16.12.1993

BG XM XM XM

L 056/50

---

ПРИЕМАНЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

относно приложимостта на carnets de passage en douane (карнетите за преминаване през митница) и на карнети CPD във връзка с пътните превозни средства за търговско ползване

За целите на прилагането на Митническата конвенция за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване (Женева, 1956 г.), Общността нотифицира Генералния секретар на Организацията на обединените нации, че приема резолюцията на Организацията на обединените нации за приложимостта на carnets de passage en douane и на карнети CPD във връзка с пътните превозни средства за търговско ползване.

Общността ще прилага резолюцията в рамките на своите връзки с договарящите се страни по някоя от конвенциите, посочени в тази резолюция, които също така са я приели.

Общността също така ще прилага Препоръката от 25 юни 1992 г. на Съвета за митническо сътрудничество относно приемането на карнет CPD по отношение на временното допускане (1), дотолкова, доколкото посочената препоръка се отнася за пътните превозни средства за търговско ползване.

Текстът на резолюцията следва по-долу.

---

(1)  ОВ L 289, 24.11.1993 г., стр. 42.

---

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

от 2 юли 1993 година

относно приложимостта на carnets de passage en douane и на карнет CPD във връзка с пътните превозни средства за търговско ползване

На вниманието на договарящите се страни по Митническата конвенция за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване от 1956 година (18 май 1956 година)

РАБОТНАТА ГРУПА НА ЕИО И ООН ПО МИТНИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ТРАНСПОРТА,

КАТО ПРИПОМНЯ разпоредбите на член 8, параграф 1 от Митническата конвенция за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване (18 май 1956 г.), оттук нататък наричана „Конвенция за превозните средства от 1956 г.“,

КАТО ПРИПОМНЯ, че в приложение 1 към настоящата конвенция се съдържа образец на документ за временен внос (carnets de passage en douane), който следва да се използва за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване, и че този образец, както и условията за неговото използване, са практически идентични с тези на документите за временно допускане (карнет CPD), определени в Митническата конвенция за временно допускане, приложение А, допълнение II (оттук нататък наричана „Истанбулска конвенция“),

КАТО ОТБЕЛЯЗВА, че издаващите и гарантиращите асоциации, действащи в съответствие с Конвенцията за превозните средства от 1956 г., са същите като тези в рамките на Истанбулската конвенция,

КАТО ОСЪЗНАВА необходимостта да се осигури безпроблемно преход от Конвенцията за превозните средства от 1956 г. към приложение В към Истанбулската конвенция, и да не се допусне издаващите и гарантиращите асоциации да срещнат затруднения,

КАТО ОЦЕНЯВА стремежа на издаващите и гарантиращите асоциации, които упражняват своята дейност в рамките на Конвенцията за превозните средства, да окажат съдействие на съответните гаранционни и издаващи вериги, по отношение на пътните моторни превозни средства за търговско ползване и ремаркетата, в съответствие с разпоредбите на приложения А и В към Истанбулската конвенция и с ангажимента, поет от тях, да обезпечават карнети CPD, посочени в двете конвенции,

ПРЕПОРЪЧВА договарящите се страни по Конвенцията за превозните средства от 1956 г., които приемат карнет за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване, да приемат както образеца на карнет, посочен в приложение 1 към Конвенцията за превозните средства, така и документите за временно допускане (карнет CPD), посочени в Истанбулската конвенция, допълнение II към приложение А.

ПРИКАНВА Изпълнителния секретар на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации да нотифицира договарящите се страни по Конвенцията за превозните средства от 1956 г. за ангажимента на издаващите и гарантиращи асоциации по отношение на митническите администрации да обезпечават карнетите, посочени в двете конвенции. Изпълнителният секретар също така се приканва да включи настоящата резолюция към нотификацията.

ПРИКАНВА всяка договаряща се страна по Конвенцията за превозните средства от 1956 г., която приема или не приема настоящата резолюция, да нотифицира за това Изпълнителния секретар на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Тази нотификация се извършва в срок от една година, считано от датата, на която Изпълнителният секретар нотифицира договарящите се страни за ангажимента на издаващите и гарантиращи асоциации да обезпечават карнетите, посочени в двете конвенции.

При приемане, договарящата се страна нотифицира Изпълнителния секретар за датата, от която препоръката ще влезе в сила, както и условията на нейното приложение.

Липсата на нотификация до Изпълнителния секретар на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации от страна на дадена договаряща се страна в срок от една година означава, че тя не е в състояние да приеме резолюцията. Въпреки това, договаряща се страна може да приеме резолюцията на по-късна дата.

Изпълнителният секретар предава тази информация на митническите администрации на договарящите се страни по Конвенцията за превозните средства от 1956 г. Той също така я изпраща до Генералния секретар на Съвета за митническо сътрудничество и на организациите за регионална икономическа интеграция, които могат да станат договарящи се страни, както и на Международния съюз по туризъм и на Международната автомобилна федерация.

16.12.1993

BG XM XM XM

L 056/28

---

МИТНИЧЕСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВРЕМЕНЕН ВНОС НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С ТЪРГОВСКА ЦЕЛ (1956 Г.)

ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

КАТО ЖЕЛАЯТ да улеснят международния пътен трафик,

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД разпоредбите на Митническата конвенция за временен внос на лични пътни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 4 юни 1954 г.,

КАТО ЖЕЛАЯТ да прилагат възможно най-широко аналогични разпоредби и спрямо временния внос на пътни превозни средства с търговска цел, и по-специално, да направят възможно за тези превозни средства да се използват митническите документи, предвидени за личните пътни превозни средства,

СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:

ГЛАВА I

Дефиниции

Член 1

По смисъла на настоящата конвенция:

а)	„вносни сборове“ са митата и всички други такси, вземания или различни облагания, които се събират при внос или във връзка с вноса на стоки, посочени в настоящата конвенция, с изключение на вземанията и облаганията, чийто размер е ограничен до приблизителната стойност на извършените услуги;

б)

„превозни средства“ са всички моторни пътни превозни средства, както и всички ремаркета, които могат да бъдат прикачени към такива превозни средства, внесени заедно с това превозно средство или отделно от него, както и техните резервни части, обичайните им принадлежности и оборудване, внесени заедно с тези превозни средства;

в)	„търговско ползване“ е използване за транспортиране на лица срещу възнаграждение, награда или друго възнаграждение, за индустриален или търговски транспорт на стоки срещу или без възнаграждение;

г)	„документ за временен внос“ е митническият документ, който позволява да се идентифицира превозно средство и да се докаже обезпечението или гаранцията на вносните сборове;

д)	„предприятия“ са търговските или индустриални предприятия, независимо от юридическия им статут, включително физическите лица, които упражняват търговска или индустриална дейност;

е)	„лица“ са както физическите, така и юридическите лица;

ж)	„издаваща асоциация“ е асоциация, упълномощена да издава документи за временен внос;

з)	„гарантираща асоциация“ е асоциация, одобрена от митническите органи на договаряща се страна, която гарантира за лицата, които използват документи за временен внос;

и)	„международна организация“ е организация, в която членуват национални асоциации, упълномощени да издават и да обезпечават документи за временен внос;

й)	„договаряща се страна“ е държава или организация за регионална икономическа интеграция, която е страна по настоящата конвенция;

к)

„организация за регионална икономическа интеграция“ е организация, учредена и съставена от страни, посочени в член 33, параграф 1 от настоящата конвенция, която има правомощия да приема собствено законодателство, което обвързва нейните държави-членки по въпросите, обхванати от настоящата конвенция, и да решава, в съответствие с вътрешните си процедури, дали да се присъедини към настоящата конвенция.

ГЛАВА II

Временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове и без забрани и ограничения за внос

Член 2

1.   Всяка от договарящите се страни разрешава временно допускане с пълно освобождаване от вносни сборове, без забрани или ограничения за внос, при условие за повторен износ и при другите условия, предвидени в настоящата конвенция, превозните средства, регистрирани на територията на всяка от другите договарящи се страни, които се внасят и употребяват за търговски цели в международния пътен трафик от предприятия, които упражняват своята дейност от тази територия.

2.   При условията, определени в настоящата конвенция, договарящите се страни могат да предвидят тези превозни средства да бъдат поставени под покритието на документ за временен внос, който обезпечава заплащането на вносните сборове или на равностойна сума, при спазване на специалните разпоредби на член 27, параграф 4, в случай на неосъществяване на повторния износ на превозните средства, покрити от въпросния документ в определените срокове.

3.   Превозните средства, внесени, с оглед отдаването им под наем след вноса, не могат да се ползват от разпоредбите на настоящата конвенция.

Член 3

1.   Водачът и останалите членове на персонала получават разрешение за временен внос, при условия, определени от митническите органи, на разумно количество лични вещи, като се има предвид продължителността на престоя в страната на вноса.

2.   С пълно освобождаване от вносни сборове се допускат провизии, необходими по време на пътуването, и малки количества тютюн, пури и цигари, предназначени за лична консумация.

Член 4

Горивото, което се съдържа в нормалните резервоари на превозните средства, станали предмет на временен внос, се допуска с пълно освобождаване от вносни сборове и без забрани или ограничения за внос. Всяка от договарящите се страни може обаче да определи максимални количества за горивото, което може да бъде допуснато по този начин на нейна територия в резервоара на превозно средство, което е предмет на временен внос.

Член 5

1.   Резервните части, внесени за ремонтиране на определено превозно средство, което вече е станало предмет на временен внос, се допускат временно с пълно освобождаване от вносни сборове и без забрани или ограничения за внос. Договарящите се страни могат да изискат тези части да бъдат поставени под покритието на документ за временен внос.

2.   Подменените и не изнесени повторно части подлежат на заплащане на вносни сборове, освен ако в съответствие с разпоредбите в страната, която е заинтересована, не бъдат предоставени на държавната хазна без никакви разноски за същата или унищожени под официален контрол и за сметка на заинтересуваните лица.

Член 6

Формулярите на документи за временен внос и за международно движение, изпратени до асоциациите, упълномощени да издават въпросните документи, от чуждестранните асоциации-кореспонденти, от международните организации или от митническите органи на договарящите се страни, се допускат до ползване на пълно освобождаване от вносни сборове и няма да подлежат на никакви забрани или ограничения за внос.

ГЛАВА III

Издаване на документи за временен внос

Член 7

1.   В съответствие с обезпеченията и при условията, които може да определи, всяка договаряща се страна може да упълномощи асоциации, и в частност такива, които са членки на международна организация, да издават, директно или с посредничеството на асоциации-кореспонденти, документите за временен внос, предвидени от настоящата конвенция.

2.   Документите за временен внос могат да са валидни само за една страна или митническа територия, или за няколко страни или митнически територии.

3.   Срокът на валидност на тези документи не надхвърля една година, считано от деня на тяхното издаване.

Член 8

1.   Документите за временен внос, валидни за териториите на всички договарящи се страни или на няколко измежду тях, се наричат „carnets de passage en douane“ (карнети за преминаване през митница) и съответстват на образеца, посочен в приложение 1 към настоящата конвенция.

2.   Ако даден carnet de passage en douane не е валиден за една или няколко територии, асоциацията, която издава документа, отбелязва това на корицата и върху отрязъците за внос на карнета.

3.   Документите за временен внос, които са валидни изключително само за територията на една договаряща се страна, могат да съответстват на образеца, посочен в приложение 2 към настоящата конвенция. Договарящите се страни могат също така да използват други документи в съответствие със своето законодателство или разпоредби.

4.   Срокът на валидност на документите за временен внос, различни от издадените по силата на член 7 от упълномощените асоциации, се определя от всяка от договарящите се страни в съответствие с нейното законодателство или разпоредби.

5.   Всяка от договарящите се страни предоставя на другите договарящи се страни, при отправено искане от тяхна страна, образците на документи за временен внос, валидни на нейната територия, които се различават от посочените в приложенията към настоящата конвенция.

ГЛАВА IV

Данни, които се вписват в документите за временен внос

Член 9

Документите за временен внос, издадени от упълномощените асоциации, се изготвят на името на предприятията, които използват превозните средства и осъществяват техния временен внос.

Член 10

1.   Теглото, което се декларира в документите за временен внос, е нетното тегло на превозните средства. То се изразява в единици от метричната система. Когато се касае за документи, валидни само за една страна, митническите органи на тази страна могат да определят използването на друга система.

2.   Стойността, която се декларира в документите за временен внос, валидни само за една страна, е изразена във валутата на тази страна. Стойността, която се декларира в carnet de passage en douane, е изразена във валутата на страната, в която е издаден карнетът.

3.   Предметите и комплектите от инструменти, които съставляват обичайното оборудване на превозните средства, не трябва да се декларират специално в документите за временен внос.

4.   Когато това се изисква от митническите органи, резервни части (като колела, външни и вътрешни гуми), както и принадлежности, които не се разглеждат като съставляващи обичайното оборудване на превозното средство (като радиоапарати и багажници) се декларират в документите за временен внос заедно с необходимите сведения (като тегло и стойност) и се представят при напускане на посетената страна.

5.   Ремаркетата се вписват в отделни документи за внос.

Член 11

Всички промени в сведенията, вписани в документите за временен внос от издаващата асоциация, се одобряват от въпросната асоциация или от гарантиращата асоциация. Не се разрешават никакви промени на документите, след като те бъдат поети от митническите органи на страната на вноса без съгласието на тези органи.

ГЛАВА V

Условия за временен внос

Член 12

Без това да накърнява прилагането на разпоредбите на националните законодателства, позволяващи на митническите органи на договарящите се страни да отказват превозни средства, които се намират под покритието на документи за временен внос, да бъдат управлявани от лица, виновни за тежки нарушения на митническите или данъчни закони или разпоредби на страната на временния внос, превозните средства, намиращи се под покритието на документи за временен внос, могат да бъдат управлявани от лица, надлежно упълномощени от титулярите на документите. Митническите органи на договарящите се страни имат право да изискват доказателства, че тези лица са били надлежно упълномощени от титулярите на документите; ако намерят предоставените доказателства за недостатъчни, митническите органи могат да се противопоставят на използването на тези превозни средства в тяхната страна под покритието на документи за временен внос.

Член 13

1.   Превозното средство, което е предмет на документ за временен внос, се изнася повторно в непроменено общо състояние, като се вземе предвид нормалното износване в рамките на срока на валидност на този документ.

2.   Доказателството за повторен износ се предоставя със изходната виза, надлежно положена върху документа за временен внос от митническите органи на страната, в която превозното средство е било внесено временно.

3.   Всяка договаряща се страна може да откаже или да отнеме правото на временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове и без забрани или ограничения за внос, на превозни средства, които дори веднъж са били ползване за превоз на пътници или стоки в рамките на страната, в която е внесено превозното средство.

4.   Превозно средство, отдадено под наем, внесено временно по силата на настоящата конвенция, не се преотдава под наем в страната на временния внос на лице, различно от първоначалния наемател, като митническите органи на договарящите се страни имат право да изискват повторния износ на такова превозно средство веднага след приключване на транспортните операции, за целите на които то е било внесено временно.

Член 14

1.   Въпреки задължението за повторен износ, предвидено в член 13, не се изисква повторно изнасяне на силно пострадали превозни средства при надлежно установена транспортна злополука, при условие че те са:

а)	подчинени на дължимите в случая вносни сборове; или

б)	изоставени без никакви разноски в полза на държавната хазна на страната на временен внос, в който случай титулярът на документа за временен внос се освобождава от вносните сборове; или

в)	унищожени под официален контрол и за сметка на заинтересуваните лица, като останките и събраните части подлежат на дължимите в случая вносни сборове.

2.   Когато дадено превозно средство, внесено временно, не може да бъде повторно изнесено поради наложен запор и този запор не е наложен по искане на частни лица, задължението за повторен износ в срока на валидност на документа за временен внос се суспендира за времетраенето на запора.

3.   Доколкото това е възможно, митническите органи нотифицират гарантиращата асоциация за запорите, налагани от тях или по тяхна инициатива върху превозни средства, поставени под покритието на документи за временен внос, обезпечени от тази асоциация, и я уведомяват за мерките, които възнамеряват да предприемат.

4.   Когато превозното средство или предметът, упоменат в документа, са изгубени или откраднати по време на запор, който не е наложен по искане на частни лица, вносните сборове не могат да се изискват от титуляра на документа за временен внос, който трябва да представи пред митническите органи документ, който сертифицира запора.

Член 15

Лицата, които ползват разпоредбите за временен внос имат право, в рамките на срока на валидност на документите за временен внос, да внасят толкова пъти, колкото това е необходимо, превозни средства, които са предмет на тези документи, при условие че удостоверяват със заверена от заинтересуваните митнически агенти виза всяко преминаване (внос и износ), ако митническите органи изискат това. Същевременно могат да се издават документи, валидни само за едно пътуване.

Член 16

Когато се използва документ за временен внос, който не съдържа отрязъци, които се откъсват при всяко преминаване, то визите, полагани от митническите агенти между първия внос и последния износ, имат временен характер. Независимо от това, когато последната положена виза е временна изходна виза, тя се приема като доказателство за повторен износ на временно внесените превозни средства или резервни части.

Член 17

Когато се използва документ за временен внос, който съдържа отрязъци, които се откъсват при всяко преминаване, всеки внос включва и обработване на документа от митническите органи, а всяка следваща изходна виза води до окончателно приключване на този документ, като се имат предвид разпоредбите на член 18.

Член 18

Когато митническите органи на дадена страна приключат окончателно и безусловно даден документ за временен внос, те вече не могат да изискват от гарантиращата асоциация заплащане на вносни сборове, освен ако сертификатът за приключване не е бил получен чрез злоупотреба или измама.

Член 19

Заверките на документи за временен внос, използвани при условията, предвидени от настоящата конвенция, не предвиждат заплащане на възнаграждение на митническата служба, ако тези заверки са положени в митническо учреждение или пункт в рамките на установеното работно време.

ГЛАВА VI

Удължаване на валидността и подновяване на документи за временен внос

Член 20

Не се взима предвид липсата на доказателство за повторен износ на временно внесени превозни средства в определените срокове, ако същите бъдат представени пред митническите органи за повторния износ в срок от четиринадесет дни след изтичане валидността на документите и за това закъснение бъдат дадени задоволителни обяснения.

Член 21

По отношение на carnets de passage en douane всяка от договарящите се страни признава за валидни удължавания на валидността, разрешени от някоя от договарящите се страни в съответствие с процедурата, изложена в приложение 3 към настоящата конвенция.

Член 22

1.   Исканията за удължаване валидността на документите за временен внос се представят пред компетентните митнически органи преди изтичането на срока на тези документи, освен в случаите на невъзможност поради форсмажорни обстоятелства. Ако документът за временен внос е бил издаден от упълномощена асоциация, искането за удължаване се подава от гарантиращата асоциация.

2.   Удължаване на срока, необходими за повторен износ на временно внесените превозни средства или резервни части, се разрешава, когато заинтересованите лица съумеят да докажат пред митническите органи по задоволителен за тях начин, че са възпрепятствани от форсмажорно обстоятелство да изнесат повторно въпросните превозни средства или резервни части в определения срок.

3.   Валидността на документ за временен внос може да бъде удължена само еднократно, за период, който не надвишава една година. След изтичането на този срок трябва да се издаде и предостави нов карнет, който да замести предишния.

Член 23

Освен в случаите, в които условията на временен внос вече не са налице, всяка от договарящите се страни следва да разреши, при такива мерки за контрол, каквито намери за необходимо да определи, подновяване на документи за временен внос, издадени от упълномощените асоциации и отнасящи се за временно внесени на нейната територия превозни средства или резервни части. Искането за подновяване се подава от гарантиращата асоциация.

ГЛАВА VII

Приключване на документи за временен внос

Член 24

1.   Ако документът за временен внос не е бил редовно приключен, митническите органи на страната, в която е осъществен вносът, приемат (преди или след изтичане срока на документа) като доказателство за повторния износ на превозното средство или на резервните части, представянето на сертификат, който съответства на образеца, посочен в приложение 4 към настоящата конвенция, издаден от официален орган (консул, митница, полиция, кмет, съдебен служител и пр.), който доказва, че превозното средство или резервните части, за които става въпрос, са били представени пред въпросния орган и се намират извън страната, в която е осъществен вносът. Вместо такъв документ те приемат и всяко друго доказателство, че превозното средство или резервните части се намират извън страната на временния внос. Ако не се касае за carnet de passage en douane и когато документът не е с изтекъл срок, този документ се представя заедно с предвиденото по-горе доказателство. Ако се касае за карнет, митническите органи приемат като доказателство за повторния износ на превозното средство или на резервните части заверките за преминаване, положени от митническите органи на страните, посетени впоследствие.

2.   В случай на унищожаване, загуба или кражба на документ за временен внос, който не е редовно приключен, но който се отнася за превозно средство или резервни части, които са били изнесени повторно, митническите органи на страната, в която е осъществен вносът, приемат като доказателство за повторен износ представянето на сертификат, съответстващ на образеца, посочен в приложение 4 към настоящата конвенция, издаден от официален орган (консул, митница, полиция, кмет, съдебен служител и пр.), който доказва, че превозното средство или резервните части, за които става въпрос, са били представени пред въпросния орган и са се намирали извън страната, в която е осъществен вносът, на дата, следваща датата на изтичане на документа. Вместо такъв документ те приемат и всяко друго доказателство, че превозното средство или резервните части се намират извън страната на временния внос.

3.   В случай на унищожаване, загуба или кражба на carnets de passage en douane, настъпили, когато превозното средство или резервните части са се намирали на територията на някоя от договарящите се страни, митническите органи на тази страна, по искане на заинтересуваната асоциация, приемат заместващ документ, чиято валидност изтича на датата на изтичане валидността на заместения карнет. Това приемане анулира предишното приемането на унищожения, изгубен или откраднат карнет. В случай на злоупотреба с карнет след анулиране на неговата валидност от митническите органи и издалата го асоциация, последната не може да бъде държана отговорна за дължимите вносни сборове. Ако с оглед повторния износ на превозното средство или на резервните части, вместо заместващ документ бъде издадена лицензия за износ или аналогичен документ, то изходната виза, положена върху тази лицензия или върху този документ, следва да се приемат като доказателства за повторен износ.

4.   В случай, че дадено превозно средство е откраднато, след като е било изнесено повторно от страната, в която е осъществен вносът, без износът му да е бил редовно отбелязан върху документа за временен внос и без върху този документ да фигурират входните визи, положени от митническите органи на страните, посетени впоследствие, независимо от това този документ може да бъде приключен при условие че гарантиращата асоциация го представи и осигури задоволителни доказателства за кражбата. Ако документът не е с изтекъл срок, митническите органи могат да изискат неговото предаване.

Член 25

В случаите, посочени в член 24, митническите органи си запазват правото да събират такса за приключването на документите.

Член 25а

Компетентните митнически органи не изискват заплащане на вносни сборове, когато им бъде доказано по задоволителен начин, че дадено превозно средство, внесено под покритието на документ за временен внос, вече не може да бъде изнесено, защото е унищожено или невъзвратимо изгубено поради форсмажорни обстоятелства, и по-специално, поради военни действия, бунтове или природни катастрофи.

Член 26

Митническите органи няма да имат право да изискват от гарантиращата асоциация заплащането на вносните сборове за временно внесени превозни средства или резервни части, когато на тази асоциация не е било нотифицирано за неприключването на документа за временен внос в срок от една година, считано от датата на изтичане валидността на този документ. Митническите органи предоставят на гарантиращите асоциации сведения за размера на вносните сборове в срок от една година, считано от нотификацията за неприключване. Отговорността на гарантиращата асоциация за тези суми се прекратява, ако тези сведения не бъдат предоставени във въпросния срок от една година.

Член 27

1.   Гарантиращите асоциации разполагат със срок от една година, считано от датата на нотификацията за неприключване на документите за временен внос, за да предоставят доказателство за повторен износ на превозните средства или на резервните части, за които става въпрос, при условията, предвидени от настоящата конвенция. Същевременно, този период може да влезе в сила само от датата на изтичане срока на документите за временен внос. Ако митническите органи оспорват валидността на предоставеното доказателство, те следва да информират за това гаранта в срок, ненадвишаващ една година.

2.   Ако в разрешения срок не бъде представено такова доказателство, гарантиращата асоциация депозира или временно превежда дължимите вносни сборове в рамките на максимален срок от три месеца. Това депозиране или превеждане стават окончателни след изтичането на срок от една година, считано от датата на депозирането или на временното превеждане. През този последен срок гарантиращата асоциация още може да се възползва от улесненията, предвидени в предходния параграф, за да си върне депозираните или преведени суми.

3.   За страните, чиито законови разпоредби не предвиждат режим на депозиране или на временно превеждане на вносни сборове, вземанията, които са осъществени в съответствие с разпоредбите на предходния параграф, имат окончателен характер, като се има предвид, че взетите суми могат да бъдат върнати, когато бъдат изпълнени условията, предвидени от настоящия член.

4.   В случай на неприключване на документ за временен внос, гарантиращата асоциация не е задължена да заплати сума, надвишаваща размера на вносните сборове, приложими към превозното средство или резервните части, които не са изнесени повторно, към които сборове евентуално са добавени закъснителни лихви.

Член 28

Разпоредбите на настоящата конвенция не засягат правото на договарящите се страни в случай на измама, нарушение или злоупотреба, да започнат съдебно преследване срещу титулярите на документи за временен внос и срещу лицата, използващи тези документи за възстановяване на вносните сборове, както и да наложат парични санкции, на каквито подлежат тези лица. В този случай гарантиращите асоциации оказват съдействие на митническите органи.

ГЛАВА VIII

Разни разпоредби

Член 29

Договарящите се страни се стремят да не въвеждат митнически формалности, които биха могли да доведат до възпрепятстване развитието на международния търговски пътен трафик.

Член 30

С оглед ускоряване изпълнението на митническите формалности, съседните договарящи се страни се стремят да разполагат в съседство своите митнически учреждения и да съгласуват работното им време.

Член 31

Всяко нарушение на разпоредбите на настоящата конвенция, всяка подмяна, невярна декларация или манипулация, в резултат на които дадено лице или даден предмет се възползват неоснователно от режима на внос, предвиден от настоящата конвенция, излага нарушителя на санкциите, предвидени от законодателството на тази страна, в която е било извършено нарушението.

Член 32

Никоя разпоредба на настоящата конвенция не изключва правото на договарящите се страни, които образуват митнически или икономически съюз, да предвиждат конкретни правила, приложими спрямо предприятията, разположени в страните, които образуват този съюз.

Член 32а

Настоящата конвенция не възпрепятства прилагането на по-големи облекчения, които договарящите се страни предоставят или биха искали да предоставят, посредством едностранни разпоредби, или по силата на двустранни или многостранни споразумения, при условие че така предоставените облекчения не възпрепятстват прилагането на разпоредбите на настоящата конвенция. На договарящите се страни се препоръчва да се откажат от изискването на документи за временен внос и обезпечения.

ГЛАВА IХ

Заключителни разпоредби

Член 33

1.   Държавите-членки на Икономическата комисия за Европа и държавите, приети като консултативни членки на комисията в съответствие с параграф 8 от мандата на тази комисия, могат да станат договарящи се страни по настоящата конвенция:

а)	като я подпишат;

б)	като я ратифицират, след като са я подписали с резерва за ратификация,

в)	като се присъединят към нея.

2.   Държавите, които могат да участват в някои дейности на Икономическата комисия за Европа в съответствие с параграф 11 от мандата на тази комисия, могат да станат договарящи се страни по настоящата конвенция, като се присъединят към нея след нейното влизане в сила.

2а.   Всяка организация за регионална икономическа интеграция може да стане договаряща се страна по настоящата конвенция, в съответствие с разпоредбите на параграф 1 от настоящия член. Такава организация, която се е присъединила към настоящата конвенция, информира Генералния секретар на Организацията на обединените нации за своята компетентност, както и за всяка следваща промяна на тази компетентност във връзка с въпросите, които третира настоящата конвенция. Организацията и нейните държави-членки могат да решат, без това да отменя задълженията, произтичащи от настоящата конвенция, какви са съответните им отговорности по отношение изпълнението на задълженията им по настоящата конвенция.

3.   Конвенцията е открита за подписване до 31 август 1956 г. включително. След тази дата тя е открита за присъединяване.

4.   Ратификацията или присъединяването се извършват посредством депозиране на съответен документ пред Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 34

1.   Настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която пет от страните, посочени в член 33, параграф 1, я подпишат без резерва за ратификация или внесат своите документи за ратификация или присъединяване.

2.   За всяка страна или всяка организация за регионална икономическа интеграция, която я ратифицира или се присъедини към нея, след като пет страни са я подписали без резерва за ратификация или са внесли своите документи за ратификация или присъединяване, настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден, след като въпросната страна или организация за регионална икономическа интеграция внесат своите документи за ратификация или за присъединяване.

Член 35

1.   Всяка договаряща се страна може да денонсира настоящата конвенция с нотификация, изпратена до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2.   Денонсирането влиза в сила 15 месеца след датата, на която Генералният секретар на Организацията на обединените нации получи нотификацията за него.

3.   Валидността на документите за временен внос, издадени преди датата, на която денонсирането влиза в сила, не се засяга от това денонсиране и обезпечението на асоциацията остава в сила. Удължаванията, разрешени при условията, предвидени в член 21 от настоящата конвенция, също запазват своята валидност.

Член 36

Действието на настоящата конвенция се прекратява, ако в продължение на период от дванадесет последователни месеца след влизането ѝ в сила броят на договарящите се страни в нея стане по-малък от пет.

Член 37

1.   Когато подписва настоящата конвенция без резерва за ратификация или когато внася своя документ за ратифициране или присъединяване, а също и във всеки следващ момент, всяка страна може да заяви чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, че настоящата конвенция се прилага във всички или в част от териториите, които тя представлява в международен план. Конвенцията се прилага в територията или териториите, посочени в нотификацията, считано от деветдесетия ден след получаването на тази нотификация от Генералния секретар, или, ако към този ден конвенцията още не е влязла в сила, считано от влизането ѝ в сила.

2.   Всяка страна, направила декларация в съответствие с предходния параграф, в резултат на която, настоящата конвенция става приложима в дадена територия, която тя представлява в международен план, може, в съответствие с член 35, да денонсира конвенцията по отношение на въпросната територия.

Член 38

1.   Всеки спор между две или повече договарящи се страни относно тълкуването или прилагането на настоящата конвенция се урежда, доколкото това е възможно, посредством преговори между страните по спора.

2.   Всеки спор, който не може да бъде уреден посредством преговори, се отнася пред арбитражен съд по искане на някоя от договарящите се страни и в последствие се предава на един или няколко арбитри, избрани с взаимното съгласие на договарящите се страни, ангажирани в спора. Ако в срок от три месеца след получаването на искането за арбитриране страните, ангажирани в спора, не са успели да се разберат за избора на арбитър или арбитри, всяка една от страните може да поиска от Генералния секретар на Организацията на обединените нации да назначи единствен арбитър, пред който спорът се отнася за решение.

3.   Решението на арбитъра или арбитрите, посочени в съответствие с разпоредбите на предходния параграф, има задължителна сила за договарящите се страни, ангажирани в спора.

Член 39

1.   Всяка договаряща се страна може в момента на подписване или ратифициране на настоящата конвенция, или в момента на присъединяването си към нея, да заяви, че не се счита за обвързана с член 38 от конвенцията. Другите договарящи се страни не са обвързани с член 38 спрямо всяка договаряща се страна, която е формулирала подобна резерва.

2.   Всяка договаряща се страна, която е формулирала резерва в съответствие с параграф 1, може във всеки един момент да отмени тази резерва с нотификация до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3.   Не се приемат никакви други резерви спрямо настоящата конвенция.

Член 40

1.   След като настоящата конвенция е била в сила в продължение на три години, всяка договаряща се страна може, посредством нотификация, адресирана до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, да поиска свикване на конференция за преразглеждане на настоящата конвенция. Генералният секретар уведомява всички договарящи се страни за това искане и свиква конференция за преразглеждане, ако в срок от четири месеца, считано от датата, на която той е оповестил нотификацията, най-малко една трета от договарящите се страни му нотифицират, че се съгласяват с искането.

2.   Ако бъде свикана конференция в съответствие с предходния параграф, Генералният секретар нотифицира за нея на всички договарящи се страни и ги приканва в срок от три месеца да внесат предложенията си, които биха искали конференцията да разгледа. Генералният секретар разпраща на всички договарящи се страни временния дневен ред на конференцията и текстовете на тези предложения най-малко три месеца преди датата на откриване на конференцията.

3.   Генералният секретар кани на всяка конференция, свикана в съответствие с настоящия член, всички страни, посочени в член 33, параграф 1, както и договарящите се страни, посочени в член 33, параграфи 2 и 2а.

Член 41

1.   Всяка договаряща се страна може да предложи едно или повече изменения на настоящата конвенция. Текстът на всяко предложение за изменение се предава на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който го предава на всички договарящи се страни и го довежда до знанието на другите страни, посочени в член 33, параграф 1.

2.   Всяко предложено изменение, предадено в съответствие с предходния параграф, се счита за прието, ако никоя от договарящите се страни не формулира възражение в срок от шест месеца, считано от датата, на която Генералният секретар е разпространил проекта за изменение. Регионалните организации за икономическа интеграция, които са договарящи се страни по настоящата конвенция, могат да упражнят правото си да формулират възражения по въпросите от тяхната компетентност. В такъв случай на държавите-членки на въпросните организации, които са договарящи се страни по настоящата конвенция, не се разрешава да упражняват в индивидуално това право.

3.   Генералният секретар нотифицира възможно най-скоро на всички договарящи се страни дали има формулирано възражение срещу проекта за изменение. Ако срещу проекта за изменение бъде формулирано възражение, изменението се счита за неприето и няма никакво действие. При липса на възражения изменението влиза в сила за всички договарящи се страни три месеца след изтичане на шестмесечния срок, посочен в предходния параграф.

4.   Независимо от процедурата за приемане на изменения, предвидена в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, приложенията към настоящата конвенция могат да бъдат изменяни със споразумение между компетентните администрации на всички договарящи се страни. Генералният секретар определя датите на влизане в сила на новите текстове, които са резултат от такива изменения.

Член 42

Освен нотификациите, предвидени в членове 40 и 41, Генералният секретар на Организацията на обединените нации нотифицира страните, посочени в член 33, параграф 1, както и договарящите се страни, посочени в член 33, параграфи 2 и 2а, за:

а)	подписвания, ратификации и присъединявания по силата на член 33;

аа)	всякаква информация относно компетентността на регионалните организации за икономическа интеграция и всяка последваща промяна на тази компетентност, в съответствие с член 33, параграфи 2 и 2а;

б)	дати на влизане в сила на настоящата конвенция в съответствие с член 34;

в)	денонсирания по силата на член 35;

г)	прекратяване действието на настоящата конвенция в съответствие с член 36;

д)	нотификации, получени в съответствие с член 37;

е)	декларации и нотификации, получени в съответствие с член 39, параграфи 1 и 2;

ж)	влизане в сила на всяко изменение в съответствие с член 41.

Член 43

Веднага щом дадена страна, която е договаряща се страна по споразумението за временно прилагане на проектите за международни митнически конвенции за туризма, за пътните превозни средства с търговска цел и за международния шосеен транспорт на стоки, в Женева с дата 16 юни 1949 г. стане договаряща се страна по настоящата конвенция, тя приема мерките, предвидени в член IV от това споразумение, за да го денонсира по отношение на проекта за международна митническа конвенция за пътните превозни средства с търговска цел.

Член 44

Протоколът за подписване на настоящата конвенция има същата сила, действие и срок като самата конвенция и се смята за неделима част от нея.

Член 45

След 31 август 1956 г. оригиналът на настоящата конвенция се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който връчва заверени копия от нея на всяка от страните и договарящите се страни, посочени в член 33, параграфи 1—2а.

---

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1:	Carnet de passage en douane
Приложение 2:	Разрешение за временен внос на автомобили (триптих)
Приложение 3:	Удължаване валидността на carnet de passage en douane
Приложение 4:	Образец на сертификат за приключване на неприключени документи за временен внос, които са унищожени, изгубени или откраднати.

---

Annex 1Annexe 1

MODEL OF CARNET DE PASSAGE EN DOUANE

MODÈLE DE CARNET DE PASSAGE EN DOUANE

The carnet is issued in English and French

The dimensions of the carnet are 21 × 29,7 cm

The issuing association shall insert its name on each voucher and shall include the initials of the international organization to which it belongs

Toutes les mentions imprimées du carnet de passage en douane sont rédigées en français et en anglais

Les dimensions sont de 21 × 29,7 cm

L'association qui délivre le carnet doit faire figurer son nom sur chacun des volets et faire suivre ce nom des initiales de l'organisation internationale à laquelle elle est affiliée

<Front coverRecto de la couverture>

<Inside front coverVerso de la page de couverture>

<Front side of insert pagesRecto des pages intérieures>

<Inside back coverIntérieur du dos de la couverture>

The following information is provided by the issuing association to motorists.

L'association qui a délivré le présent carnet fournit les renseignements suivants aux usagers.

<Back coverExtérieur du dos de la couverture>

This carnet, which has been drawn up in accordance with the provisions of the Customs Conventions on the Temporary Importation of Private Road Vehicles (1954) and Commercial Road Vehicles (1956), may be used in the following countries under the guarantee of the authorized associations indicated:

Ce carnet, qui a été élaboré selon les dispositions des conventions douanières relatives à l'importation temporaire des véhicules routiers privés (1954) et des véhicules routiers commerciaux (1956), peut être utilisé dans les pays sulvants, sous la garantie des associations autorisées ci-après:

(LIST OF COUNTRIES AND AUTHORIZED ASSOCIATIONS)

(LISTE DES PAYS ET ASSOCIATIONS AUTORISÉES)

---

Приложение 2

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВРЕМЕНЕН ВНОС НА АВТОМОБИЛИ (ТРИПТИХ)

Разрешението за временен внос на автомобили (триптих) се издава на националния език на страната на вноса и, при необходимост, може да се издаде и на друг език.

Размерите на документа са 13 × 29,5 cm.

---

Annexe 3

Annex 3

PROLONGATION DE LA VALIDITÉ DU CARNET DE PASSAGE EN DOUANE

EXTENSION OF VALIDITY OF THE CARNET DE PASSAGE EN DOUANE

1. La formule de prolongation de validité doit être conforme au modèle figurant dans la présente annexe. La formule est libellée en anglais ou en français. Les mentions qu'elle contient peuvent être répétées dans une autre langue. 2. La personne qui demande la prolongation et l'association garante qui s'occupe de cette demande se conforment à la procédure indiquée ci-après: a) Dès que le titulaire d'un carnet de passage en douane s'aperçoit qu'il est contraint de demander une prolongation du délai de validité de son document, il remet avec son carnet, à l'association garante, une demande de prolongation expliquant les circonstances qui l'ont obligé à formuler cette requête. À titre justificatif, il joint à la demande, selon le cas, un certificat médical, une attestation de l'atelier de réparation, ou toute autre pièce authentique établissant que la force majeure invoquée est réelle. b) Si l'association garante estime que la demande de prolongation peut être présentée à la douane, elle imprime, au moyen d'un timbre humide, la formule visée au paragraphe 1 sur la couverture du carnet de passage en douane, à l'endroit spécialement réservé à cet effet. c) L'association garante indique, dans la partie gauche de la formule, jusqu'à quelle date (en lettres et en chiffres) la prolongation est sollicitée. Y sont opposés la signature du président de l'association ou de son délégué ainsi que le cachet officiel de l'association. d) La durée de prolongation ne doit pas excéder le délai raisonnablement nécessaire pour terminer le voyage, délai qui ne devrait normalement pas dépasser trois mois à compter de la date de péremption du carnet de passage en douane. e) L'association garante transmet ensuite le carnet à l'autorité douanière compétente de son pays. Elle joint au carnet la demande du titulaire, accompagnée des pièces justificatives. f) L'autorité douanière décide si la prolongation doit être accordée. Elle peut réduire la durée de la prolongation demandée ou refuser d'accorder toute prolongation. Si la prolongation est accordée, le fonctionnaire compétent de la douane complète la formule imprimée sur la couverture du carnet par l'association garante, lui donne un numéro d'ordre ou d'enregistrement, fait mention du lieu, de la date et de sa qualité. Il revêt ensuite la formule de sa signature ainsi que du cachet officiel de la douane. g) Le carnet de passage en douane est alors renvoyé à l'association garante, qui le restitue à l'intéressé.

1. The stamp for extension of validity shall conform to the model contained in the present Annex. The stamp shall be drawn up in English and in French. The inscribed wording may be repeated in another language. 2. The following procedure shall be observed by the person requesting the extension and by the guaranteeing association dealing with the request: (a) as soon as the holder of a carnet de passage en douane realizes that he is obliged to request an extension of the period of validity of the document, he sends to the guaranteeing association the carnet and a request for extension, indicating the circumstances which oblige him to make the request. He will submit with his request, as supporting evidence, such papers as a medical certificate, a statement from the garage repairing his vehicle, or any other authentic document showing that the delay in question is caused by force majeure. (b) if the guaranteeing association considers that the request for extension might be passed on to the customs authorities, it stamps the cover of the carnet de passage en douane in the space specially reserved for this purpose. (c) in the left-hand side of the stamp the guaranteeing association fills in the date, in figures and words, until which the extension is requested. The President or representative of the association signs and the stamp of the association is affixed. (d) the length of the extension must not exceed a reasonable period necessary to complete the journey, and should not normally exceed three months from the previous date of expiry of the carnet. e) the guaranteeing association then sends the carnet to the competent customs authority of its country. The request made by the holder of the carnet and the supporting evidence are attached to the carnet. (f) the customs authority decides whether the extension shall be granted. It may reduce the period of extension requested, or refuse to grant any extension. If it is granted, the competent customs officer completes the stamp placed on the cover of the carnet by the guaranteeing association, by adding a serial or registry number, the place and date and his own official position. He then signs and adds the customs stamp. (g) the carnet is then returned to the guaranteeing association, which in turn returns it to the person concerned.

---

Annex 4Annexe 4/Приложение 4

MODEL CERTIFICATE FOR THE ADJUSTMENT OF UNDISCHARGED, DESTROYED. LOST OR STOLEN TEMPORARY IMPORTATION PAPERS

(CERTIFICATE OF LOCATION)

MODÈLE DE CERTIFICAT POUR LA RÉGULARISATION DES TITRES D'IMPORTATION TEMPORAIRE NON DÉCHARGÉS, DÉTRUITS, PERDUS OU VOLÉS

(CERTIFICAT DE PRÉSENCE)

02/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

95

---

31994D0111

---

L 056/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 16 декември 1993 година

относно сключване на Митническа конвенция за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване (1956 г.) и приемане на резолюцията на Организацията на обединените нации относно прилагане на carnets de passage en douane (карнети за преминаване през митница) и карнети CPD за пътни превозни средства за търговско ползване

(94/111/EО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално, член 113 от него, заедно с член 228, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че сключената под егидата на Организацията на обединените нации и подписана в Женева на 18 май 1956 г. Митническа конвенция за временен внос на пътни превозни средства за търговско ползване, управлява условията за временен внос и свързаните с него процедури за пътни превозни средства за търговско ползване на митническата територия на Общността и трети страни и е митническо споразумение, което може да подпомогне международната търговия;

като има предвид, че по силата на член 33, параграф 2 а., Конвенцията е отворена заприсъединяване към регионални организации за икономическа интеграция;

като има предвид, че държавите-членки на Общността са договарящи се страни по Конвенцията;

като има предвид, че когато Комисията стане договаряща се страна, тя трябва да депозира документ за присъединяване пред Генералния секретар на Организацията на обединените нации;

като има предвид, че действащите разпоредби на Общността за временния внос на пътни превозни средства за търговско ползване съответстват с тези на Конвенцията и следователно не е необходимо да се формулират резерви по отношение на член 38 от Конвенцията;

като има предвид целесъобразността на действието по одобряване на Конвенцията;

като има предвид, че е уместно едновременно да се приеме резолюцията на Организацията на обединените нации от 2 юли 1993 г. относно приложимостта на carnets de passage en douane и карнети CPD за пътни превозни средства с търговско ползване,

РЕШИ:

Член 1

1.   Общността одобрява Митническата конвенция за временен внос на пътни превозни средства с търговско ползване.

Текстът на Конвенцията се съдържа в приложение I.

2.   При условията, определени в приложение II от настоящото решение, Общността приема резолюцията на Организацията на обединените нации от 2 юли 1993 г. относно приложимостта на carnets de passage en douane и карнети CPD за пътни превозни средства с търговско ползване.

Член 2

1.   Председателят на Съвета е опълномощен да определи упълномощен представител, който да депозира документа за присъединяване към Конвенцията от името на Общността.

2.   Упълномощеният представител нотифицира Генералния секретар на Организацията на обединените нации за приемането на резолюцията.

3.   След консултации с държавите-членки и депозиране на документа за присъединяване, посочен в параграф 1, Комисията се упълномощава да предаде на Генералния секретар на Организацията на обединените нации информацията, изисквана по силата на член 33, парагарф 2а. от Конвенцията.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

 

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

 

---