31.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/40

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. За постепенното установяване на такова пространство Общността трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение с обхват, необходим за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно разпоредбите на член 65, буква б) от Договора, тези мерки трябва да включват насърчаване на съвместимостта на приложимите в държавите-членки норми относно стълкновението на закони и на юрисдикция.

(3)

На своята среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет подкрепи принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на съдебните власти като основен стълб в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване.

(4)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие съвместна програма от мерки на Комисията и Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела (3). Програмата определя мерки, свързани с хармонизирането на стълкновителни норми, които улесняват взаимното признаване на съдебни решения.

(5)

Програмата от Хага (4), приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., призовава да продължи усилената работа в областта на стълкновителните норми, касаещи извъндоговорни задължения („Рим II“).

(6)

Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите-членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

(7)

Предметът и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5) („Брюксел I“) и актовете, уреждащи приложимото право към договорни задължения.

(8)

Настоящият регламент следва да се прилага независимо от вида на сезирания съд или юрисдикция.

(9)

Искове с правно основание действия или бездействия при упражняване на държавна власт (acta jure imperii) следва да включват искове срещу длъжностни лица, които действат от името на държавата, и отговорност за действия на държавните власти, включително отговорност на лица, назначени на държавни постове. Следователно тези дела следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(10)

Семейните отношения следва да обхващат произход, брак, родство по сватовство и по съребрена линия. Позоваването в член 1, параграф 2 на отношения, имащи последици, сходни на брак, и други семейни отношения, следва да се тълкува в съответствие с правото на държавата-членка, в която се намира сезираният съд.

(11)

Понятието „извъндоговорни задължения“ се различава в различните държави-членки. Следователно за целите на настоящия регламент „извъндоговорни задължения“ следва да се разглежда като автономно понятие. Стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат и към извъндоговорни задължения, основани на обективна отговорност.

(12)

Приложимото право следва да урежда и въпроса за способността да се носи отговорност за непозволено увреждане.

(13)

Еднообразните норми, прилагани независимо от правото, към което препращат, могат да предотвратят риска от нарушаване на състезателността между страните по правни спорове в Общността.

(14)

Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. Настоящият регламент урежда най-подходящите за постигането на тези цели критерии за привързване. Ето защо настоящият регламент предвижда една обща норма, но наред с това и специални норми, а в някои разпоредби и „клауза за дерогация“, която позволява отклоняване на тези норми, когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е очевидно по-тясно свързано с друга държава. Така този набор от правила създава гъвкава рамка от стълкновителни норми. Същевременно това дава възможност на сезирания съд да подходи по подходящия начин към всеки отделен случай.

(15)

Принципът за приложимост на правото на държавата по местоизвършване на непозволеното увреждане (lex loci delicti commissi) е основното решение при извъндоговорни задължения в почти всички държави-членки, но практическото прилагане на принципа се различава, когато елементите на правоотношението се намират в няколко държави. Това положение поражда несигурност относно приложимото право.

(16)

Еднообразните норми следва да подобрят предвидимостта на съдебните решения и да осигурят разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице. Наличието на връзка с държавата, в която е настъпила пряката вреда (lex loci damni) води до справедлив баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, и същевременно отразява съвременния подход към гражданската отговорност и разработването на системи на обективна отговорност.

(17)

Приложимото право следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. В съответствие с това, при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото.

(18)

Общото правило в настоящия регламент следва да бъде принципът за приложение на правото на държавата, в която е настъпила вредата (lex loci damni), предвиден в член 4, параграф 1. Член 4, параграф 2 следва да се разглежда като изключение от този общ принцип, тъй като създава специална връзка, в случаите когато обичайното местопребиваване на страните е в една и съща държава. Член 4, параграф 3 следва да се разглежда като „клауза за дерогация“ на член 4, параграфи 1 и 2, когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с друга държава.

(19)

Следва да се предвидят особени стълкновителни норми за някои специални състави на непозволено увреждане, когато общото правило не позволява да се постигне разумен баланс между заложените интереси.

(20)

Стълкновителната норма в областта на отговорността за вреди от стоки следва да отговаря на целите на справедливо разпределение на възможни рискове в едно съвременно високотехнологично общество, което защитава здравето на потребителите, насърчава нововъведенията, осигурява лоялна конкуренция и улеснява търговията. Създаването на стъпаловидна система от критерии за привързване, заедно с клаузата за предвидимост, е едно балансирано решение по отношение на тези цели. Първият елемент, който трябва да се вземе предвид, е правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на увреденото лице към момента на настъпване на вредата, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава. Останалите елементи от стъпаловидната система се задействат, ако стоката не е била въведена на пазара в тази държава, без да се засяга член 4, параграф 2, както и възможността за наличие на явно по-тясна връзка с друга държава.

(21)

Специалното правило в член 6 не установява изключения от общото правило на член 4, параграф 1, а го пояснява. По въпроси, свързани с нелоялна конкуренция, стълкновителната норма следва да защитава конкурентите, потребителите и широката общественост, и да гарантира правилното функциониране на пазарната икономика. Връзката с правото на държавата, в която конкурентните отношения или колективните интереси на потребителите са или е вероятно да бъдат засегнати, по принцип удовлетворява тези цели.

