11/ 34

BG

Официален вестник на Европейския съюз

152

L 072/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1628/2003 (2) („временен регламент“) Комисията въведе временно антидъмпингово мито върху вноса на дъговидни пъстърви с кодове по КН 0302 11 20, 0303 21 20, 0304 10 15 и 0304 20 15 с произход от Норвегия и Фарьорските острови.

(2)

Разследването на дъмпинга и вредата засегна периода от 1 октомври 2001 г. до 30 септември 2002 г. („период на разследване“ или „ПР“). Разследването на релевантните за определяне на вредата развития обхванаха периода от 1 януари 1999 г. до 30 септември 2002 г. („анализиран период“).

(3)

След налагането на временни мита върху вноса на дъговидни пъстърви с произход в Норвегия и Фарьорските острови някои заинтересовани страни представиха писмени становища. Страните, които направиха съответно искане, получиха също така възможност да бъдат изслушани.

(4)

Всички страни бяха разследвани относно съществените факти и оценки, на чиято основа следваше да се препоръча налагането на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на обезпечителните плащания за временния внос. По-нататък след разследването им се предостави срок за вземане на отношение.

(5)

Устните и писмените изложения по същество на заинтересованите страни бяха проверени и при случай окончателните констатации, съответно променени.

(6)

Комисията събра всички други сведения, смятани за необходими с оглед окончателните констатации и ги провери. Допълнително към контролните посещения в заводите на предприятията, посочени в съображение 6 от временния регламент, след налагането на временните мерки се проведе контролно посещение в заводите на следните предприятия и сдружения:

(7)

Някои страни пледираха, че изборът на ПР не е удачен, защото цените по време на този период от време са били изключително ниски и оттогава са се повишили. В тази връзка следва да се припомни, че според член 6, параграф 1 от основния регламент за да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследвания период, който в случаите на дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи започването на процедурата. С други думи, ПР по същество се определя от датата на налагането на процедурата. Също така се спомена, че ПР според обичайната практика в Общността се разпростира над една година. Този период от време е достатъчно дълъг, за да се държи сметка също така и за сезонно зависими колебания на търсенето и по този начин да се обезпечи репрезентативността на констатациите и особено да се изключи, че краткотрайни флуктуации на пазара на Общността или на вътрешните пазари на експортиращата държава ще въздействат извънмерно върху констатациите. Според член 6, параграф 1 от основния регламент информации, които се представят за известен период от време след периода на разследване, по начало не се вземат предвид. Според подхода, който обичайно се използва в Общността, това би се интерпретирало така че сведения, които се отнасят до период след ПР, се вземат предвид, ако са открити, безспорни и трайни. От никаква констатация в това разследване не може да се заключи, че информациите, които се отнасят до период след налагането, са по-представителни от тези, които се отнасят до ПР. Сведения, които се отнасят до период, предхождащ ПР, се вземат предвид на всяка цена по време на анализирания период. Затова аргументът се отхвърля.

(8)

Производителите износители от Норвегия и норвежкото министерство за риболов пледираха, че пресни, охладени и замразени пъстърви на следва да се разглеждат като еднозначни продукти, защото те не показват едни и същи материални свойства; замразена пъстърва е обработен продукт, при който прясна риба се използва като суровина. Те възразиха, че замразена пъстърва би могла да се конкурира с прясна пъстърва само до определена степен и в голямата си част е предназначена за други пазари, различни от тези за пресни продукти. Те указаха също така че САЩ при своите антидъмпингови процедури, отнасящи се до внос на пъстърва от Норвегия без изключение не вземат предвид замразени изделия. Институциите на Общността извън това биха установили в своята най-нова антидъмпингова процедура относно сьомга с произход в Норвегия, Фарьорските острови и Чили, че замразени филета от Чили се конкурират само ограничено с пресни продукти от сьомга от производството на Общността. На тази основа те изискват да се изключат от процедурата замразени цели риби и рибни филета.

(9)

В тази връзка следва да се отбележи, че преди установяването, дали разглежданият продукт би следвало да се разглежда като сходен с произведените в Общността дъговидни пъстърви, първо се проверява, дали различните типове и приготовления от дъговидни пъстърви — т.е. филета или цели риби, пресни или замразени — показват същите материални, технически и/или химически свойства. При това беше установено, че при замразяване, в отличие от опушването или мариноването, основните качества на дъговидните пъстърви не се променят; тази процедура прави възможно складирането на продукта за едно по-късно потребление. Горепосоченото разследване показа, че пресни и замразени дъговидни пъстърви са заместими. По-нататък най-новото разследване (3) относно сьомгата, където бе изказан подобен аргумент, показа, че разглежданият продукт обхващаше цели риби, изключени риби и различни видове филета и части от филета, пресни, охладени и замразени и, че пъстървата в такъв вид образува единствен продукт, който във всяко едно отношение се разглеждаше като едновидов продукт с произведения от производителите на Общността и продавания на пазара на Общността продукт; аргументът относно подхода, прилаган в САЩ, не се смята за релевантен в рамките на това разследване, тъй като американските служби в своите антидъмпингови разследвания поставят в основата друга дефиниция за продукт. Като се има предвид гореказаното, възражението, че замразени цели риби и рибни филета би следвало да се изключат от тази процедура, не следва да се уважава.

(10)

Същите страни спориха, че живи пъстърви не попадат под разглеждания продукт и рибовъдите, отглеждащи жива пъстърва, не попадат под дефиницията на производството на Общността и че между отглеждащите дъговидни пъстърви и предприятията, участващи в умъртвяването, опаковането, замразяването и филетирането на рибите, следва да се прави разграничение. Тук би следвало да се отбележи, че жива дъговидна пъстърва не беше обхваната от разследването и затова при определянето на общата продукция на разглеждания продукт в Общността тя не беше взета под внимание. Живи дъговидни пъстърви в действителност не попадат под разглеждания продукт, както и отглеждащи дъговидна пъстърва не попадат под дефиницията на производството на Общността. Що се отнася до възражението, че отглеждащите дъговидни пъстърви следва да се отличават от други предприятия, беше установено, че всички привлечени в представителната извадка кооперативни производители на производството на Общността не само отглеждат риба, но и я умъртвяват, опаковат или филетират. Отчасти рибите подлежат на по-нататъшна преработка и/или замразяване. В производството на Общността не се прави разграничение между произвеждащи и преработващи предприятия, поради което аргументът бе отхвърлен.

