7.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 63/16

(1)

На 21 декември 2005 г. Франция е представила на Комисията основните положения на проекта за реформа на схемата за финансиране на пенсиите на държавните служители, прикрепени към La Poste.

(2)

На 2 март 2006 г. Франция е изпратила по електронната поща проекта за уведомяване на реформата. На 29 март 2006 г. е било проведено заседание преди уведомяването, по време на което Комисията е подчертала, че проектът за уведомяване е много непълен, като е посочила липсващите елементи. На 7 април 2006 г. Франция е предоставила на Комисията част от липсващата информация.

(3)

На 23 юни 2006 г. Франция е уведомила Комисията за реформата на схемата за финансиране на пенсиите на държавните служители от La Poste („реформата“) съгласно член 88, параграф 3 от Договора, като е посочила, че счита, че описаната в уведомлението реформа не съдържа елемент на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(4)

На 20 юли 2006 г. Комисията е изпратила на Франция искане за допълнителни сведения във връзка както с реформата, предмет на уведомление, така и с евентуалните компенсаторни мерки, от които La Poste може да са се възползвали в миналото. Франция е изпратила отговора си на 17 август 2006 г.

(5)

С писмо от 12 октомври 2006 г. Комисията е уведомила Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора срещу мерките, свързани с реформата на схемата за финансиране на пенсиите на държавните служители, прикрепени към La Poste.

(6)

Франция е представила мненията си с писмо от 14 декември 2006 г.

(7)

Решението на Комисията да открие процедурата е било публикувано в „Официален вестник на Европейския съюз“ (2). Комисията е поканила заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросните мерки.

(8)

Комисията е получила мненията на […] (3), които са били препратени на Франция. Мненията на Франция по този повод са били получени на 27 февруари 2007 г.

(9)

Комисията е изпратила на Франция допълнителни въпроси на 12 март 2007 г. и 30 май 2007 г. Отговорите на Франция са били получени съответно на 27 април 2007 г. и 8 юни 2007 г.

(10)

Целта на политиката на Общността в сектора на пощенските услуги е постигане на вътрешен пазар за пощенските услуги и гарантиране, посредством съответна регулаторна рамка, възможността на всички граждани на Общността да се ползват на цялата ѝ територия от ефикасни, надеждни и висококачествени пощенски услуги и то на достъпни цени. Поради значението, което имат пощенските услуги както за икономическия просперитет и за сближаването, и за социалното благосъстояние на Общността, тук става въпрос за област на приоритетни действия за нея.

(11)

Тези общностни цели по отношение на пощенските услуги са заложени в общностното право посредством рамкова директива за пощите, Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (4), която въвежда пълна регулаторна рамка за пощенските услуги на Общността.

(12)

Директива 97/67/ЕО, изменена с Директива 2002/39/ЕО (5), дефинира следните етапи в процеса на прогресивното и контролирано отваряне на пазара, като допълнително ограничава секторите на услугите, които могат да бъдат резервирани. Съгласно Директива 97/67/ЕО, държавите-членки могат да изключат от приложението на правилата за конкуренцията кореспондентски пратки:

(13)

През октомври 2006 г. Комисията е формулирала предложение (6) за пълното отваряне на пощенските пазари на Общността към конкуренцията от този момент до 2009 г., съгласно посочената в Директива 97/67/ЕО целева дата.

(14)

Във Франция универсалната пощенска услуга е дефинирана като комплекс, обединяващ резервирания сектор (вътрешни и международни кореспондентски пратки, включително пощенска реклама, с ограниченията за тегло/цена, предвидени от Директива 97/67/ЕО) и, в национален и международен план, предлагане на вътрешна и международна услуга за изпращане на колети с тегло, по-малко или равно на 20 kg, всички печатни издания и препоръчани пратки, пратки с обявена стойност и реекспедиция.

(15)

Една от характеристиките на френския пазар е значението на конкуренцията нагоре по веригата (като „worksharing“). В дейностите надолу по веригата конкуренцията се развива, особено вследствие на действията, провеждани от операторите от сектора на вестниците, както в дейностите във връзка с неадресираната поща, така и в адресираната. В пратките на едро, местните оператори са активни в големите градове за пратките с тегло над 50 g. И накрая, експресната поща и колетите („parcels“) са либерализирани пазари, с които се сблъскват международните и вътрешните оператори (7).

(16)

Френският закон № 90-568 от 2 юли 1990 г. относно организацията на обществената услуга на пощите и телекомуникациите (наричан по-нататък „закон от 1990 г. “) преобразува старата генерална дирекция за телекомуникации в две публични юридически лица: La Poste и France Telecom.

(17)

От 1 януари 1991 г. La Poste е самостоятелен публичен оператор. В рамките на планов договор с държавата La Poste упражнява дейността си в областта на пощенските пратки, експресните колети, финансови и услуги и широката общественост.

(18)

La Poste La Poste и техните филиали представляват публична група, която изпълнява, в условията, дефинирани от текстовете, управляващи всяка от нейните области на действие, задачи от общ икономически интерес и конкурентни дейности.

(19)

В приложението на Директива 97/67/ЕО, дружеството La Poste La Poste е определено от закон № 99-553 от 25 юни 1999 г. за ориентация към устройството и устойчивото развитие на територията като доставчик на универсалната пощенска услуга във Франция. Във вътрешните и международни отношения то осигурява публичната услуга за пощенски пратки, включваща универсалната пощенска услуга и по-специално публичната услуга за пренасяне и доставка на печатните издания, ползваща се от специфична схема, предвидена в Кодекса на пощите и електронните комуникации. То предоставя и всички други услуги на събиране, сортиране, пренасяне и доставка на пощенските пратки, на поща във всичките ѝ форми, предмети и стоки. То упражнява своята финансова дейност в условията, предвидени в член L. 518-25 на парично-финансовия кодекс.

(20)

Оборотът на La Poste La Poste се разпределя по следния начин (източник: доклад за дейността на група La Poste La Poste, 2005 г.):

(21)

Клиентелата на La Poste La Poste се разпределя между предприятията, с които дружеството осъществява 90 % от дейностите си за пощенски и колетни/експресни пратки, и граждани, които представляват останалите 10 % от оборота в тези дейности. Що се отнася до финансовите услуги, ситуацията е противоположна, гражданите съставляват 95 % от нетния банков продукт.

(22)

Персоналът на La Poste La Poste е обект на два различни статута:

(23)

Съответният персонал на La Poste La Postесе разпределя по следния начин (източник: финансов доклад на група La Poste La Poste, 2005 г.):

(24)

От 1990 г. насам дружеството La Poste La Poste постепенно престава да набира държавни служители, като набира основно персонал, регулиран от частното право. Така La Poste La Poste предприема постепенен процес на промяна на статута на персонала, в границите, наложени от спазването на статута на служителите и правните ограничения, като подменя със служители на заплата излизащите в пенсия държавни служители. През следващите години, през които голям брой държавни служители ще излязат в пенсия, La Poste La Poste предвижда да продължи подмяната им със служители на частна заплата.

(25)

Пенсионната схемаа а, прилаган към държавните служители, е организирана от Кодекса на гражданските и военните пенсии.

(26)

Според Сметната палата (8), тази схема включва процент от заплатата, който се удържа за пенсия (7,85 %), както и процент на вноска от работодателя, заплащан от публичните учреждения, наемащи на работа отделни служители (33 %). Затова пък юридически не съществува вноска от работодателя за наетите от държавата служители. Съпоставянето на разходите за пенсии, които остават за сметка на държавата (след прехвърлянето на приходите от удръжките от заплати) със сумата на заплатите, прехвърлени към активите, обаче позволява да се изчисли един процент на вноска „от работодател“, който често се определя като негласен (9). За 2003 г. според оценките на министерството на икономиката, финансите и промишлеността, размерът на негласната вноска за сметка на държавата-работодател е възлизал на 51,9 %, от които 44,7 % за цивилния персонал и 91,8 % за военния персонал, което за цивилните служители представлява сума, повече от три пъти по-голяма от тази, получена от регламентацията и колективните трудови договори, прилагани към заплатите от частния сектор (10).

(27)

Служителите на служба в La Poste La Postе принадлежат към държавната публична администрация. Поради това и съгласно член 20 на закон № 83-634 от 13 юли 1983 г. относно правата и задълженията на държавните служители, те са предмет на пенсионната схема на цивилните и военни служители на държавата, организирана от Кодекса за гражданските и военни пенсии. Държавните служители, прикрепени към La Poste La Poste, не се ползват от никакви специфични предимства по отношение на пенсиите си спрямо другите държавни служители. Освен това, La Poste La Postене участва в специална схема за предприятия или браншове, за разлика от други публични оператори.

(28)

По силата на член 30 от закона от 1990 г. (11), държавата юридически остава гарант на статута на държавните служители, прикрепени към La Poste La Poste, и продължава да носи отговорността за изплащането на техните пенсии. Пенсиите, изплащани на служителите, включително на тези, прикрепени към La Poste (12), се гласуват всяка година в закона за финансите.

