(1)

В съответствие с член 108, параграф 3 от Договора италианските органи съобщиха с електронно уведомление от 5 декември 2012 г. за допълнителна компенсация, предоставена на Consorzio Salernitano Trasporti Pubblici SpA (наричано по-нататък „CSTP“) с решение на Consiglio di Stato (Върховния административен съд на Италия) за предоставяне на пътнически транспортни услуги с автобус въз основа на концесии, предоставени от италианския регион Кампания („региона“) в периода 1997 — 2002 г. („разглеждания период“).

(2)

Уведомлението беше заведено като дело номер SA.35842 и считано от 13 декември 2012 г. делото се третира като необявена помощ, тъй като съгласно информацията, с която Комисията разполага, регионът е бил задължен да изплаща допълнителната компенсация на CSTP до 7 декември 2012 г., т.е. след като италианското правителство е уведомило Комисията за мярката, но преди Комисията да е приела решение.

(3)

С писмо от 20 февруари 2014 г. Комисията уведоми Италия, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на помощта („решението за откриване“).

(4)

Решението за откриване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (1). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно мярката.

(5)

Италианските органи представиха своето мнение относно решението за откриване с писма от 21 и 25 март 2014 г.

(6)

Единствената трета страна, която представи мнение относно решението за откриване, беше CSTP, получателят на помощта. Неговите мнения бяха получени на 25, 26, 27 и 28 март 2014 г.

(7)

Италия не предостави мнения относно становищата на трети страни.

(8)

Италианските органи предоставиха допълнителна информация с писмо от 15 септември 2014 г., след като Комисията одобри искането за удължаване на крайния срок.

(9)

CSTP е частно дружество с ограничена отговорност, което предоставя местни обществени транспортни услуги въз основа на регионални и общински концесии. По-специално според италианските органи CSTP управлява мрежа от автобусни маршрути като концесионер за региона през целия разглеждан период, като покрива приблизително 9 млн. километра годишно.

(10)

Съгласно предоставената от италианските органи информация регионът вече е изплатил 13 1 6 32  525,80 EUR на CSTP за горепосочените услуги в рамките на разглеждания период, от които 12 5 8 69  212,47 EUR за обслужване и управление на услугата и 5 7 63  313,32 EUR за инвестиции. Тъй като изглежда, че тази компенсация е била изплатена на CSTP повече от десет години преди Комисията да изпрати първото си искане за информация до Италия, въпросната компенсация няма да се разглежда в настоящата процедура (2).

(11)

В допълнение към получените горепосочени суми CSTP е поискало допълнителна компенсация от региона в размер на 1 4 5 45  946 EUR въз основа на Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета (3) поради икономически неизгоди, от които предполагаемо е било засегнато в резултат на задълженията за обществени услуги (ЗОУ), с които предполагаемо е било натоварено.

(12)

През 2008 г. регионалният административен съд в Салерно е отхвърлил иска на CSTP за допълнителна компенсация на основание Регламент (ЕИО) № 1191/69. Съдът постанови, че съгласно член 4 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (4) CSTP няма право да иска компенсация за икономически неизгоди в резултат от налагането на ЗОУ, ако не е поискало предварително преустановяването на тези ЗОУ.

(13)

С решение от 27 юли 2009 г. (Sentenza № 4683/09) Consiglio di Stato прие за допустима жалбата на CSTP срещу решението на регионалния административен съд в Салерно и постанови, че CSTP следва да получи допълнителна компенсация за предоставената от него обществена услуга в съответствие с членове 6, 10 и 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. В това решение не се определя конкретно с кой правен акт и под каква форма са били наложени ЗОУ, но се подчертава, че не може да се отхвърля иск на предприятие, предоставящо обществена услуга, за възстановяване на реално понесените разходи при изпълнението на тази услуга. В допълнение към това Consiglio di Stato постанови, че CSTP следва да получи компенсация за предоставяне на обществена услуга дори при липсата на предварително искане за прекратяване на ЗОУ.

(14)

Според Consiglio di Stato точният размер на допълнителната компенсация, дължима на CSTP, трябва да се определи от региона въз основа на надеждни данни от счетоводните сметки на дружеството, които показват разликата между разходите, дължащи се на дяла на дейностите на CSTP, свързан със ЗОУ, и съответните приходи. Регионът обаче заяви, че не е в състояние да направи това поради липса на ясни и надеждни данни.

(15)

С Определение (ordinanza) № 8736/2010 от 13 декември 2010 г. Consiglio di Stato назначи експерт, който да се заеме с тази задача. Според италианските органи, този експерт не е могъл да определи размера на дължимата компенсация и само с помощта на допълнителен експерт, назначен от Consiglio di Stato със Заповед № 5897/2011 от 7 ноември 2011 г., е изчислена определена сума на компенсацията с помощта на „индуктивен метод“, както е поискано от Consiglio di Stato със Заповед № 3244/2011 от 25 юли 2011 г. Въз основа на тези изчисления експертите заключиха, че CSTP е получило недостатъчна компенсация само за 1998 г. в резултат на прилагането на формулата, предвидена в член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (т.е. тарифно задължение). Експертите не могат да използват индуктивен метод за изчисляване на недостатъчна компенсация (ако има такава) въз основа на член 10 (т.е. задължение за експлоатиране или изпълнение) на същия регламент поради липсата на надеждни данни и риска, че такъв метод би дублирал компенсацията, изчислена в съответствие с член 11. По този начин експертите негласно са приели, че регионът е наложил тарифно задължение на CSTP.

(16)

В съответствие с това Consiglio di Stato издаде Решение № 5649/2012 от 7 ноември 2012 г., в което посочва, че размерът на допълнителната компенсация, която регионът е длъжен да изплати на CSTP, е 4 9 51  838 EUR, което представлява компенсацията, неизплатена през 1998 г., и нареди тази сума да бъде платена до 7 декември 2012 г. Регионът изплати тази сума на CSTP на 21 декември 2012 г.

(17)

Именно изплащането на тази допълнителна компенсация в полза на CSTP от страна на региона вследствие на Решение № 5649/2012 представлява необявената помощ и е предмет на настоящото решение.

