Дело C‑450/22

Caixabank SA и др.

срещу

Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas de Ahorros y Seguros de España (Adicae) и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo)

Решение на Съда (четвърти състав) от 4 юли 2024 година

„Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Договори за ипотечен кредит — Клаузи, ограничаващи променливия лихвения процент — Клаузи за т.нар. „долен праг“ — Колективен иск за преустановяване на използването на тези клаузи и за връщане на сумите, платени на това основание, при участието на значителен брой продавачи или доставчици и потребители — Ясен и разбираем характер на посочените клаузи — Понятие „среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“

1. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Колективен иск за преустановяване на използването на определени договорни клаузи при участието на значителен брой продавачи или доставчици от един и същи икономически сектор — Клаузи за долен праг, включени в много голям брой договори за ипотечен кредит и използвани много дълъг период от време — Правомощие на националния съд да провери дали е спазено изискването за прозрачност в рамките на такъв иск — Условие

   (член 4, параграф 1 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 26, 28—32, 35—38 и 39—46; т. 1 от диспозитива)

2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Колективен иск за преустановяване на използването на определени договорни клаузи при участието на значителен брой продавачи или доставчици от един и същи икономически сектор — Клаузи за долен праг, включени в много голям брой договори за ипотечен кредит и използвани много дълъг период от време — Проверка от страна на националния съд дали е спазено изискването за прозрачност в рамките на такъв иск — Критерии за преценка — Понятие „среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ — Обхват — Вземане предвид на промяната във възприятието на този потребител

   (член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 на Съвета)

   (вж. т. 49, 50 и 52—57; т. 2 от диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), Съдът уточнява обхвата на понятието „среден потребител“ и определя критериите, приложими при проверката дали договорна клауза е прозрачна с оглед на Директива 93/13 ( 1 ), в контекста на колективен иск за преустановяване на използването на т.нар. клауза за „долен праг“ ( 2 ), предявен срещу значителен брой продавачи или доставчици от един и същи икономически сектор, които са използвали тази клауза много дълъг период от време.

През ноември 2010 г. испанско сдружение на потребителите на банкови услуги и на услуги, предлагани от спестовни каси и застрахователни дружества ( 3 ), сезира Juzgado de lo Mercantil no 11 de Madrid (Търговски съд № 11, Мадрид, Испания) с колективен иск, който в крайна сметка е предявен срещу над сто от тези кредитни институции и с който се претендира да се преустанови използването на клаузата за долен праг, съдържаща се в общите условия на използваните от тези институции договори за ипотечен кредит, както и да се върнат сумите, платени на основание на тази клауза от съответните потребители. Посоченият съд уважава иска за почти всички засегнати кредитни институции, като установява, че клаузата за долен праг е нищожна, и разпорежда да се преустанови прилагането ѝ, а посочените институции да върнат недължимо получените суми съгласно тази клауза ( 4 ).

Почти всички подадени от тези кредитни институции жалби са отхвърлени от Audiencia Provincial de Madrid (Областен съд Мадрид, Испания). Загубилите делото пред въззивната инстанция кредитни институции подават касационни жалби пред запитващата юрисдикция, която изпитва съмнения във връзка с два правни проблема. Първият се отнася до въпроса дали колективен иск е подходящият процесуален способ, за да се провери дали клаузите за долен праг са прозрачни, а вторият се отнася до трудността да се приложи понятието „среден потребител“ в контекста на делото по главното производство, поради факта, че адресати на тези клаузи са различни категории потребители и клаузите са били прилагани в продължение на много дълъг период от време, през който степента на осведоменост за тях се е променила.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът разглежда възможността национална юрисдикция да упражни контрол за прозрачност на договорна клауза в рамките на колективен иск, който е предявен срещу множество продавачи или доставчици от един и същи икономически сектор и се отнася до много голям брой договори.

В този контекст той най-напред отбелязва, че успоредно със субективното право на потребителя да сезира съд с индивидуален иск, за да се осъществи преценка на неравноправността на клаузи в договор, по който е страна потребителят, Директива 93/13 ( 5 ) допуска държавите членки да въведат контрол по отношение на такива клаузи в типови договори посредством колективни искове за преустановяване на прилагането им, предявявани в общ интерес от сдружения за защита на потребителите. Тъй като тези искове имат различни предмети и правни последици, характерното за индивидуалните искове отчитане на всички конкретни обстоятелства около сключването на договора при служебната преценка на неравноправния характер на дадена договорна клауза не трябва да е пречка за предявяването на колективен иск. Освен това във връзка с отношението между индивидуалните и колективните искове, макар в съответствие с принципа на процесуалната автономия правилата, уреждащи това отношение, да трябва да бъдат определени във вътрешния правен ред на всяка държава членка, тези правила не могат да накърняват възможността, предоставена на потребителите в Директива 93/13, да избират дали да предявят правата си чрез индивидуален иск, или чрез колективен иск.

Ето защо Съдът отбелязва, първо, че обхватът на задължението на продавачите и доставчиците да съставят клаузите на ясен и разбираем език, не зависи от вида на иска — индивидуален или колективен, с който потребител или организация, която има правен интерес от защитата му, цели да предяви признатите с Директива 93/13 права. В този смисъл той уточнява, че неговата съдебна практика по индивидуални искове относно обхвата на задължението за прозрачност на договорните клаузи е приложима спрямо колективните искове. Поради тези причини съдебният контрол на прозрачността на договорните клаузи не може да се ограничава само до клаузите, във връзка с които са предявени индивидуални искове. Всъщност нито една разпоредба от Директива 93/13 не дава основание да се приеме, че такъв контрол е изключен по отношение на клаузите, във връзка с които са предявени колективни искове, при условие обаче, че когато е предявен срещу няколко продавачи или доставчици, този иск е предявен срещу продавачи или доставчици от един и същи икономически сектор, които използват или препоръчват употребата на едни и същи или подобни по смисъл договори с общи условия ( 6 ).

Второ, Съдът отбелязва, че поради самото си естество проверката на прозрачността на договорна клауза, която националният съд извършва в рамките на производство по колективен иск, не може да се отнася до обстоятелства, присъщи на индивидуални положения, а до стандартизирани практики на продавачи или доставчици. Ето защо в рамките на преценката на прозрачността на клауза за долен праг този съд следва да разгледа в зависимост от естеството на стоките или услугите, които са предмет на съответните договори, дали средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може при сключването на договора да разбере действието на тази клауза и да прецени нейните потенциално значими икономически последици. За тази цел посоченият съд следва да вземе предвид всички стандартни договорни и преддоговорни практики, прилагани от всеки от съответните продавачи или доставчици, както и всички други обстоятелства, които посоченият съд би счел за релевантни, за да упражни контрол спрямо всеки от ответниците.

Трето, Съдът подчертава, че сложността на делото поради твърде големия брой на ответниците и множеството формулировки на съответните клаузи не е релевантен критерий за преценката на задължението на националния съд да разгледа прозрачността на договорните клаузи в рамките на колективен иск, при условие че са изпълнени условията, предвидени в член 7, параграф 3 от Директива 93/13. Следователно Директива 93/13 ( 7 ) допуска националният съд да упражни контрол за прозрачност на договорна клауза в рамките на предявен срещу множество продавачи или доставчици от един и същи икономически сектор колективен иск относно много голям брой договори, доколкото тези договори съдържат една и съща клауза или сходни клаузи.

На второ място, Съдът уточнява понятието „среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ в контекста на проверката на прозрачността на договорна клауза, която е част от договори, предназначени за специфични категории потребители, и която е била използвана много дълъг период от време, през който се е повишила осведомеността за нея.

Ето защо той отбелязва, че аналогично на общото понятие „потребител“ ( 8 ), което има обективен характер и не зависи от познанията на съответното лице или от информацията, с която то действително разполага, използването на абстрактен референтен критерий като критерия за „средния потребител“ за контрола за прозрачност на договорна клауза дава възможност да се избегне поставянето на този контрол в зависимост от наличието на сложна съвкупност от субективни фактори, които е трудно или дори невъзможно да се установят. Всъщност, след като при индивидуален иск особените познания, които се предполага, че притежава даден потребител, не могат да обосноват отклонение от нивото на познания на средния потребител, на още по-голямо основание индивидуалните характеристики на различните категории потребители не могат да се вземат предвид в контекста на производство по колективен иск. Според Съда именно разнородността на съответните потребители, като в случая става въпрос за различни категории потребители, които трудно могат да се обединят, води до необходимостта да се приложи правната фикция за средния потребител. Тя се състои във възприемането му като едно абстрактно единство, чието общо възприятие е от значение за разглеждането му.

Следователно в рамките на своя анализ на прозрачността на клаузите за долен праг към момента на сключване на съответните договори за ипотечен кредит, запитващата юрисдикция следва да се основе на възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, и то независимо от разликите, които съществуват между всеки отделен потребител, за когото са предназначени разглежданите договори, по-специално що се отнася до степента на осведоменост за клаузата за долен праг, равнището на доходите, възрастта или професионалната дейност. Обстоятелството, че тези договори са предназначени за специфични категории потребители, не може да доведе до различен извод.

Не може обаче a priori да се изключи, че поради настъпването на обективно събитие или на общоизвестен факт, като изменение на приложимата правна уредба или широко разпространено и обсъждано развитие на съдебната практика, запитващата юрисдикция счита, че общото възприемане на клаузата за долен праг от средния потребител през референтния период е било променено и му е позволило да осъзнае потенциално значимите икономически последици, породени от тази клауза. В такъв случай Директива 93/13 допуска да се вземе предвид развитието през този период на възприятието на средния потребител, като по този начин степента му на осведоменост и на внимание може да зависи от момента на сключване на договорите за ипотечен кредит.

( 1 ) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

( 2 ) Тази клауза се използва от кредитните институции и предвижда минимален лихвен процент, под който променливият лихвен процент не може да намалява (наричана по-нататък „клаузата за долен праг“).

( 3 ) Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas de Ahorros y Seguros de España (Adicae).

( 4 ) Връщането се отнася до недължимо получените суми, считано от 9 май 2013 г. — датата на публикуване на решение № 214/2013 на Върховния съд, с което последният постановява, че установяването на нищожността на клауза за долен праг има действие ex nunc.

( 5 ) И по-специално механизмът, предвиден в член 7, параграф 2 от Директива 93/13.

( 6 ) Условия, предвидени в член 7, параграф 3 от Директива 93/13

( 7 ) И по-специално член 4, параграф 1 и член 7, параграф 3 от нея.

( 8 ) Като предвиденото в член 2, буква б) от Директива 93/13.