(29)

Дружеството La Poste La Poste не може да взема решения относно пенсионната схема на държавните служители, които са прикрепени към нея. То не може да влияе нито върху сумата на удържаните вноски, нито върху размера на изплащаните пенсии.

(30)

Член 30 на закона от 1990 г. предвижда дружеството La Poste да осигурява финансовото равновесие на схемата за социално осигуряване за частта от държавните служители, които са прикрепени към него. Според посочения член, така La Poste трябва да се ангажира с цялостното финансиране на изплащаните от държавата пенсии на своите служители, като изплатените суми му бъдат възстановени от държавата (след приспадането на осигурителните вноски, заплащани от работещите служители):

„От своя страна [дружеството La Poste La Poste (…) има неотменното задължение да изплаща в обществената хазна:

(31)

Тази схема на финансиране е в нарушение на общото право. В действителност, вноската „от работодателя“ на La Poste се вписва в схема на „дефинирани добавки“, тъй като цели да покрие сумата на изплащаните всяка година от държавата пенсии, без да има връзка с базата на работещите служители, заплащащи вноските си в системата на La Poste La Poste. За разлика от един работодател, подчинен на общото право в една система на разпределение, дружеството La Poste не изплаща погасителни вноски, а е натоварено от закона от 1990 г. да уравновесява пенсионната схема за своите служители.

(32)

„Договорът за постигане на цели и напредък“, съдържащ планов договор между държавата и La Poste за периода 1998—2001 г., отсрочен за счетоводните години 2002 и 2003, след това „договора за постижението и конвергенциите“ за периода 2003—2007 г. са стабилизирали това изплащане в непроменяеми суми в евро за 1997 г. (по-нататък в текста „таван за 1998 г. “). Частта от заплащаните от държавата пенсии, която не се покрива нито от вноската „от работодател“ на La Poste, нито от удръжките за пенсия на служителите, остава за сметка на държавата.

(33)

Таблицата по-долу представя, в милиони евро, вноските, изплатени на държавата от La Poste La Poste от 1998 г. насам (стабилизирани в непроменяеми суми в евро) и плащанията на държавата под формата на пенсии на прикрепените към La Poste La Poste държавни служители.

(34)

При това според Франция общият размер на заплащаните от държавата пенсии между 1998 и 2005 г. възлиза на около […] към 30 юни 2006 г.

(35)

При липсата на реформа заложеното на La Poste задължение за финансово равновесие на схемата би се изразило с вписването на ангажимент по отношение на държавата в задбаланса на La Poste, който да бъде осчетоводен в провизия в сметките при преминаването към стандартите IFRS (International Financial Reporting Standard, Международни стандарти за финансово отчитане), което трябва да стане най-късно през 2007 г. Тъй като дружеството La Poste La Postее отправило публично искане за спестовни фондове, но не е било котирано, то е решило да премине към стандартите IFRS от момента на публикуването на шестмесечните му отчети за 2007 г.

(36)

Сумата на задълженията като права, придобити от служителите към 31 декември 2005 г., включени в задбалансовите сметки на La Poste La Poste, е 76 милиарда евро (от които 34 милиарда се отнасят до правата, придобити от действащите служители). Франция счита, че […] милиарда евро съответстват на права, придобити преди създаването на La Poste La Poste, тоест, по време, когато основните дейности на дружеството все още не са били отворени за конкуренцията.

(37)

Прогресивното намаляване на назначаването на държавни служители от 1990 г. насам (14) и увеличаването на очакваната продължителност на живота механично принуждават La Poste La Postеда изплаща от 1990 г. насам все по-големи суми за пенсии (15) спрямо възнаграждението на служителите, които остават на служба в дружеството.

(38)

С член 76 на закон № 2003-775 от 21 август 2003 г., с който се въвежда реформа в пенсионното осигуряване, се учредява допълнителна пенсия за публичната администрация, RAFP (Retraite Additionnelle de la Fonction Publique), публична схема на задължително допълнително пенсионно осигуряване, считано от 1 януари 2005 г. Става дума за пенсионна разходопокривна схема и въз основа на точки, имаща за цел да позволи придобиването на право на пенсия. Схемата се управлява от публично учреждение с административен характер, което е под контрола на държавата и се нарича „учреждение за допълнително пенсионно осигуряване на публичната администрация“.

(39)

La Poste заплаща вноски на RAFP за прикрепените към дружеството държавни служители, като всеки месец заплаща на учреждението за допълнително пенсионно осигуряване на публичната администрация вноските, които дължи като работодател, и вноските на служителите, които удържа пряко от възнаграждението им. Вноските „от работодател“ на La Poste, заплащани към RAFP са погасителни.

(40)

Както всички други държавни служители, тези, които са прикрепени към La Poste, могат да се възползват от предвидените за тях предпенсионни механизми: прогресивно прекратяване на дейността и отпуск в края на кариерата.

(41)

Разходите за тези предпенсионни механизми се заплащат изцяло от La Poste за прикрепените към дружеството държавни служители. За тази цел, за служителите, участващи в един от предпенсионните механизми, е осчетоводена провизия.

(42)

Правните основания във вътрешното право за реформата на сегашната схема за финансиране на пенсиите на държавните служители, прикрепени към La Poste, ще бъдат установени с изменението на член 30 на закона от 1990 г. и документа за обхвата на La Poste, одобрен с постановление № 90-1214 от 29 декември 1990 г. Член 46 на посочения документ за обхвата предвижда конкретно начините на възстановяване на държавата от La Poste на разходите за пенсии, наложени на дружеството със закона от 1990 г.

(43)

Тълкуването на реформата във вътрешното право предполага, освен изменението на тези два текста, да се уточнят начините за определяне и изплащане на вноската „от работодателя“, която има погасителен характер и с която дружеството La Poste ще бъде натоварено, вместо да възстановява на държавата на разходите за пенсии.

(44)

Разпоредбите на законодателството, предадени на Комисията под формата на проект в приложение към съображенията на Франция относно решението за откриване на процедурата, са били приети без изменения от Парламента и понастоящем представляват член 150 от закона за корекция на финансите за 2006 г. (16)

(45)

На този етап тези разпоредби имат за цел главно да придадат погасителен характер на вноската „от работодателя“, изплащана от La Poste.

(46)

Член 150 от закона за корекция на финансите за 2006 г. предвижда също така принципа за конкурентна ставка на равно заплащане, както и че в постановление трябва да бъдат определени начините за изчисляване и заплащане на вноските „от работодателя“. Това постановление е публикувано на 2 януари 2007 г. (17) При това, горепосоченият член 150 изменя кръга на финансовите потоци, като от този момент нататък вноската се заплаща чрез националното публично учреждение за финансиране на пенсиите на La Poste (18), а не пряко на държавата.

(47)

Философията на реформата, предмет на уведомление по същество се състои, според Франция, в замяна на сегашната форма на вноските на La Poste с аналогична форма с вноски, изравняващи разходите за пенсии, заплащани от La Poste, с тези на техните конкуренти и имащи погасителен характер.

(48)

Реформата предвижда La Poste да заплаща от 2006 г. нататък вноска „от работодателя“ с погасителен характер, въз основа на ставката на равно заплащане. Тя ще се изчислява така, че да изравни нивата на задължителните социални и данъчни задължения, основаващи се на заплатите, между La Poste и другите предприятия от транспортния и банковия сектори, предмет на общото право за паричните помощи. Първоначално Франция е възнамерявала да приложи този начин на изчисление единствено за рисковете, които са общи за наетите в частните предприятия и държавните служители (19).

(49)

Тъй като основата и процентите на вноските са различни за държавните и частните служители и вноските могат леко да варират между отделните икономически сектори, методът на изравняване се основава на възстановяване.

(50)

Така, както е обяснено в решението за откриване на процедурата, изчислението започва с възстановяване на това, което биха представлявали разходите за заплати на един конкурент, който наема служители по силата на общото право за социалното осигуряване (включително пенсиите), осигурявайки им нетна заплата, равняваща се на тази на държавните служители на La Poste и който има същата структура на заетост и портфейл на дейностите.

(51)

Погасителната вноска, която ще се заплаща от La Poste на държавата след реформата, е равна на разликата между така възстановените разходи за заплати и реалните разходи за заплатите на държавните служители (без пенсиите). Така изчислената вноска ще замени вноската на La Poste, предвидена от член 30 на закона от 1990 г. Тя ще се заплаща от La Poste на административно публично учреждение.

(52)

Отнесена към брутните индексни възнаграждения (20) на работещите в La Poste държавни служители, тази осигурителна вноска определя ставката на вноските на La Poste, наречена „конкурентна ставка на плащане“ (КЗП). Тази осигурителна вноска ще се изчислява всяка година, за да се отрази реалното развитие на възнагражденията на работещите в La Poste държавни служители и развитието, което ще претърпят нивата на задължителните социални и данъчни задължения съгласно общото право.

(53)

Така начинът на изчисление на погасителната вноска на La Poste се основава на изравняване на нивото на задължителните социални и данъчни задължения върху заплатите между La Poste и другите предприятия в транспортния и банковия сектори съгласно общото право. Затова и този метод не осигурява изравняване на общите разходи за заплати (заплати и осигурителни вноски).