(22)

Извъндоговорните задължения, произтичащи от ограничения на конкуренцията по член 6, параграф 3, следва да обхващат нарушения както на националното право, така и на правото на Общността в областта на конкуренцията. Правото, приложимо към такива извъндоговорни задължения, следва да бъде правото на държавата, чийто пазар е или е вероятно да бъде засегнат. Когато е засегнат или е вероятно да бъде засегнат пазарът в повече от една държава, ищецът следва да може при определени обстоятелства да избере да основе иска си на правото на сезирания съд.

(23)

За целите на настоящия регламент понятието за ограничения на конкуренцията следва да включва забрани на споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите-членки и са насочени към или водят до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в държава-членка или в рамките на вътрешния пазар, а така също и забрани за злоупотреба с господстващо положение на територията на държава-членка или в рамките на вътрешния пазар, когато такива споразумения, решения, съгласувани практики или злоупотреби са забранени от членове 81 и 82 от Договора за ЕО или от правото на държава-членка.

(24)

„Увреждане на околната среда“ следва да означава неблагоприятно изменение на природни ресурси, като например вода, почва или въздух, или нарушаване на функция, осъществявана от този природен ресурс в полза на друг природен ресурс или на обществото, както и засягане на биологичното разнообразие.

(25)

По отношение на увреждането на околната среда член 174 от Договора, който предвижда наличието на висока степен на защита, основана на принципа на предпазливост и на принципа, че следва да се предприемат превантивни действия, на принципа, че увреждането на околната среда трябва да бъде отстранявано приоритетно още при източника, и на принципа, че замърсителят следва да плати, напълно оправдава прилагането на принципа за защита на интересите на увреденото лице. Въпросът дали лице, което търси обезщетение, може да избере приложимото право, следва да бъде решен в съответствие с правото на държавата-членка, където се намира сезираният съд.

(26)

По отношение на нарушенията на права върху обекти на интелектуална собственост следва да се запази всеобщо признатият принцип за прилагане на правото на държавата, в която се търси закрила (lex loci protectionis). За целите на настоящия регламент понятието „права върху обекти на интелектуална собственост“ следва да се тълкува като означаващо, например, авторско право, сродни права, sui generis правото на защита на бази данни и права върху обекти на индустриална собственост.

(27)

Точното понятие за действия при колективен трудов спор като стачка или локаут се различава в различните държави-членки и се урежда от нормите на вътрешното право на всяка държава-членка. Следователно, с цел закрила на правата и задълженията на работниците и работодателите, настоящият регламент приема като общ принцип, че следва да се прилага правото на държавата, в която е предприето действието при колективен трудов спор.

(28)

Специалното правило относно действията при колективни трудови спорове в член 9 не засяга условията за упражняване на правото на такива действия, предвидени в националното право, нито засяга правното положение на синдикални или представителни организации на работници, уредено в правото на държавите-членки.

(29)

Следва да се предвидят специални правила в случаите, когато вредата е причинена от действие, различно от непозволено увреждане, като например неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и culpa in contrahendo.

(30)

За целите на настоящия регламент culpa in contrahendo представлява автономно понятие и не следва задължително да се тълкува по смисъла на националното право. Понятието включва нарушение на задължението за разкриване на информация и произволно прекъсване на преговорите за сключване на договор. Член 12 обхваща само извъндоговорни задължения, които са пряко свързани с деловите отношения, предхождащи сключването на договора. Това означава, че ако по време на преговори за сключване на договор лице претърпи неимуществени вреди, се прилага член 4 или други относими разпоредби на настоящия регламент.

(31)

С оглед зачитане принципа на автономия на волята на страните и повишаване на правната сигурност, на страните следва да се разреши да изберат приложимото към извъндоговорни задължения право. Изборът следва да бъде изричен или да произтича с достатъчна сигурност от обстоятелствата по делото. Ако установи наличието на съгласие, съдът трябва да зачете волята на страните. На по-слабата страна следва да се осигури закрила чрез поставянето на определени условия за избора.

(32)

Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите-членки, при изключителни обстоятелства, да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми. В частност прилагането на разпоредба на правото, посочено от настоящия регламент, което води до присъждане на прекомерно обезщетение с наказателен или назидателен характер, може да се счита за противоречащо на обществения ред на сезирания съд.

(33)

Съгласно действащите национални правила относно обезщетенията, присъждани на пострадали от пътнотранспортни произшествия, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по дела, по които произшествието е било в държава, различна от тази на обичайното местопребиваване на пострадалия, сезираният съд взема предвид всички относими обстоятелства, касаещи съответното пострадало лице, включително, по-специално, претърпените загуби и разходите за последващи или медицински грижи.

