(1)

От началото на световната финансова криза през есента на 2008 г. Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) издаде четири набора от насоки, (1) в които се предоставени подробни указания относно критериите за съвместимост на държавната подкрепа за финансовите институции (2) с изискванията на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“). Главите от въпросните насоки са: прилагането на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (3) („Насоки за банките“); рекапитализацията на финансови институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията (4) („Насоки за рекапитализацията“); обработването на обезценените активи в банковия сектор на ЕИП (5) („Насоки за обезценените активи“) и относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ (6) („Насоки за преструктуриране“). В три от тези четири набора от насоки — насоките за банковия сектор, за рекапитализацията и за обезценените активи, се определят предварителните условия за съвместимост на основните видове помощ, отпускани от държавите от ЕАСТ – гаранции за задължения, рекапитализации и мерки за освобождаване от активи, а в насоките за преструктуриране подробно се представят конкретните специфични характеристики, които даден план за преструктуриране (или план за жизнеспособност) трябва да съдържа в специфичния контекст на държавните помощи, свързани с кризата, отпускани на банки въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП.

(2)

На 2 март 2011 г. Органът прие пети набор от Насоки относно прилагането от 1 януари 2011 г. на правилата за държавни помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (7) („Насоки за удължаването“). Насоките за удължаването удължиха действието на Насоките за преструктуриране – единственият от четирите набори насоки, който е с посочена дата на преустановяване на действието – при променени условия до 31 декември 2011 г. Органът също така посочи в Насоките за удължаването, че счита изискванията, необходими, за да бъде одобрена държавна помощ съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, в който по изключение се разрешават помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка на ЕС или ЕАСТ, все още за изпълнени и че Насоките относно банките, рекапитализацията и обезценените активи ще останат в сила, за да предоставят указания относно критериите за съвместимост на помощта за банки, свързана с кризата, въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП.

(3)

Усилването на напрежението на пазарите на държавен дълг, започнало през 2011 г., постави банковият сектор в ЕИП под нарастващ натиск, особено по отношение на достъпа до пазарите за срочно финансиране. „Пакетът за банковата система“, за който държавните глави или ръководителите на правителства се споразумяха на срещата си на 26 октомври 2011 г., (8) има за цел да възвърне доверието в банковия сектор чрез гаранции за средносрочно финансиране и създаване на временен капиталов буфер, представляващ 9 % капиталова адекватност от капитал с най-високо качество, след отчитане на пазарната оценка на експозициите в държавния дълг. Въпреки тези мерки Органът счита, че изискванията, необходими за одобряване на държавна помощ съгласно член 61, параграф 3, буква б), ще продължават да са изпълнени след края на 2011 г.

(4)

Затова насоките относно банките, рекапитализацията и обезценените активи ще останат в сила след 31 декември 2011 г. По същия начин времевият обхват на насоките относно преструктурирането се удължава отвъд 31 декември 2011 г. (9). Органът ще продължи да наблюдава положението на финансовите пазари и ще пристъпи към създаването на по-трайни правила за държавната помощ за възстановяване и преструктуриране на банки на основание член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, веднага щом пазарните условия позволят това.

(5)

За да се улесни прилагането на пакета за банковата система и за да се вземат предвид развитията в рисковия профил на банките от началото на кризата досега, е желателно правилата да бъдат допълнително изяснени и актуализирани в някои отношения. В настоящите насоки се определят необходимите изменения на параметрите за съвместимост на свързаната с кризата държавна помощ за банките от 1 януари 2012 г. По-специално с настоящите насоки:

(6)

Насоките за рекапитализацията дават общи указания относно цената на капиталовите инжекции. Тези насоки са ориентирани главно към капиталовите инструменти, носещи фиксирано възнаграждение.

(7)

Предвид регулаторните промени и изменящата се пазарна среда Органът очаква, че в бъдеще държавните капиталови инжекции могат все по-често да бъдат във формата на акции, носещи променливо възнаграждение. Поясняването на правилата за ценообразуването на капиталовите инжекции е желателно, тъй като доходността на тези акции е под формата на (несигурни) дивиденти и капиталови печалби, което прави трудно директното оценяване ex ante на доходността на тези инструменти.

(8)

Затова Органът ще оценява доходността на тези капиталови инжекции въз основа на цената при издаването на тези акции. Капиталовите инжекции следва да се запишат при достатъчна отстъпка от цената на акция (след корекция по отношение на „ефекта на разреждане“ (10) непосредствено преди оповестяването на капиталовата инжекция, за да се даде разумна гаранция за адекватна доходност за държавата (11).

(9)

За банки, регистрирани на борсата, целевата стойност на цената на акция следва да бъде котираната пазарна цена на акции с права, еквивалентни на тези, които се дават на издаваните акции. За банки, които не са регистрирани на борсата, такава пазарна цена не съществува и държавите членки на ЕАСТ следва да използват подходящ, основан на пазара метод за оценка (включително подход за сравнение с подобна група въз основа на цена/печалба или други общоприети методики за оценка). Акциите следва да се впишат при подходяща отстъпка от тази пазарна (или основаната на пазара) цена.

(10)

Ако държавите членки на ЕАСТ запишат акции без право на глас, може да се изисква по-висока отстъпка, чийто размер следва да отразява ценовата разлика между акциите с право на глас и тези без право на глас при преобладаващите пазарни условия.

(11)

Мерките за рекапитализация трябва да съдържат подходящи стимули за банките за оттегляне на държавната помощ, колкото е възможно по-скоро. По отношение на акции с променлива доходност, ако стимулите за оттегляне са определени така, че се ограничава потенциалът за покачване на цената на акция за държавата членка на ЕАСТ, например чрез издаване на гаранции на съществуващите акционери, позволяващи им да купят новоиздадените акции от държавата на цена, която предполага разумна годишна възвращаемост за държавата, то тогава ще е необходима по-висока отстъпка, която да отрази ограничения потенциал за покачване.

(12)

Във всички случаи размерът на отстъпката трябва да отразява размера на капиталовата инжекция по отношение на съществуващия капитал от първи ред. По-голям капиталов недостиг по отношение на съществуващия капитал сочи по-голям риск за държавата и затова изисква по-висока отстъпка.

(13)

Хибридните инструменти по принцип следва да съдържат „алтернативен механизъм за плащане на купоните“, при който купоните, които не могат да бъдат платени в брой, ще бъдат платени на държавата под формата на новоиздадени акции.

(14)

Органът ще продължи да изисква от държавите членки на ЕАСТ да представят план за преструктуриране (или актуализация на съществуващ план за преструктуриране) в срок от шест месеца от датата на решението на Органа, с което се разрешава помощ за възстановяване на всяка една банка, която получава публична помощ под формата на рекапитализация или мерки за обезценени активи. Когато дадена банка е била предмет на предишно решение за помощ за възстановяване съгласно правилата, уреждащи съвместимостта на помощта за банките с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, като част от същата операция по преструктуриране, или не, Органът може да поиска представяне на план за преструктуриране в срок по-кратък от шест месеца. Органът ще извърши пропорционална оценка на дългосрочната жизнеспособност на банките, като изцяло вземе предвид елементите, показващи, че банките могат да бъдат жизнеспособни дългосрочно без нужда от значително преструктуриране, в частност когато недостигът на капитал е свързан най-вече с криза на доверието по отношение на държавен дълг, публичната капиталова инжекция се ограничава до сумата, необходима за компенсиране на загубите, произтичащи от преоценка на държавни облигации на договарящите страни по Споразумението за ЕИП спрямо пазара в банки, които иначе са жизнеспособни, и анализът показва, че въпросните банки не са поели прекален риск при купуването на държавен дълг.

(15)

Банките могат да извлекат полза от държавна гаранция за издаване на нови дългови инструменти, както обезпечени, така и необезпечени, с изключение на инструментите, които се определят като капитал. Тъй като натискът върху финансирането на банки се концентрира в пазарите на срочно финансиране, държавните гаранции по принцип следва да покриват само дълговете с падеж между една и пет години (седем години в случай на обезпечени облигации).

(16)

От началото на кризата цената на държавните гаранции е свързана със средния СКН спред на бенефициера за периода от 1 януари 2007 г. до 31 август 2008 г. Цената беше увеличена от 1 юли 2010 г., за да бъде по-добре отразен рисковият профил на отделните бенефициери (12).

(17)

За да се вземе предвид по-голямата диференциация по риск на банковите СКН спредове напоследък, формулата за ценообразуване следва да бъде осъвременена, за да се отнася и до средните СКН спредове за тригодишен период, приключващ един месец преди предоставянето на гаранциите. Тъй като увеличенията на СКН спредовете през последните години се дължат отчасти на влияния, които не са специфични за отделните банки, а именно нарастващото напрежение на пазарите на държавен дълг и цялостното нарастване на чувството за риск в банковия сектор, тази формула следва да изолира присъщия на отделните банки риск по отношение на промените в СКН спредовете на държавите членки на ЕАСТ и на пазара като цяло. Тази формула също така следва да отразява факта, че гаранциите по обезпечени облигации излагат гаранта на съществено по-нисък риск от гаранциите по необезпечен дълг.

(18)

В съответствие с принципите, посочени в параграф 17, преразгледаната формула за ценообразуване, изложена в допълнението, установява минималните такси за гаранция, които следва да се прилагат, когато държавни гаранции се предоставят на национална основа, без обединяване на гаранции между държавите членки на ЕИП. Органът ще прилага тази формула към всички държавни гаранции за банкови задължения с падеж от една година или повече, издадени на 1 януари 2012 г. или след тази дата.

(19)

Когато гаранциите покриват задължения, които не са изразени в националната валута на гаранта, следва да се прилага допълнителна такса за покриване на риска при обмен на валутите, който гарантът поема.

(20)

Когато е необходимо гаранциите да покриват дългове с падеж по-малък от една година, Органът ще продължи да прилага съществуващата формула за ценообразуване, която е изложена за справка в приложението. Органът няма да разрешава гаранции, покриващи дългове с падеж по-малък от три месеца, освен в изключителни случаи, когато тези гаранции са необходими за финансовата стабилност. В тези случаи Органът ще оценява адекватната доходност, като взема предвид необходимостта от подходящи поощрения за оттегляне на държавната помощ, колкото е възможно по-скоро.

(21)

Ако държавите членки на ЕАСТ решат да установят споразумения за обединяване на гаранции по банкови задължения, Органът ще преразгледа съответно своите насоки, за да гарантира по-специално, че се дава предимство на СКН спредове на държавите членки на ЕАСТ само до степен, до която те остават релевантни.

(22)

За да позволят на Органа да оцени на практика прилагането на преработената формула за ценообразуване, държавите членки на ЕАСТ следва да посочат при уведомлението за нови или продължени схеми за гаранции ориентировъчна такса за всяка банка, отговаряща на условията да ползва тези гаранции, въз основа на прилагане на формулата с използвани актуални пазарни данни. Държавите членки на ЕАСТ също така следва да съобщят на Органа в срок от три месеца след всяко издаване на гарантирани облигации реалната гаранционна такса, начислена при всяко издаване на гарантирани облигации.