Дело T‑727/20 RENV

Nigar Kirimova

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 25 септември 2024 година

„Вътрешен пазар — Представителство пред Службата — Включване в списъка на професионалните представители — Отхвърляне на искането — Молител, който не е гражданин на държава — членка на ЕИП — Дерогация от изискването за гражданство — Член 120, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Понятие за висококвалифициран специалист — Принцип на правната сигурност — Право на изслушване — Изменение — Липса на компетентност на Общия съд“

1. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Представителство пред Службата — Включване в списъка на професионалните представители — Изисквания — Гражданство на държава — членка на ЕИП — Дерогиране — Условие — Статут на висококвалифициран специалист — Понятие — Придобиване на компетентност в държава, различна от оправомощаващата държава членка — Допустимост

   (член 120, параграф 4, буква б) от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 30—38)

2. Актове на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Материалноправни норми — Разграничаване — Насоки на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) — Прилагане на насоките, които са в сила към момента на настъпването на разглежданите факти — Липса — Нарушение на принципа на правна сигурност

   (вж. т. 46, 50 и 62—66)

Резюме

В това решение Общият съд за първи път тълкува понятието „висококвалифициран специалист“, съдържащо се в член 120, параграф 4, буква б) от Регламент 2017/1001 ( 1 ), за целите на включването на лице в списъка на професионалните представители в областта на правото на марките.

На 10 октомври 2019 г. г‑жа Kirimova, гражданка на Република Азербайджан, подава до Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) молба за включване в списъка на професионалните представители пред тази служба, като също така иска да бъде допусната дерогация от изискването за гражданство на една от държавите — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), на основание член 120, параграф 4, буква б) от Регламент 2017/1001.

С писмо EUIPO уведомява жалбоподателката, че искането ѝ е недопустимо. В отговор на това писмо жалбоподателката представя становище. С решение от 30 септември 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), изпълнителният директор на EUIPO отхвърля искането на жалбоподателката.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд отбелязва, че понятието „висококвалифициран специалист“ не е дефинирано в нито един регламент и тълкува това понятие, като взема предвид текста на разпоредбата, която го съдържа, контекста, в който тя се вписва, и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част.

Що се отнася до текста и контекста на разглежданата разпоредба, Общият съд отбелязва, от една страна, че понятието „висококвалифициран специалист“ по смисъла на член 120, параграф 4, буква б) от Регламент 2017/1001 се отнася до специалисти с особено високи качества, умения, способности или знания в областта на марките и изглежда не предполага някакво ограничение по отношение на начина на придобиването им. От друга страна, от посочената разпоредба следва, че трите изисквания за включването на дадено лице в списъка на професионалните представители, предвидени в член 120, параграф 2 от Регламент 2017/1001, а именно изискванията за гражданство, местожителство и правоспособност, имат не само кумулативен, но и самостоятелен характер. Изискването за правоспособност трябва да бъде изпълнено както от физическите лица, които отговарят на изискването за гражданство, така и от физическите лица, които искат дерогация от него поради статута си на „висококвалифициран специалист“. Следователно изглежда, че този статут е независим и допълнителен по отношение на изискването за правоспособност и няма връзка с условията, необходими за изпълнение на посоченото изискване. Така качествата, компетентността, уменията или познанията, които позволяват да се докаже статутът на „висококвалифициран специалист“, могат да бъдат придобити от лице, което не е гражданин на държава — членка ЕИП, както в държава — членка на ЕИП, така и в трета страна, преди или след получаването на правоспособност в ЕИП.

Що се отнася до целите, преследвани от правилата в областта на представителството пред EUIPO, а именно да се гарантира плавно, ефективно и ефикасно функциониране на системата на марките на Европейския съюз ( 2 ), Общият съд отбелязва, че преследването на такива цели не предполага статутът на „висококвалифициран специалист“ да е обусловен от определен професионален опит в дадена държава членка. Напротив, изглежда без значение дали особено високите качества, компетентност, умения или познания на искащия дерогация специалист са били придобити в дадена държава членка, а не в друга, дори в трета държава, тъй като заявител, който не е гражданин на държава — членка на ЕИП, трябва да отговаря и на изискванията за местожителство и правоспособност, които изискват връзка с държава — членка на ЕИП.

Следователно изискването, свързано с необходимостта от професионален опит в оправомощаващата държава членка, приложено от изпълнителния директор в обжалваното решение, произтича от прекомерно ограничително и неправилно тълкуване на понятието „висококвалифициран специалист“. Всъщност нито един от критериите за тълкуване не позволява да се направи извод, че този статут изисква като необходимо условие професионален опит в оправомощаващата държава членка.

На второ място, Общият съд разглежда спазването от страна на изпълнителния директор на принципа на правна сигурност при преценката на искането на жалбоподателката. Най-напред Общият съд подчертава, че изпълнителният директор трябва да се съобрази с практическите правила, съдържащи се в Насоките на EUIPO за прилагането на член 120, параграф 4, буква б) от Регламент 2017/1001, и да спази принципите относно прилагането на тези правила във времето, в съответствие с принципа на правна сигурност. При все това обаче не може да се изключи възможността изпълнителният директор да се отклони от тези правила, като изложи мотиви, съобразени с принципа на равно третиране, и възможността заявителят да докаже, че притежава статут на „висококвалифициран специалист“ въз основа на обстоятелства, различни от изброените в Насоките на EUIPO.

По-нататък Общият съд отбелязва, че Насоките на EUIPO от 2020 г. посочват елементи за оценка на исканията за дерогиране на условието за гражданство, които не се съдържат в Насоките за EUIPO от 2017 г. и следователно представляват нова и по-ограничителна практика на изпълнителния директор в това отношение. Тези разлики могат да имат значително въздействие както върху оценката от страна на изпълнителния директор на искане за дерогация, така и върху съдържанието на такова искане, като се има предвид, че указанията, съдържащи се в Насоките за EUIPO, позволяват на заявителите да предвидят въз основа на кои обстоятелства може да бъде преценена молба за дерогация. Така доказването, че дадено лице има статут на „висококвалифициран специалист“ с оглед на „извънредни обстоятелства“, предполагащи изпълнението на изисквания, съдържащи се в Насоките на EUIPO от 2020 г., има явно различен обхват от доказването на този статут с оглед на „определени обстоятелства“, релевантни по смисъла на Насоките на EUIPO от 2017 г.

Накрая, Общият съд отбелязва, че макар да не уточнява формално приложените насоки на EUIPO, изпълнителният директор е разгледал искането на жалбоподателя с оглед на изискванията и обстоятелствата, посочени в Насоките за EUIPO от 2020 г. Съгласно съдебната практика относно принципа на правна сигурност обаче при оценката на искането за дерогация трябва да се прилагат практическите правила, които са в сила към момента на настъпването на разглежданите факти, тоест към датата на подаването на искането за дерогация, а не правилата, които са в сила към датата на приемането на обжалваното решение. В случая към датата на искането Насоките на EUIPO от 2020 г. все още не са били приети, като към този момент са били в сила Насоките от 2017 г.

С оглед на тези съображения Общият съд заключава, че изпълнителният директор е нарушил принципа на правна сигурност, като е преценил искането на жалбоподателката за дерогация с оглед на практическите правила, съдържащи се в Насоките на EUIPO от 2020 г., които не са били в сила към момента на подаване на искането.

( 1 ) Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

( 2 ) Както следва от съображение 43 от Регламент 2017/1001 и съображение 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1).