This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02000L0029-20191214
Council Directive 2000/29/EC of 8 May 2000 on protective measures against the introduction into the Community of organisms harmful to plants or plant products and against their spread within the Community
Consolidated text: Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 година относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността
Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 година относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността
02000L0029 — BG — 14.12.2019 — 028.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДИРЕКТИВА 2000/29/ЕО НА СЪВЕТА от 8 май 2000 година (ОВ L 169, 10.7.2000 г., стp. 1) |
Изменена с:
Изменена с:
|
L 236 |
33 |
23.9.2003 |
Поправена със:
ДИРЕКТИВА 2000/29/ЕО НА СЪВЕТА
от 8 май 2000 година
относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността
Член 1
▼M30 M31 —————
4. Държавите-членки осигуряват тясно, бързо, незабавно и ефективно сътрудничество между тях и Комисията във връзка с въпроси, предмет на настоящата директива. За тази цел всяка държава-членка създава или определя единен орган, отговорен най-малкото за координацията и контактите по тези въпроси. За предпочитане е официалната организация за растителна защита, създадена съгласно МКЗР, да бъде определена за такава цел.
Останалите държави-членки и Комисията се уведомяват за този орган и за всяка следваща промяна в тази област.
Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, единният орган може да бъде оправомощен да възлага или делегира на друга служба задачите по координацията и контактите, доколкото те се отнасят до специфични фитосанитарни въпроси, обхванати от настоящата директива.
▼M30 M31 —————
Член 2
1. За целите на настоящата директива:
▼M30 M31 —————
ж) „компетентните официални органи“ в държавата-членка са:
i) официалната(-ите) ►M4 организация/ии ◄ за растителна защита в държавата-членка, посочени в член 1, параграф 4;
ii) всеки един държавен орган, който е създаден:
— на национално равнище,
— или на регионално равнище под контрола, чиито граници са установени от конституцията на съответната държава-членка, на националните власти.
Отговорните официални органи в държавата-членка могат, в съответствие с националното законодателство, да делегират изпълнението, под тяхно ръководство и контрол, на предвидените в настоящата директива задачи на юридическо лице, субект на публичното или частното право, при условие че това лице и неговите членове нямат личен интерес от резултата от предприеманите от него мерки.
Отговорните официални органи в държавите-членки гарантират, че на юридическото лице по втора алинея е възложено, съгласно официално одобрения му устройствен акт, да изпълнява изключително определени функции от обществен интерес, с изключение на лабораторен анализ, който юридическото лице може да извършва дори в случай че последният не се включва в специфичните му функции от обществен интерес.
Независимо от третата алинея отговорните официални органи в държава-членка могат да делегират извършването на предвидения в настоящата директива лабораторен анализ на юридическо лице, което не отговаря на изискванията в посочената разпоредба.
Отговорните официални органи могат да делегират извършването на лабораторния анализ на юридическо лице, само ако гарантират, че през целия период на делегиране това юридическо лице може да осигури безпристрастност, качество и защита на поверителната информация, както и че не съществува конфликт на интереси между изпълнението на делегираните му задачи и другите му дейности.
Държавите-членки гарантират тясното сътрудничество между органите, посочени в точка ii) от първа алинея и посочените в точка i) от същата алинея.
Нещо повече, в съответствие с процедурата ►M4 , предвидена в член 18, параграф 2 ◄ , други юридически лица, създадени от името на органа или органите, посочени в точка i) от първа алинея и действащи под ръководството и контрола на такъв орган, могат да бъдат одобрени при условие че такова лице няма личен интерес от резултата от мерките, които то предприема.
Единният орган, посочен в член 1, параграф 4, уведомява Комисията за отговорните официални организации на съответната държава. Комисията предава тази информация на останалите държави-членки;
▼M30 M31 —————
и) „становище или мярка“ се считат за официални, в случай че са изготвени или взети, без да засягат условията на член 21:
— от представители на официалната национална организация за растителна защита на трета страна или на тяхна отговорност, от други служители, имащи техническата квалификация и надлежно упълномощени от тази официална национална организация за растителна защита, в случай на констатации или мерки, свързани с издаването на фитосанитарни сертификати и на фитосанитарни сертификати за реекспорт или на електронния им еквивалент;
— или от такива представители или държавни служители, или от квалифицирани кадри, назначени от един от компетентните официални органи на дадена държава-членка, във всички останали случаи при условие че тези кадри нямат личен интерес, свързан с резултата от мерките, които предприемат и отговарят на минимални изисквания за квалификация.
Държавите-членки гарантират, че техните държавни служители и квалифицирани кадри притежават необходимите квалификации за правилното прилагане на настоящата директива. ►M4 в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, ◄ може да бъде създадено ръководство за такива квалификации.
Комисията, съвместно с Постоянния фитосанитарен комитет, разработва програми на Общността, по прилагането на които тя осъществява контрол по отношение на по-нататъшното обучение на съответните държавни служители и квалифицирани кадри, с цел знанията и опита, придобити на национално ниво, да достигнат нивото на посочените по-горе квалификации. Тя отпуска част от финансовите средства за това по-нататъшното обучение и предлага включването на необходимите средства за тази цел в бюджета на Общността;
й) „входен пункт“: мястото, където растения, растителни продукти или други предмети са внесени за първи път на митническата територия на Общността: летището при въздушен транспорт, пристанището при морски или речен транспорт, гарата при железопътен транспорт, и за всички останали видове транспорт, местонахождението на митническата служба, отговарящо за зоната, където е премината сухопътната граница на Общността;
к) „официален орган на входния пункт“: в държавата-членка, официалният орган, който отговаря за входния пункт;
л) „официален орган на местоназначение“: в държавата-членка, официалният орган, който отговаря за зоната, в която се намира „митническа служба по местоназначение“;
м) „митническа служба на входен пункт“: службата на входния пункт, така както е определено в буква й);
н) „митническа служба по местоназначение“: службата по местоназначение по смисъла на член 340б, параграф 3 на Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията ( 1 );
▼M30 M31 —————
п) „пратка“: количество стоки, предмет на един и същ документ, необходим за митническите формалности и за други формалности, като единен фитосанитарен сертификат или единен алтернативен документ или марка; пратката може да се състои от една или повече партиди;
р) „митническо направление на стока“: митнически одобрени режими или употреби, посочени в член 4, точка 15 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на Митническия кодекс на Общността (наричан по-долу „Митнически кодекс на Общността“) ( 2 );
с) „транзит“: движението на стоките, които са обект на митнически контрол от една точка до друга точка на митническата територия на Общността, така както е посочено в член 91 на Регламент (ЕИО) № 2913/92.
