички заинтересовани държави-членки, следва да се вземат единствено когато съществува конкретна необходимост да се предостави съдействие съгласно настоящото решение.

(16)

Правилата относно Съвместния надзорен орган следва да улесняват неговото функциониране.

(17)

С оглед увеличаване на оперативната ефективност на Евроюст предаването на информация на Евроюст следва да се подобри чрез определяне на ясни и ограничени задължения за националните органи.

(18)

Евроюст следва да изпълнява определените от Съвета приоритети, по-конкретно тези, които са определени въз основа на оценката на заплахата от организирана престъпност (OCTA), както е посочено в Хагската програма (4).

(19)

Евроюст следва да запази привилегировани отношения с Европейската съдебна мрежа, основани на консултации и взаимно допълване. Настоящото решение следва да спомогне за изясняването на съответните роли на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа, както и тяхната взаимовръзка, като същевременно се запазят особеностите на Европейската съдебна мрежа.

(20)

Нищо в настоящото решение не следва да се тълкува като засягащо независимостта на секретариатите на мрежите, посочени в настоящото решение, когато те изпълняват функциите си като персонал на Евроюст в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (5).

(21)

Необходимо е също така да се укрепи способността на Евроюст за работа с външни партньори, като трети държави, Европейската полицейска служба (Европол), Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Съвместния ситуационен център на Съвета и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex).

(22)

Следва да се предвиди възможност за Евроюст да изпраща магистрати за връзка в трети държави с оглед постигането на цели, подобни на целите, определени за магистратите за връзка, командировани от държавите-членки въз основа на Съвместно действие 96/277/ПВР на Съвета от 22 април 1996 г. относно рамката за обмен на магистрати за връзка за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз (6).

(23)

Настоящото решение дава възможност да се вземе предвид принципът за публичен достъп до официални документи,

1.

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Състав на Евроюст

1.   В състава на Евроюст има по един национален член, командирован от всяка държава-членка в съответствие с нейната правна система, като той е прокурор, съдия или полицейски служител със същата компетентност.

2.   Държавите-членки осигуряват непрекъснат и ефективен принос за постигането на целите на Евроюст съгласно член 3. С оглед постигането на тези цели:

3.   Националният член заема длъжност, която му предоставя правомощията, посочени в настоящото решение, за да може той да изпълнява задачите си.

4.   По отношение на статута на националните членове, заместниците и помощниците се прилага националното законодателство на тяхната държава-членка.

5.   Заместникът отговаря на критериите, предвидени в параграф 1, и може да действа от името на националния член или да го замества. Помощникът също може да действа от името на националния член или да го замества, ако отговаря на критериите, посочени в параграф 1.

6.   Евроюст е свързан с националната система за координация Евроюст в съответствие с член 12.

7.   Евроюст може да изпраща магистрати за връзка в трети държави в съответствие с настоящото решение.

8.   В съответствие с настоящото решение Евроюст разполага със секретариат, който се ръководи от административен директор.“

2.

Член 3 се изменя, както следва:

3.

В член 4 параграф 1 се изменя, както следва:

4.

Вмъква се следният член:

„Член 5а

Дежурен координационен център

1.   За да изпълнява своите задачи при неотложни случаи, Евроюст създава дежурен координационен център (ДКЦ), който е в състояние да получава и обработва по всяко време изпратените до него искания. ДКЦ е достъпен за връзка денонощно всеки ден от седмицата посредством едно-единствено звено за контакт на ДКЦ в Евроюст.

2.   ДКЦ разчита на един представител (представител за ДКЦ) от всяка държава-членка, като това може да е националният член, неговият заместник или помощник, които имат право да заместват националния член. Представителят за ДКЦ е в състояние да изпълнява задачите си денонощно всеки ден от седмицата.