(54)

Новият начин на изчисляване на вноските на La Poste не се отразява върху индивидуалното положение на прикрепените към дружеството държавни служители, що се отнася до техните права на пенсия, социално осигуряване или статут.

(55)

La Poste работи в два сектора, пощенския и банковия, в които вноските за социално осигуряване „от работодателя“ по общото право са различни, при което практически се изчисляват две КЗП:

(56)

Обща КЗП може да се изчислява всяка година като средно аритметично на двете ставки, като тази средна стойност се изчислява въз основа на масата на брутните индексни възнаграждения на всеки от двата периметъра. Въз основа на данните за 2005 г., общата КЗП първоначално се оценява на 37,2 % от масата на брутните индексни възнаграждения на La Poste.

(57)

Прилагането на КЗП, както е определено по-долу, ще се осъществи прогресивно, след един преходен период от четири години. През 2006 г. погасителната вноска на La Poste ще бъде фиксирана така, че да се получи ниво на вноската в евро, което да е равно на това, получено при сегашното пособие (понастоящем изчислявана на около […] % от масата на брутните индексни възнаграждения). За годините от 2007 до 2009 процентът на вноските ще бъде фиксиран, като към КЗП се добави временна надбавка, фиксирана на […] % от масата на брутните индексни възнаграждения през 2007 г., […] % през 2008 г. и […] % през 2009 г. Тази надбавка към вноските ще бъде премахната от 2010 г.

(58)

Предвид това пособие, развитието на приложимата първоначална обща КЗП (22) за преходния период трябва да бъде както следва (оценка въз основа на данните от 2005 г.):

(59)

На 29 декември 2006 г. дружеството La Poste е заплатило на националното публично предприятие за финансиране на пенсиите на La Poste изключителна вноска с определена сума в размер на 2 милиарда евро (23). Тази вноска е платена еднократно през 2006 г.

(60)

Принципът и размерът на тази вноска са определени в рамките на преговори между държавата и La Poste. Размерът ѝ е определен в резултат на претегляне между непосредствените бюджетни нужди на държавата и способността на La Poste да я заплаща. […]

(61)

Различните подразделения на групата La Poste заплащат изключителната вноска с определена сума пропорционално на масата на заплатите на държавните служители, които работят пряко за тях, съгласно следната таблица:

(62)

Според Франция, пригаждането на пенсионната схема за прикрепените към La Poste държавни служители към общоправните схеми представлява опция за държавата. На този етап не са провеждани преговори с общите пенсионни схеми, дори и Франция да има намерението да предприеме такива веднага, щом това стане възможно.

(63)

След направения предварителен преглед, Комисията първо е констатирала, че реформата, предмет на уведомление освобождава La Poste от задълженията, които дружеството би имало съгласно закона от 1990 г. Поради това, Комисията си е задала въпроса дали задълженията на La Poste, предмет на облекчението, отговарят в своята цялост на „анормално“ задължение по смисъла на общностното правораздаване. По-специално, в решението си Combus  (25), първоинстанционният съд на Европейските общности като че ли е счел за „анормални“ задължения тези, произтичащи от нарушителен статут на персонала на предприятието, което, в резултат на реформа, се намира в ситуацията на предмет на общото право, следователно идентична на тази на неговите конкуренти, що се отнася до управлението на персонала му (26). В настоящия случай обаче Франция не е приела никаква законодателна разпоредба, целяща премахването или изменението на този специална схема за назначение на държавни служители в La Poste и начина на придобиване на техните права на пенсиониране.

(64)

След това, Франция претендира, че реформата е имала за цел постепенно да изравни заплащаните от La Poste задължения с тези на техните конкуренти по отношение на пенсиите, заплащани на прикрепените към La Poste държавни служители. Комисията е изразила съмнения относно ефективния характер на конкурентното равностойно положение след въвеждането на реформата.

(65)

И накрая, според Франция, в миналото дружеството La Poste не се е възползвало от други компенсаторни мерки, които, в момента на отпускането им, биха имали за цел да неутрализират ефекта от допълнителните задължения, наложени от специалната схема за La Poste във връзка с финансирането на пенсиите на държавните служители. Или, от 1998 г. насам, La Poste не възстановява на държавата всички разходи за изплатените на държавните служители пенсии, противно на задължението, произтичащо от член 30 на закона от 1990 г.

(66)

Предвид горните съображения, на този етап Комисията не може да не допусне, че мерките не предоставят икономическо предимство на La Poste и че не съдържат елементи на държавна помощ.

(67)

Комисията се е опитала да узнае дали, при хипотезата, че въпросните мерки представляват държавна помощ, те биха могли да бъдат обявени за съвместими по отношение на нарушенията, предвидени от член 87, параграф 3, точка в) от Договора.

(68)

В миналото Комисията е разрешавала мерки на държавни помощи, освобождаващи предприятията от даден сектор от задълженията да изплащат специфични за този сектор пенсии, които надвишават тези, произтичащи от общата пенсионна схема и които са били определени в един период на монопол (27). Мерките, предмет на настоящото решение, имат за цел постепенно да изравнят заплащаните от La Poste задължения за пенсии на прикрепените към дружеството държавни служители със задълженията за пенсии на неговите конкуренти. На този етап обаче Комисията не е в състояние да направи заключението, че дружеството La Poste действително се намира в положение, което може да се сравни с това на неговите конкуренти, което би позволило да се демонстрира, че помощта е била необходима за пълното възползване от предимствата на либерализацията на пазара на пощенски услуги.

(69)

В хода на процедурата Франция не се е позовала на член 86, параграф 2 от Договора.

(70)

В рамките на процедурата общи становища са представили две заинтересовани страни: […].

(71)

[…].

(72)

Мерките, визирани от решението за откриване на процедурата биха повдигнали основния въпрос да се определи дали назначаването на държавни служители представлява „анормално“ задължение, облекчението от което не представлява държавна помощ.

(73)

На първо място, […] твърдят, че решението Combus не е приложимо в настоящия случай. Няколко елемента различават случая на La Poste от този на Combus. Така предвижданата реформа не би премахнала възможността La Poste да назначава държавни служители; липсата на помощ в делото Combus би се дължала преди всичко на факта, че задължението би било заплащано от персонала на Combus; накрая, контекстът на конкуренцията би бил изцяло различен, като La Poste се ползва от изключителни права.

(74)

На второ място, при оценката на „анормалния“ характер на задължението във връзка с назначаването на държавни служители би било необходимо да се вземат предвид всички предимства (28) и недостатъци, свързани с назначаването на посочените държавни служители.

(75)

На трето място, въпросните мерки не биха били съвместими с член 87, параграф 3, точка в) на Договора, защото не благоприятстват конкуренцията.

(76)

По-конкретно, не биха били спазени стриктните условия на реформата в пенсионната схема на EDF/GDF (електрическата и газовата компании на Франция), така както са описани в решение 2005/145/ЕО, защото, от една страна, реформата би ограничила способността на конкурентите да се развиват на пазарите, на които работи La Poste, вместо да свали бариерите на входа им, а от друга страна, не би имало пропорционалност в реформата, при положение, че Франция не доказва, че въпросните мерки са най-малко неблагоприятните за конкуренцията.

(77)

Освен това, реформата не би била справедлива, защото не включва риска „безработица“ в списъка на общите рискове, не взема предвид конкурентните предимства, предоставени на предприятие, което се ползва от изключителни права, въвежда ключ на субективно подпомагане в полза на La Poste и не взема предвид компенсаторните мерки, от които дружеството La Poste се е ползвало в миналото (29).

(78)

В определения срок за откриване на процедурата не са представени други становища. Комисията не е удължила този срок, защото е преценила, че няма основание за това в никой от случаите, надлежно обосновани по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. относно начините на прилагане на член 93 от Договора (30).

(79)

Франция е представила мненията си на 14 декември 2006 г. На 27 април 2007 г. и на 8 юни 2007 г. са представени допълнителни елементи в отговор на поставени от Комисията въпроси.

(80)

Франция смята, че доказва, че разглежданата реформа не включва елемент на държавна помощ. В действителност, настоящата схема на финансиране на пенсиите на прикрепените към La Poste държавни служители, така както е организиран от закона от 2 юли 1990 г., би наложил на La Poste прекомерно финансово задължение по общото право, което би поставило предприятието в много сериозно неблагоприятно положение спрямо конкуренцията. Разглежданата реформа би имала за цел единствено да премахне неблагоприятното положение спрямо конкуренцията в резултат на тази схема, като изравни условията на финансиране от La Poste на задълженията за пенсии на държавните служители с тези, прилагани към частните предприятия за техните наети служители в секторите, в които La Poste упражнява дейността си. Премахването на едно такова анормално финансово задължение, наложено от държавата на La Poste не предоставя никакви предимства на дружеството La Poste спрямо конкурентите му.

