11/ 45

BG

Официален вестник на Европейския съюз

77

L 047/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съветът, с Регламент (ЕО) № 1212/2005 (2) (окончателният регламент), наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои видове отливки с произход от Китайската народна република (първоначално разследване).

(2)

При първоначалното разследване бе използвана представителна статистическа извадка на китайските производители износители. На дружествата, които не са били част от извадката, но на които е предоставено третиране като пазарна икономика (MET), в съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, бе определена нулева (0 %) ставка на дъмпингово мито, която бе установена за единственото подбрано дружество, на което бе предоставено третиране като работещо при условията на пазарна икономика (MET). Дружествата, които не са участвали в извадката, но които са третирани индивидуално (IT), в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 5 от основния регламент, са получили средно претеглената ставка на митото от 28,6 %, установена за включените в извадката дружества, на които е предоставено индивидуално третиране. На всички други дружества бе наложено мито, валидно за цялата страна в размер на 47,8 %.

(3)

Съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент при тази процедура не може да бъде предприето преразглеждане за нов износител с цел определяне на индивидуални дъмпингови маржове, тъй като при първоначалното разследване е използван подбор на основа на представителна статистическа извадка. Все пак, с цел да се осигури еднакво третиране между всеки нов производител износител и оказващите съдействие дружества, които не са включени в подбора при първоначалното разследване, се счита, че трябва да се включи разпоредба, за да се наложи ретроспективно митото, приложимо за дружествата, на които е предоставено третиране като работещи при условията на пазарна икономика (MET) (0 %) или средно претегленото мито на дружествата с индивидуално третиране (IT) (28,6 %), за всеки нов производител износител, които могат да докажат, че отговарят на критериите по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да бъдат третирани като работещи при условията на пазарна икономика (MET) или, в противен случай, критериите по член 9, параграф 5, за да им предоставено индивидуално третиране, и следователно да им бъде предоставено право за преразглеждане, съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент.

(4)

След публикуването на окончателния регламент не могат да се приемат никакви гаранции от Комисията. По време на разследването, водещо до налагането на окончателни мерки, няколко производители износители посочиха намерението си да предложат ценова гаранция, но не успяха да представят достатъчно обосновани предложения за гаранции в рамките на сроковете, определени в член 8, параграф 2 от Основния регламент. Въпреки това, както е посочено в съображение 152 от Окончателния регламент, Съветът, с оглед на сложността на проблема за съответните икономически оператори (предимно малки и средни предприятия) и предвид това, че разгласяването на заключенията във връзка с окончателните мита не беше предшествано от разгласяване на заключения във връзка с временни мита, прецени, че по изключение на операторите трябва да им бъде разрешено да представят предложенията си за доброволни гаранции извън посочения краен срок.

(5)

Вследствие на срока, упоменат по-горе, Китайската търговска камара за внос и износ на машини и електронни продукти (КТКВИЕП) съвместно с двайсет оказващи съдействие дружества или групи от оказващи съдействие дружества, предложи приемлива съвместна гаранция.

(6)

Комисията, с Решение 2006/109/EО (3), прие предложението за гаранция. Решението подробно излага мотивите за приемане на гаранцията. Съветът признава, че предложението за гаранцията премахва вредния ефект от дъмпинга и ограничава в достатъчна степен риска от заобикаляне на митата.

(7)

За се да даде допълнително възможност на Комисията да продължи ефективно да следи съответствието с гаранцията, когато молбата за допускане за свободно обращение се представи на съответните митнически власти, освобождаването от антидъмпинговото мито ще зависи от представянето на търговска фактура, съдържаща най-малко елементите, дадени в приложението към настоящия регламент. Това равнище на информация е необходимо също, за да се даде възможност на митническите власти да установят с достатъчна точност, че пратките съответстват на търговските документи. Когато не се представи фактура или когато тя не съответства на представената на митницата стока, вместо това ще трябва да се заплати съответната ставка на антидъмпинговото мито.