(34)

С цел постигане на разумен баланс между страните, трябва, доколкото е целесъобразно, да се отчетат действащите разпоредби за сигурност и правила за поведение в държавата, в която е настъпил вредоносният факт, дори ако извъндоговорното задължение се урежда от правото на друга държава. Терминът „правила за сигурност и поведение“ следва да се тълкува като обозначаващ всички разпоредби, свързани по някакъв начин със сигурността и поведението, като например правила за безопасност в случай на пътнотранспортно произшествие.

(35)

Следва да бъдат избягвани ситуации, при които стълкновителните норми се съдържат в няколко акта и съществуват различия между тях. Настоящият регламент обаче не изключва възможността от включване на стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения в разпоредби на правото на Общността в отделни области.

Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на други актове, съдържащи разпоредби, целящи да допринесат за правилното функциониране на вътрешния пазар дотолкова, доколкото те не могат да бъдат прилагани съвместно с правото, посочено от разпоредбите на настоящия регламент. Прилагането на разпоредбите на приложимото право, определено съгласно правилата на настоящия регламент, не следва да засяга свободното движение на стоки и услуги, уредено от актове на Общността като Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (6).

(36)

Спазването на международните задължения, поети от държавите-членки, налага настоящият регламент да не засяга международни конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. С цел улесняване на достъпа до действащите правила Комисията следва да публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със съответните конвенции въз основа на информация, предоставена от държавите-членки.

(37)

Комисията ще представи предложение на Европейския парламент и Съвета относно процедурите и условията, съгласно които държавите-членки ще бъдат упълномощени да водят преговори и да сключват от свое име споразумения с трети държави в отделни и изключителни случаи, касаещи секторни въпроси, които съдържат разпоредби относно правото, приложимо към извъндоговорни задължения.

(38)

Тъй като целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, с оглед на мащаба и последиците на настоящия регламент, може да бъде по-успешно постигната на общностно ниво, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(39)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(40)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящия регламент, той не е обвързващ и не е приложим за нея,

а)

извъндоговорни задължения, произтичащи от семейни отношения и отношения, които, съгласно приложимото към тях право, имат сходни последици, включително задължения за издръжка;

б)

извъндоговорни задължения, произтичащи от режими на съпружеска общност, режими на собственост при отношения, които, съгласно приложимото към тях право, имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак, завещаване и наследяване;

в)

извъндоговорни задължения, породени от менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти дотолкова, доколкото задълженията по такива други прехвърляеми инструменти произтичат от техния прехвърляем характер;

г)

извъндоговорни задължения, произтичащи от правото, приложимо към дружества и други юридически лица или неперсонифицирани образувания, по отношение на въпроси като например учредяване, чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани образувания, личната отговорност на членовете и органите в това им качество за задълженията на дружеството, лицето или образуванието, и личната отговорност на одиторите към дружеството или неговите членове при задължителните одити на счетоводните документи;

д)

извъндоговорни задължения, произтичащи от отношения между учредители, доверителни собственици и бенефициери на доброволно учредена доверителна собственост;

е)

извъндоговорни задължения, произтичащи от ядрена вреда;

ж)

извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на права, свързани с личността, включително клевета.

а)

вредоносен факт включва факти, пораждащи вреди, за които съществува вероятност да настъпят; както и

б)

вреди включва вреди, за които съществува вероятност да настъпят.

а)

правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на увреденото лице, към момента на настъпване на вредата, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава; или, ако не е изпълнено горното,

б)

правото на държавата, в която стоката е закупена, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава; или, ако не е изпълнено горното,

в)

правото на държавата, в която е настъпила вредата, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава.

3.

а)

правото на държавата, в която настъпва вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този факт; или

б)

когато към момента на настъпване на вредоносния факт страните имат обичайно местопребиваване в една и съща държава — правото на тази държава; или

в)

когато от обстоятелствата като цяло следва, че извъндоговорното задължение, произтичащо от делови отношения, предхождащи сключването на договор, е явно в по-тясна връзка с държава, различна от посочената в букви а) и б) — правото на тази друга държава.

а)

чрез споразумение, сключено след настъпването на вредоносния факт;

или

б)

когато всички страни упражняват търговска дейност, също и чрез свободно договорено споразумение, преди настъпването на вредоносния факт.

а)

основанието и границите на отговорността, включително определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за извършени от тях действия;

б)

основанията за освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на отговорността;

в)

наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение;

г)

в границите на предоставените на съда правомощия от неговото процесуално право, мерките, които съдът може да постанови, за да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата;

д)

въпросът дали право на обезщетение за претърпените вреди може да бъде прехвърляно, включително чрез наследяване;

е)

лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди;

ж)

отговорност за вреди, причинени от другиго;

з)

способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване на права.

i)

списък на конвенциите, посочени в параграф 1;

ii)

уведомления за денонсиране, посочени в параграф 1.

i)

проучване на последиците от начина, по който чуждото право се приема от различните юрисдикции, и на степента, в която съдилищата в държавите-членки прилагат чуждото право съгласно настоящия регламент;

ii)

проучване на последиците от член 28 от настоящия регламент във връзка с Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия.