10.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 64/4

(1)

С писмо от 30 декември 2005 г. Associazione Bancaria Italiana („ABI“) подаде жалба до Комисията срещу различни мерки, за които се твърдеше, че облагодетелстват банковата дейност на Poste Italiane SpA („PI“). По-конкретно в жалбата се посочваше, че Италия е изплащала лихва в размер на около 4 % върху средства, набрани в пощенски текущи сметки и депозирани в текуща сметка в държавното съкровище, докато върху пощенските текущи сметки е изплащана лихва в размер на около 1 %. Разликата между лихвите по депозитите и по заемите на PI (2) е надхвърляла „пазарната“ разлика и следователно представлява държавна помощ.

(2)

С писмо от 7 февруари 2006 г. Комисията зададе няколко въпроса на италианските органи. След като поиска удължаване на срока за отговор, Италия отговори на въпросите с писмо от 21 април 2006 г. На 30 март 2006 г. се проведе среща с италианските органи и представители на PI.

(3)

С писмо от 26 септември 2006 г. Комисията уведоми Италия, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на мярката.

(4)

Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си. Италианските органи представиха мнението си с писма от 31 октомври 2006 г. и 29 декември 2006 г., а ABI представи мнението си с писмо от 27 декември 2006 г. С писмо от 15 януари 2007 г. Комисията изпрати на италианските органи мнението на ABI, за да им даде възможност за отговор. Италианските органи представиха коментарите си с писмо от 16 февруари 2007 г.

(5)

С писмо от 21 февруари 2007 г. Комисията поиска допълнителна информация. Италия отговори с писма от 30 март, 2 април и 1 юни 2007 г.

(6)

На 28 юни и 24 октомври 2007 г. бяха проведени две срещи с италианските органи и представители на PI. След втората среща Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 25 октомври 2007 г., на което Италия отговори на 27 ноември 2007 г.

(7)

Италия изпрати допълнителна информация на 29 февруари 2008 г., а на 4 март 2008 г. беше проведена среща между италианските органи и Комисията.

(8)

Комисията поиска допълнителна информация на 5 март и на 3 април 2008 г., а Италия отговори на тези искания съответно на 7 март и 23 април 2008 г.

(9)

PI е доставчик на универсалната пощенска услуга в Италия, изпълняващ задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга (4), предвидено в италианското законодателство, регламентиращо универсалната пощенска услуга (5). Услугата от общ икономически интерес, възложена на PI, не включва финансови услуги.

(10)

Освен универсалната пощенска услуга PI предлага интегрирани комуникационни, логистични и финансови продукти и услуги на цялата територия на Италия. Основните данни за 2006 г. са, както следва (6):

(11)

Съгласно годишния отчет 33,5 % от общия оборот на групата през 2006 г. се пада на пощенските услуги, 27,5 % — на финансовата дейност, 37,6 % — на застрахователната дейност. 82 % от оперативната печалба на групата PI е реализирана от финансови услуги, а 18,7 % — от застрахователни услуги. От извършването на пощенски услуги е реализирана оперативна загуба от 4 млн. евро.

(12)

Банковата дейност на PI се осъществява от напълно интегрираното поделение Bancoposta.

(13)

До декември 2003 г. PI е било изцяло собственост на италианската държава. През декември 2003 г. държавата е прехвърлила 35 % от акционерния капитал на PI на Cassa Depositi e Prestiti („Фонд за депозити и заеми“ — „CDP“). Фондът CDP е бил държавна агенция до края на 2003 г., когато е преобразуван в дружество с ограничена отговорност (SpA). Оттогава, въпреки че 30 % от акционерния капитал на фонда е прехвърлен на 65 банкови фондации (7), CDP остава под контрола на държавата.

(14)

PI е частно дружество, което се контролира от държавата.

(15)

Според публикувано неотдавна проучване (8) преди влизането в действие на първата пощенска директива (9) италианският пазар на пощенски услуги е бил относително отворен. Оператори, различни от PI, са били допуснати да разпространяват пряка пощенска реклама и хибридна поща. Някои местни оператори на пощенски услуги са доставяли писма в качеството на подизпълнители на PI. След влизането на директивата в сила доставките на хибридна поща са станали част от резервираната област и договорите с подизпълнителите са прекратени. Изходящата и входящата международна поща попада изцяло в областта, резервирана за PI. След 1 януари 2003 г. в италианското законодателство е въведена втората пощенска директива, която предвижда пълно отваряне на пазара на пощенски услуги в ЕС за конкуренция от 1 януари 2009 г.: директивата ограничава резервираната област до писмата с тегло до 100 g и три пъти основната тарифа за приоритетна поща (10). От 1 януари 2006 г. резервираната област е ограничена до писмата с тегло до 50 g и 2,5 пъти основната тарифа за приоритетна поща (11). Понастоящем пазарът на пощенски услуги е относително отворен за конкуренция de jure, тъй като доставките на пряка пощенска реклама са либерализирани. Разпоредбите за навлизане на пазара не се считат за строги (12).

(16)

На 19 октомври 2006 г. Комисията предложи нова пощенска директива, която довършва изграждането на единен пазар на пощенски услуги в Общността. Тази директива влезе в сила на 27 февруари 2008 г.: тя предвижда премахването на законоустановените монополи в областта на пощенските услуги до 31 декември 2010 г., но на някои държави-членки е разрешено да удължат срока до декември 2012 г. (13).

(17)

С указ на президента № 144 от 14 март 2001 г. са приети правилата, регламентиращи банковите и финансовите услуги, които могат да се предоставят от PI; тази дейност се осъществява от Bancoposta. Услугите включват: набиране на депозити от гражданите под всякаква форма, предоставяне на платежни услуги, посредничество при обмен на чуждестранна валута, реклама и реализиране на заеми, отпуснати от банки и други посредници, извършване на някои инвестиционни услуги (търговия за сметка на трети лица и възлагане и приемане на поръчки, което изключва търговията за собствена сметка и индивидуалното управление на портфейли, поне до 2007 г.). Изрично е предвидено, че PI не може да извършва дейности по финансиране.

(18)

Bancoposta може да се счита за депозитна институция и финансов посредник. Макар че дружеството не е банка, то използва за своята дейност многобройните пощенски клонове на PI, чрез които предлага банкови и други финансови продукти.

(19)

Благодарение на своите 13 893 клона, средно поне по един във всяка община, PI e най-голямата банкова мрежа в Италия и тази клонова мрежа следва да се разглежда като актив, а не като пасив: основната част от разходите за поддържането ѝ се покриват от предоставяните финансови услуги, поради което клоновете не се считат за тежест за доставчика на универсалната услуга (14).

(20)

Рейтинговата агенция Fitch отбелязва в доклад, публикуван през 2004 г., че PI/Bancoposta има „капацитет да покрие цялото население [на Италия], какъвто местните банки няма да постигнат в обозримо бъдеще“ (15). Освен това Fitch счита, че PI е поставила „развитието на финансовите услуги в центъра на [своята] стратегия“.

(21)

PI предлага широка гама финансови услуги, конкуриращи аналогичните услуги, предлагани от банковата система:

(22)

PI набира депозити пряко чрез пощенски текущи сметки. Средните годишни стойности на общите депозити в пощенски текущи сметки през периода 1995—2006 г. са представени в таблица 1:

Таблица 1

(23)

През 2001 г. PI е въвела „Conto BancoPosta“ или сметката BancoPosta, пощенска текуща сметка, сравнима с обикновена банкова сметка. Преди въвеждането на сметката BancoPosta пощенската текуща сметка не е била конкурентен инструмент за предоставяне на услуги на дребно поради липсата на съпътстващи услуги (като кредитни и дебитни карти); пощенските текущи сметки са били предназначени основно за публичната администрация и търговски дружества, издаващи голям брой фактури (национални предприятия за комунални услуги).

(24)

По данни на Италия през периода 2000—2007 г. делът на пощенските текущи сметки от италианския пазар на текущи сметки е бил, както следва:

(25)

ABI посочва, че осъществяваното от PI пряко набиране на средства е нараствало по-бързо от това на преките конкуренти на дружеството в банковия сектор. Между 1999 г. и 2004 г. обемът на пряко набраните средства в банковия сектор е нараснал с 36 % срещу 94 % за пощенските текущи сметки (17). ABI твърди, че ръстът на прякото приемане на депозити от PI е накърнил значително обема на набраните от банките средства: през 1999 г. на пощенските сметки са се падали 2,2 % от директно набраните средства общо от банките и пощенските служби; през 2004 г. този дял е нараснал до 3,1 %. ABI счита, че този ръст се дължи основно на привлекателните условия за равностойни услуги, които PI предлага на титулярите на сметки в дружеството. Например средният лихвен процент за депозити в текущи сметки в банките е около 0,6—0,7 %, докато в началото на 2005 г. PI е предлагало лихва в размер на 1 %.

(26)

В допълнение към прякото набиране на средства посредством пощенски текущи сметки, PI осъществява и непряко набиране на средства посредством реализиране на пощенски спестовни влогове и спестовни сертификати от името на CDP.

(27)

През последните няколко години PI е разширило значително обхвата на предлаганите на клиентите платежни услуги, добавяйки към традиционните пощенски инструменти (депозитни разписки по текущи сметки и пощенски записи) поредица инструменти, които в миналото са предлагани само от банките (дебитни и кредитни карти, кредитни преводи, нареждания за периодични преводи за сметки за комунални услуги) (18).

(28)

Накрая, PI предоставя услуги за реализиране на:

(29)

Отношенията между PI и държавното съкровище след министерското постановление от 5 декември 2003 г. (21) са илюстрирани на фигура 1:

фигура 1

(30)

Мярката, която подлежи на оценка в настоящото решение, е Закон № 266 от 23 декември 2005 г. (22) („финансовият закон от 2006 г.“), въведен в действие по силата на споразумение [convenzione], сключено между PI и Министерството на икономиката и финансите на 23 февруари 2006 г. („Споразумението“).

(31)

Финансовият закон от 2006 г. предвижда, че PI и Министерството на икономиката и финансите ще определят пазарните параметри и методите за изчисляване на размера на лихвата, начислявана върху средствата, депозирани в пощенски текущи сметки и държани в държавното съкровище; в закона е предвидено, също така че дължимите от Министерството лихви за 2005 г. ще бъдат намалени със 150 млн. евро.

(32)

Споразумението урежда практическия механизъм за изчисляване на лихвените проценти за тригодишен период; то влезе в сила на 4 април 2006 г. (23) с обратно действие, считано от 1 януари 2005 г. Срокът на действие на споразумението ще изтече на 4 април 2009 г. Годишният лихвен процент се определя въз основа на среднопретеглената стойност на средната годишна доходност от тридесетгодишни многогодишни съкровищни облигации (BTP) (24) (80 %), десетгодишни многогодишни съкровищни облигации (10 %) и дванадесетмесечни обикновени съкровищни бонове (BOT) (25) (10 %). Средната годишна доходност от посочените в Споразумението държавни ценни книжа се получава чрез пресмятане на простата средноаритметична стойност на цените на 24 инструмента, цитирани на първо и петнадесето число на всеки месец от MTS SpA, дружество, управляващо електронната платформа за сделки с италиански държавни облигации и други ценни книжа с фиксиран матуритет. Фактът, че параметрите се актуализират на всеки 15 дни, означава, че доходността е променлива и се колебае. В случай на промяна на кривата на лихвените проценти, в резултат на която се променя отношението между дългосрочните и краткосрочните лихвени проценти, PI може да поиска преразглеждане на кошницата. Всяка от страните може да се оттегли от Споразумението с предизвестие до другата страна, отправено не по-късно от шест месеца преди 31 декември на съответната година.

(33)

Резултатите от прилагането на предвидената в Споразумението методика са, както следва:

(34)

Лихвите за 2005 г. са изплатени през 2006 г., а лихвите за 2006 г. са изплатени през 2007 г. Италия твърди, че лихвите за 2007 г. все още не са изплатени.

(35)

Споразумението съдържа изискването средствата, набрани в пощенските текущи сметки, да бъдат депозирани в Министерството на икономиката и финансите/държавното съкровище („Задължението“) (27).

(36)

Със Закон № 296 от 27 декември 2006 г. („финансовият закон от 2007 г.“) (28) Италия е изменила схемата за доходност, предвидена във финансовия закон от 2006 г. Според новия закон средствата, набрани от частни клиенти (средства, набрани в пощенски текущи сметки, които не са в разпореждане на публичната администрация), се инвестират от PI в държавни облигации, емитирани в еврозоната (29). Новият закон отменя ограничението върху използването на средствата от PI само по отношение на средствата, набрани от частни клиенти. Законът предвижда, че новият ред ще бъде въведен поетапно до 31 декември 2007 г. Редът за инвестиране на средствата, депозирани от клиенти, различни от частни лица (около 25—30 % от общия размер на депозитите), не е променен.