(8)

За да се осигури по-нататъшно ефективно спазване на гаранцията, вносителите трябва да знаят, че всяко нарушение на гаранцията може да доведе до ретроспективно прилагане на антидъмпинговото мито за съответните сделки. Затова е необходимо да се прилагат правните разпоредби, които предвиждат поемането на митническо задължение на равнището на съответното антидъмпингово мито, когато не са спазени едно или няколко от условията за освобождаване. Следователно митническо задължение следва да се поеме, когато деклариращият е избрал да пусне стоките за свободно обращение, т.е. без събиране на антидъмпингово мито, и се установи, че едно или няколко от условията на гаранцията са нарушени.

(9)

В случай на нарушение на гаранцията, антидъмпинговото мито може да бъде възстановено, при условие че Комисията е оттеглила приемането на тази гаранция в съответствие с член 8, параграф 9 от Основния регламент, като се позовава на съответната сделка и, съобразно с това, като обяви съответната гаранция за невалидна. Следователно, съгласно член 14, параграф 7 от Основния регламент, митническите власти следва незабавно да информират Комисията, когато са установени признаци на нарушение на гаранцията.

(10)

Съответните дружества и КТКВИЕП са информирани за най-важните факти, съображения и задължения, върху които се основава гаранцията.

(11)

Следва да се отбележи, че в случай на нарушение или оттегляне на гаранцията или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от страна на Комисията, антидъмпинговото мито се прилага автоматично, съгласно член 8, параграф 9 от Основния регламент,

1.

Към член 1 се добавя следният параграф:

„4.   Когато нов производител износител от Китайската народна република представи достатъчни доказателства на Комисията, че:

Съветът, като действа с обикновено мнозинство по предложението, подадено от Комисията, след консултации с Консултативния комитет, може да измени параграф 2, като добави нов производител износител към: i) дружествата, които са обект на ставка на митото от 0 %, приложимо за дружествата, за които се прилага третиране за работещи при условията на пазарна икономика в съответствие с член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент или ii) дружествата, които са обект на ставката на средно претегленото мито от 28,6 %, приложимо за дружествата, на които е предоставено индивидуално третиране в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент.“

2.

След член 1 се добавя следният член:

„Член 2

1.   Вносът, деклариран за допускане за свободно обръщение, за който има издадена фактура от дружествата, от които са приети доброволни гаранции от страна на Комисията и чиито наименования са посочени в Решение 2006/109/ЕО на Комисията (4), периодично изменяно, се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1, при условие че:

2.   Митническо задължение се поема при приемането на декларацията за пускане за свободно движение, когато се установи, че едно или няколко от условията, посочени в параграф 1, не са изпълнени по отношение на стоките, описани в член 1 и освободени от антидъмпингово мито при тези условия Второто условие, посочено в параграф 1, се счита за неизпълнено, когато се установи, че фактурата за гаранцията не съответства на разпоредбите на приложението. Също така следва да се счита за неизпълнено условие, когато се установи, че фактурата за гаранцията не е автентична и когато Комисията е оттеглила приемането на гаранцията съгласно член 8, параграф 9 от Основния регламент с регламент или решение, което се отнася до конкретна сделка/и и обявява съответната фактура/и за невалидна.

3.   Вносителите приемат като обичаен търговски риск, че неизпълнението от която и да е страна, на едно или няколко от условията, посочени в параграф 1 и по-нататък описани в параграф 2, могат да доведат до поемането на митническо задължение съгласно член 201 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (5). Поетото митническо задължение се възстановява при оттегляне от страна на Комисията на приемането на гаранцията.

(4)  ОВ L 47, 17.2.2006 г., стр. 59."

(5)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 117, 4.5.2005 г., стр. 13).“"

3.

Член 2 се преномерира на член 3.

4.

Към Регламент (ЕО) № 1212/2005 се добавя приложението към настоящия регламент.