31998R0012

19971211

Регламент (ЕО) № 12/98 на Съвета

от 11 декември 1997 година

относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват вътрешни автомобилни пътнически транспортни услуги в границите на държава-членка

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [2],

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189в от Договора [3],

(1) като има предвид, че Регламент (EИO) № 2454/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. установява условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват вътрешни автомобилни пътнически транспортни услуги в границите на държава-членка [4], е обявен за нищожен с решение на Съда на Европейските общности от 1 юни 1994 г. [5];

(2) като има предвид, че съгласно член 75, параграф 1, буква б) от Договора, създаването на обща транспортна политика предполага, inter alia, определяне на условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват вътрешни автомобилни пътнически транспортни услуги в границите на държава-членка;

(3) като има предвид, че въпросната разпоредба предполага премахването на всички ограничения спрямо превозвачи, извършващи споменатите услуги, които се основават на националност или на факта, че са установени в държава-членка, различна от тази, в която се извършва услугата;

(4) като има предвид, че превозвачите, извършващи споменатите услуги, би следвало да се подчиняват на сходни системи, така че да се намали неравнопоставеността в условията на конкуренция, дължаща се на националност или на държавата на установяване на превозвачите и по този начин да се спомогне за постепенното сближаване на законодателствата;

(5) като има предвид, че определенията на различните транспортни услуги, извършвани с автомобилен или автобусен транспорт, би следвало да са същите като тези, приети в контекста на международния транспорт;

(6) като има предвид, че на превозвачите, установени извън държава-членка, би следвало да бъде разрешено да извършват определени видове автобусни услуги, като се отчитат специфичните особености на всеки вид услуга;

(7) като има предвид, че би следвало да се установят разпоредбите, приложими за каботажни транспортни операции;

(8) като има предвид, че разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г., относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги [6] се прилагат в случаите, когато с оглед на разпоредбата за специалните редовни услуги, превозвачите командироват работници, които имат трудови взаимоотношения с въпросните превозвачи, от държавите-членки, където те работят по принцип;

(9) като има предвид, че когато се касае за редовни пътни услуги, които са част от международния транспорт, което изключва градския и извънградския транспорт, би следвало да са обект на каботаж, при който трябва да се спазват определени условия, по-специално законодателството на държавата-членка домакин;

(10) като има предвид, че би следвало да бъдат приети разпоредбите с цел предприемане на действия в случаи на сериозни нарушения в засегнатите транспортни пазари;

(11) като има предвид, че би следвало да се основе консултативен комитет със задачата да съдейства на Комисията при съставяне на документите, свързани с каботажни транспортни операции под формата на нередовни услуги и да съветва Комисията за предпазните мерки;

(12) като има предвид, че е желателно държавите-членки да си съдействат с оглед действителното прилагане на настоящия регламент, по-специално по отношение на санкциите, приложими в случаи на нарушения;

(13) като има предвид, че държавите-членки са отговорни за вземането на мерки за прилагане на настоящия регламент;

(14) като има предвид, че наблюдението и контролът на ефективността на прилагане на настоящия регламент би следвало да бъдат извършвани посредством доклад, който се предава от Комисията;

(15) като има предвид, че гореспоменатото решение на Съда на Европейските общности, което обяви за нищожен Регламент (ЕИО) № 2454/92, поддържа действието на регламента, докато Съветът приеме ново законодателство в съответната област; като има предвид, че настоящият регламент няма да бъде прилаган преди осемнадесетия месец след влизането му в сила; като има предвид, че в такъв случай трябва да се счита, че обявеният за нищожен регламент ще продължава да е в сила, докато настоящият регламент не бъде напълно изпълнен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

На всеки превозвач, който извършва автомобилни пътнически транспортни услуги за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение и който притежава лиценза на Общността, предвиден в член 3а от Регламент (ЕИО) 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус [7], се разрешава съгласно условията, предвидени в настоящия регламент, и без дискриминация на базата на националност или място на установяване, временно да извършва международни автомобилни пътнически услуги за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение в друга държава-членка, по-долу наричана "държава-членка домакин", без от него да се изисква да има седалище или друго установяване във въпросната държава.

Такива транспортни услуги по-долу са наричани "каботажни транспортни операции".

Член 2

За целите на настоящия регламент:

1. "редовни услуги" означава услуги за предоставяне на превоз на пътници през определени интервали от време по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране. Редовните услуги са достъпни за всички, като, когато е необходимо, подлежат на задължителна резервация.

Редовността на услугата не се влияе от изменения в оперативните условия.

2. "специални редовни услуги" означава извършване на редовни услуги на конкретни групи пътници приоритетно пред други пътници, през определени интервали от време, по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране.

Специалните редовни услуги включват:

а) превоз на работници между дома и работното им място;

б) превоз до и от учебното заведение на ученици и студенти;

в) превоз на военнослужещи и техните семейства от домовете до района на казармите.

Фактът, че специалната услуга може да се променя според нуждите на използващите я, не променя статута ѝ на редовна услуга.

3. "нередовни услуги" означава услуги, които не попадат в определението за редовни услуги и чиято основна характеристика е, че извършват превози на групи, събрани по инициатива на клиент или на самия превозвач. Подобни услуги не губят статута си на нередовни, ако причината за това е единствено, че се извършват на определени интервали;

4. "превозни средства" означава моторни превозни средства, които, поради вида конструкция и оборудване, са подходящи за превозване на повече от девет души — включително шофьора — и са предназначени за тази цел.

Член 3

Каботажни транспортни операции са разрешени за следните видове услуги:

1. специални редовни услуги, при условие че са обезпечени с договор сключен между организатора и превозвача;

2. нередовни услуги;

3. редовни услуги, при условие че се извършват от превозвачи, установени извън държава-членка домакин по време на редовна международна услуга в съответствие с Регламент (ЕИО) № 684/92.

Каботажни транспортни операции не могат да се извършват извън рамките на тези международни услуги.

Градските и извънградските услуги са извън обхвата на тази точка.

"Градски и извънградски услуги" означава транспортни услуги, които задоволяват нуждите на градския център или градските квартали, както и нуждата от транспорт между тях и обграждащите ги крайградски зони.

Член 4

1. Извършването на каботажните транспортни операции, посочени в член 3, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се подчинява на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са в сила в държавите-членки по отношение на следните области:

а) тарифи и условия, уреждащи транспортния договор;

б) маса и размери на пътните превозни средства. Масата и размерите могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата-членка по регистрация на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят техническите стандарти, зададени в свидетелството за съответствие;

в) изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;

г) периоди на шофиране и почивка;

д) данък добавена стойност (ДДС) върху транспортните услуги. В тази област член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа [8], се прилага за превозите, посочени в член 1 от настоящия регламент.

2. Освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, каботажните транспортни операции, които са част от транспортните услуги, предвидени в член 3, параграф 3, се подчиняват на съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби, които са в сила в държавата-членка домакин, касаещи разрешителни, тръжни процедури, обслужвани пътища и редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.

3. Техническите стандарти за конструкция и оборудване, на които превозните средства, използвани за извършване на каботажни транспортни операции, трябва да отговарят, са стандартите, определени за превозни средства, които се използват за извършване на международен транспорт.

4. Националните разпоредби, посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат от държавите-членки спрямо превозвачи, установени извън държава-членка при същите условия като тези, прилагани спрямо техните собствени граждани, за да може ефективно да се избегне всякакъв вид пряка или непряка дискриминация на основата на националност или място на установяване на превозвача.

5. Ако, изхождайки от опита, се вземе решение, че списъкът на области, обезпечени от разпоредбите на държавата-членка домакин, посочени в параграф 1, трябва да се измени, Съветът извършва това с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

Член 5

Лицензът на Общността или заверено копие от него се държи в самото превозно средство и при поискване се показва на упълномощен инспектиращ служител.

Член 6

1. Извършването на каботажни транспортни операции под формата на нередовни услуги се обезпечава от контролен документ — пътен лист — който трябва да се държи в самото превозно средство и при поискване да се показва на упълномощен инспектиращ служител.

2. Пътният лист, чийто образец се приема от Комисията в съответствие с процедурата по член 8, съдържа следната информация:

а) местата на отпътуване и местоназначение на услугата;

б) датата на отпътуване и датата, на която услугата приключва.

3. Пътният лист се доставя в заверени от компетентния орган или агенция кочани в държавата-членка на установяване. Образецът за кочана с пътни листове се приема от Комисията в съответствие с процедурата по член 8.

4. В случай на специални редовни услуги договорът, сключен между превозвача и организатора на транспорта, или заверено копие на договора се използват като контролни документи.

Освен това, пътният лист се попълва във вид на месечен отчет.

5. Използваните пътни листове се предават на компетентния орган или агенция в държавата-членка по установяване в съответствие с процедурите, определени от този орган или агенция.

Член 7

1. В края на всяко тримесечие и в рамките на три месеца, които могат да бъдат намалени от Комисията на един месец в случая, предвиден в член 9, компетентният орган или агенция във всяка държава-членка предава на Комисията данните относно каботажните транспортни операции под формата на специални редовни и нередовни услуги, извършени през въпросното тримесечие от местни превозвачи.

Предадената информация е под формата на таблица, съответстваща на образеца, приет от Комисията в съответствие с процедурите по член 8.

2. Веднъж годишно компетентните органи в държавата-членка домакин изпращат на Комисията статистика за броя разрешителни за каботажни транспортни операции под формата на редовни услуги, посочен в член 3, параграф 3.

3. Комисията възможно най-скоро изпраща на държавите-членки обобщени отчети, съставени на базата на информацията, предадена по параграф 1.

Член 8

В случай на позоваване на процедурите, предвидени в настоящия член, Комисията се подпомага от консултативния комитет, посочен в член 10.

Представителят на Комисията предава на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът трябва да излезе със становище по проекта в рамките на срок, който председателят може да определи според спешността на въпроса, ако е необходимо, и чрез гласуване.

Становището се записва в протокола на заседанието; допълнително, всяка държава-членка има право да изиска позицията ѝ да бъде записана в протокола.

Комисията се съобразява максимално със становището, представено от комитета. Комисията уведомява комитета за начина, по който се съобразява със становището му.

Член 9

1. В случай на сериозно затруднение на пазара на транспортни услуги в даден географски район вследствие или поради утежняване от страна на каботажа, всяка държава-членка може да отнесе въпроса до Комисията с оглед приемане на предпазни мерки и да предостави на Комисията необходимата информация и да я уведоми за мерките, които смята да вземе спрямо местните превозвачите.

2. За целите на параграф 1:

- "сериозно затруднение на вътрешния пазар на транспортни услуги в даден географски район" означава появата на специфични за този пазар проблеми, при които има сериозен или потенциално траен излишък на предлагане спрямо търсенето, което представлява заплаха за финансовата стабилност и оцеляването на значителен брой пътно-транспортни предприятия,

- "географски район" означава район, представляващ част от/или цялата територия на държавата-членка, или включващ част или цялата територия на други държави-членки.

3. Комисията оценява ситуацията и след консултация с консултативния комитет, посочен в член 10, взима решение в рамките на един месец от получаване на искането от въпросната държава-членка, дали са необходими предпазни мерки, и ако такива са необходими, ги приема.

Мерките, постановени в съответствие с настоящия член, остават в сила за период, който не надхвърля шест месеца, като действието им може да бъде подновено еднократно за същия период.

Комисията незабавно уведомява държавата-членка и Съвета за всяко решение, взето съгласно този параграф.

4. Ако Комисията реши да предприеме предпазни мерки относно една или повече държави-членки, от компетентните органи на засегнатите държави-членки се изисква да предприемат равностойни по значение мерки спрямо местните превозвачи и да уведомят Комисията за това.

Тези мерки започват да се прилагат не по-късно от същата дата, от която започват да се прилагат предпазните мерки, постановени от Комисията.

5. Всяка държава-членка може да сезира Съвета относно решението на Комисията, както е посочено в параграф 3, в срок от тридесет дни след уведомяването.

Съветът, с квалифицирано мнозинство, в 30-дневен срок от сезирането, или в случай на сезиране от няколко държави-членки, в рамките на 30-дневен срок от първото сезиране може да вземе ново решение.

Условията за валидност, предвидени в параграф 3, втора алинея, се прилагат за решението на Съвета.

Компетентните органи на засегнатите държави-членки са задължени да вземат равностойни по значение мерки спрямо местни превозвачи и да уведомят Комисията за това.

Ако Съветът не вземе решение в рамките на срока, предвиден в алинея втора, решението на Комисията остава окончателно.

6. В случаите, когато Комисията смята, че действието на мерките, предвидени в параграф 3, трябва да бъде удължено, тя отправя предложение до Съвета, който взима решение с квалифицирано мнозинство.

Член 10

1. Комисията се подпомага от консултативен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

Комитетът, в съответствие с процедурите, предвидени в член 8, съдейства на Комисията в съставянето на образец за пътните листове, кочана за пътни листове и таблицата, посочени в членове 6 и 7.

