Дело C‑39/23

Keva и др.

срещу

Skatteverket

(Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen)

Решение на Съда (първи състав) от 29 юли 2024 година

„Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Облагане на дивидентите, получени от публични пенсионни фондове — Разлика в третирането на местните публични пенсионни фондове и чуждестранните публични пенсионни фондове — Освобождаване само на местните публични пенсионни фондове — Сравнимост на положенията — Обосноваване — Необходимост да се защити целта, преследвана от социалната политика — Необходимост да се запази балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки“

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данъчно облагане на дивидентите — Дивиденти, получени от публични пенсионни фондове — Разлика в третирането на местните и чуждестранните публични пенсионни фондове — Освобождаване от данък само на местните публични пенсионни фондове — Недопустимост — Обосноваване — Липса

(член 63 ДФЕС)

(вж. т. 43, 46, 47, 49—51, 55—58, 60—65, 68, 71, 72, 74, 75 и диспозитива)

Резюме

В рамките на преюдициално запитване Съдът потвърждава, че е налице нарушение на свободното движение на капитали от национален режим, който въвежда разлика между получателите в данъчното третиране на дивидентите, разпределени от местни дружества. Тази разлика се основава изключително на мястото на пребиваване на тези получатели.

В конкретния случай жалбоподателите по главното производство, три финландски публични пенсионни каси с различна правна форма, са платили в Швеция данък върху дивидентите, получени от шведски дружества. Доколкото тези дивиденти не са били обложени с данък във Финландия, данъкът върху дивидентите, който те са платили в Швеция, не е могъл да бъде приспаднат, както е предвидено в Данъчната спогодба между скандинавските страни ( 1 ). В Швеция обаче публичните пенсионни фондове, които са част от държавата, са освободени от данъци.

Тъй като считат, че начисляването на данъка върху дивидентите в Швеция противоречи на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, доколкото те са сравними с шведските публични пенсионни фондове, които са освободени от данъчно облагане, жалбоподателите по главното производство искат от шведската данъчна администрация възстановяването на данъка върху дивидентите, платен от тях в Швеция.

След като жалбата им по административен ред е отхвърлена, спорът продължава и стига до Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция), който е запитващата юрисдикция.

Последната изпитва съмнения относно съвместимостта със свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС на такъв режим, който предвижда, че дивидентите, разпределени от местни дружества на чуждестранни публични пенсионни институции, подлежат на данъчно облагане, докато дивидентите, разпределени на местни публични пенсионни фондове, са освободени от такова облагане.

Съдът счита, че такъв режим противоречи на член 63 ДФЕС.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът отбелязва, че разглежданият режим представлява ограничение на свободното движение на капитали, което е забранено по принцип от член 63 ДФЕС. Всъщност този режим създава разлика в данъчното третиране, която води до неблагоприятно третиране на дивидентите, изплащани на чуждестранните публични пенсионни институции, което може да разубеди тези институции да инвестират в установени в Швеция дружества.

В това отношение, що се отнася до спазването на задълженията ѝ по силата на Договора, е ирелевантно позоваването от дадена държава на точки 10 и 12 от коментарите към член 24 от модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ( 2 ), от които следва, че дадена държава не е длъжна да предостави на публичните организации на друга държава същите данъчни предимства като тези, които предоставя на собствените си публични организации.

По-нататък, при упражняването на компетентността си да организират своите системи за социално осигуряване държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно основните свободи.

На второ място, Съдът констатира, че разликата в третирането между чуждестранните публични пенсионни институции и местните публични пенсионни фондове се отнася до обективно сходни положения.

Първо, фактът, че шведски публичен пенсионен фонд е част от шведската държава, не го поставя непременно в положение, различно от това на чуждестранна публична пенсионна институция с оглед на целта на разглежданото данъчно освобождаване, която е да се избегне движението в затворен кръг на публичните ресурси на шведската държава. Всъщност тази цел би могла да бъде постигната и ако чуждестранните публични пенсионни институции се ползват в Швеция от същото данъчно освобождаване върху дивидентите, изплащани от местни дружества, като това, предоставено на местните публични пенсионни фондове.

Впрочем фактът, че чуждестранните публични пенсионни институции, за разлика от местните публични пенсионни фондове, нямат за цел да насърчават финансовата стабилност и устойчивостта на шведската система за социална сигурност, не може да съставлява довод, който прави невъзможно трансграничното сравняване на пенсионните фондове, тъй като по дефиниция всеки фонд има за цел да защитава стабилността и устойчивостта на отделна национална пенсионна система.

Второ, единственият релевантен критерий, който трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали разликата в третирането между местните публични пенсионни фондове и чуждестранните публични пенсионни институции отразява обективна разлика в положенията, в конкретния случай е мястото на пребиваване на фондовете. Действително, разликите между двата вида образувания, свързани с тяхната правна форма или с естеството на задачите им при събирането на пенсионните вноски или изплащането на пенсиите, не изглежда да са пряко свързани с данъчното третиране на дивидентите, получени от страна на шведските дружества.

На трето и последно място, Съдът постановява, че нито необходимостта да се защити целта, преследвана от шведската социална политика, нито запазването на балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки, могат да представляват в случая императивни съображения от общ интерес, годни да обосноват разглеждания шведски режим с оглед на свободното движение на капитали.

( 1 ) Конвенция между скандинавските държави за избягване на двойното данъчно облагане с данъци върху доходите и имуществото, подписана в Хелзинки на 23 септември 1996 г.

( 2 ) Модел на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, изготвен от комитета по данъчни въпроси на ОИСР и приложен към препоръка на ОИСР от 30 юли 1963 г. за премахване на двойното данъчно облагане.