Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на европейския модел на хранително-вкусовата промишленост“ (проучвателно становище)

2011/C 18/01

Докладчик: г-н José María ESPUNY MOYANO

Съдокладчик: г-н Carlos TRÍAS PINTO

С писмо от 23 юли 2009 г. и в съответствие с член 262 от Договора за учредяване на Европейската общност, испанското председателство на ЕС поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви становище относно:

„Укрепване на европейския модел на хранително-вкусовата промишленост“ (проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 март 2010 г.

На 462-ата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 април 2010 г. (заседание от 28 април 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 124 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Общностният модел на хранително-вкусовата промишленост днес

1.1   Общата селскостопанска политика (ОСП) е не само първата обща политика в истинския смисъл на думата – която достигна кулминационната си точка с неотдавнашното разширяване на правомощията, извършено с Договора от Лисабон – но и истински модел на сектора на селскостопанските хранителни продукти. Ето защо тя следва да бъде от основен стратегически интерес за Европа и да оказва активно влияние в международен план.

1.2   Като съумя да съхрани целите си, зададени в самото начало и с последващите реформи на Договорите, Общата селскостопанска политика успяваше въпреки всичко в продължение на почти петдесет години да се приспособява към новите потребности, наложени от събитията: реформа на инструменти и системи на управление, бюджети, искания на обществото и отваряне на пазара за трети страни. Днес моделът на хранително-вкусовата промишленост е устойчив и се базира все повече и повече на съвкупност от икономически, екологични и социални съображения.

1.3   По време на този процес европейският модел на хранително-вкусовата промишленост постигна разумно изпълнение на основните си цели: обезпечаване на доставките за населението на здравословни и безопасни хранителни продукти, изграждане на водеща в света икономическа система в сектора на селскостопанските хранителни продукти, предлагане на разнообразно, качествено и ценено от потребителите производство.

2.   Силни и слаби страни

2.1   Въпреки общата положителна оценка, все пак е очевидно, че е необходимо да бъдат обсъдени някои възможности за развитие и подобрения на модела, сред които следва да бъдат подчертани:

3.   Справяне с предстоящите предизвикателства

3.1   Европейският съюз навлиза в нов етап със своите обновени институции и нов Договор. Трябва да се справим с поредица от нови предизвикателства и да бъдат извършени дълбоки промени, за да може Съюзът да запази лидерската си позиция и най-вече да бъде намерен изход за излизане от настоящата икономическа и финансова криза.

3.2   В този контекст общностната система на хранително-вкусовата промишленост има своите собствени нужди, които трябва да бъдат отчетени в рамките на настоящите обсъждания в перспективата на новата обща селскостопанска политика, чието прилагане трябва да започне от 2013 г. Някои от тези нужди са изложени в настоящия документ и са изрично упоменати в други становища на ЕИСК (1).

3.3   В настоящото становище ЕИСК би желал да представи по-подробно позицията си относно ценностите, свързани с устойчивостта на общностния модел на хранително-вкусовата промишленост и да подчертае значението му. Тъй като това е единственият валиден модел в дългосрочен план, трябва да следим за еднообразното му прилагане на общностния пазар и да не допускаме следването му единствено от европейските оператори, тъй като е ясно, че това е единственият начин да се гарантира продължителността му.

4.   Към сигурен, балансиран и справедлив модел

4.1   Европейският модел на хранително-вкусовата промишленост се вписва ясно в схема за устойчивост, която отчита неговите три аспекта: икономически, екологичен и социален.

4.2   Така през последните години и най-вече по време на последната реформа на Общата селскостопанска политика бяха включени законодателни разпоредби с широк обхват във важни области като:

4.3   ЕИСК счита, че този модел е съществен за оцеляването на общата селскостопанска политика в бъдеще и е от ключово значение за запазване на конкурентоспособността в контекста на нарастващата глобализация. Тези ценности, инкорпорирани в законодателството, и усилията, насочени към активизиране на научноизследователската дейност и производството на селскостопански хранителни продукти, ще позволят на ЕС да се изправи пред предизвикателството в един свят, в който според ФАО нуждите от производство на хранителни продукти ще се увеличат двойно до 2020 г.

4.4   Но осъществяването на този модел изискваше и продължава да изисква значителни усилия от страна на общностните оператори, както по отношение на селскостопанското производство, така и по отношение на преработването. Ето защо не е логично при практическото му прилагане да се установяват пропуски от различен характер, които биха могли да застрашат самото съществуване на модела.

4.5   Първият от тези пропуски се установява по отношение на хранителната безопасност и спазването на общностните норми при вноса на хранителни продукти, фуражи, животни и растения. Европа научи от собствен опит, че е необходимо да се поддържа високо равнище на безопасност по отношение на здравето както на потребителите, така и на животните и растенията, като това намери отражение в прилагането на нови стандарти с влизането в сила на Регламент (ЕО) № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. При все това законодателят се е концентрирал върху задълженията на общностните оператори, оставяйки на втори план задълженията, свързани с вноса на продукти.

4.5.1   Днес, по данни на Европейския орган по безопасност на храните, повече от една трета от сигналите за вредни храни, регистрирани на вътрешния пазар, се отнасят за храни с произход извън Европейския съюз. ЕИСК би желал да припомни, че Европейският съюз е длъжен да гарантира безопасността и здравето на потребителите, както и да следи всички продукти, продавани на пазара, да отговарят на стандартите, включително вносните продукти.

4.6   Вторият проблем, с който се сблъскват производителите и промишлеността в Общността е, че липсата на равновесие на общностния пазар започва да отслабва конкурентоспособността им спрямо вносните продукти.

4.6.1   Изискванията, налагани от европейския модел, увеличават значително производствените разходи, докато част от тези изисквания не се прилагат към вносните продукти, които освен това се ползват от намалено тарифно третиране (2).

4.6.2   Съгласно Доклад 2008-071 LEI на Университета във Wageningen прилагането на новите разпоредби в областта на хуманното отношение към животните, свързани с подслона на кокошките носачки, установени с Директива 99/74/ЕО, води до увеличаване на разходите с 8 до 10 % за средния производител в Общността, който трябва да се конкурира с продуктите, внасяни от Бразилия и САЩ. Тези страни не само не съблюдават подобни норми по отношение на хуманното отношение към животните, но разполагат с производствени системи, чиито стандарти са далеч по-ниски от предвидените в общностното законодателство (интензивно производство, по-малко ограничения относно използването на лекарства, липса на ограничения при използването на ГМО при храненето на животните…).

4.6.3   Подобни последици имат и регулаторните разходи. Европейските предприятия за производство на фуражи се нуждаят от внос на определени суровини, тъй като европейското производство е недостатъчно, но стриктните ограничения, наложени от общностното законодателство по отношение на ГМО, затрудняват вноса на съществени за храненето на животните продукти като житни растения, соя или богати на белтъчини семена от страни като Бразилия или Аржентина. Тези ограничения влияят директно върху европейското производство на месо и месопреработвателната промишленост, чиито разходи са високи, което се отразява на конкурентоспособността им както на европейския пазар, така и при износа им за трети страни. ЕИСК не се произнася относно необходимостта от използване на ГМО.

4.6.4   Самата Европейската комисия признава това в доклада на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно прилагането на нормативната уредба, свързана с ГМО. В доклада се посочва, че „нулевата толерантност“ би могла да доведе до загуби в размер до 200 млрд. евро за европейския сектор на селскостопанските хранителни продукти. Освен това претендираното високо равнище на защита на европейския потребител на практика не е такова, защото продължаваме да внасяме месо, мляко и други продукти от животни, отглеждани с фуражи, които съдържат ГМО. Вследствие на това е необходимо да се създадат условия за развитие на производствен цикъл, при който се отчитат очакванията на потребителите.

4.6.5   Сходни на описаните в този параграф проблеми се срещат и в други области, където нормативните разходи също са значителни, като използването на пестициди (максимално допустими стойности на остатъчни количества и други екологични ограничения), фитосанитарната област или идентификацията на животните.

4.7   И накрая, съществуват съображения от политически характер, които са показателни, че настоящата ситуация не може да се запази дълго време. В действителност не изглежда логично европейските оператори да бъдат дискриминирани на собствения си естествен пазар за сметка на трети лица.

5.   Необходимо търсене на решения

5.1   ЕИСК счита, че Европейският съюз следва да намери решения, които да доведат до по-добро прилагане на общностния модел в рамките на вътрешния пазар, при зачитане на свободната конкуренция и международните норми.

5.2   Решението предполага действия в различни области и в определени случаи може да се нуждае от постепенно прилагане. Сред различните възможни мерки ЕИСК би желал да отличи следните:

5.2.1   Една част от европейския модел се основава на „обществените блага“, които гражданинът и потребителят счита за необходими, като сред най-важните са: качество, основаващо се на произхода и методите на производство, защита на животните, предпазване или защита на околната среда.

5.2.2   Европейската политика следва да разполага с инструменти, които да попречат на делокализирането на производството към други зони, така че конкуренцията да се осъществява при справедливи условия, като се насърчава прилагането на социалните и трудовите стандарти (3) за достоен труд, които защитаваме в рамките на вътрешния пазар. Освен това Европейският съюз трябва да положи усилия пред компетентните международни органи (в частност СТО) за включването на основните норми от социалната сфера и трудовото право в нетърговските им съображения, тъй като само справедливата търговия може да бъде истински свободна.

5.2.3   Ето защо законодателят трябва приоритетно да се заеме с необходимото възстановяване на равновесието в настоящото положение, като приеме подходящите правни мерки.

5.3   ЕИСК призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да вземат предвид това становище и приканва испанското председателство да предложи мерки в тази посока.

(1)  ОВ C 77 от 31.3.2009 г., стр. 81.

(2)  ЕИСК припомня, че ЕС е на първо място в света по внос на селскостопански хранителни продукти, позиция, която заема заради преференциалните тарифни режими (Общата система за преференции, Общата система за преференции плюс, Всичко освен оръжие), прилагани към продуктите от по-малко напредналите страни и развиващите се страни.

(3)  Конвенции на МОТ 87, 98, 105, 111, 135, 182; декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда; тристранната декларация на МОТ за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика; декларацията на МОТ за принудителния труд; декларацията на МОТ за дискриминацията; програмата на МОТ за достоен труд; Декларация на МОТ относно детския труд; принципите на ОИСР за корпоративно управление; насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия; Декларацията на ООН за хилядолетието.