3.   В неотложни случаи, когато в една или повече държави-членки трябва да бъде изпълнено искане за съдебно сътрудничество или решение в тази област, включително по отношение на правни инструменти, които въвеждат в действие принципа на взаимно признаване, компетентният орган, отправил искането или постановил решението, може да го изпрати на ДКЦ. Звеното за контакт на ДКЦ незабавно изпраща искането на представителя за ДКЦ на държавата-членка, от която е изпратено искането, и ако е изрично поискано от органа, предал искането или постановил решението — на представителите за ДКЦ на държавите-членки, на чиито територии следва да се изпълни искането. Тези представители за ДКЦ без забавяне предприемат действия по изпълнение на искането в своята държава-членка, като изпълняват задачите и упражняват правомощията, с които разполагат и които са посочени в член 6 и в членове 9а—9е.“

5.

Член 6 се изменя, както следва:

6.

Член 7 се изменя, както следва:

7.

Членове 8 и 9 се заменят със следното:

„Член 8

Последващи действия във връзка с искания и становища на Евроюст

Ако компетентните органи на съответните държави-членки решат да не изпълнят искане, посочено в член 6, параграф 1, буква а) или в член 7, параграф 1, буква а), или решат да не се съобразят с писмено становище, посочено в член 7, параграфи 2 и 3, те без излишно забавяне информират Евроюст за своето решение и основанията за него. Когато не е възможно да се представят основания за отказ за изпълнение на искане, тъй като това би накърнило основни интереси на националната сигурност или би застрашило сигурността на гражданите, компетентните органи на държавите-членки могат да изтъкнат основания от оперативен характер.

Член 9

Национални членове

1.   Срокът на мандата на националния член е най-малко четири години. Мандатът може да се подновява от държавата-членка по произход. Националният член не може да бъде отзован преди края на мандата, без Съветът да е предварително информиран и да му е посочена съответната причина. Когато национален член е председател или заместник-председател на Евроюст, срокът на мандата му като член е такъв, че най-малкото да му позволява да изпълнява функциите си на председател или заместник-председател за целия срок, за който е избран.

2.   Цялата информация, която се обменя между Евроюст и държавите-членки, се изпраща чрез националния член.

3.   За да изпълни целите на Евроюст, националният член има най-малкото същия достъп до или най-малко е в състояние да получи информацията, която се съдържа в следните видове регистри на неговата държава-членка, които на национално равнище се предоставят на негово разположение в качеството му на прокурор, съдия или полицейски служител, в зависимост от случая:

4.   Националният член може да се свързва пряко с компетентните органи на своята държава-членка.“

8.

Вмъкват се следните членове:

„Член 9а

Правомощия на националния член, предоставени на национално равнище

1.   Когато национален член упражнява правомощията, посочени в членове 9б, 9в и 9г, той действа в качеството си на компетентен национален орган в съответствие с националното законодателство и при условията, определени в настоящия член и в членове 9б—9д. При изпълнение на своите задачи националният член при необходимост уведомява дали действа в съответствие с правомощията, предоставени на националните членове съгласно настоящия член и членове 9б, 9в и 9г.

2.   Всяка държава-членка определя естеството и границите на правомощията, които предоставя на своя национален член във връзка със съдебното сътрудничество по отношение на посочената държава-членка. Всяка държава-членка обаче предоставя на своя национален член най-малко правомощията, описани в член 9б и, при спазване на член 9д, правомощията, описани в членове 9в и 9г, които му се предоставят на национално равнище в качеството му на съдия, прокурор или полицейски служител, в зависимост от случая.

3.   При назначаване на своя национален член и, при необходимост, по всяко друго време държавата-членка уведомява Евроюст и генералния секретариат на Съвета за своето решение относно прилагането на параграф 2, за да може генералният секретариат да информира останалите държави-членки. Държавите-членки се задължават да приемат и признаят предоставените по този начин правомощия, доколкото те са съобразени с поетите международни ангажименти.

4.   Всяка държава-членка определя правото на националния член да действа по отношение на чужди съдебни органи в съответствие с поетите от нея международни ангажименти.

Член 9б

Обичайни правомощия

1.   Националните членове, в качеството си на компетентни национални органи, имат право да получават, предават, улесняват, проследяват и предоставят допълнителна информация във връзка с изпълнението на искания за съдебно сътрудничество и решения в тази област, включително по отношение на правни инструменти, които въвеждат в действие принципа на взаимно признаване. Когато се упражняват правомощията, посочени в настоящия параграф, компетентният национален орган се уведомява в кратък срок.

2.   В случай на частично или незадоволително изпълнение на искане за съдебно сътрудничество националните членове, в качеството си на компетентни национални органи, могат да поискат от компетентния национален орган в тяхната държава-членка да предприеме допълнителни мерки с цел пълно изпълнение на искането.

Член 9в

Правомощия, упражнявани по споразумение с компетентния национален орган

1.   В качеството си на компетентни национални органи националните членове могат, съгласувано с компетентен национален орган или по негово искане и като действат съобразно конкретния случай, да упражняват следните правомощия:

2.   По принцип предоставените с настоящия член правомощия се упражняват от компетентен национален орган.

Член 9г

Правомощия, упражнявани при неотложни случаи

В качеството си на компетентни национални органи, в неотложни случаи и доколкото не са в състояние своевременно да определят компетентния национален орган или да се свържат с него, националните членове имат правомощия:

Веднага след като компетентният национален орган бъде определен или бъде осъществена връзка с него, той се уведомява за упражняването на правомощията, посочени в настоящия член.

Член 9д

Искания от национални членове, при които правомощията не могат да бъдат упражнявани

1.   В качеството си на национален компетентен орган националният член е компетентен най-малкото да представи предложение на компетентния орган за упражняване на правомощията, посочени в членове 9в и 9г, когато не е възможно да се предоставят такива правомощия на националния член, тъй като това противоречи на:

2.   Държавите-членки вземат мерки в посочените в параграф 1 случаи компетентният национален орган да се заеме без излишно забавяне с искането, отправено от националния член.

Член 9е

Участие на национални членове в съвместни екипи за разследване

Националните членове имат право да участват в съвместни екипи за разследване, включително в създаването им, съгласно член 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз или Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно съвместните екипи за разследване (8), имащи отношение към собствената им държава-членка. Държавите-членки обаче могат да обвържат участието на националния член с изискване за съгласие от страна на компетентния национален орган. Националните членове, техните заместници или помощници се канят за участие във всеки съвместен екип за разследване, който има отношение към тяхната държава-членка и за който е предоставено финансиране от Общността по линия на приложимите финансови инструменти. Всяка държава-членка определя дали националният член участва в съвместния екип за разследване в качеството си на компетентен национален орган или като представител на Евроюст.

9.

Член 10 се изменя, както следва:

10.

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Национална система за координация Евроюст

1.   Всяка държава-членка определя един или повече национални кореспонденти на Евроюст.

2.   Най-късно до 4 юни 2011 г. всяка държава-членка създава национална система за координация Евроюст, за да осигури координацията на работата, извършвана от:

3.   Лицата, посочени в параграфи 1 и 2, запазват своите пост и статут съгласно националното законодателство.

4.   Националните кореспонденти на Евроюст отговарят за функционирането на националната система за координация Евроюст. Когато са определени няколко кореспонденти на Евроюст, един от тях отговаря за функционирането на националната система за координация Евроюст.

5.   В рамките на държавите-членки националната система за координация Евроюст улеснява изпълнението на задачите на Евроюст, по-специално като:

6.   За да се постигнат посочените в параграф 5 цели, лицата, посочени в параграф 1 и параграф 2, букви а), б) и в), имат връзка със системата за управление на случаите, а лицата, посочени в параграф 2, буква г), могат да имат връзка с нея в съответствие с настоящия член и с членове 16, 16а, 16б и 18, както и с процедурния правилник на Евроюст. Осъществяването на връзката със системата за управление на случаите се поема от общия бюджет на Европейския съюз.

7.   Разпоредбите на настоящия член не могат да се тълкуват по начин, който засяга преките контакти между компетентните съдебни органи, предвидени в инструментите за съдебно сътрудничество, като член 6 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз. Отношенията между националния член и националните кореспонденти не са пречка за осъществяването на преки контакти между националния член и неговите компетентни органи.

11.

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Обмен на информация с държавите-членки и между националните членове

1.   Компетентните органи на държавите-членки обменят с Евроюст всякаква информация, необходима за изпълнение на задачите му в съответствие с членове 4 и 5, както и с правилата за защита на данните, изложени в настоящото решение. Това включва най-малко информацията, посочена в параграфи 5, 6 и 7.

2.   Предаването на информация на Евроюст се тълкува като искане към Евроюст за помощ за конкретен случай единствено ако компетентен орган го определи като такова.

3.   Националните членове на Евроюст имат право без предварително разрешение да обменят помежду си или с компетентните органи на своите държави-членки всякаква информация, необходима за изпълнение на задачите на Евроюст. По-специално националните членове биват своевременно информирани за случаите, които ги засягат.

4.   Настоящият член не засяга други задължения за предаване на информация на Евроюст, включително във връзка с Решение 2005/671/ПВР на Съвета от 20 септември 2005 г. относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления (12).

5.   Държавите-членки следят националните членове да бъдат информирани за подготовката на създаването на съвместен екип за разследване, независимо дали той се създава съгласно член 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз или съгласно Рамково решение 2002/465/ПВР, както и за резултатите от работата на тези екипи.

6.   Държавите-членки правят необходимото националните членове да бъдат информирани без излишно забавяне за всеки случай, засягащ непосредствено най-малко три държави-членки и за който до поне две държави-членки са изпратени искания за съдебно сътрудничество и решения в тази област, включително по отношение на правни инструменти, които въвеждат в действие принципа за взаимно признаване и:

7.   Държавите-членки вземат мерки техният национален член да бъде информиран също така за:

8.   Националните органи не са задължени да предоставят информация в конкретен случай, ако това би означавало:

9.   Настоящият член не засяга условията, предвидени в двустранните или многостранните споразумения или договорености между държавите-членки и трети държави, както и условия, поставени от трети държави за използване на предоставената информация.

10.   Информацията, предоставяна на Евроюст съгласно параграфи 5, 6 и 7, включва най-малко видовете информация, когато има такава, съдържащи се в списъка, даден в приложението.

11.   Информацията, посочена в настоящия член, се предава на Евроюст по структуриран начин.

12.   До 4 юни 2014 г. (12) въз основа на предоставената от Евроюст информация Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящия член, придружен от предложенията, които тя счита за необходими, включително с оглед проучване на необходимостта от изменение на параграфи 5, 6 и 7 и на приложението.

12.

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Информация, предоставяна от Евроюст на компетентните национални органи

1.   По своя собствена инициатива Евроюст предоставя на компетентните национални органи текуща и последваща информация за резултатите от обработването на информация, включително за наличието на връзки със случаи, които вече са въведени в системата за управление на случаите.

2.   Освен това, когато компетентен национален орган поиска от Евроюст да му предостави информация, Евроюст я предоставя в сроковете, поискани от този орган.“

13.

Член 14 се изменя, както следва:

14.

В член 15 параграф 1 се изменя, както следва:

15.

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Система за управление на случаите, индекс и временни работни досиета

1.   В съответствие с настоящото решение Евроюст създава система за управление на случаите, съставена от временни работни досиета и от индекс, който съдържа лични данни и информация, която няма личен характер.

2.   Системата за управление на случаите има следното предназначение:

3.   Системата за управление на случаите, доколкото това е в съответствие с разпоредбите за защита на личните данни, съдържащи се в настоящото решение, може да бъде свързана със защитената далекосъобщителна връзка, посочена в член 9 от Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. относно Европейската съдебна мрежа (14).

4.   Индексът съдържа позовавания на временните работни досиета, които се обработват в рамките на Евроюст, и не може да съдържа лични данни, освен тези, посочени в член 15, параграф 1, букви а)—и), к) и м) и параграф 2.

5.   При изпълнение на задълженията си в съответствие с настоящото решение националните членове на Евроюст могат да обработват данни за отделните случаи, по които работят, във временно работно досие. Те предоставят на служителя по защита на данните достъп до работното досие. Съответният национален член информира служителя по защита на данните за създаването на всяко ново временно работно досие, което съдържа лични данни.

6.   При обработката на лични данни, свързани с конкретен случай, Евроюст не може да създава друго автоматизирано досие с данни, освен в рамките на системата за управление на случаите.

16.

Вмъкват се следните членове:

„Член 16а

Функциониране на временните работни досиета и на индекса

1.   Съответният национален член създава временно работно досие за всеки случай, във връзка с който му е предадена информация, доколкото това предаване съответства на настоящото решение или на инструментите, посочени в член 13, параграф 4. Националните членове носят отговорност за управлението на временните работни досиета, които са създали.

2.   Националният член, който е създал временно работно досие, решава във всеки отделен случай дали да запази неговата поверителност или — когато е необходимо, за да се даде възможност на Евроюст да изпълнява задачите си — да предостави достъп до досието или до части от него на други национални членове или на оправомощени служители на Евроюст.

3.   Националният член, който е създал временно работно досие, решава кои данни, свързани с това временно работно досие, се въвеждат в индекса.

Член 16б

Достъп на национално равнище до системата за управление на случаите

1.   Посочените в член 12, параграф 2 лица, доколкото са свързани със системата за управление на случаите, в съответствие с член 12, параграф 6 могат да получат достъп само до:

2.   Националният член, в рамките на предвидените в параграф 1 ограничения, решава каква степен на достъп до временните работни досиета да се предостави в неговата държава-членка на лицата, посочени в член 12, параграф 2, доколкото те са свързани със системата за управление на случаите в съответствие с член 12, параграф 6.

3.   Всяка държава-членка, след консултация с националния член, решава каква степен на достъп до индекса да предостави в тази държава-членка на лицата, посочени в член 12, параграф 2, доколкото те са свързани със системата за управление на случаите в съответствие с член 12, параграф 6. Държавите-членки уведомяват Евроюст и генералния секретариат на Съвета за своето решение във връзка с прилагането на настоящия параграф, за да може генералният секретариат да уведоми останалите държави-членки.

Същевременно лицата, посочени в член 12, параграф 2, доколкото те са свързани със системата за управление на случаите в съответствие с член 12, параграф 6, имат достъп най-малко до индекса, доколкото това е необходимо за достъпа до временните работни досиета, до които им е предоставен достъп съгласно параграф 2 от настоящия член.

4.   До 4 юни 2013 г. Евроюст представя доклад на Съвета и на Комисията относно прилагането на параграф 3. Въз основа на този доклад всяка държава-членка разглежда необходимостта от преразглеждане на степента на достъп, предоставена в съответствие с параграф 3.“

17.

Член 17 се изменя, както следва:

18.

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Разрешен достъп до лични данни

За постигане на целите на Евроюст и при ограниченията, предвидени в членове 16, 16а и 16б, достъп до личните данни, които се обработват от Евроюст, могат да имат само националните членове, техните заместници и помощници, посочени в член 2, параграф 2, лицата, посочени в член 12, параграф 2, доколкото са свързани със системата за управление на случаите в съответствие с член 12, параграф 6, както и оправомощени служители на Евроюст.“

19.

В член 19, параграф 4, буква б) текстът „което е подпомагано от Евроюст“ се заличава.

20.

Член 21 се изменя, както следва:

21.

Член 23 се изменя, както следва:

22.

Член 25 се изменя, както следва:

23.

Вмъква се следният член:

„Член 25а

Сътрудничество с Европейската съдебна мрежа и с други мрежи на Европейския съюз, които участват в сътрудничеството по наказателноправни въпроси

1.   Евроюст и Европейската съдебна мрежа поддържат помежду си привилегировани отношения на основата на консултации и взаимно допълване, по-специално между националния член, звената за контакт на Европейската съдебна мрежа на същата държава-членка и националните кореспонденти на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа. За да се гарантира ефикасно сътрудничество, се предприемат следните мерки:

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 4, параграф 1, секретариатът на мрежата на съвместните екипи за разследване и на мрежата, създадена с Решение 2002/494/ПВР, е част от персонала на Евроюст. Тези секретариати функционират като самостоятелни звена. Те могат да използват административните ресурси на Евроюст, които са им необходими за изпълнение на техните задачи. Евроюст осигурява координацията между секретариатите.

Настоящият параграф се прилага за секретариата на всяка нова мрежа, създадена с решение на Съвета, в което се предвижда обезпечаване на този секретариат от Евроюст.

3.   Мрежата, създадена с Решение 2008/852/ПВР, може да поиска Евроюст да осигури секретариат за мрежата. Ако бъде отправено подобно искане, се прилага параграф 2.“

24.

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Отношения с институции, органи и агенции на Общността или на Съюза

1.   Доколкото това е свързано с изпълнението на неговите задачи, Евроюст може да установява и поддържа отношения на сътрудничество с институциите, органите и агенциите, създадени от или на основание на Договорите за създаване на Европейските общности и Договора за Европейския съюз. Евроюст установява и поддържа отношения на сътрудничество най-малко със:

Евроюст също така създава и поддържа отношения на сътрудничество с Европейската мрежа за съдебно обучение.

2.   Евроюст може да сключва споразумения или да установява работни договорености с образуванията, посочени в параграф 1. Такива споразумения или работни договорености могат по-конкретно да се отнасят до обмена на информация, включително лични данни, както и командироването на служители за връзка в Евроюст. Такива споразумения или работни договорености могат да се сключват само след като Евроюст се е консултирал със Съвместния надзорен орган относно разпоредбите за защита на данните и след предварителното одобрение на Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство. Евроюст информира Съвета за своите планове за започване на такива преговори, като Съветът може да изготви заключенията, които смята за подходящи.

3.   Преди влизането в сила на споразумение или договореност, посочени в параграф 2, Евроюст може пряко да получава и да използва информация, включително лични данни, от посочените в параграф 1 образувания, доколкото това е необходимо, за да може да изпълнява задачите си законосъобразно, и може да предава пряко информация, включително лични данни, на тези образувания, доколкото това е необходимо на получателя да изпълнява задачите си законосъобразно и в съответствие с правилата за защита на данните, предвидени в настоящото решение.

4.   OLAF може да съдейства на Евроюст при координирането на производствата по разследване и наказателно преследване по отношение на защитата на финансовите интереси на Европейските общности както по инициатива на Евроюст, така и по искане на OLAF, когато компетентните национални органи не се противопоставят на такова участие.

5.   За целите на получаването и предаването на информация между Евроюст и OLAF и без да се засяга член 9, държавите-членки правят необходимото за това националните членове на Евроюст да се разглеждат като компетентни органи на държавите-членки единствено за целите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (16). Обменът на информация между OLAF и националните членове не засяга информацията, която трябва да се предоставя на другите компетентни органи съгласно посочените регламенти.

25.

Вмъква се следният член:

„Член 26а

Отношения с трети държави и организации

1.   Доколкото се изисква за изпълнението на задачите му, Евроюст може също да установи и поддържа отношения на сътрудничество със следните образувания:

2.   Евроюст може да сключва споразумения с образуванията, посочени в параграф 1. Такива споразумения могат по-специално да засегнат обмена на информация, включително лични данни, както и изпращането на служители за връзка или магистрати за връзка в Евроюст. Тези споразумения могат да се сключват само след като Евроюст се е консултирал със Съвместния надзорен орган относно разпоредбите за защита на данните и с предварителното одобрение на Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство. Евроюст информира Съвета за своите планове за започване на такива преговори, като Съветът може да изготви заключенията, които смята за подходящи.

3.   Споразуменията, посочени в параграф 2, които съдържат разпоредби относно обмена на лични данни, могат да бъдат сключвани, само ако за съответното образувание се прилага Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. или след като бъде проведена оценка, потвърждаваща наличието на подходящо ниво на защита на данните, гарантирано от това образувание.

4.   Споразуменията, посочени в параграф 2, съдържат разпоредби относно наблюдението на прилагането им, включително прилагането на правилата за защита на данните.

5.   Преди влизането в сила на споразуменията, посочени в параграф 2, Евроюст може да получава пряко и да използва информация, включително лични данни, доколкото това е необходимо, за да може да изпълнява задачите си законосъобразно.

6.   Преди влизането в сила на споразуменията, посочени в параграф 2, и при условията, установени в член 27, параграф 1, Евроюст може да предава пряко информация, с изключение на лични данни, на тези образувания, доколкото това е необходимо, за да може получателят им да изпълнява задачите си законосъобразно.

7.   При условията, предвидени в член 27, параграф 1, Евроюст може да предава лични данни на посочените в параграф 1 образувания, когато:

8.   Всяко неспазване или реална възможност за неспазване от страна на образуванията, посочени в параграф 1, на условията съгласно параграф 3 се съобщава незабавно от Евроюст на Съвместния надзорен орган и на засегнатите държави-членки. Съвместният надзорен орган може да спре по-нататъшния обмен на лични данни със съответните образувания, докато се увери, че са взети задоволителни мерки.

9.   Въпреки това, дори и условията, посочени в параграф 7, да не са изпълнени, националният член може, като действа в качеството си на компетентен национален орган и в съответствие с разпоредбите на националното си законодателство, по изключение и единствено с цел да се вземат неотложни мерки за предотвратяване на сериозна заплаха за дадено лице или за обществената сигурност, да осъществи обмен на информация, включваща лични данни. Националният член отговаря за законосъобразността на разрешеното предаване на данни. Националният член документира осъществения обмен на данни и причините за него. Изпращането на данни е разрешено, само ако получателят даде уверения, че данните ще се използват само за целта, за която са изпратени.“

26.

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

Предаване на данни

1.   Преди Евроюст да обмени информация с образуванията, посочени в член 26а, националният член на държавата-членка, която е предоставила информацията, дава своето съгласие за предаването на тази информация. В подходящи случаи националният член се консултира с компетентните органи на държавите-членки.

2.   Евроюст отговаря за законосъобразността на предаването на данни. Евроюст документира всички случаи на предаване на данни съгласно членове 26 и 26а, както и на основанията за такова предаване. Данни се предават, само ако получателят даде уверения за това, че данните ще се използват само за целта, за която са предадени.“

27.

Вмъкват се следните членове:

„Член 27а

Магистрати за връзка, изпратени в трети държави

1.   С оглед улесняване на съдебното сътрудничество с трети държави, в случаи, когато Евроюст предоставя помощ в съответствие с настоящото решение, колегиалният орган може да изпраща магистрати за връзка в трета държава, при наличие на споразумение с тази трета държава, както е посочено в член 26а. Започването на преговори с трета държава става с предварителното одобрение на Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство. Евроюст информира Съвета за своите планове за започване на такива преговори, като Съветът може да изготви заключенията, които смята за подходящи.

2.   От магистрата за връзка, посочен в параграф 1, се изисква да притежава опит в работата с Евроюст и подходящи познания в областта на съдебното сътрудничество и начина на работа на Евроюст. Изпращането на магистрат за връзка от името на Евроюст става с предварителното съгласие на магистрата и на неговата държава-членка.

3.   Когато магистратът за връзка, изпратен от Евроюст, е избран между национални членове, заместник-членове или помощници, той:

4.   Без да се засягат разпоредбите на член 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (17), колегиалният орган изготвя правила относно изпращането на магистрати за връзка и приема необходимите правила за прилагане в тази област, като се консултира с Комисията.

5.   Дейностите на магистратите за връзка, изпратени от Евроюст, подлежат на надзор от Съвместния надзорен орган. Магистратите за връзка се отчитат за дейността си пред колегиалния орган, който информира Европейския парламент и Съвета в годишния доклад и по подходящ начин. Магистратите за връзка информират националните членове и националните компетентни органи за всички случаи, засягащи тяхната държава-членка.

6.   Компетентните органи на държавите-членки и магистратите за връзка, посочени в параграф 1, могат да се свързват пряко помежду си. В такива случаи магистратът за връзка информира съответния национален член за тези контакти.

7.   Магистратите за връзка, посочени в параграф 1, имат връзка със системата за управление на случаите.

Член 27б

Искания за съдебно сътрудничество до и от трети държави

1.   Евроюст може, със съгласието на заинтересованите държави-членки, да координира изпълнението на искания за съдебно сътрудничество, отправени от трета държава, когато тези искания са част от същото разследване и изискват изпълнение в поне две държави-членки. Исканията, посочени в настоящия параграф, могат да бъдат предавани на Евроюст и от компетентен национален орган.

2.   При неотложни случаи и в съответствие с член 5а ДКЦ може да получава и обработва исканията, посочени в параграф 1 от настоящия член, отправени от трета държава, която е сключила споразумение за сътрудничество с Евроюст.

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграф 2, когато се отправят искания за съдебно сътрудничество, които са свързани със същото разследване и изискват изпълнение в трета държава, Евроюст може също така, със съгласието на заинтересованите държави-членки, да подпомогне съдебното сътрудничество с тази трета държава.

4.   Исканията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, могат да се предават чрез Евроюст, ако това е в съответствие с инструментите, приложими за отношенията между тази трета държава и Европейския съюз или съответните държави-членки.

Член 27в

Отговорност, различна от отговорността при непозволено или неправилно обработване на данни

1.   Договорната отговорност на Евроюст се урежда от приложимото към съответния договор законодателство.

2.   При извъндоговорна отговорност Евроюст има задължението, независимо от отговорността по член 24, да поправи вредите, които са причинени по вина на колегиалния орган или на служителите на Евроюст при изпълнение на техните задължения, доколкото това може да им бъде вменено и независимо от различните процедури за предявяване на иск за вреди, предвидени в законодателството на държавите-членки.

3.   Параграф 2 се прилага и в случай на вреди, причинени по вина на национален член, заместник или помощник при изпълнение на техните задължения. Когато обаче това лице действа въз основа на правомощията, които са му предоставени съгласно членове 9а—9д, неговата държава-членка на произход възстановява на Евроюст сумата, която последният е заплатил като обезщетение за вредите.

4.   Пострадалото лице има право да поиска Евроюст да не предявява или да оттегли предявен иск.

5.   Националните съдилища на държавите-членки, които са компетентни да разглеждат спорове, свързани с отговорността на Евроюст съгласно посоченото в настоящия член, се определят при отчитане на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (18).

28.

В член 28, параграф 2, второ изречение думите „действащ с квалифицирано мнозинство“ се добавят след „Съвета“.

29.

Член 29 се изменя, както следва:

30.

Член 30 се изменя, както следва:

31.

Член 32 се изменя, както следва:

32.

Член 33 се заменя със следното:

„Член 33

Финансиране

1.   Заплатите и хонорарите на националните членове, заместниците и помощниците, посочени в член 2, параграф 2, се поемат от държавата-членка по произход.

2.   Когато националните членове, заместниците и помощниците действат в рамките на задачите на Евроюст, съответните разходи се считат за оперативни разходи по смисъла на член 41, параграф 3 от Договора.“

33.

В член 35 параграф 1 се изменя, както следва:

34.

Член 36 се изменя, както следва:

35.

Вмъква се следният член:

„Член 39а

Класифицирана информация на ЕС

Евроюст прилага принципите за сигурност и минималните стандарти, заложени в Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредбите относно сигурността на Съвета (19), при управлението на класифицирана информация на ЕС.

36.

Член 41 се заменя със следното:

„Член 41

Доклади

1.   Държавите-членки информират Евроюст и генералния секретариат на Съвета за назначаването на националните членове, заместниците, помощниците и лицата, посочени в член 12, параграфи 1 и 2, както и за всички промени във връзка с тези назначения. Генералният секретариат на Съвета поддържа актуален списък на тези лица и предоставя техните имена и данни за контакт на всички държави-членки и на Комисията.

2.   Окончателното назначаване на национален член не поражда действие преди датата, на която генералният секретариат на Съвета получи официалното уведомление, посочено в параграф 1 и член 9а, параграф 3.“

37.

Вмъква се следният член:

„Член 41а

Оценка

1.   Преди 4 юни 2014 г. и на всеки пет години след това колегиалният орган възлага независима външна оценка на прилагането на настоящото решение, както и на дейностите, извършвани от Евроюст.

2.   При всяка оценка се преценяват въздействието на настоящото решение, работата на Евроюст с оглед постигане на целите, посочени в настоящото решение, както и ефективността и ефикасността на Евроюст. Колегиалният орган изготвя конкретно задание, като се консултира с Комисията.

3.   Докладът за оценката включва констатациите и препоръките на оценката. Този доклад се изпраща на Европейския парламент, Съвета и Комисията и се оповестява публично.“

38.

Добавя се приложението, текстът на което е даден в приложението към настоящото решение.