21.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 190/12

(1)

Съгласно член 2, буква д) от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договор за Евратом) Европейската общност за атомна енергия („Общността“) чрез съответен контрол гарантира ядрените материали да не бъдат отклонявани за цели, различни от онези, за които са предназначени.

(2)

Конвенцията за физическа защита на ядрения материал („конвенцията“) е приета през 1979 г. и влиза в сила през 1987 г. Към 27 юни 2006 г. страни по конвенцията са 118 държави и Общността. Всички държави-членки са страни по конвенцията.

(3)

На 4 юли 2005 г. под егидата на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) бе свикана конференция за изменение на конвенцията в съответствие с член 20 от нея. Заключителният акт за измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал бе подписан от Европейската комисия от името на Общността на 8 юли 2005 г.

(4)

Съдът на Европейските общности („Съдът“) (1) реши, че участието на държавите-членки в конвенцията е съвместимо с разпоредбите на Договора за Евратом, само при условие че в рамките на собствените ѝ правомощия и юрисдикция Общността като такава е страна по конвенцията наравно с държавите-членки, както и че когато става въпрос за Общността, определени задължения по конвенцията могат да бъдат изпълнявани само чрез тясно партньорство между Общността и държавите-членки, както при водене и приключване на преговори, така и при изпълнение на поетите задължения.

(5)

Съдът потвърди още, че член 2, буква д) от Договора за Евратом възлага на Общността задачата чрез съответен контрол да гарантира ядрените материали да не се отклоняват за цели, различни от онези, за които са предназначени, без да прави никакво разграничение относно естеството на такова отклоняване и обстоятелствата, при които то би могло да бъде направено, и накрая, че самият израз „контрол на безопасността“, който се използва в Договора за характеризиране на разпоредбите на глава VII, има по-широк предмет от простото изменение на декларирано от потребителя на ядрени материали предназначение с друго. Следователно, според Съда, тук се включват и мерки за физическа защита (2). В мнението си 1/78 Съдът определи също, че разпоредбите, свързани с наказателно преследване и екстрадиция, се отнасят до въпроси, които са под юрисдикцията на държавите-членки (3).

(6)

Съгласно член 18, алинея 4 от конвенцията, след като е станала страна по конвенцията, Общността трябва да изпрати на депозитара съобщение, в което да посочи кои членове от конвенцията не се прилагат за нея. Това съобщение е приложено към настоящото решение.

(7)

Член 7 от конвенцията изисква всяка страна по нея да обяви определени правонарушения за наказуеми чрез подходящи санкции в зависимост от тяхната сериозност. Ясно е, че тази разпоредба оставя на страните по конвенцията да изберат естеството, вида и тежестта на наказанията, които трябва да се приемат. По-конкретно, тя не изисква страните по конвенцията да обявят действията, описани в нея, за подлежащи на наказания по наказателното право. Следователно член 7 се прилага за Общността поне до известна степен.

(8)

Следователно присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към изменената Конвенция за физическа защита на ядрения материал следва да бъде одобрено,