EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01994L0033-20190726
Council Directive 94/33/EC of 22 June 1994 on the protection of young people at work
Consolidated text: Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 година за закрила на младите хора на работното място
Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 година за закрила на младите хора на работното място
01994L0033 — BG — 26.07.2019 — 003.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДИРЕКТИВА 94/33/ЕО НА СЪВЕТА от 22 юни 1994 година за закрила на младите хора на работното място (ОВ L 216, 20.8.1994 г., стp. 12) |
Изменена с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 165 |
21 |
27.6.2007 |
||
|
ДИРЕКТИВА 2014/27/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 година |
L 65 |
1 |
5.3.2014 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1243 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година |
L 198 |
241 |
25.7.2019 |
|
ДИРЕКТИВА 94/33/ЕО НА СЪВЕТА
от 22 юни 1994 година
за закрила на младите хора на работното място
РАЗДЕЛ I
Член 1
Предмет
1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за забрана на детския труд.
Те следят, при предвидените от настоящата директива условия, минималната възраст за назначаване или за наемане на работа да не е под минималната възраст за завършване на задължителното редовно образование, установено от националното законодателство, или при всяко положение да не е под 15 години.
2. Държавите-членки следят трудът на юношите да е строго регламентиран и закрилян при условията, предвидени от настоящата директива.
3. По принцип държавите-членки следят всеки работодател да гарантира на младите хора условия на труд, съобразени с тяхната възраст.
Те следят за закрилата на младите хора от икономическа експлоатация и от всякакъв труд, който би увредил безопасността, здравето или физическото, умственото, моралното или общественото им развитие или би навредил на тяхното образование.
Член 2
Приложно поле
1. Настоящата директива се прилага за всяко лице под 18-годишна възраст, страна по трудов договор или по трудово правоотношение, определени и/или регламентирани от действащото в държава-членка право.
2. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да предвидят да не прилагат настоящата директива в границите и при условията, които те установят в законови или в подзаконови разпоредби, за случайни или краткосрочни дейности, включващи:
а) домашните услуги в частно домакинство, или
б) работата, която не се смята за вредна, тежка или опасна за младите хора, в семейно предприятие.
Член 3
Определения
По смисъла на настоящата директива:
а) „млад човек“ е всяко лице под 18-годишна възраст, визирано в член 2, параграф 1;
б) „дете“ е всеки млад човек, който не е навършил 15 години или който все още подлежи на задължителното редовно образование по силата на националното законодателство;
в) „юноша“ е всеки млад човек, навършил най-малко 15 години, но под 18 години, който вече не подлежи на задължителното редовно образование по силата на националното законодателство;
г) „леки дейности“ са всички дейности, които поради присъщия характер на включените задачи и конкретните условия, при които те се извършват:
i) не могат да увредят безопасността, здравето или развитието на децата, и
ii) не са от такова естество, че да им попречат да посещават училище, да участват в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентния орган, или на възможността да се възползват от полученото образование;
д) „работно време“ е всеки период, през който младият човек е на работа, е на разположение на работодателя и изпълнява дейността или задълженията си в съответствие с националното законодателство и/или практика;
е) „период на почивка“ е всеки период, който не е работно време.
Член 4
Забрана на детския труд
1. Държавите-членки приемат необходимите мерки за забрана на детския труд.
2. Като имат предвид целите, посочени в член 1, държавите-членки могат със законови или подзаконови разпоредби да предвидят, че забраната на детския труд не се прилага:
а) за децата, които извършват дейностите, посочени в член 5;
б) за децата на възраст най-малко 14 години, които работят в рамките на смесена система на работа/обучение или на производствена практика, при условие че този труд се полага в съответствие с условията, определени от компетентния орган;
в) за децата на възраст най-малко 14 години, които извършват леки дейности, различни от посочените в член 5; леки дейности, различни от посочените в член 5, все пак могат да се извършват от деца на 13-годишна възраст за ограничен брой часове на седмица и за категории труд, определени от националното законодателство.
3. Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в параграф 2, буква в), определят, като спазват разпоредбите на настоящата директива, условията на труд, свързани с посочените леки дейности.
Член 5
Културни или сходни на тях дейности
1. За наемането на деца с цел участие в културни, художествени, спортни или рекламни дейности се изисква предварително разрешение от компетентния орган за всеки отделен случай.
2. Държавите-членки определят със законови или подзаконови разпоредби условията на труд на децата в случаите, посочени в параграф 1, и условията и реда на процедурата за получаване на предварително разрешение, при условие че дейностите:
i) не могат да увредят безопасността, здравето или развитието на децата, и
ii) не са от такова естество, че да им попречат да посещават училище, да участват в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентните органи, или на възможността да се възползват от полученото образование.
3. Чрез дерогация от процедурата, предвидена в параграф 1, за деца, навършили 13-годишна възраст, държавите-членки могат да разрешат със законови или подзаконови разпоредби, в съответствие с условията, които те определят, наемането на деца с цел участие в културни, художествени, спортни или рекламни дейности.
4. Държавите-членки, които имат специална разрешителна система за агенциите за манекени, които работят с деца, могат да запазят тази система.
РАЗДЕЛ II
Член 6
Общи задължения на работодателите
1. Без да се засяга член 4, параграф 1, работодателят взема необходимите мерки за закрила на безопасността и здравето на младите хора, като обръща особено внимание на специфичните рискове, посочени в член 7, параграф 1.
2. Работодателят прилага мерките, предвидени в параграф 1, въз основа на преценка на рисковете, които съществуват за младите хора и са свързани с тяхната работа.
Преценката трябва да се извърши, преди младите хора да започнат работа и при всяко съществено изменение на условията на труд и в частност трябва да обхваща следните въпроси:
а) обзавеждането и планировката на местоработата и на личното работно място;
б) естеството, степента и продължителността на излагане на физични, биологични и химични фактори;
в) разполагането, избора и използването на работни съоръжения, в частност на фактори, машини, апарати и устройства, както и начина на работа с тях;
г) организацията на работните процеси и операции и на тяхното взаимодействие (организация на труда);
д) равнището на обучение и инструктаж на младите хора.
Когато тази преценка показва съществуването на риск за безопасността, физическото или умственото здраве или развитие на младите хора, трябва да се осигури съответна периодична безплатна оценка и наблюдение на тяхното здраве, без да се засяга Директива 89/391/ЕИО.
Безплатната оценка и наблюдение на здравето могат да са част от национална здравна система.
3. Работодателят уведомява младите хора за евентуалните рискове и за всички мерки, взети за безопасността и здравето им.
Наред с това, той уведомява законните представители на децата за евентуалните рискове и за всички мерки, взети за безопасността и здравето на младите хора.
4. Работодателят си сътрудничи със службите за закрила и превенция, посочени в член 7 от Директива 89/391/ЕИО, при планирането, прилагането и контрола на условията на безопасност и здраве, които се прилагат за труда на младите хора.
Член 7
Уязвимост на младите хора – забрана на труда
1. Държавите-членки следят за закрилата на младите хора от конкретни рискове за тяхната безопасност, здраве и развитие в резултат от липсата на опит, от липсата на осъзнаване на съществуващи или възможни рискове или от незрялостта на младите хора.
2. Без да се засяга член 4, параграф 1, държавите-членки забраняват за тази цел наемането на млади хора за дейности, които:
а) обективно са извън техните физически или психологични възможности;
б) включват вредно излагане на фактори, които са токсични, канцерогенни, причиняват наследствени генетични увреждания, имат вредно въздействие върху плода по време на бременност или каквото и да било друго вредно хронично въздействие върху човешкото здраве;
в) включват опасно излагане на радиация;
г) включват риск от злополуки, за който може да се предположи, че не може да бъде осъзнат или избегнат от младите хора поради недостатъчното им внимание към безопасността или липсата на опит или обучение; или
д) застрашават здравето поради изключително високи и ниски температури или поради шум или вибрации.