(81)

Разходите за пенсии, които La Poste трябва да изплаща по силата на закона от 1990 г. не биха били част от нормалните разходи на дружеството. Самият факт, че един закон определя специална схема за дадено предприятие, сам по себе си не придава нормален характер на тази схема. В действителност, оценката на „нормалния“ характер на дадено задължение по смисъла на правилата на Общността за държавните помощи е напълно откъсната от природата на правната си опора. Напомняйки изложените в уведомлението аргументи, Франция счита, че задълженията в нарушение на общото право, създадени от закона от 1990 г. не са от категорията на задълженията, които биха били част от „нормалните разходи“ на едно предприятие, съгласно точка 63 от насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяването и преструктурирането на предприятия в затруднено положение (31) („задълженията, които дадено предприятие трябва да поеме съгласно трудовото законодателство или колективните трудови договори, сключени със синдикатите във връзка с уволненията и/или предсрочното пенсиониране“).

(82)

Франция оспорва твърде рестриктивното тълкуване на обхвата на възприетото от Комисията решение Combus. В действителност, според постоянната съдебна практика на Съда на Европейските общности и Съда, понятието „държавна помощ“ би се прилагало само за случаи на намеса на държавата, които под различни форми облекчават задълженията, които нормално обременяват бюджета на едно предприятие и поради тази причина могат да опорочат конкуренцията, като дадат преимущество на съответното предприятие. От този принцип произтича практиката на Комисията за приемане на решения и общностната съдебна практика, според която премахването на едно наложено от държавата структурно неблагоприятно положение не представлява предимство, което може да бъде квалифицирано като помощ, защото то има за цел да освободи предприятието от едно анормално задължение и позволява по този начин да се възстанови равенството на условията на конкуренцията. Този принцип пряко произтича от понятието за държавна помощ така, както то е уточнено от Съда. Той е признат и приложен не само в решението Combus, но и в много други дела, посочени в уведомлението, като Sabena/Swissair и Enirisorse  (32).

(83)

Възраженията на Комисията относно различните обстоятелства в решението Combus би трябвало да бъдат отхвърлени. От една страна, обстоятелството, че в делото Combus въпросната мярка е добила формата на обезщетение, изплатено от държавата на държавните служители в замяна на промяна на статута им не би означавало, че премахването на анормално заплащаното от „La Poste задължение във връзка с финансирането на пенсиите на държавните служители трябва задължително да бъде придружено с промяна на статута на тези държавни служители, нито пък с обезщетяването им. Според подхода на Съда, въпросът би бил да се разбере (i) дали Combus са изпаднали в структурно неблагоприятно положение по отношение на конкурентите си (в резултат на „привилегирования и скъпоструващ статут на държавните служители“) и (ii) дали намесата на държавата е позволила Combus да бъдат освободени от това неблагоприятно положение спрямо конкуренцията (в случая чрез промяна на статута на персонала, придружено с изплащането на обезщетение от държавата). От друга страна, Франция счита, че постепенната подмяна на агентите-държавни служители със служители на трудов договор от частноправен характер в действителност се извършва в La Poste от 1990 г. в границите, определени от закона от 1990 г., като служителите на частен трудов договор заменят излизащите в пенсия държавни служители, като назначаването на последните се прекратява прогресивно. Следователно, това обстоятелство също е налице в настоящия случай. Освен това, законът от 1990 г. е бил изменен през май 2005 г. с цел да се премахнат ограниченията при набирането на служители на частен трудов договор. Той вече предвижда един общ принцип на набирането на служители на частен трудов договор, като гласи, че La Poste може да назначава, под схема на колективни трудови договори, агенти по договор, в рамките на насоките, определени в плановия договор. “

(84)

Франция припомня, че в миналото, особено в момента на създаването на дружеството La Poste през 1990-1991 г., то не се е ползвало от никакви компенсаторни мерки, които, в момента на отпускането им, биха имали за цел да неутрализират ефекта на анормалното структурно задължение, заплащано от La Poste и свързано с финансирането на пенсиите на прикрепените към него държавни служители.

(85)

Механизмът на стабилизация от 1998 г. би представлявал само частично облекчение на анормално заплащаните от La Poste задължения. Този механизъм има за цел да стабилизира брутните суми, заплащани от La Poste на държавата за държавните служители, но няма ефект върху намаляването на базата от работещи и плащащи социални осигуровки държавни служители.

(86)

Стабилизираният механизъм не би поставил за разглеждане и прекомерния характер на заплащаното от La Poste задължение по силата на закона от 1990 г., тъй като вноските на дружеството продължават да произтичат от схема на „дефинирани добавки“, а не представляват погасителни вноски. Поради това, механизмът за стабилизация не е изменил нито принципа на вписване в задбалансовите сметки на La Poste на задължението за пенсиите, нито начините му на изчисление, нито задължението за провизии за това задължение при преминаване към стандартите IFRS, ако механизмът е бил запазен.

(87)

И накрая, Франция посочва, че освен универсалната пощенска услуга, La Poste заплаща и нетни извънредни разходи, свързани с услугите от общ икономически интерес за пренасяне и доставка на печатните издания и за устройството на територията. Частичното обезщетение за тези две мисии достига около […] годишно през периода 2000—2005 г.

(88)

Що се отнася до количественото определяне на допълнителните разходи, наложени от дерогационната схема спрямо La Poste за периода 1998-2005 г., La Poste са направили едно по-точно изчисление на ретраполацията на КЗП за периода (33):

(89)

По този начин стабилизацията в постоянна сума в евро на възстановените на държавата суми за разходите за пенсии на държавните служители би компенсирала само частично едно структурно неблагоприятно положение и с още по-голямо основание може да се каже, че не предоставя никакво предимство на La Poste спрямо неговите конкуренти. Затова и тя не представлява помощ.

(90)

Що се отнася до действителния характер на конкурентното равно заплащане, Франция оспорва трите съмнения, повдигнати с решението за откриване на процедурата.

(91)

Изключването на риска „безработица“ при изчислението на КЗП първо би било оправдано от факта, че става дума за риск, на който държавните служители не са изложени поради статута си. Освен това, би било парадоксално да се наложи на La Poste да плаща осигуровки срещу безработица, при положение, че дружеството не се ползва от гъвкавостта на управлението на персонала, което представлява нормален отговор на тези вноски. В отговор на въпрос на Комисията, Франция посочва по-специално, че за работещите в La Poste държавни служители не съществува никаква възможност за пълноправно „връщане“ в администрацията: едно такова прехвърляне предполага обединяването на три условия: молба от съответния държавен служител (доброволен принцип), наличието на свободни работни места в приемащата администрация и наличието на длъжности за равностойна квалификация. Предвид тези елементи, Франция счита, че потенциалният ефект от механизма на мобилност има малко значение по отношение на суровите условия, свързани с назначаването на държавни служители.

(92)

Освен това, Франция подчертава, че назначаването на държавни служители представлява свръхразходи за La Poste в сравнение с назначаването на служители на частен договор (34), независимо от предвиденото ниво и включително след корекцията на разликата за стаж в заплатите. Въпреки изключването на риска „безработица“ и без да се вземат под внимание сериозните свръхразходи, свързани с негъвкавия статут на държавните служители, следователно и след реформата дружеството La Poste ще продължи, въпреки вноските за конкурентно равно заплащане, да понася общи разходи за заплати, по-високи от тези на неговите конкуренти, докато тези държавни служители са на служба в него.

(93)

Що се отнася до КЗП, Франция счита, че е представила доказателства за предпазливост в своята дефиниция. Тя подчертава, че реализираното от La Poste самоосигуряване в брой за отсъствия от работа поради болест, майчинство, бащинство и осиновяване е по-голямо от вноските по общата схема, заплащани от предприятията, подчиняващи се на общото право. Или тези свръхразходи не са взети предвид в изчисляването на КЗП.

(94)

Обаче, в отговор на искане на Комисията, Франция е изчислила КЗП, вземайки предвид всички рискове, включително необичайните и рисковете, които са предмет на отделна схема на самоосигуряване за La Poste (35). През 2006 г. въздействието върху КЗП на една хипотеза, при която се вземат предвид осигурителните вноски срещу безработица и тези за гарантиране на заплатите и изключителните вноски за солидарност, както и изплатените суми в брой за отсъствие от работа поради болест, майчинство, бащинство и осиновяване, би било следното: модифицираната обща КЗП би била […] %, вместо КЗП, предмет на уведомлението от 37,2 %. По сектори, модифицираната КЗП би била […] % в пощенския сектор (вместо 36.9 %, за които е уведомено) и […] % в банковия сектор (вместо 39,9 %, за които е уведомено).

(95)

Франция е изчислила и нетни актуализирани стойности (НАС) на вноските „от работодател“ на La Poste при следните сценарии:

(96)

Според Франция, модификацията на КЗП би довела до увеличение на НАС с 2 милиарда евро, които La Poste трябва да заплати. Франция констатира, че тази сума съответства на една изключителна осигурителна вноска с определена сума, изплатена от La Poste на 29 декември 2006 г.

(97)

Франция прави заключението, че реформата, предмет на уведомление не съдържа държавна помощ, защото La Poste не се ползва от никакви предимства спрямо конкурентите си.

(98)

Обаче, в отговор на становищата и въпросите на Комисията, Франция е заявила готовността си, в рамките на едно общо споразумение върху настоящата реформа, да се ангажира по следните точки:

(99)

Що се отнася до разграничението на фонд „Работна заплата“ на държавните служители между сектора „финансови услуги“ и сектора „поща-колети“, Франция посочва, че то почива на два обективни критерия:

(100)

Въпреки несъгласията по принципите, но при всички случаи в перспективата на общо споразумение по настоящата реформа, Франция е заявила готовността си да се ангажира при ежегодното изчисление на КЗП, да включва частта от мултипрофесионалния персонал, префактурирана на La Banque Postale в банковия периметър на базата на данните, извлечени от аналитичното счетоводство на La Poste.

(101)

За да отговори на въпросите на Комисията, Франция е изследвала и подхода, наречен „вътрешен“, който се съсредоточава върху анализа на покриването от страна на предприятието на задълженията му във връзка с пенсиите на държавните служители. Първо Франция набляга на факта, че този подход ѝй изглежда особено неподходящ за положението на дружеството La Poste, което (i) е било принудено да прикрепи към себе си държавни служители, чийто статут се поддържа и остава определен от държавата и чийто пенсионна схема е този, прилаган за всички цивилни и военни служители на държавата и (ii) е спряло да назначава държавни служители.

(102)

След това Франция е разгледала дали осигурителните вноски, заплащани от La Poste на държавата за финансиране на пенсиите на прикрепените към дружеството държавни служители, отговаря на условията, които би приел един оператор от частния сектор. За да се направи това, е необходимо полученото от държавата възнаграждение да е поне равно на нетната актуализирана стойност на наложените на La Poste задължения и да осигурява и финансирането чрез цялостна капитализация на тези задължения. Прилагайки тези принципи, Франция е проверила дали осъществените от La Poste плащания в миналото са покрили нормалните актюерни задължения (38) и дали нетната актуализирана стойност на бъдещите плащания на La Poste към държавата е равна на нетната актуализирана стойност на нормалните актюерни задължения. От този анализ Франция прави заключението, че осигурителната ставка „от работодателя“ би била […] %, което е сума, много по-малка от КЗП, предмет на уведомление. Приложението на тази ставка би довело до това, че La Poste ще трябва да плаща […] в повече спрямо вменяемото му задължение, тоест, това, което отговаря на прослуженото от държавните служители време в предприятието от създаването му през 1990 г.

(103)

В случай, че Комисията стигне до заключението за наличие на помощи в реформата, Франция настоява на принципа за аргументацията, развита от Комисията в решението ѝ за откриване на процедурата относно тяхната съвместимост, доколкото реформата, предмет на уведомление има за цел именно да постави дружеството La Poste в положение, сравнимо с това на неговите конкуренти. Франция действително подчертава, че решението за откриване на процедурата припомня, че една помощ е съвместима именно когато позволява на едно предприятие да се освободи от задължение, предхождащо фазата на либерализация, което би засегнало значително конкурентоспособността му в една среда в ход на либерализация.

(104)

Що се отнася до предвиденото гарантиране на финансирането на пенсиите в общоправната схема, Франция подчертава, че този въпрос няма отношение към анализа на реформата, предмет на уведомление във връзка с държавните помощи. Що се отнася до отношенията между La Poste и държавата, въвеждането на погасителна вноска, изплащана от La Poste на основата на КЗП, е в действително достатъчно, за да се гарантира липсата на всякаква държавна помощ, без да е необходимо да се разглеждат начините на финансиране на пенсиите на държавните служители, които ще бъдат оставени на работа в края на реформата. В тази рамка предвиденото гарантиране ще включва само действието на две страни, държавата и Националната пенсионноосигурителна каса, като вследствие на реформата, предмет на уведомлението дружеството La Poste ще бъде освободено от отговорността му в това отношение. Поемащите гаранциите две страни не могат да бъдат квалифицирани като предприятия по смисъла на Договора и не може да се говори за каквато и да било държавна помощ.

(105)

На 27 февруари 2007 г. Франция уведоми заинтересованите страни относно нейното мнение във връзка с техните становищата Тя счита, че въпросните съображения не са такива, че да поставят под въпрос анализа, според който разглежданата мярка не съдържа елемент на държавна помощ, така както е изложена в уведомлението и в многото обменени мнения с Комисията. Така Франция счита, че трети страни не са били в състояние да представят сериозни аргументи извън припомняне на съмненията, изразени в решението за откриване на процедурата и за които тя счита, че е доказала, че са неоснователни.

(106)

Мерките, разглеждани от Комисията в рамките на настоящото решение, са таванът за 1998 г. и реформата, предмет на уведомление на пенсионната схема на държавните служители, прикрепени към La Poste по силата на член 150 от закона за корекция на финансите за 2006 г.

(107)

Според член 87, параграф 1 на Договора, една мярка представлява държавна помощ, ако са изпълнени следните четири кумулативни условия:

(108)

Член 87, параграф 1 на Договора визира помощите, отпускани от държавите или посредством ресурси на държавата. С други думи, необходимо е въпросните мерки да са резултат от вменяемо на държавата поведение и да са били отпуснати чрез ресурси на държавата.

(109)

От една страна, въведеният през 1998 г. таван на плащанията на La Poste произтича от договор, сключен между френската държава и La Poste, който Франция квалифицира като „особен начин на приложение на разпоредбите на закона от 1990 г.“. Реформата от 2006 г. се основава на закон. Следователно, въпросните мерки произтичат от Франция.

(110)

От друга страна, разглежданите мерки могат да подтикнат държавата да се откаже от финансови ресурси, защото La Poste вече не осигурява финансовото равновесие на схемата на прикрепените към дружеството държавни служители. Или, постоянната съдебна практика трябва да определи дали отказът на публичните власти от някои данъчни или други постъпления представлява държавен ресурс (39). Поради тази причина въпросните мерки съдържат в себе си държавни ресурси.

(111)

Комисията констатира, че пазарите, на които работи групата La Poste, са широко отворени за търговски обмен в рамките на общността, именно поради факта на Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. за привеждане в изпълнение на член 67 от Договора (40) (свободно движение на капитали), втората Директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 г. относно координирането на законодателните, нормативни и административни разпоредби относно достъпа до дейността на кредитните институции и упражняването ѝ и за изменение на Директива 77/780/ЕИО (41) (свобода на установяване) и на Директива 97/67/ЕО (пощенска директива).

Във финансовия отчет за 2005 г. на групата La Poste се казва, че:

(112)

Освен това, посоченият финансов отчет подчертава капацитета на групата да се развива на отворени пазари във Франция и Европа.

(113)

По същия начин, в отговора си на доклада на Сметната палата за La Poste през 2003 г. (42) президентът на La Poste обяснява, че „Групата ще продължи своята интернационализация, в отговор на отварянето на пазарите и интернационализацията на най-големите ѝ клиенти. Предприятията в областта на пощенските, колетните и експресните пратки в действителност все по-често прибягват до европейски търгове. Групата трябва да е в състояние да отговори на това.“

(114)

В този контекст е достатъчно да се констатира, че пазарите, на които работи La Poste, имат трансгранично измерение и че La Poste е в конкуренция с предприятия, разположени в други държави-членки, както и с френски предприятия, работещи на тези пазари в международен мащаб.

(115)

Въпросните мерки затрудняват търговската дейност на операторите от Общността, които биха искали да се развиват във Франция.

(116)

Тъй като въпросните мерки укрепват позицията на La Poste по отношение на други конкурентни оператори в търговския обмен в Общността, Комисията счита, че те засягат търговията между държавите-членки и могат да заплашат конкуренцията между операторите.

(117)

Наличието на законен монопол върху някои дейности на La Poste не променя това заключение. В контекста на една постепенна либерализация, която е в ход от 1998 г. насам и в зората на цялостната либерализация на пощенските услуги, рискът да бъде засегната търговията съществува предвидимо (43), дори и за дейности, които понастоящем са монополистични, доколкото монополистичните и конкурентните дейности (като експресните пратки) използват общи индустриални процеси в производствената система на La Poste. Освен това, монополистичните дейности могат да бъдат в непряка конкуренция с непощенските конкурентни дейности като използването на електронни съобщения („e-substitution“) (44) или факс.

(118)

За да може да се оцени дали въпросните мерки съдържат елементи на държавна помощ, уместно е да се определи дали тези мерки предоставят икономическо предимство на La Poste поради това, че позволяват на дружеството да избегне заплащането на разходи, които нормално биха претоварили собствените на предприятието финансови ресурси и биха попречили на наличните на пазара сили да произведат нормалните си последствия (45).

(119)

Една помощ се състои в облекчаване на задълженията, които нормално тегнат на бюджета на предприятията, като се вземат предвид характерът или икономиката на системата на въпросните задължения. Обратно, би могло да бъде възможно да се определи понятие за „специално задължение“, което би се състояло в допълнително задължение по отношение на тези нормални задължения (46). Оттеглянето на едно такова специално задължение чрез законодателна разпоредба не предоставя преимущество на бенефициера и следователно не представлява държавна помощ.

