а)

спомагат за осъществяване на дългосрочните цели и приоритети на ЕС в сферата на екологичния преход, включително неговото социално измерение (11);

б)

увеличават потенциала за растеж на европейските икономики в средносрочен план и укрепват тяхната устойчивост на външни сътресения в дългосрочен план;

в)

осигуряват ясна европейска добавена стойност, като например значителни трансгранични ползи, икономии от мащаба, или спомагат за преодоляване на критичен недостиг в европейските обществени блага;

г)

допълват и подкрепят други европейски, национални или регионални инвестиции, за да засилят общата съгласуваност и въздействието на усилията на ЕС за стратегически инвестиции.

а)

Инфраструктура: инвестициите в разширяването и поддръжката на функционираща трансгранична инфраструктура (по-специално трансгранични експресни железопътни услуги) изпълняват централна роля в социално-екологичната трансформация (12).

б)

Енергиен съюз: необходим е специален акцент върху инвестициите за завършване на енергийния съюз. Необходими са значителни инвестиции за разширяване на мрежите за пренос и разпределение на електроенергия. Освен това разширяването на енергията от възобновяеми източници, разширяването на акумулирането на енергия, изграждането на мрежа от тръбопроводи за водород или преобразуването на съществуващите газопроводни мрежи са важни проекти с европейска добавена стойност, които обосновават финансирането на равнището на ЕС.

в)

Промишлена политика: фондът следва да има силен компонент за промишлена политика. ЕС трябва да изпълнява активна роля за поддържане на просперитета в Европа и същевременно да направи икономиката на ЕС пригодна за бъдещето (13). За тази цел трябва активно да се популяризират бъдещите технологии, които са от съществено значение за неутралността по отношение на климата. Финансирането от ЕС би трябвало да бъде съсредоточено върху сектори, в които ЕС може да стане конкурентен в международен план след етап на временно подпомагане, като например производството на акумулаторни елементи или пазара за чист водород (14). Не е достатъчно обаче да се набляга единствено върху избрани отрасли за чисти технологии. Европейската промишлена политика би трябвало също така активно да подпомага бъдещите фактори за растеж във високотехнологични области. Предложеният фонд на ЕС би могъл да допринася за по-добро координиране на мерките за държавна помощ и би бил първа стъпка към интегрирана европейска промишлена стратегия. Разпределянето на публична подкрепа би трябвало да бъде на конкурентна основа и за него би трябвало да се използват пазарно ориентирани инструменти, като например търгове, тръжни процедури и мерки, сходни с данъчните кредити. Необходимо е подпомагането да бъде целево и временно, напредъкът трябва да се наблюдава по прозрачен начин, а схемите трябва да бъдат с ясни критерии за прекратяване на неуспешните проекти.

г)

Социални инвестиции: социално приемливото преструктуриране на нашата икономика ще бъде успешно само ако населението в държавите членки е добре подготвено за нови умения. Поради това е наложително да се предприемат действия в сферата на по-нататъшното обучение и (пре)квалификация на служителите. Тези видове социални инвестиции могат да спомогнат за премахване на пречките пред частните инвестиции, тъй като липсата на квалифициран персонал все още е една от основните инвестиционни пречки за дружествата в ЕС (15). Социалните инвестиции от този тип могат да увеличат производителността на потенциалната работна сила в средносрочен до дългосрочен план и по този начин да насърчат икономическия растеж (16). Разширяването на социалните инвестиции в тези области може да помогне също и за постигането на целите на Европейския стълб на социалните права и неговия план за действие.

а)

Един от компонентите на тази стратегия за финансиране за нов инвестиционен фонд на ЕС би трябвало да бъде значително увеличената вноска въз основа на БНД от държавите членки. Тъй като изискванията към ЕС нарастват силно в области като отбрана, промишленост, външни икономически отношения и климат, държавите членки трябва да направят така, че да има съответстващо увеличение на финансирането на институциите на ЕС.

б)

Освен това нови реални собствени ресурси за ЕС са от ключово значение. Така ще се изплатят лихвите и главницата след 2028 г. по дълговете на Next Generation EU, поети от фонда за възстановяване след пандемията, и ще се финансират допълнителните инвестиции, необходими за запълване на недостига на инвестиции в прехода посредством облигации на ЕС. ЕИСК призовава държавите членки да приемат и приложат предложения от Комисията пакет от нови собствени ресурси и да посочат допълнителни кандидати, с чиято помощ МФР ще може да стъпи на солидна основа (17).

в)

Съвместното емитиране на дългови инструменти на ЕС беше въведено успешно като иновативен инструмент по време на пандемията и би могло да се направи отново, за да се финансират устойчивата конкурентоспособност и издръжливостта на единния пазар (18). Нови проучвания сочат, че финансирането на инвестиции на ЕС за Зеления пакт чрез емитиране на облигации на ЕС от страна на Комисията, има смисъл от макроикономическа гледна точка (19) и е юридически жизнеспособно (20).

а)

ЕИСК отбелязва, че новият инвестиционен капацитет на ЕС би трябвало да бъде включен в общата МФР, за да се гарантира демократична отчетност и контрол. Той би трябвало да следва примера на структурните фондове, вместо да бъде отделен инструмент за външно финансиране като МВУ. Европейският парламент изигра ключова роля в разработването на приоритетите на механизма, но участието му в последващото изпълнение, наблюдение и контрол на средствата е минимално в сравнение с това на Съвета. Основната роля на Европейския парламент се ограничава до събирането на информация и повишаването на прозрачността чрез „диалози за възстановяване и устойчивост“, както и посредством процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за предходната година.

б)

Що се отнася до ангажираността на заинтересованите страни, ЕИСК отбелязва, че принципът на партньорство, установен в структурните фондове на ЕС, продължава да бъде от ключово значение. С този принцип се гарантира пълноценното ангажиране на регионалните и местните власти, гражданското общество, социалните партньори и, ако е целесъобразно, изследователските организации и университетите. Приносът им спомогна за разработването на програми, съобразени с местните и регионалните обстоятелства, и се признава като инструмент за устойчиви съобразени с конкретното място преходи, което е особено важно на етапа на анализ на нуждите и разработване на приоритети (22). За един нов инвестиционен фонд на ЕС този принцип би трябвало да се приложи на равнище ЕС, като се гарантират консултация и участие в определянето на приоритетните сектори, проектите и на етапа на изпълнение. По примера на други програми следва да има задължение за създаване на мониторингов комитет (или сродни органи) или за включване на вече създадените такива в други области. Кодексът на ЕС за поведение за партньорство от 2014 г., който осигурява основата за функционирането на мониторинговите комитети, следва да бъде преразгледан, за да се гарантира ефективното прилагане на принципа на партньорство във всички държави членки (23).

в)

ЕИСК счита, че бюджетирането, основано на изпълнението, следва да продължи да се прилага в бъдещата инвестиционна политика на ЕС (24). Показателите за изпълнение обаче би трябвало да бъдат свързани най-вече с общите и специфичните цели на механизма. Ако изплащането на средства на ЕС е свързано с по-специфични структурни реформи, приоритетите на реформите трябва да се определят чрез демократични процедури, които включват парламентите и организираното гражданско общество (25).

г)

ЕИСК е съгласен, че отпускането на средства на ЕС посредством нов инвестиционен капацитет трябва да е обвързано с условия. На първо място, цялото финансиране трябва да зависи от спазването на основните принципи на върховенството на закона. Поради това плащанията по новите инструменти би трябвало да попадат в обхвата на Регламента относно бюджетните изисквания, а Комисията следва да има правомощието да откаже одобрение на средства на ЕС, ако стандартите за върховенство на закона не са спазени. На второ място, финансирането от ЕС би трябвало да бъде обусловено от стабилни публични финанси на равнище държави членки, както е посочено и договорено в новите фискални правила на ЕС. По този начин системата за икономическо управление на ЕС би могла да бъде подобрена и целта за насърчаване на стабилни икономически финанси би могла да бъде съгласувана с целта за осигуряване на достатъчно финансиране за инвестиции от стратегически европейски интерес.

д)

ЕИСК отбелязва също, че инвестиционната политика на ЕС работи по-добре на място, ако фондовете на ЕС осигуряват собствен административен капацитет и техническа помощ, включително в администрациите на държавите членки. Необходима е и техническа помощ за гражданското общество, за да може то да участва ефективно в наблюдението на органите, които управляват и контролират отпускането на средства от ЕС на национално и европейско равнище (26). Координираният подход на ЕС за преодоляване на недостатъците в капацитета е от съществено значение за сближаването и за избягване на разпокъсването на единния пазар.

а)

независим надзорен съвет с представители на институциите на ЕС, държавите членки и организации на гражданското общество (включително социалните партньори) за наблюдение на използването и въздействието на фонда;

б)

редовно публично и открито докладване относно финансираните проекти, напредъка по тях и резултатите от тях;

в)

ясни критерии и насоки за избор на проекти и отпускане на средства;

г)

достъпни механизми за подаване на оплаквания и обжалване за заинтересованите страни;

д)

задължителни последващи оценки от Европейската сметна палата.