Дейностите, които могат да породят конкретни рискове за младите хора по смисъла на параграф 1, в частност са:
— дейностите, свързани с опасно излагане на физични, биологични и химични фактори, посочени в точка I от приложението, и
— процесите и дейностите, посочени в точка II от приложението.
3. Държавите-членки могат със законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогации от разпоредбите на параграф 2 за подрастващите, когато тези дерогации са необходими за професионалното обучение на подрастващите и при условие че закрилата на тяхната безопасност и здраве е осигурена от факта, че дейностите се извършват под контрола на компетентно лице по смисъла на член 7 от Директива 89/391/ЕИО и с уговорката да се гарантира закрилата, осигурена от споменатата директива.
РАЗДЕЛ III
Член 8
Работно време
1. Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, буква б) или в), вземат необходимите мерки за ограничаване на работното време на децата:
а) до осем часа дневно и до четиридесет часа седмично за труд, полаган при смесена система на работа/обучение, или при производствена практика;
б) до два часа в учебни дни и до дванадесет часа седмично за труд, полаган по време на учебния срок и извън часовете, определени за учебни занимания, доколкото това не е забранено от националното законодателство и/или практика;
в никакъв случай дневното работно време не може да надвишава седем часа; тази граница може да се увеличи на осем часа за децата, които са навършили петнадесет години;
в) до седем часа дневно и до тридесет и пет часа седмично за труд, полаган през период, когато училището не работи най-малко една седмица; тези граници могат да се увеличат на осем часа дневно и на четиридесет часа седмично за децата, които са навършили петнадесет години;
г) до седем часа дневно и до тридесет и пет часа седмично за леки дейности, извършвани от деца, които вече не подлежат на задължителното редовно образование, изисквано от националното законодателство.
2. Държавите-членки вземат необходимите мерки за ограничаване на работното време на подрастващите до осем часа дневно и до четиридесет часа седмично.
3. Времето, посветено на обучение от младия човек, който работи по смесена теоретична и/или практическа система на работа/обучение или на производствена практика, се включва в работното време.
4. Когато млад човек е нает от повече от един работодател, работните дни и работното време се сумират.
5. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогации от разпоредбите на параграф 1, буква а) и параграф 2 или в краен случай, или когато са налице обективни причини за това.
Държавите-членки чрез законови или подзаконови разпоредби определят условията, границите и реда за прилагане на такива дерогации.
Член 9
Нощен труд
1.
а) Държавите-членки, които се ползват от правото, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) или в), вземат необходимите мерки за забрана на детския труд от 20:00 до 6:00 часа.
б) Държавите-членки вземат необходимите мерки за забрана на труда на подрастващите или между 22:00 и 6:00 часа, или между 23:00 и 7:00 часа.
2.
а) Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават труда на подрастващите през периода на забрана на нощния труд, посочен в параграф 1, буква б), в конкретни сектори на дейност.
В този случай държавите-членки вземат съответните мерки за контрол над подрастващите от възрастен работник в случаите, когато такъв контрол е необходим за закрилата на подрастващите.
б) В случай на прилагане на буква а) трудът между полунощ и 4:00 часа остава забранен.
Наред с това държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават труда на подрастващите през периода на забрана на нощния труд в посочените по-долу случаи, когато съществуват обективни причини за това и при условие че на подрастващите се предостави съответна почивка като компенсация и че посочените в член 1 цели не се поставят под съмнение:
— дейности, извършвани в секторите корабоплаване или риболов;
— дейности, извършвани в системата на въоръжените сили или на полицията;
— дейности, извършвани в болниците или в други подобни заведения;
— културни, художествени, спортни и рекламни дейности.
3. Подрастващите имат право, преди евентуалното им допускане до нощен труд и на равни интервали след това, на безплатна оценка на тяхното здраве и възможности, освен ако трудът, който полагат в периода, когато трудът е забранен, е по изключение.
Член 10
Периоди на почивка
1.
а) Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, буква б) или в), вземат необходимите мерки на всеки период от двадесет и четири часа децата да имат право на минимален период на почивка от 14 последователни часа.
б) Държавите-членки вземат необходимите мерки на всеки период от двадесет и четири часа подрастващите да имат право на минимален период на почивка от 20 последователни часа.
2. Държавите-членки вземат необходимите мерки на всеки период от седем дни:
— децата, по отношение на които те са използвали правото, посочено в член 4, параграф 2, буква б) или в), и
— подрастващите
да имат право на минимален период на почивка от два дни, по възможност последователни.
Когато това е оправдано по технически или организационни причини, минималният период на почивка може да бъде намален, но в никакъв случай не може да бъде под 36 последователни часа.
Минималният период на почивка, посочен в първа и втора алинея, по принцип включва и неделята.
3. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да предвидят минималните периоди на почивка, посочени в параграфи 1 и 2, да бъдат прекъсвани по отношение на дейности, включващи периоди на работа, които са разпокъсани или са с кратка продължителност през деня.
4. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогации от параграф 1, буква б) и параграф 2 по отношение на подрастващите в посочените по-долу случаи, когато съществуват обективни причини за това и при условие че на подрастващите се предостави съответна почивка като компенсация и че целите, посочени в член 1, не се поставят под съмнение:
а) дейности, извършвани в секторите корабоплаване или риболов;
б) дейности, извършвани в системата на въоръжените сили и на полицията;
в) дейности, извършвани в болниците или в други подобни заведения;
г) дейности, извършвани в земеделието;
д) дейности, извършвани в сектора туризъм или в сектора хотели, ресторанти и кафенета;
е) дейности, включващи периоди на работа, които са разпокъсани през деня.
Член 11
Годишна почивка
Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, буква б) или в), следят в училищните ваканции на децата, подлежащи на задължителното редовно образование, изисквано от националното законодателство, да се включи, доколкото е възможно, напълно освободен от всякаква работа период.
Член 12
Почивки през работно време
Държавите-членки вземат необходимите мерки младите хора да ползват, когато дневното работно време е над четири часа и половина, време за почивка най-малко тридесет минути, по възможност последователни.
Член 13
Работа на юноши при форсмажорни обстоятелства
Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогации от член 8, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б), член 10, параграф 1, буква б), а по отношение на подрастващите - от член 12, за дейности при обстоятелствата, посочени в член 5, параграф 4 от Директива 89/391/ЕИО, при условие че тези дейности имат временен характер и трябва да се извършат незабавно, че няма на разположение възрастни работници и че на съответните подрастващи се предоставят равностойни периоди на почивка като компенсация в срок от три седмици.
РАЗДЕЛ IV
Член 14
Мерки
Всяка държава-членка определя всички необходими мерки, които се прилагат в случай на нарушение на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива; тези мерки трябва да са ефективни и пропорционални.
Член 15
Изменения към приложението
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а за внасяне на чисто технически изменения в приложението с оглед на техническия прогрес, промените в международните нормативни актове или спецификации и напредъка на познанията по отношение на закрилата на младите хора на работното място.
Член 15а
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 15, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 15, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 1 )
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 15, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 16
Клауза за недопускане на регресия
Без да се засяга правото на държавите-членки да въвеждат, предвид променящите се обстоятелства, различни разпоредби за закрила на младите хора, доколкото се спазват минималните изисквания, предвидени в настоящата директива, прилагането на директивата не представлява основателна причина за намаляване на общото равнище на закрила на младите хора.
Член 17
Заключителни разпоредби
1.
а) Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 22 юни 1996 г. или следят най-късно до тази дата социалните партньори да въведат изискваните разпоредби чрез колективни договори, като държавите-членки трябва да приемат всички необходими мерки, за да са в състояние да гарантират по всяко време резултатите, предвидени от настоящата директива.
б) За период от четири години, считано от посочената в буква а) дата, Обединеното кралство може да се въздържа да прилага член 8, параграф 1, буква б), първа алинея по отношение на разпоредбата за максималната продължителност на седмичното работно време, както и член 8, параграф 2 и член 9, параграф 1, буква б) и параграф 2.
Комисията представя доклад за резултатите от настоящата разпоредба.
Съветът, в съответствие с предвидените в Договора условия, решава дали посоченият по-горе срок трябва да бъде продължен.
в) Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.
2. Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в параграф 1, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те вече са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива.
▼M1 —————
Член 17а
Доклад относно прилагането
На всеки пет години държавите-членки представят на Комисията доклад относно практическото прилагане на настоящата директива под формата на отделна глава от единния доклад по член 17а, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 89/391/ЕИО, който служи за основа на оценката, която Комисията извършва в съответствие с член 17а, параграф 4 от тази директива.
Член 18
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Неизчерпателен списък на фактори, процеси и дейности
(член 7, параграф 2, втора алинея)
I. Фактори
1. Физични фактори
а) йонизиращо лъчение;
б) работа в среда под високо налягане, например в контейнери под налягане, водолазни дейности.
2. Биологични фактори
а) биологични агенти от рискови групи 3 и 4 по смисъла на член 2, втора алинея, точки 3 и 4 от Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).
3. Химични фактори
а) веществата и смесите, които отговарят на критериите за класифициране съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ) в един/една или няколко от следните класове и категории на опасност с едно или няколко от следните предупреждения за опасност:
— остра токсичност, категория 1, 2 или 3 (H300, H310, H330, H301, H311, H331),
— корозивни за кожата, категория 1A, 1B или 1C (H314),
— запалим газ, категория 1 или 2 (H220, H221),
— запалими аерозоли, категория 1 (H222),
— запалима течност, категория 1 или 2 (H224, H225),
— експлозиви, категории „нестабилен експлозив“, или експлозиви от подразделения 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 (H200, H201, H202, H203, H204, H205),
— самоактивиращи се вещества и смеси, тип A, B, C или D (H240, H241, H242),
— органични пероксиди, тип А или В (H240, H241),
— специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция, категория 1 или 2 (H370, H371),
— специфична токсичност за определени органи след повтаряща се експозиция, категория 1 или 2 (H372, H373),
— респираторна сенсибилизация, категория 1, подкатегория 1A или 1B (H334),
— кожна сенсибилизация, категория 1, подкатегория 1A или 1B (H317),
— канцерогенност, категория 1А, 1В или 2 (H350, H350i, H351),
— мутагенност за зародишните клетки, категория 1А, 1В или 2 (H340, H341),
— токсичност за репродукцията, категория 1A или 1B (H360, H360F, H360FD, H360Fd, H360D, H360Df).
▼M2 —————
г) веществата и смесите, посочени в член 2, буква а), подточка ii) от Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 4 );
д) олово и неговите съединения, доколкото въпросните фактори могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм;
е) азбест.
II. Процеси и дейности
1. Процеси и дейности, посочени в приложение I към Директива 2004/37/ЕО.
2. Производство и работа с устройства, фойерверки или други предмети, съдържащи експлозиви.
3. Работа със свирепи или отровни животни в менажерии.
4. Клане на животни в промишлен мащаб.
5. Работа, включваща обслужване на оборудване за производство, съхранение или прилагане на сгъстени, втечнени или разтворени газове.
6. Работа с големи съдове, цистерни, резервоари или бутилки, съдържащи химичните вещества, посочени в подточка 1.3.
7. Работа, включваща опасност от срутване.
8. Работа, включваща опасност от високо напрежение.
9. Работа, чийто ритъм се определя от машини и се заплаща според резултата.
( 1 ) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
( 2 ) Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защитата на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа (Седма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 262, 17.10.2000 г., стр. 21).
( 3 ) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
( 4 ) Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (Шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50).