(120)

Подобно на съдебната практика на Съда във връзка с анализа на избираемостта (47), включващ сравнение с една референтна рамка, за да се определи наличието или отсъствието на съответствие с „природата и икономиката на системата“ на едно диференцирано третиране на някои предприятия и някои производства, в едно нормално състояние на пазара от структурна гледна точка, квалификацията „нормално“ или „специално“ задължение означава да се дефинира референтна рамка или обект за сравнение, с цел да се определят предприятията, които биха били едно правно и фактическо положение, сравнимо с оглед на преследваната от съответните мерки цел (48).

(121)

Като встъпление е уместно да се припомни, че реформата не предвижда изравняване на правата на пенсиониране на съответните държавни служители с тези на служителите на основните конкуренти на La Poste. Също така, съответните персонали са по дефиниция държавни служители, които запазват особения си статут, докато служителите на основните конкуренти на La Poste са по договор от частноправен характер. Затова преследваната от въпросните мерки цел не засяга точно системата на задълженията, изградена от различните пенсионни схеми, независимо дали те засягат служителите по частноправни договори или държавните служители. Става дума по-скоро за една по-широка цел, тази да се осигури конкурентно равностойно положение между дружеството La Poste и неговите конкуренти, като се вземе предвид именно фактът, че някои от служителите на La Poste са прикрепени към него държавни служители.

(122)

В теоретичен план биха могли да съществуват няколко референтни рамки: положението на конкурентите на La Poste, други публични учреждения, пенсионната схема, прилаган за държавните служители или още „Франс Телеком“ (точка 6.1.3.1). Ако не съществува подходящ екзогенен обект за сравнение от този тип, то референтната рамка за наличието на преимущество би било положението на самото дружество „La Poste преди отпускането на мерките (точка 6.1.3.2.).

(123)

И накрая, в отговор на повдигнатите в решението за откриване на настоящата процедура съмнения, Комисията ще разгледа и дали задълженията на La Poste. които са обект на облекчението, отговарят в своята цялост на „анормално“ задължение или на „структурно неблагоприятно положение“ по смисъла на съдебната практика на съда (точка 6.1.3.3)

(124)

Посочването от страна на Комисията на операторите, които биха били в правно и фактическо състояние, подобно на това на La Poste, спрямо въвеждането на level playing field, особено що се отнася до пенсионната схема, би било много трудно.

(125)

Що се отнася най-напред до конкурентите на La Poste, става дума за частни дружества, работещи на пазари, отворени за конкуренцията, докато La Poste има статут, подобен на този на публично учреждение с промишлен и търговски характер (ПУПТ) (49), и разполагащ със законен монопол (50). Освен това, фактът, че конкурентите на La Poste имат служители по договор с частноправен характер, докато сравнението се отнася конкретно за работещите в La Poste държавни служители, означава, че за тях не може да се смята, че са сравнимо правно и фактическо положение с оглед на целта на мерките, в контекста на анализа за наличието на по-благоприятно положение по смисъла на член 87, параграф 1 от договора. Действително е уместно да се посочи, че пенсионната система за държавните служители произтича, както беше посочено в съображение (25) и следващите по-горе, от една схема, която е юридически разграничена и ясно отделена от схемата, прилагана за служителите по частноправни договори. Във всеки случай това означава, че с оглед на по-широката цел за осигуряване на конкурентно равностойно положение между дружеството La Poste и неговите конкуренти“ е ясно, че то и неговите конкуренти трябва да се разглеждат като поставени в различни фактически и правни положения.

(126)

Поради тази причина конкурентите на La Poste не могат да служат като обект за сравнение в анализа, който Комисията трябва да извърши, за да определи дали е налице по-благоприятно положение по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(127)

Комисията обаче отбелязва, че оттук нататък един такъв обект за сравнение ще бъде очевидно подходящ за прегледа на съвместимостта на въпросните евентуални мерки с член 87, параграф 3, точка в) от Договора, когато се отнася за оценка по-специално на нарушаването на конкуренцията на засегнатите от помощите пазари.

(128)

Комисията се е опитала да провери дали могат да бъдат посочени други обекти за сравнение.

(129)

Един теоретичен обект за сравнение би могъл да бъде пенсионната схема, прилагана спрямо държавните служители, организирана от Кодекса на гражданските и военните пенсии. Тази схема като такава обаче не би могла да бъде приложена във фактически обстоятелства, подобни на тези, които се наблюдават при La Poste. Например, държавните служители като цяло не работят в търговски сектори като тези, в които упражнява дейността си La Poste.

(130)

Измежду ПУПТ със статут, подобен на този на La Poste, Комисията не е могла да определи комплекс от икономически оператори, които да образуват хомогенна група, която да може да се използва за сравнение. Само няколко изолирани ПУПТ, а именно Националната служба по горите (Office National des Forêts) или френският монетен двор (Monnaie de Paris) показват някои сходни елементи с положението на La Poste. Тези елементи обаче са разнородни и не биха били достатъчни за определянето на цялостен обект за сравнение.

(131)

Поради това Комисията счита, че нито публичните учреждения, нито приложимият за държавните служители пенсионна схема биха могли да бъдат подходящи обекти за сравнение в настоящия случай.

(132)

Още повече, Комисията е разгледала възможността да сравни La Poste и „Франс Телеком“. Със закона от 1990 г. старата генерална дирекция за телекомуникации е преобразувана в две публични юридически лица: La Poste и „Франс Телеком“. Ако назначава едновременно служители по договор с частноправен характер и държавни служители, през 1996 г. дружеството „Франс Телеком“ е станало акционерно, котирано на борсата. То вече не би било в сравнимо правно и фактическо положение с оглед на целта на въпросните мерки. Освен това, […] съвместимостта на правилата, приложими спрямо „Франс Телеком“ по отношение на социалноосигурителните и данъчни плащания е предмет на жалба до Комисията, а с настоящото си решение Комисията не може да предрешава заключението си по този казус.

(133)

За да направи заключението си, Комисията счита, че не съществува екзогенен обект за сравнение, който да позволи да се определи „нормална“ осигурителна ставка, която да се заплаща от предприятията, намиращи се в правно и фактическо положение, сравнимо с това на La Poste по отношение на целта, преследвана от съответните мерки.

(134)

Ако Комисията бе могла да възприеме подходящ екзогенен обект за сравнение, по отношение на който да може да бъде определено наличието на „анормални“ задължения, въпросните мерки биха могли да не представляват държавна помощ в определени условия, които се отразяват именно на изчислението на КЗП.

(135)

Нито решението на Комисията по делото „Сабена“/„Суисеър“ (Sabena/Swissair) (51), нито делото „Енирисорс“ (Enirisorse), цитирани от Франция, променят заключенията на Комисията относно наличието на преимущество в полза на La Poste. В действителност, в решението „Сабена“/„Суисеър“ се установява, че една мярка, насочена към даден сектор (въздушния транспорт), а не конкретно предприятие, е обща мярка на икономическата политика. Секторният, а не индивидуален характер (ограничена само до едно предприятие) на мярката представлява значителна разлика със случая на La Poste, а именно, че той е позволил на Комисията да определи екзогенен обект за сравнение, схемата на социално осигуряване, прилагана към другите промишлени сектори в Белгия. По същия начин, в решението „Енирисорс“ Съдът основава заключението си върху сравнение на спорната мярка по отношение на едно „нормално положение“ (52), което Съдът е могъл да определи, но което не съществува по сходен начин в настоящия случай.

(136)

Затова за анализа на наличието на по-благоприятно положение по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, Комисията би трябвало да разгледа положението на La Poste, като сравни задължителните социалноосигурителни и данъчни плащания преди и след въпросната мярка.

(137)

Задължителните социалноосигурителни и данъчни плащания преди въпросните мерки са тези, определени със закона от 1990 г. При отсъствието на екзогенен обект за сравнение, те биха формирали референтната рамка, позволяваща да се установи наличието на по-благоприятно положение.

(138)

Въведеното през 1998 г. определяне на тавани позволи да се намали размерът на вноската „от работодателя“ за пенсиите на прикрепените към La Poste държавни служители със сума, която самата Франция изчислява на около […] за периода 1998—2006 г.

(139)

Законът от 2006 г. има за цел да замени вноските на La Poste с такива, които изравняват заплащаните от дружеството разходи за пенсии с тези на неговите конкуренти и които имат погасителен характер. Без този закон ставката на вноската „от работодателя“ през следващите години би продължила да нараства значително във връзка именно с неблагоприятната промяна на отношението между активни (плащащи осигуровки)/неактивни (получатели на пенсии и други помощи) служители в резултат на прекратяване на назначаването на държавни служители от страна на La Poste, въпреки положителния ефект от определянето на тавани.

(140)

Поради тази причина Комисията констатира, че въпросните мерки освобождават дружеството La Poste от задълженията, които то би трябвало да поеме по силата на закона от 1990 г.

(141)

В контекста на един анализ на това дали разходите за пенсии имат или не нормален характер за самото дружество La Poste, Комисията счита, че задълженията, които едно предприятие трябва да поеме съгласно трудовото законодателство или колективните трудови договори, сключени със синдикатите във връзка с обезщетенията при уволнение и/или предсрочно пенсиониране, са част от нормалните разходите, които то трябва да финансира със собствените си ресурси (53).

(142)

Оттам Комисията заключава, че разходите за пенсии, които La Poste трябва да заплаща по силата на закона от 1990 г., са нормални задължения (54). Поради това, тъй като въпросните мерки биха позволили да бъде избегнато заплащането на разходите, които нормално биха натоварили собствените финансови ресурси на La Poste, тези мерки поставят оператора в по-благоприятно положение по смисъла на член 87, параграф 1 от договора.

(143)

Въпросното по-благоприятно положение е селективно, защото се отнася само за La Poste. При липсата на екзогенна референтна рамка, това ограничение не е оправдано от характера и икономиката на въпросната система.

(144)

В решението за откриване на процедурата подробно се посочва решението Combus, в което съдът като че ли разглежда като „анормални“ задължения тези, произтичащи от дерогиращия статут на персонала на едно предприятие, което, в резултат на една реформа, се намира в положение, предмет на общото право, тоест, идентично на това на неговите конкуренти, що се отнася до управлението на персонала му. Съдът обявява следното (55): „въпросната мярка е имала за цел да замени привилегирования и скъпоструващ статут на назначените от „Комбус“ държавни служители със статут на агент по договор, сравним с този на служителите на други предприятия за автобусен транспорт, които са в конкуренция с „Комбус“. Мярата се състои в освобождаване на дружеството „Комбус“ от едно структурно неблагоприятно положение спрямо неговите частни конкуренти. Или, член 87, параграф 1 от Договора за ЕО има единствената цел да забрани поставянето на определени предприятия в по-благоприятно положение, като понятието за помощ включва само случаи на намеса, които облекчават задълженията, които нормално натоварват бюджета на дадено предприятие и които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което предприятието-бенефициер не би получило в нормални пазарни условия. […]. От друга страна, датската държава би могла, вместо да заплати сумата от 100 милиона датски крони пряко на наетите от Combus държавни служители, да получи същия резултат, като преназначи посочените държавни служители в публичната администрация, без да заплаща конкретната бонификация, което би позволило на Combus да назначи незабавно агенти по договор със статут, определен от частното право.“

(145)

Като цяло, трябва първо да се припомни, че съдебното решение Combus не е било потвърдено от Съда. Някои елементи от практиката на Съда противоречат на хипотезата, според която компенсирането на едно структурно неблагоприятно положение би изключило квалификацията за помощ. Така Съдът постоянно е посочвал, че наличието на една помощ би трябвало да се оценява с оглед на резултата, а не на причините или целите на намесата на държавата (56). Съдът е поддържал и тезата, че понятието за помощ включва договорените с публичните органи предимства, които под различни форми облекчават задълженията, които нормално натоварват бюджета на едно предприятие (57). Също така, Съдът ясно е показал, че разходите, свързани с възнаграждението на техните служители поради самия си характер натоварват бюджета на предприятията, независимо от това дали тези разходи произтичат от законови задължения или от колективни трудови договори (58). В тази рамка Съдът е счел, че фактът, че държавните мерки имат за цел да компенсират свръхразходите, не може да ги накара да избегнат квалификацията им на помощ (59).

(146)

Франция обаче набляга на приложението на принципа, установен от Съда по делото Combus, като твърди, че реформата, предмет на уведомление само освобождава La Poste от едно „анормално“ задължение. Комисията трябва да подчертае, че съществените елементи различават делото Combus от настоящия казус, което се илюстрира от следните елементи:

(147)

Комисията счита, че фактическите разлики между делото Combus и настоящия случай са достатъчни, за да оправдаят различната мотивировка в двата случая.

(148)

И накрая, така нареченият „вътрешен“ подход, предложен от Франция, не се счита за подходящ от Комисията, по-специално поради особеностите на съответната (затворена) общност на държавните служители и скорошното създаване на предприятието. Тази гледна точка се споделя и от Франция. От друга страна, изчисленията на Франция сравняват действително заплатените от La Poste задължения (включително и тавана за 1998 г.) с тези, които дружеството би заплащало при създаването си на 1 януари 1991 г., ако беше въвело нов пенсионен схема, предлагаща същия размер на пенсиите, но с капитализация. Според Комисията това сравнение изглежда твърде много хипотетично, за да могат от него да се извлекат достоверни заключения, че въпросните мерки имат характера на помощ.

(149)

Въпросните мерки предоставят селективно икономическо предимство, защото са насочени към само едно предприятие - La Poste (63). Такива мерки заплашват да нарушат, по принцип, условията на конкуренция (64).

(150)

От предходните съображения, в светлината на съответната съдебна практика, включително делото Combus излиза, че въпросните мерки представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(151)

Определянето на тавани от 1998 г. е извършено, без Комисията да е предварително уведомена за това. Следователно то е незаконно.

(152)

По този повод Комисията отбелязва, че определянето на тавани е имало последствия едновременно върху либерализираните пазари и дейностите, произтичащи от законния монопол. Следователно, дружеството La Poste не е упражнявало изключително монополистични дейности (65). Поради тази причина определянето на тавани не може да се разглежда като съществуваща помощ.

(153)

Реформата от 2006 г. е нотифицирана на Комисията. Изпълнението ѝ е прекъснато по отношение на това, че La Poste продължава да изплаща вноските „от работодателя“ в резултат на реформата от 1998 г. Следователно, реформата от 2006 г. не е осъществена.

(154)

Нарушенията, предвидени в член 87, параграф 2 от Договора, отнасящи се до помощите със социален характер, предоставяни на отделни потребители, помощите, за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия и други извънредни събития, както и до помощите, отпускани в отделни региони на Федерална република Германия, са очевидно неуместни в настоящия случай.

(155)

По отношение на нарушенията, предвидени в член 87, параграф 3 Договора, Комисията констатира, че въпросните помощи не са предвидени за насърчаване икономическото развитие на региони, в които жизненото равнище е необичайно ниско или има високо равнище на непълна заетост, че не представляват важен проект от общоевропейски интерес и не са предвидени за преодоляването на сериозни затруднения във френската икономика. Освен това, те не са насочени към насърчаване на културата и опазване на наследството.

(156)

Уместно е да се разгледа дали мерките могат да бъдат обявени от Комисията за съвместими съгласно член 87, параграф 3, точка в) от Договора, според който една помощ, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, може да бъде обявена за съвместима с общия пазар, ако не засяга условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(157)

Комисията припомня също така, че Франция не се е позовала на член 86, параграф 2 от Договора като основание за съвместимостта на отпусканите на La Poste помощи.

(158)

Предвид характера и последиците на реформата, която изравнява вноските на La Poste с тези на неговите конкуренти, Комисията счита, че оценката на съвместимостта на помощите трябва да се направи при установяване на равни условия („level playing field“) по отношение на социалноосигурителните и данъчни вноски между La Poste и неговите конкуренти, в областта на пощенските пратки/колетите и финансовите услуги, които съставляват основната част от дейността на La Poste (66).

(159)

За да анализира последствията от помощите и да оцени интензитета на нарушаване на конкуренцията, Комисията трябва първо да разгледа равнището на заплатените от La Poste осигурителни вноски спрямо тези на неговите конкуренти, в светлината на ангажиментите на Франция. След това Комисията трябва да определи това, което би се получило, ако дружеството La Poste не се беше ползвало от въпросните помощи. Тогава ще бъдат анализирани положителните, както и негативните последици от помощите. Тогава ще бъде възможно да се направи обща оценка за съвместимостта.

(160)

Комисията е изследвала много задълбочено механизма на изчисляване на КЗП.

(161)

Преди това трябва да се припомни, че два елемента различават вноските на La Poste от общото право:

(162)

Относно първата точка, един работодател, подчиняващ се на общото право, изплаща погасителни вноски в една система чрез разпределение. Дружеството La Poste не изплаща погасителни вноски, но е задължено от закона от 1990 г. да уравновеси пенсионната схема за своите държавни служители. Определянето на тавани за 1998 г., при което се определя максимален размер на вноската „от работодателя“, без да се взема предвид размерът на вноската, след това, по един по-основен начин, законът от 2006 г., имат като резултат въвеждането на една погасителна вноска.

(163)

Следователно, въпросните помощи носят решение на първия елемент за разликата между схемата на La Poste и общото право.

(164)

Що се отнася до втората точка, Комисията е проверила, че НАС на бъдещите финансови потоци съгласно закона от 1990 г. е по-висока от бъдещите финансови потоци в резултат на прилагането на модифицираната КЗП (67). При отсъствието на помощи, La Poste би трябвало да изплаща осигурителни вноски, които са по-високи от тези по общото право.

(165)

Комисията отбелязва също така, че установяването на истински равни условия с конкурентите на La Poste е означавало и в КЗП да бъдат внесени двете модификации.

(166)

Направените от Франция изменения в изчислението на КЗП позволяват на въпросния механизъм да изравнят равнищата на задължителните социалноосигурителни и данъчни плащания върху заплатите, между La Poste и другите предприятия от сектора „пощенски пратки/колети“ и банковия сектор, произтичащи от общото право на социалните плащания. Обаче преходният период, предвиден от Франция в уведомлението за периода 2006—2010 г. не трябва да позволява на La Poste да прави плащания на осигуровки, по-ниски от модифицираната КЗП.

(167)

При отсъствието на реформата, La Poste би трябвало да направи провизии, за сметките си след счетоводната 2006 година, за ангажиментите си към пенсиите на персонала си от държавни служители. Би трябвало тези провизии да са пряк резултат от това, че вноските „от работодателя“ за пенсиите на държавните служители на La Poste не са погасителни.

(168)

При отсъствието на помощи вноските на La Poste не биха били изравнени с равнището на тези, заплащани от конкурентите му. Като последица от това, дружеството La Poste би било поставено в неравностойно положение и не би било достоен конкурент на либерализираните пазари (като финансовите или експресните услуги).

(169)

При отсъствието на реформа дружеството La Poste би трябвало да осигурява необходимото за изплащането на вноските годишно финансиране, което би довело до допълнително годишно задължение от няколкостотин милиона евро спрямо реформираната схема (71). Независимо от това, Комисията смята, че тези свръхразходи (които не се заплащат от конкурентите) не са сума, която би принудила La Poste да съкрати дейностите си в отворените за конкуренцията сектори, вътре или извън полето на приложение на услугите от общ икономически интерес.

(170)

Действително, една значителна част от въпросните задължения е свързана с услугите от общ икономически интерес, което по принцип би трябвало да позволи на La Poste да получава обезщетение за свързаните с тях свръхразходи (72). От друга страна, вноските, свързани с дейности, които не са от общ икономически интерес, не биха имали съществено влияние върху планираните от La Poste дейности. Въпросните вноски представляват фиксирани разходи. Фиксираният характер на разходите означава точно, че те не могат да засегнат търговските решения на La Poste и по-специално, бъдещите инвестиционни решения. Фиксираните разходи се заплащат от La Poste, независимо дали дружеството вземе решение по един или друг инвестиционен проект.

(171)

Обстоятелствата, в които равнището на вноските би могло да засегне значително дейностите на La Poste, са или изключително високият размер на вноските, което би могло да принуди La Poste да излезе от пазара, или друго много значително увеличение на стойността на капитала.

(172)

Рискът от фалит на La Poste не изглежда съществен, като се има предвид състоянието на дружеството (73).

(173)

В теоретичен план, не може да бъде абсолютно изключено допълнителните годишни вноски, които дружеството La Poste трябва да заплаща, да нарушат баланса му, което би могло да промени сроковете на финансиране на оператора поради по-високата стойност на капитала. Тази възможност обаче изглежда много малко вероятна в светлината на изложените преди това аргументи, а промените в пазарните условия биха били (ако изобщо ги има) априори незначителни.

(174)

Либерализацията на пощенския сектор е непрекъснат процес от 1998 г. насам (74). Определянето на тавани и реформата на пенсионната схема, прилагана за La Poste, са важни етапи в адаптацията на предприятието към постепенната либерализация и с оглед на пълната либерализация на френския пощенски пазар (75). Затова се признава, че либерализацията на пощенските пазари в цялата Общност играе важна роля в рамките на стратегията от Лисабон за постигане на растеж и трудова заетост (76). От политическа гледна точка, но във всички случаи във връзка с интереса на Общността, Комисията счита, че либерализацията на пощенския сектор би могла да се затрудни, ако не се одобрят проекти за реформа в пенсионирането като този, предмет на настоящото решение.

(175)

В този контекст е уместно да се припомни, че пенсионната схема, прилагана за La Poste съгласно закона от 1990 г. притежава специфични характеристики (като непогасителния характер на вноската „от работодателя“ на La Poste или равнището на тази вноска, което е по-високо от това, плащано от конкурентите), които, взети отделно, създават нарушение на конкуренцията в ущърб на La Poste. Основният ефект от въпросните помощи е да се изравнят вноските на дружеството La Poste с тези, заплащани от неговите конкуренти, като по този начин се отстрани засягащото го нарушение на конкуренцията.

(176)

Освен това, Комисията е на мнение, че въпросните мерки са адаптирани към целта за общностния интерес, към който са насочени. Никакъв друг инструмент не би могъл да се справи с въпроса по по-ефективен начин. В секторите, в които няма услуги от общ икономически интерес, със сигурност биха могли да бъдат отпуснати компенсации за предоставянето на публични услуги, но един такъв подход не би могъл да се поддържа за дълъг период поради структурния характер на проблема.

(177)

Освен това, определянето на таваните, а след това и реформата, са помогнали на La Poste постепенно да започне да действа като частен инвеститор, който се сблъсква с нормални търговски принуди. В тази перспектива вече са възприети мерки като наемането на служители с частноправен договор (вместо държавни служители).

(178)

Що се отнася до пропорционалността на мерките, отпусканата помощ е ограничена до стриктния минимум, тъй като модифицираната КЗП се изчислява, като се включват всички съответни вноски.

(179)

И накрая, въпросните мерки, дори и да не засягат един специална схема, що се отнася до изплащаните на пенсионерите суми, позволяват създаването на едни устойчив механизъм на финансиране, който историческото развитие е извадило от употреба. Комисията счита, че поради тази причина тези мерки се вписват в по-общата рамка на реформата в пенсионните системи на държавите-членки, реформа, която се желае както от Съвета, така и от Комисията.

(180)

Съответните продукти и пазари могат да бъдат класифицирани според това дали принадлежат:

(181)

В един статичен анализ Комисията счита, че:

(182)

В един динамичен анализ, особено за пазарите, които сега са свързани с резервирания сектор, но които нормално ще бъдат отворени за конкуренцията през следващите години, Комисията е на мнение, че:

(183)

От казаното по-горе следва, че вредният ефект на отпусканите на La Poste помощи ще бъде умерен.

(184)

Поради това, че, в светлината на ангажиментите на Франция, мерките се ограничават до това, което е строго необходимо за установяването на равни условия по отношение на задължителните социалноосигурителни и данъчни вноски и слагат край на едно нарушение на конкуренцията в ущърб на La Poste, не те изменят условията на търговия в степен, която да противоречи на общия интерес. Следователно, Комисията счита, че въпросните помощи са съвместими с общия пазар, без да е необходима каквато и да било допълнителна компенсаторна мярка.

(185)

В Решението си 2005/145/ЕО по делото EDF, Комисията е разрешила държавни помощи, освобождаващи предприятията от един сектор от специфични пенсионни задължения, надвишаващи тези, които произтичат от общата пенсионна схема и които са били дефинирани през монополния период. По този повод Комисията е счела, че частичното освобождаване от задължението, произтичащо от механизма на финансиране на специфични пенсионни права, придобити преди датата на реформата, е представлявало държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, която е могла да бъде обявена за съвместима с общия пазар. В своя анализ на съвместимостта Комисията е преценила, че по характера си ситуацията с EDF не се е различавала много от тази с „провалените разходи“ в енергийния сектор. В действителност е ставало въпрос за помощи, насочени към улесняване прехода към конкурентоспособен енергиен сектор. Комисията е преценила за целесъобразно да свърже помощите за EDF с компенсирането на провалените разходи и е обявила, че ще следва този подход в анализа си на подобните случаи.

(186)

В решението за EDF, помощите са засягали само дейностите, упражнявани традиционно в монопол. Настоящият случай не е такъв и третира едновременно резервирания и либерализирания сектори. Следователно EDF и La Poste не са в абсолютно еднакви ситуации. Все пак, в анализ, подобен на методиката на провалените разходи, в решението за откриване на процедурата се обяснява: „на този етап Комисията не е в състояние да направи заключението, че мерките са необходими с оглед пълното възползване от предимствата на либерализацията на пазара на пощенски услуги. В действителност може да се разсъждава по този начин, ако Комисията се убеди, че дружеството La Poste действително се намира в ситуация, сравнима с тази на неговите конкуренти“.

(187)

Сега Комисията е установила, че:

(188)

Поради това Комисията счита, че въпросните помощи освобождават La Poste от специфични задължения за изплащане на пенсии, които надвишават тези, произтичащи от общата пенсионна схема и които са били определени през монополния период.

(189)

Комисията отбелязва, че дружеството La Poste е отразявало ангажиментите си за изплащане на пенсии на персонала си от държавни служители в годишните си задбалансови сметки до 2006 г. Ако вноската не е станала погасителна, La Poste би трябвало да прави провизии за съответните ангажименти в баланса си от 2007 г. нататък. Това произтича от нормално, а не дерогационно приложение на международните счетоводни стандарти, предвидено от Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (80). Следователно липсата на провизии не представлява държавна помощ. При това тя не включва в себе си държавни ресурси в допълнение на тези, въведени от въпросните мерки.

(190)

Определянето на тавани от 1998 г. и реформата в пенсионната схема на държавните служители, прикрепени към La Poste съгласно член 150 на закона за корекция на финансите за 2006 г. представляват държавни помощи, съвместими с общия пазар, при условие, че: