18.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 75/81

(1)

На 26 юни 1997 г. Съветът прие Програмата на ЕС за предотвратяване и борба с незаконния трафик на конвенционални оръжия, с което ангажира ЕС и неговите държави-членки да предприемат съгласувани действия за подпомагане на други държави в предотвратяването и борбата с незаконния трафик на оръжия.

(2)

На 8 юни 1998 г. Съветът прие Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, който установява осем критерия за износ на конвенционално оръжие, създава механизъм за нотификация и консултация при отказ и включва процедура за прозрачност чрез публикуване на годишните доклади на ЕС относно износа на оръжие. От приемането му Кодексът съществено допринесе за хармонизиране на националните политики за контрол над износа на оръжие, а към принципите и критериите му официално се присъединиха редица трети държави.

(3)

Оперативна разпоредба 11 от Кодекса за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие гласи, че държавите-членки ще положат всички възможни усилия да насърчават другите държави, изнасящи оръжие да се присъединят към принципите на Кодекса.

(4)

Европейската стратегия за сигурност, приета от държавните и правителствените ръководители на 12 декември 2003 г., изброява пет ключови предизвикателства, пред които ще се изправи ЕС в обстановката след края на студената война: тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожаване, регионалните конфликти, разпадането на държавността и организираната престъпност. Последиците от безконтролното разпространение на конвенционално оръжие са от съществено значение за четири от тези пет предизвикателства. По същество безконтролният трансфер на оръжия допринася за засилване на тероризма и организираната престъпност и е основен фактор за пораждане и разпространение на конфликти, както и за рухването на държавни структури. В допълнение Стратегията подчертава значението на контрола върху износа за възпиране на разпространението на оръжия;

(5)

Международният инструмент, позволяващ на държавите своевременно и надеждно да идентифицират и проследяват незаконното леко стрелково и малокалибрено оръжие, приет от Общото събрание на ООН на 8 декември 2005 г., цели да засили ефективността и да служи като допълнение на съществуващите двустранни, регионални и международни споразумения за предотвратяване, борба и ликвидиране на незаконната търговия с леко стрелково и малокалибрено оръжие във всичките ѝ аспекти.

(6)

Стратегията на ЕС за борба с незаконното натрупване и трафика с леко стрелково и малокалибрено оръжие (ЛСМО) и боеприпасите за тях, приета от Европейския съвет на 15 и 16 декември 2005 г., предвижда, че ЕС следва да подкрепи на регионално и международно равнище затягането на контрола върху износа и популяризирането на критериите от Кодекса за поведение при износа на оръжие, като, inter alia, подпомага трети държави да създадат национално законодателство в тази област и насърчава мерки за повишаване на прозрачността.

(7)

На 6 декември 2006 г., с подкрепата на всички държави-членки на Европейския съюз, Общото събрание на Организацията на обединените нации прие Резолюция 61/89, озаглавена „Към договор за търговията с оръжие: установяване на общи международни стандарти за внос, износ и трансфер на конвенционално оръжие“. През декември 2006 г. и юни и декември 2007 г. Съветът прие заключения, в които се подчертава, че за ЕС и неговите държави-членки е важно да играят активна роля и да си сътрудничат с други държави и регионални организации в процеса в рамките на Организацията на обединените нации, за установяването на общи международни стандарти за внос, износ и трансфер на конвенционално оръжие, което би представлявало значителен принос в борбата с нежеланото и безотговорно разпространение на конвенционално оръжие, застрашаващо мира, сигурността, развитието и пълното зачитане на човешките права.

(8)

Плановете за действие, договорени между ЕС и държавите-партньорки в рамките на Европейската политика за съседство, съдържат пряко позоваване на Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжие или на разработването на ефективни национални системи за контрол на износа,

—

Европейската стратегия за сигурност;

—

Стратегията на ЕС за борба с незаконното натрупване и трафика с ЛСМО и боеприпасите за тях;

—

оперативна разпоредба 11 от Кодекса за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие;

—

Програмата на ЕС за предотвратяване и борба срещу незаконния трафик на конвенционално оръжие;

—

Международния инструмент, позволяващ на държавите своевременно и надеждно да идентифицират и проследяват незаконното леко стрелково и малокалибрено оръжие;

—

плановете за действие в рамките на Европейската политика за съседство; и

—

заключенията на Съвета относно Международен договор за търговията с оръжие.

а)

да се популяризират принципите и критериите на Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие сред трети държави;

б)

да се подпомагат трети държави при създаване и прилагане на законодателство, осигуряващо ефективен контрол върху износа на оръжие;

в)

да се подпомагат държавите в обучението на лицензиращи служители, за да се осигури адекватно прилагане и изпълнение на контрола върху износа на оръжие;

г)

да се подпомагат държавите при изготвянето на национални доклади за износа на оръжие и при популяризирането на други форми на контрол с оглед да се насърчи прозрачността и отчетността при износа на оръжие;

д)

да се насърчават трети държави да подкрепят процеса на Организацията на обединените нации, целящ приемане на правнообвързващ международен договор за установяване на общи стандарти за глобална търговия с конвенционално оръжие, и да им се оказва помощ, за да бъдат те в състояние да спазват такива евентуални общи стандарти.

—

Центъра за европейска перспектива на Словения, действащ от името на Министерството на външните работи на Република Словения по отношение на проектите, свързани със Западните Балкани и Турция;

—

Министерството на външните работи и европейските въпроси на Френската република по отношение на проекта, свързан със Северноафриканските и средиземноморските държави;

—

Министерството на външните работи на Чешката република по отношение на проектите, свързани със Западните Балкани и Украйна;

—

Инспектората на стратегически продукти на Швеция, действащ от името на Министерството на външните работи на Кралство Швеция по отношение на проекта, свързан с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия и Молдова.