(11)

По-нататък беше направено възражението, че една част от производството на дъговидна пъстърва в Общността е определено за производството на рибен хайвер и при рибата, която е отглеждана за тази цел, докато порасне, се касае за един много малостойностен продукт, който не може да се разглежда като сходен на разглеждания продукт. Основополагащите материални свойства се променяха при отглежданите израснали риби поради но-ниското съдържание на мазнини и цвят на месото. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че видимите промени при съдържанието на мазнина и цвета на месото първо следва да се означат като съществени, когато рибата е напълно израснала, а не преди това. Рибата се умъртвява, преди тя да е напълно израснала и качеството на месото към този момент не се повлиява по начин, който я прави негодна повече за човешка употреба. По-нататък следва да се има предвид, че и рибният хайвер при напълно израснали риби има по-ниско качество. Следователно не е предимство също така и за производството на рибен хайвер обстоятелството, да се отглежда рибата докато тя израсне напълно. Още не напълно израснали риби, при които рибният хайвер представлява вторичен продукт, могат, в зависимост от своята зрялост и пазарните условия, да се продават на същата или на по-ниска цена отколкото младите риби. Основополагащите материални качества на рибите се променят едва тогава, когато рибата е напълно пораснала. Последното обаче е налице, както се посочи по-горе, не в интерес на този, който я отглежда. Що се касае до разликите в качеството, те се имат предвид при дефинирането на отделните, засегнати от разследването типове продукти с оглед определяне на митата и като такива се изтъкват при изчисляване на дъмпинга и анализа на вредата. Затова аргументът се отхвърли.

(12)

Тъй като заинтересованите страни не представиха друга информация, се потвърдиха изводите, направени въз основа на съображения 9 и 10 от временния регламент.

(13)

Някои заинтересовани страни в Норвегия и Фарьорските острови пледираха, че те снабдявали със дъговидни пъстърви предимно японския пазар и, че при изчисленията на дъмпинга дадените материални различия между продаваните на този пазар качества на продукта и продаваните на пазара на Общността и на вътрешния пазар качества на продукта не са били взети предвид. Те се съмняваха, дали е уместно, производствените разходи да се разпределят на базата на оборота. Следвайки това, Комисията би следвало да приеме изчисленията, направени в отговорите на въпросника, при които производствените разноски за не много високо качество се поправиха около абсолютната разлика между изразените в NOK/kg средни продажбени цени на високи качества и невисоки качества.

(14)

Изчисленията на производствените разходи, които направиха предприятията в своите отговори на въпросника, не могат да бъдат приети, защото предприятията нито можеха да докажат, че всички пъстърви с японско качество са били определени за японския пазар, нито че специфичните за това качество разноски в производствения цикъл в действителност не бяха направени за всички качества (съображение 46 от временния регламент). Освен това при предложения от предприятията метод определени разноски бяха изключени, вместо да бъдат разпределени върху всички производствени единици и привлечените в представителната извадка производители не разполагаха с една твърда система за определяне на разноските на основата на разлики между различните качества на разглеждания продукт и не бяха никога прилагали предложения от тях метод. Извън това не следва да се изключва, че пъстърви от така нареченото японско качество, макар да съставляват най-голямата част от износа от Норвегия и Фарьорските острови, са предназначена за японския пазар, но между другото са били изнасяни и на други пазари. Ако приемем аргумента на страните, според който най-важната производствена цел е производството на пъстърви с японско качество, би следвало разноските примерно за допълнителни оцветители в кожата да се разпределят върху всички произведени видове риба. При липса на един по-добър метод в действителност, също и съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент, би било уместно едно разпределение на производствените разноски на базата на оборота, за да се отразят различия в случаите, в които същите разноски се падат на всички продукти, но качеството на готовите продукти варира.

(15)

Изследваните производители на Фарьорските острови пледираха, че предложеният от тях метод, според който разноските би следвало да се поправят около разликата в по-нататъшната продажбена стойност на отделните категории пъстърва, би се намирал в синхрон с общо признатите счетоводни принципи. Както вече беше изложено при съображение 56 от основния регламент, при метода, прилаган от привлечените в представителната извадка производители разноските, без да се отчита обстоятелството, как те действително са възникнали, се прехвърлят върху отделните продукти, при което не се отразява също така и релевантната продажбена стойност на продуктите. Обратно, при този метод не се съобразяват всички производствени разноски, тъй като разноските за продукти от по-ниско качество се изчистват до един размер, който отговаря на разликата между тяхната продажбена цена и продажбената цена на по-високи качества. Затова не може да се изхожда от това, че този метод се намира в синхрон с общо признатите счетоводни принципи.

(16)

Допълнително следва да се установи, че разпределението на производствените разноски на базата на оборота по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент означава, че се отразяват всякакви видими материални различия между качествата на разглеждания продукт по надлежен начин в сметките, защото при този метод естествено една по-висока част от производствените разноски се пренася върху риби с по-висока покупателна стойност, като например при пъстърви от по-високо качество. Аргументите под съображения 11 и 12 се отхвърлят и се потвърждава изложеният в съображение 46 от временния регламент метод.

(17)

Редица норвежки производители пледираха, че при изчисленията на разноските по покупките за всеки отделен производител, които се правят на основата на покупките, предназначени за вътрешна употреба (съображение 30 от временния регламент), бяха съобразени само една малка част от общите вътрешни покупки и затова те не бяха представителни. При проверката на това изказване отново беше проверен и методът за изчисляване на разходите за покупките, който беше обяснен в съображения от 29 до 32 от временния регламент. Проверката показа, че при този метод чрез изключването на покупки, които не се направиха в нормалния търговски оборот и счетоводното определяне на разноските в случаите, в които продажбите на който и да е тип продукт не носеха печалба, биха могли в разноските по покупките да бъдат включени елементи, които отразяват не само разноските, но и печалбата. Вземането предвид само на продажбите в нормалния търговски оборот на плоскостта на производителите би било поради това не съвсем уместно. Затова се реши, разноските по покупките да се определят изключително на основата на разноските, които са били възникнали за привлечените в представителната извадка производители, при което тези разноски както и досега се прехвърлят върху изделия и то по метода, обяснен в последното изречение на съображение 46 от временния регламент. Определените по този начин за всички привлечени в представителната извадка производители разноски на покупките се взеха предвид с оглед обезпечаване на възможно най-голямата представителност посредством приспадане на количествата продажби, които тези производители правят на вътрешния пазар на независими купувачи, за да се определят разноските по покупките за всеки от привлечените в представителната извадка производители на продавания тип продукт.

(18)

По-нататък се пледира, че представителността на вътрешните продажби на норвежките износители с помощта на комбинираните вътрешни продажби на тримата износители би следвало да се оценява в зависимост от вида на продукта, а не поотделно за всеки производител (съображение 34 от временния регламент). Методът, съгласно който представителността на вътрешните продажби се оценява поотделно според износителите, се намира в синхрон с обичайния подход, който се състои в това, даденостите и резултатите на всеки отделен производител, привлечен в представителната извадка, да се оценяват отделно преди заключенията за представителната извадка. Тази представителност става независимо от това, дали са предвидени индивидуални мита или — както в този случай — едно единствено мито, важимо за цялата страна. Затова аргументът се отхвърля и се потвърждава изложеният в съображения от 26 до 28 от временния регламент метод.

(19)

Някои норвежки страни твърдяха на един напреднал стадий на разследването, че изчисляването на разноските по покупките за филета от пъстърва е било неточно, защото разноските по покупките за риби от високо качество са поставени в основата (съображение 33 от временния регламент); че поставените в основата за филетата кодове на продуктите обхващаха различни качества. Те твърдяха, че високо стойностна риба не би се използвала за филета, които по начало биха се произвели от риба от средно качество или от риба от друго качество (дефиниция на качествата виж в съображение 28 от временния регламент). Напротив, именно при поставяне в основата на типа качество „друго“, изчисляването не би било достатъчно точно, защото под тази категория биха попаднали поредица от различни качества. Макар от страните по време на контролните посещения да бяха изрично изисквани сведения, те не представиха никаква информация, която би позволила да се направи едно по-точно изчисление или би бетонирала горепосочените аргументи. Използваният метод се разглежда като най- представителния подход, защото при този метод разноските по покупките на прясна риба, с изключение на висококачествена риба с глава (най-често продаваният тип), се поставят в основата и се коригират с една процентна ставка, която съответства на разликата между продажните цени за този продукт и цените за филетата, така че всякакви различия в качеството се вземат предвид при изчислението. Тук следва да се отбележи, че от предприятията се изисква във въпросниците при въпроси или при изясняване на най-важните раздели на въпросника, като например на раздела за описание на продукта, да влязат във връзка с компетентните чиновници, нещо, което те не направиха. На този стадий на разследването горепосочените бележки, отнасящи се до стадия на качеството в рамките на кода на продукта не могат повече да се вземат предвид. Затова обясненият в съображение 33 от временния регламент метод се потвърди.

(20)

Една норвежка страна твърдеше, че поставените в основата на определяне на разноските по покупките и нормалните стойности разлики в печалбата са били нереалистично високи (съображения 31 и 38 от временния регламент). Тук следва да се отбележи, че на основата на корекцията на метода, използван за определяне на разноските по покупките на плоскостта на привлечените в представителната извадка производители в основата вече не бяха поставяни никакви разлики в печалбата. Разликите в печалбата, поставени в основата, на плоскостта на привлечените в представителната извадка производители, т.е. в малкото случаи, в които стойностите бяха определяни счетоводно — лежаха между 12 % и 21 % като средната стойност беше 15 %. Тези числа почиваха върху данни, предоставени и проверени от привлечените в представителната извадка производители относно техните носещи им печалба продажби, затова могат да не се разглеждат като преувеличени. Поради това този аргумент беше отхвърлен. Една норвежка страна пледира, че изложеният в съображения 31 и 36 от временния регламент метод, според който при определяне на разноските по покупките и на нормалната стойност в някои случаи са се вземали предвид само носещи печалба продажби, нарушава правилата на СТО. Този аргумент не може да бъде приет. Методът, който се прилагаше за проверка на рентабилността на вътрешните продажби на износителите с цел определяне на нормалната стойност, се намира в синхрон с член 2 параграф 4 от основния регламент и е съвместим поради това с правилата на СТО. Затова твърдението беше отхвърлено.

(21)

Страни от Фарьорските острови пледираха, че нормалната стойност при липса на вътрешни продажби би следвало да се определи на основата на сведения за експортни продажби в трети страни, които във въпросника се изискваха за целите на разследването (съображения 50 и 51 от временния регламент). Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че в разследването се изискваха определени сведения, по никакъв начин не предрешава по-нататъшния анализ или само допуска методи, които се основават изключително на тази информация. Определянето на нормални стойности на основата на производствените разходи в държавата на произхода е първата възможност, за която споменава член 2, параграф 3 от основния регламент за случаите, при които не са били извършени на вътрешния пазар никакви продажби. При липса на репрезентативни вътрешни продажби нормалната стойност обикновено се определя счетоводно, а не на основата на цените на износа в трети държави. Не се преведоха нито аргументи, нито съображения, защо поставянето на цените на експорта в трети държави би било по-уместно в този случай отколкото счетоводно определената нормална стойност. Затова аргументът се отхвърля и се потвърждава методът, изложен в съображения 50 и 51 от временния регламент.

(22)

Някои норвежки страни посочиха, че при вътрешните продажби определени продажби на търговци на едро и други търговци погрешно са оставени извън вниманието. Изчисленията се приспособиха, като се взеха предвид и тези продажби.

(23)

Четири норвежки предприятия твърдяха, че използваните в рамките на разследването за идентифициране на отделните типове от разглеждания продукт кодове не са достатъчно детайлизирани за тези цели. Тук следва да се има предвид, че системата на кодовете на продукти се основава на общопризната класификационна система на промишлеността за разграничаване на различни типове качество на един продукт. Затова се смята за надлежна основа надлежното сравняване на нормалната стойност с експортната цена за същия тип качество и същата разфасовка на разглеждания продукт. Поради посочените в съображение 17 причини аргументът се отхвърля.

(24)

Един норвежки износител поиска корекция за определени вътрешни продажби на отделни търговци с обосновката, че вътрешните продажби се развиват на едно друго търговско ниво, различно от това на неговите продажби в Общността. Този аргумент беше признат и изчисленията за определяне на нормалната стойност бяха съответно поправени.

(25)

Някои страни предадоха становища, в които искат да се вземат предвид определени пера в производствените разноски и надлежното идентифициране на вътрешните сделки в случаите, в които продажбите на търговци не бяха взети предвид. Дъмпинговите изчисления в случаите, в които това се разглеждаше като оправдано, се промениха. Техническа грешка в изчисляването на разноските по покупката за един норвежки производител, на чиято основа разноските по покупката паднаха много ниско, доведе също така до корекция.

(26)

Някои страни от Фарьорските острови пледираха, че производственият и експортният обем на Фарьорските острови значително са регресирали от времето на ПР и износите от Фарьорските острови в бъдеще ще лежат под прага на незначителността. На тази основа се изискваше да се прекрати процедурата спрямо Фарьорските острови. Тук следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 1 от основния регламент сведения, които се отнасят до времето след ПР, по начало не се вземат предвид. Констатациите би следвало да се ограничат до ПР, освен в случаите, в които се докаже, че влиянията на тези развития открито, безспорно и трайно не могат да бъдат манипулирани и не се дължат на умишлени действия на една от заинтересованите страни. Комисията осъзна, че производството и износът действително регресираха. Но дори когато износът от Фарьорските острови в Общността на основата на този регрес в предвидимо време би паднал под прага на незначителността, липсват достатъчно указания за това, че този регрес би бил траен. Извън това дори когато един траен регрес в производството и износа въобще би бил налице, не може от това обстоятелство да се направи заключението, че износът в Общността също така трайно би регресирал, тъй като износът в Общността съставлява само около 11 % от продукцията и затова всякаква промяна на състоянието на снабдяването, примерно на японския пазар, би могла да доведе до значително нарастване на износа в Общността. Подобни развития могат да бъдат проверени само за един по-дълъг период от време. Затова възражението се отхвърли.

(27)

Тъй като някои възражения се приеха и изчисленията съответно се приспособиха, окончателния дъмпингов марж, изразен като процентна ставка от CIF цената франко границата на Общността, преди плащане на мито, е за:

(28)

Норвежкото министерство на риболова пледира, че на производството на Общността се пада по-малко от 25 % от общата продукция на Общността и затова процедурата би следвало по причина на липсващо подпомагане за тази продукт да бъде преустановена. Това твърдение се основаваше от една страна на твърдението, че продукцията на дъговидна пъстърва за собствено потребление (съображение 41) не би следвало да се причислява към производството на Общността и от друга страна, върху аргумента, че числата за общата продукция на Общността за 2001 г. и 2002 г. на Федерация на европейските производители на аквакултури (ФЕПА) не са били благонадеждни, тъй като няма общ метод за обобщаване на предоставените от членовете на ФЕПА данни за продукцията.

(29)

Що се отнася до първия аргумент, следва да се отбележи, че разследването обхваща целия пазар от гледна точка на направените съображения в 41, 42 и 43, независимо от въпроса, как пазар за задоволяване на собствени потребности би могъл да се вземе предвид при определянето на вредата по възможно най-удачния начин и с това да се отчете и продукцията за продажба на свободния пазар и за собствено потребление. Затова се проверява и представителността за целия пазар, а аргументът се отхвърля на тази основа.

(30)

Относно втория аргумент следва да се отбележи, че предоставените от ФЕПА на производителите на временния стадий статистически информации действително обхващаха поредица от непотвърдени числа; но не изключително тези числа бяха поставени в основата. ФЕПА събра числовите данни за продукцията, които му предоставиха неговите членове, националните съюзи и/или национални изследователски институти. Тези данни бяха проверени и предоставени на ФЕПА в продължение на половин година в рамките на неговите заседания. Данните за продукцията на предходната година бяха проверени и одобрени. След общото събрание на ФЕПА през октомври 2003 г. и след последвалото контролно посещение на място данните на производството бяха съответно проверени. И сега, както и преди, на плоскостта на Общността информацията за общата продукция на Общността е на разположение само чрез този съюз. Относно благонадеждността на тези данни следва да се отбележи, че ФЕПА, доколкото е удачно, предприе приспособяване на данните за продукцията, за да се отстранят някои различия между методите, прилагани от членовете и/или националните изследователски институти и за да обнародва събрани данни. На тази основа и като се взеха предвид, както беше посочено в съображение 44, поправените числа за производството на Общността, беше потвърдено, че повече от 25 % от общата продукция на разглеждания продукт се пада на производството на Общността и затова аргументът на норвежкото министерство на риболова беше отхвърлен.

(31)

Производителите износители от Фарьорските острови и съюзът на рибовъдите на Фарьорските острови твърдяха, че молителят би следвало да се разглежда като регионален стопански отрасъл, тъй като той пласира почти цялата своя продукция на финландския пазар и търговията вътре в Общността с Финландия е незначителна, поради което са налице критериите за един изолиран пазар съгласно член 4, параграф 1, буква б) от основния регламент. Финландските производители пласираха през ПР в действителност голяма част от своята продукция от пъстърва на финландския пазар, но повече от 12 % от дяловете на този пазар се падат на други производители на Общността. Тази процентна ставка се разглежда като съществена, особено като се има предвид факта, че на пазара на разглеждания продукт има конкуренция, че той извън всичко друго е прозрачен и реагира чувствително на колебанията в цените. Финландският пазар не може да се разглежда като изолиран пазар поради тази причина. По-нататък дъмпинговият внос от Норвегия и от Фарьорските острови не се концентрира върху финландския пазар и не увреди самите производители в тази държава. Поради това критериите за един регионален стопански отрасъл съгласно член 4, параграф 1 буква б), i) от основния регламент не са изпълнени и аргументът се отхвърля.

(32)

В резултат на корекцията на числата за продукцията на Общността (съображение 44) числата под съображения 67, 74 и 84 от временния регламент, отнасящи се до потреблението на Общността и следващите от тях пазарни дялове на производството на Общността и вносът от Норвегия и от Фарьорските острови се коригираха за целите на окончателното изясняване на вредата, както следва:

Видимо потребление в Общността

(33)

На тази основа може да се открие едно леко покачване на видимото потребление на пъстърва на пазара на Общността в сравнение с числата във временния регламент.

(34)

Една от страните пледира, че под кодовете по КН , които лежат в основата на данните от Евростат през ПР попадат и сьомги, приготвени в порционни опаковки, които не принадлежат към засегнатата от тази процедура продукт и затова числата относно вноса и износа, които са послужили за изчисляване на видимото потребление на пъстърва от Общността, са неточни.

(35)

При метода, използван за изчисляване на потреблението, това обаче се взема предвид и бяха предприети съответните поправки (съображение 65 от временния регламент).

(36)

Тъй като не бяха представени други информации и бяха взети предвид коригираните числа за потреблението на Общността, се потвърди изясненият в съображение 65 от временния регламент метод.

(37)

В резултат на горепосоченото приспособяване на данните за потреблението на Общността бяха коригирани данните за пазарния дял на вноса от Норвегия и от Фарьорските острови за целта на окончателното изясняване на случая, както следва:

(38)

Гореизложената таблица показва скокообразното покачване на дъмпинговия внос от Норвегия и Фарьорските острови, който вече беше установен в съображение 74 от временния регламент. Неговият пазарен дял нарасна през анализирания период с около 13 % и зае най-голямата част от покачването на потреблението на Общността през същия период от време.

(39)

След налагането на временните мерки разликите в подбиването на цените бяха отново изчислени поради фалшиво обобщаване на определени договорни процеси и поради корекциите, които бяха предприети с оглед отчитането и на обезпечените на Фарьорските острови освободени от мита контингенти (съображения 92 и 93). Тези изчисления показаха, че разглеждания продукт с произход в Норвегия и Фарьорските острови беше продаван в Общността по цени, които, изразени като процентна ставка от цената на производството на Общността, в случая на Норвегия, средно лежаха 7,3 %, а в случая на Фарьорските острови — между 21,8 % и 28,4 % под цените на производството на Общността.

(40)

Анализът на всички коригирани числа не промени нищо в метода, обяснен в съображения 76 и 77 от временния регламент и затова той беше потвърден.

(41)

Разследването показа, че двама от привлечените в представителната извадка кооперативни производители на Общността са продължили да преработват същия продукт за други изделия и преди всичко за пушени пъстърви и рибно брашно. Подобни вътрешни трансфери за собствено потребление, т.е. чрез един интегриран производител за целите на по-нататъшната преработка, преобразуване или монтаж в рамките на един интегриран процес се състоят извън свободния пазар и конкурират поради това непряко с вноса на разглеждания продукт. За да се държи сметка за тази ситуация и за да се придаде една възможно по-пълноценна картина на положението на производството на Общността, се събраха сведения за цялата продукция и се анализираха: допълнително се провери, дали продукцията е била определена за собствено потребление или за свободния пазар.

(42)

За следните стопански индикатори анализът се концентрира върху положението на свободния пазар: обем на продажбите, продажбени цени, рентабилност, възвръщаемост на капитала и паричен поток. Резултатите бяха допълнително сравнени с данните за собствения потребителски пазар, доколкото това беше възможно и оправдано. Тъй като беше работено с общи проби, тези индикатори бяха проверени с помощта на данните от привлечените в представителната извадка предприятия. Тук следва да се отбележи, че нямаше никакви указания за това, че други предприятия от производството на Общността, които не принадлежаха към представителната извадка, са продължили да преработват продукта.

(43)

По отношение на другите стопански фактори разследването показа, че те можеха да бъдат проверени само относно цялостната дейност. Индикаторите продукция (собствено потребление и свободен пазар), капацитет, използване на капацитета, пазарен дял, инвестиции, заетост, производителност, заплати и възможности за привличане на капитала в действителност се отнасят към цялостната дейност и то независимо от това, дали продукцията е била предназначена за собствено потребление или за свободния пазар.

(44)

След налагането на временните мерки изложените в долупосочената таблица фактори бяха отново проверени. Тъй като определени информации относно тримата кооперативни производители на Общността можеха да бъдат взети предвид, числата под съображение 81 от временния регламент в сравнение с резултатите от разследването се оказаха твърде ниски. Затова за целите на окончателното изясняване на случая те се приспособиха както следва:

Продукция, производствен капацитет и използване на капацитета

(45)

Анализът на всички ревизирани числа не промени нищо в констатациите под съображение 81 от временния регламент и те бяха потвърдени.

(46)

Разследването показа, че един от непривлечените в представителната извадка кооперативни производители на Общността е замразил голяма част от своята продукция през 2000 г. и 2001 г. и я е размразил през 2001 г. и през ПР. Тъй като съобразно резултатите от разследването никой от другите производители не е процедирал по този начин, констатациите под съображение 82 от временния регламент се потвърдиха.

(47)

В резултат от приспособяване на числата за потреблението на Общността и производството на Общността (съображение 32) пазарният дял на производството на Общността представлява през анализирания период следното:

Пазарен дял на производството на Общността

(48)

На тази основа пазарният дял на производството на Общността през анализирания период спадна с четири процентни пункта. Докато тенденцията на засегнатия внос, които скокообразно се повишиха в резултат на силното повишаване на потреблението на Общността през анализирания период (+  27 %) и остана непроменена, пазарният дял на производството на Общността през същия период от време регресира с повече от четири процентни точки. Констатациите от съображение 84 от временния регламент се потвърдиха по този начин. Тук следва да се отбележи, че пазарният дял на производството на Общността тръгна назад едва през 2001 г., когато се покачиха изведнъж засегнатия внос.

(49)

Поради посочените в съображение 44 причини се и числата на заетостта и производителността се приспособиха, както следва:

Заетост, производителност

(50)

Анализът на всички ревизирани числа не промени нищо в констатациите под съображение 86 от временния регламент и затова те бяха потвърдени.

(51)

По отношение на възможностите за привличане на капитал се потвърди, че производството на Общността не е имало никакви съществени затруднения, тъй като то можеше да инвестира в нови съоръжения (съображение 91 от временния регламент). Това следва да се види обаче в светлината на усилията на производството на Общността за повишаване на своята производителност като се увеличи конкуренцията на базата на ниските пазарни цени.

(52)

При липса на по-нататъшна информация за заплатите се потвърдиха заключенията под съображение 87 от временния регламент.

(53)

Относно продаваните количества най-напред следва да се припомни, че както беше изложено вече в съображения 65, 66 и 82 от временния регламент, изхожда се от това, че продукцията съответства на продажбите на разглеждания продукт както за собствено потребление, така също и на свободния пазар, с изключение на продажбите на едно предприятие (съображение 46). Продажбите на равностойната продукт на производството на Общността на свободния пазар и количествата продукция, които бяха използвани от две от привлечените в представителната извадка предприятия за по-нататъшна преработка (собствено потребление), могат да се извлекат от долупосочената таблица.

(54)

Както може да се види от горепосочената таблица, продажбите на свободния пазар през анализирания период нараснаха с десет процента, докато собственото потребление се повиши три пъти. При това следва да се има предвид, че високото покачване на собственото потребление се дължи предимно на това, че двама интегрирани производители практически едва през 2000 г. започнаха да извършват по-нататъшна преработка. Във всеки случай това развитие показа, че производството на Общността не беше в състояние да извлече печалба от нарастването на потреблението на Общността (+27 % през анализирания период), а напротив, беше принуден да увеличи своето потребление на сходен продукт.

(55)

При проверката на информацията, предоставена от привлечените в представителната извадка кооперативни производители, се провери рентабилността на тези предприятия за техните нетни продажби на свободния пазар за целите на окончателното изясняване на случая и се установи следното:

(56)

От гореизложеното става ясно, че рентабилността на продажбите на свободния пазар от 1999 г. до 2001 г. беше относително висока, но през ПР, поради ниските пазарни цени, значително се влоши и падна почти до точката, при която сделките се приключват без загуба и без печалба (break-even-point). Общо взето рентабилността, включително тази на собственото потребление, не можеше да бъде определена, защото при продажбите на равностоен продукт за собствена употреба се касаеше за вътрешни сделки на интегрираните производители, за които не бяха представени никакви сметки. Няма повод да се приеме, че рентабилността на тези продажби за собствена употреба между двете засегнати предприятия не следва същата тенденция както продажбите на свободния пазар.

(57)

Ревизираната възвръщаемост на инвестициите на привлечените в представителната извадка предприятия от производството на Общността през анализирания период следва да се видят в долуизложената таблица:

(58)

Таблицата показва същата тенденция, която беше вече установена във временния регламент и затова се потвърдиха констатациите под съображение 92 от временния регламент. Възвращаемостта на инвестициите при собствената употреба не могат да се определят поради същите причини, важащи за рентабилността. Въпреки това, с оглед на факта, че продажбите за собствена употреба са били извършвани от интегрирани производители, които работят със същите производствени съоръжения и същите инвестиции, беше изходено от това, че те следват същата тенденция както продажбите на свободния пазар.

(59)

Привлечените в представителната извадка производители от производството на Общността отбелязаха през анализирания период един нетен излишък от платежни средства от осъществяваната дейност. Той обаче се провали през ПР, както може да се види от долупосочената таблица:

(60)

Една страна твърдеше, че производството на Общността не е претърпял значителна вреда през ПР, тъй като индикаторите за ефективност, като продукция, производствен капацитет, производителност и средна заплата на зает през този период от време са се повишили. Освен това стопанският отрасъл е работил рентабилно, получил е възвращаемост на инвестициите и е отбелязал положителен паричен поток. Относно повишаване на производството следва да се отбележи, че производството на дъговидна пъстърва преминава един биологичен цикъл от 2,5 до 3 години, преди продукта да може да се ползва и да се предлага на пазара. Производственото нарастване през ПР се основава поради тази причина на решението на рибовъдите за количествата отглеждана риба през 1999 г. и 2000 г., което се диктуваше от господстващите през тези години пазарни условия, когато още нямаше дъмпингов внос. Нарастването на производителността се дължи от една страна на инвестициите в нови съоръжения, които обслужваха производството на Общността с цел да се поддържат пазарните цени ниски, а от друга страна — на намаляването на броя на заетите, което беше отражение на тежкото положение, в което се намираше производството на Общността. Рентабилността и паричния поток изостанаха много силно през ПР, което беше отражение на ниските пазарни цени и финансовото състояние на производството на Общността.

(61)

След това се пледира, че производството на Общността поради действащата в Общността процедура на одобрение не беше в положение да приспособи производството си към нарастващото търсене. Тук би следвало да се има предвид, че производственият капацитет е ограничен от екологични разрешения и че през анализирания период остана константен (съображение 81 от временния регламент). Тъй като производственият капацитет обаче не беше изчерпан напълно, стопанският отрасъл разполагаше с остатъчен капацитет за покриване на нарастващото търсене. Затова горепосоченият аргумент беше отхвърлен.

(62)

Извън това се пледира, че повечето норвежки износители купуваха също така и пъстърва с тегло по-малко от 1,2 kg, чрез което те целяха по-ниски цени там, където е възможно, което би могло да повлияе върху анализа на вредата. Като се има предвид всичко това, следва да се отбележи, че според резултатите на разследването нито едно от привлечените в представителната извадка предприятия, на които се падаха около 40 % от общия износ от Норвегия през ПР, не продаваше пъстърва с такова тегло. От това може да се направи изводът, че съответните количества, доколкото са били налични, бяха незначителни и поради това не въздействаха съществено върху анализа. Затова аргументът беше отхвърлен.

(63)

При липса на друга информация и като се взеха предвид всички коригирани числа за стопанските индикатори, констатациите под съображения от 80 до 98 от временния регламент се потвърдиха.

(64)

Само двама от привлечените в представителната извадка производители на Общността прилагаха продукт от същия вид за собствена употреба и нямаше никакви данни за това, че продукт от същия вид е бил преработен от други производители на производството на Общността. Що се отнася до печалбите, които производството на Общността постигна между 1999 г. и 2001 г., невероятно е, че собствената употреба е оказала значително влияние върху положението на производството на Общността. Изводите, които бяха направени в горепосочения анализ на положението на производството на Общността, не би следвало да се променят поради собствената употреба.

(65)

През анализирания период количеството на вноса на ниски цени от Норвегия и от Фарьорските острови се повиши значително. Техният пазарен дял нарасна от 3,8 % на 16,7 %. Забележително е, че нарастването на вноса от Норвегия и от Фарьорските острови и падането на цените между 2001 г. и ПР бяха особено силно изразени. Внесените количества се увеличиха през този период до четири-пет пъти и вносните цени паднаха с 34 % и бяха през ПР между 7,3 % и 28,4 % под продажбените цени на производството на Общността (които надхвърляха само точката break-even). Това може да се разглежда във връзка с развитието на рентабилността на производството на Общността, което настъпи след първия регрес през 2001 г. и през ПР стигна до нулата.

(66)

Относно аргумента, че развитието на някои от посочените индикатори на вредата са протекли положително през ПР и затова от тях не може да се направи извод за вредата, най-напред следва да се отбележи, че съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент никой от посочените в този член стопански фактори и индекси не бяха от решително значение при определянето, дали производството на Общността е претърпял значителна вреда. Много по-важно е, че някои стопански фактори, които влияят върху положението на производството на Общността, като например продукция, производствен капацитет и използване на капацитета както и производителност и инвестиции се развиваха положително през анализирания период, но нямаха желаните положителни въздействия. Въпреки растящия пазар и повишеното търсене, фактически производството на Общността загуби пазарни дялове и достигна поради ниските цени през ПР почти границата на загубата, при което горепосочените положителни развития не можаха да компенсират повече това.

(67)

Като се вземат предвид всички посочени фактори, се установи, че производството на Общността е претърпяло значителна вреда.

(68)

Пледира се, че подбиването на цените от норвежките износители не би следвало да се разглежда като значимо и увреждащо за производството на Общността. С оглед на това най-напред следва да се отбележи, че установеното подбиване на цените с оглед на специфичните свойства на разглеждания продукт е значително: сьомгите се смятат за суровина, която чувствително реагира на колебанията на цените. Извън това производството на Общността е силно раздробено и поради това не може да наложи собствени цени на пазара. Тези фактори взети заедно показват ясно какви вредни влияния е имала определената разлика в подбиването на цените върху производството на Общността.

(69)

По-нататък се пледира, че ПР съвпада с времето, през което на световния пазар на пъстърва е господствало временно и циклично обусловено неравновесие между търсене и предлагане. Тъй като инвестиционните решения бяха взети две до три години преди пускането на продукта на пазара, стабилността на цените не е достатъчно гарантирана. Временни стеснения на пазара водят до нарастване на цените, при което едно свръхпредлагане би предизвикало противоположния ефект поради влачещото се търсене.

(70)

В тази връзка следва да се отбележи, че цените през анализирания период при извънредно високо търсене и съответна оскъдица на пазара на Общността би следвало собствено да се повишат, защото цената на потреблението в условията на голямо търсене се покачва. Вместо това през 2001 г. и през ПР се наблюдаваше силно пропадане на цените, което при липса на други обяснения е натоварило дъмпинговия внос от Норвегия и от Фарьорските острови.

(71)

По-нататък се направи възражението, че при дъговидните пъстърви се касае за суровина, чиито световни цени би следвало да се определят на най-важния пазар — Япония и цените на Общността би следвало да се ориентират по тези цени, които по същото време значително паднаха. Тук би следвало да се отбележи, че според информацията, предоставена от норвежката федерация за морска храна, относно цените на японската търговия на едро, за замразена норвежка дъговидна пъстърва от 1997 г. до 2003 г. цените на японския пазар, при отчитане на колебанията, обусловени от нестабилния курс, непрекъснато падаха по време на анализирания период. Аргументът, според който световните цени на дъговидната пъстърва се определят на японския пазар, не се потвърди от резултатите на разследването. Действително, през ПР в Общността, подобно на Япония, се е наблюдавал крах на цените, през 1999 г. цените се запазиха обаче на едно приемливо ниво и се покачиха дори през 2000 г., обратно на цените в Япония. През същия период от време вносът от Норвегия и от Фарьорските острови следваше същата тенденция както цените в Общността, обаче те се променяха в количествено отношение на едно по-ниско ниво. Едва през 2001 г., когато цените на японския пазар достигнаха едно ниско ниво, се отбеляза скокообразно покачване на дъмпинговия внос от Норвегия и от Фарьорските острови в Общността и обемът на вноса се покачи три пъти спрямо 2000 г. Това покачване се дължи пряко на обстоятелството, че една част от производственият излишък, който беше предназначен за провалящия се между другото японски пазар, беше прехвърлен на пазара на Общността. Поради тази причина аргументът се отхвърля.

(72)

Тъй като никакви други нови информации относно причината за вредата не бяха представени, се потвърдиха констатациите и изводът под съображения от 109 до 120 от временния регламент.

(73)

След налагането на временните мерки някои съюзи на рибопреработвателни предприятия изразиха своето становище, в което се произнесоха против мерките. С оглед на това им се изпрати въпросник с молба да отговорят на въпросите, на чиято основа се провериха предполагаемите икономически влияния на антидъмпинговите мерки върху тези страни. Една страна отговори на въпросника и изпрати информация за седем от своите членуващи предприятия. На основата на тази консолидирана информация за седемте предприятия се направи изводът, че икономическите въздействия на антидъмпинговите мерки върху рибопреработвателните предприятия са били незначителни. Затова тяхното възражение беше отхвърлено.

(74)

Една страна направи възражението, че разглеждания продукт от Норвегия е била от по-високо качество и с налагането на окончателните мерки би се ограничило снабдяването с качествен продукт от Норвегия. Това би имало неблагоприятно въздействие върху засегнатите вносители и потребители, защото цените поради ограниченото предлагане от Норвегия биха се увеличили. Най-вероятно тези влияния биха се проявили особено силно през летните месеци и ранната пролет, когато предлагането от Финландия е оскъдно. Извън това норвежките извършващи износ производители в резултат от налагането на антидъмпингови мерки биха се отклонили трайно от пазара на Общността към други пазари, което би се отразило неблагоприятно върху вносителите и потребителите в Общността.

(75)

Различията в качеството при различните типове от разглеждания продукт бяха взети предвид и бяха разследвани като такива при изчисляване на дъмпинга и при анализа на вредата. Що се отнася до покачването на цените в Общността поради оскъдното предлагане от Норвегия, следва да се отбележи, че антидъмпинговите мита служат за възстановяване на лоялната конкуренция, а не на опразването на пазарите на Общността. Относно въздействията на мерките на финландския пазар поради ограниченото снабдяване особено през летните месеци се установи, че финландският пазар се разглежда не като изолиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от основния регламент. Поради това и условията за предлагане и търсене се определят на плоскостта на пазара на Общността, на който норвежкият внос конкурира продукта на производителите на Общността. Що се касае до възможността на експортиращите производители от Норвегия да изнасят продукта при ниско предлагане от Финландия също така и през летните месеци, тук става дума за едно предимство при сравнението. Ако едно такова предимство действително следва да съществува, то остава незасегнато от налагането на антидъмпингови мерки и би било от полза на производителите износители от Норвегия и в бъдеще.

(76)

Същата страна пледира, че от налагането на временните мерки износът на дъговидна пъстърва от Норвегия в Общността спрямо същия период от време през 2002 г. било намаляло с около 60 %. Този регрес в предлагането би продължил вероятно и в бъдеще като се има предвид регресивното производство на дъговидна пъстърва в Норвегия, в ущърб на вносителите, на преработвателната индустрия и на потребителите в Общността.

(77)

Тук най-напред следва да се отбележи, че антидъмпинговите мерки целят възстановяването на лоялната конкуренция, а не изтощаването на пазара на Общността. В тази връзка е важно да се отбележи, че вносът остана на нивото на годините 1999 и 2000, т.е. вносът се движи на същото ниво както преди растежа, причинен скокообразно от дъмпинговия внос през 2001 г. Що се отнася до регресивното производство в Норвегия, не се представиха никакви доказателства за това, че това развитие би продължило трайно. Извън това пазарът на Общността не би бил изобщо засегнат от този регрес, ако състоянието на снабдяване към момента на износа на продуктите на други експортни пазари има по-малко преимущества, отколкото пазара на Общността. Поради тази причина аргументът се отхвърля.

(78)

Повечето съюзи на рибопреработвателни предприятия пледираха, че при определяне на таксите не е било взето предвид обстоятелството, че е имало различни пазарни сегменти (за цяла риба, рибни филета, рибен хайвер и пушена риба) и че образуването на цената в тези сегменти е различно. Извън това отглежданата в Норвегия в солена вода дъговидна пъстърва заема едно специално положение на пазара и чрез ограничаването на достъпа за продукти с този специфичен произход по пътя на по-високо мито би се попречило на свободната конкуренция.

(79)

Срещу това възражение най-напред се отбелязва, че пушени пъстърви и хайвер не са предмет на това разследване. Що се отнася до целите риби и рибни филета, те се разглеждат като различни типове на разглеждания продукт и като такива се разследват при изчисляването на дъмпинга и анализа на вредата. Затова се държеше сметка също така и за различното образуване на цената в различните пазарни сегменти. Що се отнася до специфичния произход на продукта, разследването показа, че експортираните от Норвегия и от Фарьорските острови продукти и продаваните от производителите на Общността продукти са били от един и същи род от гледна точка на всички съществени материални свойства и употреби.

(80)

По-нататък се пледира, че евтини големи пъстърви, които най-често идват от финландското производство, биха се продавали предимно като цели риби или рибни филета на потребителския пазар, докато преработвателната индустрия е използвала по-малко тази продукт. Този аргумент не беше опроверган със съответните доказателства. Обратно, на основата на предоставената от кооперативните производители във Финландия информация не само се установи, че те сами са продавали своята продукция и на преработвателната индустрия, но и че те сами са преработвали частично разглеждания продукт, преди да я продадат на пазара. Извън това от установеното значително подбиване на цените чрез вноса от Норвегия и от Фарьорските острови следва изводът, че евтиният внос от Норвегия и Фарьорските острови поради своята ниска цена е бил атрактивен за преработвателната индустрия. Затова аргументът се отхвърли.

(81)

По-нататък се пледира, че цените за пъстърва на пазара на Общността се покачиха след ПР и с това беше постигнат края на фазата на евтините цени и че цените за кратко би следвало да се задържат на едно сравнително високо ниво. Към това най-напред се отбелязва, че съгласно обичайния подход на Общността информации, които се отнасят до време след периода на разследване се вземат предвид, когато са открити, безспорни и трайни. Това развитие на цените обаче не беше опровергано и не се представи никаква информация, която би ни дала основание да заключим, че се касае за едно трайно развитие. Макар цените според резултатите на разследването фактически да се повишиха след ПР, това обстоятелство само по себе си не казва още нищо за бъдещото развитие на цените, което се подчинява на равновесието между търсене и предлагане. В тази връзка следва да се вземе предвид, че търсенето в противоречие с предлагането може много трудно да се предскаже, тъй като пазарът е изложен на влиянието на твърде много и противоречиви фактори, които си влияят взаимно и които биха могли да доведат до колебания в цените. Във всеки случай не бяха предоставени информации, които биха дали опора да се опровергае оценката на тези два фактора. Затова аргументът беше отхвърлен.

(82)

По-нататък се изтъкна, че митото върху вноса би довело до покачване на цените и с това преработвателната индустрия би била принудена да ползва други видове риба, като например сьомга, а не пъстърва, поради което рибовъдите в Общността биха имали затруднения да се пренастройват на други видове. Затова се твърдеше, че антидъмпинговите мерки не са в интерес на производителите.

(83)

Що се отнася до покачването на цените, антидъмпинговите мерки в действителност са насочени към това да попречат на дъмпинговите цени и по този начин да отстранят вредоносното влияние на дъмпинга върху производството на Общността. Що се отнася до заменимостта на пъстървата и сьомгата и разликата в цените между тези два продукта, не може да се изключи, че пъстървата действително идва на мястото на сьомгата. Докато едно покачване на цените ще помогне на производството на Общността отново да получава печалба, биха могли други, незасегнати от мерките производители както и производството на Общността по пътя на по-голямо натоварване на производствения капацитет да повиши своето предлагане, което ще противостои на търсенето и би следвало да се раздвижи на едно по-ниско ценово ниво. Едно заместване чрез сьомга би имало между другото същите влияния върху цените. Като обобщение следва да се отбележи, че антидъмпинговото мито е насочено към възстановяването на условията на лоялната конкуренция, докато цените бъдат определени чрез механизмите на пазара.

(84)

Страна, която застъпваше интересите на сдруженията на потребителите, указа, че липсващата реакция от нейна страна не би следвало да се тълкува като липса на интерес, а съвсем обратно, указва на това, че влиянията на някои антидъмпингови мерки върху потребителите са ограничени. Тя поиска съответна промяна на съображение 117 от временния регламент. Институциите приеха това твърдение за сведение. При липса на опорни доказателства констатациите в интерес на Общността във временния регламент остават обаче непроменени.

(85)

Съюзът на финландската индустрия за хранителни продукти и напитки изрази становище, което обаче не можа да се вземе предвид за целите на окончателното изяснение на случая, защото съюзът пропусна да се заяви сам като заинтересована страна в сроковете, определени в съобщението за започване на процедурата, респ. в рамките на срока, установен в член 2 от временния регламент. Освен това членовете на съюза, които сътрудничеха на разследването, отхвърлиха изрично твърденията на съюза.

(86)

Тъй като не се представиха по-нататък нови информации за интереса на Общността, констатациите и изводът под съображения от 109 до 120 от временния регламент се потвърдиха.

(87)

Имайки предвид заключенията за дъмпинг, вреда, причинно-следствена връзка и интерес на Общността, следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки, за да се попречи на едно по-нататъшно увреждане на производството на Общността чрез дъмпингов внос от Норвегия и от Фарьорските острови.

(88)

С помощта на обяснения в съображения от 121 до 125 от временния регламент метод се определи ниво на отстраняването на вредата, за да може да се установи размерът на окончателно въведените мерки.

(89)

Норвежките служби твърдяха, че нормалната разлика на печалбата от 12 % е твърде висока. Анализираният период не е бил представителен за една нормална ситуация на конкуренция, тъй като цените и разликите в печалбата през тези години в сравнение със средното число според виждането на норвежкия стопански отрасъл са били особени високи.

(90)

Най-напред следва да се отбележи, че този аргумент не беше опроверган чрез доказателства. Извън това силният срив на цените на норвежките пъстърви на японския пазар (съображение 71) би следвало да е оказало значително въздействие върху разликите в печалбата на норвежкия стопански отрасъл през анализирания период. На пазара на Общността не се наблюдава един такъв срив в цените преди внезапното покачване на дъмпинговия внос, т.е. тогава, когато господстваха нормални условия за конкуренция. Затова аргументът, според който анализираният период не е репрезентативен за една нормална конкурента среда, се отхвърля.

(91)

На основата на ревизираните числа за рентабилността на производството на Общността (съображение 55) разликата в печалбата от 10 %, която производството на Общността би могъл да постигне без увреждащ дъмпинг, се смята за неуместна.

(92)

Една страна пледира, че различните качества на равностойната продукт в Общността не са взети надлежно предвид, което е довело до несъобразяване с целевите цени.

(93)

Разследването показа, че при някои бизнес процеси на основата на липсващи интерпретации на определени фактури действително са се промъкнали измамници на плоскостта на качеството. Затова всички отнасящи се до това констатации следваше да се коригират, а разликите в подбиването на цените и вредата следваше да бъдат преизчислени. Освен това се направиха корекции за контингентите от Фарьорските острови, на които е предоставено освобождаване от мито.

(94)

На тази основа се получиха следните нови нива на отстраняване на вредите

(95)

Тъй като не се представиха други становища, описаният метод в съображения от 121 до 125 от временния регламент за определяне на нивото за отстраняване на вредите се потвърди.

(96)

В светлината на гореизложеното и съгласно член 9, параграф 4 от основния регламент се налагат окончателни антидъмпингови мерки срещу импорта с произход в Норвегия и Фарьорските острови. Размерът на мерките следва да зависи от разликите във вредите, респ. дъмпинговия марж, според това, кои са по-ниски. Няма причина тези мерки, както вече и временните мерки, да се въведат във формата на адвалорно мито.

(97)

Комисията след налагането на окончателните мерки ще наблюдава развитието на пазара и специално влиянието на разширяването върху пазара на Общността и при случай ще предлага промени при прилагането на мерките.

(98)

С оглед размера на установения дъмпингов марж и размера на вредата на производството на Общността се смята за необходимо да се събират окончателно задължения, обезпечени чрез наложеното с временния регламент временно антидъмпингово мито до размера на окончателното мито. Ако окончателното мито е по-високо от временното мито, само сумите обезпечени до размера на временното мито следва да бъдат събрани окончателно.

(99)

Заедно с исканията за прилагане на индивидуални за предприятията антидъмпингови митнически ставки (напр. в резултат на промяна на фирмата или създаване на нови производствени или продажбени места) следва незабавно да се уведоми Комисията (4) и да ѝ се предостави цялата информация по съществото на случая и специално за промяна на дейността на предприятието, намираща се във връзка с промяната на фирмата или с новите производствени или продажбени места в областта на производството и на вътрешните и експортните продажби. Комисията ще измени при случай съответно Регламента след консултации с Консултативния комитет и ще актуализира списъка на предприятията, за които важат индивидуални митнически ставки.

(100)

С Регламент (ЕО) № 117/2004 от 23 януари 2004 г. за промяна на временния регламент Комисията прие гаранциите на двама експортиращи производители от Фарьорските острови. Причините за приемане на тези гаранции са изложени в този Регламент. Съветът признава, че увреждащите въздействия на дъмпинга се отстраняват чрез задълженията. Освен това предприятията ще предоставят на Комисията регулярно изчерпателна информация за техния експорт в Общността, за да може Комисията да контролира гаранциите ефективно. При тези обстоятелства се изхожда от това, че е ограничена опасността от заобикаляне на уговорените гаранции.

(101)

Указва се, че при едно предполагаемо или доказано нарушение на гаранциите или при оттегляне на гаранцията съгласно член 8, параграфи 9 и 10 от основния регламент може да се въведе антидъмпингово мито,