▼M30 M31 —————
Член 11
▼M30 M31 —————
3. В случаите на прилагане на параграф 1, растенията, растителните продукти или съответната хранителна среда са обект на една или повече от следните официални мерки:
— подходящо третиране, последвано от издаването на съответния фитосанитарен паспорт в съответствие с член 10, в случай че условията са изпълнени в резултат от третирането,
— разрешение за движение, под официален контрол, към зони, в които те не представляват допълнителен риск,
— разрешение за движение, под официален контрол, към места за промишлена обработка,
— унищожение.
►M4 В съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, ◄ могат да бъдат приети разпоредби за прилагане, отнасящи се до:
— условията, в които една или повече от мерките, посочени в първа алинея, трябва или не трябва да се приемат,
— специфичните особености и условия за такива мерки.
▼M30 M31 —————
Член 12
1. Държавите-членки организират официални проверки, за да гарантират спазването на разпоредбите на настоящата директива, и по-специално на член 10, параграф 2; тези проверки се извършват на случаен принцип, без каквато и да е дискриминация по отношение на произхода на растенията, растителните продукти или други предмети и в съответствие със следните разпоредби:
— случайни проверки по всяко време и на всяко място, където са преместени растения, растителни продукти или други предмети,
— случайни проверки в предприятията, където се отглеждат, произвеждат, съхраняват или продават растения, растителни продукти или други предмети, както и в предприятията на купувачите,
— случайни проверки едновременно с всякакви други проверки по документи, извършвани по причини, различни от фитосанитарните.
Проверките трябва да бъдат редовни в предприятията, изброени в официален регистър в съответствие с член 10, параграф 3, и член 13в, параграф 1б, и могат да бъдат редовни в предприятията, изброени в официален регистър в съответствие с член 6, параграф 6.
Проверките трябва да бъдат селективни, ако има факти, които позволяват да се смята, че една или няколко разпоредби на настоящата директива, не са спазени.
2. Лицата, които със стопанска цел купуват растения, растителни продукти или други предмети, съхраняват най-малко една година, в качеството си на крайни потребители, които професионално се занимават с производство на растения, съответните фитосанитарни паспорти и записват данните в своите книги.
Инспекторите имат достъп до растенията, растителните продукти и други предмети на всички етапи от производството и веригата до пускането им пазара. Те имат правото да извършват всички необходими разследвания за съответните официални проверки, включително и такива, свързани с фитосанитарните паспорти и книги.
3. Държавите-членки могат да бъдат подпомагани при официалните проверки от експертите, посочени в член 21.
4. Когато официалните проверки, извършени в съответствие с параграфи 1 и 2 установят, че растения, растителни продукти или други предмети представляват риск от разпространение на вредители, тези продукти са обект на официални мерки съгласно член 11, параграф 3.
Без да се засягат уведомленията и информацията, които се изискват по член 16, държавите-членки гарантират, когато растенията, растителните продукти или други предмети идват от друга държава-членка, че единният орган на държавата-членка на местоназначение информира незабавно единния орган на посочената държава-членка, както и Комисията, за направената констатация и официалните мерки, които е взела или възнамерява да вземе. Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, може да бъде създадена стандартизирана информационна система.
Член 13
1. Държавите-членки гарантират, без да се засягат:
— разпоредбите на член 3, параграф 3 и на член 13б, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5,
— специалните изисквания и условия, посочени в дерогации, приети в съответствие с член 15, параграф 1, в еквивалентни мерки, приети съгласно член 15, параграф 2, или в спешни мерки, приети съгласно член 16, и
— специалните споразумения по въпросите, предмет на настоящия член, сключени между Общността и една или няколко трети страни;
че растенията, растителните продукти и други предмети, изброени в част Б на приложение V, които идват от трета страна и са въведени на митническата територия на Общността, са още с влизането им обект на митнически контрол съгласно член 37, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и също на контрол от отговорните официални органи. Те могат да бъдат поставени само под един от митническите режими, посочени в член 4, параграф 16, букви а), г), д), е), ж) на Митническия кодекс на Общността, само ако формалностите, посочени в член 13а, са изпълнени в съответствие с разпоредбите на член 13в, параграф 2 и са позволили да се заключи, доколкото може да бъде определено:
i)
— че растенията, растителните продукти и други предмети не са заразени с никой от вредителите, изброени в приложение I, част А, и
— че, за растенията или растителните продукти, изброени в приложение II, част А, те не са заразени със съответните вредители, които фигурират в това приложение, и
— че, за растенията, растителните продукти, или други предмети, изброени в приложение IV, част А, те отговарят на съответните специални изисквания, посочени в това приложение или когато е приложимо, на декларацията, която фигурира в сертификата съгласно член 13а, параграф 4, буква б); и
ii) че растенията, растителните продукти или други предмети се придружават от съответния оригинал на изисквания „фитосанитарен сертификат“ или на „фитосанитарния сертификат за реекспорт“, издаден в съответствие с разпоредбите на член 13а, параграфи 3 и 4, или, където е подходящо, че оригиналът на алтернативни документи или марки, определени и разрешени от разпоредбите за прилагане, придружават въпросните предмети, са прикрепени или поставени на съответния предмет.
Електронната сертификация може да бъде призната, при условие че са спазени съответните условия, определени в разпоредбите за прилагане.
Официално заверените копия могат също да бъдат признати в изключителни случаи, които са уточнени в разпоредби за прилагане.
Разпоредбите за прилагане, посочени в ii) могат да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.
2. Параграф 1 се прилага за растенията, растителните продукти или други предмети, предназначени за защитена зона, по отношение на вредителите и за специалните изисквания, изброени в приложение I, част Б, в приложение II, част Б и в приложение IV, част Б, за тази защитена зона.
3. Държавите-членки предвиждат, че растенията, растителните продукти или предмети, различни от тези, посочени в параграфи 1 или 2, които идват от трета страна и са въведени на митническата територия на Общността, могат още с влизането им да бъдат обект на контрол на официалните отговорни органи, с цел да се провери тяхното съответствие с параграф 1, i), първо, второ или трето тире. Тези растения, растителни продукти или предмети включват дървесината под формата на дървен материал за заклинване, за кофраж, за разделяне на секции, за палети или за амбалаж, действително използван при транспорта на предмети от всякакъв характер.
Когато официалният отговорен орган упражни това правомощие, съответните растения, растителни продукти или предмети остават под контрола, посочен в параграф 1, докато не бъдат изпълнени съответните формалности, за да се стигне до заключението, в резултат на тези формалности и, доколкото може да бъде определено, че те отговарят на съответните изисквания, установени в настоящата директива или съгласно настоящата директива.
Разпоредбите за прилагане по отношение на вида информация и начина на предаването на информация, която вносителите или техните представители пред митницата трябва да предоставят на официалните отговорни органи относно растенията, растителните продукти или предмети, включително различните видове дървен материал, посочени в предходната алинея, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.
4. Без да се засягат разпоредбите на член 13в, параграф 2, буква а), държавите-членки прилагат, в случай на риск от разпространение на вредителите, също и разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 за растенията, растителните продукти и други предмети, които са получили едно от митническите направления съгласно член 4, параграф 15, букви б), в), г), д) на Митническия кодекс на Общността или съгласно митническите режими, посочени в член 4, параграф 16, букви б) и в) на този кодекс.
Член 13а
1.
а) Формалностите, посочени в член 13, параграф 1, се състоят в обстойни проверки от страна на официалния отговорен орган, най-малко на:
i) всяка пратка, за която е декларирано, съгласно митническите формалности, че се състои от или съдържа растения, растителни продукти или други предмети посочени в член 13, параграфи 1, 2 или 3, съгласно съответните условия; или
ii) в случай на пратки, съставени от различни партиди, на всяка партида, за която е декларирано, съгласно митническите формалности, че се състои от или съдържа съответните растения, растителни продукти или други предмети.
б) Проверките определят:
i) дали пратката или партидата се придружава от изискваните сертификати, алтернативни документи или марки, посочени в член 13, параграф 1, ii) (проверки по документи);
ii) дали, въз основа на пълна проверка или въз основа на проверката на една или няколко представителни извадки, пратката или партидата е съставена от или съдържа растения, растителни продукти и други предмети, декларирани в изискваните документи (проверки за идентичност); и
iii) дали, въз основа на пълна проверка или въз основа на проверка на една или няколко представителни извадки, включително опаковката, и ако е целесъобразно, на транспортните средства, пратката, партидата или дървения материал за опаковката им, те отговарят на изискванията на настоящата директива, посочени в член 13, параграф 1, i) (фитосанитарни проверки) и дали се прилага член 16, параграф 2.
2. Проверките за идентичност и фитосанитарните проверки могат да се извършват с намалена честота, ако:
— дейностите, свързани с инспекцията на растенията, растителните продукти или други предмети от пратката или партидата вече са извършени в третата страна на изпращане съгласно техническите договорености, посочени в член 13б, параграф 6, или
— растенията, растителните продукти или други предмети, съставляващи пратката или партидата, са изброени в разпоредбите за прилагане, приети за тази цел съгласно параграф 5, буква б), или
— растенията, растителните продукти или други предмети, съставляващи пратката или партидата, идват от трета страна, за която, съгласно общите международни фитосанитарни споразумения, сключени на принципа на взаимност между Общността и трета страна, или по силата на такива споразумения, е предвидена намалена честота за контрола за идентичност и за фитосанитарния контрол;
освен ако няма сериозна причина да се смята, че не са спазени изискванията, предвидени в настоящата директива.
Фитосанитарните проверки може също да се провеждат с намалена честота, ако има доказателства, събрани от Комисията и въз основа на придобития опит при предишен случай на въвеждане в Общността на такъв материал от същия произход, както е потвърдено от всички заинтересовани държави-членки и след консултация в комитета, посочен в член 18, които позволяват да се счита, че растенията, растителните продукти или други предмети в пратката или партидата отговарят на изискванията на настоящата директива, при условие че са изпълнени специфичните условия, посочени в разпоредбите за прилагане съгласно параграф 5, буква в).
3. Официалният „фитосанитарен сертификат“ или „фитосанитарният сертификат за реекспорт“, посочен в член 13, параграф 1, ii), се издава на поне на един от официалните езици на Общността и съгласно законите или подзаконовите актове на третата страна на износ или реекспорт, приети в съответствие с разпоредбите на МКЗР, независимо дали тя е или не е договаряща страна. Той е адресиран до „организациите за растителна защита на държавите-членки на Европейската общност“ посочени в член 1, параграф 4, първа алинея, последното изречение.
Сертификатът трябва да е съставен най-рано четиринадесет дни преди датата, на която растенията, растителните продукти или други предмети, до които той се отнася, са напуснали третата страна, в която той е издаден.
Независимо от формата му, той съдържа информацията, която се изисква в образеца, посочен в приложението към МКЗР.
Той се съставя по един от образците, определени от Комисията, съгласно параграф 4. Сертификатът се издава от оправомощените за тази цел органи съгласно законите и подзаконовите актове на съответната трета страна, които са декларирани, съгласно разпоредбите на МКЗР, на генералния директор на ФАО, или, когато става въпрос за трети страни, които не са страна по МКЗР, пред Комисията. Комисията информира държавите-членки за деларациите, които е получила.
4.
а) Приемливите образци, посочени в различните версии на приложението към МКЗР, се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2. Съгласно същата тази процедура, специални спецификации могат да бъдат определени за „фитосанитарните сертификати“ и „фитосанитарните сертификати за реекспорт“ за трети страни, които не са страни по МКЗР;
б) Без да се засягат разпоредбите на член 15, параграф 4, сертификатите за растения, растителни продукти и други предмети, фигуриращи в списъка в приложение IV, част А, раздел I, или в част Б, трябва да посочват, в рубриката „Допълнителна декларация“ и при необходимост, кои особени изисквания от изброените в съответната рубрика на различните части на приложение IV са спазени. Това уточнение се дава чрез позоваване на съответната рубрика в приложение IV;
в) За растенията, растителните продукти и другите предмети, към които се прилагат особени изисквания, определени в приложение IV, част А или част Б, официалният „фитосанитарен сертификат“, посочен в член 13, параграф 1, ii) трябва да бъде издаден в третата страна, от която произхождат растенията, растителните продукти или други предмети („страна на произход“);
г) Все пак, когато съответните особени изисквания могат да бъдат изпълнени и на друго място освен на мястото на произход или когато нито едно особено изискване не се прилага, „фитосанитарният сертификат“ може да е издаден в третата страна, от която идват растенията, растителните продукти или други предмети (страна на изпращане).
5. Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, могат да бъдат приети разпоредби за прилагане с цел:
а) установяване на процедури за провеждане на фитосанитарните проверки, посочени в параграф 1, буква б), iii), и по-специално на минималния брой и минималния размер на извадките;
б) изготвяне на списъци на растения, растителни продукти или други предмети, за които фитосанитарните проверки се извършват с намалена честота съгласно параграф 2, първа алинея, второ тире;
в) определяне на специфични условия относно доказателствения материал, посочен в параграф 2, втора алинея, и на критериите относно вида и степента на намаляване на фитосанитарните проверки.
Комисията може да включи насоки по отношение на параграф 2 в препоръките, посочени в член 21, параграф 6.
Член 13б
1. Държавите-членки гарантират, че пратките или партидите, които идват от трета страна, но които, съгласно декларацията, съставена в рамките на митническите формалности, не се състоят от или съдържат растения, растителни продукти или други предмети, изброени в приложение V, част Б, са контролирани и от официалните отговорни органи, когато има сериозни причини да се счита, че има такива растения, растителни продукти или други предмети.
Държавите-членки гарантират, че когато митническа проверка покаже, че пратка или партида, която идва от трета страна се състои от или съдържа недекларирани растения, растителни продукти или други предмети, които са изброени в приложение V, част Б, митническата служба, извършваща проверката, информира незабавно официалния орган на нейната държава-членка, в рамките на сътрудничеството, посочено в член 13в, параграф 4.
Ако след проверката, осъществена от официалните отговорни органи, все още има съмнения относно идентичността на стоката, по-специално относно рода или вида на растенията или растителните продукти или техния произход, пратката се счита за съдържаща растения, растителни продукти или други предмети, изброени в приложение V, част Б.
2. При условие, че не съществува никакъв риск от разпространение на вредители в Общността:
а) член 13, параграф 1 не се прилага при влизането в Общността на растения, растителни продукти или други предмети, които са придвижени от една точка до друга точка в Общността през територията на трета страна, без да има промяна в митническия им статут (вътрешен транзит);
б) член 13, параграф 1 и член 4, параграф 1 не се прилагат при влизането в Общността на растения, растителни продукти или други предмети, които са придвижени от една точка до друга точка в една или две трети страни през територията на Общността съгласно съответните митнически режими и без промяна в митническия им статут.
3. Без да се засягат разпоредбите на член 4 по отношение на приложение III и доколкото не съществува никакъв риск от разпространение на вредители в Общността, член 13, параграф 1 не се прилага при влизането в Общността на малки количества растения, растителни продукти, храни или храни за животни, доколкото част от състава им са растения или растителни продукти, когато те са предназначени да бъдат използвани от собственика или от получателя за непромишлени и нетърговски цели, или за консумация по време на транспорта.
Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2 могат да бъдат приети подробни правила, за да се определят условията за прилагане на настоящата разпоредба, включително определянето на „малките количества“.
4. При определени условия член 13, параграф 1 не се прилага при влизане в Общността на растения, растителни продукти или други предмети, предназначени да бъдат използвани за опити, за научни цели или за дейности по селекцията на сортове. Тези условия се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.
5. Държава-членка може, доколкото не съществува риск от разпространение на вредители в Общността, да приеме дерогация, предвиждаща член 13, параграф 1 да не се прилага в определени особени случаи за растения, растителни продукти или други предмети, които се отглеждат, произвеждат или използват в граничната ѝ зона в непосредствена близост с трета страна и които са въведени в тази държава-членка, за да бъдат използвани в места в близост до граничната зона на нейна територия.
Когато приема дерогация от този тип, държавата-членка посочва съответното място и името на лицето, което ги използва. Тези данни, които редовно трябва да бъдат актуализирани, се предоставят на Комисията.
Растенията, растителните продукти и други предмети, които съставляват обекта на дерогация съгласно първа алинея, се придружават от документи, установяващи от кое място в съответната трета страна те произхождат.
6. Може да бъде договорено в технически споразумения, сключени между Комисията и компетентните органи на някои трети страни и одобрени съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, дейностите, посочени в член 13, параграф 1, i) да могат също така да се извършват под ръководството на Комисията и съгласно съответните разпоредби на член 21 — в третата страна на изпращане, в сътрудничество с официалната организация за растителна защита на тази страна.
Член 13в
1.
а) Формалностите, посочени в член 13а, параграф 1, инспекциите, предвидени в член 13б, параграф 1 и проверките за спазване на разпоредбите на член 4, по отношение на приложение III, се извършват, както е посочено в параграф 2, във връзка с формалностите, необходими за поставянето под митнически режим, посочен в член 13, параграф 1, или в член 13, параграф 4;
Те се провеждат съгласно разпоредбите на Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоките, и по-специално на приложение 4 към нея, одобрено с Регламент (ЕИО) № 1262/84 на Съвета ( 3 );
б) Държавите-членки предвиждат, че вносителите, независимо дали са производители или не на растения, растителни продукти и други предмети, изброени в приложение V, част Б, трябва да бъдат вписани в официален регистър на държава-членка под официален регистрационен номер. Разпоредбите на член 6, параграф 5, трета и четвърта алинея, се прилагат съответно за тези вносители;
в) Държавите-членки също предвиждат, че:
i) вносителите или техните представители пред митницата на пратки, съставени от или съдържащи растения, растителни продукти или други предмети, фигуриращи в списъка в приложение V, част Б, посочват, поне в един от изискваните документи за поставянето под митнически режим, посочен в член 13, параграф 1 или в член 13, параграф 4, състава на пратката посредством следната информация:
— позоваване на вида растения, растителни продукти или други предмети, като използват кода на номенклатурата на „интегрираната митническа тарифа на Европейските общности (ТАРИК)“,
— надпис „Тази пратка съдържа продукти, предмет на фитосанитарните правила“ или всякакво алтернативно обозначение, договорено между митническата служба на входния пункт и официалния орган на входния пункт,
— референтния/те номер/а на изискваните фитосанитарни документи,
— официалния регистрационен номер на вносителя, посочен в буква б)
ii) летищните власти, пристанищните власти, вносителите или други оператори, съгласно договореностите, постигнати между тях, уведомяват предварително, веднага щом узнаят за предстоящото пристигане на такива пратки, митническата служба на входния пункт и официалния орган на входния пункт.
Държавите-членки могат да прилагат тази разпоредба mutatis mutandis в случаите на сухоземен транспорт, по-специално когато пристигането се очаква извън обичайното работно време на съответния официалния орган или на друга служба, като е посочено в параграф 2.
2.
а) „Проверките по документи“ и инспекциите, предвидени в член 13б, параграф 1, както и проверките за спазване на разпоредбите на член 4, по отношение на приложение III, трябва да се осъществяват от официалния орган на входния пункт или, ако официалният отговорен орган и митническите власти на тази държава-членка са съгласни, от митническата служба на входния пункт.
б) „Проверките за идентичност“ и „фитосанитарните проверки“ трябва да се осъществяват, без да се засягат букви в) и г), от официалния орган на входния пункт във връзка с изискваните митнически формалности за поставяне под митнически режим, посочен в член 13, параграф 1 или в член 13, параграф 4, или на същото място като това на митническите формалности, в помещенията на официалния орган на входния пункт, или на всяко друго място, разположено в близост и посочено или одобрено от митническите власти и отговорния официален орган, което да е различно от местоназначението, посочено съгласно буква г).
в) Въпреки това, при транзит на стоки, които не са от Общността, официалният орган на входния пункт може да реши, със съгласието на официалния орган или органи по местоназначение, „проверките за идентичност“ или „фитосанитарните проверки“ да бъдат осъществени, изцяло или частично, от официалния орган по местоназначение, в неговите помещения, или на всяко друго място, разположено наблизо и посочено или одобрено от митническите власти и отговорния официален орган, различно от местоназначението съгласно буква г). Когато липсва такова съгласие „проверките за идентичност“ или „фитосанитарните проверки“ се извършват от официалния орган на входния пункт на едно от двете места, посочени в буква б).
г) Съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2, е възможно да се определят някои случаи или обстоятелства, при които „проверките за идентичност“ и „фитосанитарните проверки“ могат да се извършват на местоназначението, например на мястото на производство, одобрено от официалния орган и митническите власти, отговарящи за зоната, в която се намира местоназначението, вместо на другите отбелязани по-горе места, при условие че са предоставени гаранциите и специфичните документи относно транспорта на растения, растителни продукти и други предмети.
д) В съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, се определят разпоредби за прилагане относно:
— минималните условия за извършване на „фитосанитарни проверки“ посочени в букви б), в) и г),
— гаранциите и специфичните документи, свързани с транспорта на растенията, растителните продукти и други предмети до местата, определени в букви в) и г), с цел да се избегне всякакъв риск от разпространяване на вредители по време на транспорта,
— освен определянето на случаите, посочени в буква г), специфичните гаранции и минималните условия относно пригодността на местоназначението за складиране и условията за складиране.
е) Във всички случаи „фитосанитарните проверки“ се разглеждат като неразделна част от формалностите, посочени в член 13, параграф 1.
3. Държавите-членки предвиждат, че съответният оригинал или електронната форма на сертификатите или алтернативни документи, различни от марките, посочени в член 13, параграф 1, ii), които се представят на официалния отговорен орган за „проверки по документи“ в съответствие с разпоредбите на член 13а, параграф 1, буква б), i) при инспекция се маркират с „виза“ от този орган заедно с името му и датата на представяне на документа.
Може да бъде създадена стандартизирана система съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2, за да се гарантира, че информацията, която се съдържа в сертификата, в случай на специфицирани растения, предназначени да бъдат засадени, ще бъде предадена на официалния отговорен орган на всяка държава-членка или на всяка от зоните, в които следва да бъдат изпратени или засадени растения от пратката.
4. Държавите-членки изпращат в писмена форма на Комисията и на другите държави-членки списъка на местата, определени като входни пунктове. Всяка промяна, внесена в този списък, също се изпраща незабавно в писмена форма.
Държавите-членки изготвят списък на местата, посочени в параграф 2, букви б) и в), както и на местата по местоназначение, посочени в параграф 2, буква г), за които те съответно отговарят. Комисията има достъп до тези списъци.
Всеки официален орган на входния пункт и всеки официален орган по местоназначение, които извършват проверки за идентичност и фитосанитарни проверки трябва да отговарят на някои минимални условия по отношение на инфраструктурата, персонала и оборудването.
Тези минимални условия се установяват в разпоредбите за прилагане, приети съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2.
Съгласно същата процедура се определят подробни правила относно:
а) вида изисквани документи за поставянето под митнически режим, в които ще бъде посочена информацията, посочена в параграф 1, буква в), i);
б) сътрудничеството между:
i) официалния орган на входния пункт и официалния орган по местоназначението;
ii) официалния орган на входния пункт и митническата служба на входния пункт;
iii) официалния орган на местоназначението и митническата служба по местоназначението; и
iv) официалния орган на входния пункт и митническата служба по местоназначението.
Тези правила включват образци на документите, които трябва да се използват в рамките на това сътрудничество, начина на предаване на тези документи, процедурите за обмен на информация между официалните органи и горепосочените служби, както и мерките, които трябва да бъдат взети с цел да се запази идентичността на партидите и пратките и да се предотврати всякакъв риск от разпространение на вредители по време на транспорта до приключване на необходимите митнически формалности.
▼M29 —————
6. Член 10, параграфи 1 и 3, се прилага mutatis mutandis за растенията, растителните продукти и други предмети, посочени в член 13, доколкото те фигурират в приложение V, част А и когато се счита, въз основа на формалностите, посочени в член 13, параграф 1, че предвидените в него условия са изпълнени.
7. Когато формалностите, посочени в член 13, параграф 1, не позволяват да се заключи, че предвидените в него условия са изпълнени, незабавно се взимат една или няколко от следните официални мерки:
а) отказ за влизане в Общността на цялата пратка или част от нея;
б) движение към местоназначение извън Общността под официален контрол и в съответствие със съответния митнически режим по време на движението на пратката в Общността;
в) отстраняване на заразените/нападнати от вредители продукти от пратката;
г) унищожаване;
д) налагане на карантина, докато станат готови резултатите от проверките или от официалните изпитвания;
е) по изключение и само при някои конкретни обстоятелства, подходящо третиране, когато компетентният официален орган прецени, че прилагането на третиране ще осигури спазването на условията и ще позволи да се отстрани рискът от разпространяване на вредители; мярката за съответно третиране може да бъде взета и за вредители, които не фигурират в приложение I или в приложение II.
Член 11, параграф 3, втора алинея се прилага mutatis mutandis.
В случай на отказ по буква а) или на движение към местоназначение извън Общността по буква б) или на отстраняване по буква в) държавите-членки предвиждат, че фитосанитарните сертификати или фитосанитарните сертификати за реекспорт и всякакъв друг документ, представен в момента, в който растенията, растителните продукти или други предмети са предоставени за въвеждане на територията им, се анулират от официалния отговорен орган. При анулиране на лицевата страна и на видно място във въпросните сертификати или документи се поставя червен печат с триъгълна форма с надпис „Анулиран сертификат“ или „Анулиран документ“ от съответния официален орган, заедно с името му и датата на отказа, датата на началото на придвижването към местоназначението извън Общността или тази на отстраняването. Този надпис е с главни букви и поне на един от официалните езици на Общността.
8. Без да се засягат уведомленията и информацията, които се изискват съгласно член 16, държавите-членки гарантират, че официалните отговорни органи информират организацията за растителна защита на третата страна на произход или на изпращане, както и Комисията, за всички случаи, в които са задържани растения, растителни продукти или други предмети, които идват от съответната трета страна, защото не отговарят на фитосанитарните изисквания, както и за причините за задържането, без да се засягат мерките, които държавата-членка може да вземе или е взела по отношение на задържаната пратка. Тази информация се предава в най-кратък срок, за да могат организациите за защита на растенията и при необходимост Комисията да проучат досието с оглед именно на това да вземат необходимите мерки, за да се предотвратят други инциденти, подобни на този. Съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2 може да бъде създадена стандартизирана информационна система.
Член 13г
1. Държавите-членки гарантират, че събирането на таксата („фитосанитарна такса“) покрива разходите, свързани с проверките по документи, проверките за идентичност и фитосанитарните проверки, предвидени в член 13а, параграф 1, осъществявани съгласно член 13. Размерът на таксата отразява:
а) заплатите, включително социалните вноски, на инспекторите, участващи в посочените по-горе проверки;
б) работното място, други съоръжения, инструменти и оборудване за тези инспектори;
в) вземането на проби за визуална инспекция или лабораторен анализ;
г) лабораторния анализ;
д) административните дейности (включително експлоатационните разходи), необходими за ефективното провеждане на съответните проверки, които могат да включват разходите за обучението на инспекторите преди назначаването им и по време на работа.
2. Държавите-членки могат да определят нивото на фитосанитарната такса на базата на подробно изчисление на разходите съгласно параграф 1, или да прилагат стандартната такса, определена в приложение VIIIа.
Когато, съгласно член 13а, параграф 2, проверките за идентичност и фитосанитарните проверки се извършват с намалена честота за определена група растения, растителни продукти и други предмети,произхождащи от трета страна, държавите-членки прилагат намалена фитосанитарна такса пропорционално на всички пратки и партиди от тази група, независимо дали са били или не обект на инспектиране.
Съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2, могат да бъдат приети мерки за прилагане, с цел да се определи размерът на тази намалена фитосанитарна такса.
3. Когато фитосанитарната такса се определя от дадена държава-членка на базата на направените разходи от официалния отговорен орган на тази държава-членка, държавата-членка предава на Комисията отчети, в които се посочва начинът на изчисление на таксата в зависимост от елементите, изброени в параграф 1.
Всяка такса, наложена в съответствие с разпоредбите на първата алинея, не може да бъде по-висока от действителните разходи, направени от официалния отговорен орган на държавата-членка.
4. Не се разрешава пряко или непряко възстановяване на таксите, предвидени в настоящата директива. Възможното прилагане обаче от дадена държава-членка на стандартна такса, предвидена в приложение VIIIа, не се счита за непряко възстановяване.
5. Стандартната такса, предвидена в приложение VIIIа, се прилага без да се засягат допълнителните такси за покриване на допълнителни разходи, направени във връзка със специалните дейности, свързани с проверките, като непредвидени пътувания на инспекторите или периодите на чакане на инспекторите поради закъснение при пристигане на пратките, проверките, извършвани извън нормалното работно време, допълнителните проверки или лабораторни анализи в допълнение на тези, предвидени в член 13, с цел потвърждаване заключенията от проверките, специалните фитосанитарни мерки, които се изискват от законодателството на Общността съгласно член 15 или член 16, мерките, предприети по член 13в, параграф 7 или превода на изискваните документи.
6. Държавите-членки определят органите, оправомощени да събират фитосанитарната такса. Тя се заплаща от вносителя или неговите представители пред митницата.
7. Фитосанитарната такса заменя всички други разходи и такси, събирани в държавите-членки на национално, регионално или местно равнище за проверките, посочени в параграф 1.
▼M30 M31 —————
▼M4 —————
▼M30 M31 —————
Член 21
1. За осигуряването на правилно и единно прилагане на настоящата директива и без с това да се засягат проверките, извършвани под ръководството на държавите-членки, Комисията може да натовари експерти да извършват под нейно ръководство проверки по отношение на задачите, изброени в параграф 3, на място или извън него, в съответствие с настоящия член.
В случай че такива проверки се извършват в някоя държава-членка, това задължително става в сътрудничеството с официалната служба за растителна защита на тази държава-членка, както е предвидено в параграфи 4 и 5 и в съответствие с процедурите, предвидени в параграф 7.
2. Експертите, посочени в параграф 1, могат да бъдат:
— наети от Комисията,
— наети от държавите-членки и поставени на разположение на Комисията на временно или ad hoc.
Те трябва да притежават квалификацията, която се изисква за лицата, отговорни за извършване и контролиране на официалните фитосанитарни проверки, придобита поне в една държава-членка.
3. Проверките, посочени в параграф 1, може да се провеждат по отношение на следните задачи:
— мониторинг на проверките съгласно член 6,
— извършване на официалните проверки съгласно член 12, параграф 3,
— мониторинг или, в рамките на разпоредбите, установени в параграф 5, пета алинея, извършване в сътрудничество с държавите-членки на инспекциите съгласно член 13, параграф 1,
— извършване или мониторинг на дейностите, определени в техническите договорености, посочени в член 13б, параграф 6,
— извършване на проучванията, посочени в член 15, параграфи 1 и 2, и в член 16, параграф 3,
— дейности по мониторинг, изисквани съгласно разпоредбите, определящи условията, при които някои вредители, растения, растителни продукти или други предмети могат да бъдат въведени или транспортирани в Общността или в някои защитени зони на Общността за опити и научни цели или за дейност по селекцията на сортове, посочени в член 3, параграф 9, член 4, параграф 5, член 5, параграф 5 и член 13б, параграф 4,
— дейности по мониторинг, изисквани съобразно разрешенията, давани съгласно член 15, съобразно приетите от държавите-членки мерки съгласно член 16, параграфи 1 или 2, или мерките, приети съгласно член 16, параграфи 3 или 5,
— подпомагане на Комисията по въпросите, посочени в параграф 6,
— изпълнение на всяко друго задължение, възложено на експертите в подробните правила, посочени в параграф 7.
4. За извършване на задачите, предвидени в параграф 3, експертите, посочени в параграф 1, могат:
— да посещават разсадници, стопанства и други места, на които понастоящем се отглеждат, произвеждат, преработват или съхраняват растения, растителни или други продукти или същите дейности са били извършвани преди това,
— да посещават места, на които се извършват проверките по член 6 или член 13,
— да консултират служебни лица от официалните служби за растителна защита на държавите-членки,
— да придружават националните инспектори на държавите-членки по време на извършване на дейности за целите на прилагане на настоящата директива.
5. Чрез сътрудничеството, посочено в параграф 1, втора алинея, на официалната служба за растителна защита на тази държава-членка се дават достатъчно предварителни указания относно задачата, за да може да се извърши необходимата подготовка.
Държавите-членки предприемат всички разумни мерки, за да гарантират, че целите и ефективността на проверките не са изложени на риск. Te осигуряват възможността експертите да извършват своите задачи безпрепятствено и предприемат всички необходими мерки, за да им осигурят по тяхно искане необходимата апаратура, която е на разположение, включително лабораторно оборудване и лаборанти. Комисията осигурява възстановяване на разходите, свързани с такива искания, в рамките на наличните средства за тази цел в общия бюджет на Европейския съюз. ►M4 Тази разпоредба не се прилага за разходите, произтичащи от представените по-долу видове искания по повод участието на въпросните експерти в инспекциите на вноса, провеждани от държавите-членки: лабораторни анализи и вземане на проби за визуална инспекция или лабораторен анализ, които вече са обхванати от таксата, посочена в член 13г. ◄
В случаите, когато това се изисква от националното законодателство, експертите надлежно се упълномощават от официалната службаза растителна защита на съответната държава-членка и съблюдават правилата и практиките, които са в сила за служебните лица на тази държава-членка.
В случай че задачата се състои в контрол на проверките, посочени в член 6, контрол на проверките, посочени в член 13, параграф 1, или извършване на проучванията, посочени в член 15, параграф 1 и член 16, параграф 3, не може да се вземе решение на място. Експертите докладват на Комисията за техните дейности и техните констатации.
В случай че задачата се състои в извършване на проверките съгласно член 13, параграф 1, тези проверки се интегрират в установена програма за проверки и трябва да съответстват на процедурните правила, установени от съответната държава-членка; въпреки това, в случай на съвместна проверка държавата-членка разрешава въвеждането на пратка в Общността само в случай, че нейната служба за растителна защита и Комисията са съгласни. В съответствие с процедурата, ►M4 предвидена в член 18, параграф 2 ◄ , това условие може да бъде разширено до други неотменими изисквания, прилагани за пратки преди въвеждане в Общността, ако опитът показва, че това е необходимо. В случай че експертът от Общността и националният инспектор не постигнат съгласие, съответната държава-членка предприема всички необходими временни мерки до приемането на окончателното решение.
Във всички случаи, националните разпоредби относно наказателните производства и административните наказания се прилагат съгласно обичайните процедури. В случай че експертите констатират предполагаемо нарушение на разпоредбите на настоящата директива, те уведомяват за това компетентните органи на съответната държава-членка.
▼M30 M31 —————
▼M29 —————
▼M30 M31 —————
Член 27a
По смисъла на настоящата Директива и без да се засяга член 21 от нея, при необходимост се прилагат членове 41 до 46 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, извършван с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството за фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните ( 4 ).
▼M30 M31 —————
ПРИЛОЖЕНИЕ VIIIа
Стандартната такса, посочена в член 13г, параграф 2, се определя на следните равнища:
|
(в EUR) |
||
|
Наименование |
Количество |
Цена |
|
а) за проверки по документи |
на пратка |
7 |
|
б) за проверки за идентичност |
на пратка |
|
|
— до размерите на товара на камион, жп вагон или контейнер със сравним обем |
7 |
|
|
— над тези размери |
14 |
|
|
в) за санитарни проверки, съгласно следните правила: |
|
|
|
— издънки, млад посадъчен материал (с изключение на горски посадъчен материал) и кълнове, млад посадъчен материал от ягоди или зеленчуци |
на пратка |
|
|
— до 10 000 бройки |
17,5 |
|
|
— за 1 000 допълнителни бройки |
0,7 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— храсти, дървета (с изключение на отсечени новогодишни елхи), други дървесни растения от разсадник, включително горски посадъчен материал (с изключение на семената) |
на пратка |
|
|
— до 1 000 бройки |
17,5 |
|
|
— за 100 допълнителни бройки |
0,44 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— луковици, грудки коренища, клубени, предназначени за засаждане (с изключение на глави картофи) |
на пратка |
|
|
— до 200 кг |
17,5 |
|
|
— за 10 допълнителни кг |
0,16 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— семена, тъканни култури |
на пратка |
|
|
— до 100 кг |
17,5 |
|
|
— за 10 допълнителни кг |
0,175 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— други растения, предназначени за засаждане, неотбелязани другаде в настоящата таблица |
на пратка |
|
|
— до 5 000 бройки |
17,5 |
|
|
— за 100 допълнителни бройки |
0,18 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— рязан цвят |
на пратка |
|
|
— до 20 000 бройки |
17,5 |
|
|
— за 1 000 допълнителни бройки |
0,14 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— клони с листа, части от иглолистни (с изключение на отсечени новогодишни елхи) |
на пратка |
|
|
— до 100 кг |
17,5 |
|
|
— за 100 допълнителни кг |
1,75 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— отсечени новогодишни елхи |
на пратка |
|
|
— до 1 000 бройки |
17,5 |
|
|
— за 100 допълнителни бройки |
1,75 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— листа от растения като подправки, билки или листни зеленчуци |
на пратка |
|
|
— до 100 кг |
17,5 |
|
|
— за 10 допълнителни кг |
1,75 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— плодове, зеленчуци (с изключение на листните зеленчуци) |
на пратка |
|
|
— до 25 000 кг |
17,5 |
|
|
— за 1 000 допълнителни кг |
0,7 |
|
|
— клубени от картофи |
на партида |
|
|
— до 25 000 кг |
52,5 |
|
|
— за 25 000 допълнителни кг |
52,5 |
|
|
— дървесина (с изключение на кората) |
На пратка |
|
|
— до 100 м3 |
17,5 |
|
|
— на допълнителен м3 |
0,175 |
|
|
— пръст и растителни среди, кори |
на пратка |
|
|
— до 25 000 кг |
17,5 |
|
|
— за 1 000 допълнителни кг |
0,7 |
|
|
— максимална цена |
140 |
|
|
— зърнени култури |
на пратка |
|
|
— до 25 000 кг |
17,5 |
|
|
— за 1 000 допълнителни кг |
0,7 |
|
|
— максимална цена |
700 |
|
|
— други растения или растителни продукти, предназначени за засаждане, неотбелязани другаде в настоящата таблица |
на пратка |
17,5 |
Когато една пратка не съдържа изключително продукти, съответстващи на описанието срещу дадено тире, частите от пратката, които се състоят от продукти, съответстващи на описанието срещу тирето (партида или партиди) се третират като отделни пратки
▼M30 M31 —————
( 1 ) ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2787/2000 (ОВ L 330, 27.12.2000 г., стр. 1).
( 2 ) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 12.12.2000 г., стр. 17).
( 3 ) ОВ L 126, 12.5.1984 г., стр. 1.
( 4 ) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.