2. Освен това, задачите на комитета включват консултиране на Комисията относно:

- всяка молба от страна на държава-членка по член 9, параграф 1,

- мерки, взети относно сериозното затруднение на пазара, посочено в член 9 и, по-специално, практическото им прилагане.

3. Комитетът изработва свой процедурен правилник.

Член 11

1. Държавите-членки си съдействат за прилагането на настоящия регламент.

2. Без да се засяга възможността за наказателно преследване, държавите-членки домакини могат да налагат санкции на превозвачи, установени извън държавата-членка, извършили нарушения на настоящия регламент или на общностни или национални разпоредби в областта на транспорта на нейна територия във връзка с каботажна транспортна операция.

Глобите се налагат на недискриминационен принцип и в съответствие с параграф 3.

3. Санкциите, предвидени в параграф 2, могат, inter alia, да са под формата на предупреждения или, в случай на сериозни или многократни леки нарушения, временна забрана за извършване на каботажни транспортни операции в рамките на територията на държавата-членка домакин, където е извършено нарушението.

В случай, че е представен фалшифициран лиценз на Общността, фалшифицирано разрешително или фалшифицирано заверено копие на разрешително, фалшифицираният документ се изземва незабавно и, когато е необходимо, се препраща на компетентния орган в държавата-членка на установяване на превозвача.

4. Компетентните органи на държавата-членка домакин уведомяват компетентните органи в държавата-членка на установяване за отбелязаните нарушения и за всички наложени на превозвача санкции и могат, в случаи на сериозно нарушение или на многократни леки нарушения, същевременно да изпратят и искане за налагане на наказание.

В случаи на сериозно нарушение или на многократни леки нарушения, компетентните органи на държавата-членка на установяване взимат решение дали на въпросния превозвач да бъде наложена съответната санкция; тези органи взимат предвид всяка вече наложена на съответния превозвач санкция в държавата-членка домакин и установяват дали вече наложените на превозвача санкции като цяло са пропорционални на извършените нарушения или нарушения, довели до съответните наказания.

Санкцията, наложена от компетентните органи на държавата-членка на установяване, след консултация с компетентните органи на държавата-членка домакин, може да стигне и до трайно отнемане на разрешително за упражняване на професията на автомобилен превозвач на пътници.

Компетентните органи на държавата-членка на установяване могат също така, съгласно вътрешното законодателство, да предадат съответния превозвач пред компетентен държавен съд.

Те уведомяват компетентните органи на държавата-членка домакин за решенията, взети по настоящия параграф.

Член 12

Държавите-членки гарантират, че превозвачите могат да обжалват пред съда всяка административна санкция, която им е наложена.

Член 13

1. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета преди 30 юни 1998 г. относно резултатите от прилагането на Регламент (ЕИО) № 2454/92 и функционирането на редовните услуги в държавите-членки.

2. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 31 декември 1999 г. относно прилагането на настоящия регламент и, по-специално, на влиянието, което каботажните транспортни операции оказват върху пазара на вътрешни транспортни услуги.

Член 14

Държавите-членки въвеждат в сила своевременно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за изпълнението на настоящия регламент. Те информират Комисията за това.

Член 15

Настоящият регламент влиза в сила на първия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Регламентът се прилага от 11 юни 1999 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 11 декември 1997 година.

За Съвета

Председател

M. Delvaux-Stehres

[1] ОВ С 60, 29.2.1996 г., стр. 10, и ОВ С 124, 21.4.1997 г., стр. 73.

[2] ОВ C 30, 30.1.1997 г., стр. 40.

[3] Становище на Европейския парламент от 28 ноември 1996 г. (ОВ C 380, 16.12.1996, стр. 35), Обща позиция на Съвета от 14 април 1997 г. (ОВ C 164, 30.5.1997, стр. 17) и Решение на Европейския парламент от 16 юли 1997 г. (ОВ C 286, 22.9.1997 г., стр. 84).

[4] ОВ L 251, 29.8.1992 г., стр. 1.

[5] Съдебно решение от 1 юни 1994 г., Дело С-388/92, Европейски парламент срещу Съвета (СЕО 1994 г., стр. I-2081).

[6] ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

[7] ОВ L 74, 20.3.1992 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 11/98 (ОВ L 4, 8.1.1998 г., стр. 1).

[8] ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 96/95/ЕИО (ОВ L 338, 28.12.1996 г., стр. 89).

--------------------------------------------------