(37)

В решението за откриване на настоящата процедура, прието през септември 2006 г., Комисията посочи, че, за да прецени дали на PI е предоставено предимство, теоретично може да е необходимо да бъдат анализирани компонентите, които съставляват положителния марж, с който се ползва PI в резултат на разликата между лихвените проценти по заемите и по депозитите (30). Но официалното заключение на решението гласеше, че в този случай евентуално предимство може да произтича само от лихвения процент по заемите.

(38)

Комисията изрази съмнение, че схемата за определяне на лихвения процент, начисляван върху средствата от текущи сметки, депозирани в държавното съкровище след 2005 г., отчита правилно пазарните равнища на лихвите.

(39)

Комисията застъпи мнението, че за да се установи пазарното равнище на лихвите, като правило е необходимо да се вземе предвид лихвения процент, който частните заемополучатели са готови да платят на PI за депозираните средства, с оглед на техния характер и обем. Определеният в Споразумението лихвен процент може да не отговаря на пазарното равнище. По-специално, средствата, вложени от PI в държавното съкровище, са депозирани в текуща сметка. Държавното съкровище, а не PI, поема ликвидния риск, свързан с депозираните средства. Набраните и депозирани в текущата сметка средства са използвани за финансиране на обичайни бюджетни разходи. Не беше ясно дали, ако държавното съкровище би трябвало да замени действащата система за набиране на средства посредством PI, държавният финансов инструмент, който то би използвало, би включвал основно дългосрочни ценни книжа. Въпреки че Италия отстояваше тезата, че регистрираният в последните години ръст на средствата, набрани в пощенските текущи сметки, показва, че ресурсите, с които разполага държавното съкровище, са стабилни, всъщност обемът на финансирането, предоставяно на CDP и държавното съкровище, варира в широки граници през отделните години.

(40)

В допълнение, с оглед на специфичното положение на PI, което е задължено по закон да депозира в държавното съкровище средствата, набрани в текущите сметки на клиентите си, беше възможно пазарът да не предлага подходяща база за сравнение. При тези обстоятелства Комисията би трябвало да установи разходите на PI за обслужване на тази сметка (което би следвало да е възможно при наличие на ефикасна аналитична счетоводна система) и да добави разумен марж. Получената сума ще отговаря на ad hoc„пазарно“ равнище на лихвите. Такъв подход би бил оправдан също и ако Комисията приеме, че PI е действало само като канал за набиране на средства за държавата чрез своята силно развита мрежа от пощенски клонове.

(41)

Ако Комисията докаже, че финансовият закон от 2006 г. и Споразумението включват държавна помощ, тя застъпва мнението, че тази помощ е нова, незаконна и несъвместима.

(42)

В своето писмо от 27 декември 2006 г. ABI направи следните коментари.

(43)

ABI посочи, че средствата, депозирани в държавното съкровище, представляват дълг, който държавното съкровище погасява през годината, следваща годината, в която е направен депозитът. Както Комисията посочи в решението за откриване на процедурата, ликвидният риск, свързан с депозираните средства, се поема от държавното съкровище, а не от PI. Това означава, че, в случай на намаляване на преведените средства в сравнение с предходната година, държавното съкровище би трябвало да изплати на Bancoposta лихви в размера, фиксиран в Споразумението, и да възстанови на PI разликата между депозираните суми.

(44)

Според ABI средствата, депозирани в сметката в държавното съкровище, трябва да се считат за краткосрочни. Освен това, те се използват за финансиране на обичайни бюджетни разходи.

(45)

Съгласно министерското постановление от 5 декември 2003 г., CDP е открило две текущи сметки в държавното съкровище, върху средствата в които се начислява плаваща шестмесечна лихва, равна на простата средноаритметична стойност на брутния шестмесечен лихвен процент по обикновените съкровищни бонове (BOT) и стойността на месечния индекс Rendistato (31).

(46)

Според ABI, за да се прецени дали изплатеното на PI възнаграждение върху средствата, депозирани в държавното съкровище, представлява държавна помощ, изплатената на PI лихва следва да се сравни с лихвата по краткосрочните обикновени съкровищни бонове (с дванадесетмесечен матуритет). През януари 2005 г. доходността по дванадесетмесечните обикновени съкровищни бонове е била 2,21 %, което е с 1,69 % по-малко от изплатената на PI лихва.

(47)

В своите писма от 31 октомври 2006 г., 29 декември 2006 г., 16 февруари 2007 г., 30 март 2007 г., 2 април 2007 г., 1 юни 2007 г., 27 ноември 2007 г., 29 февруари 2008 г., 7 март 2008 г. и 23 април 2008 г. Италия направи следните основни коментари.

(48)

Във финансовия закон и Споразумението е предвидено, че лихвата, платима на PI, се определя съобразно пазарни параметри. Лихвеният процент не предоставя никакво предимство на PI.

(49)

Според Италия пощенските текущи сметки могат да се сравняват с банкови текущи сметки от 2001 г. насам, когато е въведена новата сметка BancoPosta. Преди 2001 г. пощенската текуща сметка за клиенти на дребно не е могла да се счита за равностоен инструмент на банковите текущи сметки поради липсата на адекватни съпътстващи услуги (като кредитни и дебитни карти), и е била използвана основно от публичната администрация и дружества, издаващи голям брой фактури (национални предприятия за комунални услуги). Според Италия нарастването на средствата, набрани в пощенски текущи сметки след 2001 г., е свързано с факта, че въпросният продукт е въведен неотдавна на пазара.

(50)

Преди 2001 г. колебанията в размера на депозираните средства, включващи значително намаление през втората половина на деветдесетте години и особено през 1996 и 1997 г., са били обусловени от Закон № 662 от 23 декември 1996 г., с който е било наложено закриването на сметките, използвани от държавното съкровище за изплащане на държавни пенсии; в резултат на това на 1 януари 1997 г. размерът на депозитите е намалял с около 11 млрд. EUR. Между 1997 и 1999 г. няколко фактора са допринесли за намаляването на размера на депозираните средства. Италианските органи твърдят, че е трудно да се установят точните причини за тези колебания, отчасти поради характера на PI (което по това време е било публична търговска институция), както и поради външни политически фактори. След като през 1998 г. PI е преобразувано в публично дружество с ограничена отговорност, депозираните нетни суми отбелязват редовен и устойчив растеж.

(51)

Италианските органи твърдят, че Споразумението между държавното съкровище и PI урежда по прозрачен начин дългосрочен инструмент. Споразумението не е безсрочно, а е сключено за срок от три години, като всяка от страните може да го прекрати, ако пазарните условия престанат да гарантират съответствие с механизма за изчисляване на възнаграждението по депозита. Предназначението на тези клаузи е да защитят двете страни от риска от възникване през тригодишния срок на действие на Споразумението на конкретни пазарни условия или промени в характеристиките на депозитите, които биха могли да засегнат механизма за предоставяне на възнаграждение.

(52)

Според италианските органи изборът на плаващ лихвен процент, предвиден в споразумението, удовлетворява изискването за пазарен лихвен процент. По-специално, променливата възвръщаемост е справедлива за двете страни: тя гарантира на държавното съкровище, че поетите от него разходи по финансирането ще отговарят на разходите по средносрочен до дългосрочен дълг, а на PI гарантира получаване на възнаграждение, което е съобразено с пазара и с набраните от него депозити. Решението за съобразяване на механизма с пазара е било взето при неблагоприятни пазарни условия, когато получената съгласно Споразумението възвръщаемост от 3,9 % през 2005 г. и 4,25 % през 2006 г. е била по-ниска от фиксирания процент от 4,35 %, получен от PI през предходните години.

(53)

Италия посочва, че след 2007 г. PI е започнало да управлява активно своята ликвидност, много консервативно и въз основа на фиксирани лихвени проценти, които му гарантират определена възвръщаемост за даден период от време. Това активно управление на средствата се различава от пасивното управление, предвидено в Споразумението, тъй като позволява на PI да състави портфейл въз основа на зададена възвръщаемост и да разпредели активите в съответствие с целите на дружеството, като същевременно поема допълнителни рискове въз основа на проучени и утвърдени рискови сценарии. Тъй като PI е получило възможността да реализира схеми за активно управление, дружеството е приело финансови стратегии, насочени към повишаване на доходността, и е реализирало по-висока от предвидената в Споразумението възвръщаемост.

(54)

Италианските органи уведомиха Комисията, че Задължението, съгласно което PI трябва да депозира в държавното съкровище средствата, постъпили в пощенските текущи сметки, е отменено. С финансовия закон от 2007 г. са въведени изменения в схемата по финансовия закон от 2006 г., като е предвидено, че набраните от PI средства от частни клиенти се инвестират в държавни облигации, емитирани в еврозоната. Предвидено е новата схема да бъде окончателно реализирана до 31 декември 2007 г. Италия счита, че тази промяна изважда набраните от PI средства извън обхвата на правилата относно държавната помощ, тъй като полученото от PI възнаграждение не се изплаща от държавата.

(55)

Това законодателно изменение е извършено в отговор на изискването на държавното съкровище PI да получи по-голяма финансова независимост, което е станало наложително поради постигнатите от дружеството икономически и финансови резултати и степента, в която то се е разраснало. Преминаването към по-голяма самостоятелност, започнало през 1998 г., когато PI е преобразувано в публично дружество с ограничена отговорност, е характеризирано с въвеждането на пощенската текуща сметка за клиенти на дребно „BancoPosta“ през 2001 г. и е задълбочено през 2005 и 2006 г., когато фиксираната лихва върху депозираните в държавното съкровище средства е заменена с ориентирания към пазара механизъм, предвиден в Споразумението, а също и през 2007 г., когато е отменено Задължението, поне що се отнася до средствата, набрани от частни клиенти.

(56)

Италия подчертава, че постепенното увеличаване на финансовата независимост на PI не означава, че вече не се прилагат ограничения по отношение на използването на средствата. Освен това, към момента на сключване на Споразумението държавното съкровище е било задължено да се съобразява с правните задължения на PI, и не е могло да очаква възможни законодателни промени, които попадат извън неговата сфера на компетентност.

(57)

За да докаже, че размерът на набраните средства остава в голяма степен стабилен във времето, Италия изтъква, че стандартното отклонение, разделено на средната стойност на баланса на депозита, която е мярка за стабилността на депозита в държавното съкровище, е намаляло от 8 % през 2002 г. на 5 % през 2005 г.; че тежестта на стабилния компонент в депозитите по отношение на средния размер на общите депозити, който стабилен компонент Италия дефинира за всяка година като минимална сума на депозитите през съответната година, е нараснала през същия период от 83,8 % на 89,5 %; и че тежестта в средните общи депозити на променливия компонент, дефиниран като разликата между средните депозити и минималните депозити през съответната година, е намаляла през същия период от 16,2 % на 10,5 %.

(58)

Италия изпрати на Комисията заключенията от два вида модели: вътрешни статистически модели на PI и модел, разработен от PI в сътрудничество с консултанта […], насочен към определяне на консервативната тенденция в динамиката на средствата, набрани в пощенските текущи сметки.

(59)

За определяне на механизмите за управление на лихвения риск, органите на банковия надзор препоръчват използване на модели, насочени към количествено изразяване на консервативните тенденции в динамиката на набраните средства и обусловения от поведението полезен живот на средствата, набрани в текущите сметки (32).

(60)

Вътрешните модели се основават на анализ на ежедневните колебания в обема на набраните средства в сравнение със средните стойности, без да се прилагат вероятностни сценарии, като само се анализират тенденциите на динамиката на средствата по текущите сметки за минали периоди. От тези модели е видно, че данните за динамиката по дни на депозита в държавното съкровище показват тенденция на нарастване след въвеждането на текущите сметки за потребители на дребно (на които понастоящем се падат 75 % от общите средства, депозирани в пощенски текущи сметки). Минималното равнище за дадена година (т.е. стабилният компонент на депозитите) също отчита тенденция на нарастване и представлява 90 % от средните общи депозити (увеличение от 85 % през 2002 г. на 92 % през 2006 г.). Аналогично, вътрешните модели потвърждават, че е налице променлив компонент на депозитите, дефиниран като разликата между средното равнище през съответната година и минималното равнище или стабилния компонент през същата година, който през последните години се равнява на само 10 % от баланса.

(61)

Моделът […], който Италия оценява като твърде консервативен, показва, че „обусловеният от поведението полезен живот“ (durata comportamentale) на общата съвкупност от пощенските текущи сметки се различава от полезния живот на индивидуалната пощенска текуща сметка. Някои клиенти могат да решат да закрият сметките си на следващия ден, но ефектът от това върху общите средства, набрани от PI, е маргинален, защото броят на текущите сметки е голям, средният размер на депозираните по тези сметки средства е малък, а изтеглените депозити биват заменяни от нови. Типът консервативен модел, разработен от […], се използва от няколко италиански банки за активно управление на ликвидността с цел да се определи обусловеният от поведението полезен живот на откритите при тях текущи сметки, след което този полезен живот да бъде отразен в съответен инвестиционен портфейл, отчитащ техните изисквания по отношение на управлението на активите и пасивите.

(62)

Този модел е използван от PI за определяне на обусловения от поведението полезен живот на средствата, набрани в пощенските текущи сметки (клиенти на дребно (33)), както през периода 2005—2006 г., когато PI е било задължено да депозира набраните в пощенски текущи сметки средства в държавното съкровище („пасивно управление на средствата“), така и през периода след 1 януари 2007 г., когато PI е започнало да инвестира средствата, набрани от частни клиенти, в държавни облигации, емитирани в еврозоната („активно управление на средствата“).

(63)

Според Италия, в конкретния контекст на пасивното управление на ликвидността на PI, моделът […] дефинира критериите за определяне на обусловения от поведението полезен живот на средствата, набрани в пощенските текущи сметки. Целта на модела е да даде количествен израз на полезния живот на стабилния и променливия компоненти на депозитите, определени чрез вътрешни модели, въз основа на анализ на променливостта на пощенските текущи сметки през минали периоди и на вероятното поведение на титулярите на сметките. В един от вариантите на модела (а именно моделът „стойност под риск“, за който е използван десетгодишен срок на погасяване), тя посочва, че приблизително две трети (34) от средствата имат много дълъг полезен живот (което се смята за минималното равнище, под което е много малко вероятно сумата на депозитите да намалее за десетгодишен период), а една трета имат полезен живот от 0 до 10 години (което означава, че тези депозити може да бъдат изтеглени в срок до 10 години). При този профил на депозитите съответстващият („отговарящ“) инвестиционен портфейл ще има среден полезен живот (35) от 4,1 години и дюрация по Макоули (36) от 3,2 години. В алтернативен вариант (модела на линейна амортизация с десетгодишен срок на погасяване), съответстващият инвестиционен портфейл ще има среден полезен живот от 4,9 години и дюрация по Макоули от 3,8 години (37).

(64)

Според Италия в специфичния контекст на активното управление на ликвидността на PI, моделът […] помага на дружеството да определи оптималното разпределение на активите. Въз основа на много консервативни хипотези този модел показва, че е разумно PI да възприеме разпределение на активите със среден полезен живот от четири до пет години.

(65)

След 2007 г., въпреки че моделът е предсказал почти неограничен полезен живот за приблизително две трети от депозитите и полезен живот между 0 и 10 години за останалата част от тях, PI е решило да работи със среден полезен живот от […] години с оглед на съществуващите по това време пазарни условия (38). Разликата между петгодишните и тридесетгодишните ценни книжа е само 20 базисни пункта и по тази причина PI предпочита да инвестира в портфейл с по-кратък среден полезен живот от генерирания от модела […]: в противен случай по-високият риск, свързан с тридесетгодишните облигации, няма да бъде възнаграден. В писмото си от 28 февруари 2008 г. […] добавя, че резултатите от модела биха позволили на PI да разработи инвестиционни стратегии, които имат по-дълъг среден полезен живот от приетата към момента (максимум десетгодишен полезен живот).

(66)

Що се отнася до описанието на годишните разходи за набиране и депозиране на средствата от текущите сметки на клиентите на PI, както са определени от аналитичната счетоводна система на PI, Италия посочва, че счетоводната система позволява да се определят общите разходи за финансовата дейност на PI, но не и разходите за всеки отделен продукт; Италия изтъква, че изразените в проценти маржове на печалбата на PI/Bancoposta са по-малки от съответните маржове в банковия сектор.

(67)

Лихвеният процент по заемите, който е по същността си дългосрочен лихвен процент, е съобразен с пазара, тъй като набраните средства са дългосрочни по своя характер. Това е така по следните причини:

(68)

По въпроса дали полученото от PI възнаграждение е в съответствие с пазарните критерии, Италия привежда четири основни довода: съответствието на лихвения процент по заемите с пазарните равнища (вж. по-горе); сравнение с положението на La Banque Postale във Франция; становище на одиторите на PI и справка с пазарните лихвени проценти.

(69)

Според Италия едно сравнение с положението на La Banque Postale във Франция показва, че La Banque Postale е възприела стратегия на управление на активите и пасивите, която използва статистически модел, сходен с използвания от PI. Моделът идентифицира стабилните и променливите компоненти в набраните в пощенските текущи сметки средства. Стабилният компонент се инвестира в държавни облигации на страните от ОИСР, а променливият — в краткосрочни инструменти.

(70)

Въз основа на тази стратегия за управление на активите и пасивите La Banque Postale е постигнала доходност от 4,4 % през 2005 г. в сравнение с предвидената по Споразумението възвръщаемост 3,9 %. По мнението на Италия La Banque Postale представлява практически пример, потвърждаващ, че посредством разумно управление и прилагане на среден полезен живот от пет години, може да се постигне по-висока възвръщаемост от осигурената от механизма на PI.

(71)

Проучване, извършено от […], на тема […] (наричано по-нататък „проучването […]“ или „проучването“), дава сходни аргументи за съпоставимостта на двете предприятия. В проучването се посочва, че през 2001 г. La Banque Postale е въвела стратегия за активно управление на средствата, сходна със стратегията на PI, като е инвестирала възлизащия на 90 % стабилен компонент от своите депозити в държавни облигации на страните от ОИСР, разпределени в рамките на десетгодишен период, и е постигнала доходност, превишаваща получаваната по механизма на държавното съкровище. Прилагайки същите разумни ограничения при инвестирането, както PI, La Banque Postale е постигнала средна доходност от около 4,45 % през периода 2004—2005 г.

(72)

Одиторите на PI потвърждават, че, по отношение на тяхната променливост и равнища на нарастване, набраните в пощенските текущи сметки средства имат стабилен характер.

(73)

Италия предостави на Комисията писма от частни банки и консултанти, в които се заявява, че постигнатата от PI възвръщаемост на средствата, набрани в пощенските текущи сметки и депозирани в държавното съкровище, е сходна с пазарните равнища на възвръщаемост, които PI би могла да постигне чрез прилагане на подходяща стратегия за инвестиции и управление на риска.

(74)

Италианските органи считат, че полученото от PI възнаграждение върху депозираните в държавното съкровище средства е съпоставимо с възнаграждението, получено върху средствата, инвестирани от Poste Vita. По-конкретно, те твърдят, че животозастрахователните полици от клас I са продукти, които могат да се считат за сравними с пощенските текущи сметки, и че средната възвръщаемост от управлението на тези продукти (например Posta Più) е била 4,68 % за периода 2002—2006 г., което е съпоставимо с предвидения в Споразумението среден лихвен процент от 4,55 %.

(75)

Италианските органи твърдят, че пощенските текущи сметки и животозастрахователните полици са сравними продукти от гледна точка на финансовото управление, защото, макар че формално пощенските сметки са краткосрочни продукти, на практика те са сходни със средносрочните финансови инструменти с гарантиран капитал и минимален лихвен процент. Животозастрахователните полици са по характера си капитализационни продукти, които също имат гарантиран капитал и минимална лихва, средносрочен до дългосрочен матуритет (обикновено 10 години) и възможност за погасяване без санкция по всяко време.

(76)

На таблица 2 е представено сравнение между изплатеното на PI възнаграждение през периода 2002—2006 г. и възнаграждението, получено от Posta Più през същия период.

Таблица 2

(77)

Италианските органи твърдят, че индексирането на възвръщаемостта върху депозита в държавното съкровище към параметри, свързани с италианския публичен дълг, е единственият механизъм, който не би имал неблагоприятни последици за държавното съкровище и който съответства на неговото качество на емитент, като отчита Задължението за депозиране на средствата в държавното съкровище.

(78)

Освен това, съгласно Споразумението PI получава възнаграждение, обвързано с дългосрочни лихвени проценти, което отговаря на характера на набраните средства. Наред с това, Споразумението предпазва държавното съкровище от неблагоприятни пазарни условия, които биха станали причина разходите за тази форма на дълг да се различават от традиционно поеманите от него разходи за финансиране.

(79)

Италианските органи сравняват предвидения в Споразумението лихвен процент с разходите за финансиране, изчислени на следната база:

Таблица 3

(80)

Въз основа на резултатите Италия заключава, че през разглеждания петгодишен период разходът на средносрочния и дългосрочния дълг на държавното съкровище е бил съпоставим с възвръщаемостта, получена съгласно Споразумението.

(81)

Освен това, i) ставката на възнаграждението е индексирана към параметри, обвързани с публичния дълг на Италия (държавни ценни книжа), които са най-подходящата референция за дълга на държавното съкровище; ii) стабилността на финансирането, верифицирана чрез статистически модели, и Задължението, наложено на PI, правят продължителността на инвестицията трайна в основната ѝ част постоянна (без да се вземат предвид специалните предпазни мерки, като възможността за ранно изтегляне или тригодишният срок на правоотношението, които осигуряват държавното съкровище срещу възможни колебания на пазара); iii) поетият от държавното съкровище ликвиден риск е ограничен, предвид доказаната стабилност на пощенските средства, което намира отражение в обвързването на 10 % от тези средства с краткосрочен параметър.

(82)

Що се отнася до дългосрочния елемент на лихвения процент по заемите (90 %, от които 10 % са обвързани с доходността от десетгодишни държавни ценни книжа, а 80 % са обвързани с доходността от тридесетгодишни държавни ценни книжа), Италия счита, че наложеното на PI Задължение, което е „параметрична инвестиция“ (investimento di tipo parametrico), върху която се изплаща възнаграждение в размер на лихвен процент по заемите, определен на базата на среднопретеглена доходност от държавни ценни книжа, е различно от въведеното с финансовия закон от 2007 г. задължение за директно инвестиране в свободно избрани и управлявани държавни ценни книжа, които представляват „преки инвестиции“ (investimenti diretti). По-специално, предвидената в Споразумението „параметрична инвестиция“ дава възвръщаемост, която е променлива и не подлежи на управление, поради което е пасивно изложена на ефектите от колебанията на пазара. „Параметричната инвестиция“ не е така гъвкава като пряката инвестиция в случай на колебания на пазара и е обвързана за максимален период от 12 месеца (тъй като Споразумението може да бъде прекратено от всяка от страните по него с шестмесечно предизвестие), а изплащаното върху нея възнаграждение включва ad hoc премия, която компенсира наложените върху инвестицията ограничения. Премията, която е оценена от Италия на 0,25—0,50 процентни пункта, е съпоставима със средната разлика по отношение на доходността между тридесетгодишните многогодишни съкровищни облигации и десетгодишните многогодишни съкровищни облигации при най-ниските равнища през изминали периоди (0,20—0,40 процентни пункта).

(83)

Премията може да се счита за ex post възнаграждение, което компенсира PI за поетото Задължение и невъзможността да управлява активно средствата на дружеството, и представлява разумно плащане от страна на държавното съкровище, което действа като частен заемополучател, като се вземат предвид клаузите в Споразумението, които предпазват държавното съкровище от неблагоприятни пазарни условия (възможността за прекратяване, тригодишния срок на Споразумението и двуседмичното актуализиране на параметрите).

(84)

Италианските органи изпратиха на Комисията проучване, озаглавено […], за да докажат, че предвиденото в Споразумението възнаграждение не предоставя на PI никакво предимство.

(85)

Проучването […] разглежда следните аспекти.

Според Италия, за да се направи сравнение между резултатите от напълно индексиран портфейл (депозита в държавното съкровище) и активно управляван портфейл (първото тире по-горе), трябва да се заложи значителен срок на погасяване (10 години), обхващащ като минимум пълен икономически цикъл. Поради това проучването […] сравнява предвидената в Споразумението възвръщаемост с възвръщаемостта, получена в резултат на алтернативните стратегии за период от 10 години, вместо за по-кратък период. По-кратки периоди на анализа могат да обхванат само отделни фази на икономическия цикъл. При повишаване на лихвите, портфейлите с фиксирана лихва по правило дават по-слаби резултати в сравнение с портфейлите с плаваща лихва; когато лихвите намаляват, се наблюдава обратната ситуация. През периода от 2005 г. до средата на 2007 г. лихвените проценти се покачваха, поради което алтернативните инвестиционни стратегии, основани на фиксирани лихвени проценти, като използваните от […], реализираха капиталови загуби и по-ниска от предвидената в Споразумението възвръщаемост.

Според италианските органи, в рамките на десетгодишен период инвестиционните портфейли, основани на плаващи лихвени проценти, могат да се сравняват с инвестиционни портфейли, основани на фиксирани лихвени проценти, тъй като капиталовите печалби и загуби по правило се компенсират взаимно. В рамките на десетгодишен период възвръщаемостта по портфейлите с фиксиран лихвен процент е в общи линии съпоставима с възвръщаемостта по портфейлите с плаващ лихвен процент. Активното управление на средствата очевидно осигурява по-висока възвръщаемост от пасивното („параметрично“) управление, предвидено в Споразумението (например доходността от индикативния портфейл, предложен от […], който има среден полезен живот от пет години, е съпоставима с възвръщаемостта по Споразумението, което има много по-дълъг среден полезен живот).

Освен това, италианските органи изразяват становището, че Комисията следва да разграничава рисковете в краткосрочен и дългосрочен план. Стойността на ценни книжа с фиксиран доход с матуритет 10 години може да варира в широки граници в краткосрочен план, но в рамките на целия десетгодишен период облигациите с фиксиран доход дават възвръщаемост, която е много надеждна, поради факта, че е фиксирана. Като цяло, в рамките на десетгодишния период възвръщаемостта от портфейлите с фиксиран лихвен процент е по правило съпоставима с възвръщаемостта от портфейлите с плаващ лихвен процент, макар че последните са по-рискови, тъй като подлежат на годишни колебания на лихвените проценти.

Същинското алтернативно управление на инвестициите, което запазва определена степен на гъвкавост и използва всички достъпни на пазара финансови инструменти, увеличава възможностите за постигане на по-добри резултати в сравнение с един статичен портфейл, като предвидения в Споразумението.

[…]

Италия изтъква, че към момента на сключване на Споразумението с държавното съкровище бъдещите тенденции в динамиката на лихвените проценти и срокът на действие на Споразумението не са били известни. Вариантът за променливи параметри е бил икономически обоснован според Италия, тъй като е бил справедлив и разумен и за двете страни — PI и държавното съкровище.

Що се отнася до компромиса между риск и възвръщаемост, Италия счита, че съотношението между риска и възвръщаемостта на депозита на средствата от пощенските текущи сметки в държавното съкровище неизбежно е по-неблагоприятно в сравнение с държавните облигации с фиксиран доход и матуритет между 1 и 10 години. Според Италия ценните книжа с плаващи лихвени проценти винаги имат променливост на цената, която е по-ниска от тази на ценните книжа с фиксиран доход, която е право пропорционална на живота на ценните книжа. Понятието за променливост на цените не бива, обаче, да се бърка с понятието за променливост на възвръщаемостта: от гледна точка на възвръщаемостта Споразумението може да е по-рисково от портфейл с фиксиран лихвен процент по отношение на въздействието си върху лихвения марж на PI (ако лихвените проценти намаляват, портфейлите с плаващ лихвен процент са по-рискови от тези с фиксиран лихвен процент, защото те не са защитени срещу рискове, свързани с преоценяване и поради това намаляват маржа на PI). Следователно, един инструмент с плаващ лихвен процент се отличава с ниска променливост на цените и висока променливост на възвръщаемостта. Освен това използваните от PI техники за мониторинг на рисковете, свързани с управление на пощенски текущи сметки, които са основани на принципите на Базел II, оценяват въздействието на колебанията на лихвените проценти върху очакваните парични потоци. Този анализ, направен за дванадесетгодишен период, показва, че най-високият риск произтича от облигациите, чийто падеж настъпва в следващите 12 месеца (тъй като те носят риск от рефинансиране) и от някои облигации с плаващ лихвен процент, а не от дългосрочните облигации с фиксиран доход. Активното управление би позволило на PI да води политика на повишаване на доходността, съответстваща на актуалния сценарий за развитие на пазара, и да модифицира своя портфейл в светлината на своите стратегии за повишаване на възвръщаемостта.

Според италианските органи Споразумението се основава на плаващи лихвени проценти, поради необходимостта да бъдат защитени интересите на двете страни: PI се е стремяло към справедливо възнаграждение, отговарящо на пазара, а държавното съкровище е настоявало цената на финансовия ресурс да съответства на цената на неговия средносрочен до дългосрочен дълг.

Италия отстоява становището, че, ако PI е трябвало да състави портфейл с неограничена продължителност, този портфейл би бил съставен от 60 % тридесетгодишни държавни ценни книжа, деноминирани в евро, и петдесетгодишни облигации OAT, и 40 % многогодишни съкровищни облигации с дюрация между 0 и 10 години. Този твърде теоретичен и труден за съставяне портфейл би донесъл възвръщаемост от 3,6 % през 2005 г., 3,65 % през 2006 г. и 3,7 % през 2007 г. Той би се отличавал с много ниска променливост на възвръщаемостта, но поради много дългия си срок, той би бил в значителна степен изложен на рискове.

(86)

Проучването […] показва също така, че Задължението поражда алтернативни разходи и рискове за PI, като ограничава спектъра на достъпните на дружеството инвестиционни опции. Депозитът в държавното съкровище е бил свързан изключително с кредитния риск на Италианската република, което не е позволявало на PI да търси диверсифициране на инвестиционните възможности на пазара на държавните облигации в еврозоната. Кредитният риск е бил съчетан с ликвидния риск поради дългосрочния характер на депозита и липсата на права за ранно изкупуване. Алтернативните разходи, свързани с невъзможността за инвестиране в диверсифициран портфейл от активи въз основа на кредитни рискове, се оценяват в настоящия момент на около 1—1,50 % годишно, ако се разглеждат европейски финансови институции с кредитен рейтинг АА на пазара на облигации, и на около 0,60—1 % годишно, ако се разглеждат европейски фирми с кредитен рейтинг АА на пазара на облигации. Трудно е да се оцени ограничението върху активното управление на портфейла: примерът с La Poste и активното управление на инвестирането в държавни облигации, деноминирани в евро, от типа на търговската система показват, че е възможно да се получи възвръщаемост, която е по-висока от възвръщаемостта върху депозита в държавното съкровище.

(87)

Италианските органи обосновават сравнението между механизма на Споразумението (основан на плаващи лихвени проценти) и автоматичните количествени модели, използвани от […], които трябва да докажат предимствата на активното управление (основано на фиксирани лихвени проценти), като посочват, че обичайната практика на операторите на пазара, които търгуват с облигации, и на PI след 2007 г. предполага инвестиране в ценни книжа с фиксирана лихва. Те допълват, че трябва да се направи сравнение не между ценните книжа с плаваща лихва и книжата с фиксирана лихва, а между активното управление и пасивното управление на средства.

(88)

Накрая, Италия изразява становището, че механизмът за възнаграждение, предвиден в Споразумението, който прилага краткосрочни лихвени проценти към променливия компонент от набраните в пощенските текущи сметки средства, предлага реалистична оценка на действителния ликвиден риск, който поема държавното съкровище.

(89)

Според Италия лихвеният процент върху пощенските текущи сметки не може да се индексира към краткосрочни параметри (например като доходността от дванадесетмесечни обикновени съкровищни бонове), поради стабилността на набраните средства.

(90)

Вземането на 2005 г. за референтна година, както е направила ABI, води до анализ с подвеждащи резултати, тъй като 2005 г. е годината, в която краткосрочните лихви са били на най-ниското си ниво: доходността от дванадесетмесечните обикновени съкровищни бонове е била 2,21 %, с 1,69 % по-ниска от процента, предвиден в Споразумението. Небалансираният характер на анализа на ABI се потвърждава, според Италия, от факта, че през февруари 2007 г. доходността от дванадесетмесечните обикновени съкровищни бонове е била около 3,9 %, а разликата между тази стойност и средната стойност за включената в Споразумението кошница, която по това време е възлизала на около 4,5 %, е била – 0,60 % или почти една трета от разликата, посочена от ABI.

(91)

Що се отнася до направеното от ABI сравнение с възнаграждението, получено от CDP върху средствата на тази институция, депозирани при държавата (плаващ шестмесечен лихвен процент, равен на простата средноаритметична стойност на доходността от шестмесечните обикновени съкровищни бонове и месечния индекс Rendistato), Италия твърди, че CDP не може да се сравнява с PI, тъй като е различно дружество по отношение на неговата структура, дейност, цели, операции и инвестиционни политики. Второ, тъй като месечният индекс Rendistato представлява средносрочен до дългосрочен лихвен процент, ABI си противоречи, когато твърди, че върху средствата на PI, депозирани в държавното съкровище, трябва да се изплаща възнаграждение съобразно краткосрочни параметри.

(92)

Италия посочва, също така че набраните в пощенските текущи сметки средства имат уникален характер на пазара и че е трудно да намери техен точен заместител. Но стабилността на набраните средства позволява те да се считат за равностойни на по-дългосрочен инструмент за набиране на средства и прави сравнението с краткосрочните дванадесетмесечни бонове невалидно.

(93)

Мярката, която подлежи на оценка, е схемата, уредена с финансовия закон от 2006 г. и Споразумението, което определя лихвения процент, заплащан от държавното съкровище върху депозитите, внесени от PI.

(94)

За да се установи дали една мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1, Комисията трябва да прецени дали схемата:

(95)

За да представляват държавна помощ, предимствата трябва да произтичат от държавата и да бъдат предоставени пряко или непряко посредством държавни ресурси.

(96)

Възнаграждението се изплаща от Министерството на икономиката/държавното съкровище по силата на специални закони, постановления и споразумения, приложими към PI.

(97)

Двете кумулативни условия, посочени по-горе, са следователно изпълнени. Лихвата, изплащана на PI, се плаща с държавни ресурси.

(98)

Член 87, параграф 1 забранява помощ, която „поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки“, т.е. помощ, която е селективна.

(99)

Не всички предприятия могат да откриват лихвоносна текуща сметка в държавното съкровище, макар че на теория, с оглед на характера и икономическите предимства на системата, те биха могли да се облагодетелстват от такава възможност. Във всеки случай Италия не е доказала, че силно ограниченият брой оператори, които могат да ползват такива сметки, е оправдан с характера и икономията на системата.

(100)

Освен това, финансовият закон от 2006 г. и Споразумението се прилагат само към PI.

(101)

На горните основания плащаните от PI лихви по заемите са селективни.

(102)

Член 87, параграф 1 забранява помощ, която засяга търговията между държавите-членки и която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията.

(103)

Оценявайки тези две условия, Комисията не е задължена да установи, че помощта действително засяга търговията между държавите-членки и че конкуренцията е действително нарушена, а само да провери дали тази помощ може да засегне търговията или да наруши конкуренцията (44). Когато предоставена от държава-членка помощ укрепва положението на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията вътре в Общността, тези предприятия трябва да се считат за засегнати от въпросната помощ.

(104)

Не е необходимо PI да извършва търговия вътре в Общността. Помощ, предоставена от държава-членка на предприятие, може да помогне за поддържане или развиване на дейността на предприятието на вътрешния пазар, в резултат на което предприятия, установени в други държави-членки, ще имат по-малко възможности да навлязат на пазара на съответната държава-членка. Освен това, укрепването на положението на предприятие, което дотогава не е участвало в търговията вътре в Общността, може да постави това предприятие в положение, което да му позволи да навлезе на пазара в друга държава-членка.

(105)

Както е разгледано в подробности в раздел 2 от настоящото решение „Дейността на PI и Bancoposta — съответните пазари“, в пощенския сектор в Италия е била налице известна конкуренция още преди постепенното либерализиране, провокирано от общностното законодателство.

(106)

Отчетен е фактът, че основното предизвикателство пред публичните пощенски оператори в ЕС е нарастването на конкурентния натиск във всички пазарни сегменти — доставките на писма, колети и експресните услуги. Докато пазарите на доставки на колетни пратки и на експресни услуги са били отворени за конкуренция от десетилетия, в сегмента на доставките на писма развитието на конкуренцията е било силно затруднено от съществуващите монополи, установени със закон. Според виждането на националните регулаторни органи и публичните пощенски оператори, конкуренцията в сегментите на колетните доставки и експресните услуги е значителна на национално и на международно равнище, докато в сегмента на доставките на писма конкуренцията все още е в процес на възникване (45).

(107)

В частност експресните пощенски услуги, колетните услуги, предназначени за бизнес клиенти, и логистичните услуги са развити в Италия от частни предприятия, някои от които, като TNT и DHL, са установени в други държави-членки. Доклад, публикуван през 2004 г. от Комисията (46), подчертава факта, че няколко пощенски оператори (Royal Mail в Обединеното кралство, TPG в Нидерландия, Deutsche Post в Германия и La Poste във Франция) са придобили предприятия за пощенски услуги в Италия.

(108)

Що се отнася до финансовите услуги, Комисията подчертава, че банковият сектор е отворен за конкуренция от много години. Процесът на прогресивно либерализиране е засилил конкуренцията, чието начало е положено от предвиденото в Договора за ЕО свободно движение на капитал.

(109)

Освен това, както е обяснено в рамките на друга процедура за държавна помощ, свързана с PI, което е било известно като Ente Poste Italiane (47), PI се конкурира с банки и финансови оператори, предлагащи продукти, които могат в голяма степен да бъдат заменени с продуктите на PI. По-важно е, че пощенските текущи сметки се конкурират с банковите текущи сметки на места, където функционират офиси на банки и на PI. Освен това, през последните няколко години PI е разширило значително обхвата на предлаганите на клиентите платежни услуги, добавяйки към традиционните пощенски инструменти (депозитни разписки по текущи сметки и пощенски записи) поредица инструменти, които в миналото са предлагани само от банките (дебитни и кредитни карти, кредитни преводи, нареждания за периодични преводи за сметки за комунални услуги). В някои случаи, като например дебитните карти и нарежданията за периодични преводи, услугата се предоставя пряко от PI; в други случаи PI реализира продукти на трети страни (като кредитни карти, които предоставя от името на банки). Тези стъпки са повишили заместимостта на финансовите услуги, предлагани от PI, с предлаганите от банките.

(110)

Вероятно банките и другите играчи на финансовия пазар в Италия ще бъдат неблагоприятно засегнати от помощта. По-специално, доколкото изплатеното от държавното съкровище възнаграждение върху депозираните от PI суми надхвърля съответното пазарно равнище, PI ще има стимул да разширява дейността си по набиране на депозити над равнището, на което би се ограничило, ако получаваше само нормално за пазара възнаграждение. Съответно ще бъдат намалени пазарните възможности за банките.

(111)

По същата причина Комисията споделя мнението, че мярката затруднява навлизането на предприятия, установени в други държави-членки, на италианския пазар. Банки от различни държави-членки оперират в Италия, пряко чрез клонове или представителни офиси или непряко чрез придобиване на контрол върху италиански банки или финансови институции. Извършени неотдавна трансгранични капиталови сделки с участието на италиански банки, като Antonveneta и BNL илюстрират това положение. И двата вида навлизане на пазара са затруднени поради укрепеното положение на пазара на PI.

(112)

И накрая, в секторите на пощенските и финансовите услуги е налице търговия между държавите-членки. Лихвеният процент по заемите укрепва позицията на PI по отношение на пощенските предприятия и банките, които се конкурират в областта на търговията вътре в Общността. Поради това, мярката може да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията.

(113)

За да представлява държавна помощ, една мярка трябва да поставя в по-благоприятно положение съответните предприятия.

(114)

Вече беше посочено, че лихвите по заемите, платими съгласно финансовия закон от 2006 г. и Споразумението, ще предоставят икономическо предимство, ако са по-високи от лихвения процент, който частен заемополучател, опериращ при пазарни условия, би бил готов да плати на PI за депозираните средства с оглед на техния характер и обем.

(115)

В рамките на оценката на мярката Комисията ще анализира дали в Споразумението е предвидено възнаграждение, сходно с това, което би предложил частен заемополучател в условията на пазарна икономика за депозираните средства, като се вземе предвид по-специално Задължението и свързаните с него финансови рискове (раздел 7.4.2). Едно достатъчно възнаграждение следва да отразява както очакваната възвръщаемост, така и риска, а не само постигнатия резултат по отношение на възвръщаемостта, определен ex post.

(116)

Освен това Италия многократно подчертава, че поради наличието на Задължението PI е било поставено в неблагоприятно положение, тъй като в отсъствието на това задължение то би получило по-висока доходност. Комисията ще анализира дали този аргумент е добре обоснован (раздел 7.4.3).

(117)

Оценката на Комисията включва комплексен икономически анализ. Когато Комисията приема мярка, включваща подобен анализ, тя упражнява широка оперативна самостоятелност (48).

(118)

Накрая, Споразумението, което е влязло в действие на 4 април 2006 г., е сключено на 23 февруари 2006 г. (49). Извършеният от Комисията анализ трябва да се основава на информацията, достъпна за страните по Споразумението до февруари 2006 г.

(119)

При определяне на лихвения процент по заемите, един разумен заемополучател, опериращ в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „частният заемополучател“) би отчел в общи линии следните фактори:

(120)

Тези аспекти са взаимно свързани и взети заедно определят лихвения процент, който частният заемополучател би бил готов да плати с оглед на съотношението между риск и възвръщаемост. Те ще бъдат разгледани един по един в настоящото решение. Това ще ни даде възможност да направим заключение относно структурата и размера на свързаните лихвени проценти, за да можем да дадем количествен израз на разликата между предвидените в Споразумението лихвени проценти и процентите на частния заемополучател.

(121)

Преди 2004 г. средствата, набрани в пощенските текущи сметки, са депозирани не само в държавното съкровище, но и в CDP (50). Долната таблица съдържа данни за средния обем на пощенските текущи сметки и средногодишния размер на депозита в държавното съкровище:

Таблица 4

(122)

Голямото нарастване на депозита в държавното съкровище след 2002 г. е свързано със създаването на сметката BancoPosta. Преди въвеждането на сметката BancoPosta пощенската текуща сметка не е била конкурентен инструмент за предоставяне на услуги на дребно поради липсата на съпътстващи услуги (като кредитни и дебитни карти); пощенските текущи сметки са били използвани основно от публичната администрация и дружества, издаващи голям брой фактури (национални предприятия за комунални услуги).

(123)

Италианските органи посочват, че пощенските текущи сметки осигуряват на държавното съкровище стабилен и надежден източник на средства, който е алтернативен на пазара. В допълнение, Италия твърди, че през периода 2005—2006 г., когато е подготвено и подписано Споразумението, е имало очаквания за ръст на депозитите в пощенски текущи сметки.

(124)

В този контекст сумата от 35 млрд. евро от един кредитор е значителен заем. Комисията отбеляза, обаче, че италианското държавно съкровище е емитирало ценни книжа с кратък и с дълъг матуритет на стойност около 400 млрд. евро годишно през периода 2001—2005 г. (51) и че емисиите са били презаписани. От това следва, че през този период не е имало недостиг на средства на пазара.

(125)

Освен това Комисията отбеляза, че ръстът на депозитите в пощенските текущи сметки не означава непременно ръст на депозита в държавното съкровище, защото, макар и теоретично, задължението подлежи на изменения (вж. по-долу).

(126)

По правило, възнаграждението, което един частен заемополучател би бил готов да плати, е функция на полезния живот на предоставените средства. За средства, ангажирани за дълъг период, обикновено се заплаща по-високо възнаграждение, отколкото за средства, ангажирани за кратък период. В случая на Споразумението никаква част от средствата не е действително ангажирана: ако равнището на набраните от PI депозити намалее, също ще намалее и сумата, депозирана в държавното съкровище. Равнището на средствата през минали периоди и динамиката на средствата във времето показват, обаче, че може да се направи разграничение между стабилен и променлив компонент на депозитите.

(127)

Тъй като в този случай държавното съкровище получава достъп до източник на средства, който е относително стабилен, италианските органи твърдят, че е подходящо възнаграждението да се определи въз основа на индикативен портфейл, отразяващ отчасти дългосрочния характер на средствата. Комисията споделя мнението, че един частен заемополучател би обвързал възнаграждението върху основната част от средствата, които са стабилни, със средносрочни или дългосрочни параметри, а възнаграждението върху остатъка, който е променлив, с краткосрочни параметри.

(128)

Както е посочено по-горе, Италия приема, че стабилният компонент от общите депозити в пощенските текущи сметки е равен на минималното равнище на годишните общи депозити в пощенските текущи сметки. Разликата между това минимално равнище на годишните общи депозити и средногодишните общи депозити в пощенските текущи сметки представлява променливият компонент от общите годишни депозити в пощенски текущи сметки.

(129)

Факт, изтъкнат от Италия и верифициран от Комисията, е че други финансови институции също правят разграничението между „стабилни“ и „нестабилни“ по отношение на равнището на депозитите, които те набират в рамките на обичайната си дейност. Те използват различни методики за прокарване на това разграничение (52), но италианските органи предлагат относително прост за прилагане метод. Индикативният резултат, получен чрез този метод, изглежда е близък до резултатите, получени с помощта на други подходи.

(130)

На тези основания Комисията може да приеме предложената от Италия методика за разграничение на стабилните и променливите компоненти на депозитите.

(131)

След 1995 г. депозираните суми като абсолютна стойност са, както следва:

Таблица 5

(132)

Комисията изчисли, че стабилният и променливият компонент представляват средно съответно 85,4 % и 14,6 % от пощенските текущи сметки през периода 1995—2005 г. при стандартно отклонение за променливия компонент от 4,1 %. Освен това, през последните години променливият компонент на депозитите намалява значително, достигайки 10,5 % на годишна база през 2005 г. За месечни, тримесечни и шестмесечни периоди средното ниво на променливия компонент на депозитите е под или близо до 10 % за периодите 1995—2005 г. и 2001—2005 г. Първите месеци на 2006 г. потвърждават тази тенденция.

(133)

В заключение Комисията застъпва мнението, че 90 % от депозитите в пощенски текущи сметки могат да се считат за относително стабилни, а 10 % от депозитите — за относително променливи.

(134)

По отношение на периода на действие на Задължението, Комисията счита, че, изразено в проценти, стабилният и променливият компонент на депозитите в пощенски текущи сметки намират пропорционално отражение в депозит, предоставен на частен заемополучател.

(135)

На горните основания, в съответствие със Споразумението, в настоящия случай тежест на краткосрочния компонент в лихвения процент по заемите от 10 % изглежда обоснована. Тежестта на средносрочния и дългосрочния елемент е следователно 90 %. По-долу ще видим, че не необходим по-подробен анализ на средносрочния и дългосрочния елемент по отношение на определената тежест на средносрочния компонент от 10 % и на тежестта от 80 %, определена за дългосрочния компонент.

(136)

За да анализира пасива на баланса с цел определяне на източниците на финансиране, банката трябва да разбира характеристиките на лицата, които ѝ предоставят финансиране, и на инструментите за финансиране. За да оцени паричните потоци, произтичащи от нейните пасиви, банката трябва първо да проучи поведението на пасивите при нормални бизнес условия, и по-специално да установи:

(137)

Аналогично на оценката на револвиранията и новите искания за заеми, съществуват няколко техники, които една банка може да използва за установяване на ефективните матуритети на своите пасиви, като използване на тенденциите за поведението на депозитите през минали периоди. За безсрочните депозити (депозити на виждане), независимо дали са открити от физически лица или предприятия, много банки извършват статистически анализ, който отчита сезонни фактори, чувствителността към лихвените проценти и други макроикономически фактори. За някои вложители на едро банките извършват индивидуални оценки на вероятността от револвиране. Изготвянето на такива прогнози за поведението на пасивите става все по-трудно с нарастващата конкуренция на инвестиционните алтернативи на депозитите. Извършват се и оценки на паричните потоци, произтичащи от пасивите на банките при извънредни обстоятелства (проблеми, засягащи конкретната банка или общо пазара).

(138)

На този фон Комисията проучи задълбочено предоставените от Италия данни относно статистическия модел, използван от PI за определяне на консервативните и очакваните тенденции за средствата, набрани в пощенските текущи сметки, въз основа на анализ на тенденциите за минали периоди (проучването […]) (53).

(139)

Комисията подчертава, че проучването […] е насочено към количествено изразяване на обусловения от поведението полезен живот на депозитите в пощенските текущи сметки и че […] не прави никакви заключения относно полезния живот на депозита в държавното съкровище.

(140)

За да определени съответния среден полезен живот на депозитите, Комисията трябва да разгледа два възможни вида управление на средствата: активно и пасивно.

(141)

Италия твърди, че, в конкретния контекст на пасивното управление на ликвидността на PI през 2005 г. и 2006 г., критериите за определяне на полезния живот на набраните в пощенските текущи сметки средства са посочени в модела […]. Този вероятностен модел се основава на анализ на историческата променливост на пощенските текущи сметки и на поведението на титулярите на сметките в PI (54), и идентифицира поведенческата динамика на клиентите на PI при доверителен интервал от 99 %.

(142)

Въз основа на използвания в рамките на този модел метод „стойност по риск“ с десетгодишен срок на погасяване се определя, че […] % от средствата имат „почти неограничен“ обусловен от поведението полезен живот (т.е., смята се, че е много малко вероятно сумата на депозитите да падне под нивото от две трети в десетгодишен срок), а останалата част има полезен живот от 0 до 10 години (т.е. приема се, че е възможно тези депозити да бъдат изтеглени в срок от 10 години).

(143)

Комисията застъпва мнението, че пасивното управление на средствата от PI е резултат основно от Задължението. Поради това е много важно да се направи оценка на това как един частен заемополучател би анализирал Задължението и изпълнението на Задължението във времето (55).

(144)

Първо, смисълът на Задължението е, че средният живот на общите средства, набрани в пощенските текущи сметки, се прехвърля в текущата сметка, държана от PI в държавното съкровище. Италия застъпва становището, че Задължението е ключов аргумент за това, че основната част от депозита в държавното съкровище е дългосрочен. Без Задължението депозитът на PI би бил сходен с текуща сметка при частен заемополучател.

(145)

Второ, както е показано на долната графика, депозираните в държавното съкровище суми варират в значителна степен след 1995 г. (56).

Фигура 2

[…]

(146)

Колебанията се дължат по-конкретно на промени в приложимото национално законодателство:

(147)

Италианските органи потвърждават, че законодателните изменения са извършени в резултат на желанието на държавното съкровище да даде на PI по-голяма финансова автономия. Този процес, който е започнал с преобразуването на PI в публично дружество с ограничена отговорност през 1998 г., е характеризиран с въвеждането на пощенска сметка за клиенти на дребно BancoPosta през 2001 г.

(148)

Подобно събитие, което е подлежало изцяло на прогнозиране през 2005—2006 г. (особено що се отнася до точната дата на реализирането му), се случи отново през 2007 г., когато с финансовия закон от 2007 г. беше стеснен значително обхватът на Задължението. Това доведе до рязък спад на средствата, депозирани от PI в държавното съкровище: през декември 2007 г. депозитът в държавното съкровище възлизаше на само 25 % от общите депозити в пощенски текущи сметки. Комисията счита, че, към момента на сключване на Споразумението, един разумен оператор би трябвало да предвиди тази законодателна промяна и по-конкретно последиците от нея, т.е. намаляването на сумата, депозирана в държавното съкровище или предоставена на частен заемополучател, според обстоятелствата, тъй като тенденцията към по-голяма независимост на PI в областта на финансовото управление е възникнала няколко години по-рано.

(149)

Комисията споделя становището, че, към момента на договаряне на условията на Споразумението, един частен заемополучател би очаквал изменението на Задължението да бъде прието в рамките на не повече от пет години. Както е показано на фигура 2 и в съображение 146 по-горе, през периода 1995—2005 г., когато държавното съкровище е демонстрирало воля да даде на PI по-голяма финансова независимост, законодателството е било изменено за първи път през 1997 г., за втори път — четири години по-късно, и за трети път — две години след това. Един частен заемополучател би взел това предвид и би очаквал следващи законодателни изменения в рамките на не повече от пет години, включително възможен няколкомесечен преходен период. Разумният частен заемополучател не би очаквал да получи дивиденти от пощенски депозит за срок, по-дълъг от пет години.

(150)

В този контекст не може да се приеме аргументът на Италия, че полезният живот на Задължението е неограничен. Частният заемополучател би разглеждал Задължението като безсрочно, само ако приложимото законодателство не би подлежало на изменения, каквито очевидно са приети през 2005 г. (от наблюдение ex post). Комисията не може да приеме и друг аргумент, приведен от Италия, а именно твърдението, че към момента на сключване на Споразумението държавното съкровище е било задължено да се съобразява със Задължението и не би могло да предвижда възможни законодателни изменения, които попадат извън неговата компетентност. Държавното съкровище, като разумен заемополучател, опериращ в условията на пазарна икономика, би трябвало да вземе предвид този много важен аспект.

(151)

Освен това колебанията в размера на депозираните в държавното съкровище суми през периода 1995—2005 г., настъпили в резултат на законодателните изменения, също би трябвало да мотивират частния заемополучател да приеме петгодишния среден полезен живот, определен чрез цитирания по-горе консервативен модел, като горна граница за целите на формулирането на своето предложение за лихвен процент.

(152)

Следователно, в контекста на пасивното управление на средствата, Комисията счита, че, с оглед укрепването на финансовата независимост на PI (имайки предвид, че рискът от законодателни изменения води до значително намаляване на сумата, депозирана в държавното съкровище или предоставена на частен заемополучател), частният заемополучател би разглеждал по време на договарянето на условията на Споразумението петгодишен матуритет като максималния матуритет във връзка с формулирането на своето предложение.

(153)

Италия счита, че, в специфичния контекст на активното управление на ликвидността на PI (което е реалност от 2007 г.), моделът […] подкрепя избора на PI на оптимално разпределение на активите и на съотношение между риск и възвръщаемост. В този контекст и въз основа на много консервативна прогноза, е обосновано PI да приеме разпределение на активите със среден полезен живот от […] — […] години, в зависимост от използвания модел (57).

(154)

В това отношение Комисията отбелязва, че:

(155)

Комисията подчертава, че в контекста на активното управление на средства средният полезен живот на общата сума на средствата, набрани в пощенските текущи сметки, е не повече от пет години.

(156)

М заключение, независимо дали управлението на средствата е активно или пасивно, ефективният матуритет на депозитите, който частният заемополучател би планирал, е не повече от пет години.

(157)

Според Италия, както видяхме, стабилният компонент на депозита, който е с дългосрочен характер, е отразен в дългосрочния елемент на лихвения процент по заемите (90 %, от които: i) 10 % са обвързани с доходността от десетгодишни многогодишни съкровищни облигации, и ii) 80 % са обвързани с доходността от тридесетгодишни многогодишни съкровищни облигации). Променливият компонент е отразен в краткосрочния елемент на лихвения процент по заемите (10 %, дванадесетмесечни обикновени съкровищни бонове).

(158)

Претегленият матуритет на инструментите, от които е съставен предвиденият в Споразумението лихвен процент, е следователно 25 години.

(159)

Комисията споделя мнението, че частен заемополучател би обвързал възнаграждението върху основната част от ликвидността, която е стабилна, със средносрочни и дългосрочни параметри, а възнаграждението върху останалата част, която е променлива, с краткосрочни параметри.

(160)

Тъй като частен заемополучател би определил ефективния матуритет на стабилния компонент на депозитите на не повече от пет години, пазарното възнаграждение върху стабилния компонент следва да се основава на доходността върху петгодишните многогодишни съкровищни облигации. Комисията счита, че е подходящо тези многогодишни съкровищни облигации да се използват като средносрочна до дългосрочна база за сравнение, защото те са финансови инструменти, които се използват за сравнение от инвеститорите.

(161)

Краткосрочният елемент на лихвения процент по заемите се отнася до променливия компонент на депозита в държавното съкровище или средствата, предоставени на частен заемополучател. Ежедневно, ако сумите, депозирани в пощенски текущи сметки, намаляват в сравнение с предходния ден, разликата трябва автоматично да се възстановява на PI. При такива обстоятелства частен заемополучател не би инвестирал в променливия компонент на депозитите в обикновени съкровищни бонове с матуритет 12 месеца.

(162)

За управление на колебанията в обема на депозитите на дневна база, Комисията счита, че е подходящо като индикативен инструмент да се използват тримесечните обикновени съкровищни бонове и овърнайт инструментите (59). Изплатеното на PI възнаграждение трябва да отразява лихвения процент по тези два инструмента.

(163)

Макар че теоретично са възможни различни комбинации на краткосрочни инструменти, Комисията счита, че едно разпределение от петдесет на петдесет (60) между тримесечни обикновени съкровищни бонове и овърнайт инструменти позволява правилно управление на риска и отговаря на поведението на разумния оператор на пазара.

(164)

Въпреки че междубанковият овърнайт лихвен процент е свързан с междубанковия паричен пазар, и не изразява тежестта на обслужване на дълга на държавното съкровище, Комисията счита, че той може да се ползва като еквивалент на лихвения процент, приложим към овърнайт операциите.

(165)

Комисията подчертава, че след влизането в сила на закона от 2007 г. PI е започнало да управлява активно средствата, депозирани в пощенските текущи сметки. Средният полезен живот на инвестициите на PI в ценни книжа е […]—[…] години (61). От общия портфейл 85 % са инвестирани в облигации с матуритет […]—[…] години, а остатъкът е инвестиран в инструменти с максимален матуритет от […] година. Тези данни потвърждават a posteriori заключенията на Комисията.

(166)

По правило се разграничават четири основни вида финансови рискове:

(167)

Имайки предвид характера на депозираните средства, Комисията счита, че кредитните и пазарните рискове са много ограничени (62).

(168)

Двете основни категории риск, свързани с депозираните средства, са лихвеният риск и ликвидният риск (63).

(169)

Лихвеният риск (64) е рискът от увеличение на краткосрочните лихвени проценти през живота на дългосрочните инвестиции, докато дългосрочните лихвени проценти са фиксирани; или, от еквивалентната перспектива на пазарната стойност, пазарната стойност на капиталовите инструменти да намалее, докато кривата на доходността се отмества нагоре, като се има предвид, че стойността на активите ще намалее повече от стойността на пасивите, ако пасивите имат по-кратък ефективен полезен живот.

(170)

Обаче включеният в Споразумението механизъм за индексиране предвижда двуседмично актуализиране на лихвените проценти по трите компонента, поради което индексирането е с променливи параметри. Следователно депозираните средства не подлежат на риск от загуба на капитал, а само на риск от загуба на лихви (65). При наличието на плаващ лихвен процент рискът е поделен между страните.

(171)

Ликвидният риск, свързан с финансирането, се отнася до капацитета за финансиране на увеличения на активите и изпълнение на задълженията, когато те стават изискуеми (66). Управлението на ликвидността е, следователно, важна дейност за финансовите институции и банките. Анализът на ликвидността, свързана с финансирането, предполага ръководствата на банките не само да измерват текущо ликвидната позиция на банката, но също и да преценяват как биха се развили потребностите от ликвидни средства при различни сценарии, включващи неблагоприятни условия (67).

(172)

В настоящия случай ликвидният риск, свързан с финансирането, и рискът, свързан с кривата на доходността, се поемат изцяло от заемополучателя, а не от PI. По-конкретно, в хипотетичната ситуация на масово изтегляне на средствата от вложителите, държавата би била задължена да предостави на PI средствата, необходими за възстановяване на депозитите на вложителите, и PI не е изправена пред необходимостта да се рефинансира.

(173)

Комисията подчертава, че тази схема не предоставя същата степен на сигурност по отношение на средствата, с които разполага заемополучателят. Когато един оператор на пазара емитира и продава облигации, той разполага с цялата сума за целия срок на матуритета на облигациите. Депозитният механизъм не гарантира същия резултат, тъй като средствата, с които разполага заемополучателят, се променят ежедневно и могат дори да се свият значително при възникване неблагоприятни условия.

(174)

В следствие от горното, платеният от PI лихвен процент следва по принцип да е по-нисък от предлагания процент при покупка на облигации с еквивалентен матуритет. Комисията следователно счита, че базовият лихвен процент, който би предложил частен заемополучател, следва да бъде съответно намален, за да бъде отчетен ликвидният риск, свързан с финансирането.

(175)

Комисията е наясно, че е трудно да се определи прецизно количествено изражение на намалението на лихвата, свързано с ликвидния риск. В настоящия случай в Споразумението и методиката на Комисията, която определя променливия компонент и го обвързва с лихвен процент, основан на много краткосрочни инструменти, е заложено подходящо намаление.

(176)

Накрая Комисията счита, че приведените от Италия аргументи относно предполагаемата неадаптивност на параметричната инвестиция, регламентирана от Споразумението, трябва да бъдат отхвърлени на следните основания:

(177)

Предвидените в Споразумението лихвени проценти и лихвените проценти, които, според анализа на Комисията, биха били предложени от частен заемополучател (68), са сравнени по-долу:

Таблица 6

Таблица 6a

(178)

Тъй като индикативните инструменти, използвани в Споразумението, имат по-дълъг матуритет от „пазарните“ и, като последица от това, имат по-висока доходност през разглеждания период (69), и тъй като разпределението на риска е по-благоприятно за PI, отколкото ако PI би трябвало да поеме ликвидния риск върху депозираните средства, определеният от Италия лихвен процент по заемите предоставя предимство на PI.

(179)

Следователно схемата, съгласно която държавното съкровище изплаща лихва по заемите върху средствата, депозирани от PI по силата на закона от 2006 г. и Споразумението, представлява държавна помощ.

(180)

Накрая Комисията отбелязва, че не съществува само една комбинация от краткосрочни и дългосрочни инструменти, съответстваща на пазара. По мнението на Комисията цялостният баланс на използваните инструменти и на тяхната съответна тежест позволява да се направи преценка дали лихвеният процент по заемите съответства на принципа на разумния заемополучател, опериращ в условията на пазарна икономика. Предвиденият в Споразумението лихвен процент по заемите не издържа на тази проверка за пропорционалност, която частният заемополучател би приложил към депозираните средства.

(181)

С цел изчерпателност и от телеологична гледна точка е уместно да се проучи дали възможните алтернативни инвестиции, описани от PI въз основа на допускането, че дружеството не подлежи на Задължението, биха осигурили сравнима или по-висока доходност от постигнатата съгласно Споразумението или съгласно методиката на Комисията.

(182)

В оценката, която следва, Комисията ще анализира финансовия риск и възвръщаемостта, които са факторите, определящи поведението на даден оператор на пазара, осъществяващ финансови сделки.

(183)

Италия твърди, че Задължението ощетява PI при разпределението на активите на дружеството, тъй като то е лишено от възможността да прилага друг (вероятно по-доходен) механизъм за използване на средствата, набрани в текущите сметки на неговите клиенти.

(184)

Според Италия, ако не би било обвързано със Задължението, PI би могло:

(185)

Комисията ще докаже, първо, че тези алтернативни инвестиционни политики не са приложими към настоящия анализ, и, второ, че резултатите от тях не могат да се използват като доказателство, че Споразумението не предоставя предимство на PI.

(186)

Въз основа на сравнение между PI и банки от частния сектор Италия също заключава (съображение 85, подточка ii), че постигнатите от някои частни банки лихвени маржове по депозитния компонент на финансовите средства, с които работят, са значително по-високи от маржа, постигнат от PI. Освен това инвестиционните практики на банките, опериращи в публичния сектор, са сходни с тези на PI (съображение 85, подточка iii). Тези аргументи се привеждат като доказателство, че PI не ползва държавна помощ.

(187)

Комисията ще докаже, че приведените от Италия сравнения (по-специално съдържащите се в проучването […]) не са валидни.

(188)

Проучването […] и писмата, изпратени от финансови посредници до PI, в които се твърди, че предвидената в Споразумението ставка на възнаграждение е съпоставима с пазара, изискват общ коментар от страна на Комисията.

(189)

Вследствие от горното Комисията не може да заключи въз основа на писмата от финансовите посредници или на проучването, че PI е ощетено от Задължението.

(190)

Дори при отчитане на Задължението Комисията не споделя мнението на италианските органи, че животозастрахователните полици от клас I, издавани от Poste Vita SpA, са продукти, които могат да се считат за сравними с пощенските текущи сметки, тъй като характерът на ресурсите е различен. Например:

(191)

Вследствие от горното сравнението с произтичащите от Споразумението лихвени проценти и тези, свързани с управление на животозастрахователни продукти, не е приложимо към настоящия анализ.

(192)

Макар че това не беше еднозначно необходимо, Комисията сравни получената съгласно Споразумението възвръщаемост със средната възвръщаемост от управлението на Posta Più, застрахователен продукт, свързан с отделно управляваните сметки от клас I на Poste Vita SpA, и който Италия представи като алтернативна инвестиция, която би била достъпна на PI в отсъствие на Задължението.

(193)

Цитираната от Италия доходност от Posta Più е изразена в брутна стойност (преди приспадане на разходите за управление) (75) и не може да се счита за еквивалентна на възвръщаемостта, която PI би могло да постигне на пазара в отсъствие на Задължението. Комисията застъпва мнението, че предвиденият в Споразумението лихвен процент по заемите има по-скоро характер на нетна лихва, която се предлага на инвеститора след приспадане на всички разходи за управление (76).

(194)

В следващия анализ Комисията проучи данни за всяка отделна година, както и усреднени данни, например за да ограничи ефекта от променливостта на лихвените проценти.

(195)

Комисията направи сравнение на лихвени проценти, произтичащи от Споразумението за периода 2005—2007 г., с нетната доходност от застрахователните продукти на Poste Vita SpA, свързани с отделно управлявани сметки от клас I (Posta Più и Posta Valore (77)).

Таблица 8

(196)

Лихвените проценти, определени съгласно Споразумението, са значително по-високи от нетната доходност от Posta Più, която се разглежда от Италия като алтернативна инвестиционна политика, достъпна за PI в отсъствие на Задължението.

(197)

Лихвените проценти, определени съгласно Споразумението, са по-високи и от нетната доходност на Posta Valore.

(198)

Разликата би била още по-значителна, ако се отчетат по подходящ начин пазарния и ликвидния риск.

(199)

В заключение, сравнението между лихвените проценти, предвидени в Споразумението, и тези, получавани в резултат на управление на животозастрахователни продукти, не доказва, че Споразумението не предоставя предимство на PI. През 2005 г. доходността, получена чрез методиката на частния заемополучател, и доходността от продуктите Posta Più и Posta Valore е в общи линии съпоставима (79), поради което не променя общата оценка, направена от Комисията по отношение на приложимостта на методиката на частния заемополучател. Средно за периода 2005—2007 г. доходността, получена по методиката на частния заемополучател, е сравнима с доходността от продуктите Posta Più и Posta Valore.

(200)

Проучването […] посочва, че Задължението генерира алтернативни разходи, свързани по-специално с невъзможността да се инвестира в диверсифициран портфейл от активи въз основа на кредитни рискове. Например облигациите с рейтинг AA, емитирани от европейски корпоративни и финансови субекти, носят лихви, които са по-високи от лихвите по държавните облигации с минимум 60 базисни пункта и максимум 150 базисни пункта.

(201)

На първо място, трябва да се подчертае, че във връзка с друг случай на държавна помощ, свързан с PI (80), Италия посочи, че ценовата разлика между различните категории емитенти (държавата, финансови, банкови или корпоративни) е много малка: при еднакъв рисков рейтинг разликата в разходите за финансиране между двата противоположни края на спектъра, държавата и корпоративните субекти, е около 5—6 базисни пункта, а разликата между финансовите и корпоративните субекти е около 2—3 базисни пункта.

(202)

Второ, в проучването […] се потвърждава, че стратегиите за инвестиране в портфейли, диверсифицирани в кредитен риск, са изложени на по-висок кредитен риск от държавните облигации или депозитите. Проучването […] не дава количествена оценка на този завишен риск.

(203)

Трето, дори ако бъдат предоставени данни за разликите между държавните, финансовите и корпоративните облигации (с рейтинг AA), Комисията счита, че тези инвестиции са изложени също и на други рискове, които не са налице по отношение на депозита в държавното съкровище, предвиден в Споразумението. Например, PI не поема никакъв ликвиден риск върху депозираните средства, тъй като ликвидният риск се поема изцяло от държавното съкровище. Това обстоятелство не се споменава в проучването […], но е от значение за оценката на случая.

(204)

Следователно краткото позоваване в проучването на една теоретична инвестиционна стратегия не доказва, че като последица от Споразумението на PI не е предоставено предимство, по-специално по отношение на риска и възвръщаемостта.

(205)

По отношение на направеното сравнение с доходността, постигната през 2005 г. от Efiposte, финансовият клон на френския пощенски оператор La Poste, Комисията отбелязва, че:

(206)

Всяка от горните констатации сама по себе доказва в достатъчна степен, че направеното от Италия сравнение не е убедително.

(207)

Италия твърди, че активното управление от типа на търговската система с инвестиране в държавни облигации може да генерира значителна допълнителна възвръщаемост над равнището, което може да осигури пазарът на депозити или пазарът на облигации.

(208)

Комисията не отрича, че някои форми на активно управление могат на теория да генерират възвръщаемост, по-висока от други форми на управление на средства; но Комисията счита, че […] не позволява да се направят някакви заключения, които имат отношение към настоящия случай, поради следните причини:

(209)

В заключение, възвръщаемостта, която според проучването […] теоретично може да бъде постигната чрез активно управление на средствата от страна на PI, не е сравнима с възвръщаемостта, постигната по Споразумението (или по методиката на частния заемополучател), защото съответните финансови инструменти са с различно естество. По-конкретно, профилът на риска на видовете инвестиции се различава съществено. В допълнение проучването, което се базира на данни ex post (данни, които са неизвестни по време на преговорите по Споразумението), не е подходящо за оценка в рамките на разследване на държавната помощ. Поради това Комисията изразява мнението, че моделът на активно управление, описан в проучването […], не доказва, че Задължението ощетява PI. Напротив, за периода 2005—2007 г., когато се прилага Споразумението, изглежда че предложеното активно управление на средствата би довело до по-ниска възвръщаемост от тази, гарантирана по Споразумението и по методиката на частния заемополучател.

(210)

В проучването […] се твърди, че лихвеният марж на PI е по-нисък през 2005 и 2006 г. от средния лихвен марж на италианската частна банкова система.

(211)

Комисията би насочила вниманието върху казаното в решението за откриване на процедурата: „Анализът на елементите, съставящи разликата между лихвения процент по заемите и по депозитите е от значение, когато се прави оценка дали е предоставено предимство на PI/BancoPosta. Комисията отбелязва, че пазарната разлика може да съдържа елементи на държавна помощ при определени обстоятелства, особено когато лихвените проценти по заемите и по депозитите поотделно не са обвързани с пазара. Не така стоят нещата в този случай. Комисията смята, че лихвеният процент, предлаган за текущите сметки на крайните потребители, не поражда държавна помощ в полза на PI/BancoPosta. По-специално, определянето на този лихвен процент не включва прехвърляне на държавен ресурс в полза на PI/BancoPosta. Още повече че лихвените проценти, предлагани през конкретния период, са в рамките на пазарните, когато се сравнят лихвените проценти, предлагани от банките за подобни продукти. И накрая, бенефициери на лихвения процент по депозитите са физически лица. Следователно на този етап, когато разглежда разликата, Комисията стига до заключението, че в настоящия случай предимство може да произтича само от лихвените проценти по заемите. Лихвата по заемите, плащана от държавата, предоставя икономическо предимство, ако е по-висока от лихвата, която би била платена на PI/BancoPosta при пазарни условия, от частен заемополучател за депозираните средства, според тяхното естество и размер“.

(212)

Следователно, въз основа на решението за откриване на процедурата, сравнението между лихвения марж на PI и на други банки от частния сектор е ирелевантно и единственият елемент, който следва да се анализира в настоящото решение, е лихвеният процент, плащан от държавата на PI за депозираните средства.

(213)

Освен това няма частна италианска банка, която може да се сравнява с PI по структура на баланса. Пасивите на PI в основата си са съставени от текущи сметки (пощенски текущи сметки). Не е такъв случаят с „нормалните“ банки, които работят по-специално с облигации, текущи сметки, спестовни влогове и т.н.

(214)

Комисията подчертава също, че PI не е упълномощено да заема пари на своите клиенти; личните и ипотечните заеми, които то предлага, се предлагат от името на други банки.

(215)

В заключение, лихвените маржове на PI и на частните банки се различават по своя състав и между тях не може да се прави валидно сравнение.

(216)

В проучването […] се посочва, че пощенските текущи сметки на PI са дългосрочен пасив, като се има предвид високата диверсификация и стабилното поведение на клиентите на дружеството. Посочва се също, че е обичайна практика за банковата система да финансира дългосрочни активи, като до голяма степен използва депозити. В това отношение проучването сравнява подхода към активите и пасивите на PI и този на частните банки, които инвестират средства в заеми за публичния сектор (Depfa, Dexia, CCF и други).

(217)

Според […] тези банки следват същия подход като PI, като инвестират в твърде дългосрочни публични активи (над 15 години) и получават средства от съчетание от краткосрочни и дългосрочни източници. По-конкретно те набират около 50 % от необходимите им средства на средносрочна до дългосрочна база, като финансират остатъка краткосрочно чрез сделки за продажба с обратно изкупуване с Европейската централна банка и с депозити от финансови посредници, и инвестират средствата си в заеми, отпускани на публични органи, обикновено с матуритет от 10 до 50 години. На основата на посоченото по-горе […] заключава, че моделът на управление на активите и пасивите на PI е съпоставим с модела на подобните пазарни субекти или дори е по-консервативен.

(218)

Комисията смята, че не могат да се правят заключения от сравнението на управлението на активите и пасивите от PI и това на сравнимите оператори поради следните причини.

(219)

Първо, структурата на пасивите на PI не може да се сравнява с тази на подобните пазарни субекти: почти 90 % от пасивите на PI са съставени от пощенски текущи сметки, докато едва 50 % от пасивите на частните банки, които инвестират в активи на публичния сектор, са съставени от сделки за обратно изкупуване и краткосрочни депозити: остатъкът идва от средносрочно и дългосрочно финансиране.