(18)

Според италианските органи дружеството CSTP, както и други доставчици на услуги за регионален редовен автобусен превоз, е извършвало дейност въз основа на временни лицензи (концесии), подновявани ежегодно по искане на дружеството. Тези концесии дават на дружеството изключителното право да предоставя съответните услуги.

(19)

В допълнение към това италианските органи твърдят, че CSTP е отправило искания за концесии за предоставяне на услуги по съответните маршрути към компетентните органи в региона за всяка година от разглеждания период и че в тези концесии винаги се е посочвало, че услугите се извършват изцяло на собствен риск за въпросните дружества и по-специално, че „предоставянето на услугата не дава право на дружеството на каквато и да е субсидия или компенсация“. Италианските органи представиха копие от извадка от примерен договор за концесия от 1973 г. и заявиха, че текстът на договора е същият като договора на CSTP за разглеждания период. Италианските органи обаче не предоставиха договорите за концесия, които действително са били сключени със CSTP в рамките на разглеждания период.

(20)

Италианските органи твърдят, че в рамките на тези концесии CSTP е имало възможност да предлага промени по видовете транспорт, които следва да използва, или да кандидатства за прекратяване изцяло или частично на задълженията за обществена услуга, ако тези задължения му носят икономически неизгоди, но дружеството така и не е упражнило това право. Освен това италианските органи твърдят, че дружеството така и не е информирало региона, че е засегнато от икономически неизгоди или че изпълнява задължения, които не би изпълнявало, ако не беше задължено да го прави в съответствие със ЗОУ. На последно място според италианските органи CSTP никога не е подавало искане за прекратяване на ЗОУ съгласно изискванията на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(21)

Според италианските органи публичните плащания, предоставени на CSTP в миналото, са били основани на стандартна методология за разходите и изчислявани въз основа на определени параметри, посочени в Регионален закон № 16/1983 (5), като например броя на предвидените спрямо изминатите километри, броя на служителите и автобусите, които варират в зависимост от изпълнявания вид услуга (градски транспорт, транспорт в планински и полупланински райони), правното и икономическото третиране на служителите, размера на предприятието и разходите за автобусите.

(22)

Италианските органи също така изразяват съмнения дали CSTP е демонстрирало, че ефективно и правилно е изпълнявало ЗОУ в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1191/69, и заявяват, че CSTP не е разполагало със система за отделни отчети, както се изисква съгласно член 1, параграф 5 от същия регламент.

(23)

Както се обяснява в съображение 15, Consiglio di Stato назначи двама експерти, които да определят допълнителната компенсация, дължима от региона на CSTP въз основа на членове 6, 10 и 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69. На 27 септември 2012 г. двамата експерти представиха своите доклади, но само вторият експерт бе успял да изчисли размера на допълнителната компенсация, дължима от региона на CSTP.

(24)

По отношение на допълнителна компенсация за задължение за експлоатиране или за превоз — член 10 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 — експертите често изтъкват отново в своите доклади, че исканията за допълнителна компенсация на CSTP не са подкрепени с достатъчно документирани данни, за да се изчисли с точност тази сума. Освен това страните (т.е. CSTP и регионът) са представили несъвпадащи или недостатъчно точни данни, които са само приблизителни. В съответствие с това в своя доклад експертите стигат до заключението, че на страните са предоставени недостатъчни документални доказателства за оценка на непечелившите линии за автобусен транспорт, поради което е невъзможно да се изготви достоверна оценка за тях, дори при използване на „индуктивния метод“, предписан от Consiglio di Stato. Затова експертите стигат до заключението, че допълнителната компенсация за задължението за експлоатиране и превоз, изчислена въз основа на член 10 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (6), е равна на нула.

(25)

По отношение на допълнителната компенсация за тарифни задължения — член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 — заключението на експертите е, че то не може да бъде изчислено въз основа на параграф 2 от тази разпоредба, тъй като страните никога не са дефинирали състоянието на пазара, и че следователно всяка една компенсация следва да се изчислява въз основа на параграф 1 от тази разпоредба. Експертите обаче признават, че изчисляването въз основа на параграф 1 не е възможно поради липсващи данни или ненадеждност на данните. Следователно „индуктивният метод“, предписан от Consiglio di Stato, е бил приложен, като понятието „фиксирани разходи“, основани на „стандартни разходи за единица“ и броят на километрите, предмет на концесията, са били използвани, за да се изчисли дали CSTP е била ощетена по време на разглеждания период поради наложените тарифни задължения.

(26)

На тази основа експертите изчисляват стойността на допълнителните обезщетения по формулата, представена в член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, като се приема, че тарифните задължения са наложени на CSTP по време на разглеждания период, както е обобщено в таблицата по-долу:

(27)

От тези изчисления е видно, че само през 1998 г. CSTP би могло да твърди, че е било недостатъчно компенсирано в резултат на наложените му предполагаеми тарифни задължения. Сумата на недостатъчната компенсация е била 3 6 70  784,68 EUR, към която са добавени законни лихви от 1 2 81  053,57 EUR, което означава допълнителни компенсации в размер на общо 4 9 51  838,25 EUR. Това е сумата, която Consiglio di Stato разпорежда на региона да заплати на CSTP и която той действително е платил на 21 декември 2012 г.

(28)

Както бе обяснено в решението за откриване, Комисията изрази няколко съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар.

(29)

Първо, Комисията постави под въпрос дали са спазени четирите условия, определени от Съда на Европейския съюз („Съда на ЕС“) в съдебната практика по делото Altmark (7).

(30)

Второ, Комисията изрази съмнения във връзка с освобождаването от задължението за уведомяване съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69. Въпросът дали член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 действително освобождава италианските органи от задължението за предварително уведомяване по настоящия случай зависи, първо, от това дали регионът действително е наложил едностранно ЗОУ на CSTP и, второ, дали изплатената компенсация във връзка с това задължение е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕИО) № 1191/69. Комисията не бе в състояние да заключи дали изплатената на CSTP компенсация отговаря на тези условия.

(31)

Трето, Комисията изрази съмнения по отношение на евентуалната съвместимост на мярката с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (8). Ако бъде потвърдено, че поне едно от условията за освобождаване от задължението за уведомяване съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69 не е спазено и че е трябвало да бъде извършена оценка съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, Комисията се съмнява дали условията на този регламент са били спазени в настоящия случай.

(32)

Италианските органи на национално равнище не представиха мнение по отношение на решението за откриване. Това направи единствено регион Кампания.

(33)

Първо, регионът отбеляза, че CSTP не е предоставило никакви доказателства за правилно счетоводно разделяне.

(34)

Регионът подчерта, че в рамките на разглеждания период не е извършено едностранно налагане на ЗОУ. По-скоро съгласно правилата в сила към онзи момент дружеството е отправяло искания за ежегодно подновяване на концесионните услуги, така че нито един от актовете за концесия не е водел до едностранно налагане на ЗОУ. Освен това регионът многократно е изисквал CSTP да представи документни доказателства за актове или договори, които налагат ЗОУ върху него, за да се съобрази с решението на Съда, но според региона дружеството изобщо не е отговорило на тези искания. CSTP също не е предоставило доказателства, че е изискало от региона да промени условията, предвидени в договорите за концесия от гледна точка на маршрутите, интервалите от време и тарифите, или че регионът е отхвърлил тези искания, ако е имало такива. Що се отнася до тавана на тарифите, регионът отбелязва, че посочените тарифи в договорите за концесия произтичат от общи мерки на ценовата политика, прилагана от всички дружества, осъществяващи дейност в същия сектор.

(35)

Единствената трета страна, която представи коментари в отговор на решението за откриване, беше CSTP, получателят на помощта. В своето мнение CSTP изрази несъгласие с предварителната позиция на Комисията, посочена в решението за откриване.

(36)

На първо място, дружеството твърди, че регионът едностранно му е наложил задължение за обществена услуга по време на разглеждания период. За да обоснове своето твърдение, CSTP заяви, че ЗОУ не са били определени в документа за възлагане на концесията, какъвто не е съществувал, а са произтичали единствено от вътрешните актове на региона, с които се определя организацията на предприятието и компенсацията чрез механизма за „стандартни разходи“. CSTP обясни, че Италия е регулирала ЗОУ посредством Закон № 151/81, Регионален закон № 16/83, член 4 от Закон № 59/97 и Законодателен указ № 422/97. Задълженията за обществена услуга са били възложени на CSTP от региона посредством концесионен акт през 1972/1973 г. и са подновявани всяка година до 2003 г. Фактът, че на CSTP са били наложени ЗОУ през разглеждания период, например за тарифни задължения, маршрути, разписания и спирки, предполагаемо може да се демонстрира от следните документи:

(37)

Освен това CSTP заяви, че тъй като регионът многократно е намалявал размера на стандартните разходи и не е прилагал тези разходи равномерно по отношение на отделните маршрути и концесии, някои оператори са взели решение да закрият определени автобусни маршрути, които постоянно са били на загуба. Предполагаемо регионът е отговорил, че операторите са задължени да обслужват маршрутите, обхванати от ЗОУ, и че ще бъдат предприети законови действия срещу тях за прекъсване на обществена услуга, ако действително преустановят изпълнението на маршрутите. Според CSTP това показва, че са му били налагани ЗОУ. При все това CSTP не представи доказателства в подкрепа на това твърдение.

(38)

Второ, CSTP твърди, че след като е работило изключително като доставчик на услуги за обществен транспорт на местно равнище и не е извършвало никаква друга търговска дейност, то няма задължение да поддържа отделни сметки. CSTP обясни, че приложимите правила изискват единствено счетоводните данни във връзка с обществената транспортна услуга, извършвана съгласно ЗОУ, да се представят отделно от счетоводните данни за други стопански дейности, но не изискват допълнителна счетоводна разбивка, която да показва отделно разходите и приходите за всеки обхванат маршрут. CSTP е изцяло държавно дружество, чиято корпоративна цел през разглеждания период и до днес е единствено да предоставя обществени транспортни услуги в рамките на ЗОУ. Следователно счетоводството на дружеството е съдържало само данни за дейности, свързани със задълженията за предоставяне на обществена услуга, поради очевидната причина, че с изключение на услугите по отдаване под наем, предоставени през 1998 г. и отразени отделно в счетоводните отчети на дружеството, през въпросните години дружеството не е осъществявало друга форма на стопанска дейност. CSTP добави, че надеждността на счетоводните данни не е била поставяна под въпрос от региона, който, напротив, ги е използвал правилно като основа за изчисляване и изплащане на годишни вноски.

(39)

Трето, като припомни окончателното национално решение на Consiglio di Stato, CSTP оспори трите аргумента, представени от региона:

(40)

CSTP счита, че предоставените счетоводни документи са били недостатъчни за подкрепа на искането за компенсация, понеже са се състояли единствено от годишни финансови отчети и „E формуляри“ (9) и не са били придружени от пълни копия на съответните счетоводни и административни записи (счетоводен регистър, счетоводни книги, издадени и получени фактури, квитанции за билети и др.). Според CSTP този аргумент може лесно да се обори, като се посочи, че регионът е приемал същите данни в миналото и ги е считал за надеждни. Освен това изискването за поддържане на пълна счетоводна и административна документация за въпросния период вече е невалидно и поради това, обективно погледнато, е трудно да се изискват копия от нея понастоящем. Ето защо е напълно уместно размерът на компенсацията да се определи чрез индуктивен подход, какъвто се изисква от Consiglio di Stato. На последно място, финансовите отчети са били надлежно заверени и тяхната вярност и истинност никога не е била поставяна под въпрос. В заключение, предоставените счетоводни отчети от CSTP очевидно са достатъчни за изчисляване на компенсацията при пълно спазване на изискванията на Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(41)

Що се отнася до точността на метода за изчисляване и неговото съответствие с правото на Съюза, CSTP счете, че трябва да бъде компенсирано за понесените неизгоди във връзка с разликата между понижените приходи и повишените разходи в резултат на предоставянето на ЗОУ. С цел да се установи размерът на понижените приходи въз основа на надеждни данни, CSTP първо отчете действителните годишни оперативни приходи, които представляват сбор от действителния брой мерни единици транспорт и наложената тарифа. След това то определи сумата, която трябва да се приспадне в съответствие с правилата на Съюза, като се отчита необходимият приход за балансиране на действителните разходи, вписани в счетоводните отчети. Сумата от годишните оперативни приходи съвпада с действителните приходи, получени от дружеството от дейността, предоставяна като тарифно задължение, която е единствената дейност на CSTP. Стойността на приходите е взета от годишните финансови отчети на CSTP и от Е формулярите, изпращани всяка година на региона, който никога не е поставял под въпрос тяхната надеждност. Следователно няма защо да се прави разбивка на тези суми по съставните им части. Що се отнася до сумата, която следва да бъде приспадната, CSTP заяви, че е използвало критерий, напълно съвместим с указанията на Регламент (ЕИО) № 1191/69, който позволява да се прилага тарифата, която дружеството би използвало, ако работеше на търговска основа, и която трябва да покрие действително понесените разходи. Що се отнася до разликата между разходите, които дружеството би понесло, ако прилагаше най-благоприятната съществуваща тарифа или действаше на търговска основа, и действително понесените разходи, CSTP счете, че неговото изчисление отговаря напълно на член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, тъй като демонстрира понижените разходи на дружеството, дължащи се на включването в отчета на получените в резултат от ЗОУ плащания от региона за покриване на оперативните разходи. На последно място CSTP припомни, че в членове 10 и 11 се определя правото на дружествата за обществен транспорт, обхванати от ЗОУ, да бъдат компенсирани за всички отрицателни финансови последици, произтичащи от техните задължения.

(42)

Що се отнася до оценката на държавната помощ в решението за откриване, CSTP заяви, че в рамките на въпросния период пазарът на обществения транспорт в Италия не е бил отворен за конкуренция от страна на предприятия, установени в други държави членки. Поради това CSTP заключи, че не е имало въздействие върху търговията или нарушаване на конкуренцията. По аналогичен начин, с оглед на бъдещата организация на местната обществена транспортна услуга въз основа на едностранни и изключителни концесии на определени маршрути, компенсацията няма вероятност да доведе до нарушение на конкуренцията. Освен това стандартните разходи/км са били наложени от региона и приети от концесионера заедно с останалите ЗОУ и поради това не е налице предимство. Тарифното задължение, за разлика от задълженията за експлоатация и превоз, не е засегнато от каквато и да е диференциация на транспортните дейности на дружеството. По този начин CSTP заключи, че в разглеждания случай не са спазени поне три от условията, постановени от Съда на ЕС за определяне на наличието на държавна помощ.

(43)

CSTP е на мнение, че съвместимостта на компенсацията трябва да бъде оценена във връзка с Регламент (ЕИО) № 1191/69, а не с разпоредбите на Договора за държавната помощ.

(44)

Що се отнася до освобождаването от задължението за уведомяване съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69, CSTP заключи, че тъй като регионът е наложил едностранно тарифното задължение и сумите не представляват ЗОУ съгласно договора за услуги, а произтичат от правилното прилагане на изчислението съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 в рамките на концесия, предоставеното като компенсация плащане е освободено от изискването за уведомяване съгласно член 17, параграф 2 от посочения регламент.

(45)

Италианските органи не представиха никакви коментари относно мнението на CSTP.

(46)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(47)

В съответствие с това, за да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, дадена мярка за подкрепа трябва да изпълнява кумулативно всички долупосочени условия:

(48)

Комисията отбелязва, че решението на Consiglio di Stato изисква от региона да плати допълнителна компенсация на CSTP във връзка с предоставянето на редовни автобусни услуги в рамките на разглеждания период по маршрути от компетентността на региона. Назначените от съда експерти заключиха, че CSTP е понесло икономически неизгоди под формата на недостатъчна компенсация единствено за 1998 г. в размер на 4 9 51  838 EUR в резултат на предполагаеми тарифни задължения, които са му били наложени. На 21 декември 2012 г. регионът изплати тази сума на CSTP в изпълнение на това решение.

(49)

Фактът, че регионът е бил задължен от национален съд да изплати компенсация на съответното предприятие, не означава, че помощта не може да бъде приписана на региона, който предприема мерки за изпълнение на това решение, тъй като националните съдилища на държавата следва да се считат за органи на тази държава и следователно са обвързани от задължение за лоялно сътрудничество (10).

(50)

Следователно мярката може да бъде приписана на държавата и ресурсите, с които е изплатена компенсацията, представляват държавни ресурси.

(51)

Комисията в началото отбелязва, че CSTP извършва икономическа дейност, а именно превоз на пътници срещу възнаграждение. Поради това CSTP следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(52)

Предоставянето на мярката следва да се счита за избирателно, тъй като от нея се облагодетелства единствено CSTP.

(53)

Що се отнася до предоставянето на икономическо предимство, от решението по делото Altmark следва, че предоставена от държавата или чрез държавни ресурси компенсация на предприятие във връзка с наложени ЗОУ не предоставя такова предимство на съответните предприятия и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, при условие че са спазени четири кумулативни условия (11):

(54)

Решението по делото Altmark изисква кумулативното спазване и на четирите условия, за да се изключи наличието на икономическо предимство, когато на предприятия се предоставя компенсация във връзка с наложени задължения за предоставяне на обществени услуги.

(55)

Първо, Комисията отбелязва, че нито италианските органи, нито CSTP бяха в състояние да ѝ предоставят акт за възлагане, свързан с разглеждания период, както и че CSTP не бе в състояние да определи ясно задълженията, които е било задължено да изпълнява, които могат да се окачествят като ЗОУ, както е обяснено по-подробно в точка 6.2, подточка i).

(56)

Второ, Комисията констатира, че предоставената компенсация въз основа на решението на Consiglio di Stato се основава единствено на последващо изчисление, при което поради липсата на необходими и надеждни данни се използва „индуктивен метод“. Поради това Комисията заключава, че параметрите, въз основа на които назначените от съда експерти са изчислили предполагаемата недостатъчна компенсация, не са били установени предварително и поради това второто условие по делото Altmark изглежда не е спазено във връзка с необявената помощ.

(57)

С оглед на кумулативното естество на условията по делото Altmark не е необходимо Комисията да проучва дали другите две условия по делото Altmark са спазени в настоящия случай. В съответствие с това плащането на допълнителна компенсация на CSTP за извършени услуги в рамките на разглеждания период предоставя на това дружество избирателно икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(58)

В своя коментар CSTP заяви, че в рамките на разглеждания период пазарът за обществен транспорт в Италия не е бил отворен за конкуренция от страна на предприятия, установени в други държави членки, поради което разглежданата мярка не може да оказва въздействие върху търговията или да нарушава конкуренцията.

(59)

На първо място Комисията припомня, че разглежданата мярка е била приведена в действие на 21 декември 2012 г., много след като пазарът за обществен пътнически транспорт в Италия е отворен за конкуренция. Тъй като към онзи момент разглежданата мярка оказва определено въздействие върху пазара, трябва да се оцени дали мярката може да доведе до нарушаване на конкуренцията или да засегне търговията между държавите членки именно в онзи момент.

(60)

Във всеки случай Комисията също така посочва, че както е отбелязал Съдът на ЕС в решението си по делото Altmark, след 1995 г. някои държави членки са отворили определени транспортни пазари за конкуренция от страна на предприятия, установени в други държави членки, и по този начин няколко предприятия вече предлагат услугите си за градски, крайградски и регионален транспорт в държави членки, различни от държавата на произход към онзи момент.

(61)

Поради това следва да се счита, че всяка компенсация, предоставена на CSTP, има вероятност да наруши конкуренцията при предоставянето на пътнически транспортни услуги с автобус и има вероятност да засегне търговията между държавите членки до степен, в която подронва възможността на установени в други държави членки транспортни предприятия да предлагат своите услуги в Италия, както и да засили пазарната позиция на CSTP, като го освобождава от разходи, които обичайно би трябвало да поеме при извършването на своите ежедневни управленски или обичайни дейности (12).

(62)

Комисията също така отбелязва, че CSTP осъществява дейност на други пазари, а именно пазари за услуги по даване под наем, дори и ако, както твърди CSTP, те са били осъществявани само през 1998 г., и следователно се конкурира с други дружества на тези пазари в рамките на Съюза. Всяка компенсация, предоставена на CSTP, задължително може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки и на тези пазари.

(63)

В съответствие с това Комисията заключава, че мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки.

(64)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че мярката, за която не е уведомено, представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(65)

Според CSTP, тъй като регионът е наложил едностранно тарифното задължение и сумите не представляват ЗОУ съгласно договор за услуги, а произтичат от правилното прилагане на изчислението съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 в рамките на концесия, предоставеното като компенсация плащане е освободено от изискването за уведомяване съгласно член 17, параграф 2 от този регламент. CSTP призна, че тези ЗОУ не са били посочени в документа за възлагане на концесия, в който не се споменава за тях, а произтичат единствено от вътрешни актове на региона.

(66)

Съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 компенсацията, изплатена в съответствие с посочения регламент, не подлежи на процедурата за предварително уведомяване, залегнала в член 108, параграф 3 от Договора, и по този начин не подлежи на изискването за предварително уведомяване.

(67)

Въпреки това от решението по делото Combus следва, че понятието за компенсация за обществена услуга по смисъла на тази разпоредба (член 17, параграф 2) трябва да се тълкува много ограничително (13). Освобождаването от уведомяване, предвидено в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, обхваща само компенсация за задължения за обществена услуга, наложени едностранно на дадено предприятие, по силата на член 2 от посочения регламент, която е изчислена с помощта на метода, описан в членове 10 — 13 от посочения регламент (общата процедура за компенсиране), а не за поръчка за обществена услуга, както е определено в член 14 от регламента. Компенсацията, изплатена по силата на договор за обществена услуга, както е посочено в член 14 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, представлява държавна помощ и за нея трябва да се изпрати уведомление до Комисията преди да бъде приведена в действие. Неспазването на това ще доведе до считането на компенсацията за помощ, неправомерно приведена в действие съгласно член 108 от Договора.

(68)

Въпросът дали член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 действително освобождава италианските органи от предварително уведомяване в настоящия случай зависи, първо, от това дали регионът действително е наложил едностранно задължение за обществена услуга на CSTP и, второ, от това дали изплатената по силата на това задължение компенсация е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕИО) № 1191/69. Комисията ще разгледа двата въпроса последователно.

(69)

Комисията отбелязва, че нито италианските органи, нито CSTP бяха в състояние да ѝ предоставят акт за възлагане, свързан с разглеждания период. CSTP предостави на Комисията единствено договори, които са били изпълнявани, считано от 2003 г.

(70)

Италианските органи твърдят, че предоставеният от тях примерен договор за концесия — който се отнася за друго предприятие — е стандартният договор, използван в региона по време на разглеждания период. Примерният договор за концесия обаче е бил валиден само от април 1972 г. до декември 1973 г., което е повече от 20 години преди разглеждания период и преди влизането в сила на Закон № 151/1981, който се прилага посредством Регионален закон № 16/1983 и въз основа на който CSTP получава компенсацията. Въпреки че в примерния договор за концесия изглежда се посочват някои от задълженията, които се считат за ЗОУ (например точки 2, 9 и 10), включително задължението за прилагане на отстъпки за учащи, работници, учители и частни и публични служители и задължението за безплатен превоз на определени категории пътници, Комисията не разполага с доказателства, че същите тези задължения действително са били приложими към CSTP в рамките на разглеждания период поради липсата на акт за възлагане. По-скоро, като се има предвид, че предоставяните услуги са представлявали редовни превози, е било необходимо в спецификациите за концесията, предоставящи на CSTP изключителното право да извършва тези услуги, да се предвидят предварително условията за услугите, които ще се предоставят. CSTP не представи доказателства, че тези условия са наложени едностранно от региона, а не са били предложени от оператора в замяна на изключителното право да предоставя услугите и впоследствие тези услуги са разрешени от региона. Във всеки случай тези задължения не се посочват в методологията, която използва назначеният от съда експерт, за да изчисли предполагаемата недостатъчна компенсация.

(71)

Комисията също така проучи дали може да се направи заключение за възлагане на ЗОУ въз основа на Регионален закон № 16/1983, който е правното основание за региона и CSTP във връзка с изплатената компенсация на дружеството в разглеждания период (вж. съображения 23 и 40). В това отношение трябва да се отбележи, че регионалният закон предвижда единствено, че субекти и публични или частни предприятия, които предоставят местни обществени транспортни услуги в рамките на концесионен режим, могат да получават публични плащания. Освен това в член 2 от Регионалния закон се посочва ясно, че „всички евентуални загуби или дефицит, които не са обхванати от регионалните плащания, определени по-горе [в член 2], остават за сметка на отделните предприятия“.

(72)

Освен това Комисията отбелязва, че в представените от CSTP регионални актове (вж. съображение 40) се посочват някои договорни задължения, които са в сила между CSTP и региона в рамките на разглеждания период. В тези актове обаче не се определят ясно задължения, които могат да се окачествят като ЗОУ, въпреки че предполагат евентуалното наличие на такива. Освен това наличието на договорни задължения изключва варианта за едностранно налагане на ЗОУ на CSTP. Във всеки случай тези задължения не се посочват в методологията, която използва назначеният от съда експерт, за да изчисли предполагаемата недостатъчна компенсация.

(73)

Що се отнася до евентуалното наличие на тарифно задължение, макар че изчислението на допълнителната компенсация от назначения от съда експерт е било извършено въз основа на член 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, Комисията не разполага с доказателства, че такива задължения действително са били наложени едностранно на CSTP. В съответствие с член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 тарифните задължения са само „задължения, наложени на транспортни предприятия да прилагат, в частност за определени категории пътници, за определени категории стоки или по определени линии, тарифи, определени или одобрени от държавен орган, които противоречат на търговските интереси на предприятието и които са резултат от налагането на, или отказа да бъдат модифицирани, специални тарифни условия“. От друга страна, определените по този начин тарифни задължения „не се прилагат за задължения, произтичащи от общи мерки на ценова политика, прилагана към икономиката като цяло или за мерки, предприети по отношение на транспортни тарифи и условия като цяло с оглед на организацията на транспортния пазар или на част от него“. Комисията отчита, че в точка 27 от примерния договор за концесия от 1972/1973 г. се посочват приложимите тарифи за съответния оператор, но припомня, че не е получила подобен акт за концесия или възлагане по отношение на CSTP за разглеждания период, от който да може да установи, че на предприятието са били наложени такива задължения. Във всеки случай Комисията отбелязва, че съгласно член 2 от Регионален закон № 16/1983 годишната компенсация за предприятия, които предоставят обществени транспортни услуги, се изчислява предварително като разликата между приходите в резултат на прилагането на минимални тарифи и т. нар. „стандартни разходи“ (вж. съображение 23). Поради това Комисията заключава, че в регионалния закон се предвиждат минимални тарифи, което също изключва наличието на общо тарифно задължение.

(74)

Във всеки случай не изглежда, че евентуалните ЗОУ, които CSTP е било длъжно да предоставя, са му били наложени едностранно. Комисията отбелязва, че в това отношение CSTP е поемало инициативата, като е отправяло искане за подновяване на концесиите през всичките седем години от разглеждания период. Освен това след постановяването на решението на Consiglio di Stato през 2009 г. регионът многократно е отправял искания до CSTP да предостави актовете или договорите за налагане на ЗОУ с цел изпълнение на решението. Според него дружеството никога не е отговорило.

(75)

Аргументите на CSTP, че операторите са били длъжни да спазват маршрутите съгласно ЗОУ, дори при условие че регионът многократно е намалил размера на стандартните разходи, и че срещу тях са щели да бъдат предприети правни действия за прекъсване на предоставянето на обществена услуга, ако преустановят изпълнението на своите дейности, не бяха подкрепени от никакви доказателства и поради това не могат да се използват с цел да се направи заключение за наличието на едностранно наложени ЗОУ в настоящия случай.

(76)

Дори ако в настоящия случай бъде доказано, че ЗОУ са били наложени едностранно на CSTP, което не е така, компенсацията за тези услуги пак ще трябва да отговаря на общата процедура за компенсиране (раздел IV) от Регламент (ЕИО) № 1191/69, за да бъде освободена от изискването за предварително уведомяване съгласно член 17, параграф 2 от посочения регламент. Комисията не счита, че случаят е такъв.

(77)

На първо място, Комисията отбелязва, че допълнителното обезщетение, предоставено на CSTP се отнася само до 1998 г. CSTP е признало, че през тази година, освен с предполагаемите задължения за предоставяне на обществени услуги, то се е занимавало и с търговски дейности, а именно услуги по даване под наем. Комисията припомня във връзка с това, че считано от 1 юли 1992 г. и по силата на член 1, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1191/69, когато транспортни предприятия осъществяват не само услуги, предмет на задължения за обществени услуги, но се занимават и с други дейности, обществените услуги трябва да бъдат осъществявани като специални сектори, като: i) отчетите за дейността, отнасящи се до всяка от тези дейности, са отделни, и частта от съответстващите им активи се използва в съответствие с действащите счетоводни правила, и ii) разходите са балансирани от приходите от дейността и плащанията от публични органи, без всякаква възможност за прехвърляне от един или към друг сектор на дейността на предприятието.

(78)

Освен това Комисията отбелязва, че съгласно решението на Съда по делото Antrop изискванията, определени в тази процедура, не се считат за изпълнени, ако въз основа на надеждни данни от съответните счетоводни отчети е невъзможно да се установи каква е разликата между разходите в резултат на частите от дейностите на предприятието в обхванатата от концесията област и съответните приходи и следователно е невъзможно да се изчислят допълнителните разходи, произтичащи от изпълнението на задълженията за обществена услуга от страна на въпросното предприятие (14).

(79)

CSTP не е предоставило никакви доказателства, че по време на разглеждания период, и по-специално през 1998 г., е водило отделни сметки за търговските си дейности. Комисията счита, че представеният от CSTP довод, че правното изискване за поддържане на пълна счетоводна и административна документация за разглеждания период вече е изтекло, не може да обоснове впоследствие изплащането на допълнителна компенсация чрез индуктивен подход. Във всеки случай, дори ако бъде доказано, че съществува такова изискване, произтичащо от националното право, то не би могло да подрони задължение, което произтича от съдебната практика на Съда на ЕС или Регламент (ЕИО) № 1191/69, съгласно които наличието на задължение трябва да се докаже преди на транспортния оператор да може да се изплати компенсация за обществена услуга.

(80)

Второ, Комисията отбелязва, че съгласно член 13 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 администрацията трябва предварително да определи размера на компенсацията. Изчисляването на допълнителната компенсация въз основа на последваща оценка, както е поискал Consiglio di Stato, противоречи на тази разпоредба, както вече беше обяснено в съображения 54 и 55.

(81)

Предвид тези съображения Комисията стига до заключението, че допълнителното обезщетение, което Consiglio di Stato счита, че е дължимо на CSTP, не е в съответствие с общата процедура за компенсации, предвидена в раздел IV от Регламент (ЕИО) № 1191/69, и поради това то не е освободено от задължителното предварително уведомление съгласно член 17, параграф 2 от посочения регламент.

(82)

Тъй като не беше доказано, че разглежданата мярка е освободена от изискването за предварително уведомяване по силата на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, ще трябва да се разгледа съвместимостта на плащанията с вътрешния пазар, тъй като те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, както е обяснено в раздел 6.1 по-горе.

(83)

Член 93 от Договора, в който се съдържат правила за съвместимостта на държавните помощи в областта на координацията на транспорта и ЗОУ в областта на транспорта, представлява lex specialis по отношение на член 107, параграф 3, както и член 106, параграф 2, тъй като съдържа специални правила за съвместимостта на държавните помощи. Съдът на ЕС е постановил, че този член „признава, че помощта за транспорта е съвместима с вътрешния пазар само в строго определени случаи, които не застрашават общите интереси на [Съюза]“ (15).

(84)

Регламент (ЕО) № 1370/2007 влезе в сила на 3 декември 2009 г. и отмени Регламент (ЕИО) № 1191/69 и Регламент (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (16). Регламент (ЕО) № 1370/2007 се прилага по отношение на обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт.

(85)

Комисията счита, че проверката на съвместимостта на необявената помощ следва да се извърши съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, влязъл в сила на 3 декември 2009 г. и отменил Регламент (ЕИО) № 1191/69, тъй като това е било действащото законодателство към момента на приемането на това решение (17). Освен това тя отбелязва, че допълнителната компенсация, присъдена от Consiglio di Stato на CSTP, е била изплатена на 21 декември 2012 г., така че Регламент (ЕО) № 1370/2007 вече е бил в сила от повече от три години на датата, на която са настъпили последиците от изплатената помощ (18).

(86)

Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1370/2007 гласи: „Компенсацията за обществени услуги за извършването на услуги за пътнически превоз или за съобразяване с установени чрез общи правила тарифни задължения, която се изплаща в съответствие с настоящия регламент, е съвместима с [вътрешния] пазар. Тази компенсация е освободена от изискването за предварително нотифициране, установено в член [108, параграф 3] от Договора“.

(87)

Поради изброените по-долу причини Комисията счита, че обявената компенсация не съответства на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и поради това не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 9, параграф 1 от посочения регламент.

(88)

Първо, съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, когато компетентен орган реши да предостави на оператор по свой избор изключително право и/или компенсация в замяна на изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, той трябва да направи това в рамките на обществена поръчка за услуги, освен ако задължението за извършване на обществени услуги има за цел да установи максимални тарифи и се налага чрез мярка, която се прилага по недискриминационен начин към всички обществени услуги за пътнически превоз от един и същи вид в даден географски район (общи правила).

(89)

В разглеждания случай Комисията счита, че не е било представено доказателство, че между CSTP и региона е била налице договорна схема или че са били въведени общи правила за установяване на максимални тарифи за всички пътници или определени категории пътници. Комисията получи единствено примерен договор за концесия за 1972/1973 г., от който не може да се получи надеждна информация за отношенията между CSTP и региона в разглеждания период (1997 — 2002 г.). Освен това Комисията отбелязва, че в съответствие с член 2 от Регионален закон № 16/1983 — правното основание, посочено за разглеждания период както от региона, така и от CSTP (вж. съображения 19 и 36) — приходите на доставчиците на обществени транспортни услуги са получени в резултат от прилагането на минимални тарифи, установени от региона. Не се посочват максимални тарифи.

(90)

Поради това Комисията заключава, че член 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 не е спазен.

(91)

Второ, Комисията отбелязва, че независимо дали CSTP е сключило обществена поръчка за услуги или е било натоварено с тарифни задължения чрез общи правила, изглежда не са били спазени всички разпоредби на член 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, в който се определят задължителното съдържание на обществените поръчки за услуги и общите правила. Например в член 4, параграф 1, буква б) се изисква да се установят предварително, по обективен и прозрачен начин, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, така че да се предотврати свръхкомпенсиране, докато в член 4, параграф 1, буква в) и член 4, параграф 2 се определят механизмите за разпределение на разходите и приходите. Както бе обяснено в раздел 6.1 във връзка с извършената от Комисията проверка във връзка с второто условие, определено от Съда в решението му по делото Altmark, параметрите, въз основа на които вторият експерт е изчислил предполагаемата недостатъчна компенсация, не са били установени предварително и поради това член 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 не е бил спазен.

(92)

Трето, в член 6, параграф 1 се предвижда, че когато обществената поръчка за услуги се възлага пряко, компенсацията трябва да се подчинява на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и разпоредбите на приложението, за да се гарантира, че компенсацията не надвишава необходимото за изпълнението на задължението за обществени услуги. В приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007 се предвижда, че компенсацията не може да надвишава сумата, съответстваща на финансовите средства, съставени от следните фактори: разходи, извършени във връзка със задължението за извършване на обществени услуги, минус приходи от продажбата на билети, минус всякакви положителни финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата, експлоатирана съгласно въпросното задължение за извършване на обществени услуги, плюс разумна печалба. В допълнение към това съгласно приложението се изисква приходите и разходите да се изчисляват в съответствие с действащите счетоводни и данъчни правила. Освен това от съображения за прозрачност следва да се води разделно счетоводство (точка 5 от приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007).

(93)

Както бе отбелязано в съображение 82, CSTP не е прилагало надлежно разделяне на сметките за 1998 г. — годината, за която е получило компенсация в резултат на решението на Consiglio di Stato. Следователно не е възможно да се докаже, че допълнителната компенсация, платена от италианската държава на 21 декември 2012 г., не надвишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект, който се равнява на сбора от последиците — положителни или отрицателни — от изпълнението на задължението за обществени услуги върху приходите и разходите на оператора на обществени услуги (точка 2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1370/2007).

(94)

Освен това, що се отнася до разглеждания период, при липсата на предварително определени параметри за компенсация, всяко разпределение на разходите трябва задължително да се извърши впоследствие въз основа на произволни допускания, както е направено чрез индуктивната методология.

(95)

Следователно Комисията смята, че допълнителната компенсация, присъдена от Consiglio di Stato, не е била изплатена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 и следователно е несъвместима с вътрешния пазар.

(96)

В решението за откриване Комисията покани заинтересованите страни да коментират дали решението на Consiglio di Stato представлява обезщетение за причинени вреди за предполагаемо нарушаване на законодателството, а не предоставяне на компенсация за обществена услуга въз основа на приложимите регламенти на Съвета. Нито италианските органи, нито CSTP разгледаха този въпрос в своите становища.

(97)

Комисията отбелязва в това отношение, че при определени обстоятелства обезщетението за причинени вреди поради неправомерни действия или други нарушения от страна на националните органи (19) не води до поставяне в по-благоприятно положение и поради това не следва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (20). Целта на обезщетението за причинени вреди е различна от целта на държавните помощи, тъй като първото има за цел да върне ощетената страна обратно към ситуацията, в която се е намирала преди ощетилото я действие, все едно че последното никога не е настъпвало (restitutio in integrum). Във връзка с това Комисията също така отбелязва, че за да може обезщетение за причинени вреди да попада извън правилата за държавните помощи, то трябва да се основава на общо правило за компенсация (21). На последно място Комисията припомня, че в решението си по делото Lucchini Съдът на ЕС е постановил, че националният съд не може да прилага националното законодателство, ако неговото прилагане би довело до възпрепятстване на „приложението на общностното право, доколкото би направило невъзможно възстановяването на държавна помощ, отпусната в нарушение на това право“ (22). Принципът в основата на това решение е, че не може да се прилагат разпоредби на националното законодателство, ако прилагането им би довело до възпрепятстване на правилното прилагане на правото на Съюза (23).

(98)

Що се отнася до допълнителната компенсация, присъдена от Consiglio di Stato на CSTP, Комисията констатира, че макар в диспозитива на решението на Consiglio di Stato да не се прави препратка към Регламент (ЕИО) № 1191/69, в това решение се посочва правото на CSTP да получи определени суми като компенсация съгласно членове 6, 10 и 11 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, чийто размер трябва да бъде определен от администрацията въз основа на надеждни данни. Това предполага, че правото на CSTP да получи допълнителна компенсация според Consiglio di Stato произтича не от общото правило за обезщетение за причинени вреди в резултат на неправомерно действие или друго нарушение на националните органи, а от права, които предполагаемо произтичат от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

(99)

Във всеки случай Комисията счита, че присъждане на обезщетение в полза на CSTP за предполагаемото едностранно налагане на задължения за обществена услуга от италианските органи, изчислено въз основа на общата процедура за компенсиране, заложена в Регламент (ЕИО) № 1191/69, ще бъде в нарушение на членове 107 и 108 от Договора. Това е така, тъй като едно такова присъждане ще доведе до същия резултат за CSTP, както и присъждането на компенсация за обществена услуга за разглеждания период, въпреки факта, че спецификациите за концесията, уреждащи въпросната услуга, нито са освободени от предварително уведомяване, нито са в съответствие с материалноправните изисквания на Регламент (ЕИО) № 1191/69 или Регламент (ЕО) № 1370/2007, както е доказано по-горе. Следователно това присъждане ще позволи ефективно да се заобиколят нормите и условията за държавна помощ, определени от законодателя на Съюза, съгласно които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи в замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги. В действителност присъждането на обезщетение, равно на размера на помощите, които е планирано да бъдат предоставени, ще представлява непряко предоставяне на държавна помощ, която вече беше счетена за незаконна и несъвместима с вътрешния пазар (24). В съответствие с този довод Общият съд заключи, че клаузите за обезщетение, свързани с възстановяване на държавни помощи, представляват държавни помощи (25).

(100)

Във всеки случай в примерния концесионен договор от 1972 г., съгласно който се предполага, че CSTP е предоставяло въпросните транспортни услуги, не е предвидено плащане на финансова компенсация. CSTP се е съгласило да извърши услугите при условията, определени в концесията на свой собствен риск. Това заключение се потвърждава и от член 2 от Регионален закон № 16/1983, в който се предвижда, че всички загуби или случаи на недостиг, които не са обхванати от публични плащания, остават за сметка на доставчиците на услуги.

(101)

В съответствие с това Комисията не счита, че решението на Consiglio di Stato представлява присъждане на изплащане на обезщетение за причинени на CSTP вреди в резултат на неправомерно действие или друго нарушение на националните органи, а представлява предоставяне на неправомерна и несъвместима държавна помощ, която е забранена съгласно член 107, параграф 1 от Договора.

(102)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че необявената мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(103)

В съответствие с Договора и установената съдебна практика на Съда на ЕС Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта (26), когато установи, че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че целта на задължението на съответната държава да отмени помощта, която Комисията счита за несъвместима с вътрешния пазар, е да бъде възстановена съществувалата преди това ситуация (27). В този контекст Съдът на ЕС е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил предоставените чрез неправомерна помощ суми, като по този начин се е отказал от предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и ситуацията отпреди плащането на помощта е възстановена (28).

(104)

В съответствие с тази съдебна практика член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (29) гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“.

(105)

Поради това установената в настоящото решение държавна помощ трябва да бъде възстановена от Италия до степента, до която вече е била изплатена на CSTP. Италия трябва да добави към размера на помощта лихва за възстановяване, която се изчислява от датата, на която неправомерната помощ е била предоставена на разположение на CSTP (т.e. от 21 декември 2012 г.), до датата на възстановяването ѝ (30), съгласно глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (31).

(106)

В съответствие с това Комисията,