15.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 114/42

1.

отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда укрепване на ролята на Европейския съюз в политиката в областта на имиграцията и интеграцията на граждани на трети страни, като има за цел ефективното управление на миграционните потоци, справедливото третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите членки, както и предотвратяването на незаконната имиграция и трафика на хора. За целта Договорът предвижда Европейският парламент и Съветът да предприемат мерки, по-конкретно във връзка с условията за влизане, пребиваване и свободно движение на територията на ЕС, както и да приемат правила за издаване от държавите членки на визи и разрешителни за дългосрочно пребиваване, в това число и правила за събиране на семейството. Относно интегрирането на граждани на трети страни в Договора се казва изрично, че ЕС може да определя мерки в подкрепа на държавите членки, но че няма за цел хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки;

2.

констатира, че държавите членки продължават да отговарят за определянето на броя на имигрантите от трети страни, които приемат на територията си с цел работа. Интеграцията на имигрантите като цяло е от компетентността на националните органи в повечето от държавите членки, но главно националните, регионалните и местните власти са тези, които имат задачата да прилагат интеграционните политики в области като образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и пазара на труда;

3.

припомня, че в Програмата от Стокхолм, която определя приоритетите на Съюза в областта на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010–2014 г., се признава, че добре управляваните миграционни потоци могат да имат положителен принос за изграждане на справедливо и приобщаващо общество и конкурентоспособна икономика; подчертава важността на ефективната социална, икономическа и културна интеграция на легалните имигранти, за да се осигурят ползи от имиграцията както за имигрантите, така и за приемащите общества;

4.

отново изтъква, че в новата Европейска програма за интеграцията на гражданите на трети страни се изразява оценката, че имиграцията допринася положително за развитието на ЕС и в нея се предлагат мерки за по-добра интеграция на имигрантите. Европейската комисия разглежда интеграцията като процес в развитие, който е обща отговорност на различните равнища на управление и който изисква от заинтересованите страни непрекъснати, съобразени с протичащите процеси усилия и постоянно сътрудничество;

5.

смята, че едно от предизвикателствата, пред които Европа е изправена в наши дни, е застаряването на населението, което в съчетание с неотдавнашната световна икономическа криза води до липса на квалифицирана работна ръка и оттук — до намаляване на европейската икономическа динамика, конкурентоспособност, креативност и иновативност. В този контекст приемането на граждани на трети страни с цел научни изследвания, образование, стаж, доброволческа дейност, участие в програми за обмен или работа като „au pair“ спомага да се удовлетворят нуждите от човешки капитал;

6.

посочва, че европейските страни са изправени пред дефицит на работна сила в някои сектори и имат незаети работни места, които не могат да бъдат попълнени с местни работници или работници от ЕС с подходяща квалификация, особено в конкретни области като здравеопазването, науката и технологиите;

7.

отново отбелязва, че укрепването на човешкия капитал беше еднозначно посочено като политическа цел на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на ЕС;

8.

отбелязва, че Директива 2005/71/ЕО предвижда ускорена процедура за приемане на научни работници — граждани на трети страни, които са подписали споразумение за прием с одобрена от държавата членка научноизследователска организация. Споразумението за прием гарантира, че съществува реален научноизследователски проект и че научният работник има необходимата научна компетентност, за да го реализира и разполага с достатъчно средства и здравна застраховка. Освен това научните работници могат да пребивават в друга държава членка в рамките на научноизследователския проект и да преподават в съответствие с националното законодателство;

9.

посочва, че в Директива 2004/114/ЕО се установяват задължителни разпоредби за приема на студенти от трети страни. Прилагането на директивата по отношение на учениците, доброволците и неплатените стажанти е оставено на преценката на държавите членки. Ако отговарят на условията, студентите имат право на разрешително за пребиваване, разполагат с определени права по отношение на заетостта и могат да се придвижват между различните държави членки за целите на образованието си;

10.

отбелязва, че няма директива за приема на неплатените стажанти и работещите като „au pair“ и държавите членки не разполагат с единна или сходна правна рамка, която да урежда работата им, както и че голяма част от държавите членки не са приели Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно домашните работници, която ще влезе в сила през септември 2013 г.;

11.

отбелязва, че настоящото становище се основава на рамката, създадена от предходни становища на КР, и има за цел да представи гледната точка на КР относно начина, по който се уреждат влизането и пребиваването на граждани на трети страни на европейска територия с цел научни изследвания, образование, ученически обмен, платен и неплатен стаж, доброволческа дейност и работа по програми „au pair“. Освен това в становището се правят предложения за ефективно сътрудничество с регионалните и местните власти, както и за ефикасното приложение на директивата;

12.

подчертава, че политиките за приемане на граждани на трети страни трябва да са в съзвучие с основните европейски ценности като зачитането на правата на човека и на многообразието, борбата с дискриминацията или насърчаването на равните възможности и толерантността. Освен това тези политики трябва да съответстват на основните европейски политики в областта на сближаването, заетостта, развитието, външните отношения, както и в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

13.

смята, че прилагането на принципа на равно третиране е от решаващо значение за качеството на демократичните системи, както и че това представлява фундаментално достижение и е неразделна част от културата на Европейския съюз;

14.

смята, че методът на многостепенното управление е най-подходящ за постигане на максимално добри резултати относно влизането и постоянното пребиваване на граждани на трети страни. Този подход следва да е съобразен с принципа на субсидиарност, на който се основава сътрудничеството между Европейския съюз, държавите членки и местните и регионалните власти;

15.

изразява убеждение, че за да се получат конкретни резултати от инициативите в областта на миграцията, всички те следва да се основават на стратегическите цели и съвместните ангажименти с трети държави. Усилията за повишаване на привлекателността и достъпността на Съюза за гражданите на трети страни трябва да се полагат през призмата на диалога на ЕС с трети страни и в съответствие с целите на външната му политика и политиката му в областта на миграцията по външните му граници, формулирани в обновения Глобален подход към миграцията и мобилността (ГПММ);

16.

счита, че е целесъобразно да се обърне внимание на слабостите в сегашната законодателна рамка, за да се стимулира мобилността на научните работници и студентите от трети страни чрез насърчаване на тяхното насочване към ЕС. Нарастващите миграционни потоци от висококвалифицирани работници от трети държави ще помогнат на Съюза да покрие нуждите си;

17.

подкрепя предложението за директива (COM (2013) 151) относно подобряването на приложимата правна рамка за гражданите на трети страни, които желаят да влязат и да пребивават временно в ЕС за период над три месеца с цел научни изследвания и образование, за да придобият опит и/или да участват в различни дейности, за да подобрят уменията и компетенциите си, наред с останалото, като научни работници, студенти, доброволци, платени или неплатени стажанти или работещи по програми „au pair“;

18.

подкрепя усилията на ЕС да остане привлекателен за студентите и научните работници. Европейският съюз продължава да има значителен потенциал в областта на уменията и инфраструктурата, които са жизненоважни за развитието на международните центрове за върхови постижения в различни сектори на научноизследователската дейност и клонове на науката. За да остане ЕС конкурентоспособен в международен план, неговите държави членки трябва да разширят икономическото и научното сътрудничество помежду си и да приемат общи програми и цели. Освен това, като има предвид, че други части на света на свой ред стават все по-привлекателни за студенти, научни работници и висококвалифицирани имигранти, ЕС трябва да преодолее ефективно и директно пропуските, които бяха идентифицирани по отношение на привличането в Европа на съответните групи;

19.

смята, че директивата е подходящият правен инструмент за отстраняване на слабостите от съществуващия режим и за осигуряване на съгласувана правна рамка. Тя предвижда въвеждането на обвързващи общи правила относно критериите за прием, процедурите и одобренията, но все пак оставя на държавите членки необходимата свобода на действие по отношение на нейното прилагане;

20.

изразява съжаление, че Европейската комисия не говори директно за приемане на модел на подход към темата отдолу нагоре и че в извършената оценка на въздействието не се отчитат специфичните последици от политиката за влизането и пребиваването на граждани на трети страни върху местното и регионалното равнище;

21.

приветства факта, че с новата директива се създава обща рамка за всички разглеждани групи граждани на трети страни. Една система, която ефективно привлича талантливи имигранти, трябва задължително да се основава на общи и опростени условия и изисквания за прием;

22.

признава необходимостта от създаване на прозрачна и съгласувана законодателна рамка относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни, ако Съюзът стане по-привлекателен и по-достъпен за гражданите на тези страни. Законодателството на ЕС трябва да обхваща условията за влизане и престой, за издаване на визи и разрешителни за пребиваване с голяма продължителност, правата на гражданите на трети страни, които пребивават законно в страна от ЕС, както и разпоредбите, определящи тяхната мобилност в Съюза;

23.

изразява задоволство от факта, че общите разпоредби на директивата ще се прилагат към платените стажанти и към работещите като „au pair“, и смята, че създаването на правен статут на тези две категории ще предостави нужните гаранции за справедливото третиране на гражданите на трети държави;

24.

подкрепя създаването на процедурни гаранции за предоставянето или отказа на разрешение за пребиваване (член 29);

25.

оценява като положително приемането на мерки, които засилват мобилността в рамките на Съюза за всички съответни групи, като за бенефициерите на европейските програми за мобилност като „Еразмус Мундус“ и „Мария Кюри“ се въвеждат по-благоприятни правила (член 29);

26.

изразява съгласие с опростяването на процедурите за получаване на разрешения за пребиваване и приветства задължението за предоставяне на информация от страна на държавите членки относно условията за влизане и пребиваване (член 30);

27.

изразява съгласие с въвеждането на принципа на пропорционалност при налагането на такси за разглеждане на молбите (член 31);

28.

изразява задоволството си от факта, че на всички групи се признава правото на равно третиране спрямо гражданите на приемащата страна по отношение на достъпа до стоки и услуги, с изключение на процедурите за придобиване на жилище (член 21, параграф 2);

29.

подкрепя разпоредбите, с които на студентите се предоставя правото на работа най-малко 20 часа на седмица в приемащата страна, а на членовете на семействата им се осигурява достъп до пазара на труда, като след приключване на техните проучвания на научните работници ще им бъде разрешено да пребивават в съответната държава за максимално дванадесет месеца, за да търсят работа;

30.

изразява съгласие с разпоредбите на членове 32 и 33, чиято цел е да се събират статистическите данни, необходими за определяне на броя на гражданите на трети страни, които получават разрешения за влизане съгласно новата директива;

31.

смята за важно това, че спрямо научните работници не се прилагат ограниченията, предвидени в Директива 2011/98/ЕО относно единното разрешение във връзка със социалното осигуряване;

32.

смята, че е необходим интегриран подход, за да се постигнат целите на директивата, чиято крайна цел е развитието на конкурентоспособна европейска икономика в международната среда. Усилията за привличане на човешкия потенциал от трети страни не се свеждат единствено до условията за влизане и пребиваване на гражданите на тези държави, а се отнасят и до мерките за подкрепа, необходими за тяхното интегриране в местното общество, които могат да се отнасят до широк кръг от политики, като например в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, икономическото, социалното и териториалното сближаване;

33.

насърчава държавите членки да осигурят подходяща правна рамка, за да се гарантира равното третиране на платените стажанти и работещите като „au pair“, и ги призовава да приемат Конвенцията на Международната организация на труда относно домашните работници;

34.

смята, че прилагането на многостепенното управление е съществена предпоставка за регулиране на успешното влизане и пребиваване на граждани на трети държави на европейска територия. Комитетът на регионите би искал да подчертае, че за ефективното изпълнение на политиката за привличане на талантливи имигранти, местните и регионалните органи играят активна роля в насърчаването на мобилността на групи от лица, посочени в предложението за директива. Определянето на условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни в ЕС и впоследствие — за тяхното приемане и интегриране в обществата на държавите членки, е важна сфера на дейност и представлява интерес за местните и регионалните власти. Регионалните власти играят решаваща роля за създаването на подходящи условия за осигуряване на гражданите на трети страни на достъп до информация и услуги в областта на образованието, здравните грижи, заетостта, жилищното настаняване и другите обществени услуги;

35.

изразява убеждението, че постигането на съгласуван европейски подход следва да се придружава от анализ на разходите, така че да се отчете финансовата и административната тежест, която би могла да бъде породена от прилагането на новите разпоредби за държавите членки и за местните и регионалните власти. КР напомня, че МРВ са свързващото звено, което дава възможност на имигрантите да изграждат силна и конструктивна връзка с приемното общество. Тази роля би могла да наложи допълнителни разходи на регионите и общините, които често са натоварени със задачата да се справят с предизвикателствата на интеграцията — особено трудна задача, която е още по-необходима в период на икономически спад и строги бюджетни ограничения.