(220)

Второ, сравнението с други банки е невалидно и поради факта, че PI не поема рисковете, на които те са изложени и за които очакват да бъдат компенсирани при пазарни условия.

(221)

Трето, […] посочва обосновано, че La Banque Postale не може да бъде сравнена с PI от 2006 г. насетне, защото La Banque Postale започва за заема пари на частния сектор през тази година (92); поради същите причини не могат да се правят заключения от сравнение между PI и частните банки, работещи в публичния сектор, защото те отпускат финансиране и извън публичния сектор (например почти 50 % от заемите на Dexia са за клиенти извън публичния сектор).

(222)

Четвърто, както вече бе посочено във връзка със сравнението с Efiposte/La Poste, за да определи дали на едно предприятие е предоставено предимство, Комисията не сравнява условия в различни държави-членки.

(223)

За да приключи разглеждането на сравнението с посочените подобни пазарни субекти, Комисията отбелязва, че „парите на CDP SpA са депозирани в лихвоносна текуща сметка при централното държавно съкровище № 29814, наименована „Cassa DP SpA — gestione separata“. Съгласно член 6, параграф 2 от постановлението на министъра на икономиката и финансите от 5 декември 2003 г., лихвата върху средствата в тази сметка се изплаща на половин година при плаващ шестмесечен лихвен процент, равен на простата средноаритметична стойност на брутната доходност върху шестмесечни обикновени съкровищни бонове и динамиката на месечния индекс Rendistato. От 1 януари 2006 г., след сливането на Infrastrutture SpA с CDP SpA (член 1(79) и следващи от Закон № 266 of 23 декември 2005 г.), лихвоносната текуща сметка № 20347, открита на името на ISPA, е преименувана на „Cassa DP SpA — gest. Patrimonio TAV“. Министерството на икономиката и финансите плаща шестмесечна лихва върху депозитите в тази сметка в размер на средната печалба от шестмесечните съкровищни бонове, емитирани в предишния шестмесечен период. За да се възползва от банковите и платежните услуги, предоставяни от Banca d’Italia, CDP SpA продължава да използва нелихвоносната текущата сметка № 29815, наименована „CDP SpA — pagamenti“. С нарастващото използване на междубанкови системи за разплащания, прибягването до каналите на държавното съкровище за входящи и изходящи плащания значително намалява“ (93). Комисията е наясно с трудността да се извадят полезни заключения от сравнения между PI и оператори, за които се твърди, че са сравними, които се различават от PI в различни отношения. От казаното може да се види, че финансовите посредници, инвестиращи в публичния сектор, като CDP, не получават във всички случаи възнаграждение съгласно дългосрочни параметри (94).

(224)

Това потвърждава становището на Комисията, че за целите на това решение не могат да се правят заключения от сравнението между PI и подобни според твърденията пазарни субекти.

(225)

Комисията заключи, че споменатите по-горе сравнения между лихвения марж на PI и лихвения марж на банки, които работят в частния сектор, и между несъответствието на матуритетните срокове на PI и на операторите, специализирани във финансиране на публичния сектор, са несъстоятелни и не доказват, че Споразумението не предоставя дава предимство на PI.

(226)

За да обобщим, лихвеният процент, залегнал в Споразумението, може да се сравнява с този за алтернативни инвестиции с оглед на съотношението риск—възвръщаемост. За подобно ниво на риска Споразумението предвижда по-висока възвръщаемост от алтернативните инвестиции, а за подобна възвръщаемост то е изложено на по-малък риск.

(227)

Италия приема становището, че депозитът в държавното съкровище има по-висок коефициент възвръщаемост-риск от един портфейл с фиксиран лихвен процент. Комисията счита, че подходът, основан на сравнение на риска и възвръщаемостта, е по-подходящ, отколкото анализ, основан единствено на възвръщаемостта.

(228)

Комисията заключи, че в отсъствието на Задължението за съответния период, възможните алтернативни инвестиции не биха позволили на PI да постигне възвръщаемост, която по отношение на съотношението риск-възвръщаемост би била съпоставима или по-добра от предвидената в Споразумението.

(229)

Следователно, потвърждава се уместността на методиката на частния заемополучател.

(230)

В решението за откриване на процедура от септември 2006 г. Комисията посочи, че е възможно на пазара да няма стандарт за сравнение поради специфичното положение на PI. При тези обстоятелства Комисията би трябвало да установи разходите на PI за опериране на сметката и да добави разумен марж. Такъв подход би бил оправдан също и ако Комисията приеме, че PI е действало само като канал за набиране на средства за държавата чрез своята силно развита мрежа от пощенски клонове.

(231)

Както е обяснено в раздел 7.4.2, Комисията приема, че стандарт за сравнение всъщност може да бъде намерен на пазара, като се използва подходът за частния заемополучател.

(232)

Комисията смята, че ролята на PI по никакъв начин не се свежда до това да бъде канал за набиране на средства за държавата. PI е провеждало активна политика за развитие на банковата си дейност, особено посредством увеличаване привлекателността на предлаганата от дружеството пощенска текуща сметка. Освен това в друго решение, засягащо PI, прието през ноември 2006 г. (95) по случай, в който пощенският оператор разпространяваше пощенски спестовни влогове от името на CDP и предаваше събраните средства на CDP, Комисията изрази становището, че тази дейност не е равна на функцията на канал за набиране на средства; възнаграждението, заплащано на PI, се основава на средногодишните депозити в спестовните влогове. Накрая, дори ABI не изразява мнението, че възнаграждението на PI следва да бъде основано на неговите разходи.

(233)

Италия твърди, че разходите по средносрочното и дългосрочното финансиране на държавното съкровище в много случаи са по-високи от лихвения процент, предвиден в Споразумението (съображение 77 и следващи).

(234)

Комисията подчертава следното:

(235)

Още веднъж, всяка от горните констатации сама по себе доказва в достатъчна степен, че направеното от Италия сравнение не е убедително.

(236)

За да докаже, че печалбата, реализирана от PI от депозитите, които според изискванията трябва да държи в държавното съкровище, може да бъде реализирана на финансови пазари със сравним профил на риска, Италия говори за хипотетична едногодишна суап операция срещу лихвения процент по Споразумението. Въз основа на текущите пазарни условия Италия твърди, че стойността на такава сделка ще бъде шестмесечен Euribor плюс надбавка от 1 % в края на 2005 г., 0,40 % в края на 2006 г. и 0,30 % през октомври 2007 г. Преди да представи значително по-подробен преглед на алтернативните разходи по Задължението, […] посочва, че краткосрочният лихвен процент, който PI би следвало да плати на пазара в замяна на доходността, платена от държавното съкровище („суап с постоянен матуритет“) е шестмесечен Euribor плюс надбавка от 0,43 %. Комисията смята, че този аргумент, който не е доразвит, не е нито подходящ, нито има отношение към настоящия анализ.

(237)

АВI заявява, че върху двете лихвоносни сметки в държавното съкровище, открити от CDP, се изплаща лихва на всеки шест месеца при плаващ процент, равен на простата средноаритметична стойност на брутната възвръщаемост върху шестмесечни обикновени съкровищни бонове и динамиката на месечния индекс Rendistato.

(238)

Комисията би направила следните бележки:

(239)

Следователно не може да се направи убедително сравнение между сметките на CDP в държавното съкровище и сметката на PI.

(240)

Италия не е предоставила предварително уведомление за тази нова схема за държавна помощ и следователно я е привела в действие неправомерно, в противоречие с член 88, параграф 3 от Договора.

(241)

Сега трябва да се определи дали тази помощ е съвместима с общия пазар съгласно което и да е от изключенията, посочени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО.

(242)

Помощта не е съвместима съгласно член 87, параграф 2. Мярката не се отнася до помощ със социален характер, предоставена на отделни потребители; нито до помощ за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития; нито до помощ, предоставена на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, засегнати от разделението на Германия.

(243)

Що се отнася до изключенията, предвидени в член 87, параграф 3, букви б) и г), въпросната помощ не е отпусната за подпомагане на изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес, нито е мярка, предназначена да преодолее сериозни затруднения в икономиката на Италия, нито има за цел насърчаването на културата и опазването на наследството.

(244)

Член 87, параграф 3, буква в) гласи, че помощта може да бъде сметната за съвместима, ако е предназначена да улесни развитието на определени икономически дейности или на определени икономически области, където такава помощ няма да окаже неблагоприятно въздействие на условията за търговия до степен, противоречаща на общия интерес; но въпросната мярка не се отнася до инвестиции или създаване на работни места и представлява оперативна, безусловна помощ. Според установената практика на Комисията такава помощ не може да бъде смятана за улесняваща развитието на определени икономически дейности или на определени икономически области.

(245)

Помощта се прилага по еднакъв начин на цялата територия на страната и следователно не може да бъде смятана за съвместима съгласно разпоредбите за регионално развитие на член 87, параграф 3, буква a или в).

(246)

Комисията счита, че това е оперативна помощ, която не може да се счита за насочена към подпомагане на развитието на определени стопански дейности по смисъла на член 87, параграф 3, буква в), по-специално защото тази разпоредба предвижда помощта „да не засяга негативно търговията в степен, противоречаща на общия интерес“, условие, което по мнението на Комисията не е спазено в настоящия случай. Помощта не е насочена към обща цел от общ интерес. Накрая фактът, че тя се прилага само за PI, не променя заключението на оценката, защото ефектът върху търговията между държавите-членки и ефектите на оперативната помощ от този вид по отношение на нарушаване на конкуренцията са особено чувствителни във финансовия и пощенския сектори, в които оперира PI.

(247)

Италия никога не се е позовавала на някое от тези изключения.

(248)

В заключение, схемата за помощ не е съвместима с общия пазар и трябва да бъде прекратена.

(249)

Всяко споразумение, свързано с възнаграждението, което държавното съкровище трябва да плати на PI за депозитите, които не са предмет на финансовия закон от 2007 г., ще трябва да бъде основано на подробен анализ на естеството на средствата и на рисковете, които страните поемат. Комисията ще следи резултатите от проучването […] и от статистиката, отнасяща се до периода преди 2007 г., да не се използват без допълнително проучване, тъй като естеството на средствата може да се е променило. Проучването […] и статистиката се базират главно на депозити, притежавани от частни клиенти, и всякакви средства, прехвърлени на държавното съкровище след 2007 г., не идват основно от същите клиенти.

(250)

Член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 предвижда, че когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Но Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това е в противоречие с общ принцип на правото на Общността.

(251)

Комисията счита, че в настоящия случай няма общ принцип на правото на Общността, който да не допуска възстановяване.

(252)

За да се определи какво трябва да се възстанови, трябва да се прецени как може да се възстанови status quo ante, като се прецени дали има алтернативна инвестиционна стратегия, която би дала подобно предимство на PI в отсъствие на неправомерна помощ и в съответствие с националните правила, съвместими с правото на Общността. Комисията е на мнение, че никаква „нормална“ ситуация не може да се изведе от противоречивите алтернативни инвестиции, предложени от Италия. Възстановяването не може да се определи в светлината на различни сделки, които може да са били извършени от предприятията, ако те не бяха избрали вида операция, съчетана с помощта. Това би означало да се прави възстановка на минали събития на основата на хипотетични елементи. Единствената отправна точка, която Комисията може да използва, е методиката, произтичаща от принципа на частния заемополучател, работещ в условията на пазарна икономика.

(253)

Сумата за възстановяване, за да се върне предишното положение, следователно е разликата между i) годишната сума, изплатена на PI по Споразумението, и ii) сумата произтичаща от прилагането на подхода на частния заемополучател (вж. таблици 6 и 6a).

(254)

Разбираемо финансовият закон от 2007 г. не е отразен в решението за откриване на процедурата. Той обаче може да бъде оценен по правилата за държавна помощ без никакво затруднение.

(255)

Съгласно финансовия закон от 2007 г. средствата, които PI набира от частни клиенти в рамките на своя пощенски банков бизнес, следва да се инвестират в държавни облигации, емитирани в еврозоната. Лихвите, плащани по тези облигации, не съдържат елемент на държавна помощ, тъй като не предоставят никакво селективно предимство.

(256)

Комисията констатира, че Италия незаконно е привела в действие схемата за помощ, състояща се от плащане от държавното съкровище на лихва по заемите върху депозитите, внесени от PI в съответствие с финансовия закон от 2006 г. и Споразумението, в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора.

(257)

Схемата трябва да бъде прекратена. Незаконната и несъвместима държавна помощ трябва да бъде възстановена.

(258)

Финансовият закон от 2007 г. не представлява държавна помощ,

а)

общата сума (главница и лихва), която следва да се възстанови от получателя;

б)

подробно описание на предприетите или планирани мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.